Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет

Въпреки намалението от 1 октомври 2007 г. на осигурителните вноски с 3 пункта, осигурителната тежест продължава да бъде една от изключително високите, превишавайки всички останали преки данъци – говоря за корпоративния и за физическия, който се предвижда.

За пореден път се доказва, че нищо в България не се наказва така жестоко от страна на фиска, както труда.

Едно по-мащабно редуциране на осигуровките според нас означава едно по-простичко решение на въпроса със сивата икономика. Тя ще бъде тотално редуцирана и страната едва ли ще бъде ощетена толкова много от страна на държавния бюджет с тези приходи по отношение на осигуровките.

Съотношението между пенсионери и работници, както се очертава, е да се увеличава броят на пенсионерите за сметка на работещите, а това най-вероятно ще доведе до срив на сегашната осигурителна система.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво да правим с пенсионерите, това е естествен процес!

МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Кое е естественото, господин Миков?

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Грижата за демографската структура.

МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Естественото е демографската структура и грижата за младите семейства да бъде с премахването на семейното подоходно облагане и увеличаването на семейните надбавки, които не се взимат от всяко българско семейство. Това ли е естественото? Това ли е грижата за демографската картина в България?!

РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Какво да правим! Деца ли да правим?! (Смях, оживление.)

МИРОСЛАВ МУРДЖОВ: Макар че образованието и здравеопазването са посочени като приоритет в правителствения бюджет, или поне това са думите на трите партии в коалицията, парите, които се отделят като брутен вътрешен продукт, запазват почти същите стойности, дори по някои от тях има намаление. Няма яснота или поне ясно разбиране какви ще бъдат конкретните реформи в образованието и най-важно – кой ще ги извърши. А това има страхотни последствия върху това, за което говорихме и преди малко – върху демографската картина, която се очертава. Тя е много неблагоприятна.

Както може да се очаква, в Министерството на финансите съвсем естествено и нормално са направили неприлично консервативна прогноза по отношение на събираемостта, която ще гарантира преизпълнение на приходите през 2008 г. Ако сравним с прогнозите за 2007 г., превишението е със 77%. Анализите обаче до момента сочат, че излишъците през 2007 г. ще надхвърлят планираните близо два пъти. Със сигурност може да се твърди, че подобна прогноза ще бъде валидна и за планираните излишъци през 2008 г.

Без съмнение е назрял моментът да има сериозен обществен дебат по въпроса относно практиката за формирането на огромни бюджетни излишъци. Крайно време е да се даде една системна оценка за негативния ефект на бюджетните излишъци върху доходите на хората и развитието на бизнеса.

В заключение може да се каже следното, че Бюджет 2008 г. отново е силно централизиран и за разлика от 2007 г. може би преразпределението ще бъде не от порядъка на 40%, а много повече, може да достигне до 44%.

За съжаление, този бюджет отново няма да гарантира необходимите реформи в обществения ректор, прилагането на едни по-радикални и смели идеи, като разбиването на монопола на Здравната каса, или изготвянето на ориентирани към по-висока ефективност програмни бюджети, които да освободят ресурс от около 3 млрд. лв., които да бъдат вложени в приоритетните сектори като здравеопазването и образованието.

Според нас бюджетът е издържан в стилистиката на “копи – пейс”, тоест копира бюджетите от предишните години и няма нищо различно. И той като тях е много силно разфокусиран и не е ясен кой е приоритетът. Липсват, както вие казвате, локомотивите на българската икономика. Не е ясно кои са локомотивите.

Според нас този бюджет е ленив и ориенталски. С този бюджет едва ли според нас ще се оттласнем от това дъно, в което се намираме в момента – най-бедната държава в Европейския съюз. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Уважаеми колеги, времето, което остава на парламентарните групи, е както следва:

Коалиция за България – 36 минути;

Национално движение Симеон Втори – 25 минути;

Движението за права и свободи – 15 минути;

Обединени демократични сили – 13 минути;

Демократи за силна България – 9 минути;

Български народен съюз – по-малко от 6 минути;

“Атака” – 2 минути и

независимите народни представители имат 11 минути.

След почивката пръв ще говори господин Йовко Йовков, след него – госпожа Христина Христова.

Тридесет минути почивка до 15,00 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, да продължим с дебатите по бюджета, позволете ми обаче да направя едно съобщение. Писмото е пристигнало от Българска национална телевизия и е до господин Пирински – председател на Народното събрание: на 21 ноември 2007 г. в 18,50 ч. в програмата на Българска национална телевизия е предвидено пряко предаване от Любляна на последния квалификационен мач на българския национален отбор по футбол с отбора на Словения.

Няма да чета цялото писмо от телевизията, но те молят да прекъснат нашето пряко предаване след 18,50 ч. (Шум и реплики в залата.)

Казвам ви, че това означава практически, че имаме достатъчно време до този час да приключим с разискванията и гласуването на тази точка от програмата, така че няма да бъде необходимо прекъсване на едно или друго предаване. Нека да се ориентираме така.

Има думата народният представител Йовко Йовков.

ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разбираем е интереса и активността на народните представители по обсъждания въпрос – Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2008 г., внесен от Министерския съвет.

В Бюджет 2008, както и при започналото обсъждане на данъчните закони вчера са фокусирани, както намеренията и целите на правителството, така също и вижданията на народните представители за икономическото и социално развитие на България за 2008 г., а в някои отношения и за следващите години.

Бюджетът винаги е предизвиквал задълбочени спорове и често е бил повод за сериозни политически сблъсъци и дебати. Това е на път да се случи и днес и в това няма нищо лошо. Мисля, че това е така и стана възможно, защото правителството обяви много рано основните параметри на приходната и разходната му част, целите, които ще се реализират, данъчните закони, които ще се приложат. Откритият и широк диалог бе от особена важност за цялостното запознаване на обществото – синдикати, работодатели, с намеренията на правителството, така че днес, ако някой говори, че е изненадан от заявените цели, намерения и промени, е най-малкото неуместно. Затова споделям мнението, че Бюджет 2008 е един открит бюджет с едно реалистично прогнозиране на разходите, посочен и заложен бюджетен излишък и ясно формулирани данъчни промени. Той е продължение на политиката на правителството за запазване на финансовата стабилност, висок икономически растеж и добри условия за развитие на бизнеса, реформи в бюджетната сфера, ръст на доходите и пенсиите.

Изведените в него три приоритета: образование, здравеопазване, доходи и пенсии, са подкрепени със сериозни мерки в икономическата сфера и създаване на условия за динамичен икономически растеж. Реален ръст от 6,4% на брутния вътрешен продукт, очаквани 4,8 млн. лв. преки чуждестранни инвестиции, както и утвърждаване на ролята на България като страна с финансова стабилност и благоприятна данъчна среда са реални предпоставки за реализиране на целите и намеренията на Бюджет 2008.

Фискалната политика продължава тенденцията за реализиране на мерки, стимулиращи инвестиционния процес и намаляване на пряката данъчна осигурителна тежест. Целта е стимулиране на корпоративните инвестиции, повишаване конкурентоспособността на местното производство и нарастване на доходите.

В сферата на общинските финанси 2008 г. е специфична с продължаване процеса на децентрализация. В тази връзка се прилагат за първи път и приетите изменения в Конституцията на Република България, с които се дават правомощия на общините сами да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в граници, определени със закон.

Някои специфични и различни от досега прилаганите принципи в Бюджет 2008 в сферата на общинските финанси са именно: балансирането на бюджета на общините за делегираните от държавата дейности е осигурено изцяло със субсидия от централния бюджет, а не както досега – с преотстъпването на данъка върху доходите на физическите лица. Този факт, който заедно с актуализацията на разходните стандарти в размер на 6,7% за тази година би създало по-голямо спокойствие на общинските власти. В интерес на истината обаче трябва да признаем, че това не се приема еднозначно и положително от общините.

Предоставянето на патентния данък като местен приход в размер на около 40 млн. лв. е стъпка в правилна посока, но той едва ли ще замести тези обеми и сумите, които общините получаваха от преизпълнението на данъка върху доходите на физическите лица. В тази връзка е редно да се мисли и да се търсят пътища за ангажиране на общините към стопанската дейност на територията с нов вид данък върху стопанската дейност, земята и т.н.

На второ място – важен и нов момент в общинското финансиране е прилагането на делегираните бюджети в сферата на образованието. Това изисква повишено внимание и е отговорна дейност на общините, училищните ръководства и Министерство на образованието и науката. Известно е, че голяма част от българските училища са в особен режим и статут и евентуалното дезангажиране на общините в този момент не би довело до добри резултати. Убеден съм, че ангажиментите в тази посока, поети от Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката по отношение на защитените училища ще бъдат изпълнени.

Новите правомощия на общините предоставени с промените в Конституцията са другото голямо предизвикателство в общинските финанси за 2008 г. Безспорно е, че тези нови правомощия ще ги подтикнат към по-близки отношения и диалог с гражданите и бизнеса на тяхна територия. Опитът през последните години с администрирането на местните такси показа, че общинските съвети и местната изпълнителна власт намират верния път за взаимодействие и отговорност.

Тук искам да изразя моето мнение и становище по един поставен вече неколкократно от някои народни представители проблем и въпрос, който може би ще обсъдим и утре, когато обсъждаме Закона за местните данъци и такси – въпросът с границите за местните данъци от-до, дали е необходимо да ги има, в какъв размер и т.н. Мисля, че този диалог би могъл да се състои спокойно по време на дебата между първо и второ четене, но моето лично мнение е, че в него не трябва да вземат участие само народните представители. Трябва да чуем мнението на кметове, на Националното сдружение на общините в Република България, защо не и мнението на гражданите.

Повтарям още веднъж – ние с това предложение, което обсъждаме в момента, и правителството не нарушаваме Конституцията. Там изрично е казано: по ред и начин и в граници, определени със закон. Така всъщност е направено и предложението, така че не виждам нищо лошо в това да проведем една дискусия, да вземем правилното решение и не толкова заради нас, не толкова заради това дали да има горна и долна граница, а заради тези хора, заради които го правим. И мисля, че българският парламент би взел правилното решение, каквото взе преди две години, когато си позволи за първи път от много години насам да повиши на два пъти в рамките на две години данъчните оценки на жилищни и нежилищни имоти. С това дадохме един сериозен принос за укрепване на финансовото състояние на общините. Мисля, че сега трябва да постъпим по същия начин.

По-скоро премахването на долната и горна граница за мен е бягство от отговорност на парламента.

В обсъждания Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г. са запазени правата и възможностите на общините и общинските съвети да извършват допълнителни капиталови разходи от собствени приходи, както и да разместват средства по бюджетите си с изключение на функция “Образование”. И тук ще си позволя да направя един малък коментар по този въпрос.

Ще се обърна към моя колега господин Христо Кирчев, който много уважавам: истинските структурни проекти не се реализират чак толкова с капиталовите разходи, уважаеми колеги. Капиталовите разходи са едно добро начало, с което общините разполагат и биха могли да извършват проекти, предпроектни проучвания и т.н. Истинските структурни проекти – сметища, депа за твърди битови отпадъци, канализации и водопроводи, се правят с български и европейски проекти и програми. Това е известно на всички.

Годишната субсидия за тази година е предоставена 100% с решение на Министерския съвет. Така е заложена и годишната субсидия за 2008 г.

С промените в Закона за общинските бюджети, които предстои да обсъдим и приемем, държавата поема сериозни ангажименти за съфинансирането на важни за общините европейски програми и проекти. Това предоставя големи възможности на местните власти да решават проблеми, генериращи в най-висока степен обществени ползи като пътна инфраструктура, околна среда, водоснабдяване и канализация.

Голямото предизвикателство за 2008 г. за общинските власти ще бъде именно там – усвояването на европейските и национални фондове за решаване на проблеми, свързани с инфраструктурата, околната среда, образованието и услугите за гражданите. Големите очаквания в тази насока и проведените току-що местни избори потвърдиха именно това.

Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепят на първо гласуване Закона за бюджета на Република България за 2008 г. Разбира се, ще обсъдим и подкрепим и всички онези предложения между първо и второ четене, които водят до решаването на онези въпроси пред местната власт, които ще я направят по-самостоятелна, резултатна и отговорна в действията си. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика заповядайте, госпожо Николова.

Искам само да кажа, че репликите влизат във времето на определената парламентарна група, а в конкретния случай – във времето на независимите народни представители.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин Йовков, Вие бяхте в групата, която работеше по проблемите на финансовата децентрализация. Аз искам да Ви попитам: Вие можете ли откровено да кажете, че в момента ние обсъждаме бюджет, който да ни позволи да прилагаме на практика принципа на финансовата децентрализация.

Ние имаме една политика с обръщане на 180 градуса, защото цялата самоинициатива, включително и Вашата, за която съм Ви уважавала безкрайно много като кмет, в момента просто е отнета.

В обстоятелството, че нямаме споделен данък общ доход, че се оставят всъщност едни данъци, които по своята същност са повече такси, ние се отказваме от цялата философия, от тези предизборни лозунги като “Кметът – мениджър”, “Общинският съвет - добър стопанин” и т.н., защото всичко ще се разпределя през държавния бюджет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика няма желаещи.

Заповядайте, господин Йовков. Имате право на дуплика.

ЙОВКО ЙОВКОВ (КБ): Уважаема госпожо Николова, аз много се радвам, че от тази трибуна прозвучават такива думи като: уважавам дейността на този и този колега, което много рядко се случва тук. Това може би е пример за това, че кметовете независимо от това къде се намираме, уважаваме своята работа и своите ангажименти, които сме поемали. Това го направих като малко отклонение.

Дали смятам, че в момента с тази промяна на финансирането на общините в Република България се извършва стъпка в посока на намаляване темповете на децентрализация – не смятам, че е точно така.

Всъщност, бих задал риторичния въпрос: ами, ако случайно някоя община евентуално нямаше това преизпълнение на собствените приходи, свързани с данъка върху дохода на физическите лица, беше настъпил някакъв катаклизъм във финансирането, как тогава щеше да се процедура? Точно обратното. Според мен начинът, по който в момента се финансират делегираните държавни дейности правят общините малко по-спокойни. Права сте – може би и малко по-лениви, затова, ако сте чули внимателно това, което казах, аз предлагам да се помисли за въвеждане на някакъв местен данък, който истински да активизира икономическата активност на общините, да ги направи истински съпричастни към това, което става на тяхна територия. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Нихат Кабил.

МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! На мен се падна честта от секторните министри първи да говоря по Бюджет 2008.

Позволете ми в качеството ми на министър, отговарящ за един от важните отрасли на българската икономика – земеделие и храни, да ви запозная с перспективите пред аграрния сектор и възможностите за развитие, който предоставя Проектът за бюджет за 2008 г. на ръководеното от мен министерство, респективно на Държавен фонд “Земеделие”.

И през 2008 г. Министерството на земеделието и продоволствието ще продължава да работи по двете основни политики – земеделие и селски райони и рибарство и аквакултури, включващи 18 програми, които са съобразени с управленските приоритети на страната и с националните интереси в отрасъла.

Предвиденият разход по проектобюджета на министерството за 2008 г. в размер на 276 млн. 977 хил. лв. е задоволителен. Смятам, че той обезпечава в основни линии достигането на заложените цели по програмите.

В проектобюджета са разчетени средства за субсидии за нефинансови предприятия, лихви, стипендии и други разходи, които възлизат на над 112 млн. лв.

Положителен ефект върху състоянието на отрасъла ще окажат и средствата за прилагане на общата селскостопанска и общата рибарска политика, които ще се администрират от разплащателната агенция чрез интегрираната система за администриране и контрол, получила неотдавна висока оценка от Европейската комисия.

По Проекта на план-сметка на Държавен фонд “Земеделие” за 2008 г. са заложени средства в размер на 507 млн. и 56 хил. лв. разпределени на публични средства от Европейския съюз – 350 млн. 700 хил. лв. и национални средства – 156 млн. и 356 хил. лв., за проекти за развитието на селските райони, включително и задължителното национално съфинансиране на Програмата за развитие на селските райони към директните плащания за реализиране на Оперативна програма “Рибарство” и за държавни помощи.

Предвидените по План-сметката на Държавен фонд “Земеделие” средства за директни плащания по схемата за единно плащане на площ са в размер на 470 млн. и 174 хил. лв. Прехвърлените средства към директните плащания от Програмата за развитието на селските райони са 103 млн. и 54 хил. лв., а за пазарна подкрепа на нашите продукти са 252 млн. и 298 хил. лв.

Уважаеми дами и господа, въпреки посочените средства и това, което казах, искам да обърна внимание на това, че Проектобюджетът за 2008 г. не отчита някои важни приоритети, за които министерството има необходимия опит, потенциал и възможности за реализация. Една от стратегическите цели, която стои пред нас по политиката “Земеделие” и “Селски райони”, това е създаването на ефективно и конкурентоспособно земеделие. Подчертавам, че този приоритет и съответната цел са изрично записани в управленската програма на правителството.

Защо изпълнението на този приоритет и целите в него за нас са толкова важни? Либерализацията на външноикономическите отношения и провежданата последователна през последните години политика за подпомагане на сектора чрез държавни помощи във вид на безвъзмездни субсидии, преференциални краткосрочни кредити, инвестиционни кредити, капиталови и лихвени субсидии, подобри пазарната реализация на селскостопанските ни стоки, в резултат на което нашето земеделие повиши своя експортен потенциал и достъпът на българския продукт до европейските и световните пазари. В същото време чрез вноса се поддържа суровинната осигуреност на преработвателния сектор, с който се осигурява стабилност на вътрешния пазар, а чрез износа се реализира голяма част от произведената в страната земеделска продукция. Относителният дял на аграрния износ през 2006 г. е в размер на 8,8% от общия износ на страната, а на вноса – 4,9%. Отрасълът, подчертавам, че има съществен принос и за формирането на валутните приходи на страната.

От години насам заедно с туризма единствения отрасъл от българската икономика, който формира положително външнотърговско салдо, това е земеделието. Това ясно говори, че то се превръща във все по-жизнен отрасъл, способен да допринесе за изграждането на конкурентен и ефективен производствен и бизнес потенциал, за постигане на устойчив напредък.

През периода 2003-2006 г. стокообменът на аграрните стоки в нашата страна се движи в порядък от 2 млрд. 188 млн. 143 хил. долара годишно до 2 млрд. 433 млн. и 314 хил. долара. Положителното салдо през годините се движи от 184 млн. 844 хил. долара за 2003 г., 247 млн. долара – 2004 г., 346 млн. 489 хил. долара – 2005 г. и 198 млн. 720 хил. долара през 2006 г.

Искам да обърна внимание на народното представителство, че това положително салдо, за което става въпрос, се формира със следната държавна подкрепа. През периода от 2004 до 2007 г. безвъзмездната помощ и преференциалните краткосрочни кредити като лихвени субсидии вътре се движат в порядъка от 68 млн. 500 хил. лв. до 83 млн. лв., като кредитните ресурси, които се предоставят от държавата чрез Държавен фонд “Земеделие”, варират между 100 млн. 581 хил. лв. до 125 млн. 715 хил. лв.

Уважаеми дами и господа, тук възниква много важният и резонен въпрос: след като имаме почти 22% дефицит по текущата сметка, като държава ще водим ли политика и ще вземем ли мерки за намаляването на този дефицит – спешни мерки, средносрочни и дългосрочни? Аз съм убеден в едно, че трябва да направим необходимото положителната тенденция, за която преди малко стана дума, да бъде затвърдена и да се развива.

За съжаление, длъжен съм да изразя опасенията си, че в проектобюджета за 2008 г. не са намерили отражение всички форми и механизми, посредством които държавата може решително да укрепи и разшири експортната насоченост на сектора. В разчетите за 2008 г. не са предвидени средства за национални доплащания към директните плащания, а държавните помощи за земеделието са запазени на нивата от 2007 г. Това сериозно поставя под въпрос голямата ни цел, а именно ускорено догонващо достигане на средните европейски нива на развитие на отрасъла и пълноценно участие на България в общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Необходимостта от осигуряване на допълнително финансиране от националния бюджет е от жизнено важно значение за нашите производители в условията на изключително висока конкуренция на единния европейски пазар.

Искам да подчертая и да обърна внимание, че тук не става въпрос за допълнителни средства за администрацията или към бюджета на министерството, а за финансов ресурс, който да бъде предоставен на българските земеделски производители и преработватели чрез интегрираната система за администриране и контрол, така че те да придобият реални възможности да са конкурентни на пазара.

В самия акт за присъединяване на България ни е дадено право и възможност да осигурим по-добра конкурентна среда на нашите земеделски производители. Какво имам предвид? За да компенсира по-ниския размер на директните плащания спрямо старите 15 страни членки, ние започваме от 25%, пет години вървим с 5% увеличение и още пет години след това вървим с по 10% увеличение.

Европейската комисия предоставя на държавите членки от Петото разширение на Европейския съюз, прилагащи схемата за единно плащане на площ, правото да дават национални доплащания към директните плащания или така наречените топ апс, като тези средства могат да се отпускат от националните бюджети.

Съгласно Договора за присъединяване България може да допълни директните плащания от националния си бюджет до още 30%, тоест до 55% от нивото на старите страни членки през 2007 г., 60% през 2008, 65% през 2009 г. и т.н. Ако обаче параметрите в проектобюджета за 2008 г. останат непроменени, това означава, че България се отказва от това си право за втора поредна година, въпреки факта, че всички нови страни членки от Петото разширение, десятката плюс Румъния, предвиждат допълнителни средства от националните си бюджети за директни плащания. Например Полша предвижда да изплати за хмел 120 евро на хектар, за тютюн – 2980 евро за тон за първо качество, 2384 евро на тон за второ, трето и четвърто качество, за картофи и картофено нишесте – 63,31 евроцента на тон, за отглеждане на животни – 116 евро на хектар и допълнително за всички обработваеми земи – 78 евро на хектар.