Програма за управление на дейностите по отпадъците



страница22/23
Дата19.01.2018
Размер3.4 Mb.
#48897
ТипПрограма
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


С реализиране на целите и мерките от настоящата програма ще бъде направена значителна крачка за решаване на проблемите, свързани с управлението на отпадъците в страната.

През периода 2003-2007 година усилията ще бъдат основно насочени към цялостно хармонизиране на националното законодателство с изискванията на ЕС и ефективното му прилагане в страната. През следващите години ще се работи по въвеждане на система за събиране и транспортиране на битовите отпадъци, покриваща цялата територия на страната, както и създаване на мрежа от съоръжения и инсталации, която да осигурява оползотворяване/обезвреждане на отпадъците чрез най-добрите налични техники и в най-близките съоръжения и инсталации, намиращи се до източника на образуването им, като се използват най-подходящите методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда. Контролната дейност ще бъде подобрена чрез прецизиране правомощията на контролните органи, а обезпечаването на разходите за обезвреждане на отпадъците ще се осигури чрез прилагане на принципа “замърсителят плаща”. През разглежданият период, един от приоритетите ще бъде ограничаване на количеството на отпадъците, предназначени за окончателно обезвреждане, чрез оползотворяването им, извличането на суровини и енергия от тях и използването им като допълнителен ресурс за националната икономика, както и увеличаване на количеството на оползотворяваните отпадъци от страната, чрез ограничаване на вноса на отпадъци само за преработване и при наличие на договор с крайния потребител.

Програмата ще бъде финансово обезпечена със средства от ПУДООС, ДБ, пред присъединителните фондове на ЕС и други външни източници.

НПУДО подлежи на усъвършенстване, допълване и актуализиране. Тази процедура ще се използва само ако е доказано, че такива изменения са необходими. Предвижда се актуализиране на НПУДО за интервал от 5 години, като следващата НПУДО ще бъде разработена за периода 2008 - 2012 година. Оперативното изпълнението на програмата ще се следи от Дирекция “Управление на отпадъците” и останалите компетентни отдели в МОСВ. Отчета на изпълнението на програмата ще се представя ежегодно пред МС, едновременно с отчета на Националната стратегия за околна среда. Периодично обществеността ще бъде информирана за резултатите по изпълнение на програмата, като същевременно се отчита и обществения отзвук относно по-нататъшното й развитие.


ПРИЛОЖЕНИЕ № 1


СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
А. Изисквания към съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци

Площадки за разполагане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците

Наредба № 12 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъците (обн., ДВ, бр.152 от 1998 г.) определя условията и реда за отреждане на площадките, правилата и нормите за застрояване, геоложките, инженерно-геоложките, хидрогеоложките и хидроложките условия, на които трябва да отговарят площадките. Тези изисквания за съобразени с изискванията за изгаряне на отпадъци,определените в Директива 89/429/ЕС за действащи инсталации за изгаряне на битови отпадъци, Директива 89/369/ЕС за нови инсталации за изгаряне на битови отпадъци и Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците.

Наредбата се отнася за площадките за третиране на битови, производствени, строителни и опасни отпадъци, разположени при източника на тяхното образуване или като самостоятелни площадки, върху които се организират следните дейности:



  • събиране на отпадъците;

  • временно съхранение, балиране, пакетиране или други дейности преди или след извършване на основната дейност по обезвреждане на отпадъците;

  • обезвреждане на отпадъците, в т.ч. депониране;

  • рециклиране или друга форма на оползотворяване.

Наредбата изисква дейностите, които се осъществяват на площадките за третиране на отпадъци, да осигуряват преработване или обезвреждане на отпадъците, което не уврежда човешкото здраве и не използва вредни за околната среда производства или методи на обезвреждане.

При определяне на площадките за третиране на отпадъци и организиране на дейностите върху тях се спазват и изисквания на Закона за устройство на териториите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите, както и международните споразумения, по които Република България е страна – за случаите, когато с тях се поставят допълнителни изисквания към площадките за третиране на отпадъци.

Наредбата не разглежда възможността за отлагателно или ограничено прилагане на определени изискванията спрямо съществуващите площадки за третиране на отпадъците и в този смисъл следва да бъде прилагана към всички площадки за отпадъци, освен ако в отделни специализирани нормативни актове не е предвидено друго.

Депа за отпадъци

Изискванията за изграждане, експлоатация и контролиране на депа за отпадъци са формулирани с Наредба №13 от 1998 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци (обн., ДВ, бр.152 от 1998 г.). Наредбата транспонира Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците.

Наредбата определя депата в три класа, съответно депа за опасни, за неопасни и за инертни отпадъци.

Чрез нея се въвеждат забрани за депонирането на:



  • течни отпадъци;

  • отпадъци, които отделят неприятни миризми;

  • несъвместими отпадъци;

  • отпадъци, които в условията на депото са взривоопасни, окисляващи, разяждащи, пожароопасни, леснозапалими и горими;

  • болнични и други клинични отпадъци от здравни заведения и ветеринарни служби, които са определени като инфекциозни;

  • опасни отпадъци, които не удовлетворяват показателите в приложение №1, таблица 1 към наредбата.

Приемането на отпадъците в различните класове депа се извършва съгласно следните изисквания:

  • на депа за опасни отпадъци се депонират единствено опасни отпадъци;

  • на депа за неопасни отпадъци се депонират:

а) битови отпадъци;

б) производствени неопасни отпадъци;



  • на депа за инертни отпадъци се депонират единствено инертни отпадъци.

Наредбата определя операторът на депото като отговорен за дейността по обезвреждане на отпадъците и изисква депонирането на отпадъците да се извършва по приета от операторите на съоръженията и инсталациите Програма за управление на дейностите по отпадъците.

Чрез наредбата се регламентират и изискванията относно:



  • контрол на дейностите по депонирането, в т.ч. вътрешно фирмен контрол, извършван от операторите на депата;

  • проектните решения на тялото на депото;

  • системите за мониторинг на депата;

  • следексплоатационен контрол;

  • изисквания за квалификация и обучение на персонала, ангажиран с управлението на депата.

Наредбата разпорежда преустановяване експлоатацията на съществуващите депа, които към момента на влизане на наредбата в сила се намират в експлоатация, когато не изпълнят следните условия:

  • в срок до една година от влизане на наредбата в сила не изпълнят изискванията относно осигуряване на ограда, охрана, маркиране на територията на депото със знаци и сигнали, входящ контрол на отпадъците;

  • в срок до две години след влизане на наредбата в сила операторът на депото не е изработил и представил за одобряване от компетентните органи план за привеждане на депото в съответствие с изискванията на наредбата, към който задължително се прилага проект за реконструкция на депото;

  • мерките в плана по т.2 и проектът за реконструкция на депото да са предвидени със срок на реализация до пет години от влизане на наредбата в сила.

Закриването на депата трябва да бъде извършвано по предварително изготвен план, като основните етапи в него се определят в проекта на депото.

Обезвреждане на битови отпадъци

Изискванията към инсталациите за изгаряне, компостиране, рециклиране и други методи за обезвреждане и оползотворяване на битови отпадъци се определят с Наредба № 11 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци (обн., ДВ, бр.152 от 1998 г.). Тези изисквания за съобразени с изискванията за изгаряне на отпадъци, определени в Директива 89/429/ЕС за действащи инсталации за изгаряне на битови отпадъци, Директива 89/369/ЕС за нови инсталации за изгаряне на битови отпадъци и Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците.

Наредбата осигурява пренос на действащите към момента в ЕС изисквания към инсталациите за изгаряне на битови отпадъци, в т.ч. норми за допустими емисии, технически изисквания към съоръженията, задължителни измервания, достъп до информация, третиране на остатъците от изгарянето.

Въведени са изискванията към съоръженията и инсталациите за компостиране и предварителна обработка на битовите отпадъци, преди тяхното обезвреждане.

С наредбата се определят и изискванията за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и безопасна експлоатация на съоръженията и инсталациите за обезвреждане.

Третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци

Изискванията на Директива 94/76/ЕС за изгаряне на отпадъци и Директива 91/689 за опасни отпадъци са транспонирани в националното законодателство чрез Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (приета с ПМС № 53 от 19.03.1999 г., обн.,ДВ, бр.29 от 1999 г.). Наредбата има за цел да осигури необходимите мерки за предотвратяване, или когато това е невъзможно, за ограничаване във възможно най-висока степен на очакваните отрицателни въздействия върху околната среда, произтичащи от третирането и транспортирането на производствени и опасни отпадъци.

Въведени са забрани относно:


  • поставянето на опасни отпадъци в непочистени съдове, където преди това са съхранявани други, несъвместими с тях отпадъци;

  • смесването на опасни с неопасни отпадъци и/или други вещества, включително разреждането на опасни отпадъци;

  • смесването на опасни отпадъци от различни категории;

  • смесването на оползотворими с неоползотворими отпадъци.

С наредбата се определят и изискванията към съоръженията и инсталациите за временно съхранение, изгаряне и физико-химично третиране на производствени и опасни отпадъци, в т.ч. условията и процедурите за събиране и приемане на отпадъците и действията при авария.

Ясно са определени отговорностите и задълженията на притежателите на отпадъци и превозвача, както и изискванията към транспортните средства при транспортиране на производствени и опасни отпадъци.


Б. Изисквания към специфичните отпадъчни потоци

През последните години бяха приети поредица от подзаконови нормативни актове, въвеждащи изисквания към определени групи специфични отпадъци, като отработени масла, батерии и акумулатори, утайки от пречистване на отпадни води, използвани в земеделието и други. В общия случай посочените изисквания допълват или уточняват разпоредбите на рамковото законодателство, като регламентират и допълнителни задължения към производителите на съответните продукти, причинителите на отпадъци, специализираните фирми за третиране и компетентните органи, предвид спецификата на отпадъците и потенциалните рискове за околната среда.

Отработени масла

Наредбата за изискванията за третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (обн.,ДВ, бр.59 от 21.07.2000 г.) има за цел осигуряване на събирането на отработените масла и отпадъчните нефтопродукти и тяхното последващо третиране без риск за човешкото здраве и околната среда, в съответствие с изискванията на Директива 75/439/ЕС за обезвреждане на отработени масла.

Наредбата дава приоритет на регенерирането на отработени масла пред изгарянето с оползотворяване на енергията, а на последно място се поставя обезвреждането чрез деструкция или контролираното съхранение.

С наредбата се забранява:


  • изхвърлянето на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти в повърхностните и подземните води, във водите от крайбрежните зони и канализационните системи;

  • съхраняването и/или изхвърлянето на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти, водещо до замърсяване на водата и почвата;

  • неконтролирано изхвърляне на остатъците, отделени при третиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти;

  • третирането, в т.ч. изгарянето при превишаване на установените норми за допустими емисии на вредни вещества в атмосферния въздух или неспазване на свързаните с тях изисквания.

Възлагат се задължения на кметовете на общини относно:

  • определяне на местата за смяна на отработени моторни масла на територията на общината чрез общинските програми за управление на дейностите по отпадъците;

  • информиране на обществеността за местата за смяна, включително сервизите и бензиностанциите, извършващи смяна на отработени масла на територията на общината.

Батерии и акумулатори

Директива 91/157/ЕС за батериите и акумулаторите, съдържащи някои опасни вещества е приета като специфична мярка във връзка с рамковата Директива 75/442/ЕС за отпадъците. Изискванията на директивата са транспонирани в националното законодателство чрез Наредбата за изискванията за пускане на пазара на батерии и акумулатори и за третиране и транспортиране на отпадъци от батерии и акумулатори (обн.ДВ, бр.61 от 25.07.2000 г.), където се регламентират условията за:



  • допустимо съдържание на живак в алкални батерии с манганов диоксид;

  • изисквания при вграждането на батериите в потребителски уреди;

  • маркировка за разделно събиране, съдържание на тежки метали (живак, кадмий и олово) и рециклиране;

  • събиране, преработване и обезвреждане на негодни за употреба батерии и акумулатори;

  • продуктови такси;

  • планиране и информация.

Изисква се негодните за употреба батерии и акумулатори да бъдат събирани разделно и се забранява изхвърлянето им в съдовете за битови отпадъци, както и смесването им с други отпадъци.

Местата за поставяне на съдове за разделно събиране на батерии се определят от общинските съвети, като задължително включват и местата за продажба на батерии.

Наредбата задължава производителите и вносителите на батерии и акумулатори в страната да заплащат по сметка на Предприятието за управление на дейностите по околна среда (бивш Националния фонд за опазване на околната среда) към Министерството на околната среда и водите такси, определени по реда на Глава четвърта. Средствата от таксите, които не подлежат на възстановяване, могат да се изразходват за инвестиционни и експлоатационни разходи за насърчаване на разделното събиране, преработване и/или обезвреждане на негодни за употреба батерии и акумулатори в съответствие с Правилника за устройство на ПУДООС (приет с ПМС № 319 от 29.12.2002 г.)

Програмите за управление на дейностите по отпадъци на територията на съответната община, трябва да бъдат съобразени с изискванията на наредбата.



Луминесцентни лампи

Наредбата за изискванията за пускане на пазара на луминесцентни лампи и други лампи, съдържащи живак и за третиране и транспортиране на излезли от употреба луминесцентни лампи и други лампи, съдържащи живак (обн.,ДВ, бр.101 от 12.12.2000 г.), изисква луминесцентните лампи да бъдат събирани разделно от другите видове отпадъци и забранява поставянето им в съдовете за битови отпадъци.

Производителите и вносителите на луминесцентни лампи се задължават да маркират пусканите от тях на пазара лампи или опаковките, в които те се предлагат със символ, указващ разделно събиране. В допълнение те са задължени да посочат съдържанието на живак в лампите и правилата за здравословни и безопасни условия на труд при събиране и транспортиране на излезли от употреба лампи, върху опаковката или в гаранционната карта на стоката.

Наредбата задължава лицата, извършващи продажба на дребно на лампи на крайните потребители да приемат обратно и безплатно излезлите от употреба лампи и да ги предават на общинските пунктове за събиране.

Кметовете на общини са задължени да осигурят организирането или прилагането на система за разделно събиране на излезлите от употреба лампи от лицата, извършващи продажба на лампи на крайните потребители, разположени на територията на общината. В изпълнение на посочените задължения кметовете на общини:


  • определят местата за разполагане, организират и осигуряват оборудването на пунктовете за събиране на територията на общината или осигуряват подвижни събирателни пунктове за събиране и директно предаване на излезлите от употреба лампи на инсталациите за обезвреждане;

  • организират събирането и съхраняването на излезлите от употреба лампи от лицата, извършващи продажби на дребно;

  • осигуряват предаването за преработване и/или обезвреждане на излезлите от употреба лампи на лица, притежаващи съответното разрешение;

  • информират чрез средствата за масово осведомяване и по други достъпни начини за местата за събиране на излезлите от употреба лампи, както и за датите на провежданите кампании.

Наредбата дава възможност на общините:

  • да организират събирането сами или да възложат задълженията си на специализирани фирми;

  • да събират излезлите от употреба лампи от други лица, освен тези, извършващи продажби на дребно;

  • да осъществяват посочените по-горе дейности самостоятелно или съвместно с други общини.

Програмите за управление на дейностите по отпадъци на територията на съответната община, трябва да бъдат съобразени с изискванията на наредбата.

Излезли от употреба моторни превозни средства

Директива 2000/53/ЕС за излезлите от употреба моторни превозни средства е транспонирана чрез Наредбата за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г.), която определя изискванията, целящи да осигурят:



  • предотвратяване на образуването и намаляване на замърсяването с отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства (МПС);

  • постигане на високи нива на повторна употреба, рециклиране и други форми на оползотворяване на излезли от употреба МПС и компоненти от тях за намаляване на отпадъците за крайно обезвреждане;

  • подобряване на екологичните условия при стопанските субекти, които имат отношение към жизнения цикъл на МПС и особено на пряко занимаващите се с третирането на излезли от употреба МПС;

  • създаване на система за събиране, транспортиране и третиране на излезлите от употреба МПС, компоненти и материали от тях;

  • екологосъобразно третиране или безопасно съхраняване на излезлите от употреба МПС и на техните компоненти и материали, както и на отпадъците от тях, при спазване на необходимите мерки за предотвратяване на замърсявания, а в случаите на възникнало замърсяване - намаляване или ограничаване на последствията от него върху човешкото здраве и околната среда.

Наредбата въвежда задължения към производителите и вносителите на МПС и другите стопански субекти, собствениците на МПС и общините за установяване на национална система за третиране на излезлите от употреба МПС.

Собствениците на излезлите от употреба МПС са задължени да ги предават на местата, определени в наредбата, като не заплащат такси и разноски за транспортирането и третирането им.

Организирането на събирането на излезли от употреба МПС и площадките за временно съхраняване е задача на кметовете на общините. Кметовете на общини:



  • определят местата за разполагане на площадките за временно съхраняване и техния брой на територията на общината;

  • организират събирането, транспортирането и съхраняването на площадките за временно съхраняване, като ги разполагат на лесно достъпни и достатъчни по площ места, отчитайки броя на излезлите от употреба МПС в общината;

  • организират дейностите сами или възлагат задълженията си на физически или юридически лица, регистрирани като търговци и притежаващи съответните разрешения по Закона за управление на отпадъците.

Кметовете на общини могат да осъществяват посочените дейности самостоятелно или с кметове на други общини.

Регионалните структури на Министерството на вътрешните работи (МВР) - сектор "КАТ - Пътна полиция", на всеки 3 месеца изпращат на кметовете на общините списък на МПС, които са излезли от употреба.

Кметът на общината или операторът на центъра за разкомплектоване, или определени от тях лица издават на собственика на излязлото от употреба МПС удостоверение за прекратяване на регистрацията по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистрацията и отчета на МПС и ремаркетата, теглени от тях (ДВ, бр. 31 от 2000 г.).

За финансовото обезпечаване на националната система за третиране на излезли от употреба МПС се събират такси по сметка на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.



Утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води.

Наредбата за изискванията за опазване на почвите при употреба на утайки от пречистването на отпадъчни води за нуждите на земеделието (обн.ДВ., бр.101 от 12.12.2000 г.) има за цел предотвратяване на вредното въздействие върху почвата, растенията, животните и хората в резултат на използването на утайки от пречиствателни станции и пречиствателни съоръжения за отпадъчни води в земеделието, като определя изискванията за правилната им употреба. Тя е разработена в съответствие с изискванията на Директива 86/278/ЕС за изискванията за опазване на околната среда и в частност на почвите, в случаите на употреба на утайки от ПСОВ в земеделието.

С наредбата се въвеждат ограничения за:


  • пределно допустимите концентрации на тежки метали в почвите;

  • пределно допустими концентрации на тежки метали в утайките, предназначени за употреба в селското стопанство;

  • пределно допустими количества на тежки метали, които могат да бъдат внасяни годишно в земеделски земи, средно за десетгодишен период.

Утайките от септични ями и други подобни съоръжения се предават задължително за третиране в пречиствателните станции за отпадъчни води.

Наредбата забранява употребата на нетретирани утайки в земеделието и определя други ограничения за употреба на утайките върху пасища и земеделски земи, на които се отглеждат фуражни, зеленчукови и овощни култури.

Производителите на утайки са задължени да осигурят периодични изпитвания на утайките по показателите определени с Наредбата, като използуват одобрените методи и акредитирани лаборатории. Получените при изпитванията резултати се предоставят на потребителите на утайки и на Министерството на земеделието и горите за попълване на информационната система за земеделски и почвени ресурси.

Наредбата определя и изискванията за изпитване на почвите, периодичността на изпитване и задълженията за документиране и докладване, възникващи за производителите и потребителите на утайки.



Опаковки и отпадъци от опаковки

Съгласно ЗУО производителите и вносителите на опаковани стоки са отговорни за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки, както и за постигане на следните цели за рециклиране и оползотворяване:

1. не по-малко от 50 % и не повече от 65 % от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворени;

2. в рамките на целта по т. 1, не по – малко от 25 % и не повече от 45 % от теглото на общото количество опаковъчни материали, съдържащи се в отпадъците от опаковки трябва да бъдат рециклирани, включително не по-малко от 15 % от теглото на всеки отделен опаковъчен материал.

Посочените цели следва да бъдат постигнати поетапно до 31.12.2010 г., съгласно сроковете посочени в преходните и заключителните разпоредби на ЗУО.

Чрез проекта на Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки се конкретизират условията и реда за:



  • намаляване на вредното въздействие на отпадъците от опаковки върху околната среда;

  • спазването на съществените изисквания към пусканите на пазара опаковки;

  • намаляване на отпадъците от опаковки, предназначени за крайно обезвреждане чрез предприемане на мерки при спазване на йерархията за управление на отпадъците;

  • създаване на системи за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки;

  • екологосъобразно обезвреждане на отпадъците от опаковки, които не могат да бъдат рециклирани или оползотворени.


В. Класификация на отпадъците

Националната класификация на отпадъците е определена със Заповед № РД -323 от 1998 г. на министъра на околната среда и водите и на министъра на здравеопазването за класификация на отпадъците (обн., ДВ, бр.120 от 1998 г.), съгласно “Списък на отпадъците” в Приложение № 1. Списък на отпадъците е изготвен в съответствие с Европейския каталог на отпадъците (EWC), приет с Решение 94/3/ЕС.

Различните видове отпадъци са дефинирани чрез шестцифрен код за отпадъците и респективно четирицифрен код за подгрупите и двуцифрен код за групите.

Със знака “*” в списъка са дадени отпадъците, включени в Европейския списък на опасните отпадъци (EHWL), съгласно Решение 94/904/ЕС. В съответствие с чл.2, т.4 от Директива 91/689/ЕЕС за опасните отпадъци, със знака “**”в списъка са обозначени отпадъци, за които може да бъде предполагано наличие на опасни свойства. Същите са определени по експертна оценка на база на действащия каталог на опасните отпадъци в страната до 1998 г. (приет с ПМС № 153 от 1993 г. за събиране, превозване и обезвреждане на опасни отпадъци).

В съответствие с разпоредбите на ЗУО е изготвен проект на Наредба за класификация на отпадъците чрез която в националното законодателство ще бъдат пренесени изискванията на Решение 2000/532/ЕС и последващите му изменения.


Г. Внасяне, изнасяне и транзитен превоз на отпадъци

Съгласно, Закона за управление на отпадъците, в страната могат да бъдат внасяни отпадъци единствено с цел оползотворяване. Забранява се внасянето на отпадъци в страната:

  • с цел складиране, депониране или каквато и да е друга форма на обезвреждане;

  • състоящи се от материали, за които не са постигнати целите за предходната година, регламентирани в §9 от ПЗР и подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона и на употребявани пневматични гуми в случаите, когато през предходната календарна година операторът на инсталацията е оползотворил по- малко количество отпадъци от български произход, в сравнение с количеството внасяни отпадъци за оползотворяване в същата инсталация;

  • за които е въведена забрана за депониране, ако през предходната календарна година операторът на инсталацията е оползотворил по- малко количество отпадъци от български произход, в сравнение с количеството внасяни отпадъци за оползотворяване в същата инсталация.

Не се разрешава износ на отпадъци без писменото съгласие на компетентните органи на държавата вносител и на държавите, през които ще се извърши превозът, ако това се изисква по международни договори, влезли в сила за Р България. Видът, количеството и операциите по третиране на внасяните и изнасяните отпадъци, за които не се изисква издаване на разрешение се регистрират от министерството на околната среда и водите.

Условията и редът за издаване на разрешения за трансграничен превоз на отпадъци са определени с Наредбата за случаите, за които се изисква разрешение за въвеждане, изнасяне и транзит на отпадъци и за условията и редът за неговото издаване (обн.,ДВ, бр.66 от 11.08.2000 г).


Д. Информация и докладване

Законът за управление на отпадъците въвежда изисквания за минималното количество информация, която трябва да се съдържа в документи относно отчета и информацията за дейностите по отпадъците.

С Наредба № 10 за реда за оформяне на документите относно отчета и информацията за управлението на дейностите по отпадъците (обн., ДВ, бр.151 от 1998 г.) се определят задълженията на лицата, образуващи, транспортиращи и/или третиращи отпадъците и на общинските администрации, във връзка с изготвяне на документите относно отчета и информацията, в т.ч. периодите на записване и сроковете за представяне и проверка на отчетите.

Прилагането на Наредбата е с цел получаване на пълна и достоверна информация, свързана с дейностите по управление на отпадъците, чрез определяне на реда за документиране и докладване.



Данните за управлението на отпадъците се събират чрез:

  • документи относно отчета;

  • информация от собствениците на обекти, от дейността на които се образуват отпадъци;

  • информация от собствениците на обекти за обезвреждане на отпадъците;

  • декларации за очакваните количества опасни отпадъци;

  • информационни регистри за издадени разрешения по ЗУО, закрити обекти и дейности;

  • всякакъв друг начин, като резултати от проверки на компетентни органи, мониторинг, митнически декларации и др.

Документи относно отчета по смисъла на Наредбата са:

  • отчетните книги за отпадъците;

  • годишните отчети, включващи:

  • информационните карти-отчет за битови, строителни, производствени и опасни отпадъци;

  • отчетите за изпълнение на програмите за управление на дейностите по отпадъците.

  • отчетни карти за предаване, превозване и приемане на опасни отпадъци.

Форматите и съдържанието на отчетните книги и информационните карти отчети са определени в Приложения към Наредбата.



Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница