Първи Основи на индустриалните отношения

Съюзът на работодателите в България е учреден на 24.04.2000 г. Първото общо събрание – конгрес се проовежда в София на 6.3.2001 г., на което се обсъжда и приема Проект 2005: България – пазарна икономика. [96] В този проект Съюза на работодателите в България се определя като независима неправителствена организация на значими частни български и чуждестранни компани, извършващи дейност в страната, чиято мисия е да:

 съдейства за установяването на ясни пазарни правила и отношения на честна и лоялна конкуренция;

 помогне за създаването на ефективен пазар на труда, чрез равно и справедливо разпределение на отговорностите и социалните ангажименти между държавата, работодателите и наемния труд.

Уставът на Съюза на работодателите в България е приет на Общо събрание на членовете на Съюза, проведено на 10.12.2002 г. В него Съюза на работодателите в България се обявява за доброволно и неправителствено сдружение с нестопанска цел на собствениците на дружества, работещи на територията на Република България, [97, чл. 1, ал. 1] което си поставя за цел да:

1. защитава интересите на работодателите пред законодателната, изпълнителната и местната власт и профсъюзите;

2. подпомага развитието на пазарните принципи в процеса на интеграцията на стопанството на страната в световното пазарно стопанство;

3. съдейства за разширяването на българския износ и преодоляване на препятствията пред него, за засилване на конкурентноспособността на българските стоки и услуги на международния пазар;

4. обръща специално внимание за създаване на благоприятна данъчна и инвестиционна обстановка, която да поощрява създаването на нови работни места;

5. съдейства за създаването на условия за развитие на стопанския живот и да стимулира инициативите от икономическо естество на своите членове;

6. насърчава своите членове, като съдейства за създаване на благоприятна икономическа среда за развитието на тяхната дейност;

7. съдейства за сигурността на търговския оборот на основата на принципите на почтеността, честността на пазарното поведение и успеваемостта на взаимните интереси;

8. стимулира икономическото сътрудничество с чуждестранни организации и партньори за нови, съвместни производства;

9. формулира общи становища относно съществуващата нормативна уредба, засягаща стопанската дейност, както и да представя нови разрешения на правилата, затрудняващи развитието на индустрията и търговията;

10. се застъпва за развитието на благоприятна правна и финансова уредба за укрепване и развитие на стопанската дейност на своите членове;

11. съдейства за обединяване на ресурси между своите членове, както и с икономически партньори от други страни;

12. работи за справедлив достъп до ресурсите на държавата и международни организации за подкрепа на частния сектор и създаване на благоприятни условия за неговото развитие;

13. стимулира, в сътрудничество със съответните държавни органи, развитието на професионалното обучение в производствените фирми.

За постигане на своите цели Съюза на работодателите в България осъществява следните дейности: [97, чл. 8]

1. Подпомага своите членове, като:

 приема тематични програми, свързани с решаването на значими проблеми на индустриалното развитие;

 приема програми за съвместни действия в национален и международен мащаб за икономическо развитие;

 разглежда и приема проекти, насочени към увеличаване на възможностите на своите членове за тяхното развитие;

 привлича експерти и специалисти за решаване на данъчни, митнически, кредитни и други въпроси;

 проучва условията за конкуренция на пазарите, изискванията за присъединяване и приспособяване към изискванията на пазарите;

 информира своите членове за пазарните възможности, за развитието на пазарите, за обявени международни търгове, аукциони и други;

 разпространява утвърдена договорна практика и анализира договорните задължения;

 подпомага своите членове при органиизране на техни участие на панаири и изложби;

 популяризира възможностите на своите членове;

 набира и разпространява информация за валутно-финансови, митнически и тарифни правила, както и за стандартизация на документите за облекчаване на международиня стокообмен;

 подпомага маркетинговата и рекламна дейност на своите членове;

 разпространява информация относно състоянието и развитието на своите членове.

2. Защитава своите членове, като:

 формулира становища относно усъвършенстване правната уредба на икономическите правила за производствената и търговска дейност;

 участва в разработването на проекти за нормативна уредба, принципи и решения, засягащи функционирането на стопанската им дейност;

 делегира свои представители, по покана на държавните органи по функционирането на правните норми, засягащи осъществяването на стопанската дейност, както и за представянето на съгласуваното си становище за въвеждане на подобрени усовия за дейността им;

 формулира и разпространява принципите на етиката в стопанската дейност.

3. Представлява своите членове пред:

 изпълнителната, законодателната и местната власт, профсъюзите и обществеността;

 международни организации;

 неправителствени и други сродни организации, имащи цели и дейности, сходни с тези на Съюза.

Съюзът на работодателите в България декларира в своя Устав, че не преследва политически цели и, че не може да бъде свързван с политически организации, както и това, че членовете на Съюза не могат да го използват в интерес на политически организации или фирми. [97, чл. 9, ал. 2 и 3]

Членуването в Съюза на работодателите в България е доброволно. Според неговия Устав право да членуват в него имат: [97, чл. 16]

 едноличните търговци, дружества на физически и/или юридически лица, регистрирани в страната, чийто капитал е над 50 % частен и които имат и осигуряват в България повече от 100 души работници и служители;

 по изключение и по решения на Управителния съвет могат да членуват и части фирми, които осигуряват под 100 души персонал;

 сдружения с нестопанска цел, чийто цели съответстват на целите на съюза;

 дружества, в които частния капитал е под 50 %, без право на глас и участие в ръководните органи;

 сдружения на работодатели, чиито членове стават членове на съюза по право.

При искането си да получи статут на представителна организация на работодателите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г., в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, [92] Съюза на работодателите в България е декларилал следните данни:

 828 членове с над 20 работникци и служители;

 10 браншови организации с не по-малко от 10 членове, разпределени в 7 отрасли;

 местни структури в 53 общини.

След извършената проверка, която установява достоверността на подадената информация, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, в чиято работа участва като наблюдател и представител на Съюза на работодателите в България установява, че Съюза на работодателите в България отговаря на изискванията на чл. 35 от Кодекса на труда. [11]

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 224 от 26 март 2004 г.¹⁵⁹ признава Съюза на работодателите в България за представителна организация на работодателите на национално равнище.

11.3.5. Българска стопанска камара

Българската стопанска камара се разглежда като приемник и продължител на традициите на Българската индустриална камара, създадена през 1880 г. Нейната нова история започва през 1980 г., когато в знак на протест срещу Българската търговско-промишлена палата дванадесет ръководители на държавни предприятия, заедно със 123 свои последователи, създават независима организация. [42, 180]

В съответствие с Устава от м. декември 2001 г., [69, чл. 1] Българската стопанска камара е сдружение с нестопанска цел, в което могат да членуват:

 български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица, които извършат стопанска дейност;

 държавни учреждения и юридически лица на частното право, които не извършват стопанска дейност, но могат да й съдействат за постигане на нейната цел и изпълнение на нейните задачи.

 общински, обастни, регионални, браншови, отраслови, съсловни и други организации:

В Българсакат стопанска камара не могат да членуват политически партии и движения.

Българската стопанска камара си поставя за цел да:

1. представява и защитава интересите на своите членове пред държавните, обществени и международни органи и организации.

2. съдейства за развитието на пазарна икономика в съответствие с интересите на своите членове.

3. обединява интересите на своите членове, подпомага тяхното развитие за осъществяване на ефективна и преуспяваща стопанска дейност.

4. представлява и защитава интересите на работодателите на местно, общинско, регионално, областно, браншово, отраслово, национално и международно равнище.

За постигане на своята цел Българската стопанска камара заявява своята готовност да: [69, чл. 4]

 разработва стратегия и законопроекти в областта на развитието и управлението на икономиката;

 изготвя становища и предложеия за изменение и допълнене на действащи нормативни актове;

 участва в работата на консултативните съвети към държавните органи;

 проучва условията за интензивен граждански и търговски обмен и възможностите за участие в него на търговските субекти;

 подпомага членовете си при воденето на преговори и сключването на сделки, при защита от неправомерни действия;

 въвежда и подържа нови системи, форми и методи за обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията на своите членове;

 съдейства за: разкриване на резерви в икономиката за обновяване и преустройство на стопанските дейности в страната; възстановяване, укрепване и разширяване на стари икономически връзки и пазари и създаване на нови връзки и пазари в страната и в чужбина; усвояване и приложение на постиженията на техническия и технологичния прогрес във всички отрасли на стопанството; създаване на благоприятни условия за инвестици и бизнес активност; установяване отношенията на лоялна конкуренция и търговска етика; развитие на социалния диалог и установяване на съвременни индустриални отношения.

За осъществяване на своите основни цели Българската стопанска камара заявява своята готовност да: [69, чл. 5]

1. прави проучвания и анализи, извършва експертни оценки, консултации и обучение;

2. оказва помощ по изготвяне на документи, необходими за търговски сделки, митнически, лицензионни, регистрационни режими и др.;

3. подпомага информационния обмен, включително чрез осигуряване на достъп до интернет, он-лайн системи и цифрови сертификати;

4. съдейства за регистрация на обекти на интелектуална собственост – патенти, марки, промишлен дизайн, подпомага защитата при нарушение на права на интелектуална собственост;

5. извършва посредническа дейност по информиране и наемане на работа;

6. посредничи за преодоляване на спорове между търговските субекти и разрешаването им, включително чрез търговско арбитриране;

7. посредничи между синдикати и работодатели при сключване на колективни трудови договори;

8. посредничи при възникване на колективни и индивидуални трудови спорове и да съдейства за разрешаването им;

9. посредничи при бизнес контакти, при водене на преговори и сключване на търговски сделки;

10. извършва други дейности в съответствие с целите си.

По данните, които се съдържат в искането на Българската стопанска камара за първото й признаване за представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество през 1993 г., тя обединява на федеративен принцип 28 регионални камари, 37 браншови камари и други икономически съюзи, включително и Съюзът на трудово-производителните кооперации, Централният кооперативен съюз, Съюзът на частните производители “Възраждане”, Българската търговско-промишлена палата, Федерацията на научно-техническите съюзи. Декларираният брой на нейните членове, регистрирани по регионалните й структури, е 1 808, които, съгласно Националната отраслова класификация, се разпределят във всички отрасли. Трябва, обаче, да се има предвид, че в случая става дума само за преките членове на Българската стопанска камара. Картината е съвършено различна, ако се отчетат и колективните членове. Само отрасловата федерация на туризма и спорта има 16 колективни членове, Централният кооперативен съюз - 600, Българската търговско-промишлена палата – 6 967, Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане” – 12 000, и др.

По данни на Българската стопанска камара към 1993 г. около 55 на сто от фирмите, членуващи в нея, са организирани в регионални и около 45 на сто – в отраслови федерации.

По изследване на екип на Международната организация на труда членовете на Българската стопанска камара към 1993 г. произвеждат около 75 на сто от съвкупния обществен продукт на страната. Според това изследване, тя е основната организация на работодателите, която участва в развитието на индустриалните отношения и подпомага договорните отношения от страна на работодателите. Нейните отраслови федерации са почти единствените, които участват в колективното договаряне. [42, 181] Тя е призната за първи път за представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество с Решение на Министерския съвет № 29 от 8 февруари 1993 г.¹⁶⁰

При искането си да получи статут на представителна организация на работодателите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г., в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, [92] Българската стопанска камара е декларилала следните данни:

 2 481 членове с над 20 работникци и служители;

 52 браншови организации с не по-малко от 10 членове, разпределени в 24 отрасли;

 местни структури в 81 общини.

След извършената проверка, която установява достоверността на подадената информация, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, в чиято работа участва като наблюдател и представител на Българската стопанска камара, установява, че Българската стопанска камара отговаря на изискванията на чл. 35 от Кодекса на труда. [11]

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 225 от 26 март 2004 г.¹⁶¹ признава Българската стопанска камара за представителна организация на работодателите на национално равнище.