Надзорният съвет на Националния осигурителен институт

В Закона за насърчаване на заетостта се утвърждава принципното изискване държавата да осъществява практиката по заетостта в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работодателите и на работниците и служите и с представители на други юридически лица с нестопанска цел. [86, чл. 3] Наред с това той предвижда и създаването към министъра на труда и социалната политика на Национален съвет за насърчаване на заетостта като постоянно действащ орган за сътрудничество и консултации при разработването на политиката по заетостта. [86, чл.8, ал. 1]

По решение на Националния съвет за насърчаване на заетостта за участие в заседанията му могат да се канят и представители на други юридически лица с нестопанска цел.

Националният съвет за насърчаване на заетостта:

 обсъжда и дава становища по разработването и провеждането на политиката по заетостта и на Националния план за действие по заетостта;

 периодично се информира за състоянието на пазара на труда и за ефективността от прилаганите мерки и програми за насърчаване на заетостта;

 предлага на министерството на труда и социалната политика разработването на проекти на нормативни актове, мерки и програми за насърчаване на заетостта;

 обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с пазара на труда;

 обсъжда проекти и дава становища по споразумения на Министерството на труда и социалната политика с други министерства, държавни институции и неправителствени организации за общи действия по въпросите на заетостта.

Пак по силата на Закона за насърчаване на заетостта {86, чл. 59, ал. 1} към министъра на труда и социалната политика се създава Национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила, който включва представители на министерства, агенции, комисии, представителни организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище и други юридически лица с нестопанска цел. Негов председател е заместник-министър на труда и социалната политика, а заместник-председател е заместник-министър на образованието и науката.

Националният консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила:

 съгласува разработването на националната политика и стратегии за обучение за придобиване на професионална квалификация на безработни и заети лица;

 координира и контролира взаимодействието между представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище във връзка с ученето през целия живот;

 съгласува потребностите от обучение за придобиване на професионална квалификация.

С промените в Закона за социално подпомагане през 2002 г.¹¹² държавната политика в областта на социалното подпомагане се осъществява в сътрудничество с областните администрации, органите на местното самоуправление и юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област. За тази цел се създава Съвет за социално подпомагане като обществен консултативен орган на министъра на труда и социалната политика. В него участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България, представители на представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на социалното подпомагане.

Пак по силата на промените в Закона за социално подпомагане от 2002 г. към министъра на труда и социалната политика се създава фонд “Социално подпомагане”¹¹³, чийто орган за управление е Управителния му съвет.

Управителният съвет на фонд “Социално подпомагане” включва управител и подуправител, назначавани от министъра на труда и социалната политика и членове, предлагани от Съвета за социално подпомагане , т. е. от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в Република България, представители на представителните на национално равнище организации на работодателите и на работниците и служителите, както и представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на социалното подпомагане.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд предвижда политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд да се определя и осъществява след съгласуване в рамките на постоянни или временни структури на тристранното сътрудничество на национално, отраслово и регионално равнище. [57, чл. 38]

Постоянният орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при разработването и осъществяването на политиката за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на национално равнище е Националния съвет за условия на труд. Той работи на обществени начала и се състои от представители на правителството, на Националния осигурителен институт, на национално представителните организации на работодателите и на национално представителните организации на работниците и служителите. Негов председател е министъра на труда и социалната политика, а представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, участващи в Националния съвет по условия на труд, определят от своя състав двама заместник-председатели на съвета. [57, чл. 39]

Националният съвет по условия на труд изпълнява няколко основни функции. Той:

 обсъжда състоянието на условията на труд и предлага мерки за подобряването им;

 обсъжда и изразява становища по проекти на нормативни актове по въпросите на условията на труд и прави предложения за изменението и допълнението им;

 взема решения за създаване на отраслови и браншови структури за тристранно сътрудничество по условията на труд;

 създава помощни органи към съвета за решаване на специфични въпроси;

 координира дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в областта на условията на труд;

 проучва и популяризира наш и чуждестранен опит, организира национални конкурси, семинари, акции и други форми за стимулиране на дейността;

 приема програми за проучване и разработване на проекти за решаване на проблемите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, финансирани от фонд “Условия на труд”. [57, чл. 40]

Законът за здравословни и безопасни условия на труд от 1997 г., многократно изменяни допълван, създава фонд “Условия на труд” с основна цел да се финансират дейностите и мероприятията по подобряване на условията на труд у нас.¹¹⁴ Управлението на този фонд се осъществява от управителен съвет в състав: управител, подуправител и петима членове. Управителят и трима от членовете му се назначават от Министъра на труда и социалната политика, подуправителя и двама от членовете му се избира от Националния съвет по условия на труд.

Управителният съвет на фонд “Условия на труд” има за задача да:

 подготвя и съгласува с Националния съвет по условия на труд годишната план-сметка на фонда;

 предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с министъра на финансите, план-сметката на фонда;

 съставя годишния счетоводен отчет;

 изготвя годишния доклад за дейността на фонда;

 определя условията и реда за финансиране на проекти и програми със средства по фонда, като за целта внася за обсъждане и утвърждаване от Националния съвет по условия на труд документи относно определянето на критериите за избиране на проекти и програми които да бъдат финансирани от фонда; условията и процедурите за отпускането на средствата; образците на документите необходими при кандидатстването за подобно финансиране; определя направленията за разходване на средствата по фонда; прави предложения за ефективно стопанисване на свободните парични средства; определя санкциите при неспазване на договорите за финансиране от фонда и др.

Върху основата на тристранното сътрудничество е изградена и системата за управление на здравното осигуряване. Това сътрудничество се осъществява при формирането и функционирането на три от основните органи за нейната управление – Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса, Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и Контролния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса е специфичен тристранен орган за управление на здравното осигуряване. Той се състои от по 18 представители на осигурените, на работодателите и на държавата. В квотата на осигурените се включват 6 представители на представителните на национално равнище организации на работниците и служителите, признати съгласно чл. 3 от Кодекса на труда.

Представителите на работодателите в събранието се избират от представителните на национално равнище организации на работодателите.

Представителите на представителните организации на работниците и служителите се избират от самите тях.

Представителите на държавата се определят от Министерския съвет.

Представителите на осигурените се избират по един човек от област на събрание на представителите на общините в съответната област¹¹⁵. [58, чл. 7] Общинските съвети определят по един представител на общината за участие в събранието на областта¹¹⁶.

Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса като тристранен орган за нейното управление изпълнява няколко основни функции: [58, чл. 8]

 приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса и го обнародва в “Държавен вестник”;

 избира и освобождава членовете на управителния и контролния съвет, определя тяхното възнаграждение и приема правилниците за работата им;

 приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността на Районните здравноосигурителни каси по предложение на управителния съвет;

 утвърждава проекта на закон за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса;

 одобрява годишния счетоводен отчет на Националната здравноосигурителна каса;

 освобождава или не освобождава от отговорност управителния съвет за отчетния период.

 заедно с директора на Националната здравноосигурителна каса представлява Националната здравноосигурителна каса в преговорите по изработването на Националния рамков договор и го подписва;

 приема отчета на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и го внася в събранието на представителите за одобряване;

 изготвя проект на закон за годишния бюджет на здравноосигурителната каса и го внася в събранието на представителите за утвърждаване;

 представя в Министерския съвет утвърдения от събранието на представителите проект на закон за годишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса;

 взема решения за сключване на договори за заем и др.

Управителният съвет взема решения при присъствието най-малко на две трети от членовете му, но с не по-малко от 5 гласа “за”.

Контролният съвет на Националната здравноосигурителна каса е орган за упражняването на общ контрол върху дейността на управителния съвет, директора на здравноосигурителната каса и директорите на Районните здравноосигурителни каси. Той се избира за четири години измежду членовете на събранието на пълномощниците. В него, а това означава и при осъществяването на неговите контролни функции, могат да попаднат с еднакви права както представители на държавата, така и представители на представителните организации на работниците и служителите, на работодателите и на осигурените лица.

Със Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите ¹¹⁷, с изменението му от 2001 г.¹¹⁸ се въвежда тристранното начало в управлението на тези дейности чрез създаването на Националния съвет за рехабилитация¹¹⁹ и социална интеграция¹²⁰ на инвалидите¹²¹ [87, чл. 3, ал. 1] и фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” [87, чл. 48, ал. 1], както и органа за управление на този фонд – управителният му съвет.

 представители, определени от Министерския съвет;

 представители на национално представените организации на инвалиди и за инвалиди;¹²²

 представители на работодателите.

Националният съвет по рехабилитация и социална интеграция има консултативни функции в областта на рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите.

Всички нормативни актове за инвалиди се приемат след предварително становище по тях на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция.

Министерският съвет определя квотите за представителство в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция на инвалидите.

Фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” е паричен фонд, който се създава към Министерството на труда и социалната политика.¹²³ Орган за неговото управление е управителния му съвет.

Управителният съвет на фонд “Рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” е упълномощен от закона да:

 приема след предварително съгласуване с Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция план-сметката на фонда и я предлага за утвърждаване от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите;

 съставя годишен счетоводен отчет на фонда;

 изготвя годишен доклад за дейността на фонда и го внася за обсъждане в Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция; докладът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

По инициатива на Бизнес клуб “Възраждане” през м. март 2002 г. Министерският съвет на Република България обявява създаването на Съвет за икономически растеж.¹²⁴

Основните функции и задачи на Съвета за икономически растеж са да:

 консултира политиката за икономическо и социално развитие на отрасловите министерства и ведомства, дейността на държавните органи по насърчаване на инвестиционната политика;

 изготвя доклади за състоянието, прогнози и перспективи за развитие на реалния сектор на икономиката;

 предлага механизми за намаляване на административно бюрократичните бариери и насърчаване на бизнеса.

Очакванията са Съвета за икономически растеж да съдейства за:

 активизиране на бизнес средата у нас и за ангажиране на изпълнителната власт с проблемите на частните предприемачи, като осъществява и координира взаимодействието между правителството и представителите на бизнеса;

 постигане на пълнота при обмяна и съгласуване на информация между представителите на бизнеса и органите на изпълнителната власт;

 постигане на по-добра координация на национални, отраслови и регионални програми за привличане на български и международни инвестиции.

Със Закон, приет от ХХХVІІІ Народно събрание на 10 април 2001 г.¹²⁷ у нас бе създаден Икономически и социален съвет [88].

 осигури участието на широк кръг от представители на гражданското общество в обществения и икономическия живот като утвърждава принципите на правовата демократична и социална държава;

 служи като постоянна институционална форма на социалния диалог и консултациите по икономическата и социалната политика между правителството и структурите на гражданското общество;

 отговори на законния стремеж на обществените и икономическите групи, на структурите на гражданското общество да изразяват мнения, становища и предложения по отношение на актовете на законодателната и изпълнителната власт, които засягат техните интереси. [88. чл. 2]

Икономическият и социален съвет осъществява своята дейност на основата на принципите на: независимост; сътрудничество и взаимодействие с държавните органи; равнопоставеност; плурализъм на мненията; публичност.

Икономическият и социален съвет се състои от председател и 30 члена, разпределени в три групи.

Председателят на съвета се избира от Народното събрание по предложение от Министерския съвет, предварително съгласувано с групите, представени в съвета.

Първата група от членове на съвета се състои от 10 членове, определени от ръководните органи на представителните организации на работодателите на национално равнище, признати от Министерския съвет по реда на чл. 3 от Кодекса на труда [11].

Втората група се състои от 10 членове, определени от ръководните органи на представителните организации на работниците и служителите на национално равнище, признати от Министерския съвет по реда на чл. 3 от Кодекса на труда.

Третата група се състои от 10 членове, разпределени както следва:

 един представител на националните организации на селскостопанските производители, определени от техните ръководни органи;

 един представител на националните организации на производствените кооперации, определен от техните ръководни органи;

 един представител на националните организации на занаятчиите, определен от техните ръководни органи;

 един представител на националните професионално-съсловни организации, определен от техните ръководни органи;

 един представител на националните организации на потребителите, определен от техните ръководни органи;

 един представител на националните организации на жените, определен от техните ръководни органи;

 един представител на националните екологични организации, определен от техните ръководни органи;

 един представител на националните организации на инвалидите, определен от техните ръководни органи;

 двама независими учени – специалисти по проблемите на икономическата и социалната политика, определени от Министерския съвет, по предложение на министъра на икономиката и министъра на труда и социалната политика, след консултации с групите, представени в съвета.

В съответствие с изискванията на закона [88, чл. 4] Икономическият и социален съвет разработва и приема:

 становища по проекти на закони, национални програми и планове относно икономическото и социалното развитие, по предложение на председателя на Народното събрание, на Министерския съвет, както и в случаите, определени със закон, както и по инициатива на съвета;

 становища по актове на Народното събрание относно икономическото и социалното развитие, по предложение на президента на републиката при изпълнение на неговите правомощия, както и по инициатива на съвета

 становища по стратегически проблеми на икономическата и социалната политика;

 годишни меморандуми за икономическото и социалното развитие на страната;

 анализи по проблемите на икономическата и социалната политика, включени в годишния му план за работа.

Към икономическия и социален съвет се създават постоянни и временно действащи комисии, съставени от членове на съвета, избрани на паритетен принцип от трите групи, представени в неговия пленарен състав. Тяхното основно предназначение е да подготвят за пленарната сесия проектите на актовете на съвета, като спазват сроковете предвидени в годишния план за неговата работа.

Органи за управление на Икономическия и социален съвет са пленарната сесия, председателят и председателският съвет.

В пленарната сесия участват председателят на съвета, заместник-председателите (трима, по един от всяка група) и главния секретар, който е без право на глас.

Заседанията на пленарната сесия са редовни, ако на тях присъстват председателят и най-малко половината от членовете на съвета.

По предложение на членове на Икономическия и социален съвет, на неговите комисии и по своя инициатива председателския съвет взема решения за разработване на становища по стратегически проблеми на икономическата и социалната политика. Освен това обсъжда и предлага на пленарната сесия проектите на правилника за дейността на съвета; годишния план за работа; годишния бюджет; годишния отчет за дейността на съвета; годишния отчет за изпълнение на бюджета; щатното разписание на съвета.

Заседанията на председателския съвет са редовни, ако в тях участват поне трима от неговите членове. Решенията се приемат с единодушие.

Дейността на Икономическия и социален съвет се финансира от неговия бюджет, който е част от държавния бюджет за съответната година, и от международни програми. [88, чл. 20]

Средствата по бюджета на Икономическия и социален съвет се изразходват за издръжка на неговата дейност, за възнаграждения на външни експерти, за подържане на контакти и сътрудничество с Икономическия и социален комитет на Европейските общности и други сродни чуждестранни и международни институции.

С изменението и допълнението на Закона за уреждане на колективните трудови спорове [17] от 2001 г. у нас към министъра на труда и социалната политика се създава и функционира като орган за тристранно сътрудничество и взаимодействие Националния институт за помирение и арбитраж . Неговото основно предназначение е посредничеството и арбитражът при уреждане на колективните трудови спорове.

При осъществяване на основната си дейност Националния институт за помирение и арбитраж:

 събира, съхранява и анализира данни самостоятелно и в сътрудничество със социалните партньори за: колективното трудово договаряне; възникналите колективни трудови спорове; причините за възникване на колективните трудовите спорове; способите и сроковете за уреждането на колективните трудови спорове;

 класифицира информация по: видове икономически дейности; вида на предприятията – малки, средни, големи; характер на исканията; брой на работниците и/или служителите, засегнати от колективния трудов спор;

 разработва програми за обучение;

 провежда обучения на посредници и арбитри;

 поддържа база от данни с информация за посредниците и арбитрите, както и за проведените обучения с тях;

 осъществява сътрудничество с български и международни институции и организации във връзка с дейността на института;

 провежда консултации в областта на своята дейност;

 издава информационни издания, лекторски материали и други, свързани с дейността на института;

 организира специализирано обучение в страната и чужбина, свързано с дейността на института;

 участва в разработването на нормативни актове и предлага на министъра на труда и социалната политика усъвършенстване на нормативната уредба относно уреждането на колективните трудови спорове;

 проучва и предлага за реализация добрата чуждестранна практика в областта на уреждането на колективните трудови спорове;

 осъществява и други функции, възложени му с нормативни актове.

Ръководен колективен орган на Националния институт за помирение и арбитраж е неговия Надзорен съвет.

 приема и изменя правилник за организацията и дейността си;

 приема и контролира изпълнението на програми за обучение и подготовка на посредници (помирители) и арбитри, както и за популяризиране и развитие дейността на института;

 одобрява проект на годишен бюджет и отчет за изпълнението му;

 приема правила за осъществяване на посредничество (помирение) и арбитраж;

 приема критерии за подбор на посредници и арбитри;

 утвърждава списъците на посредниците и арбитрите по предложение на министъра на труда и социалната политика, национално представителните организации на работниците и служителите и на национално представителните организации на работодателите;

 приема годишен доклад на директора за дейността на Националния институт за помирение и арбитраж;

 приема периодични отчети за дейността по разглеждане на колективни трудови спорове.

Надзорният съвет Националния институт за помирение и арбитраж се състои от по двама представители на държавата, на национално представителните организации на работниците и служителите и на национално представителните организации на работодателите.

Представителите на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от националните им ръководни органи, а представителите на държавата – от министъра на труда и социалната политика.

Надзорният съвет на националния институт за помирение и арбитраж избира измежду членовете си председател на ротационен принцип с мандат една година.

За срока на мандата на председателя, Надзорният съвет избира двама заместник-председатели – по един от всяка от другите две страни.

Заместник-председателите подпомагат дейността на председателя, а в случаи на отсъствие го заместват по изрично пълномощие.

Надзорният съвет провежда редовни и извънредни заседания. Те се провеждат, само ако на тях присъстват една втора от членовете му, между които представители на всяка една от страните. Всеки член на Надзорния съвет може да упълномощи другия представител на същата организация или съответно другия представител на държавата, да го замества за участие в отделно заседание и да гласува вместо него.

Надзорният съвет приема решенията си с единодушие като всяка една от страните има право на един глас. Гласът на всяка от страните се определя с обикновено мнозинство на присъстващите от нея представители. При гласуване, директорът на Националния институт за помирение и арбитраж се счита за представител на държавата.

Със Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя¹²⁸, [101] приет през 2004 г.¹²⁹ се въвежда тристранното начало и в управлението на тези дейности чрез създаването на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”

Специализираният фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се съдава с цел да се гарантира изплащането на начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт на работниците и служителите. [101, чл. 3]

Приходите в този фонд се набират от: задължителни месечни вноски за сметка на работодателите; приходи от встъпване в правата на удовлетворени от фонда кредитори в рамките на съдебното производство по несъстоятелност; възстановениот работодателя суми за изплатените от фонда вземания и за внесените за сметка на работодателя осигурителни вноски; доходи от инвестиране на временно свободните парични средства на фонда; дарения, временни финансови и безвъзмездни помощи; лихви и глоби; други източници. [101, чл. 14]

Средствата по фонд “Гарантирани вземания на ралботниците и служителите” се разходват за: изплащане на начислените и неизплатени трудови възнаграждения , дължими по по индивидуални и колективни трудови договори, както и на паричните обезщтетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт; осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване; издръжка на дейността на фонда в размер, установен от надзорния съвет, но не повече от 0.3 на сто от годишните приходи на фонда. [101, чл. 15]

Органи на управление на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” са надзорния съвет и дректора на фонда.

Надзорният съвет на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” е тристранен колективен орган за управление на фонда, който се състои от осем членове: [101, чл. 10, ал. 1]

 четирима представители на национално представените организации на работодателите;

 двама представителите на национално представените организации на работниците и служителите;

 един представител на Министерството на труда и социалната политика;

 един представител на Министерството на финансите.

Представителите на организациите на работодателите и на работниците и служителите се определят от ръководните им органи на национално равнище, а представителите на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите – от съответните министри.

В случай, че организациите на работодателите или на работниците и служителите не постигнат споразумение помежду си за разпределението на местата в надзорния съвет в 30-дневен срок след влизането на Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите или след изтичането на мандата на надзорния съвет, министърът на труда и социалната политика организира провеждането на жребий между тях в рамките на мандата на представителите на отделните организации.¹³⁰ [101, чл. 10, ал. 3]

Надзорният съвет на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” има мандат три години и избира председател от своя състав. Той се свиква на заседания от председателя или по искане на една четвърт от членовете му, като първото заседание се свиква от представителя на Министерството на труда и социалната политика. Неговите заседания са редовни, ако на тях са пресъствали две трети от членовете му. Решенията се вземат, ако за тях са гласували повече от половината от общия брой на членовете на надзорния съвет.

Директорът на фонда участвав заседанията на надзорния съвет със съвещателен глас.

Надзорният съвет на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”

 утвърждава основните насоки и плана за осигуряването със средства на фонда;

 осъществява контрол върху дейността на директора на фонда;

 утвърждава проекта на годишния бюджет и приема отчета за изпълнението на бюджета на фонда;

 приема правилник за дейността си и утвърждава правилника за дейността на фонда;

 утвърждава списъка на банките, които обслужват фонда;

 прави предложения пред управителя на Националния осигуритиелен институт за назначаване и освобождаване на директора на фонда и определя неговото възнаграждение;

 приема решения за отписване на несъбираеми вземания след приключване на производството по ликвидация на работодател.

Със Закона за социалноинвестиционния фонд, приет през 2001 г¹³¹. [102] се създава социалноинвестиционен фонд като второстепенен разпоредител с бюджетни кридити към министъра на труда и социалната политика с цел да се подкрепи изпълнението на приоритетни проекти и дейности, включени в Националния план за икономическо развитие и в Националния план за регионалноразвитие. [102, чл. 1 и чл. 2, ал. 1]

Приходите на Социалноинвестиционния фонд се набират от: субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер, определен със Закона за държавния бюджет; дарения, помощи и средства определени по реда на Закона за устройството на държавния бюджет; държавно гарантирани кредитни споразумения. [102, чл. 6]

Средствата от Социалноинвестиционния фонд се изразходват за: финансиране на капиталови разходи за създаване на техническа инфрастурктура в подкпрепа на създаването и развитието на малки и средни предприятия; субсидии за покриване на текущи разходи, създаващи усовия за самонаемане; инвестиционни разходи за закупуване и наемане на дълготрайни материални и нематериални активи, за реализиране на проекти, създаващи нови работни места в райони, засегнати от преструктуриране; субсидиране на лихвения процент по кредитни споразумения с търговските банки за създаване на малки и средни предприятия, гарантиращи постоянна заетост; издръжка дейността на фонда.

Органи за управление на Социалноинвестиционния фонд са управителния съвет и изпълнителния директор.

 Министерския съвет;

 Представителните организации на работодателите;

 Представителните организации на работниците и служитеилте.

Управителният съвет на Социалноинвестиционния фонд се свиква на редовно заседание най-малко веднъж на три месеца от неговия председател, както и на извънредни заседания по искане на изпълнителния директор. Заседанията му са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му.

Решенията на управителния съвет се вземат с мнозинство повече от две трети от присъстващите.

Управителният съвет на социалноинвестиционния фонд [102, чл. 12]:

 предлага проект на наредбата за условията и и реда за финансиране на проектите и дейностите на Социалноинвестиционния фонд;¹³²

 приема годишната програма за дейността на Социалноинвестиционния фонд, в това число и годишната инвестиционна прграма;

 приема правилник за дейността си;

 предлага за назначаване и освобождаване изпълнителния директор на Социалноинвестиционния фонд;

 избира посредниците при осъществяване на дейности, свързани с финансови услуги;

 осъществявя подбор на външни одитори и одобрява докладите им;

 приема годишния бюджет на Социалноинвестиционния фонд;

 одобрява годишния отчет;

 осъществява цялостен контрол за целевото разходване на набраните средства;

 одобрява структурата на щатните длъжности на фонда;

 информира обществеността, като публикува в централния печат годишната инвестиционна програма на Социалноинвестиционния фонд.

С Постановление на Министерския съвет № 313 от 17.11.2004 г. бе съдздаден Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет и бе приет Правилник за устройството и организацията на неговата работа.[103]¹³³

Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет е многостранен орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между правителствените органи и неправителствените организации при разработването и провеждането на националната политика по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете. [104, чл. 1] Той консултира Министерския съвет; обсъжда проекти на нормативни и други актове, отнасящи се до равнопоставеността на жените и мъжете, и дава становище по тях; обсъжда проекти на актове на Министерския съвет и дава становища за съответствието им с целите на политиката за равнопоставеността на жените и мъжете; координира действията на държавниет органи и неправителствените организации в изпълнение на националната политика за равнопоставеност на жените и мъжете и на поети международни задължения от страна на Република България в съответната област; самостоятелно или съвместно с Комисията за защита от дискриминация предлага мерки за провеждане на националната политика по равнопоставеността на жените и мъжете в Република България; подържа контакти със сродни държавни органи в чужбина, както и с международни организации със сходни задачи и сфери на действие; подпомага изпълнението на национално значими национални и регионални проекти на социалните партньори и неправителствени организации в областта на равнопоставеността на жениет и мъжете, съвместяването на семейните и родителските с професионалните задължения и отчита крайните резултати; организира провеждането на изследователска дейност по въпроси, засягащи неговата дейност. [104, чл. 2]

В съответствие с Правилника за устройството и организацията на работата на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет [104, чл. 3] Националния съвет се състои от председател – министъра на труда и социалната политика и от членове – постоянни и асоциирани.

Постоянни членове на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете са по един представител на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на земеделието и горите, Министерството на региналното развитие и благоустройството, Министерството на културата; Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на държавната администрация, министъра по европейските въпроси, министъра без портфейл, Държавната агенция за закрила на детето, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Държавната агенция за бежанците, Националния осигурителен институт и на Националния статистически институт.

Асоциирани членове на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете са представители на други организации, научни институти, национално представените организации на работниците и служителите и на работодателите, поканени за целта от председателя на Националния съвет.

Сродни обществени (неправителствени) организации могат да създават асоциации за участие в Националния съвет, за което представят съответен протокол.

В работата на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете представителите на асоциираните членове имат правото на съвещателен глас.

Неправителствените организации, желаещи да вземат участие в ралотата на Националния съвет като асоциирани членове,подават писмено заявление за участие и прилагат съдебно решения за регистрация, устав, списък на местните си структури с адреси и телефони на своите официални представители и др. по преценка на Председателя на Националния съвет.

Заседанията на Националния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко две трети от постоянните членове на съвета. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от списъчния състав на постоянните му членове.

Институционализирането на всички тези органи за осъществяване на двустранно, тристранно и многостранно сътрудничество и взаимодействие между държавата и национално представителните организации на работниците и служителите, на работодателите, както и на организираните структури на гражданското общество за решаването на проблемите, свързани с разработването и осъществяването на икономическата и/или на социалната политика, с трудовите и свързаните с тях отношения, с осигурителните отношения и с подобряването на жизненото равнище е показателно за интензивното развитие на индустриалните отношения у нас през последните години, за утвърждаването на принципите на политическата демокрация и на плурализма в тези области. Съвършено друг е въпроса доколко, в каква степен формалните органи, създадени за сътрудничество и взаимодействие между страните в индустриалните отношения работят ефективно и ефикасно.

10.3. Тристранно сътрудничество на национално отраслово

и/или национално браншово равнище

В съответствие с приетия национално централизиран модел на националната система за тристранно сътрудничество у нас, консултациите и сътрудничеството на национално отраслово и/или на национално браншово равнище се провежда по същата принципна схема, която е възприета на национално (централно) равнище. Това е по същество сътрудничество и консултации между представителите на изпълнителната власт, на национално представителните организации на работниците и служителите и на национално представителните организации работодателите. Нещо повече, за да се обоснове тристранния характер на този диалог, отрасловото ниво се определя като национално отраслово и/или национално браншово ниво.

Сътрудничеството и консултациите, както и воденето на преговори на национално отраслово и/или национално браншово ниво се осъществяват в рамките на отраслови и/или браншови съвети за тристранно сътрудничество.

В съответствие с Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество отрасловите и/или браншовите съвети за тристранно сътрудничество са органи за осъществяване на консултации и сътрудничество при уреждането на въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и на жизненото равнище, които са специфични за съответния отрасъл и/или бранш. [91, чл. 17]

Страните в отрасловите и/или браншовите съвети за тристранно сътрудничество са държавата, представлявана от съответното министерство или ведомство, работодателите, представлявани от отрасловите и/или браншовите структури на признатите за представителни организации на работодателите и работниците и служителите, представлявани от отрасловите и/или браншовите структури на признатите за представителни организации на работниците и служителите.

Отрасловите и/или браншовите съвети за тристранно сътрудничество се състоят от постоянни членове както следва:

 двама представители на съответното министерство или ведомство;

 по двама представители на отрасловите и/или браншовите структури на национално представителните организации на работниците и служителите;

 по двама представители на отрасловите и/или браншовите структури на национално представителните организации на работодателите.¹³⁴

Председателят на отрасловия и/или браншовия съвет за тристранно сътрудничество се определя от съответния министър или ръководител на ведомство измежду членовете на съвета след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, представени в него.

Организирането и координирането на работата на отрасловите и/или браншовите съвети за тристранно сътрудничество, както и административното и техническото им обслужване се осъществяват от секретар, който се определя от съответното министерство или община. Когато съществува необходимост по решение на съответните съвети към тях може да се изгражда и секретариат.

По решение на отрасловия и/или браншови съвет към него могат да се създават на паритетни начала комисии и/или работни групи за съответния отрасъл и/или бранш. Поименният състав на комисиите и на работните групи се утвърждават от самия отраслови и/или браншови съвет за тристранно сътрудничество.

Председателят на съвета свиква заседанията, като определя и дневния ред. Заседание на съвета може да се свика и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.

Заседанията на отрасловите и/или браншови съвети се провеждат и се считат за редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от постоянните им членове, между които и представители и на трите участващите в тях страни – държавата, отрасловите и/или браншови структури на представителните организации на работниците и служителите и от отрасловите и/или браншовите структури на представителните организации на работодателите. При невъзможност да присъстват някой от постоянните членове те могат да бъдат замествани от други представители на участниците в отрасловите и/или браншовите съвети по решение на съответния министър или ръководител на централно ведомство – за представителите на държавата и от отрасловите и/или браншовите ръководства на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите – за техните представители, за всеки отделен случай.

Решенията на отрасловия и/или браншовия съвет се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни членове на съвета, а при тяхно отсъствие – на лицата, които ги заместват.

За разглежданите на заседанието на отрасловия и/или браншовия съвет за тристранно сътрудничество въпроси, приетите решения и изразените становища секретариатът изготвя протокол. Този протокол се подписва от всички присъстващи членове на съвета. В случаите на отсъствие на постоянен член протоколът се подписва от лицето, което го замества.

Копие от подписания протокол за всяко заседание на отрасловия и/или браншовия съвет за тристранно сътрудничество се изпраща на всички членове на съвета. Копие от протокола заедно с писмените становища, ако има такива, се предоставят на съответния министър или ръководител на централно ведомство.

Едва ли трябва да се доказва максимата, че колкото е по-разгърната мрежата от отраслови и/или браншови съвети за тристранно сътрудничество, толкова по-ефикасно, при други равни условия, ще функционира системата на индустриалните отношения в страната и обратно.

Когато се разглежда тристранното сътрудничество на отраслово и/или браншово равнище трябва да се има предвид, че Наред с отрасловите и/или браншови съвети за тристранно сътрудничество, в съответствие с изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, [57, чл. 42] се създават отрасловите и/или браншовите съвети по условия на труд като тристранни органи за консултация и сътрудничество в областта на условията на труд.

В отрасловите и/или браншовите съвети по условия на труд се включват представители на националните отраслови и/или браншови федерации, съюзи и синдикати на представителните организации на работниците и служителите, на отрасловите или браншовите структури на представителните организации на работодателите и от равни на тях брой представители на съответното министерство или ведомство. Тяхното основно предназначение е да:

 анализират състоянието на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответния отрасъл или бранш;

 организират разработването и обсъждат проекти на правила и изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, специфични за съответния отрасъл или бранш;

 проучват и популяризират опита, организират конкурси, семинари, акции и други;

 организират и провеждат обучение по правила, норми и методи, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд, на работодателя, на длъжностни лица и на представителите на работниците и служителите. [57, чл. 42]

В съответствие с приетия национално централизиран модел на националната система за тристранно сътрудничество у нас консултациите и сътрудничеството на общинско равнище се провежда по същата принципна схема, която е възприета на национално (централно) равнище. Това е по същество сътрудничество и консултации между представителите на местната общинска власт, на общинските структури на национално представителните организации на работниците и служителите и на общинските структури на национално представителните организации работодателите.

Сътрудничеството и консултациите, както и воденето на преговори на общинско ниво се осъществяват в рамките на общински съвети за тристранно сътрудничество.

В съответствие с Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество общинските съвети за тристранно сътрудничество са органи за осъществяване на консултации и сътрудничество при уреждането на въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и на жизненото равнище, които са специфични за съответната община [91, чл. 17]

Страните в общинските съвети за тристранно сътрудничество са държавата, представлявана от съответната общинска администрация, работодателите, представлявани от общинските структури на признатите за представителни организации на работодателите и работниците и служителите, представлявани от общинските структури на признатите за представителни организации на работниците и служителите.

Общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от постоянни членове както следва:

 двама представители на съответната общинска администрация;

 по двама представители на общинските структури на национално представителните организации на работниците и служителите;

 по двама представители на общинските структури на национално представителните организации на работодателите.¹³⁵

Председателят на общинския съвет за тристранно сътрудничество се определя от съответния кмет на община измежду членовете на съвета след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, представени в него.

Организирането и координирането на работата на общинските съвети за тристранно сътрудничество, както и административното и техническото им обслужване се осъществяват от секретар, който се определя от съответната община. Когато съществува необходимост по решение на съответните съвети към тях може да се изгражда и секретариат.

По решение на общинския съвет към него може да се създават на паритетни начала комисии и/или работни групи за съответната община. Поименният състав на комисиите и на работните групи се утвърждават от самия общински съвет за тристранно сътрудничество.

Председателят на съвета свиква заседанията, като определя и дневния ред. Заседание на съвета може да се свика и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.

Заседанията на общинските съвети се провеждат и се считат за редовни, ако на тях присъстват не по-малко от две трети от постоянните им членове, между които и представители и на трите участващите в тях страни – общинската администрация, общинските структури на представителните организации на работниците и служителите и от общинските структури на представителните организации на работодателите. При невъзможност да присъстват някой от постоянните членове те могат да бъдат замествани от други представители на участниците в общинските съвети по решение на съответния кмет – за представителите на общината и от общинските ръководства на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите – за техните представители, за всеки отделен случай.

Решенията на общинския съвет се приемат с общо съгласие на присъстващите постоянни членове на съвета, а при тяхно отсъствие – на лицата, които ги заместват.

За разглежданите на заседанието на общинския съвет за тристранно сътрудничество въпроси, приетите решения и изразените становища, секретариатът изготвя протокол. Този протокол се подписва от всички присъстващи членове на съвета. В случаите на отсъствие на постоянен член, протоколът се подписва от лицето, което го замества.

Копие от подписания протокол за всяко заседание на общинския съвет за тристранно сътрудничество се изпраща на всички членове на съвета. Копие от протокола заедно с писмените становища, ако има такива, се предоставят на съответния кмет.

И тук едва ли трябва да се доказва максимата, че колкото е по-разгърната мрежата от общински съвети за тристранно сътрудничество, толкова по-ефикасно, при други равни условия, ще функционира системата на индустриалните отношения в страната и обратно.

Общинските съвети за тристранно сътрудничество в организационно отношение не са свързани с Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и с отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Те самостоятелно определят както правилата, процедурите и организацията на своята работа, така и въпросите, които ще бъдат обект на сътрудничество, консултации или колективни преговори. [44, т. 28]

Общинските съвети за тристранно сътрудничество могат да подписват споразумения по проблемите, които са обект на обсъждане в тях. Условие за подписването на такова споразумение е да е постигнато общо съгласие на всички участници в съответните общински съвети за тристранно сътрудничество.

При подписването на регионални споразумения съответните общински съвети за тристранно сътрудничество по принцип се ръководят:

 от закона и от неговите повелителни разпоредби;

 от нормативните актове на правителството, които имат повелителен характер или определят минимални защитни норми;

 от споразуменията, постигнати в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, които имат задължителен характер за тях или определят минимални защитни норми;

 от отрасловите или браншовите споразумения, които имат задължителен характер за тях или определят минимални защитни норми, които ги засягат.

При наличието на общинско споразумение всеки от участниците предприема необходимите действия за неговото изпълнение в съответствие със своите правомощия. [44, т. 29]

Когато страните в общинските съвети за тристранно сътрудничество не могат да се споразумеят при обсъждането на даден проблем, споразумение не се подписва, а се съставя протокол за различията, като всяка от страните си запазва правото да действува в съответствие със своите интереси като спазва изискванията на закона.

И на общинско равнище е възприет принципа, че въпросите, които не са били решени в съответните регионални съвети за тристранно сътрудничество, не могат да бъдат предмет на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, освен в случаите, когато става дума за внезапно възникнали въпроси по искане на една от страните или, когато съответния въпрос на общинско равнище е в компетенция на Националния съвет за тристранно сътрудничество. [44, т. 30]

Когато се разглежда тристранното сътрудничество на общинско равнище трябва да се има предвид, че Наред с Общинските съвети за тристранно сътрудничество, в съответствие с изискванията на Закона за насърчаване на заетостта [86, раздел ІІ, чл. 9 – 13] се създават регионалните органи по заетостта. По решение на Съвета за регионално развитие към Министерския съвет и с решение на областните съвети за регионално развитие се създават постоянни или временни комисии по заетостта, които включват представители на:

 областната администрация и на общините на територията на областта;

 териториалните поделения на Агенцията по заетостта;

 министерствата и други държавни институции;

 областните структури на представителните организации на работодателите и представителните организации на работниците и служителите;

 отраслови и браншови организации;

 юридически лица с нестопанска цел в региона, чиято дейност е свързана с проблемите на заетостта и обучението за придобиване на професионална квалификация;

 други териториални структури.

Пак по силата на Закона за насърчаване на заетостта [86, чл.12] към поделенията на Агенцията по заетостта се създава Съвет за сътрудничество, който осъществява пряко наблюдение и контрол върху провежданата политика по заетостта. Той се състои от 9 членове – по един представител на поделението на Агенцията по заетостта, на териториалната структура на министерството на образованието и науката и на общината и по трима представители на организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни. По решение на съвета за сътрудничество за участие в заседанията му могат да се канят и представители на други юридически лица с нестопанска цел.

Съветът за сътрудничество избира председател от своя състав на принципа на ротацията за срок от една година.

Освен това на регионално (областво и общинско равнище) по силата на Закона за здравословни и безопасни условия на труд [57, чл. 43] се създават и функционират регионални (областни и общински) съвети по условия на труд.

Регионалните (областните и общинските) съвети по условия на труд се състоят от представители на съществуващите регионални съюзи или организации на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и от равен брой представители на областната администрация или на местните органи за самоуправление. Тяхното основно предназначение е да:

 приемат регионални програми за проучване и разработване на проекти за оптимизиране на условията на труд и да ги представят на фонд “Условия на труд” за финансиране;

 обсъждат състоянието на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в региона или в отделните предприятия;

 координират дейността на териториалните органи по контрола на условията на труд;

 оказват съдействие на комитетите и групите по условия на труд в предприятията и организациите за решаване на конкретни проблеми, които са възникнали пред тях. [57, чл. 43]