Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет

Вярно е, че България не трябва да се отказва от възможността да окаже допълнителна подкрепа на своите земеделски производители. Необходимите средства за национални доплащания към директните плащания за 2008 г. възлизат на 146 млн. 814 хил. лв., което ще даде възможност нашите земеделски производители по възможно най-облекчената схема за подпомагане, схемата за единно плащане на площ, да получат помощ и да се оформи около 22 лв. подпомагане на обработен декар още през 2008 г.

Дами и господа, това естествено няма да ги направи напълно равнопоставени с европейските им колеги, но поне ще им даде глътка въздух и вяра, че държавата стои зад тях и обществото оценява високо приноса им.

Друг факт от проектобюджета за 2008 г., на който искам да обърна внимание, е запазването размера на държавните помощи в земеделието на нивата от 2007 г., тоест 45 млн. лв., и намаляване на средствата, предвидени за предоставяне на лихвени заеми чрез фонд “Земеделие” от 100 милиона на 80 милиона за 2008 г. Нашите разчети показват, че за държавни помощи са необходими допълнително 15 милиона, а за лихвени заеми – 20 млн. лв., защото по мерките на Програмата за развитие на селските райони не са предвидени възможности например за закупуване на елитни и племенни селскостопански животни. Ние имаме обаче възможността да гарантираме инвестиционните средства за тази цел чрез Държавен фонд “Земеделие”.

На последно място по ред, но не и по важност, ще поставя акцент и на програма “Хидромелиорации” от проектобюджета на Министерството на земеделието и продоволствието, която е съществена за постигане на целите в приоритет развитие на ефективен и конкурентоспособен аграрен сектор и не е финансово обезпечена. Недостигът на инвестиционния финансов ресурс по тази програма е в размер на 37 млн. 520 хил. лв.

Поддръжката на националната хидромелиоративна инфраструктура има двойно значение. От една страна, тя допринася за развитието на модерно и отговарящо на съвременните критерии поливно земеделие, а, от друга, предпазва от заливане населени места и земеделски площи. Мога да посоча много факти за ползата от тази инфраструктура, но позволете ми да се спра само на два много показателни.

Първият факт. Поради сушата миналата година и невъзможността да поливаме в нашата страна, поради това че системно, хронично в годините не достигат инвестиционни средства за възстановяване, реновиране, в нашата страна не бяха прибрани или бяха прибрани по-малко с 1 млн. тона царевица например. При цена, която в момента е между 400 и 500 лв., сами можете да направите сметка колко средства ги няма в икономиката на нашата страна. Не искам да акцентирам върху вторичните ефекти, напрежението на пазара в нашата страна, високите цени в Европейския съюз, трудностите по вноса от страните от Черноморския басейн и от Каспийския регион, което доведе до увеличаване цените на фуражите, оттам повлече след себе си по-високи цени на животинските продукти и накрая – на крайните продукти.

Вторият пример също е много показателен. Липсата на средства през годините доведе до това, че има спешна нужда от ремонт на бента на язовир “Панчарево”, който се стопанисва от структура на министерството и е в непосредствена близост до София. През изминалите няколко години няколко пъти достигна критичния максимум и 4-5 см водно ниво ни деляха от заливане например на новия терминал на летище София, на половината жк “Младост” или жк “Дружба”.

Също особено показателно е обявеното в тези дни бедствено положение в немалко области от страната ни в резултат на трагичното състояние, включително на хидромелиоративните обекти и съоръжения като речните диги, като отводнителните системи, канали и т.н., които не могат да поемат падналите през последните дни обилни валежи.

Искам с убеденост да заявя, че инвестициите за възстановяване и привеждане в експлоатационна готовност на хидромелиоративните съоръжения вече не търпят отлагане и необходимите средства трябва да намерят своето място в Бюджет 2008.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин председател, господин премиер! Искам да ви уверя в това, че изказването ми има една-единствена цел: българският земеделски производител да заеме своето достойно, изстрадано и полагащо му се място в общото европейско семейство на фермерите, което е много задружно в постигането на своите цели за развитие; аграрният отрасъл на нашата страна да продължава с инвестиционните усилия както по предприсъединителна програма САПАРД, така и по средствата, които са заложени във фонд “Земеделие”, така и от Европейския фонд за развитие на селските райони и рибарството - да продължава да дава своите положителни резултати към икономиката на нашата страна. Смятам, че това е достойна задача и цел за всички ни. Разчитам на сериозна дискусия от ваша страна по повдигнатите от мен въпроси между двете четения, както и за вашата подкрепа, каквато вече получих от Комисията по земеделието и горите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.

Давам думата на народния представител Христина Христова.

Дали ако непредубеденият читател и анализатор на този бюджет вникне в него, ще открие кои са приоритетите на държавната политика в Република България, заложени в този бюджет? Аз мисля, че трябва сериозно вникване наистина да се открият приоритетите и смятам, че биха могли в още по-висока степен да бъдат очертани един или два приоритета. Например забелязваме веднага, че това е бюджет на дял от 31,7% на разходите за социални функции, или в абсолютно число това са 7 млрд. 615 млн.лв. Фактически това са с 13,4% повече финансови средства спрямо предходната година за социални функции.

Тогава можем ли да определим държавния Бюджет за 2008 г. като, как да кажа, социално чувствителен бюджет на Република България? Анализът на разходите показва, че бюджетът има своите сериозни социални акценти и че една трета от средствата отиват за социална политика, но 71% от тази една трета отиват за пенсии. Пита се в задачата дали останалите средства стигат за активни политики, за подобряване качеството на човешките ресурси в България и за социално включване на уязвимите групи?

Какво можем да изведем от политиката по доходите в Бюджет 2008 г.? Според мен философията на плоския данък изискваше по-дълъг период за по-задълбочена координация на въвеждането на плоския данък с цялостната нормативна база на България, засягаща доходите. Министърът на финансите заяви, че ще има компенсации за доходите в публичния сектор до 430 лв. и до 375 лв., но това не можем да кажем, че е само положително. Навярно ще възникнат деформации в работната заплата, които ще демотивират по-висококвалифицираните специалисти, тъй като доходите на по-нискоквалифицираните ще достигнат до техните доходи.

Също има и редица други негативни тенденции на плоския данък, като премахването на необлагаемия доход, премахването на семейното подоходно облагане. Обезмисля се и прагът на бедност, който правителството прие, защото фактически в България вече няма минимален доход, който да бъде необлагаем.

При очаквана средногодишна инфлация от 6,9% в бюджета е записано, че работните заплати ще се увеличат между 5 и 10%. Не знам дали да се радваме на тези проценти, или всъщност те няма кой знае колко да осъвременят работните заплати в съответствие с темповете на инфлация. Освен че две трети от средствата за социални функции са за пенсии, едновременно с това имаме един много, много тревожен факт. Оказва се, че дефицитът във Фонд „Пенсии” е 2 млрд. лв. Държавата дава 2 млрд. лв. субсидия при заложени 3 млрд. 500 млн. лв. от собствени вноски. Тук вече може сериозно да поставим тревожния въпрос за финансовата устойчивост на пенсионноосигурителната система в България и за нейната независимост от държавния бюджет. Същевременно обезпечено е осъвременяването на пенсиите с 9,5%. Това не е нещо просто така казано от финансовия министър. Това е по златното швейцарско правило, където е взето предвид 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от ръста на инфлацията.

Заложено е съществено завишение на максималния размер на осигурителния доход от 1400 на 2000 лв. И тук аз искам да ви кажа, че не личат ясни аргументи за това сериозно завишение. Парламентарната група на НДСВ, като част от управляващото мнозинство, ще направи допълнителни консултации по този въпрос и навярно ще предприемем евентуални законодателни инициативи за фиксиране на този доход в по-разумен скок от 1600 лв.

Все още остава много висока и социалноосигурителната тежест. Тя е над 30% и това е проблем за бизнеса и се оскъпява цената на труда. Впрочем и с максималния размер на осигурителния доход – 2000 лв., се оскъпява именно трудът на висококвалифицираните специалисти. Добре би било, и ние ще предприемем тази законодателна инициатива, в Закона за Бюджет 2008, разбира се, под условие, при добра събираемост от второто полугодие на следващата година да имаме намаление на социалноосигурителната тежест с 3-процентни пункта.

Искам да се спра и на две важни позиции от бюджета. Това е обезщетението за безработица, на което максималният праг се повишава от 180 лв. на 190 лв. Ние вече сме предприели законодателна инициатива, където предлагаме това да бъде 220 лв., защото тук не става въпрос за социална помощ за безработица. Тук става въпрос за осигурително право на хората, които са си внесли осигурителните вноски и са изпаднали в този осигурителен риск – безработица. Те все пак трябва да имат минимални средства за живот в месеците, в които получават тази помощ за безработица.

С подобни разсъждения гледаме и на минималното обезщетение за отглеждане на малко дете, което е повишено от 180 на 190 лв. Смятаме, че това не е обезщетение на неработещи и неосигурени майки. Това са работещи жени - те и техните работодатели са внесли своите вноски, и следователно, ако това е минималното обезщетение, то е свързано със заплащането на труда и би следвало да бъде поне в размера на минималната работна заплата, тоест 220 лв.

Изключително внимание следва да отдели правителството, и аз наистина се обръщам към представителите на правителството, на средствата, които са отделени за активни мерки на пазара на труда.

Уважаеми колеги, трябва да ви кажа, че когато безработицата беше 16,5%, парите за мерки на пазара на труда бяха 200 млн. лв. Сега безработицата е 6,78% и парите пак са толкова. Те са 190 млн. лв. Би било много жалко, ако при наличие на около 200 хил. безработни, за 70 хил. да даваме субсидирани програми за заетост и да продължаваме да имаме огромния проблем на несъответствието на работната сила в България, на качеството на работната сила, с потребностите на икономиката. Тези пари според мен правителството трябва много разумно да управлява, защото те трябва да отидат за повишаване качеството на работната сила, така че много е добре да се наблюдава внимателно ефективното разходване.

Остават и въпроси от самата система на социално подпомагане. Например при тези темпове на инфлация в последните години имаме гарантиран минимален доход, който не е повишаван в последните няколко години.

Също така имаме семейни помощи за деца, които пак няколко години се дават при един и същи праг на достъп на семействата – 200 лв. на член от семейството. Мисля, че тук наистина също трябва една законодателна инициатива този праг да бъде повишен поне в рамките на минималната заплата. Тук говорим само за хора, които дори не взимат и минималната заплата и по този начин са лишени от семейни помощи за деца, тоест от детски добавки.

В заключение бих искала да кажа, че успешната политика, която оттук нататък ще наблюдаваме през 2008 г., трудно ще я разкрием в перата на бюджета. Успешната политика оттук нататък ще се обезпечи от добрите управленски умения на правителството на Република България за постигане на очаквания ефект от заложените средства в бюджета. Иначе този бюджет заслужава подкрепа и ще бъде подкрепен от нашата парламентарна група.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви.

Реплики има ли? Няма.

Давам думата на независимия народен представител Минчо Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, господа министри! Преди малко чухме господин Орешарски да обявява, че целта на бюджета е подобряване на качеството на живот на българските граждани. Господин Милен Велчев, ако не се лъжа, пък каза, че трябва да озаптим прекомерния икономически апетит на обществото. Аз бих го посъветвал да се обърне към българските пенсионери с по 100-150 лв. пенсия и да им обясни как трябва да се озапти този апетит.

Уважаеми колеги, ако има някаква политика на правителството, тя е на драстично намаляване на данъците за най-богатите и увеличаване на данъчната тежест на най-бедните български граждани. Ще ви дам няколко факта. Вчера парламентът дружно отхвърли предложението ми за увеличаване на така наречения данък печалба на големите фирми от 10 на 20%. За сравнение ще ви кажа, че в Германия в момента този данък е 33%, в съседна Гърция е около 30, в Италия е около 30 и т.н.

Второ, данък добавена стойност върху лекарствата. Колко пъти тук в тази зала се отхвърля предложението ни със Стела Банкова за премахване на този данък върху лекарствата и въвеждането му за хазарта? Колко пъти вие, колеги от мнозинството, отхвърляте тази според мен добра идея? Вместо това правителството предложи пак вчера драстично намаление на данъчната тежест върху хазарта. По този начин, уважаеми колеги, вие облагате пенсионерите и освобождавате хазартните босове. Това се получава на практика.

Трето, въвежда се ново драстично увеличение на акциза върху горивата. Около 10 ст. повече ще плащат българските шофьори на литър бензин и газ. Това ще доведе до инфлация и скок на цените на основните хранителни стоки – ще го плащат отново най-бедните!

В бюджета пише, че ще бъдат събрани от акцизи, от ДДС, включително и от ДДС за лекарствата 8 млрд. 100 млн. лв. От най-богатите обаче в същото време чрез така наречения корпоративен данък ще бъдат събрани само 2 млрд. 180 милиона. Това са фактите, колеги.

Тръгнахте да събирате и безумен акциз за домашната ракия, с което отново облагодетелствате големите производители на алкохол в България.

Господа управляващи, политическата и икономическа логика е сбъркана, това трябва да разберете! За участие в така наречените военни мисии в чужбина и превъоръжаване, свързано с тези мисии, давате стотици милиони. Само френските корвети, за които вече два месеца чакам господин премиерът да ми отговори, струват 2 млрд. лв. Питам откъде ще вземете тези пари? Естествено от ДДС върху лекарствата, от акцизите, от пенсиите, от заплатите. Или може би ще вземете нови заеми, при условие че брутният вътрешен дълг на България към настоящия момент е 35 млрд. долара.

Като говорим за външен дълг, премиерът трябва да отговори кой е дал пълномощие за сключване на изключително неизгодната сделка около иракския дълг. Капитализираният размер на този дълг е 3 млрд. 600 млн. долара, колеги. Тоест ние получаваме една десета от този дълг. Най-отговорно ви казвам, това е престъпление, което българската прокуратура трябва да разследва.

Обръщам се към правителството и към мнозинството в залата: призовавам ви да се държите като народни представители, а не като представители на едрия бизнес и олигархията. Не е редно за военния бюджет да отделяте 1 млрд. 120 млн. лв., а за Здравното министерство – едва 560 милиона. Не приемам да намалявате осигурителната тежест за работодателите и да увеличавате тази тежест за работещите, колеги. Това е жестока антисоциална политика, аз не мога да я подкрепя!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

Давам думата на народния представител Ваньо Шарков.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Винаги през последните години при дебатите за бюджета правителството, управляващите партии и опозицията се превръщат в негови кръстници. Управляващите го наричат бюджет на просперитета, на европейското ни бъдеще, на реформите, на финансовата стабилност, а днес – на устойчивост и развитие. Опозицията го кръщава бюджет на бедността, на несигурността, на нереализираните обещания на управляващите или на напразните очаквания. Истината обаче според мен е, че този бюджет не заслужава никакво название. Той е безименен бюджет. Защото в него липсват послания към българските граждани, липсват качествени решения, липсват гаранции и възможности за развитие, няма перспектива, има единствено оцеляване на тройната коалиция. Въпреки твърденията, че в този бюджет един от основните приоритети е здравеопазването, това не личи от нищо и в него няма нито едно доказателство в подкрепа на тази теза. Истината е, че този бюджет доказва липсата на каквато и да е визия на правителството за реформи в здравната система, липса на желание за промени и най-страшното – наличие на страх от движението напред. Този бюджет затвърждава чувството за несигурност на пациентите, на лекарите, на болниците, дори на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Несигурност, защото въпреки твърденията ви, че парите следват пациентите, истината е, че парите ще определят лимити и тези лимити ще преследват и пациентите, и лекарите, а според този бюджет, и болниците. Тези лимити гарантират липсата на достъп за пациента до качествено здравеопазване, тези лимити гарантират финансовата нестабилност за болниците и натрупването на нови задължения. Парадоксално, но тези лимити не гарантират финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса.

Преди една година вие, дами и господа от управляващото мнозинство, твърдяхте, че бюджетът на Касата е добър, а само преди дни той беше актуализиран от Народното събрание, което беше ясен и категоричен знак, че тогава вие излъгахте. Днес вие пак лъжете и този бюджет пак ще бъде актуализиран и през 2008 г. Каквито и числа да цитирате, колкото и да се опитвате да неглижирате и пренебрегнете показателия процент от брутния вътрешен продукт, отделен за здраве, вие си знаете, че отново поставяте България на последно място в Европа. Всъщност кого се опитвате да излъжете?

И в този бюджет личи страхът на правителството и на коалицията да предприемете стъпки за реформиране на системата. Защо се страхувате да направите здравноосигурителните вноски за децата, плащани от държавата, на 6% от минималния осигурителен доход и така лишавате системата от още 140 милиона приходи? Приватизация, стимулиране на доброволните фондове, доплащане, увеличение на здравноосигурителната вноска – все неща, за които дори и министърът на здравеопазването твърди, че е съгласен, но има ли внесен законопроект, дава отрицателни становища. Министърът е и за намаляване и дори премахване на ДДС върху лекарствата, но забравя, че точно коалиционният му партньор с двама негови заместник-министри го въведе. Кое от тези съгласия на екипа на Министерството на здравеопазването е заложено в Бюджет 2008? Нито едно! Но, гарантирам ви, всяко едно от тях ще бъде в следващата предизборна програма на БСП.

И в този бюджет липсва стимул за развитие на българското здравеопазване, защото той не създава условия за конкуренция между лечебните заведения, но естествено подпомага, и то финансово, хора в Касата или в министерството, които съдействат за източването на финансови средства, защото са в бордовете им или са близки роднини, или просто длъжници на управляващите.

В този бюджет няма нищо за общинските болници. Те трупат дългове, но Министерството на здравеопазването няма отношение към тях, господин министър.

Завършвам с четири въпроса към министъра на здравеопазването.

Първо, с този бюджет способни ли сте да гарантирате сигурност на пациента, на страдащите от хронични заболявания, на онкоболните, на астматиците, на семействата, които търсят невъзможната помощ да имат свое дете, че ще получат качествената медицинска помощ и лекарствата, от които се нуждаят?

Второ, с този бюджет дава ли се възможност на качествените лечебни заведения за болнична помощ да работят в условията на финансова стабилност и сигурност, поне заради потенциала и способностите на кадрите, с които разполагате, или ще чакат следващата актуализация на бюджета?

Трето, този бюджет дава ли стимул на българските лекари и медицински сестри да останат в България? Дава ли стимул на младите хора да кандидатстват и да следват медицина, стоматология или фармация, не само за да следват призванието си, а и за да издържат семействата си?

И последно, този бюджет прави ли здравеопазването в България по-достъпно, по-навременно и по-качествено?

И тъй като отговорът и на четирите въпроса е „не”, ние не можем да подкрепим този бюджет. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има д-р Кумчев.

ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господа министри, д-р Шарков! Искам да попитам: защо не изнесохте нито един факт пред обществеността, пред населението на България? Защо не казахте, че Бюджет 2008 има в повече 354 млн. лв. за здравеопазване? Защо не казахте, че бюджетът, който имахте през 2000 г., тъй като вашето правителство беше тогава, беше на стойност 980 млн. лв., д-р Шарков? Какво са 354 милиона за една година увеличение срещу вашите 980?

Защо не казахте с колко са увеличени средствата за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства? Защо не казахте, че от 140 милиона тези средства през 2008 г. са 160 милиона?

Защо не казахте, че средствата за лекарства за домашно лечение, за диетични храни от 282 милиона, заплащани от Касата, станаха 295 млн. лв. през тази година?

Защо не казахте, че за първи път това правителство дава 40 млн. лв. за интензивни отделения? Защо не казахте, че това правителство за първи път дава 10 млн. лв. за лекари специализанти?

Защо не казахте, че това правителство финансира здравноосигурителните вноски на децата до 18 г. със сума 118 лв. за първи път, която отива в Касата, и е 500% повече в сравнение с тази година?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Втора реплика има ли? Няма.

Право на дуплика има д-р Шарков.

ВАНЬО ШАРКОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Кумчев! Не ги казах, за да можете Вие да ги кажете. Нали трябва да се похвалите с нещо днес?

Искам да Ви отговоря на въпросите.

Първо, за интензивните отделения. Ако Вие ми кажете, че с тези 40 милиона, които са предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за интензивно лечение по програма, са включени лечебните заведения в България, не само тези, които са областни болници, а интензивното лечение във всички лечебни заведения в България, тогава „да”. Но според мен тези средства са само за бившите областни болници.

Казвате за 10 милиона за специализация на колегите. Добре, това е добра крачка. Проблемът обаче е, че няма възможност за специализиране на повече лекари. Макар да е увеличена бройката през тази година, пак са малко местата за специализация. Малко са и ще ви кажа за голямото притеснение на общопрактикуващите лекари. Макар да има 500 места, дадени за специализация през следващата година за общопрактикуващи лекари, те пак не могат да се вместят в срока за придобиване на специалност по обща медицина. Тогава ние отново ще стигнем до промяна в закона, за да могат те да работят.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Този срок е десет години.