Страните в системата на тристранното

 Конституцията на Република България; [9]

 Кодекса на труда; [11]

 Закона за уреждане на колективните трудови спорове; [17]

 Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта; [56]

 Закона за безопасни и здравословни условия на труд; [57]

 Закона за здравното осигуряване; [58]

 Закона за фонд “Обществено осигуряване; [81]

 Закона за насърчаване на заетостта; [86]

 Закона за икономическия и социален съвет; [88]

 Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите [87];

 Закона за защита срещу дискриминацията [93]

 Правните норми във финансовото и данъчното законодателство, засягащи пряко или косвено индивидуалните и колективните трудови отношения;

 Правните норми, регулиращи социалното осигуряване на работниците и служителите и др.

Към законовите основи на индустриалните отношения, трябва да се добавят и международните актове, ратифицирани от Народното сълрание и влезли в законна сила. Пряко отношение към индустриалните отношения имат ратификациите на Международния пакт за икономическите, социалните и културните права (1966 г.) и Международния пакт за гражданските и политическите права (1966 г.)¹³⁶. Особено голямо значение за законодателното уреждане на индустриалните отношения в нашата страна имат Конвенциите на Международната организация на труда, които са ратифицирани от Народното събрание, както и свързаните с тях препоръки. От м. декември 1920 г., досега. Най-значимите от тях за изграждането на съвременна система на индустриалните отношения са:

 Конвенция № 11 относно правото на сдружаване и съюзяване на земеделските работници от 1921 г., ратифицирана от България през 1924 г.;

 Конвенция № 87 за профсъюзната свобода и защитата на правото на организиране от 1948 г., ратифицирана от България през 1959 г.

 Конвенция № 98 за прилагане на принципите на правото на организиране и на колективното договаряне от 1949 г., ратифицирана от България през 1959 г.

 Конвенция № 144 относно тристранните консултации относно международните норми за труда от 1976 г., ратифицирана от България през 1998 г.

 Конвенция № 29 относно принудителния или задължителен труд от 1930 г., ратифицирана от България през 1932 г.

 Конвенция № 100 от 1951 г. за равенството в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд, ратифицирана от България през 1955 г.

 Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г., ратифицирана от България през 1960 г. и др.¹³⁷

Към законовата уредба на индустриалните отношения у нас трябва да се добави и ратифицираната със закон от Народното събрание. Европейска социална харта (ревизирана). [82]

Съдебната система у нас, чрез съда и трудовия арбитраж, когато е сезирана, се произнася по възникнали индивидуални и колективни трудови спорове, както и по спорове относно законността на стачките, което е задължително условие за нормалното функциониране на индустриалните отношения. За съжаление в нашата страна няма трудови съдилища и това затруднява в значителна степен функционирането на съдебната система в траекторията на индустриалните отношения. Що се отнася до трудовия арбитраж той наистина е уреден в законодателно отношение. [17] от 1990 г. но нормативна уредба на арбитражният ред за разглеждане на колективните трудови спорове не намери очакваното практическо приложение¹³⁸.

Правителството, в рамките на предоставените му от закона правомощия, разработва и прилага подзаконовата нормативна уредба на индивидуалните и на колективните трудови отношения, както и за защита и гарантиране на основните човешки права у нас в областта на труда. Тази своя дейност то осъществява след провеждането на консултации и преговори с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в Националната система за тристранно сътрудничество.

Към основните актове на правителството, които уреждат индивидуалните и колективните трудови отношения могат да се отнесат:

 Наредбата за договаряне на работната заплата; [39]

 Правилата за работа на Националната система за тристранно сътрудничество; [44]

 Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество [91]

 Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите; [92]

 Нормативните актове на правителството, уреждащи минималната работна заплата за страната, механизмът за регулиране нарастването на средствата за заплата в предприятията с преобладаващо държавно и общинско участие, допълнителните трудови и други възнаграждения, продължителността на работното време и отпуските, установяването на здравословни и безопасни условия на труд, защитата на труда, правилата за определяне на трудовите възнаграждения на определени категории лица, обезщетенията на работниците и служителите и др.

Важна функция на правителството у нас е делегираното му от закона задължение да осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения, както и на въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. [11, чл. 3, ал. 1] Това то осъществява чрез:

 механизмите на законодателната инициатива и на консултирането и обсъждането на основните законопроекти, засягащи трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения, както и на въпросите на жизненото равнище в Националния съвет за тристранно сътрудничество;

 механизмите на законодателната инициатива и на консултирането и обсъждането на основните законопроекти, засягащи трудовите и непосредствено свързанитес тях отношения, на осигурителните отношения, както и на въпросите на жизненото равнище в Икономическия и социален съвет;

 механизмите на сътрудничеството и консултирането в Националния съвет за тристранно сътрудничество на нормативните актове на правителството, уреждащи делегираните му от Народното събрание въпроси на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и на въпросите на жизненото равнище;

 механизмите на сътрудничеството и консултирането в Икономическия и социален съвет на нормативните актове на правителството, уреждащи делегираните му от Народното събрание въпроси на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и на въпросите на жизненото равнище;

 механизмите на сътрудничеството и консултирането в Съвета за икономически растеж на политиката за икономическо и социално развитие на отрасловите министерства и ведомства, дейността на държавните органи за насърчаване на инвестиционната политика и др. проблеми на частните предприемачи;

 механизмът на неформалните консултации на правителството с представителни организации на работниците и служителите и на работодателите по актуални за страните в системата на тристранното сътрудничество проблеми на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и на въпросите на жизненото равнище;

 механизмите на сътрудничеството и консултирането в Икономическия и социален съвет на нормативните актове на правителството, уреждащи делегираните му от Народното събрание въпроси на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и на въпросите на жизненото равнище;

 механизмите на сътрудничеството и консултирането в Икономическия и социален съвет на нормативните актове на правителството, уреждащи делегираните му от Народното събрание въпроси на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и на въпросите на жизненото равнище;

 Механизмите на консултиране и сътрудничество при решаването на специфични проблеми на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и на въпросите на жизненото равнище в такива тристранни органи като Националния съвет за насърчаване на заетостта, Националния консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила, Националния съвет по условията на труд, Съвета за социално подпомагане и др.

 Механизмите и възможностите на Националния институт за помирение и арбитраж за даброволно разрешение на колективните трудови спорове, възникнали между работодатели и работници и служители.

Правителството, освен че регламентира редът за осъществяване на сътрудничеството и консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, по делегация на Кодекса на труда е органа, който може да потвърди или да откаже признаването на дадена организация на работниците и служителите или на работодатлите за представителна на национално равнище. [11, чл. 36 – 36а]

В съответствие с изисканията на Кодекса на труда [11, чл. 3е] съответните държани и общински органи, които участват в работата на съветите за тристранно сътрудничество на национално, отраслово, браншово и общинско равнище поема и осъществява отговорността да осъществява организационно-техническото и финансовото обслужване на дейността по тристранното сътрудничество на национално (централно), национално отраслово и/или национално браншово и на териториално равнище, създават и подържат необходимата инфраструктура на индустриалните отношения на всички равнища в съответствие с възприетите в законодателството или в специални споразумения правила, механизми и процедури за взаимодействие и сътрудничество.

В онази степен, в която определя представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите, правителството косвено съдейства за създаването и развитието на свободни и независими организации на работниците и служителите и на работодателите като предпоставка за действителното сътрудничество и взаимодействие при търсенето на оптимално съотношение между икономическите и социалните императиви.

Правителството у нас, заедно с всичко друго, е страна в системата за тристранно сътрудничество. Това произтича от избрания национално централизиран модел и от приетото за необходимо оптимизиране на съотношението между икономическите и социалните императиви, както и за намирането на общоприемливото решение на проблемите на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения, както и на въпросите на жизненото равнище. Като страна в системата на индустриалните отношения представителите на правителството и на общините имат равни права с всички други страни и участници и поемат отговорни ангажименти при постигането на споразумения, които имат силата на закон.

Понастоящем, обаче, правителството у нас все още не изпълнява важни и много значими функции в системата на индустриалните отношения. Към тях могат да се отнесат:

 Функцията свързана с поощряване на взаимодействието и сътрудничеството с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите при решаването на основните проблеми на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище на различните нива на управление на икономиката и на обествения живот. Това, което се развива в тази област повече е резултат от натиска на организациите на работниците и служителите и на работодателите, отколкото на осъзната потребност от изпълнителната власт на национално и на общинско равнище. Няма да бъде пресилена констатацията, че ролята на правителството в това отношение, с малки изключения, е пасивна. То нищо не прави за разширяване на колективните преговори, там където те не се водят; за разпространяването им постепенно върху всички въпроси на условията на труд, заетост и на отношенията между работодатели и работници и служители; за насърчаване създаването на процедури и правила за водене на преговори между организации на работодатели и на работници и служители; за изграждане на такива органи и процедури за уреждане на колективните трудови спорове, които да поощряват колективните преговори.

 Функцията, свързана с координирането на тристранното сътрудничество и взаимодействие, което се осъществява на различните равнища. Липсата на такава координация у нас се отразява негативно върху Националната система за тристранно сътрудничество, с произтичащите от това последици за социалната стабилност и за ефективността на производството.

 Функцията, свързана с разширяване действието на подписаните и ефективно действуващи колективни трудови договори в производства и дейности, в които те не се използуват. Това има много голямо значение за разширяване географията на индустриалните отношения и в частния сектор, който се развива твърде интензивно, но засега е извън траекторията на колективното договаряне, което функционира в публичния сектор на икономиката.

 Функцията, свързана с предоставянето на информацията, която е необходима на организациите на работниците и служителите и на работодателите, участвуващи в системата на индустриалните отношения. Това е информация за общото икономическо състояние на страната и на съответните отрасли, както и данни за планираните или очакваните тенденции в тяхното развитие през следващия период. Липсата на регулярен и достатъчно плътен поток от икономическа информация в Националната система за тристранно сътрудничество понякога затруднява, а в почти всички случаи намалява, ефективността на взаимодействието между органите на изпълнителната власт и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на всички равнища.

 Функцията, която е свързана с вземането на мерки за подготовката на участниците в колективните преговори, ако организациите на работниците и служителите и на работодателите пожелаят това. При ограничените финансови възможности на организациите на работниците и служителите и на работодателите у нас, при големите потребности от обучение и квалификация, както в икономическата и в социалната област, така и в областта на колективните преговори и, поради мандатността в организациите на работниците и служителите и на работодателите, проблема за държавното подпомагане на подготовката е един от реалните фактори за повишаване ефективността на Националната система за тристранно сътрудничество.

Ролята на организациите на работниците и служителите като една от страните в тристранното сътрудничество у нас произтича от конституционното право на работниците и служителите да се сдружават за защита на своите икономически и социални интереси. [9, чл. 49, ал. 2] Това право е конкретизирано и в Кодекса на труда – работниците и служителите имат право без предварително разрешение свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техния устав. [11, чл. 4, ал. 1]

По смисъла на действащото трудово законодателство организациите на работниците и служителите у нас са самостоятелни, доброволни и автономни организации. На тях законът предоставя правото да защитават интересите на своите членове в областта на труда и социалното осигуряване. [9, чл. 49, ал. 1] Кодексът на труда доразвива тази конституционна норма. Той предоставя правото на синдикалните организации да представляват и да защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона. [11, чл. 4, ал. 2]

Наред с това, по силата на Кодекса на труда, организациите на работниците и служителите у нас имат и правото:

 да участват в подготовката на проекти на всички вътрешни правилници и наредби, отнасящи се до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва; [11, чл. 37]

 да участват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местно самоуправление; [11, чл. 42]

 по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници в съда при възникване на трудови спорове; [11, чл. 45]

 да се произнасят (да дават съгласие или да не се съгласяват) при уволнение на работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работата, когато това е предвидено в колективния трудов договор. [11, чл. 333, ал. 4]

Участието на синдикатите и на техните организации (асоциации, федерации, конфедерации) в системата на индустриалните отношения у нас е свързано с тяхната представителност. Законът изисква държавата да осъществява регулирането на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения, както и на въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. [11, чл. 3, ал. 1]

В Кодекса на труда и в нормативните актове на Министерският съвет, които регулират индустриалните отношения у нас, са определени пет критерия за признаване на организациите на работниците и служителите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество:

 Членски състав на организациите. За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които имат членски състав най-малко от 50 хил. души. [11, чл. 34, т.1]

 Наличие на организации по отрасли. За да бъдат признати за представителни на национално равнище, синдикалните организации трябва да имат изградена отраслова структура. Те трябва да обединяват работници и служители в повече от половината отрасли, съгласно Националната отраслова класификация, т.е. да бъдат достатъчно представителни на национално равнище¹³⁹. Едновременно с това и заради това отрасловата структура на съответната синдикална централа задължително трябва да отговаря на две основни изисквания: [11, чл. 34, т.2]

 да са създадени не по-малко от 50 синдикални организации по месторабота към съответния отрасъл;

 всяка синдикална организация по месторабота да се състои от не по-малко от 5 души.

 Наличие на изградени национални органи. [11, чл. 34, т. 3] Това е изискване, което трябва да позволи на съответната синдикална централа да осъществява ефективно взаимодействие на национално равнище с представителите на правителството и с представителите на представителните организации на работодателите, както и да организира изпълнението на поетите от нея ангажименти в системата на тристранното сътрудничество.

 Наличие на изградени месни органи в повече от половината общини в страната. [11, чл. 34, т.3] Това е изискване, което трябва да позволи на съответната синдикална централа да осъществява ефективно взаимодействие на териториално равнище с представители на представителните организации на работодателите, а при определени условия и с представителите на изпълнителната власт.

 Притежаване качеството на юридическо лице. [11, чл. 34, т. 4] Това качество се придобива след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. [11, чл. 49, ал. 1]

Правото за признаване на представителността на организациите на работниците и служителите на национално равнище в тристранното сътрудничество законът предоставя на Министерския съвет, по тяхно искане. [11, чл. 36, ал. 2] Това става за всеки отделен случай.

За да се открие процедура за признаване на дадена организация на работниците и служителите за представителна на национално равнище и за да придобие правото на участие в тристранното сътрудничество, тя трябва да направи искане пред Министерския съвет и да му предостави следните документи: [92, чл. 4, ал. 2]

 съдебно решение за извършено вписване на организацията по съответния ред и удостоверение от съда за актуаллно състояние на организацията;

 действащия устав на организацията с последни изменения и допълнения, вписани в съдебния регистър;

 документи, с които се установява наличието на необходимия числен състав на организацията, в съответствие с изискванията на чл. 34, т. 1 на Кодекса на труда (единен протокол – по образец; съставен по официални данни, установени с организационни и/или финансови документи, изготвен от комисия, в която участват представителите на съответните синдикални организации, участващи в процедурата по установяването на критериите, подписан от ръководителя на предприятието или организацията)

 списък на организациите по отрасли с данни за необходимия членски състав, заверен от националния ръководен орган;

 списък на местните органи и техните адреси, разпределени по общини, и на имената на представяващите ги лица с Единен граждански номер (ЕГН), заверени от националния ръководен орган;

 списък на членовете на националния ръководен орган на организацията.

Представените в Министерския съвет документи от съответната организация на работниците и служителите се предоставят на Министъра на труда и социалната политика за извършване на анализ и оценка на съдържащите се в тях данни. [92, чл. 8] Той може да изисква от тази организация и други данни, както и да организира извършването на проверки на място в предприятията или организациите, когато това се налага. [92, чл. 10, ал. 1]

Министърът на труда и социалната политика назначава комисия за установяване наличието на критериите за представителност, в работата на която имат право да вземат участие като наблюдатели и представители на организациите на работниците и служителите, които участват в процедурата по установяване на критериите за представителност. [92, чл. 9]

Министерският съвет трябва да се произнесе в 3-месечен срок от датата на постъпването на документите. [11, чл. 36 ал. 2]

Когато Министерския съвет приеме, че е необходимо да се представят допълнително доказателства или да се извърши проверка на някой от посочените данни, той уведомява заинтересованата организация на работниците и служителите.

Въз основа на извършения анализ на предоставената информация от съответната организация министъра на труда и социалната политика, в двумесен срок от постъпването на всички документи, които се изискват, внася в Министерския съвет доклад с проект за решение. [92, чл. 11, ал. 1]

Когато дадена организация на работниците и служителите бъде призната за представителна на национално равнище, за представителни се считат и всички нейни поделения на отраслово, браншово и общинско равнище, както и в отделните предприятия и организации. [11, чл. 36, ал. 3]

Отказът на Министерския съвет да признае за представителна дадена организация на работниците и служителите се мотивира и се съобщава на заинтересованата организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересованата организация може да обжалва този отказ пред Върховния административен съд. [11, чл. 36, ал. 3]

На всеки три години след признаването на съответните организации на работниците и служителите за представителни, те установяват представителността си по предвидения ред в Кодекса на труда и в Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

Министерският съвет по своя инициатива или по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество може да извършва проверка на изискванията за представителност на организациите на работниците и служителите. В зависимост от резултатите от направената проверка той приема решение, с което може:

 да откаже признаването за представителни на организации на работниците и служителите;

 да потвърди тяхната представителност.

Отказът, в този случай, на Министерския съвет да признае съответната организация на работниците и служителите за представителна на национално равнище, може да бъде обжалван пред Върховния админисративен съд. [11, чл. 36а, ал. 4]

В системата за тристранно сътрудничество на национално, отраслово, браншово и общинско равнище, както и в отделните предприятия и организации могат да участват само онези организации на работниците и служителите, които са признати за представителни на национално равнище по съответния ред, предвиден в Кодекса на труда и в Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

В съответствие с нормите и по реда предвиден в Кодекса на труда и в Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите Министерския съвет през 2004 г. признава за представителни организации на работниците и служителите по тяхно искане и след установяване на критериите за представителност:

 Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)

 Конфедерацията на труда “Подкрепа” (КТ “Подкрепа”)

 Съюза на синдикатите в обединение “Промяна”.