Колективни трудови договори вписани в съответните

Години	Брой на вписаните колективни трудови договори	В процент към общия брой за периода
1993	2879	33,9
1994	2129	25,0
1995	1909	22,5
1996	158288	18,6
Общо за периода	8449	100,0

В зависимост от това кои синдикати са страна по вписаните в Районните инспекции по труда колективни трудови договора, според горния източник, те могат да се групират по следния начин:

 КНСБ – 3983 колективни трудови договора или 47 % от общия им брой;

 КТ “Подкрепа” – 290 колективни трудови договора или 3,41 % от общия им брой;

 КНСБ съвместно с КТ “Подкрепа” – 3266 колективни трудови договора или 38,4 % от общия им брой;

 КНСБ съвместно с КТ “Подкрепа” и с други синдикални организации – 74 колективни трудови договора или 0,87 % от общия им брой;

 КНСБ съвместно с други синдикални организации – 95 колективни трудови договора или 1,12 % от общия им брой;

 КТ “Подкрепа” съвместно с други синдикални организации – 131 колективни трудови договора или 1,54 % от общия им брой;

 Колективни трудови договори, по които страна са други синдикални организации – 650 или 7,65 % от общия им брой.

Очевидно е, че през този период в индустриалните отношения доминират двата най-големи синдиката у нас – Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда “Подкрепа”. Поотделно или съвместно те са страна по 7539 колективни трудови договора, вписани в Районните инспекции по труда, което представлява 88,81 % от общия им брой.

В индустриалните отношения през 1997 година могат да се отбележат три основни етапа.

Първият етап се характеризира с липсата на пряко взаимодействие между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище. Това е време на активни политически действия за предсрочни парламентарни избори и нито една от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите не се обвърза с правителство, чийто “дни са преброени”. Нещо повече на 29 януари 1997 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и обединението “Промяна”, след решение на Националния щаб за протестни действия, ръководен от Евгени. Бакърджиев, призовават към Национална стачка⁸⁹.

Два дни след преустановяването на генералната стачка, на 6 Февруари, правителството в оставка признава за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество още три организации на работниците и служителите – Независимият профсъюз “Единство”, Националният професионален съюз и Генералната централа на браншовите синдикати в България. Това действие, което не бе обсъдено с останалите участници в Националния съвет за тристранно сътрудничество, предизвика остра негативна реакция на признатите вече за представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.

Вторият етап обхваща времето на служебното правителство до провеждането на предсрочните парламентарни избори. Той се характеризира преди всичко с неформалните контакти и взаимодействия между правителството и част от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и по-специално от страна на работодателите – Българската стопанска камара, а от страна на синдикатите – Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда “Подкрепа”.

Пет дни след назначаването на служебното правителство на Ст. Софиянски, на 17 февруари, Конфедерацията на независимите синдикати в България заявява своята готовност за установяване на социален мир, а на 25 февруари се подписва споразумение между служебното правителство, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Българската стопанска камара за подкрепа на неговите временни мерки за защита на доходите на населението в името на физическото оцеляване на нацията, както и за осигуряване на условия за преструктуриране на икономиката. Представители на Обединението за национални и синдикални действия “Промяна” поискаха да се присъединят към споразумението. Това тогава не става, тъй като “Промяна” по това време не е регистрирана като синдикална организация, а и никой не бе поканил нейни представители да се присъединят към документа⁹⁰. Само месец по-късно, обаче, правителството сключва споразумение за подкрепа и взаимодействие и с Обединението за национални и синдикални действия “Промяна”.

Особено значение през този период има и семинара, посветен на мерките за макроикономическа стабилизация на страната и социалната политика през 1997 г.⁹¹ Той бе проведен на 15 април в Парк-хотел “Москва”. Участници в него бяха представители на Правителството, на централите на представителни организации на работниците и служителите и на работодателите, председатели на синдикални федерации, на отраслови камари на работодателите и др. Основната цел на този семинар бе провеждането на неформални консултации между представителите на Правителството, синдикатите и организациите на работодателите за макроикономическата стабилизация на страната. Както по замисъл, така и на практика, той бе трибуна за изясняване позициите на участващите в него за състоянието и бъдещето на индустриалните отношения. В почти всички изказвания бе изразена загриженост за съдбата на тристранното сътрудничество, за неговото развитие в условията на стабилизационната програма на Правителството.

Забележително явление на този етап в системата на индустриалните отношения на национално равнище е проведената на 10 май 1997 г. по инициатива на министъра на труда и социалните грижи в служебното правителство среща – разговор за дискутиране на състоянието и перспективите за развитието на тристранното сътрудничество и на неговата роля за ускоряване на реформите в България. На тази среща присъстват представители на правителството, на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Съюзът за стопанска инициатива на гражданите, както и на парламента и на Европейската комисия. Присъства и председателя на СДС, бъдещият министър-Председател Ив. Костов. Според официалното съобщение за тази среща⁹² синдикатите са предложили да бъде създаден социално-икономически съвет, отворен за всички неправителствени организации. Те са заявили, че ще подкрепят добрите идеи на новия кабинет и са предложили помощта си в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Бъдещият премиер е подкрепил идеята за създаването на социално-икономически съвет, макар че според него, преди това трябва да намери разрешение проблема кой и от какви позиции ще участва в него. Подкрепил е и идеята за подписването на харта за социално разбирателство като израз на постигнатото съгласие между участниците в срещата. Що се отнася до държавата Ив. Костов е изразил позицията, че тя може да промени своята политика и под натиска на тристранното сътрудничество. Във всяко сътрудничество, обаче, трябва да има морал.

В съвременната история на индустриалните отношения в България няма друг такъв прецедент.

Третият етап обхваща периодът след провеждането на предсрочните парламентарни избори, и по-точно, след като новото правителство поема своите функции. През 1997 г. този етап се характеризира все още с отсъствието на формално тристранно сътрудничество – Националният съвет за тристранно сътрудничество практически бездейства. В същото време, обаче, могат да се отбележат три важни събития в системата на индустриалните отношения у нас.

Първото събитие е проведената на 11 юли среща на Министър-Председателят Ив. Костов с представители на представителните организации на работодателите и с представители на двата “автентични синдиката” – Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда “Подкрепа”. На тази среща е бил обсъден проект на социална харта и е постигнато споразумение работата по него да продължи до есента. Участващите в срещата приемат меморандум, с които се ангажират да прилагат европейските стандарти в тристранното сътрудничество, както и да въведат система, която да преброи синдикатите и да установи тяхната представителност⁹³.

Второто събитие е подписването на 2 октомври 1997 г. на Харта за социално сътрудничество и Меморандум за приоритетни общи действия между правителството, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Българската стопанска камара.

В Хартата за социално сътрудничество, [49] страните, които са я подписали, водени от желанието да се постигне широк обществен консенсус за продължаване на икономическата и социалната реформа в страната, отчитайки необходимостта от подържане на индустриален и социален мир, като условие за успех на демократичните промени в обществения живот, съобразявайки се със своите задължения и права съобразно Конституцията и законите на страната и като признават необходимостта от ново качество на социален диалог в духа на европейските стандарти, принципи и правила, изразяват волята си да спазват следните принципи на социалното сътрудничество:

 Гарантираност на социалния мир чрез сътрудничество при създаване и приемане на нормативната уредба на обществените и икономическите отношения в процеса на изпълнение на Програма “България 2001”.

 Партньорство при взаимно зачитане на интересите за реформиране на системата за социален диалог в сферата на икономическите, социалните и индустриалните отношения и създаване на нови форми на институционализирано социално сътрудничество.

 Отговорност за изпълнение на поетите ангажименти като резултат на регламентирана чрез консенсус процедура за идентификация на участниците в новия модел на социален диалог на основата на колективното трудово договаряне.

 Съгласуваност на усилията и действията в процеса на интеграция на страните в европейските и световните структури въз основа на баланс между икономическите и социалните измерения на реформите, осъществявани с подкрепата на международните финансови институции и Международната организация на труда.

 Прозрачност на процеса на социален диалог, на намеренията и позициите на партньорите като необходимо условие за постигане на обществен консенсус и съпричастност към осъществяването на реформите в страната.

Меморандумът за приоритетните общи действия [50] предвижда съвместни действия на правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, които са го подписали в следните основни направления:

 разработване на проект за Закон за социално-икономически съвет;

 прилагане на механизма за тристранно участие в управлението на националните осигурителни институции и социалния отдих;

 съгласуване и приемане до края на 1997 на нормативна уредба за периодично установяване на наличието на критерии за представителност на синдикалните организации и на организациите на работодателите;

 разработване на съгласуван между страните минимален пакет от социални закони (Закон за заетостта, Закон за допълнително пенсионно осигуряване, Закон за здравно осигуряване, Закон за социално подпомагане, Закон за здравословни и безопасни условия на труд), разработване на принципите за нов Кодекс на труда, както и на Закон за социалните фондове;

 съгласуване на политика по привеждане на националното социално и трудово законодателство в съответствие с международните стандарти;

 приемане на национална структурна програма за заетост и алтернативи за създаване на работни места, финансирани от извънредни социални фондове, с участието на международни финансови институции, разработване на политика за разкриване на нови работни места чрез стимулиране на инвестиционната активност, развитието на малките и на средните предприятия и на самостоятелната активност;

 приемане на съгласувани отраслови програми за финансова стабилизация и преструктуриране;

 съвместно обсъждане на концепция за фискална и данъчна реформа с цел създаване на стабилна данъчна среда и условия за разгръщане на икономическата и инвестиционна активност;

 съгласуване на мерки за преодоляване на откъсването на банковата система от реалния сектор на икономиката;

 приемане на нормативни актове за държавния служител и за управление на държавното участие в предприятията, с които да се отстоява принципът на професионализма при назначаването и освобождаването на служителите и ръководителите в държавния и публичния сектор;

 приемане на механизъм за свободно договаряне и определяне на работните заплати в реалния сектор, съобразно финансово-икономическото състояние на предприятията;

 съгласувано приемане на политика относно доходите в бюджетната сфера, отчитаща необходимостта от повишаване покупателната им способност;

 разработване и приемане на съгласувани базисни параметри за социалната политика като социален и жизнен минимум, праг на бедността и други;

 приемане на нормативна уредба за разширяване на обхвата, принципите и предмета на колективното договаряне;

 разработване на уредба и система за участие на работниците в управлението на предприятията и организациите;

 приемане на стратегия и на национална концепция за приватизация в касова и масова проекция при съчетаване на всички форми и техники, доказали своята ефективност, с акцент на замяна на дълг (неполучени възнаграждения) срещу собственост;

 съвместна работа за промяна на инвестиционния климат и за издигане престижа на България като икономически партньор, чрез решителна подкрепа на законовите мерки срещу корупцията и организираната престъпност, чрез съвместни инициативи за привличане на ресурси за социални инвестиции и на хуманитарни помощи от чуждестранни организации, както и чрез включване на част от конфискуваните имоти в изградените социални фондове.

Страните в Меморандума за приоритетни общи действия се споразумяват да следят текущо за хода на изпълнението на общите действия, като периодично ги актуализират.

Третото събитие е проведената на 25 октомври 1997 г. Национална консултативна среща на министъра на труда и социалните грижи с представителни организации на работниците и служителите и на работодателите за обсъждане на общите си действия⁹⁴.

За да се допълни картината на индустриалните отношения през 1997 г. трябва да се посочи, че по данни на Главната инспекция по труда през 1997 г. са регистрирани 2112 колективни трудови договора, т.е. с 95 повече от регистрираните през предшествуващата година и 1137 допълнителни споразумения и анекси към колективните трудови договори, т.е. със 607 повече от регистрираните през предшествуващата година. В същото време Главната инспекция по труда констатира, че голяма част от сключените колективни трудови договори не се регистрират в районните инспекции по труда. [48, 65 и 27]

Втората половина на 1997 г., както и 1998 г. са белязани от въвеждането на валутния борд, чийто основен принцип е постигането на висока и стабилна финансова дисциплина и недопустимост на превишаването на фиксирания бюджетен дефицит. Освен това за целите на макроикономическата стабилизация Международния валутен фонд изисква да се установи стриктна зависимост между размера на средствата за заплата и равнището и динамиката на производителността, да се осъществява строг контрол върху нарастването на средствата за работна заплата. Нещо повече в Меморандума за икономическата политика на България по време на въвеждането на валутния борд и през следващия период фискалната политика и политиката по доходите са поставени в един раздел, а в т. 22, при описанието на механизмите по които ще се регулира нарастването на средствата за заплата в предприятията и организациите с преобладаваща държавно и общинско участие през третото и четвъртото тримесечие на 1997 г., Правителството декларира своята готовност политиката по доходите в държавните и общинските предприятия да се прилага от отрасловите министерства, които отговарят за съответните предприятия и неспазването й да бъде наказвано с административни санкции, включително и уволнение на ръководството.

Въвеждането на принципите на валутния борд, както и необходимостта от взаимодействие с международните валутно-финансови организации за постигане на желаните макроикономическа стабилизация и икономически растеж:

 налагат необходимостта от провеждането на рестриктивна икономическа и социална политика;

 поставят в определени граници възможностите на Правителството да взема самостоятелни решения в икономическата и в социалната област;

 лишават тристранното сътрудничество на национално равнище от възможностите да търси онези варианти на икономическите и социалните императиви, които биха отговаряли на икономическите и социалните интереси на трите страни, които участват в него;

 ограничават обхвата и обедняват съдържанието на колективните преговори на отраслово, регионално и професионално равнище, както и в отделните предприятия и организации.

Поради всичко това, въпреки, че страните, които са подписали Меморандума за приоритетни общи действия [50, т. 10] през м. октомври 1997 г. са се договорили да приемат механизъм за свободно договаряне и определяне на работните заплати в реалния сектор, съобразно финансово-икономическото състояние на предприятията и организациите, правителството едностранно взема решение за поставянето на средствата за заплата в предприятията с преобладаващо държавно и общинско участие в зависимост от производителността на труда и тяхното конкретно финансово състояние през 1998 г., [51] доминирано от административните механизми. По силата на това решение инфлацията отпада от факторите, който се вземат под внимание при държавното регулиране на средствата за заплата. Единствените фактори, които се отчитат при определяне размера на средствата, които държавните и общинските предприятия могат да използват за тази цел, са увеличаването или намаляването на производителността на труда и това как те обслужват своите задължения за ползвани банкови кредити, към държавния и общинския бюджет, към фонд “Професионална квалификация и безработица”, както и към своите доставчици. В същото време спазването на тези правила се възлага на министрите и ръководителите на ведомства, упражняващи правата на собственост на държавата в предприятията. Те трябва да включат в договорите с органите за управление задължения, които да осигурят спазването на правилата за ограничаване ръста на средствата за заплата. В случаите, когато начислените средства за заплата превишават образуваните по приетите правила, възнагражденията на органите за управление на тези предприятия се намалява с тройния размер на минималната месечна работна заплата за съответното тримесечие на 1998 г. за всеки процент превишение. Тази санкция се налага от органите на данъчната администрация. В същото време за виновните длъжностни лица се предвиждат административни наказания. [51, § 1 и 2]

Важен момент в развитието на системата на индустриалните отношения в нашата страна е приемането, в съответствие с Меморандума за приоритетни общи действия, [50, т. 2] на Наредбата за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите. [52] Тази Наредба се посрещна противоречиво – със задоволство от Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Българската стопанска камара, и с недоволство от останалите представителни организации на работниците и служителите и на работодателите в системата на тристранното сътрудничество на национално равнище.

Във връзка с тази Наредба ръководствата на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда “Подкрепа” като се придържат към ценностите на световното и европейското синдикални братства, към които единствено в България принадлежат; като отчитат опитите за налагане на създадени с политически въздействия и влияния псевносдиндикални структури, целящи раздробяване, разединяване и дискридитация на българското синдикално движение и разделяне на хората на наемния труд; във връзка с провеждане на процедурата по установяване представителността на синдикалните организации призовават своите членове:

 да спазват етични, толерантни и колегиални взаимоотношения помежду си в хода на процедурата, както и при преговорите с работодателите, каквато практика е установена между националните ръководства от няколко години;

 да се информират взаимно за действия, насочени срещу която и да е било от двете организации, както и за нарушения, установени в хода на процедурата по установяване представителността. [53]

Ново явление в индустриалните отношения у нас е и Националното споразумение между Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Българската стопанска камара от 7 април 1998 г. за колективно трудово договаряне. [54] В него, водени от своето разбиране, че трябва да се търси взаимно приемлив баланс между икономическите и социалните последици от реформата, между подобряването на икономическите и финансовите резултати на предприятията и организациите и постигането на справедливи трудови възнаграждения и социални придобивки за работниците и служителите, страните се споразумяват:

 да препоръчат на своите членове да регулират индустриалните отношения помежду си чрез сключване на колективни трудови договори по отрасли, браншове, административно-териториални единици и отделни предприятия, като при необходимост ги актуализират при търсене на взаимно приемливи компромиси;

 да положат усилия за обхващане чрез колективни трудови договори на всички сфери на националната икономика, в които имат свои членове;

 договореното в колективните трудови договори, сключени по отрасли и административно-териториални единици да се счита за задължителен минимум при воденето на преговори и сключването на колективни трудови договори в предприятията;

 да препоръчат на своите членове да договарят клаузи в колективните трудови договори по отрасли, браншове и административно териториални единици, с които да допускат изключения за конкретни предприятия от общите клаузи на договора, за могат да се отчетат специфичните икономически условия в страната, провеждащата се структурна реформа и затрудненото икономическо и финансово състояние на голям брой предприятия;

 да направят съвместни постъпки пред държавните органи за приемане на механизъм за свободно договаряне и определяне на работната заплата във всички предприятия, съобразно финансово-икономическото им състояние;

 да препоръчат на своите членове да включат в колективните трудови договори клаузи, с които решаването на колективните трудови спорове, както и споровете по отношение изпълнението на колективните трудови договори да се извършва от Доброволния трудов арбитраж, изграден от страните;

 да препоръчат на своите членове да се обръщат за посредничество към Доброволния трудов арбитраж, изграден от страните и в случаите, когато такива клаузи не са предвидени в колективните трудови договори или няма сключени такива договори⁹⁵;

 да сътрудничат на държавните органи за разработване на законова уредба, регламентираща създаването на трудови съдилища в България.

Забележително явление през този период е и Декларацията на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Българската стопанска камара, Съюзът за стопанска инициатива на гражданите и Българската търговска-промишлена палата от 30 април 1998 г. [55] във връзка с подготовката на тригодишното споразумение на Правителството с Международния валутен фонд. Мотивите на страните в нея са три:

 осъзнатата потребност от ново средносрочно споразумение на България с международните финансови институции, което може да бъде реализирано единствено с широка обществено-политическа подкрепа;

 безпокойството и тревогата от неефективността на системата на социалното партньорство в сегашния й вид и необходимостта от преосмисляне на структурата и механизма на нейното функциониране;

 безспорната необходимост от осигуряване на социално и икономически поносима среда за реализация на дългосрочно програмираните реформи.

Като декларират тези свои разбирания страните настояват незабавно да започнат отговорни национални преговори между тях и правителството на Република България, които да се водят паралелно с преговорите с международните финансови институции при осигурена прозрачност в следващите два месеца. [55, т. 1] В кръга на договаряните проблемни области те считат, че трябва да се включат такива въпроси от стратегическо значение за бъдещето на страната като:

 преструктурирането и приватизацията на реалния и публичния сектор;

 финансово-кредитната и данъчната политика;

 насърчаването на малкия и средния бизнес, развитието на пазара на труда и стимулирането на заетостта;

 разработването на нова политика по доходите и цените, отчитаща необходимостта от повишаването на жизненото равнище;

 оптимизирането на системата на социална сигурност;

 въвеждането на европейски норми и стандарти за социално партньорство. [55, т. 2]

Правителството обаче отминава с мълчание тази декларация.

След подписването на тригодишното споразумение на правителството с Международния валутен фонд следва период на сравнително спокойна работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество, но без постигането на значими споразумения между страните в него.

В края на септември 1998 г., след дискусиите в Народното събрание за тригодишното споразумение на правителството с Международния валутен фонд, започват разговори и предварителни консултации между страните в Националната система за тристранно сътрудничество за сключването на тригодишно споразумение между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Постигането на такова споразумение би поставило на качествено ново равнище индустриалните отношения в нашата страна. На практика обаче до такова тригодишно споразумение не се достига.

Сериозно напрежение в системата за индустриалните отношения се заражда през м. ноември 1998 г., когато лидерът на Конфедерацията на труда “Подкрепа” Константин Тренчев обяви решението за нейното оттегляне от Хартата за социално сътрудничество, тъй като правителството не спазва задълженията си в социалния диалог⁹⁶. В отговор на това на 24 ноември министъра на труда и социалната политика свиква консултативна среща по проблемите на Хартата за социално сътрудничество и на Меморандума за приоритетни общи действия, която е последвана от серия консултации между представители на правителството, от една страна, на Конфедерацията на независимите синдикати в България и на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, от друга страна, и на Българската стопанска камара, от трета страна, за формиране на обща позиция по тези важни документи на индустриалните отношения у нас. Тези взаимни консултации приключват по същество на 28 декември 1998 г., когато министър председателя Иван Костов приема лидерите на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и работодателите. На тази среща е било обсъдено изпълнението на Меморандума за приоритетни общи действия. Занапред това се предвижда да става три пъти в годината⁹⁷, за да могат да се внесат целесъобразните промени в неговото съдържание и за да се избегне напрежението в системата на индустриалните отношения в страната.

През периода 1999 – 2005 г. бяха направени редица промени в областта на индустриалните отношения и по-специално:

 През 2001 г. с изменението и допълнението на Закона за уреждане на колективните трудови спорове и в съответствие с изискванията на Социалната харта на Европа (ревизирана), ратифицирана от Република България в началото на 2000 г. ⁹⁸ бе създаден Националния институт за помирение и арбитраж.

 На 10 април 2001 г. ХХХVІІІ Народно събрание приема Закона за икономически и социален съвет като консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие⁹⁹.

 В съответствие с промените в Кодекса на труда от м. април 2001 г., в материята свързана с тристранното сътрудничество през 2001 г.¹⁰⁰ Националния съвет за тристранно сътрудничество приема нов Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество в сила от 30 май 2001 г.¹⁰¹, с който се уреждат организацията и дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество.

 В съответствие с промените в Кодекса на труда от м. април 2001 г., и по-специално в съответствие с изискването на чл. 36а на всеки три години след признаването им за представителни в тристранното сътрудничество на национално равнище, организациите на работниците и служителите и на работодателите да установяват представителността си по реда, предвиден в чл. 36 на Кодекса на труда, през 2003 г. Министерския съвет с постановление № 152 от 11 март 2003 г.¹⁰², приема нова Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

 При провеждането на процедурите за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и в тристранното сътрудничество на национално равнище през март – октомври 2004 г. за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество бяха признати три организации – Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Съюза на синдикатите в обединение “Промяна”¹⁰³

 При провеждането на процедурите за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работодателите в тристранното сътрудничество на национално равнище през март – октомври 2004 г. за представителни на национално равнище бяха признати шест организации – Българската стопанска камара, Съюза за стопанска инициатива, Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане”, Българската търговско промишлена палата, Съюза на работодателите в България и Асоциацията на индустриалния капитал в България.

 Продължава процеса на изграждането на системата на тристранното сътрудничество. През този период към м. септември 2004 по данни на Секретариата на Националния съвет за тристранно сътрудничество са създадени и функционират с променлив успех:

 пет отраслови съвета за тристранно сътрудничество – към министерствата на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството, на културата, на енергетиката и енергийните ресурси, на отбраната;

 дванадесет областни и общински съвети за тристранно сътрудничество – Стара Загора, Елин Пелин, Смолян, Бургас, Етрополе, Монтана, Хасково, Разград, Ихтиман, Пазарджик, Сливница, Шумен.

Отраслови съвети за тристранно сътрудничество обаче няма в такива основни министерства като министерството на икономиката и министерството на транспорта. От областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество през разглеждания период липсват такива центрове като София, Варна, Плевен, Русе, Сливен, Благоевград, Видин, Пловдив, Силистра, Враца, Кърджали и др.

Едновременно с това, в съответствие с повелителната разпоредба на Кодекса на труда, че държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите [11, чл. 3, ал. 1] през разглеждания период твърде интензивно протича процеса на разширяване на специализираните органи за сътрудничество и консултации държавата с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по специфични въпроси на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище. С приемането на Закона за фонд “Обществено осигуряване”, [81] на Закона за насърчаване на заетостта, [86] на Закона за здравословни и безопасни условия на труд [57], на Закона за здравното осигуряване [58] на Закона за икономическия и социален съвет, [88] на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите [87], както и с промените в Закона за уреждане на колективните трудови спорове [89 и 90] върху основата на тристранното сътрудничество бяха изградени редица специализирани органи за управление в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения, както и на въпросите на жизненото равнище. Специално трябва да се отбележи създаването и функционирането на:

 Надзорния съвет на Националния осигурителен институт

 Събранието на представителите на Националната здравноосигурителна каса

 Управителния съвет на националната здравноосигурителна каса

 Надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж

 Надзорния съвет на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”

 Националния съвет за насърчаване на заетостта

 Националния консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила

 Националния съвет по условия на труд

 Управителния съвет на фонд “Условия на труд”

 Управителния съвет на фонд “Социално подпомагане”

 Управителния съвет на фонд “Социалноинвестиционен”

 Икономическия и социален съвет

 Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция

 Съвета за социално подпомагане

 Консултативната комисия за равните възможности на жените и мъжете и неравностойните групи в трудовата сфера

 Съвета за икономически растеж към Министерския съвет.

През периода 2003 – 2005 г. динамика бележат регистрираните колективни трудови договори и анекси към сключените колективни трудови договори (вж. табл. 9.2)

Таблица 9.2

Колективни трудови договори и анекси към колективните

трудови договори, сключени и регистрирани

през периода 2003 – 2005 г.¹⁰⁴

	Години
Показатели	2003	2004	2005105
Регистрирани колективни трудови договори	1235	1662	1021
Регистрирани анекси към колективните трудови договори	466	285	246

Важна характеристика на разглеждания период е разширяването на практиката на колективното трудово договаряне на отраслово (браншово) равнище. (вж. табл. 9.3)

Таблица 9.3

Години	Брой на сключените и регистрирани колективни трудови договори
2002	20107
2003	14108
2004	30109
2005	2110

През периода 1999 – 2005 г. в националната система за тристранно сътрудничество на национално ниво се провеждат множество дискусии по трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, по осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище на работниците и служителите и на населението. В тези дискусии, обаче, не се достига до общо съгласие между страните, което принуждава правителството да взема едностранни решения по тези проблеми. То провежда тактиката на “свършения факт”, като редица въпроси се поставят за разглеждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество в последния момент, без да се обсъждат предварително в постоянните комисии. Поради това и този период е белязан с високо напрежението в отношенията между правителството и представителните организации на работниците и служителите и работодателите в траекторията на тристранното сътрудничество.

Раздел трети