Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет

Трябва да се каже на глас и за още един проблем. Става дума за възможната реализация на средната и старшата генерация, за която много от нас не са подготвени в условията на застаряване. Изследвания, които бяха направени преди няколко години, показват, че онова, което сме учили в началното училище, остарява за около 15-20 години. Наученото в средния курс има своята актуална стойност около 10 години, а знанието, което сме получили в университета, само след 4-5 години е загубило голяма част от своето значение.

За да бъде българската работна сила адекватна на изискванията на модерния пазар на труда, е необходимо без отлагане да сложим началото на дискусия за създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната квалификация. Поне веднъж на пет години всеки от нас трябва да мине през пълна квалификационна промяна. Ако не бъде реализирана тази цел, неизбежно ще станем участници в един сериозен негативен ефект върху трудовия пазар след приемането ни в Евросъюза, който неизбежно ще се прояви в нов пик на безработица.

Обръщам се към всички преподаватели и дейци на науката да имат предвид това, когато формулират своите искания за разходване на повече финансови средства. Защото системата за обучение на възрастни и учене през целия живот в България е все още пожелание и цитиране на Лисабонската стратегия, без да е направен основен приоритет за развитие на конкурентоспособността на българския бизнес. Едва ли някой от икономистите в залата ще оспори факта, че по-нискоквалифицираните работници в много по-голяма степен са уязвими в период на икономически спад и се нуждаят от специални защитни социални мрежи. Затова са необходими инвестиции в човешките ресурси и то чрез образование и квалификация.

Готов ли е държавният бюджет в частта му за социална политика да отговори на тези предизвикателства? С подреждането на приоритетите – да. Аз с това започнах и моето изказване. Ако говорим за числа, няма да е пресилено да кажа, че това е бюджет, който отделя най-много пари за социална политика, защото най-голям дял от публичните разходи за 2008 г. се предвиждат в сферата на социалното осигуряване, подпомагане и грижи. Това са 31% от всички разходи. За 2008 г. по консолидираната фискална програма по функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” са планирани 7 млрд. 615 млн. лв., което всъщност е с 899 млн. лв. или 13,4% повече спрямо 2007 г.

В политиката по заетостта се предвиждат 340 млн. лв. Подкрепата на предприемачеството и разкриването на нови работни места ще бъдат обвързани със 162 млн. лв. На фона на разходите за пенсии (5 млрд. 314 млн.), социално подпомагане и грижи тези пари вероятно са с по-нисък процентен дял. Но те показват тенденция и стратегия за развитие на политиката за човешките ресурси и политиката за вграждане на социален капитал в икономиката на страната.

Основната политика по отношение на пенсиите през 2008 г. е свързана с увеличаване на размерите им чрез индексиране, съобразно възможностите и усъвършенстване на механизма на тяхното изчисляване.

В Деня на християнското семейство е важно да отбележа, че разходите за обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст се увеличават с 9 млн. лв. Сигурно ни се ще да са повече, още повече че има воля да се търсят и други възможности в тази посока. Изреждането на числа, разбира се, може да продължи в дълга поредица.

Аз и нашата парламентарна група ще подкрепим този бюджет, заради направените заявки в него – за реформа в образованието, за реформа в областта на човешките ресурси, за реформи и в политиката по доходите, за реформите, в които има повече социално включване, повече социално сближаване, повече пазар и повече конкуренция. Този бюджет е отърсване от рефлексите и комплексите на политическия, икономическия и социален преход в България. Той е първата, макар и малка, догонваща крачка по пътя на европейското ни битуване. Заложени са сериозни, обективни европейски политики, затова си заслужава да бъде подкрепен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Реплики не виждам.

Давам думата на народния представител Йордан Величков.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, драги колеги! Като съпричастен към науката и образованието бих искал да взема отношение само по тази сфера от бюджета. Няма да ви убеждавам, защото всички сме убедени какво означават повече средства за науката и образованието на всеки народ, защото всички знаем, че това е най-печелившата инвестиция. Примери, особено в последните години, имаме достатъчно.

Бих искал да кажа само няколко думи за сегашното състояние на българското образование.

Крайно ограничените средства в образованието през последните две десетилетия сериозно занижиха качеството на подготовката на учениците и студентите. Ограничените средства за подготовка на научни кадри също ограничиха в значителна степен кандидатстващите за научна работа. Често пъти за едно място за докторант кандидатства по един човек, а понякога не се явява нито един. Сами разбирате, че за 250 лв. трудно могат да се намерят достатъчно кадри и то качествени, завършили с висок успех, да се отдадат на научна работа. Един докторант в една развита държава получава стипендия някъде от 3000 евро нагоре.

Още по-мизерно е заплащането на научните ръководители, а вие знаете какво означава научен ръководител в университета, в института. Те получават 10 лв. на месец. Или за две години, среден период на подготовка и завършване на един докторант, ще получат около 250 лв. В Съединените щати на един научен ръководител при защита се плаща между 20 и 40 хил. евро. В Германия – над 50 хил. евро. За това става дума.

Бих искал да посоча още един пример. Заплатите на българските преподаватели в държавните университети са между 350 и 700 лв. – от асистент до професор. Преподавателите на по-бедните от България държави, като Сърбия, Македония, Черна гора, Албания, получават от 1000 до 2500 евро.

Само това е достатъчно, за да се преосмисли и повишаването на средствата за образование. Логично се поставя въпросът: откъде средства? След безпрецедентната криминална приватизация сериозно посегателство върху икономическите условия на държавата е организираната престъпност и най-вече контрабандата. Само преди няколко седмици се изнесоха данни, че от контрабанда на цигари България губи 500 млн. лв. С повишаване на акцизите за цигари тази сума ще стигне 800 млн. лв. Да, контрабанда във всички държави в света става, но тя е в рамките от 5 до 8-10%, а у нас тя надвишава 20%.

На второ място, от контрабандата на други видове стоки. Всички знаем, а това се вижда и от чужбина, че те са в размер на няколко милиарда. Мисля, че крайно време е този кабинет да сложи край на това престъпно явление, с което наистина се злепоставя страната ни.

Бих искал да поставя още един въпрос на вашето внимание – прекомерното повишаване на бюджета за административни нужди и за заплати, включително и парламентът влиза в това число.

На последно място, крайно безполезното поддържане на институции, които единствено харчат пари, а не допринасят за каквото и да било.

В заключение бих искал да съобщя нещо доста смущаващо, появило се в нашите медии. Според авторитетни изследвания 73% от кадрите на местните органи на власт не са професионално и езиково подготвени да усвоят еврофондовете. Трябва да очакваме, че при досегашното отношение към образованието и науката този процент несъмнено ще нараства. Всички можем да си дадем сметка какво ни очаква от това нещо. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Думата има народният представител Христо Кирчев.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми министри! Искам да се върна към проблема с финансирането на общините. Преди доста време бившият вицепремиер Костадин Паскалев беше разписал една програма за децентрализация. Нещата тръгнаха бавно, стъпка по стъпка, но не знам кое накара правителството отново да се върнем към централното планиране. Както върви, може би ще има вече и централен планов комитет, да не кажа държавен.

Един от най-големите стимули на общините, както каза моята колежка Елеонора Николова, беше развитието на работните места, увеличаването на приходите на хората, да се покачват данъците – данък доход на физическите лица. Естествено, навремето държавата делегираше тези свои дейности към общините и отстъпваше процент за покриване на тези разходи. Сега всичко се събира на едно място пак в София и се преразпределя. Кое е вредното от това? Във всички държави, които динамично се развиват, тук е моят приятел отляво Йовчо, човекът отишъл, взел инвестиции, направил работни места, не казвам, че само кметове отдясно го правеха, също и отляво, и живва населеното място, общината се развива. Сега какво става? Сто тридесет и осем общини ще получават субсидии от централния бюджет за да съществуват. Много ми напомня на лошите кредити на Жан Виденов от едно време. Много ми напомня на това. Съществува–не съществува общината, ние ще я поддържаме. Ще им даваме парички хората да не измират от глад ... Хубаво нещо е социализмът, обаче той става в Скандинавия и в Германия, в бедна държава е трудно, много влачи надолу тоя социализъм.

Затова ние сме твърдо против този начин на разпределение на държавните субсидии.

Един мой приятел отляво, бивш кмет, каза: капиталовите разходи за общините се увеличиха. Какво се увеличи, бе, приятелю? Те сега са 154 милиона, от които за екологични обекти дават 40 милиона, за общински пътища 45 милиона. За 264 общини какво остава? Какво остава, разделете го?

Сега ще кажете, че има богати общини, ще акумулират, ще взимат заеми от банки. Дайте да погледнем колко са капиталовите разходи на цялата държава? Те са 4 млрд. 258 милиона. Четири милиарда, двеста петдесет и осем милиона! За 164 общини отиват 154 млн. лв. Кое определя работата на кмета? Естествено, че капиталовите разходи. Като отидете в дадено населено място, всеки пита какво светва, какво се асфалтира, какво се подобрява.

Уважавам много моите колеги в социалните дейности ... Народът иска – вярно, но никой не ги забелязва тези неща. И други такива има – например здравеопазването – ако отидеш до болницата, тогава разбираш. Всеки казва, че този град е хубав, а този е лош.

Така че при очаквани приходи 27 млрд. 188 милиона, от Министерство на финансите се залага ръст 5% от брутния вътрешен продукт, на общините се пада 1 млрд. 869 млн. лв. Смятайте какво е отношението! Това децентрализация ли е? Вие сами си отговорете.

Държавният бюджет движи всичко. Вярно, има армия, има полиция, какво остава в общините? Какво остава в общините? Избираме кметове, те се радват, ръкопляскат и в края на краищата стават един буфер между хората и централното правителство.

Две думи искам също за отбраната. Армията ни отново се свива. Капиталовите разходи за армията са нулеви! Това са някакви 251 млн. лв. Имаше една организация, която подкрепяхме, една организация, която ни уважаваше, сега и там, за съжаление, ще ни гледат с лошо око. От брутния вътрешен продукт се залага 2,1%, а сме обещали 2,6, господин Станишев! Вие знаете с какво око ни гледат, нали? С недоверие.

Нека да не се самозалъгваме, че когато имаме бюджет за всекиго по нещо, по малко, правим нещо, нека да има приоритети! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.

Няма желаещи за реплики.

Давам думата на господин Евгени Чачев.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Няма да подкрепя бюджета, защото за поредна година управляващите нямат ясна идея каква политика ще провежда страната. Проектът за Бюджет 2008 опровергава обществените очаквания, че приоритет ще бъдат реформите в образованието и здравеопазването или администрацията, инфраструктурата, социалната и другите публични сфери, защото приоритетът не се постига с бюджетни еквилибристики или голи декларации, а чрез финансови и политически волеви усилия на правителството и парламентарното мнозинство за изпълнение на конкретни програми, обвързани с конкретни срокове и конкретни резултати. Няма нито една такава програма, нито един такъв документ на тройната коалиция, която да ни покаже, че след приемането ни в Европейския съюз не ни управляват на автопилот, а се движим в една начертана посока. Остават в бъдеще време всички необходими реформи. Запазват се производствата с висока енергоемкост и ниска степен на преработка, ниска добавена стойност и ниска конкурентоспособност. Забавя се технологическото преструктуриране, финансовата децентрализация няма да се състои. Няма визия, както каза и господин Адемов, за превръщането на българската икономика в икономика на знанието.

Бюджет 2008 е наречен “бюджет на устойчивост и развитие” – цели, поставени още в далечната 1998 г. от правителството на Иван Костов – фискална устойчивост, способност да бъде обслужен правителствения дълг и максимална стабилност. Един от аргументите на правителството е, че гарант за финансовата стабилност е бюджетният излишък. Когато България има устойчиво развитие, устойчив растеж, тя няма нужда от бюджетен излишък, по-скоро тези излишъци можем да ги наречем гаранции срещу некомпетентни правителствени действия, които да доведат до срив в икономиката на страната, а такива опасения са налице. В Бюджет 2008 се наблюдава натрупване на големи дисбаланси, които могат да доведат до криза. Това поставя под съмнение доколко устойчиво България може да догонва европейските стандарти, имам предвид високата инфлация, кредитния бум и големите дефицити по текущата сметка. За мен това е един бюджет за узаконяване на управленските измами. Ще посоча само два от множеството драстични примери: в бюджета няма разчети, свързани с поскъпване на цената на природния газ. В края на декември миналата година, господин Станишев, заявихте, че запазването в тайна на договора с “Газпром” – 6-годишен график на поскъпване, се налагало, защото няма смисъл да се създава излишна истерия по него. Сега на всички е ясно как ни заблуждавахте. Общото планирано поскъпване ужким трябваше да бъде 40%, за да достигне пазарните стойности. Къде е обещаният 6-годишен плавен график, след като “Булгаргаз” поиска 33%, а след това предстои още 45-процентно увеличение?

Това поскъпване само част от плавния график ли е или ни очаква и поредица от други мини - скрити от очите на хората в графа “Търговски тайни”, подобни на договора за автомагистрала “Тракия”? Каква ще бъде инфлацията през следващата година и кой от заложените бюджетни параметри е точен?

Много се спекулира с публичните инвестиции. С ръста си от 51% те действително са огромни спрямо тази година, но без стратегия за национално развитие, без ясни приоритети, без ясна аргументация, включително и за общинските инвестиции. Изброени са като приоритети, господин Станишев, само Дунав-мост и ж.п. линията Пловдив-Свиленград. Пише “и други”. Това ли са приоритетите, господин Станишев? Къде отиде автомагистрала “Тракия”, “Хемус”, “Люлин”? Къде отидоха множеството пречиствателни станции и енергийни обекти?

Какъв е този бюджет, в който правителството разглежда с помощта и финансовите средства от европейските фондове като заплаха за финансовата стабилност на България? Към какво се стреми тройната коалиция – да обезсмисли членството на България или да не отстъпи на никого последното, 27-то място в Европейския съюз? Шокиращ е фактът, че не усвояваме от предприсъединителните фондове и нито едно евро – забележете, нито един евроцент от структурните и Кохизионния фонд след 1 януари, откакто сме членове на Евросъюза.

Къде са гаранциите, че предвидените в бюджета средства ще бъдат разходвани? Неусвоената част от европейските средства ще формират допълнителен излишък от предвидените 3%. Но тук по-важен е въпросът: защо се усвояват тези пари, по-точно защо не се усвояват? Защото те трябва да се харчат прозрачно и отчетно. Но така не могат да се въртят обръчите от фирми, както в момента правителството с Разпореждане № 570 отпреди три дни иска да похарчи непрозрачно 570 млн. лв., а бюджетът е направен да се въртят явно по-добре обръчите, а гражданите да стават все по-бедни и по-зависими. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Реплики не виждам.

Има думата господин Станислав Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател, колеги, госпожи и господа министри които сте тук, и които ви няма! Господин Чачев каза, че правителството няма ясна идея за този бюджет. Аз твърдя точно обратното. Правителството има ясна идея и тя е монетаризъм и рестриктивен либерализъм. Няма държава в Европейския съюз, която да има такава философия на бюджета, но у нас съществува и както изглежда, ще съществува още дълго време.

Като отворих разпечатките на обсъждането на бюджетите за 2006 и 2007 г., видях, че радикалната опозиция за тези бюджети е говорила по един и същи начин. Няма и какво друго да се говори, защото тези бюджети са едни и същи от 1997 до 2007 г., а сега се вижда, че и до 2008 г.

Това, което се спори тук и се обсъжда, е в рамките на една и съща философия. В този смисъл уважаемите наши колеги от така наречената опозиция вече не са опозиционери, а само партньори и конкуренти на правителството. Защото те изповядват една и съща философия. Никой обаче не може да ни убеди, че тази философия няма алтернатива. Има алтернатива и тя не е само една. Аз няма да развивам други философии на бюджета, а само ще обърна внимание на следното нещо.

Господин Румен Овчаров тук се похвали, че има 10 милиарда инвестиции, което при никое друго правителство не е било. Въпросът е такъв, че господин Овчаров не каза в какво са инвестициите, а те са, символично, образно казано, в молове. В България няма производство, затова има отрицателен търговски баланс. Това го признават всички – че от България се изнася по-малко, а се внася повече. Затова, вие, господа управляващи, трупате в резерва пари, за да може да защитите именно тази разлика, вместо да се вкарват пари, инвестиции във високи технологии. Колко са парите за високи технологии? Увеличени са малко. Не си спомням точно колко десетки милиони, но във всички случаи бяха 40-50% повече от миналата година. И какво от това? Нищо не се получава, няма такъв резултат. Нямате ли форма, не можахте ли да намерите форма, с което да предизвикате инвестициите да идват повечето в производството, за да се ликвидира този търговски баланс? Вие знаете много добре, че какъвто и бюджет да направите, ако не се вземат мерки за българското производство, нищо няма да се получи. От търговията с капитали, което е местене на пари от единия джоб в другия, резултат няма.

Искам да кажа няколко думи и върху конкретни неща от бюджета. Тук се чуха много хвалби, че са увеличени парите за образование, особено за образование, за наука и за култура, което е вярно. Но те са увеличени само с десети и стотни от брутния вътрешен продукт. Това не е увеличение, а подигравка. Това не е увеличение, поради добрата воля на управляващите, а увеличение поради обществения натиск, изразен в учителската стачка и в множество други протести, които я съпровождат. И сега, днес пак има протест. Вместо да се дадат 5% за образование, се дадоха 4,2%. Аз няма да споменавам колко са за наука, колко за научни изследвания и т.н., тъй като те са със стотни от процента.

Искам само да напомня едно нещо в края на изказването си. В дела за увеличаването на средствата, които се дадоха на институциите, свързани с наука, за всички университети, за всички институции те са между 20 и 33%. Само за Българската академия на науките са 17%. Това е страшна подигравка. Това изравнява заплатите на изследователите в БАН със заплатите на учителите в средните училища, което го няма в нито една страна. Когато се изказах по този въпрос в комисията, почти никой не ми обърна внимание, министърът си замълча. Не се чу абсолютно никакъв отговор. Вярно е, че парите във фонд „Научни изследвания” са увеличени три пъти. Това е вярно, само че къде ще отидат тези пари, след като редица години на БАН се дават най-малко средства от тези пари?

В същото време ICI, известната американска агенция, единствената, която оценява науката в световен мащаб, казва, че в научните изследвания 18-те процента учени, които са в БАН, дават 60% от научната продукция. Това не съм го оценил аз, не го оценява БАН, не го оценяват нито депутати, нито министри. Това го оценява ICI. Впрочем, много малко хора знаят, че по оценка на ICI, откакто съществува понятието „наука”, запомнете, на всеки 400 научни изследвания стои едно българско име, което ни прави приблизително на 20-о място в света! И това нещо искате сега да го ликвидирате?!

Най-накрая ще ви кажа едно подозрение, господа управляващи.

Господин министър-председателю, искам да кажа следното. Подозирам, само подозирам, но вероятно един ден ще го докажа, че зад опита да бъде ликвидирана Българската академия на науките стоят определени кръгове, които искат просто да я унищожат, за да й лапнат онези съблазнителни имоти в кв. „Гео Милев”, тук, в центъра на София няколко имота. И това се прави нарочно. Прави се по тези и по други различни причини. Но ако вие сте българи и българско правителство, не можете да си позволите това. Аз ще внеса между двете четения на законопроекта едно предложение за увеличение на бюджета на Българската академия на науките с 20 милиона. Ако вие поне това не направите, лично аз ще смятам – това ще бъде само мое лично мнение и предполагам на Парламентарната група на „Атака” и на движението „Атака”, че вие искате да ликвидирате тази академия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към господин Станилов? Не виждам.

Господин Мурджов, заповядайте за изказване.

МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин премиер-министър, уважаеми министри! Предложенията, които днес дискутираме за държавен бюджет на Република България за 2008 г., според нас впечатляват по следния начин – че философията е коренно различна. По принцип едни добри и радикални фискални идеи са ангажирани или по-точната дума е аранжирани с техните откровени антиподи. Ще дам един пример в това отношение.

През 2008 г. според бюджета се предвижда въвеждане на плосък данък от 10%, което не зависи от размера на дохода на всеки един, който го получава. Същевременно обаче необлагаемият доход се премахва, като се запазват нормативните разходи и тяхното редуциране е доста чувствително – в порядъка на стария бюджет от 10 до 70%, а сега се предвижда да бъдат много по-скромни – от порядъка на 10-25-45% максимум, в зависимост от източника на доходите.

Според нас, вместо да се премахне изцяло данъкът върху дивидентите, който предвижда едно двойно данъчно облагане, тъй като една фирма или човек си е платил данък върху доходите и върху печалбата, която изкарва, отново му се облага вторично данък върху дивидента, а вместо това е предпочетено да се обложат данъците на едноличните търговци с 15%, което е липса на всякаква здрава логика.

Наред с това има една приемлива идея, която ние приветстваме – че през 2008 г. патентният данък е предвидено да премине към бюджетите на общините и да бъде изваден от Закона за облагане на доходите на физическите лица и това е разписано в Закона за местните данъци и такси. Това означава, по груби сметки, че ще бъдат трансферирани някъде около 40 млн. лв. от държавния бюджет директно в общинските бюджети.

Планирано е от преките данъци – корпоративен данък и от доходите, приходите да достигнат от порядъка на 5 млрд. лв. Най-вероятно обаче тези приходи отново ще се окажат силно подценени, което явно е традиция в тройната коалиция и въобще на смятането във Финансовото министерство. В същото време приходите от акцизи, които се предвиждат, са от порядъка на 688 милиона, или с други думи, простичко казано, държавата ще удържа средно с 23 лв. по-малко на един човек общ доход от заплатата на средния българин, но ще прибира от порядъка на около 88 лв. по косвен път чрез цената на бензина, от една страна, която се калкулира в цената на потребителските стоки, и от цената на цигарите, където се вдигат акцизите.

От проекта за бюджета за следващата година става ясно и още нещо: реформите в пенсионната и здравната система са отложени неясно за кога. В документа е записано, че нивото на осигурителната тежест се запазва без промяна до 2010 г., тоест неяснотата продължава отново.