Увеличаване на инвестициите в сектора и прилагане на принципите “отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” в система за интегрирано управление на отпадъците

5.3.9. Увеличаване на инвестициите в сектора и прилагане на принципите “отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” в система за интегрирано управление на отпадъците

Прилагането на принципите “отговорност на производителя” и “замърсителят плаща”, в съответствие с изисквания на националното и европейското законодателство, към системите за интегрирано управление на отпадъците, ще доведе до нарастване на таксите, заплащани от домакинствата и промишлеността до нива, позволяващи възстановяване на всички разходи за извършваните в момента дейности, както и за бъдещото въвеждане на нови съоръжения и услуги.

5.3.9.1. Налагане на такси, които покриват дългосрочните разходи за управление на отпадъците

Организирането на системи за управление на отпадъците (събиране, временно съхранение, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане), които са в съответствие с по-високите изисквания, установени от законодателството, ще доведе до повишаване на разходите за управление на отпадъците. За да бъде постигнато съответствие с тези изисквания е необходимо да се създаде механизъм за прогресивно нарастване на “таксите за битови отпадъци”, с цел достигане на нива, покриващи дългосрочните разходи. Едновременно с това, при повишаването на таксите следва да бъде отчитано състоянието на местната икономика и поносимостта им, съобразно доходите на населението. От особена важност е средствата, постъпващи от такси да бъдат изразходвани само за дейности по управление на отпадъците, по най-ефективния начин.

Предвижда се предоставяне на по-голяма гъвкавост на общините при определяне на общинските такси смет. Целта е такса смет да се определя на база на обеми и/или количества генерирани отпадъци, вместо въз основа на данъчната оценка на имотите.

Като следваща стъпка ще се разработи “Ръководство за определяне на такси смет на общинско ниво”. То ще съдържа необвързващи препоръки за подобряване на ценообразуването в сферата на управление на отпадъците.

Като част от тази цел, особено внимание трябва да бъде отделено на определянето на адекватни такси за депониране. Те трябва да покриват всички разходи на оператора за изграждане и експлоатация на депото, както и предполагаемите разходи за дейностите след закриване на площадката, за период от 30 години. Тези мерки могат да бъдат ефективни само ако се прилагат паралелно със засилен контрол от страна на компетентните органи спрямо нелегалното изхвърляне на отпадъци и експлоатиране на депа, които не са в съответствие със законовите разпоредби.

5.3.9.2. Приходите, получени от издаване на разрешения, да покриват административните разходи и разходите по мониторинг на разрешенията

Увеличаването и диференцирането на таксите за издаване на разрешения ще позволи на компетентните органи да упражняват ефективен контрол.

5.3.9.3. Ефективно прилагане на икономически инструменти

Въвеждането на допълнителна такса, заплащана от операторите на депа, пропорционално на количествата на отпадъците,приети за обезвреждане, може да преследва следните цели:

• 
  увеличаване на цената за депониране на отпадъци, като по този начин способства прилагането на рециклиране и оползотворяване;
  
• 
  акумулиране на допълнителни средства, които да бъдат използвани за закриване на нерегламентирани сметища и стари замърсявания с отпадъци.
  

Въвеждането на допълнителна такса за депониране, следва да бъде предшествано от преговори между държавните институции, общини, промишленост, НПО и други засегнати страни. При вземането на решение за въвеждане на таксата, специално внимание следва бъде отделено на поносимостта й за населението.

Въвеждането на такси, заплащани от производителите и вносителите на стоки и изделия, които след крайната им употреба се превръщат в масово разпространени отпадъци, има за цел да осигури необходимите средства за въвеждане на разделно събиране, оползотворяване или обезвреждане на определени групи отпадъци.

След 1999 г. в България бяха въведени продуктови такси за пневматични гуми, батерии и акумулатори, моторни превозни средства. Предвижда се включване на нови продукти, за които да бъдат заплащани продуктови такси, като опаковки, смазочни материали и др. Въвеждането на продуктови такси следва да бъде прилагано след консултации със засегнатите икономически оператори при определяне на размера на таксата и осигуряване на ефективност и прозрачност при разходване на събраните средства.

3. Данъчни облекчения

За периода на прилагане на НПУДО ще бъде разгледана възможността за въвеждане на следните данъчни облекчения:

• 
  освобождаване от данък добавена стойност (ДДС) на сделките, свързани със събиране и транспортиране на отпадъци, разделно събиране, оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци, както и за почистване и саниране на нерегламентирани депа и площи, замърсени с отпадъци, с цел намаляване на данъчната тежест върху населението, предизвикана от нарастването на “такса битови отпадъци”. По този начин ще бъдат осигурени допълнителни финансови ресурси за дейностите с битови отпадъци и ще благоприятства за навлизането на външни инвестиции;
  
• 
  преотстъпване, освобождаване или намаляване на данък печалба за фирмите, инвестиращи в рециклирането на битови, промишлени или опасни отпадъци.
  

5.3.9.4. Повишаване на ефективността при разходване на средствата, предоставени по програми на Европейския съюз, от външни донори и държавата

• 
  подобряване на координацията между институциите участващи в програмния процес;
  
• 
  привличане на общинските администрации за участие в програмния процес и осигуряване на по-ефективно взаимодействие между държавната и общинските администрации;
  
• 
  преминаване от едногодишно към многогодишно планиране;
  
• 
  подобряване на капацитета на общинските администрации за подготовката, представянето и изпълнението на проекти.
  

Изпълнението на НПУДО ще изисква и значителни средства от държавния бюджет, за изграждане на регионалната инфраструктура за обезвреждане на битови отпадъци и като съфинансиране на международни проекти. Средствата ще бъдат предоставяни директно на съответните общини или чрез допълнителни държавни субсидии за ПУДООС.

5.3.10. Участие на обществеността

Кампаниите за повишаване на общественото съзнание и консултациите с участниците в дейностите по управление на отпадъците ще способстват намирането на правилни решения при прилагане на НПУДО.

5.3.10.1.Диалог с промишлеността и частния сектор, работещ в сферата на управление на отпадъци

• 
  редовното предоставяне на информация на населението и индустрията и привличането им в процесите на вземане на решения по въпросите на управление на отпадъците;
  
• 
  организирането на курсове за обучение по управление на отпадъците, насочени към частния сектор;
  
• 
  въвеждането на системи за управление на околната среда и схеми за одит съгласно Директива 93/1836/EC за системите за управление и одит на околната среда (EMAS) и ISO 14 001;
  
• 
  насърчаване на постигането на споразумения с различните промишлени сектори, за сметка на директните административни мерки.
  

5.3.10.2.Разработване и прилагане на стратегия за комуникация и консултации с всички участници в процесите на управление на отпадъците

Настоящата НПУДО предвижда постепенно разширяване на обхвата на тази добре прилагана програма и развитието й в посока на предоставяне на екологично обучение в училищата, привличане на промишлеността при разработването на най-добри екологични практики, провеждане на кампании за информиране на обществеността и т.н.

На общинско ниво, населението следва да бъде информирано и привлечено в процесите на вземане на решенията, заложени в общинските програми за управление на отпадъците, като особено значение следва да бъде отделяно на начина за определяне на “такса битови отпадъци” и отчитането на изразходваните средства.

Комуникационните цели могат да бъдат разделени на две категории: повишаване на общественото съзнание и обучение и комуникация с участниците в дейностите по управление на отпадъците.

Повишаването на общественото съзнание има за дългосрочна цел да постигне промяна в поведението на населението чрез осъзнаване на екологичните рискове, свързани с изчерпване на ресурсите, генерирането и обезвреждането на отпадъците.

Обучението и комуникацията е процес, чрез който от една страна се предоставя информация на участниците, а от друга се обменят и оценяват идеи и дейности по управлението на отпадъците.

Образованието и комуникацията с участниците в дейностите по управление на отпадъците ще бъде важно през следващите години относно:

• 
  подпомагане на консултациите по прилагането и последващата актуализация на НПУДО;
  
• 
  предоставяне на информация относно политиката по управление на отпадъците ;
  
• 
  получаване на информация, обратна връзка и подкрепа от участниците в управление на отпадъците ;
  
• 
  подпомагане на формулирането, обсъждането, приемането и прилагането на дейности, засягащи финансирането и възстановяването на разходите.
  

5.3.11. Управление на специфични потоци отпадъци в съответствие в изискванията на ЕС и националното законодателство

Като отчита съществуващите планове и програми за управление на опаковки и отпадъци от опаковки, излезли от употреба моторни превозни средства, утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води и болнични отпадъци, НПУДО има за цел да обобщи вече поставените изисквания и да предостави рамката за разработване и на други програми за прилагане на директивите на ЕС в областта на управление на отпадъците.

5.3.11.1.Батерии и акумулатори

5.3.11.1.1. Съответствие на батериите и акумулаторите, пускани на пазара с изискванията на Директива 91/157/EC.

От първостепенна важност за постигане на целта е ясното формулиране на задълженията и правомощията на компетентните органи, както и обучението на персонала им ангажиран с контрол по прилагането.

5.3.11.1.2. Намаляване на риска за околната среда, свързан със събирането на батерии и оловно-кисели акумулатори

Създаването на национална система за управление на оловно-кисели акумулатори ще изисква усилия от страна на всички икономически оператори имащи отношение към проблема – производители и вносители на батерии и акумулатори, дистрибутори и търговци, браншовите камари и асоциации в областта на събиране и рециклиране, както и на компетентните власти. Намирането на оптимално решение за разходване на постъпващите в ПУДООС средства от продуктови такси за осигуряването на необходимите инвестиции в инфраструктура за събиране, трябва да бъде извършено съвместно между МОСВ и производителите и вносителите, преработвателите и представители на фирмите, събиращи оловно-кисели акумулатори.

Ефективното прилагане на нормативните изисквания, следва да гарантира, че дейностите с негодни за употреба оловно-кисели акумулатори се извършват в съответствие със законодателството по управление на отпадъците. Ограничаването на рисковете за околната среда, свързани със събирането, съхранението и третирането на отпадъците, налага РИОСВ да започнат преоценка и актуализация на съществуващите разрешения за събиране, съхранение, третиране и транспортиране на оловно-кисели акумулатори, след приемането на нова наредба и засилен контрол по изпълнението на поставените към тези дейности условия. Компетентните органи трябва да предприемат безкомпромисни мерки за преустановяване на незаконното изхвърляне на електролита и осигуряване на безопасното му третиране.

5.3.11.1.3. Създаване на адекватна инфраструктура за оползотворяване на оловно-кисели акумулатори

Независимо от това, безопасното оползотворяване на оловно-кисели акумулатори изисква осигуряване на значителни инвестиции за реконструкция на инсталацията на ОЦК – гр. Кърджали и привеждането и в съответствие с нормативната уредба по околна среда.

В средносрочен аспект следва да бъде осигурена възможност за рециклиране и/или оползотворяване на неметалните компоненти от акумулаторите.

5.3.11.1.4. Прилагане на схеми за събиране и оползотворявне/ обезвреждане на други видове батерии и акумулатори

Прилагането на задължително обратно приемане в местата за продажба и реализацията на периодични кампании за събиране, ще бъдат използвани за постигане на по-високи нива на събиране на негодни за употреба батерии.

Осигуряването на подходящи мощности за оползотворяване или обезвреждане, както и износът за преработка извън страната, ще бъдат от решаващо значение за постигане на добри резултати.

5.3.11.1.5. Подобряване на ефективността на изразходване на средствата, акумулирани от продуктови такси

Внимание трябва да бъде отделено и на постигането на по-висока събираемост на таксите, с което да бъдат осигурени достатъчно средства и да бъдат предотвратени условията за нелоялна конкуренция между различните производители и вносители на батерии и акумулатори.

5.3.11.1.6. Предоставяне информация на потребителите, относно изискванията за управление на батерии и акумулатори

5.3.11.2. Излезли от употреба моторни превозни средства

През месец май 2003 правителството прие Програма за прилагане на Директива 2000/53/ЕС за излезли от употреба моторни превозни средства. Настоящата НПУДО следва основните принципи и целите заложени в програмата за прилагане. Индикативните цели за рециклиране, оползотворяване и повторна употреба на отпадъците от ИУМПС за периода до 2007 г. са както следва:

Постигането на тези изисквания за рециклиране оползотворяване и повторна употреба е свързано с изпълнението на посочените по-долу мерки.

5.3.11.2.1. Хармонизиране на националното законодателство в областта на ИУМПС с изискванията на европейското законодателство

Транспонирането на Директива 2000/53/ЕС за излезли от употреба моторни превозни средства налага приемането на актуализирана Наредба за условията и реда за намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства, която да замени действащото към момента законодателство. Ще бъдат направени и промени в Наредба І-45/2000г. на МВР за отчетността на МПС с оглед осигуряване на съвместимост между двете наредби.

За обезпечаване прилагането на законодателството, до 30.06.2004 г., ще бъдат разработени правила за изразходване средствата по програмите за финансиране от ПУДООС, на дейностите с ИУМПС.

5.3.11.2.2. Осигуряване на достатъчен административен капацитет в компетентните органи, ангажирани с контрол по прилагане на ИУМПС

Назначаване на допълнителен персонал в РИОСВ и МОСВ в отделите и секторите по управление на отпадъци, който да бъде отговорен за управлението на дейностите по третиране на ИУМПС. Експертите, ангажирани с изпълнението на изискванията на Наредбата за третиране на отпадъците от ИУМПС, трябва да бъдат обучени за издаването на разрешения, поддържане на информационната система, свързана с тези дейности, контрол по изпълнението на изискванията на нормативната база, докладване на събраната информация на съответните органи.

Обучение на компетентните държавни и общински органи в следните основни области:

• 
  изисквания на нормативната уредба и отговорности;
  
• 
  инспектиране и контрол за спазване изискванията на Наредбата;
  
• 
  поддържане на информационните системи за МПС и ИУМПС;
  
• 
  докладване до ЕК;
  
• 
  създаване на централен и регионални регистри с информация за задължените по Наредбата лица за достигане количествените цели на Наредбата за ИУМПС;
  
• 
  контрол на пазара за спазване на изискванията към пусканите на пазара части за МПС;
  

• 
  разработване и внедряване на национална информационна система за ИУМПС и отпадъците от ИУМПС, която да обхваща МОСВ, РИОСВ, МВР-ДНСП–КАТ, техните регионални поделения и общините;
  
• 
  разработване и внедряване на единна система за МПС между МВР-КАТ; Агенция “Митници” ; МФ - данъчната администрация; общините;
  
• 
  подготовка за докладването пред ЕК, съгласно изискванията на Директивата по докладването и Директива 2000/53/ЕС за излезлите от употреба моторни превозни средства.
  

• 
  преглед на текущия режим за инспекции, така че да се очертаят необходимите подобрения;
  
• 
  разработване на методически указания за контролните органи с цел улеснение на тяхната контролна дейност и унифициране и стандартизиране за територията на страната;
  
• 
  планиране на инспектирането чрез разработване на годишни планове;
  
• 
  координиране на действията на различните контролни органи – РИОСВ, КАТ-пътна полиция, общински инспекторат и полиция.
  

5.3.11.2.3. Създаване на специализирана Организация за оползотворяване на ИУМПС

Създаването на ООИУМПС може да бъде нормативно регламентирано в новата Наредба за ИУМПС, която ще бъде приета през 2004 г.

Най-общо се очаква ООИУМПС да:

• 
  администрира и управлява цялата схема за третиране на ИУМПС;
  
• 
  поеме от името на своите членове общо изпълнение на индивидуалните им задължения, произтичащи от нормативната уредба;
  
• 
  осъществява връзка с компетентните държавни органи по повод прилагане на законодателството и инспекции на обекти, занимаващи се с операции по очистване, разкомплектоване и друг вид третиране;
  
• 
  насърчава повторна употреба и рециклиране на резервни части и материали от разкомплектоване на МПС, да извършва мониторинг и насърчава постигането на целите за повторна употреба, оползотворяване и рециклиране;
  
• 
  сверява специфичните данни за дейностите, свързани със схемата;
  
• 
  да поддържа информационна система за всички дейности, свързани с третирането на ИУМПС.
  

5.3.11.2.4. Осигуряване на достатъчен капацитет от съоръжения и инсталации за събиране, съхранение, разкомплектоване и оползотворяване на ИУМПС

За целта освен чрез предприетите нормативни и административни мерки е необходимо изграждане на центрове за разкомплектоване на ИУМПС. Тези центрове ще осигуряват обработването на около 16 000 автомобила годишно, като тяхното разположение ще е съобразено с натрупването на автомобили в отделните региони.

За постигане на техническите параметри, свързани с целите на Директивата, е необходимо също така и ползването на средствата, акумулирани в ПУДООС от постъпващите такси, за изграждането на съоръжения за оползотворяване на неметалните отпадъци в ИУМПС. За целта следва да се изградят съответните мощности за оползотворяване на отпадъците от гуми и гумени ленти, пластмаси, текстил, кожи, изолации и др., което е свързано с изпълнението и на други директиви от сектор “Управление на отпадъците” и съответното българско законодателство.

Необходимо е изграждане на площадки за временно съхранение на ИУМПС, които да осигурят подходящи условия за съхранение на ИУМПС до предаването им за разкомплектоване. Автомобилите ще се събират в площадките за временно съхранение, на територията на съответната община, и след това ще бъдат предавани в центровете за разкомплектоване, които ще бъдат съоръжени със специализирани инсталации за демонтаж.

Малките центрове за събиране и разкомплектоване – бившите автоморги, трябва да приспособят техническите си условия в съответствие с изискванията на Наредбата и условията на издаденото разрешително за третиране на отпадъците.

5.3.11.2.5. Осигуряване на механизми за финансиране на дейностите по събиране, разкомплектоване, рециклиране и оползотворяване на ИУМПС

1. Положителният финансов резултат на отделните фирми от разкомплектоване на излезлите от употреба автомобили, което се постига от продажбата на части и агрегати втора употреба и предаването на скрап.

2. Финансиране на дейностите от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околна среда – чрез продуктовите такси, за финансово обезпечаване на националната система за третиране на ИУМПС.

В началото на действието на НПУДО основно значение ще имат източниците по точка едно, а от 2004 г. ще започнат да преобладават източниците по т. 2. Финансирането от ПУДООС ще се планира и осъществява по отделни програми, които включват, както финансиране на инвестиционни (капиталови), така и на оперативни разходи. Полученият финансов ресурс ще бъде разпределен по следните основни направления:

• 
  изграждане на два центъра за разкомплектоване на автомобили – на обща стойност 20 млн.лв., като дейностите ще стартират през 2004 г. и ще бъдат приключени през 2005 г.;
  
• 
  реализиране на общински проекти за постигане целите, поставени в националното законодателство;
  
• 
  провеждане на информационна кампания за обучение на населението и стопанските субекти, включително операторите на центровете за разкомплектоване, за правилно прилагане дейностите с ИУМПС;
  
• 
  отпускане на безлихвени кредити за подпомагане на частни предприемачи, желаещи да подобрят условията за разкомплектоване на автомобили в своите центрове, с цел постигане на пълно съответствие с изискванията на нормативната уредба;
  
• 
  разработването на информационна система и обучение за работата с информационната система, включваща всички отговорни институции. Системата ще включва разработването на софтуер и неговото разпространение до институциите и частните компании, които имат задължения по информационното обезпечаване на докладването по дейностите, свързани със задачата.
  

5.3.11.3. Отработени масла

5.3.11.3.1. Създаване на законови и финансови предпоставки за прилагане на екологосъобразна система за управление на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти

Приемането на новата наредба ще позволи създаването на устойчиви схеми за финансиране на дейностите по събиране и регенериране на отработени масла, където това е технически осъществимо. МОСВ ще започне обсъждане с производителите и вносителите на свежи масла за въвеждане на продуктова такса или друга еквивалентна мярка, чрез която да бъдат осигурени мерките по изпълнението на тази програма.

Едновременно с разработването на новото законодателство следва да бъде осигурено и изготвянето на български стандарти и ръководства за изискванията към площадките за съхранение и третиране на отработени масла, към използуваните транспортни средства и т.н.

5.3.11.3.2. Осигуряване на необходимата инфраструктура за събиране, регенериране и други методи за оползотворяване на отработени масла

Регенерирането на отработени масла е с по-висок приоритет пред използването им като гориво. В този контекст е необходимо да бъде използван максимално капацитета на съществуващите съоръжения за регенериране на отработени масла и рафинериите за преработка на нефт и изграждането на допълнителни мощности за оползотворяване на отпадъчните нефтопродукти.

Друга възможност е оползотворяването им като гориво в съществуващите инсталации (циментови заводи, металургични пещи, ТЕЦ), при спазване на изискванията за опазване на околната среда.

Предоставянето на информация за възможните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, породени от изхвърлянето на отработените масла или изпускането им в канализацията, ще бъде от голямо значение за успешното изпълнение на посочените мерки.

5.3.11.3.3. Прилагане на информационна система, осигуряваща събирането и обработката на данни за образуването и управлението на отработени масла

5.3.11.3.4. Въвеждане и прилагане на процедури за налагане на законодателството

5.3.11.4. Полихлорирани бифенили/ Полихлорирани терфенили

С приемането на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на отпадъци, съдържащи ПХБ/ПХТ, ще бъде осигурено хармонизирането на националното законодателство с изискванията на Директива 96/59/EC и ще бъдат регламентирани правилата за управление на тези отпадъци. Предвидените в Програмата мерки имат за цел да осигурят идентифициране на оборудването, замърсено с ПХБ/ПХТ в страната, да осигурят безопасната му експлоатация, извеждане от употреба в сроковете, определени в Директивата и последващо съхранение и обезвреждане на отпадъците.

5.3.11.4.1. Инвентаризация на оборудването, съдържащо ПХБ/ПХТ. Съставяне и поддържане на база с данни за отпадъците от ПХБ/ПХТ

Информацията за оборудването, съдържащо ПХБ/ПХТ, получена при инвентаризацията и последващите дейности по събиране и обезвреждане на отпадъците ще бъде въведена в специализирана база данни в ИАОС.

5.3.11.4.2. Изготвяне на план и график за обезвреждане на отпадъците от ПХБ/ПХТ

5.3.11.4.3. Осигуряване на техническа възможност за третиране и обезвреждане на отпадъци, съдържащи ПХБ/ПХТ

Търсенето на алтернативни възможности за обезвреждане в съществуващи съоръжения за изгаряне след подходящата им реконструкция, изграждането на специализирани съоръжения и износът на отпадъците за обезвреждане извън страната са възможните решения в периода до 2008 г. Изборът на окончателно решение изисква детайлно планиране и оценка на различните възможности по отношение на рисковете за околната среда и разходите за обезвреждане при различните варианти.

5.3.11.4.4. Ограничаване на рисковете от замърсяване с ПХБ/ПХТ, използувано в материали и оборудване извън предмета на инвентаризация

5.3.11.5. Утайки от градските пречиствателни станции за отпадъчни води

Отчитайки незадоволителното състояние на третирането и обезвреждането на утайки от ГПСОВ в страната, с подкрепата на програма PHARE през 2001 г., бе разработен и приет от МОСВ Национален план за обезвреждане на утайките от ГПСОВ. Този национален план обхваща периода до 2025 г. и предвижда управлението на утайките от ГПСОВ да бъдат организирано на областен принцип. В периода на изпълнение на настоящата програма, от първостепенно значение ще бъдат следните приоритети.

5.3.11.5.1. Създаване на адекватна система от съоръжения и практики за предварително третиране на утайки от ГПСОВ

• 
  предварително третиране;
  
• 
  подходящо съхранение на утайките ;
  
• 
  своевременно покриване на утайките с други отпадъци или изолиращ материал в депата;
  
• 
  прибавяне на вар към обезводнените утайки;
  
• 
  въвеждане на анаеробно разграждане при повишена температура за големите ГПСОВ.
  

• 
  анаеробно разграждане при повишена температура (35 C) с продължителност най-малко 15 дни, преди механично обезводняване и обезвреждане на депо;
  
• 
  термофилно аеробно разграждане (55 C) и последващо механично обезводняване и обезвреждане на депо;
  
• 
  механично обезводняване на получените утайки и последващо компостиране съвместно с растителни и дървесни отпадъци;
  
• 
  изгаряне на утайки, получени от механично обезводняване и последващо обезвреждане на депо на пепелите;
  
• 
  използуването на утайките в селското стопанство, като възможна алтернатива за подобряване качествата на почвите. Това ще изисква допълнителни инвестиции в инсталации за стабилизиране и дезинфекция, както и мерки от страна на промишлеността за намаляване натоварването със замърсители на водите, изпускани в градската канализация;
  
• 
  използуване на предварително стабилизирани утайките при рекултивацията и възстановяването на нарушени терени.
  

Намирането на приемливи за околната среда и икономически ефективни решения зависи в голяма степен от местните условия и избраното техническо решение трябва да отчита тези особености. Прилагането на оптимални технически решения за предварително третиране на утайките изисква значително по-дълъг период и не може да бъде изцяло постигнато в рамките на настоящата програма. Независимо от това общинските администрации и операторите на ГПСОВ следва да вземат необходимите решения, да предложат и обосноват пред компетентните органи по околна среда, конкретните мерки за прилагане на предварително третиране и сроковете за тяхната реализация. Това ще изисква актуализация на програмите на ГПСОВ за управление на дейностите по отпадъците.

Прилагането на предварително третиране следва да бъде отразено във всички проекти за строителство на нови ГПСОВ и в проектите за реконструкция на съществуващите съоръжения.

5.3.11.5.2. Разширяване на обхвата на прилаганите практики за оползотворяване и обезвреждане и изграждане на необходимата инфраструктура

Депониране на утайки

Това може да бъде постигнато, чрез осигуряване на достатъчен капацитет на новоизграждащите се регионални депа, където утайките да бъдат обезвреждани съвместно с битови отпадъци или чрез изграждане на нови депа от операторите на ГПСОВ. В областите, където съществуват изградени депа, отговарящи на изискванията на законодателството, няма да бъде разрешавано обезвреждане на утайките в други съоръжения.

Използване за нуждите на земеделието

Програмата разглежда възможността за използуване в земеделието на предварително третирани/стабилизирани утайки, след прилагане един или повече от следните “конвенционални” процеси:

• 
  анаеробно разграждане при повишена температура (35 C), с продължителност над 15 дни;
  
• 
  третиране с вар за постигане на стойност на pH ≥12 , за период от минимум 24 часа;
  
• 
  продължителна аерация при атмосферна температура, за подходящ период от време (за всяка отделна партида);
  
• 
  продължително съхранение в течно състояние, при атмосферна температура, за съответен подходящ период от време (за всяка отделна партида).
  

Едновременно с това операторите на ГПСОВ и контролните органи по околна среда (РИОСВ), следва да упражняват контрол върху промишлеността за намаляване до минимум количествата на замърсителите, изпускани в канализационните мрежи. Промишлеността следва задължително да разделя и подлага на предварително третиране потоците замърсени води, както и да положи усилия за въвеждането на нови по-чисти технологии.

Използване на утайки за рекултивация и възстановяване на нарушени терени

5.3.11.5.3. Намаляване на съдържанието на тежки метали в утайките

• 
  въвеждане на задължителни периодични измервания на състава и количествата на утайките;
  
• 
  засилване на контрола по спазване на изискванията за третиране на отпадъчните води в промишлените предприятия, вкл. прилагане на индивидуални емисионни норми;
  
• 
  въвеждане на диференцирани цени за заустване в градска канализация в зависимост от съдържанието на опасни вещества в отпадъчните води.
  

5.3.11.5.4. Повишаване на административния капацитет на компетентните органи, установяване и прилагане на процедури за контрол и налагане на законодателството

5.3.11.6. Отпадъци от опаковки

Изпълнението на НПУДО се основава на следните принципи:

• 
  отговорност на производителите и вносителите на опаковки и опаковани стоки за постигане на целите по рециклиране и оползотворяване заложени в § 9 от ПЗР на ЗУО;
  
• 
  споделена отговорност на общините при организирането на разделното събиране на отпадъците от опаковки на тяхна територия;
  
• 
  прилагане на йерархия на методите за управление на отпадъците, която включва:
  

2. увеличаване дела на опаковките за многократна употреба;

3. постигане на високи нива на оползотворяване на отпадъците от опаковки с приоритет на рециклирането пред другите форми на оползотворяване.

• 
  възможности за доброволно колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от законодателството, от страна на засегнатите икономически оператори;
  
• 
  насърчаване участието на обществеността;
  
• 
  диалог с индустрията и обществения сектор;
  
• 
  ефективност на предлаганите решения за събиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки;
  
• 
  достъп до информация за всички заинтересовани страни;
  
• 
  адекватни, възпиращи санкции за стопанските субекти нарушаващи изискванията на законодателството, в т.ч. за недостигане на поставените количествени цели;
  

По-долу са обобщени основните приоритети по отношение на прилагането на комплекс от законодателни, административно-организационни, технически и финансови мерки, обезпечаващи прилагането на Националната програма.

5.3.11.6.1. Предотвратяване и многократна употреба

Поставената цел следва да бъде реализирана в контекста на планирано нарастване на количествата образувани отпадъци от опаковки, в резултат на очаквания икономически растеж на производството и предоставянето на услуги, както и в резултат на повишаване на доходите на населението.

Държавната администрация ще продължи да насърчава прилагането на мерки в областта на предотвратяването и многократната употреба, като специално внимание ще бъде обърнато на:

• 
  разширяване на пазара на опаковките за многократна употреба;
  
• 
  разширяване на обхвата на доброволните депозитни системи за стъклени опаковки.
  

5.3.11.6.2. Нарастване на количествата оползотворявани и рециклирани отпадъци от опаковки

• 
  оползотворяване на не по-малко от 50% от общото тегло на образуваните отпадъци от опаковки;
  
• 
  рециклиране на не по-малко от 25 % от общото тегло на образуваните отпадъци от опаковки, в т.ч. не по-малко от 15 % от теглото на всеки опаковъчен материал.
  

Общинските администрации ще бъдат отговорни за организиране на разделното събиране на отпадъците от опаковки от домакинствата на тяхна територия. Програмата предвижда финансирането на общински проекти за изграждане на системи за разделно събиране на отпадъците от опаковки да бъде осигурено чрез:

• 
  средствата, постъпващи в ПУДООС от продуктови такси;
  
• 
  договори с организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки.
  

Производителите и вносителите на опаковани стоки, изпълняващи индивидуално задълженията си за рециклиране и оползотворяване, са задължени да осигурят обратно приемане на пусканите от тях на пазара опаковки. Това задължение се отнася и за техните дистрибутори, включително и за лицата извършващи продажби на дребно.

Потребителите и дистрибуторите могат да върнат употребените опаковки, върху които липсва търговска марка на организация по оползотворяване, без да заплащат възнаграждение на лицата, от които са закупили съответните стоки във всички търговски обекти на едно и също юридическо лице или едноличен търговец, в които се продават опаковани стоки от същия вид.

Производителите и дистрибуторите на опаковани стоки, могат да организират самостоятелно или съвместно с други производители и дистрибутори депозитни системи за пусканите от тях на пазара опаковки.

5.3.11.6.3. Съответствие на опаковките, пускани на пазара, със законовите изисквания

• 
  600 части на милион от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г.;
  
• 
  250 части на милион от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г.
  
• 
  100 части на милион от 01.01.2007 г.
  

5.3.11.6.4. Осигуряване на достатъчни и надеждни данни за опаковките и отпадъците от опаковки

Производителите и вносителите на опаковани стоки и лицата извършващи дейности с отпадъци от опаковки, водят отчетност и предоставят информация на компетентните органи за вида и количествата на опаковките пуснати на пазара в Р България, както и за количествата разделно събрани, рециклирани и оползотворени отпадъци от опаковки.

Националната програма предвижда:

• 
  въвеждане на информационна система за опаковките и отпадъците от опаковки към 1.01.2004 г.;
  
• 
  включване на опаковките за многократна употреба в информационна система за опаковки и отпадъци от опаковки след 1.01.2005 г.;
  
• 
  проучвания за количествата и състава на образуваните битови отпадъци в населени места с над 20 000 жители, както и дела на опаковките в общия поток отпадъци..
  

5.3.11.6.5. Подобряване на административния капацитет

• 
  назначаване на допълнителен персонал в МОСВ, ИАОС, РИОСВ и другите държани институции ангажирани с опаковките и отпадъците от опаковки;
  
• 
  назначаване на допълнителен персонал в ПУДООС и разработване на необходимите процедури за разходване и контрол на средствата от продуктови такси;
  
• 
  назначаване на допълнителен персонал в общините, съобразно нуждите и възможностите на съответните общински администрации;
  
• 
  изготвяне на програма за обучение на държавната администрация и общините относно изискванията на нормативната уредба и прилагането й.
  

5.3.11.6.6. Привличане на населението за участие в системите за разделно събиране и повишаване на нивото на екологично съзнание

• 
  организиране на информационни кампании за:
  

- производителите на опаковки и опаковъчни материали относно изискванията на законодателството;

• 
  разработване и прилагане на програма за обучение по въпросите за рециклиране на отпадъци насочена към училищата;
  
• 
  публикуване и разпространение на информационни материали.
  

5.3.11.7. Отпадъци от хуманната медицина

5.3.11.7.1. Изграждане на ефективна система от съоръжения и инсталации за третиране на отпадъците

Изграждането на ефективна система от съоръжения и инсталации за третиране и обезвреждане на отпадъците от здравните заведения, през периода на действие на Програмата, следва да гарантира прилагане на високи стандарти за опазване човешкото здраве и околната среда. Тези съоръжения следва да разполагат с достатъчен капацитет за третиране на всички образувани отпадъци, като се намери оптимален баланс между различните методи като изгаряне, стерлизация с водна пара или микровълново обеззаразяване.

Стерлизацията с водна пара и микровълново обеззаразяване като цяло са по-лесни за експлоатация и контрол, но трябва задължително да бъдат подлагани на проверка по отношение на микробиологичната ефективност на технологията. Получените продукти след третирането по посочените методи, трябва периодично да бъдат тествани за наличие на жизнеспособни микроорганизми, съгласно изискванията на компетнентните органи. Предпочитание се дава на тези технологии, които са одобрени за използване и се прилагат в широки мащаби.

В съответствие с приетия през 2002 г. Национален план за управление на болнични отпадъци, настоящата програма предвижда изграждането на съоръженията да бъде извършвано на регионален принцип. В периода на действие на Програмата приоритет ще има изграждането на 6 съоръжения за дезинфекция на отпадъците, които съвместно със съществуващите инсталации за изгаряне в гр. София да осигурят третирането на всички отпадъци от лечебните заведения. Едновременно с това в периода на изпълнение на програмата се предвижда да бъдат изградени три регионални инсталации за изгаряне в градовете Пловдив, Варна и Плевен.

Изграждането на посочените съоръжения ще позволи закриването на съществуващите инсталации за изгаряне на отпадъците от лечебните заведения, които не са приведени в съответствието на националното законодателство към края на 2005 г.

5.3.11.7. 2. Намаляване на здравния риск за пациентите и медицинския персонал, свързан с образуването, съхранението и третирането на отпадъците

Болниците и другите здравни заведения са отговорни за безопасното управление на образуваните отпадъци в резултат на тяхната дейност. Това изисква разработване и прилагане на подходящи правила за разделно събиране, осигуряване на съдове за събиране и помещения за безопасно съхранение на отпадъците. Персоналът, ангажиран със събирането и дейностите по транспортиране и обезвреждане на отпадъците следва да бъде запознат с рисковете при боравене с инфекциозни отпадъци и другите опасни отпадъци, генерирани от лечебните заведения и изискванията за тяхното безопасно управление.

Едновременно с ограничаването на рисковете за околната среда и здравето на пациентите, персонала и посетителите, предлаганите решения за организиране на управлението на отпадъците в лечебните заведения, следва да бъдат съобразени с финансовите им възможности.

Компетентните органи в лицето на Министерството на здравеопазването и съответните Хигиенно - Епидемиологични Инспекции, следва да осигурят ефективен контрол върху управлението на отпадъците от хуманната медицина.