Конфедерация на независимите

На 25.11.1989 г., само две седмици след промяната на политическото ръководство в страната, Централният съвет на Българските професионални съюзи декларира своята независимост от комунистическата партия, като заявява, че неговата основна цел е защитата на социалните и икономическите права на членовете му. Създава се временен изпълнителен комитет на Независимите профсъюзи в България. Мнозинството от неговите членове дотогава никога не са заемали ръководни длъжности в профсъюзите. Този комитет през януари 1990 г. провежда референдум и на 17-18 февруари 1990 г. свиква Извънреден конгрес на Българските професионални съюзи. [42, 156] По инициатива и решение на делегатите, конгресът прераства в Учредителен, който приема нов устав, платформа за работа и ново име на организацията – Конфедерация на независимите синдикати в България. [59, 25]

В устава си Конфедерацията на независимите синдикати в България се определя като доброволно обединение на самостоятелни и равнопоставени федерации, отраслови, браншови синдикати и съюзи и териториални синдикати, които приемат устава и символиката й. [60, чл. 1] Като основни принципи за своето изграждане и функциониране тя заявява: доброволност на членството; изборност и мандатност на ръководните органи и длъжности; кординираност, взаимодействие и подкрепа между структурите на синдикалната система; равнопоставеност на основните членове; вътрешноорганизационна и финансова самостоятелност на основните членове; демократичност при функционирането на организацията и контрол на членовете върху дейността й; представителство на интересите в синдикалните органи на професиноналните и социални групи; отчетност и контрол при разпореждане с членски внос, финансови средства и активи; съгласуваност и солидарност при подготовката и провеждането на ефективни стачни действия.[60, чл. 2, ал. 1]

Конфедерацията на независимите синдикати в България заявява своята независимост от политически партии и организации, от органи на държавната власт, от организации на работодателите и от всички други обществени и синдикални организации, движения и сдружения. [60, чл. 2, ал. 3] Основната цел, която тя си поставя е представителство и защита на трудовите, социални и синдикални права и интереси на синдикалните членове. [60, чл.3, ал. 1]

Основните трудови, социални и синдикални права и интереси, които Конфедерацията на независимите синдикати в България представлява и защитава са: [60, чл. 3, ал. 2]

 право на свободен труд, свободен избор на място на работа, професиоонално ориентиране, обучение, квалификация и преквалификация;

 право на справедливи условия на труд, като продължителност на работния ден, платен годишен отпуск, ежеседмични почивки и др.;

 право на здровословни и безопасни условия на труд, незастрашаващи живота, здравето и работоспособността;

 право на справедливо възнаграждение и подържане на нормално жизнено равнище;

 право на социално осигуряване, социално подпомагане, закрила срещу бедност и социална изолация;

 право на зачитане на достойнството на работното място;

 право на информация и допитване за решения, които засягат интересите на работниците и служителите;

 право на работниците и служителите на защита на вземанията им в случаите на неплатежоспособност на техните работодатели;

 право на свободно и доброволно сдружаване в синдикални организации и упражняване на синдикални права;

 право на колективно договаряне, включително и за държавните служители, по всички условия за наемане на работа;

 право на трудовоправни консултации и закрила;

 право на равни възможности и недопускане на дискриминация;

 специфични права на жените, безработните, инвалидите, децата, студентите, непълнолетните, пенсионерите и временно пребиваващите в чужбина работници и служители – български граждани.

За да постигне своята основна цел Конфедерацията на независимите синдикати в България декларира своята готовност да: [60, чл. 4]

 сътрудничи с органи и институции в страната, имащи право на законодателна инициатива;

 разработва и отстоява свои проекти и програми или синдикални изисквания към проектите и програмите на законодателната и изпълнителната власт;

 участва в преговори, сключва споразумения и договори с централната и местните изпълнителни власти, с организации на работодателите;

 упражнява предоставените й от действуващото законодателство правомощия по прилагането и спазването на трудовото и социалното законодателство;

 организира и провежда протестни и солидарни действия, в т.ч. и общонационални стачки;

 предприема инициативи за ратификация и прилагане на международни конвенции, спогодби и препоръки, свързани с трудовите, осигурителните и синидикалните права;

 подържа информационен обмен и взаимодействие с международни синдикални организации, както и на контакти с други синдикални организации в страната;

 утвърждава ценностите и механизмите на Европейския социален модел;

 ресурсно обезпечава и прилага, съвместно с основните членове, съгласувани политики по кадровото осигуряване, мотивиране и привличане на нови членове и изграждане на позитивен медиен образ на синдиката;

 утвърждава работническия спорт като средство за възстановяване на работоспособността на работниците и служителите;;

 разширява влиянието на Конфедерацията в гражданското общество чрез сътрудничество с организации, съюзи и сдружения.

Членството в Конфедерацията на независимите синдикати в България е колективно. Колективните членове на Конфедерацията могат да бъдат основни и асоциирани.

Основни колективни членове на Конфедерацията са всички федерации, отраслови, браншови синдикати и съюзи и териториални синдикати, които приемат програмните документи на Конфедерацията и нейния устав. [60, чл. 6, ал. 1]

Според Устава на Конфедерацията на независимите синдикати в България всеки основен член на Конфедерацията има право:

 да представлява и да защитава специфичните интереси на своите членове в органите на Конфедерацията, пред други синдикални организации, организации на работодателите и органите на държавната власт;

 да избира и да отзовава свои представители в колективните органи на Конфедерацията в съответствие със статута на тези органи;

 да избира свободно начина и формата на своето организационно изграждане и функциониране;

 да участва при вземането на решения от координационния съвет с право на глас, съгласно изискванията на устава;

 да предлага и да получава от други членове на Конфедерацията съвместни или солидарни действия;

 да ползва имуществото на Конфедерацията при спазване на изискванията на устава и по реда и условията, определени от Координационния съвет на Конфедерацията.[60, чл. 7, ал. 1]

Конфедерацията на независимите синдикати в България гарантира на своите основни членове правото на представителство и защита пред:

 законодателната власт – по нормативни актове, свързани с трудови, социално-осигурителни въпроси и жизненото равнище;

 изпълнителната власт – по въпроси на национално равнище, свързани с тристранното сътрудничество, договаряне на минимални гарантирани плащания, принципите на политиката по доходите в материалната и бюджетната сфера, прилагането и контрола на трудовото законодателство и др.;

 нациналните работодателски организации – чрез ежегодно договаряне на национално споразумение за обхвата и процедурната рамка на отрасловото и/или браншовото колективно договаряне, както и общи позиции от взаимен интерес;

 международни синдикални структури и други международни организации, като отстоява специфични интереси на основните членове в рамките на утвърдената от конгреса международна политика.

Органите на Конфедерацията на независимите синдикати в България осигуряват на своите основни членове безплатна методическа, юридическа, експертно-консултантска помощ и информация по основни и общи въпроси на:

 колективното трудово дзоговаряне;

 заплащането на труда;

 безопасните и здравословни условия на труд;

 заетостта и безработицата;

 социалното осигуряване и подпомагане;

 приватизацията и преструктурирането;

 колективните трудови спорове и организацията на протестни и стачни действия;

 организационното изграждане и развитие;

 обучението, квалификацията и преквалификацията на синдикални кадри;

 финансово-счетоводно обслужване;

 медийната политика.

Асоциирани членове на Конфедерацията на независимите синдикати в България могат да бъдат всички съюзи, сдружения, движения и организации, които наред със своята основна дейност, изпълняват и синдикални дейности или функции. Уставът на Конфедерацията на независимите синдикат в България не допуска асоциирани членове да бъдат организации, които имат статут на политическа партии, коалиции и движения, както и организации с националистическа идеология. [60, чл. 9, ал. 2]

Асоциираните членове на Конфедерацията имат правото: да уреждат своите взаимоотношения с Конфедерацията с двустранни договори; да получават методическа и информационна помощ от Конфедерацията; да получават от и да предлагат на останалите членове на Конфедерацията солидарни действия.

Конфедерацията на независимите синдикати в България, от създаването си до сега, запазва мястото си на най-голяма синдикална организация в България, макар и със значително по-малко членове, отколкото старите профсъюзи¹⁴¹. [42, 156] В резултат на собствено вътрешноорганизационно преброяване, проведено в началото на 1993 г., тя декларира, че обединява 1 663 821 работници и служители от почти всички отрасли и сфери на заетост. В конфедерацията по това време членуват 66 федерации, съюзи, синдикати, изградени на производствено-отраслов и професионален принцип. По заявената от централата информация, към датата на присъждането и на статута на представителна организация на национално равнище в тристранното сътрудничество (1993 г.), организационната база на конфедерацията се формира от 17 201 синдикални организации в предприятия от различни отрасли и сфери на дейност. Тя има териториални структури и органи във всички бивши окръжни центрове на страната, някой и в по-големите градове и в почти всички общини. По заявената от Конфедерацията на независимите синдикати в България информация за този период както отрасловите, така и териториалните формирования обединяват най-малко 50 синдикални организации по месторабота и местоживеене. [59, 26]

Конфедерацията на независимите синдикати в България е призната за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище в тристранното сътрудничество за първи път на 22 февруари 1993 г с Решение на Министерския съвет № 59 от.¹⁴²

През 1995 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България е приета за член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи и на Европейската конфедерация на профсъюзите.

През 1998 г. в официална публикация на Конфедерацията на независимите синдикати в България се появява твърдението, че тя представлява и защитава интересите на повече от 850 000 работници и служители в страната. [61, 11]

При искането си да получи статут на представителна организация на работниците и служителите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г., в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите, [92] Конфедерацията на независимите синдикати в България е декларилала следните данни:

 6721 единни протокола за численият състав на организациите на работниците и служителите в съответните предприятия и организации;

 393 191 синдикални членове;

 организации във всичките 26 отрасъла на икономическите дейности¹⁴³, като в 19 от отраслите заявява най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 души;

 местни органи в 265 общини.

След извършената проверка, която установява достоверност на подадената информация 89.73 на сто¹⁴⁴, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, с участието и на представител на Конфедерацията на независимите синдикати в България, установява, че Конфедерацията на независимите синдикати в България отговаря на изискванията на чл. 34 от Кодекса на труда [11] и има:

 повече от 50 000 членове;

 повече от 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

 местни органи в повече от половината общини в страната;

 национален ръководен орган;

 качество на юридическо лице, вписано по реда на сдруженията с нестопанска цел.

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 260 от 5 април 2004 г.¹⁴⁵ Признава Конфедерацията на независимите синдикати в България за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище.

“Подкрепа”

През първите месеци “Подкрепа” разпространява информация за своето съществуване чрез неформални средства и чрез емисиите на радиостанциите “Свободна Европа”, “Дойче веле” и “Би Би Си”. Българските средства за масово осведомяване отказват да разпространяват нейната информация. През лятото и есента на 1989 г. организацията увеличава броя на своите членове и разширява своите структури. През м. септември тя създава в София териториална организация. През м. октомври “Подкрепа” прави опит да проведе общо събрание, но то е осуетено от властите. На 19 октомври, една седмица преди събитията в градинката пред “Кристал”, “Подкрепа” провежда първата си пресконференция. [42, 158-159]

Легалната история на “Подкрепа” започва след 10 ноември 1989 г. Тя организира първата си национална конференция на 18-22 март 1990 г. Тази конференция се превръща в първи конгрес на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, на който бе приет и уставът на организацията.

В своят устав Конфедерацията на труда “Подкрепа” се определя като доброволен съюз, създаден на принципите на свободното конфедериране на синдикални организации, изградени съответно на регионално и национално-професионално ниво, в които членуват граждани, обединени за защита на своите професионални и социални интереси. [63, чл. 1] Тя декларира своята независимост от държавните, административните органи, работодателите, политическите партии, обществените и религиозните организации и сдружения. [63, чл. 2] Във връзка с това трябва да се посочи факта, че Конфедерацията на труда “Подкрепа” е една от основателките на Съюза на демократичните сили и е негов пълноправен член от създаването му до идването му на власт през октомври 1991 г. След институционализирането на правителството на Съюза на земократичните сили, обаче, тя напуска коалицията с мотиви за необходимостта от провеждането на независима синдикална политика.

Целта, която си поставя Конфедерацията на труда “Подкрепа” е да защити правата, достойнството, професионалните и социалните интереси на членовете на организациите в Конфедерацията. За постигането на тази своя цел тя декларира своята готовност да: [63, чл. 3]

 осигури правата в сферата на професионалната дейност, заплащането на труда, социалните условия, техническата безопасност и охраната на труда;

 защити здравето, материалните, обществените и културните интереси на своите членове и техните семейства;

 съгласува и защити интересите на работниците и служителите с тези на работодателите за проспериране на предприятията, с приоритет на работниците и служителите;

 провежда обучение, консултации и квалификация в областта на трудово-правните отношения, социалното осигуряване, условията на труд, екологията, индустриалните отношения, заетостта, професионалната квалификация, преквалификация и основите на гражданското общество;

 разпространява демократични идеи и укрепва доверието, взаимопомощта и солидарността в обществото;

 влияе върху формирането на социално-икономическата политика на държавата за подобряване на материалното състояние и справедливото разпределение на обществения продукт въз основа на принципите на социалното партньорство;

 се противопоставя на всякакви опити за въвеждане на каквато и да е форма на диктатура като държавно управление;

 се бори срещу дискриминация поради расова, национална, етническа или религиозна принадлежност.

Според своя Устав [63, чл. 4] Конфедерацията на труда “Подкрепа” осъществява своите задачи като:

 Представлява и защитава своите членове пред работодателите, изпълнителната и съдебната власт и органите на държавната администрация, както и пред обществени, политически и други организации.

 Участва в преговори с работодателите, национални и регионални институции за сключване на колективни трудови договори и споразумения и в условията на тристранното сътрудничество.

 Осъществява синдикален контрол върху състоянието на техническата база, безопасността и охраната на труда, инспектира работните места и препоръчва на членовете си да не осъществяват трудова дейност на работни места, където условията не съответствуват на приетите нормативни документи.

 Посредничи между членовете си, работодателите, държавата, български, чуждестранни и международни физически и юридически лица.

 Следи и съдейства за формирането на пазара на труда и отстоява стойността на работната сила във всички браншове.

 Оказва материална, морална и друга специализирана помощ на своите членове.

 Развива синдикална солидарност между членовете на Конфедерацията.

 Изисква от работодателите и следи за създаването на оптимални условия за отдих на членовете си.

 Провежда културно-просветна и благотворителна дейност.

 Проучва, анализира и информира обществеността за условията на живот и съдействува за повишаване нивото на жизнения и социалния минимум.

 Предприема действия за осигуряване на социално слабите и техните семейства, за задоволяване жилищните им потребности и получаване на полагащите се помощи от социални и други фондове.

 Сътрудничи с органите на здравеопазването за подобряване на здравното обслужване и здравното осигуряване на гражданите и отстоява пред държавните институции обезпечаването на здравеопазването със средства.

 Съдейства за повишаване качеството и ефективността на образователната система и отстоява пред държавните институции обезпечаването й със средства.

 Следи за спазване на ратифицираните от България международни договори и изисква присъединяване към други.

 Изразява становище по разпределение на националния доход, на капиталовложенията и на фондовете за обществено потребление, установяване на цените, размерите на работната заплата и други въпроси от жизнено значение за обществото.

 Следи, съдейства и отстоява пред държавните институции за развитието на науката и културата и обезпечаването им със средства.

 Публично обсъжда и внася предложения и проекти, отнасящи се до живота и здравето на гражданите, както и екологичното състояние на страната.

 Разработва и внася проекти относно представителството и участието в управлението, социалното и трудовото законодателство.

 Осъществява широка информационно-комуникационна и издателска дейност.

 Организира дейности, средствата от които се използуват за изпълнение на специфичните задачи на Конфедерацията, произтичащи от устава.

 Организира и ръководи акции на колективен протест, включително и стачки.

 Организира и съдейства за изпълнението на задачите, произтичащи от Устава и Програмата на Конфедерацията¹⁴⁶.

Членовете на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, според нейният Устав, са пълноправни, асоциирани и почетни.

Пълноправни членове на Конфедерацията на труда “Подкрепа” са синдикални организации – националните федерации, националните синдикати и синдикалните регионални съюзи, регистрирани от конфедерацията като нейни поделения, по определения ред и начин. [63, чл. 12] Те имат право да:

 участват в цялостната дейност на Конфедерацията;

 участват в разработването и приемането на прогамните и устойствени документи;

 получават текуща информация за всички решения на конфедеративните органи за управление;

 получават финансова, юридическа и организацинна помощ от Конфедерацията;

 участват солидарно в акции, препоръчани от Конфедерацията;

 напуснат Конфедерацията.

Основните функции на Националните федерации и Националните синдикати са: [63, чл. 47]

 изготвят и сключват отраслови, браншови колективни трудови договори;

 представляват интересите на своите членове на всички нива и подпомагат Синдикалния регионален съюз;

 подготвят и организират курсове за синдикално и професионално обучение;

 участват в системата за социално сътрудничество на отраслово (браншово) ниво;

 представляват синдикален регионален съюз за София – град;

 организират, провеждат и координират стачни действия в своя отрасъл (бранш) на национално ниво;

 подпомагат синдикалния регионален съюз в организирането, провеждането и координирането на стачни действия в своя бранш на регионално ниво;

 представляват интересите на своите членове в попечителските съвети на професионалните пенсионни фондове.

Основните функциии на синдикалния регионален съюз са: [63, чл. 68]

 осъществява синдикална защита на колективните и индивидуалните си членове в региона и представляват интересите им на всички нива, и подпомагат професионалните федерации и националинте синдикати на национално ниво;

 оказва организационна и методическа помощ на всички синдикални структури;

 изгражда нови секции и общински съюзи за увеличаване на членската маса;

 подготвя и организира курсове за синдикално обучение;

 оказва методическа помощ при провеждане на преговори и сключване на колективни трудови договори по предприятия;

 участва в системата на тристранно сътрудничество на регионално и общинско ниво;

 организира, провежда и координира стачни действия на територията на своя регион, съгласувано със съответната професионална организация;

 контролни, финансови и организационни

 изгражда Консултантски синдикални центрове.

Асоциирани членове на Конфедерацията на труда “Подкрипа” могат да бъдат организации, които не са политически партии и движения и чиито цели и предмет на дейност са сходни с тези на Конфедерацията. Те участват в заседанията на Конфедеративния съвет със статут на наблюдатели и заплащат ползваните услуги от Конфедерацията по ред и начин, определен от Конфедеративния съвет. [63, чл. 15]

Уставът на Конфедерацията на труда “Подкрепа” [63, чл. 17] предвижда възможността в нея да членуват чужди синдикални организации, български и чужди граждани, които споделят целите и идеалите на Конфедерацията със статут на почетни членове, без право на глас. Те не могат да бъдат избирани в ръководните, изпълнителните и контролните органи на Конфедерацията.

В документите си за придобиване на статут на представителна организация на работниците и служителите в началото на 1993 г. Конфедерацията на труда “Подкрепа” декларира численост над 50 000 души. По това време тя обединява 22 федерации, изградени на отраслов принцип. Има създадени 32 регионални структури, базирани в основните най-големи градове на страната. [59, 27] На друго място и по друг повод е обявяван и по-голям брой на нейните членове. Например на срещата по планиране на Международната конфедерация на свободните синдикати през ноември 1992 г. Константин Тренчев заявява, че Конфедерацията на труда “Подкрепа” има 500 000 члена. [42, 160] На друго място се сочат 516 000 членове, [46, 66] а към 1995 г. в КТ “Подкрепа” членуват 32 организации на браншов принцип и 36 регионални съюза, които покриват цялата територия на страната. Към конфедерацията по това време има и 4 асоциирани члена. [64, 7]

В случая на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, обаче, броят на синдикалните членове не е от такова значение.. Нейното влияние произтича от поддръжката на членската й маса, както и от това, че е представена в много отрасли, сфери на услуги и предприятия. Това присъствие се сочи като важен фактор за промените, които се осъществяват в България през този период. [42, 160]

Конфедерацията на труда “Подкрепа” е призната за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище в тристранното сътрудничество за първи път с Решение на Министерския съвет Nо 60 от 22 февруари 1993 г.¹⁴⁷

През м. декември 1991 г. Конфедерацията на труда “Подкрепа” е приета за редовен член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи, а през 1995 г. става член на Европейската конфедерация на профсъюзите.

При искането си да получи статут на представителна организация на работниците и служителите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г., в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите, [92] Конфедерацията на труда “Подкрипа” е декларилала следните данни:

 2577 единни протокола за численият състав на организациите на работниците и служителите в съответните предприятия и организации;

 106 309 синдикални членове;

 организации във всичките 26 отрасъла на икономическите дейности, като в 14 от отраслите заявява най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 души;

 местни органи в 160 общини.

След извършената проверка, която установява достоверност на подадената информация 87.59 на сто¹⁴⁸, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, с участието на представител и на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, установява, че Конфедерацията на труда “Подкрепа” отговаря на изискванията на чл. 34 от Кодекса на труда [11] и има:

 повече от 50 000 членове;

 повече от 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

 местни органи в повече от половината общини в страната;

 национален ръководен орган;

 качество на юридическо лице, вписано по реда на сдруженията с нестопанска цел.

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 259 от 5 април 2004 г.¹⁴⁹ Признава Конфедерацията на труда “Подкрепа” за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище.

11.2.3. Съюз на синдикатите в обединение

“Промяна”¹⁵⁰

Съюзът на синдикатите в обединение “Промяна” провежда своето Учредително Общо събрание на 6 март 1998 г., на което приема и своя устав. [94]

В своят Устав Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” се определя като сдружение с нестопанска цел, създадено за защита на интересите и правата на работниците и служителите.[94, чл. 1] Той може да членува в синдикални организации и да участва в международни синдикални прояви, доколкото това не нарушава неговата самостоятелност. [94, чл. 2] Обявява се за независим от работодатели, държавни и административни органи, политически партии и религиозни организации.[94, чл. 3] и се ръководи от принципите: доброволност на участието, равнопоставеност на членовете, изборност и мандатност на всички равнища, демократично определяне на програмните цели и задачи. [94, чл. 4]

Съюзът на синдикатите в обединение “Промяна” си поставя за цел:

 да засили и утвърди ролята на демократичните синдикати в държавата и обществото и да съдейства за консолидацията им;

 да се бори срещу професионалната и синдикална дискриминация;

 да упражнява синдикални права в условията на синдикален плурализъм;

 да осигури равнопоставеност на всички демократични организации и техните поделения на всички равнища в системата за тристранно сътрудничество;

 да съдейства на синдикалните си организации за създаване на нормални условия за работата им в съответствие с изискванията на Кодекса на труда.

За постигането на тези свои цели Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” заявява използването на следните средства: [94, чл. 6]

1. Участие в работата на органите за тристранно сътрудничество на всички равнища и защита на колективните права на своите членове.

2. Образователни програми, обучение, професионална квалификация и преквалификация, социални дейности, издателска дейност, обмен на информация.

3. Осъществяване на диалог с представителите на законодателната и изпълнителната власт в съответствие с правната уредба на страната.

4. Организиране на протести, включително стачки, за уреждане на колективни трудови спорове.

5. Подържане на връзки и контакти със синдикални организации в страната и в чужбина.

Заявеният предмет на дейност на Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” е: консултантска, рекламна, издателска дейност, провеждане на курсове и обучение, както и всяка друга дейност, свързана с постигане целите на съюза и разрешена от закона. [94, чл. 7]

В своя Устав Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” декларира, че е отворен за членство на всяка синдикална организация и физически лица, които приемат неговия устав и са съгласни да действат за осъществяване на целите, заложени в него.

Членството в Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” се реализира чрез браншови или териториални организации, поделения и синдикални секции.

Към Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” се създават поделения, които могат да придобият качеството на юридическо лице по реда, установен за вписване на сдруженията с идеална цел след подаване на писмена молба до Управителния съвет на Съюза, към която се прилага учредителен протокол и устройствен акт (Устав).

Синдикалната секция е основна страктурна единица по месторабота и се учредява най-малко от 5 членове. Тя подава писмена молба към Управителния съвет на Съюза, към която прилага учредителен протокол.

Всички индивидуални членове на колективен член в Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” стават по право членове на Съюза. Всеки член – физическо лице задължително членува в синдикална секция. [94, чл.8]

При искането си да получи статут на представителна организация на работниците и служителите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г., в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите, [92] Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” декларила следните данни:

 970 единни протокола за численият състав на организациите на работниците и служителите в съответните предприятия и организации;

 58 613 синдикални членове;

 организации в 26 отрасъла на икономическите дейности, като в 14 от отраслите заявява най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 души;

 местни органи в 151 общини.

След извършената проверка, която установява достатъчна степен на достоверност на подадената информация, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, с участието на представител на Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” установява, че Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” отговаря на изискванията на чл. 34 от Кодекса на труда [11] и има:

 повече от 50 000 членове;

 повече от 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

 местни органи в повече от половината общини в страната;

 национален ръководен орган;

 качество на юридическо лице, вписано по реда на сдруженията с нестопанска цел.

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 928 от 26 ноември 2004 г. признава Съюза на синдикатите в обединение “Промяна” за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище.

Понятието “работодател” в годините на централизираното авторитарно управление на икономиката бе инкриминирано. Считаше се, че то не е адекватно на съществуващото, по това време, устройство на обществото. Поради това бе заменено с понятието предприятие и ръководител на предприятие.

Фигурата на работодателя бе възстановена в трудовото право и в системата на индустриалните отношения през 1990 г., а през 1991 г. бе реабилитирана и в Конституцията. [9, чл. 49, ал. 3]

Като страна в тристранното сътрудничество у нас, работодателите са свързани с правото им да се сдружават за защита на техните икономически интереси. [9, чл. 49, ал. 2; 11, чл. 5] Основното предназначение на организациите на работодателите, по смисъла на Кодекса на труда, е да представляват и да защитават своите (на работодателите които членуват в тях) стопански интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия, разрешени от закона. [11, чл. 5]

По смисъла на действуващото у нас трудово законодателство, организациите на работодателите са самостоятелни, доброволни и автономни организации, в които работодателите могат даброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

Участието на организациите на работодателите в системата на индустриалните отношения у нас е свързано с тяхната представителност. Законът изисква държавата да осъществява регулирането на трудовите и свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения, както и на въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работодателите. [11, чл. 3, ал. 1]

В Кодекса на труда и в нормативните актове на Министерският съвет, които регулират индустриалните отношения у нас, са определени пет критерия за признаване на организациите на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество:

 Членски състав на организациите. За представителни организации на работодателите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които имат членски състав най-малко от 500 души, като всеки работодател, член на съответната организация на работодателите има не по-малко от 20 работници и служители. [11, чл. 35, т.1]

 Наличие на организации по отрасли. За да бъдат признати за представителни на национално равнище, организациите на работодателите трябва да имат изградена отраслова структура. Те трябва да имат организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени съгласно Националната отраслова класификация, т.е. да бъдат достатъчно представителни на национално равнище

 Наличие на изградени национални ръководни органи. [11, чл. 35, т. 3] Това е изискване, което трябва да позволи на съответната организация на работодателите да осъществява ефективно взаимодействие на национално равнище с представителите на правителството и с представителите на представителните организации на работниците и служителите, както и да организира изпълнението на поетите от нея ангажименти в системата на тристранното сътрудничество.

 Наличие на местни органи в повече от една пета от общините в страната. [11, чл. 35, т.3] Това е изискване, което трябва да позволи на съответната организация на работодателите да осъществява ефективно взаимодействие на териториално равнище с представители на представителните организации на работниците и служителите, а при определени условия и с представителите на изпълнителната власт.

 Притежаване качеството на юридическо лице. [11, чл. 35, т. 4] Това качество се придобива след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. [11, чл. 49, ал. 1]

Правото за признаване на представителността на организациите на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество законът предоставя на Министерския съвет, по тяхно искане. [11, чл. 36, ал. 2] Това става за всеки отделен случай.

За да се открие процедура за признаване на дадена организация на работодателите за представителна на национално равнище и за да придобие правото на участие в тристранното сътрудничество, тя трябва да направи искане пред Министерския съвет и да му предостави следните документи: [92, чл. 4, ал. 2]

 съдебно решение за извършено вписване на организацията по съответния ред и удостоверение от съда за актуаллно състояние на организацията;

 заверен от съда препис на последния устав на организацията;

 документи, с които се установява наличието на необходимия числен състав на организацията, в съответствие с изискванията на чл. 34, т. 1 и 2 от Кодекса на труда (списък на членуващите работодатели, заверен от националния орган, в който се посочват пълното наименование и БУЛСТАТ на предприятието, както и справка от Националния осигурителен институт, че посочените работодатели имат не по-малко от 20 работници и служители)

 броят на организациите на работодателите с не по-малко от 10 членове в отделните отрасли (удостоверява се със списък, утвърден от националното ръководство на съответната организация на работодателите, въз основа на официални документи на членуващите в нея отраслови организации на работодателите).¹⁵¹

Представените в Министерския съвет документи от съответната организация на работодателите се предоставят на Министъра на труда и социалната политика за извършване на анализ и оценка на съдържащите се в тях данни. [92, чл. 8] Той може да изисква от тази организация и други данни, както и да организира извършването на проверки на място в предприятията или организациите, когато това се налага. [92, чл. 10, ал. 1]

Министърът на труда и социалната политика назначава комисия за установяване наличието на критериите за представителност, в работата на която имат право да вземат участие като наблюдатели представители на организациите на работодателите, които участват в процедурата по установяване на критериите за представителност. [92, чл. 9]

Министерският съвет трябва да се произнесе в 3-месечен срок от датата на постъпването на документите. [11, чл. 36 ал. 2]

Когато Министерския съвет приеме, че е необходимо да се представят допълнително доказателства или да се извърши проверка на някой от посочените данни, той уведомява заинтересованата организация на работодателите.

Въз основа на извършения анализ на предоставената информация от съответната организация министъра на труда и социалната политика в двумесен срок от постъпването на всички документи, които се изискват, внася в Министерския съвет доклад с проект за решение. [92, чл. 11, ал. 1]

Когато дадена организация на работодателите бъде призната за представителна на национално равнище, за представителни се считат и всички нейни поделения на отраслово, браншово и общинско равнище, както и в отделните предприятия и организации. [11, чл. 36, ал. 3]

Отказът на Министерския съвет да признае за представителна дадена организация на работодателите се мотивира и се съобщава на заинтересованата организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересованата организация може да обжалва този отказ пред Върховния административен съд. [11, чл. 36, ал. 3]

На всеки три години след признаването на съответните организации на работодателите за представителни те установяват представителността си по предвидения ред в Кодекса на труда и в Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

Министерският съвет, по своя инициатива или по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество, може да извършва проверка на изискванията за представителност на организациите на работодателите. В зависимост от резулаттите от направената проверка той приема решение, с което може:

 да откаже признаването за представителни на организации на работодателите;

 да потвърди тяхната представителност.

Отказът, в този случай, на Министерския съвет да признае съответната организация на работодателите за представителна на национално равнище може да бъде обжалван пред Върховния административен съд. [11, чл. 36а, ал. 4]

В системата за тристранно сътрудничество на национално, отраслово, браншово и общинско равнище, както и в отделните предприятия и организации могат да участват само онези организации на работодателите, които са признати за представителни на национално равнище по съответния ред, предвиден в Кодекса на труда и в Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

В съответствие с нормите и по реда предвиден в Кодекса на труда и в Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, Министерския съвет през 2004 г. признава за представителни организации на работодателите по тяхно искане и след установяване на критериите за представителност:

 Българската търговско-промишлена палата

 Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане”

 Съюза за стопанска инициатива

 Съюза на работодателите в България

 Българската стопанска камара

 Асоциацията на индустриалния капитал в България

В съвременния си вид Българската търговско-промишлена палата съществува от април 1990 г., когато нейното Общо събрание приема устава на палатата. В него тя се определя като независимо сдружение за подпомагане, насърчаване, представителство и защита на стопанските интереси на своите членове и съдействие за европейската международна интеграция на Република България.. [68, чл. 1] За постигането на тази цел Българската търговско-промишлена палата: [68, чл. 3, ал. 1]

 участва, по покана, в разработването на национални програми за развитие на стопанската дейност или дава мнение по тях;

 предоставя на компетентните държавни органи съгласувано мнение на членовете си по проекти за нормативни актове и решения за стопанската дейност;

 проучва системно прилагането на нормативните актове в стопанската област и предлага на членовете си и на компетентните държавни органи мерки за спазването и усъвършенстването им;

 по своя инициатива или по искане на компетентните държавни органи, отстоява стопанските интереси на своите членове за образуване и преобразуване на фирми, за усъвършенстване управлението на фирми и за повишаване ефективността на външнотърговския обмен;

 разработва типови договори, образци и общи условия на договори за отделни видове стопански дейности;

 участва като работодателска организация в тристранното сътрудничество, при спазване на нормативните условия, както и в други държавно-обществени или обществени органи и организации;

 организира постоянен Арбитражен съд по вътрешни арбитражни дела, основани на арбитражни споразумения, както и по международни търговски спорове от задължителната компетентност и по арбитражни споразумения;

 осигурява условия за дейността на Диспашорско бюро;

 информира за спазване на международните търговски правила и обичаи и за актове на нелоялна конкуренция;

 привлича специалисти и експерти от страната и чужбина за решаване на данъчни, митнически, валутни, кредитни и други въпроси;

 защитава интересите на членовете си пред държавни и обществени институции в страната и чужбина.

В същото време Българската търговско-промишлена палата съдейства за разширяване участието на фирмите в международното икономическо сътрудничество като: [68, чл. 3, ал. 2]

 проучва условията за конкуренция на чуждите пазари, изискванията и методите за приспособяване към променящата се пазарна обстановка;

 информира своите членове за пазарните възможности в страната и в чужбина за тенденциите в развитието на пазарите, на технологическия и техническия прогрес, за обявяването на международни търгове, аукциони и др.;

 подпомага установяването на договорни връзки между фирмите и чуждестранните партньори като изготвя общи условия за договори, разпространява утвърдената договорна практика и анализира договорните отношения;

 съдейства за разширяване на чуждестранните и българските инвестиции в страната и в чужбина;

 по пълномощие на членовете си, представлява интересите им пред чужди палати и други органи за търговска дейност, международни организации и др.;

 подпомага българските фирми за участието им в международни панаири и изложби, световни изложения, както и при организирани от тях изложения;

 извършва посредническа дейност за информиране и наемане на работа на български граждани в страната и в чужбина, при спазване на нормативните изисквания;

 проучва и анализира световните тенденции в панаирното дело и интересите на българските фирми във връзка с официалните и фирмени участия на международни панаири;

 популяризира в чужбина възможностите на българските фирми за участие в международното разделение на труда;

 набира, обработва и информира българските делови среди за установяването на валутно-финансови режими, тарифни и нетарифни ограничения, организация и управление на фирмите, изискванията за стандартизация на документите за облекчаване на международния стокообмен и др.;

 организира прояви за повишаване квалификацията на ръководните кадри по проблемите на пазарната икономика, участва в националната система по обучение и квалификация на мениджъри и др.;

 оказва съдействие и подпомага развитието и функционирането на свободните безмитни зони, крайграничните зони и търговията;

 организира центрове за икономическа и техническа информация и участва в работата на чуждестранните центрове;

 подпомага маркетинговата, рекламната и други дейности на членовете си.

При изпълнението на своите цели и задачи Българската търговско-промишлена палата: [68, чл. 9]

1. Организира отпечатването и разпространява в страната и в чужбина български и чужди актове в областта на външноикономическите връзки и стопанска дейност.

2. Издава периодични издания на чужди езици със справочен, коментарен и статистически характер; съвместни публикации с чуждестранни средства за масова информация, специализирани информационни институти, издателства, международни центрове, чуждестранни търговски камари и др.; периодични икономически издания с проблемна, фирмена, търговска и рекламна насоченост, ръководства, експрес-информации, бюлетини, наръчници и други издания с практическа насоченост по актуални въпроси на външноикономическото сътрудничество.

3. По поръчка, осигурява чуждестранна икономическа, фирмена и друга информация, каталози и образци за производство.

4. Координира и организира създаването, включването и използването на наши и международни информационни системи и база данни за фирмена, адресна, маркетингова, ценова и друга правна, икономическа и търговска информация.

5. Организира конференции, симпозиуми, срещи на специалисти и кръгли маси в страната и в чужбина; следдипломно обучение, квалификации и преквалификации; делови контакти, специализирани изложби и репрезентации на български и чужди фирми в страната и в чужбина; експертизи по предложения за капиталовложения и концепции за тяхното ефективно използване.

6. Издава и заверява свидетелства, удостоверения, сертификати и други документи за състоянието на членовете си; произход на стоки; наличие на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение или неточно изпълнение на договори; временен безмитен внос (карнети АТА); други обстоятелства във връзка с производството и търговията.

7. Консултира създаването на фирми, в т. ч. с чуждестранно участие; осъществяване на ваншнотърговски сделки – подготовка на оферти, договори, преговори и др.;

8. Извършва маркетингови проучвания, търси партньори за икономическо и търговско сътрудничество.

9. Рекламира дейността на фирмите чрез специализирани издания, национални участия в международни панаири и др.

10. Унифицира и стандартизира документи в международната търговия, класифицира и кодира данните за стоките.

11. Предоставя на Български и чужди фирми услуги, които подпомагат различни страни от тяхната дейност.

12. Води единен тъговски регистър за действащи фирми в страната, за фирми в ликидация и в несъстоятелност.

13. Разработва правила за етика в пазарните отношения и следи за тяхното прилагане. При констатирани нарушения уведомява членовете си и оправомощените органи.

14. Регистрира и популяризира международните търговски, пристанищни и други обичаи.

15. Извършва други дейности, възложени й с нормативни актове.

Членовете на Българската търговско-промишлена палата са преки, почетни, асоциирани и членове – кореспонденти. [68, чл. 14]

Преки членове на палатата могат да бъдат:

 физически и юридически лица, извършващи стопанска дейност, регистрирани по съответния ред;

 регионалните търговско-промишлени палати (камари);

 фондации и сдружения, регистрирани по съответния ред и подпомагащи стопанската дейност;

 физически лица, които сътрудничат на палатата, подпомагат и популяризират нейната дейност.

Почетни членове на палатата могат да бъдат физически лица от страната и чужбина – изтъкнати дейци с особени заслуги за постигане на нейните цели и задачи.

Асоциирани членове на палатата са действащи фирми, вписани в единния й доброволен търговски регистър.

Членове – кореспонденти на палатата могат да бъдат чуждестранни съюзи, обединения, асоциации и други поделения, с които тя подържа активно сътудничество

Не могат да бъдат членове на Българската търговско – промишлена палата държавни органи, политически партии, синдикати и религиозни организации. [68, чл. 14, ал. 7]

Преките и почетните членове на Българската търговско-промишлена палата имат право:

 да участват лично или чрез представител в Общото събрание;

 да бъдат избирани в управителните и контролните органи на Палатата;

 на един глас, който се упражнява лично, или от техен представител.

Българската търговско-промишлена палата първоначално проявява сдържаност във връзка с тристранното сътрудничество и не участва в него “в знак на протест против манипулациите на правителството”. През 1993 г. обаче, след като правителството позволи на организациите на работниците и служителите и на работодателите да вземат решения във връзка със собственото си представителство, тя се присъедини към тристранното сътрудничество. [42, 179]

По документите, представени в Министерския съвет за придобиване на статута на представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество за първи път, в регистъра на Българската търговско-промишлена палата към 7.01.1993 г. са вписани 45 292 фирми, съюзи, сдружения и други, между които и 21 регионални търговско-промишлени палати¹⁵². Заедно с това като членове са регистрирани 6 967 членове по смисъла на приетия устав. Абсолютно всички официални членове имат статут на работодатели по смисъла на Кодекса на труда. Те са разпределени в 10 отрасъла според Националната отраслова класификация. Чрез регионалните палати в нея членуват и други 8 100 предприятия.

Българската търговско-промишлена палата за първи път е призната за представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество с Решение на Министерския съвет № 61 от 22 февруари 1993 г.¹⁵³

При искането си да получи статут на представителна организация на работодателите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г. в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителрите и на работодателите [92] Българската търговско-промишлена палата е декларилала следните данни:

 2 261 членове с над 20 работникци и служители;

 15 браншови организации с не по-малко от 10 членове, разпределени в 11 отрасли;

 регистрирани 28 регионални търговско-промишлени палати;

 местни органи в 273 общини.

След извършената проверка, която установява достоверността на подадената информация, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, в чиято работа като наблюдател участва и представител на Българската търговско- промишлена палата, установява, че Българската търговско-промишлена палата отговаря на изискванията на чл. 35 от Кодекса на труда. [11]

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 221 от 26 март 2004 г.¹⁵⁴ признава Българската търговско-промишлена палата за представителна организация на работодателите на национално равнище.

Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане” е учреден през 1989 г., а е регистриран през 1990 г. като сдружение на производители, търговци, занаятчии, земеделски стопани и други предприемачи от различни отрасли и браншове, които притежават или са съдружници на фирми на частния капитал. В своят устав, [95, чл.1] приет на Втория редовен конгрес, състоял се на 27.06.1992 г., той се определя като доброволна организация на работодателите за защита на икономическите, социалните и правните интереси на своите членове, който взаимодейства с органите на държавната власт за създаване на условия за максимално благоприятно развитие на българската частна предприемчивост във всички отрасли на икономиката и духовната сфера. Във връзка с това той си поставя четири основни цели:

 създаване и утвърждаване на модерна национална икономика, включително и в областта на духовната сфера, базирана на частния капитал и постиженията на науката;

 ефективно стимулиране на личната предприемчивост на всеки български гражданини и индивидуалния просперитет на всеки член на съюза;

 координиране, направляване и регулиране вътрешната и външноикономическата дейност с участието на частния капитал.

Дейността на Съюза според неговия Устав, се свежда до осъществяване на дейност в обществена полза. [95, чл. 3] Предвижда се и възможността за извършването на допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната му дейност, за която е регистриран и използва получените приходи за постигане на определените в Устава цели. [95, чл. 4]

Членове на Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане” могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица, които извършват стопанска дейност и спазват условията и изискванията на закона и разпоредите на Устава на Съюза.

Уставът на Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане” допуска в него да членуват и браншови организации и други колективни членове. Предвидена е и възможността за приемането и на почетни членове измежду своите членове или представители на бизнеса от други организации, културни дейци и общественици на основание заслуги за дейността на Съюза и личен принос в работата му, за принос в развитието на частния бизнес в България, както и за общозначими проекти в областта на социално-икономическото, културното и политическото развитие на страната и подпомагане на нейния достоен просперитет. [95, чл. 10]

Организационната система на Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане” включва: [95, чл. 12]

1. местни (регионални) организации

2. отраслови (браншови) организации по отрасли, подотрасли или тясно свързани и близки дейности

3. други структури и организационни единици за провеждане на самостоятелна и/или на спомагателна дейност, насочена към постигане целите на Съюза.

Местните организации се учредяват по инициатива на членовете на Съюза на съответната община, които на учредително събрание избират своите органи за управление.

Отрасловите (браншови) организации се учредяват по инициатива на чреновете на Съюза, развиващи стопанска дейност в съответния отрасъл (бранш), подотрасъл или имащи тясно свързани и близки дейности, които на учредително събрание избират своите органи за управление.

Местните и отрасловите (браншови) организации възникват с утвърждаването им от Управителния съвет на Съюза.

При своето първоначално кандидатстване за придобиване на статута на представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество през 1993 г. Българският съюз на частните предприемачи “Възраждане” декларира 45 дружества (включително регионални и браншови организации) в различни населени места в почти всички бивши окръжни центрове с общо 646 членове. За първи път той е бил признат за представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество с Решение на Министерския съвет № 194 от 21 май 1993 г.¹⁵⁵

При искането си да получи статут на представителна организация на работодателите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г., в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, [92] Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане” е декларилал следните данни:

 873 членове с над 20 работникци и служители;

 15 браншови организации с не по-малко от 10 членове, разпределени в 8 отрасли;

 местни структури в 64 общини.

След извършената проверка, която установява достоверността на подадената информация, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, в чиято работа участва като наблюдател и представител на Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане”, установява, че Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане” отговаря на изискванията на чл. 35 от Кодекса на труда. [11]

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 222 от 26 март 2004 г.¹⁵⁶ признава Българския съюз на частните предприемачи “Възраждане” за представителна организация на работодателите на национално равнище.

Съюзът за стопанска инициатива е създаден на 22.12.1989 г. като първа организация с нестопанска цел с основна задача да подпомага прохождащия частен бизнес в България. [70, 1] Той подкрепя дребните и средните предприятия и представлява лобистка организация, която засега не се ангажира с колективни преговори в системата на индустриалните отношения на отраслово, браншово, регионално равнище и в отделните предприятия. [42, 183]

В своя Устав от 2001 – 2002 година Съюза за стопанска инициатива се определя като доброволно, неправителствено и независимо сдружение с нестопанска цел на работодатели, осъществяващи дейност на територията на Република България, членуващи на териториален или отраслов признак. [71а, чл. 1, ал. 1] Според този Устав неговите основни цели са:

 защита интересите и правата на своите членове и издигане на техния авторитет;

 подкрепа на лоялните делови отношения и стриктно спазване на договорната дисциплина;

 прозрачна и ефективна пазарна конкуренция и прекратяване на монополизма;

 развитие на съвременни индустриални отношения, подпомагащи развитието и прсперитета на бизнеса за установяване и подържане на социални мир във фирмите;

 усъвършенстване на системата на социален диалог в Република България въз основа на европейските ценности и норми на труд и живот;

 подпомагане и съдействие за развитието на малките и средни предпрития, утвърждаване на пазарната икономика и гражданското общество в България.

Средствата, които заявява че ще използва Съюза за стопанска инициатива за постигането на тези цели са:

1. участие на всички равнища в тристранния диалог за сътрудничество между работодателите, гражданите и държавата.

2. събиране и подържане на информационни фондове, относно вътрешното и международно законодателство по икономически, социални, трудово-правни, научно-технически и други въпроси, имащи отношение към предмета и целите на Съюза за стопанска инициатива, както и друга информация, разрешена от закона, нужна и полезна за дейността на Съюза за стопанска инициатива, неговите стуктури и членове.

3. подпомагане и организиране ползването на информация и опит от други български и чуждестранни източници по посочените пробеми.

4. разработване и предоставяне на членовете на договори-образци, справочници и други материали, отнасящи се до дейността на членовете на Съюза за стопанска инициатива или неговите структури.

5. издаване на информационни материали, периодика и друга специализирана литература в областта на бизнеса, както и подържане на постоянни контакти със средствата за масова информация в страната и в чужбина.

6. информиране на членовете и структурите си за пазарните възможности у нас и в чужбина по отделните отрасли, организиране на търгове и борси, тенденциите в технологичното развитие, качеството и ефективността на стопанската дейност.

7. организиране или съдействие при организирането на делови срещи, симпозиуми, конференции, изложби, панаири и др.

8. установяване на контакти и съдействие за равноправни стопански отношения с държавни, общински и други стопански субекти.

9. ползване помоща на български и чуждестранни експерти по разработваните от Съюза за стопанска инициатива въпроси.

10. подпомагане на ефективно международно, икономическо, научно-техническо сътрудничество на своите членове, чрез съдействие за участие в международни прояви или маркетингови, конюнктурни и други поучвания.

11. осъществяване на доброволен арбитраж, при поискване, по спорове във връзка дейността, ако страните по спора са нейни членове.

12. подпомагане на рекламна дейност на своите членове, популяризиране на дейността им у нас и в чужбина.

Според Устава на Съюза за стопанска инициатива [71а , чл. 6] неговият предмет на дейност е:

 представителство, закрила и подпомагане на работодателите в областта на социалния, икономическия и научно-технически живот на страната;

 подкрепа и помощ за развитието на техния бизнес чрез целия спектър на производствените и други инициативи;

 международно представителство и сътрудничество в областта на бизнеса в интерес на своите членове.

Във връзка с този предмет той може да осъществява и допълнителна стопанска дейност с идеална цел, по-специално:

 издателска и разпространителска дейност на литература, справочници, рекламни материали, свързани с межународната и вътрешна дейност на Съюза;

 рекламна дейност;

 посредническа дейност при сключване на договори, водене на преговори, улесняване и подпомагане на свои членове при подготовка на документация за получаване на крадити от български и чужди банки;

 консултантска дейност в сферата на иконоиката, правото и банковото дело;

 организиране и провеждане на български и международни семинари, конференции, обучение на работодатели от страната и чужбина.

В Съюза за стопанска инициатива могат да членуват работодатели, осъществяващи законна дейност в Република България, които приемат Устава на сдружението и желаят да се ползват от и да допринасят за дейността му. Членуването в Съюза е израз на доброволно съгласие за спазване на всички решения на органите и структурите на съюза. [71а, чл. 9]

Членовете на Съюза за стопанска иницатива са действащи и почетни. Титлата почетен член се дава от Общото събрание по предложение на Управителния съвет. [71а, чл. 18]

При своето първо кандидатстване за придобиване на статута на представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество Съюзът за стопанска инициатива, по подобие на Конфедерацията на труда “Подкрепа”, декларира брой на членовете си близък до минимално необходимия, който се изискваше от Кодекса на труда – 503 члена. По едно свое издание обаче, след своето създаване, той е най-голямата първа организация на частни предприемачи с повече от 7 000 членове и 40 регионални съюза в България. [70, 1] А по цитираното вече изследване на Международната организация на труда той, към 1992 – 1993 г. обединява 8 000 частни работодатели и фирми, обхванати в 40 регионални асоциации. [42, 183]

Съюзът за стопанска инициатива е признат за пръв път за представителна организация на работодателите на национално равнище в тристранното сътрудничество с Решение на Министерския съвет № 58 от 22 февруари 1993 г.¹⁵⁷

По оценка на изследователски екип на Международната организация на труда към 1992 – 1993 г., Съюза за стопанска инициатива концентрира своята дейност върху подпомагането на свободните предприятия, оказване на влияние върху правителството и законодателите и предоставяне на услуги на своите членове. Макар, че участва активно в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество той не подържа други контакти със синдикатите и не участва в колективното договаряне. [42, 184]

При искането си да получи статут на представителна организация на работодателите в тристранното сътрудничество на национално равнище през 2004 г., в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, [92] Съюза за стопанска инициатива е декларилал следните данни:

 660 членове с над 20 работникци и служители;

 14 браншови организации с не по-малко от 10 членове, разпределени в 9 отрасли;

 местни структури в 69 общини.

След извършената проверка, която установява достоверността на подадената информация, Комисията за установяване на критериите за представителност, създадена в съответствие с изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, в чиято работа участва като наблюдател и представител на Съюза за стопанска инициатива установява, че Съюза за стопанска инициатива отговаря на изискванията на чл. 35 от Кодекса на труда. [11]

Въз основа на това, по доклад на министъра на труда и социалната политика, Министерския съвет с Решение № 223 от 26 март 2004 г.¹⁵⁸ признава Съюза за стопанска инициатива за представителна организация на работодателите на национално равнище.
11.3.4. Съюз на работодателите

в България