Първоначално законодателно уреждане на

Конституцията на Република България провъзгласява две основни права, които имат решаващо значение за изграждането и развитието на съвременните индустриални отношения у нас.

Първото право е правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване, както и правото на работодателите да се

сдружават в организации за защита на техните стопански интереси. [9, чл. 49]

Второто право е правото на работниците и служителите да стачкуват за защита на своите колективни икономически и социални интереси. [9, чл. 50]

Правото на стачка като основно конституционно право на работниците и служителите за пръв път бе регулирано по законодателен път у нас през 1990 г. в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, [17] който установи реда за уреждане на колективните трудови спорове между работниците и служителите, от една страна, и работодателите, от друга страна, по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.

Основополагащо значение за развитието на съвременните индустриалните отношения у нас има Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1992 г., който е в сила от началото на 1993 г. [11] В този закон, който засяга цялата система на трудовите правоотношения, са регламентирани и основните жалони на индустриалните отношения у нас.

Преди всичко трябва да се посочи, че за пръв път закон в България признава тристранното сътрудничество между държава и представителни организации на работниците и служителите и на работодателите. [42, 141] При оценяването на този факт трябва да се има предвид, че на нашата страна, като член на Международната организация на труда, й бяха необходими 72 години, за да се извърви пътя до законово възприемане на принципите на тристранното сътрудничество.

Промените в Кодекса на труда от 1992 г. уреждат по законодателен път шест групи от въпроси.

Първата група от въпроси е свързана с обявяването на тристранното сътрудничество като основен принцип на трудовите отношения. Кодексът на труда изисква държавата да осъществява регулирането на трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. [11, чл. 3, ал. 1]

Едновременно с това се регламентират и нивата, на които се осъществява тристранното сътрудничество – национално, отраслово, браншово и по административно-териториални единици. [11, чл. 3, ал. 7]

В съответствие с практиката на развитите в икономическо отношение страни, като отчита противоречивия опит на тристранното сътрудничество у нас, законодателят регламентира предмета на това взаимодействие. Той включва всички въпроси на трудовите и осигурителните отношения⁶⁰, както и въпросите на жизненото равнище. [11, чл. 3, ал. 1] С това се слага край на една продължителна дискусия. Отпадат по същество и проблемите в тази област. Практиката показва, че включването на въпросите на жизненото равнище в предмета на тристранните отношения отваря широко вратите за обсъждане на всички проблеми на икономическата политика, тъй като икономическото развитие е основна предпоставка за равнището и динамиката на жизнения стандарт. В крайна сметка как ще се разрешат едни или други въпроси на трудовите и осигурителните отношения, на социалната политика зависи от това, как и с какви темпове ще нарастват възможностите на страната и на съответните предприятия и организации през един или друг период. Това дава реални основания за натиска на синдикатите, а и на работодателските сдружения, в системата на тристранното сътрудничество да се обсъждат всички стъпки на правителството, засягащи икономиката на страната.

В съдържателно отношение законът разглежда тристранното взаимодействие между държавата и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите като участие в регулирането на трудовите и осигурителните отношения, както и на жизненото равнище на работниците и служителите. [11, чл. 3, ал. 1] Това участие законодателя разбира като сътрудничество и консултации, т.е. като обсъждане, дискусии, изискване, даване и изслушване на становища и предложения и др. подобни във връзка с разработването на законите и нормативните актове на правителството. Нормотворческата дейност, обаче, остава функция на съответния държавен орган. Законът само го задължава, когато той регулира трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище да прави това в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Законът утвърждава тристранното сътрудничество като сътрудничество между колективни органи и в този смисъл то е една от съдържателните характеристики на колективните трудови отношения. От страна на държавата в него участват преди всичко органите на изпълнителната власт – Министерският съвет, министрите, ръководителите на други ведомства, както и органите на местната власт. От страна на работниците и служителите и на работодателите участват техните представителни организации. За целите на тристранното сътрудничество Кодекса на труда регламентира и основните критерии за определяне представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите, както и реда за признаването или отказа на тази представителност. Признаването на представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите законодателят възлага на Министерския съвет, като отказът те могат да обжалват пред Върховния административен съд. [11, чл. 3, ал. 3 и 5; чл. 4] С това се премахва свободният избор на организациите на работниците и служителите и на работодателите, които да сътрудничат и да си взаимодействат с Министерския съвет, както и горещите спорове, когато се появи и пожелае да се легитимира в индустриалните отношения нова работодателска организация или нова организация на работниците и служителите. Въпреки недостатъчната пълнота на регламентираните критерии и процедури, те въвеждат сравнително по-добър ред в тази материя и практика.

Законодателно бе разрешен и проблема за формите, чрез които организациите на работниците на работниците и служителите защитават интересите на своите членове по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище. Тези форми включват: колективното договаряне, участието в тристранното сътрудничество, организирането на стачки, [11, чл. 4, ал. 2] участието в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, [11, чл. 37] участието в преговори за доброволно уреждане на колективните трудови спорове, [17, гл. II] представителството като пълномощници на работниците и служителите пред съда [11, чл. 45] и други действия съгласно закона.

По аналогичен начин Кодекса на труда разглежда и основните форми, чрез които организациите на работодателите защитават стопанските интереси на своите членове. Те са колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, [11, чл. 5, ал. 2] водене на преговори за уреждане на възникнали колективни трудови спорове [17, гл. II] и чрез други действия съгласно закона.

Четвъртата група от въпроси е свързана с предмета на колективния трудов договор. Той произтича от предмета на тристранното сътрудничество, който е уреден в чл. 3 от Кодекса на труда. [11] Въпросите, които могат да се уреждат с колективният трудов договор трябва да: [11, чл. 50, ал. 1]

 бъдат свързани с трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите⁶²;

 не са уредени с повелителни разпоредби на закона.

Що се отнася до изискването въпросите на трудовите и осигурителните отношения, които се уговарят между работодателя и съответната организация на работниците и служителите, да не са уредени с повелителна разпоредба на закона или по делегация на законодателя – в повелителна разпоредба в нормативен акт на правителството, то това означава, че предмет на колективния трудов договор могат да бъдат групата от въпроси на трудовите и осигурителните отношения, които:

 по една или друга причина не са уредени от закон или от нормативни актове на правителството;

 законът или нормативните актове на правителството определят като минимални защитни норми, поради което те естествено подлежат на уточнение със съответните колективни трудови договори.

По въпросите на трудовите и осигурителните отношения, които са предмет на колективния трудов договор обаче, страните не могат да уговарят клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от тези, които са установени в закон, или в нормативен акт на правителството, разработен по делегация на закон. [11, чл. 50, ал. 2] Тази клауза има голямо значение за развитието на колективното трудово договаряне на всички равнища.

Петата група от въпроси е свързана с нивата на които се водят колективните преговори, със страните в тях и с представителството на страните.

Нивата, на които законът предвижда възможността да се водят колективни преговори с цел да се сключат колективни трудови договори силно са повлияни от споразуменията и практиката на национално равнище в предшествуващия период. Те са дефинирани по следния начин: [11, чл. 51, ал. 1]

 предприятие;

 отрасъл

 бранш⁶³;

 професия;

 административно-териториална единица (регион, община и др.).

Що се отнася до страните в колективния трудов договор Кодекса на труда повелява, че колективен трудов договор може да се сключи между: [11, чл. 51, ал. 2]

 отделен работодател и съответна организация на работниците и служителите;

 група от работодатели и съответни организации на работниците и служителите;

 организации на работодатели и съответни организации на работници и служители;

 сдружения на организации на работодатели и съответни сдружения на организации на работниците и служителите.

По такъв начин законодателят разрешава принципно въпроса за страните в колективното трудово договаряне на отраслово и регионално равнище, както и в отделното предприятие. Дискусията обаче по този въпрос между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите продължава и през следващия период.

Принципно разрешение по законодателен път намира и друг дискусионен проблем на двустранните индустриални отношения – проблема за броя на колективните трудови договори, които следва да сключи работодателя. Законът повелява, че с един работодател или с представител на работодатели, на техни организации или на сдружение от техни организации се сключва само един колективен трудов договор. [42, чл. 51, ал. 3]

Във връзка с легитимирането на страните в системата на колективното договаряне законът възприема принципа, че колективен трудов договор по отрасли, професии и административно-териториални единици може да се сключва между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите. Това означава, че за да може да се сключи колективен трудов договор трябва да съществуват две предварителни условия:

 да има синдикална организация или няколко синдикални организации;

 синдикалните, или поне една от синдикалните организации, да членува в синдикална централа, призната за представителна на национално равнище в системата на тристранното сътрудничество⁶⁴.

Шестата група от въпроси е свързана със задължението за преговаряне и за предоставяне на информация. За пръв път в нашата страна работодателят, по законодателен път, се задължава да води колективни преговори с представителите на работниците и служителите (синдикатите по смисъла на чл. 51 от Кодекса на труда) за сключване на колективен трудов договор. [11, чл. 52, ал. 1, т. 1] Това означава, че работодателят, групите от работодатели или техни организации и асоциации не могат да откажат искането на съответните синдикални организации или на асоциация от синдикални организации за водене на колективни преговори с цел да се сключи колективен трудов договор. Друг е въпроса как ще завършат тези преговори и дали ще бъде сключен такъв колективен трудов договор, който да отговаря на очакванията на работниците и служителите.

Освен задължението да преговаря с представителите на работниците и служителите, работодателят и неговите организации са длъжни да предоставят на синдикалните организации, с които им предстои да преговарят или, с които вече преговарят, два вида информация: [11, чл. 52, ал. 1, т. 2 ]

 Информация за сключените колективни трудови договори, с които страните са свързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност. Това са колективните трудови договори, сключени на отраслово, на териториално или на професионално равнище, които задължават с клаузите си съответните работодатели или съответните организации на работниците и служителите.

 Информация за икономическото състояние на предприятието или организацията, която е от значение за сключването на съответния колективен трудов договор. Това е необходимо условие и предпоставка за да могат организациите на работниците и служителите да подготвят и да обосноват своите искания в областта на трудовите и осигурителните отношения, както и за да оценят реалността на позициите на работодателя или на работодателите в процеса на колективните преговори.

Работодателят не може да откаже на представителните организации на работниците и служителите онази информация, която е от значение за сключването на колективния трудов договор. В случаите, когато той умишлено или по небрежност не изпълни това свое задължение, той дължи обезщетение на тези организации за причинените вреди. [11, чл. 52, ал. 2]

Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1992 г. бележи един принципно нов етап в развитието на индустриалните отношения у нас, съответстващ на развитието на политическата демокрация и на прехода към пазарна икономика.

 Вземането на решение за възстановяване на тристранното сътрудничество на национално равнище⁶⁵, както и обсъждането на Проект за устройството и дейността на органа за тристранно сътрудничество;

 Изпълнение на правомощията, които му бяха предоставени от Кодекса на труда за изграждане на системата за тристранно сътрудничество у нас.

След консултации с организациите на работодателите и на работниците и служителите, които са участвали в тристранното сътрудничество през 1992 г. Правителството приема още на 22 януари 1993 г. Правилник за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество. [45] С него се конкретизират нормите в чл. 3 от Кодекса на труда и се определят реда, условията и процедурите за признаване на представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество.

Само месец по-късно, на 22 февруари със свои решения Правителството признава статута на представителност в тристранното сътрудничество на национално равнище:

 от страна на организациите на работниците и служителите – на Конфедерацията на независимите синдикати в България и на Конфедерацията на труда “Подкрепа”;

 от страна на работодателите – на Българската търговско-промишлена палата, на Съюзът за стопанска инициатива на гражданите, на Българската стопанска камара (на 8 март 1993 г.) и на Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане” (на 21 май 1993 г.).

Съществено значение за изграждането на системата за тристранно сътрудничество имат разработените, след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и приетите от Правителството Правила за работата на Националната система за тристранно сътрудничество. [44]

Тези първоначални енергични действия на Правителството биха могли да се оценяват като знак за неговите намерения да участва ефективно в тристранното сътрудничество и да използва неговия потенциал за постигане на икономическа и социална стабилност.

Характерно за този период е и интензивното развитие на отрасловото сътрудничество и взаимодействие. В редица от отраслите се формират отраслови или браншови съвети за тристранно сътрудничество, в които се водят преговори и се подписват споразумения. [46, 17]

След сравнително успешният старт на тристранното сътрудничество у нас, то се осъществява с променлив успех и с различна ефективност. Още през февруари 1993 г. в преговорите за цените на течните горива, които се провеждат в комисиите на Националния съвет за тристранно сътрудничество, представителите на работниците и служителите и на работодателите не приемат новия размер на минималната работна заплата и на другите плащания, които се привеждат в съответствие с инфлацията и остават с особено мнение. Това принуждава правителството да вземе едностранно решение по проблема.

През май 1993 г. Министър-Председателя представя за обсъждане Програма за приватизация на държавните предприятия през 1993 г. и проект за принципна рамка на вариант за приватизация чрез поименни приватизационни полици с отложено плащане. След обсъждането му с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на 11 май, страните се съгласиха обсъждането да продължи. До общо съгласие обаче не се достига и на следващото заседание, което се провежда на 17 май.

През юли 1993 г. Правителството внася в Националния съвет за тристранно сътрудничество два проекта на правителствена програма за масова приватизация – единият разработен от Министър-Председателя (по това време проф. Любен Беров), а другият – от Зам.-Председателя на Министерския съвет (по това време Валентин Карабашев). След обсъждането на тези проекти на 20 юли 1993 г. Националният съвет за тристранно сътрудничество взема решение да се разработи общ проект за масова приватизация, който да бъде внесен за ново обсъждане. Този общ проект бе обсъден от Националният съвет за тристранно сътрудничество на 29 юли същата година, но отново не се стига до общо съгласие. Единственото решение, което се взема по този въпрос е партньорите да подготвят подробни писмени становища по обсъждания проект за масова приватизация. Тези становища бяха предадени на работната група в Министерския съвет. По този повод Министър-Председателя, като отговаря на критиките, подчертава, че правителството не търси съгласието на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, защото това не се изисква. [42, 155] Тъй като правителството не отчита становището на партньорите по този основен проблем на структурната реформа две от организациите на работодателите, признати за представителни на национално равнище, изпращат през август писма на протест до Международната организация на труда. В своето писмо Българската стопанска камара изразява съжаление, че главната задача на приватизацията – да се въведе мениджмънта в предприятията, не е постигната, както се е предполагало. В писмото на Съюзът за стопанска инициатива на гражданите се изразява съмнение, дали някоя частна фирма ще участвува в приватизацията на големи губещи държавни предприятия. Те описват като “странен” факта, че правителството се опитва чрез новата схема на приватизация да използува получените суми не за съживяване на предприятията, а за финансиране на бюджета и задълженията към банките. [42, 155]

През периода до март 1994 г. системата за тристранно сътрудничество функционира сравнително интензивно. В Националния съвет за тристранно сътрудничество се обсъждат редица важни документи на правителството. По-специално могат да се посочат:

 проектите на закони за защита при безработица и насърчаване на заетостта, за социално осигуряване, за здравно осигуряване, за цените;

 проектите на правителството за компенсиране на работната заплата в зависимост от инфлацията, както и за промяна на минималната работна заплата и на свързаните с нея плащания;

 проектът за стимулиране на самостоятелната заетост, финансиран от програма ФАР и др.

Много сериозно напрежение в Националния съвет за тристранно сътрудничество възниква в края на м. март 1993 г.т. Като основна причина за това се изтъква задържането на ръста на работната заплата в бюджетната сфера. Към това, обаче, трябва да се добави и недоволството на представителните организации на работниците и служителите от това, че Министър-Председателя отказва, въпреки приетите правила за работа на Националната система за тристранно сътрудничество, да подпише постигнатите между тях и организациите на работодателите отраслови и браншови споразумения⁶⁶.

В основата на увеличаващото се недоволство на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, обаче, стоят две други по съществени причини.

Първата причина е продължаващото се влошаване на икономическата обстановка в страната, растящата инфлация и безработица, както и продължаващия спад на реалната работна заплата и на реалните доходи на населението. Наистина индекса на брутния вътрешен продукт на едно заето лице през тези две години нараства. По данни на Националния статистически институт и на Министерството на труда и социалната политика през 1993 г. той е 106,35 по-висок от този през 1990 г., а през 1994 г. - 107,68 на сто. Индексът обаче на брутния вътрешен продукт на едно лице от населението през 1993 г. е 87,5 на сто, а през 1994 г. – 89,4 на сто в сравнение с величината му през 1990 г. Това се дължи на продължаващия спад на производството и на намаляващата заетост на населението. Безработицата през 1994 г. достига най-високото си равнище през периода - 15,8 на сто. Наистина през 1994 г. тя ще намалее на 12,8 на сто, но и това е много високо в сравнение с безработицата през 1992 г. – 10,9 на сто. Продължава да бъде много висока и инфлацията. През 1993 г. тя е 156,06 на сто по-висока спрямо предходната година, а през 1994 г. – 187,07 на сто. Реалната работна заплата през 1994 г. е 42,9 на сто от реалното й равнище през 1990 г. (при 31,2 на сто през 1992 г. и 39 на сто през 1991 г.), а в бюджетната сфера – 49,2 на сто. Реалните доходи на лице от наблюдаваните домакинства при -34,7 на сто през 1992 г. достигат до -37,6 на сто през 1993 г. и до -44 на сто през 1994 г. През този период покупателната способност на минималната работна заплата намалява повече от два пъти, а в края на годината – и три пъти, в сравнение с тази в началото на годината.

Втората причина е назряващото недоволство в политическата коалиция на мнозинството в Народното събрание от политиката, провеждана от правителството. Това предопредели политическия живот на правителството. За представителните организации на работниците и служителите и на работодателите става ясно, че правителството няма достатъчна политическа подкрепа за да взема отговорни решения и да ги реализира ефективно.

Поради това и двете представителни организации на работниците и служителите прекъсват сътрудничеството и взаимодействието си с “банкрутиралото правителство”, прекратяват участието си в Националният съвет за тристранно сътрудничество и поемат курс на конфронтация на неговите действия. Те настояват за сваляне на правителството и за търсене на генерално решения на основните икономически и социални проблеми от силно и компетентно правителство, излъчено след предсрочни парламентарни избори. [46, 18]

Основното, което характеризира индустриалните отношения на национално равнище по време на служебното правителство, което замени правителството, ръководено от проф. Л. Беров, е подържащата дейност на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тя се основава на Временното споразумение за национално тристранно сътрудничество между служебното правителство на Република България, Представителните организации за защита интересите на хората на наемния труд и Представителните организации за защита интересите на работодателите⁶⁷. [47]

Характерното за това временно споразумение⁶⁸ е, че всяка една от страните, които са го подписали, поема ангажименти за запазване на социалния мир и за създаване на благоприятна обстановка за провеждане на честни и демократични парламентарни избори:

 Служебното правителство поема ангажимента да увеличи минималната работна заплата за страната и средните брутни заплати в бюджетната сфера от 1 октомври 1994 г., както и обезщетенията и помощите за безработица – с 18,13%, базовия минимален доход – с 25%, а при регулиране нарастването на средствата за заплата в производствената сфера прогнозните коефициенти за четвъртото тримесечие да се повишат най-малко с 18,13 на сто. [47, раздел I, т. 2.1-2.6] Освен това то се задължава да активизира дейността на контролните органи към Министерството на труда и социалните грижи за отстраняване на нарушенията в трудовото законодателство и охраната на труда в държавния и частния сектор, да съдейства за прилагане на строги и обективни критерии при разглеждане на искания за отстраняване на стопански ръководители, както и да започне работа по либерализиране на механизма за нарастване и регулиране нарастването на средствата за заплата в материалната сфера. [47, раздел I, т. 3-5]

 Представителните организации на работниците и служителите поемат ангажимента да се въздържат от призиви за стачки и социални протести в едномесечен срок преди датата за провеждане на парламентарните избори, да не предявяват претенции за заплащане в синдикалните каси на суми от страна на работници и служители, желаещи да се присъединят към действащи колективни трудови договори, както и да съдействуват на правителството за изпълнение на неговите ангажименти за активизиране дейността на контролните органи за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и охраната на труда. [47, раздел II, т. 1-3]

 Представителните организации на работодателите поемат ангажимента да съдействуват за оптимизиране ползването на фондовете и формите за социално обслужване, да съдействуват за своевременното изпълнение задълженията на работодателите към държавния бюджет, фонд “Държавно обществено осигуряване” и фонд “Професионална квалификация и безработица”, както и да съдействуват на правителството по изпълнение на неговите ангажименти за активизиране дейността на контролните органи за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и охраната на труда. [47, раздел III, т. 1-3]

Действието на това Временно споразумение за национално тристранно сътрудничество е до първото пленарно заседание на Националният съвет за тристранно сътрудничество след обявяване на изборните резултати.

Социалистическото правителство, което идва на власт през 1995 г. не предлага никакви изменения в системата на индустриалните отношения и тя остава такава, каквато е изградена през предшествуващия период. То обаче още с първите си стъпки влиза в конфликт с Конфедерацията на независимите синдикати в България и с Конфедерацията на труда “Подкрепа”. Причината за това е решението му от 16 февруари 1995 г. да признае за представителна на национално равнище в тристранното сътрудничество Общността на свободните синдикални организации в България ⁶⁹. Този конфликт се изостря още повече след едностранното решение на правителството за делегат на представителните организации на работниците и служителите с право на глас на 82-та сесия на Международната конференция на труда през юни 1994 г. да се определи представител на Общността на свободните синдикални организации в България, вместо определения преди това мандат по ротационния принцип на Конфедерацията на труда “Подкрепа”⁷⁰. Това бе оценено от Конфедерацията на независимите синдикати в България и от Конфедерацията на труда “Подкрепа” като акт на недоброжелателство, като опит за манипулиране на синдикалното представителство и грубо нарушение на принципите на тристранното сътрудничество. [46, 19] По този повод те информират Международната конфедерация на свободните профсъюзи и Международната конфедерация на труда и заедно с тях отправят съвместно възражение до Международната организация на труда. Становището на Комитета по мандатите на Международната организация на труда по този нашумял въпрос е, че правителството не е било убедително в действията си по признаване на представителността на Общността на свободните синдикални организации в България, бидейки неспособно да представи статистически данни за членската маса на тази организация. Отбелязва се, че има сериозни основания за анулиране мандата на Общността на свободните синдикални организации в България, като делегат на работниците и служителите. Направен е обаче компромис, като е изказана надежда, че в бъдеще правителството ще гарантира определяне на делегата със съгласие на организациите на работниците и служителите. [46, 19]

Взаимодействието между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество през първата половина на 1995 г. е концентрирано върху:

 регулирането на ръста на средствата за заплата в организациите с преобладаващо държавно и общинско участие;

 принципите и механизмите за привеждане на заплатите в бюджетната сфера в съответствие с инфлацията;

 индексирането на минималната работна заплата за страната и на някой други доходи на населението в съответствие с поскъпването на живота.

В дискусиите, обаче, не се достига до общо съгласие между страните, което принуждава правителството да взема едностранни решения по тези проблеми. Като реакция на едностранните действия на правителството Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда “Подкрепа” правят съвместно предложение за съществени корекции в монетарния инструментариум за регулиране на доходите и за ускоряване прилагането на обявената от правителството по-мека и балансирана социална политика. [46, 20] Основните искания на представителните организации на работниците и служителите в това предложение са:

 да се отмени въведеното данъчно облагане на социалните разходи в предприятията и организациите;

 да се отмени регулирането на ръста на средствата за заплата в предприятията и организациите с преобладаващо държавно и общинско участие;

 да се разработи, съгласувано между страните в системата за тристранно сътрудничество, нова методика и инструментариум за отчитане на промените в потребителските цени и за привеждането на доходите на населението в съответствие с инфлацията;

 да се приведе минималната работна заплата в съответствие с социалния минимум и да не бъде по-ниска от жизнения минимум;

 да се замразят до края на 1995 г. цените на стоките и услугите, определяни от Министерския съвет.

При обсъждането и на това предложение в Националния съвет за тристранно сътрудничество правителството отстоява своята политика в областта на доходите като средство за стабилизиране на икономиката, поради което не се постига общо съгласие между страните.

През втората половина на 1995 г. могат да се отбележат две събития в индустриалните отношения на национално равнище:

 Споразумението между страните за подобряване работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което предвижда подобряване на материално-техническите условия, прилагане на плановото начало в работата, подобряване работата на постоянните комисии, разработване на предложения за усъвършенстване дейността на регионалните съвети, подобряване на системата за информиране и контрола по изпълнение на взетите решения⁷¹; [46, 20]

 Конфликтът между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, възникнал по повод предложението за размера на минималната работна заплата за страната и на някой доходи на населението, както и за работната заплата на заетите в бюджетната сфера. [46, 21]

В крайна сметка през 1995 г. Националния съвет за тристранно сътрудничество проявява голяма заседателна активност. Но ефектът от тази активност се оценява от участниците в неговата дейност като твърде скромен. Преговорите в него са били главно по текущата защита на доходите от инфлацията, а не за разработване на цялостна политика по доходите. Малко са случаите на консенсус, но това не пречи на правителството да взема едностранни решения. То провежда тактиката на “свършения факт”, като редица въпроси се поставят за разглеждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество в последния момент, без да се обсъждат предварително в постоянните комисии⁷². Поради тази некоректна тактика редовно е работила единствено Комисията по доходите, цените и жизненото равнище. Няколко пъти представителите на Конфедерацията на независимите синдикати в България в знак на протест срещу дребнотемието, предрешаването на въпросите и неуважителното отношение на правителството към социалните партньори напуска заседанията или временно преустановява участието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това принуждава министър-Председателя да се яви лично на две от неговите заседания, [46, 21] вероятно за да покаже значението, което отдава правителството на тази институция.

Известно раздвижване през тази година се чувства в системата на индустриалните отношения на отраслово и регионално равнище. Постигнати са споразумения за сътрудничество между правителството, работодателите и синдикатите в такива важни отрасли като машиностроенето, териториалното развитие и строителството, транспорта. Приети са правила за работа на съветите за тристранно сътрудничество към Столичната голяма община, към община Силистра, в регион Перник и др. [46, 21]

През втората година от управлението на социалистическото правителство индустриалните отношения са доминирани от преговорите на национално равнище по проблемите на работната заплата. И това е съвършено естествено като се има предвид, че 1996 г. бележи връх в инфлацията и в намаляването на реалната заплата и на реалните доходи на населението през целия период след 1990 г. Реалният размер на средномесечната работна заплата в страната намалява в сравнение с 1995 г. със 17,57% (а в бюджетната сфера – с 32,15%), на минималната работна заплата – с 30,76%, на средната пенсия – с 21,6%. Реалните доходи на лице от наблюдаваните домакинства намаляват с 31,9% в сравнение с 1995 г.

При развиващата се кризисна ситуация правителството проявява разбиране към искането на синдикатите и на работодателските организации и след многобройни обсъждания в края на м. февруари 1996 г. в Националния съвет за тристранно сътрудничество се постига съгласие за въвеждане на по-либерален режим за регулиране нарастването на средствата за заплата в предприятията и организациите с преобладаващо държавно и общинско участие. Успехът на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в тази област намира израз в няколко пункта:

 в преминаването от тримесечно към шестмесечно регулиране на нарастването на средствата за заплата в предприятията и организациите с преобладаваща държавно и общинско участие;

 в такова либерализиране на скалата за данъчно регулиране на нарастването на средствата за заплата в предприятията и организациите с преобладаващо държавно и общинско участие, което фактически снема “данъчното бреме” за предприятията и организациите със средномесечна брутна заплата до равнището на средната работна заплата в страната;

 в постепенното преминаване от непълното към пълното отразяване на фактическата инфлация в размера на средствата за заплата в предприятията и организациите с преобладаващо държавно и общинско участие, които не подлежат на допълнително регулиране;

 в по-благоприятните промени в нормативите за отчитане на обема на продажбите на стоки и услуги на едно лице по съпоставими цени в базисния размер на средствата за заплата.

В същото време, обаче, тази година е белязана с непрекъснатото увеличаване на напрежението в отношенията между правителството и представителните организации на работниците и служителите и работодателите в траекторията на тристранното сътрудничество. Още на 11 януари 1996 г. Зам.-Председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България по това време Ив. Нейков заявява, че те напускат окончателно Националния съвет за тристранно сътрудничество. КНСБ започва “студена война” с правителството, след като социалният и финансовият министър демонстративно отказват да водят диалог за заплатите в бюджетните организации и в материалното производство. Решението на Конфедерацията на независимите синдикати в България не е било съгласувано с Конфедерацията на труда “Подкрепа”, но централата се надявала, че синдиката на д-р Тренчев ще стори същото. Неговият вицепрезидент Дим. Манолов още на следващия ден заявява, че е изненадан от решението на Конфедерацията на независимите синдикати в България. Неотдавна Конфедерацията на труда “Подкрепа” сама предложила подобен вариант, но независимите синдикати не се съгласили с него. Диалозите с правителството продължават да са безплодни, от тях не може да се очаква нищо казва той. Координационният съвет на “Подкрепа” в края на месеца ще реши дали синдиката ще напусне Националния съвет за тристранно сътрудничество⁷³.

На обявената студена война вицепремиера по това време Дончо Конакчиев заявява, че синдикатите преследват политически интереси, свързани с предстоящите президентски избори. Той обвинява представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в разпространяването на откровени лъжи. Исканията им били деструктивни и зад тях стояли определени политически партии. Той смята, че поведението на тези организации имало за цел да дестабилизира социалния мир, финансовата система и страната като цяло.

Лидерът на Конфедерацията на труда “Подкрепа” К. Тренчев нарече позицията на правителството антинародна. Демократичната левица необосновано променила принципите и механизмите за определяне на работната заплата в бюджетните организации, каза той. Двете представителни организации на работниците и служителите напускат преговорите по заплатите и заявяват, че ще обявят общите си действия срещу политиката на кабинета в областта на доходите⁷⁴.

Два дни по-късно тогавашния министър на труда и социалните грижи Минчо Коралски в интервю заявява, че правителството не води преговори с представителните организации на работниците и служителите, а провежда консултации с тях. Те могат да използуват или не това свое право. А правителството може да упражнява властта и без да се консултира с тях⁷⁵.

На 9 май 1996 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България иска извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество с писмо-обръщение до нейния председател. В него се подчертава, че инфлацията през първото тримесечие на 1996 г. е надхвърлила 10 на сто, още по-голямо поскъпване се очаква от април до юли. Заложената в бюджета годишна инфлация от 20 на сто отсега е надвишена. Поради това са наложителни спешни преговори по доходите между партньорите⁷⁶.

В средата на май правителството прави опит за “затопляне” на отношенията му с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в системата за тристранно сътрудничество. Премиерът Жан Виденов неочаквано кани на разговор лидера на Конфедерацията на труда “Подкрепа” Константин Тренчев. В същото време вицепремиера Дончо Конакчиев обсъжда обстановката в страната с председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България Кръстьо Петков. Основната тема на дискусиите била как да се направи ликвидацията на предприятията по-поносима за хората, които работят в тях⁷⁷.

На 30 май 1996 г. Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Конфедерацията на независимите синдикати в България организират съвместен Национален протестен митинг пред сградата на Министерския съвет, насочен срещу антисоциалната политика на правителството и намерението му да ликвидира десетки ефективни предприятия. Този митинг според Конфедерацията на труда “Подкрепа” е началото на серия протестни действия срещу антисоциалната политика на БСП, която заплашва оцеляването на нацията⁷⁸.

Конфедерацията на труда “Подкрепа” започва национални протестни действия на 6 юни, а на 7 юни Конфедерацията на независимите синдикати в България обявява национална предупредителна стачка. Тя е насочена срещу политиката на правителството, довела България до катастрофа. За един час спират работа предприятия от всички отрасли, здравни заведения и училища.

На среща с лидерите на СДС Конфедерацията на независимите синдикати в България приема мотивите на опозицията, с които ще се поиска вот на недоверие на правителството.

Стачният комитет на Конфедерацията на труда “Подкрепа” взема решение за протестни действия в цялата страна с цел да бъдат предизвикани предсрочни парламентарни избори и да се смени политическата система у нас⁷⁹.

Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа”, Националният професионален съюз и Асоциацията на демократичните синдикати свикват на 6 юни общ протестен митинг в столицата. Различни професионални сдружения протестират в цялата страна заедно със синдикатите срещу политиката на правителството. Наблюдатели на Европейската конфедерация на профсъюзите следят за легитимността на протестите, тъй като има сигнали за разправа с техните организатори⁸⁰.

Социалното положение на българите драматично се влошава и страната се намира в икономическа катастрофа, се казва в Послание за солидарност на Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация, изпратено до Конфедерацията на независимите синдикати в България. Протестите на синдикатите у нас подкрепят 58 конфедерации от 28 страни и призовават българското правителство да зачете демократичните им права. В писмо до премиера Жан Виденов генералния секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Бал Джордан заявява, че организацията застава зад действията на синдикатите в България⁸¹.

Напрежението в системата на тристранното сътрудничество през следващия период нараства. Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда “Подкрепа” искат кабинета Виденов да си подаде оставка и да бъде съставено ново правителство. Постигнато е съгласие за създаването на общ стачен комитет, който да организира синдикални митинги. Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България приема апел за спасение на България. В него се казва, че кризата в страната навлиза в опасна фаза и нацията ни загива. Няма по-цинична и вредна лъжа от твърдението на управляващите, че никой не може да ни помогне и мерките им са единствено правилните се твърди в документа. Конфедерацията на независимите синдикати в България настоява за нови преговори по външния дълг и разсрочването на най-тежките плащания за след 2000 година, за решително ускоряване на приватизацията, за спешно преструктуриране на банковия сектор⁸².

В отговор на това, по време на предизборна среща с избиратели по повод на предстоящите президентски избори, премиера по това време Жан Виденов поиска да бъде потърсена съдебна отговорност на синдикатите за това, че подбуждат незаконни стачни действия⁸³.

Въпреки тези заплахи лидерите на Конфедерацията на труда “Подкрепа” и на профсъюзното обединение “Промяна” обсъждат съвместни протестни действия за сваляне на кабинета Виденов и за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Те са единодушни, че предстоящата национална стачка трябва да има политически характер⁸⁴.

Декември 1996 г. се характеризира с две основни събития в националната система за тристранно сътрудничество.

Първото събитие е подписаното от Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Българската стопанска камара национално споразумение за принципите, по които ще се сключват колективните трудови договори през 1997 г. Те се договарят за организирането на доброволен трудов арбитраж. Неговите бюра да бъдат изградени във всички бивши окръжни центрове на страната. Идеята е с помощта на експертите им да се “тушират” конфликтите, за да не се стига до стачки. Трудовият арбитраж ще действува независимо от трудовия съд, който трябва също така да се изгради през 1997 г.⁸⁵

Второто събитие е продължаващото се задълбочаване на политическата криза, която обхваща и системата на индустриалните отношения. Обединението за национални и граждански действия “Промяна” започва протести, които ще продължат докато БСП не падне от власт. Обединението се готви да оглави синдикалните протести, които да прераснат в национална стачка⁸⁶.

Периодът след законодателното уреждане на индустриалните отношения у нас след 1993 г. до 1996 г. се характеризира и с интензивни колективни преговори и сключването на множество колективни трудови договори. През тези четири години в Районните инспекции по труда са вписани 8 499 колективни трудови договора. По години те се разпределят по следния начин: (вж. табл. 9.1)