Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница3/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Първо. Трябва да се погнусиш от това, че те е отвърнал от пътя и от това, че ти сам си се съгласил да промениш пътя си. Това значи човек да отхвърли Божия съвет заради съвета на някой си Мъдромир. Господ казва: "Подвизавайте се да влезете през тясната врата (това е вратата, при която те пращах), защото тясна е вратата, която води към живота и малцина са тези които я намират"<$FЛука 13:24; Матей 7:13,14>. Така този лукав човек те е отклонил от тази врата и от пътя, който води към нея и те е довел много близо до погибел. Следователно от това негово пъклено дело трябва да се гнусиш. Също трябва да се погнусиш и от себе си, защото си го послушал.

Второ. Трябва да се погнусиш и от старанието му, че те накара да намразиш кръста, защото трябва да предпочетеш кръста повече от всичките египетски съкровища<$FЕвреи 11:25,26>. Освен това Царят на славата е казал, че "Който иска да упази живота си, ще го изгуби"; и който иска да ходи след Него и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, даже и своя си живот, не може да бъде Негов ученик<$FМарк 8:38>. Сега пак ти казвам, че ти трябва съвсем да се погнусиш, когато някой се старае да те убеди да вярваш, че ще ти причини смърт онова, без което не можеш да получиш вечен живот.

Трето. Трябва да се погнусиш и от това, че той е отклонил стъпките ти в един път, който води към смъртно наказание. Затова трябва да разсъдиш кой е този, при когото те е изпратил, и колко неспособен е той да те отърве от товара ти. Този, при когото си тръгнал, за да получиш облекчение, е някой си Държизакон, син на една робиня, която и до днес е жива и заедно с децата си е в робство. А пък планината, от която си се изплашил, е нещо иносказателно<$FГалатяни 4:21-27>. Тя с децата си е в робство. Тогава как можеш да се надяваш, че именно чрез тях ще се освободиш от тежкия си товар? Този г-н Държизакон, не може да те освободи от товара ти. Досега никой не се е освобождавал чрез него. "Не можете да се оправдаете чрез делата на закона", защото "никой жив човек" не може чрез делата на закона да се освободи от товара си. Следователно този г-н Мъдромир е чужденец, г-н Държизакон е лъжец, а сина му Политик с усмихнатото си лице е лицемер. Те и тримата не са в състояние да ти помогнат. Вярвай ми, че всичко това, което си чул от Мъдромир, е било, за да те отклони от истинското ти спасение, като се отделиш от пътя, в който аз те бях упътил. След тези думи Благовест извика силно към небето за потвърждение на всичко, което бе казал, и внезапно избухна огън от планината, под която стоеше горкият Християн. Той чу думи, които направиха космите на главата му да настръхнат. Думите, дошли отгоре бяха тези: "Които уповават на делата на Закона, те са под клетва, защото е писано: проклет всеки, който не пребъде във всичко, което е писано в Книгата на Закона, за да го прави"<$FГалатяни 3:10>.

Като чу това, Християн не очакваше вече нищо друго освен смъртта си. Започна да плаче отчаяно и да проклина часът, в който бе срещнал г-н Мъдромир, като се самообвиняваше и се наричаше хиляди пъти безумен, че е послушал съвета му. Потъваше в срам, като си помислеше, че неговите (на Мъдромир) доказателства, който бяха плътски, го убедиха да напусне правия път. Тогава той се обърна към Благовест и му каза:

-- Господине, как мислиш има ли още надежда за мене? Мога ли да се върна пак в онзи път и да отида до тясната врата? Няма ли да ме изпъдят оттам, да ме върнат засрамен? Дълбоко се разкайвам, че послушах съвета на онзи човек, но няма ли надежда да ми се прости този грях?

-- Твоят грях е много голям -- отговори Благовест, -- защото ти си извършил две злини. Отстъпил си от пътя на доброто и си тръгнал в забранения път. Въпреки това човекът, който стои при тясната врата, ще те приеме, защото той е добродушен и обича всички човеци. Само внимавай добре да не се отклониш пак на друга посока и по този начин да погинеш още по пътя, когато яростта му се разпали.

Глава втора

Тогава Християн се върна назад. Благовест го гледаше със засмяно лице. Той прегърна Християн и като го целуна приятелски, му каза:

-- Бог да ти е на помощ!

Тогава Християн тръгна с бързи крачки, като не поздравяваше никого по пътя, а когато го заговаряха, той не се спираше да им отговаря. Все му се струваше, че ходи по забранено място и не се почувствува вън от опасност, докато не влезе пак в пътя, от който се беше отклонил, когато последва съвета на господин Мъдромир.

След доста ходене, Християн стигна до тясната врата. Над вратата имаше надпис: "Хлопай и ще ти се отвори"!

Той похлопа няколко пъти. Излезе един сериозен старец на име Доброжелател, който го попита:

-- Кой си ти? Откъде си? Какво търсиш?

Християн. Аз съм един беден и претоварен грешник. Идвам от град Погибелово и отивам за хълма Сион, за да се избавя от Бъдещия гняв. Научих, че пътят затам минава през тази врата. Моля те, Господине, пусни ме вътре!

-- На драго сърце ти позволявам -- отговори Доброжелател и отвори вратата. Но когато Християн понечи да влезе, старецът го дръпна за ръката.

-- Защо ме дърпаш? -- попита Християн.

-- Защото -- каза старецът -- тук, близо до вратата, има една силна крепост, на която началник е Велзевул. От там хвърлят стрели върху тези, които идват до вратата, с намерение да ги убият, преди да прекрачат прага й!

-- Много се радвам! -- отговори Християн разтреперан.

Когато Християн влезе вътре, старецът го попита:

-- Ами кой те упъти да дойдеш тука?

Християн. Благовест ми каза да дойда тука и да похлопам, както и направих. Той ме увери също, че ти, Господине, ще ми кажеш какво трябва да правя.

Доброжелател. Ето, една отворена врата е пред тебе и никой човек не може да я затвори!

Християн. Едва сега започвам да жъна плода на труда си!

Доброжелател. Но защо си дошъл сам?

Християн. Защото никой от съседите ми не е разбрал опасността, която ги заплашва. Единствен аз разбрах какво ме очаква.

Доброжелател. Видя ли те някой от тях, когато тръгна?

Християн. Видяха ме! Най-напред ме видяха жена ми и децата ми. Те викаха след мене да се върна. Също и някои от съседите ми викаха с висок глас да се върна, но аз си запуших ушите и продължих пътя си!

Доброжелател. Нямаше ли някои от тях, които да те разубеждават да се върнеш у дома си?

Християн. Имаше! Упорен и Уводен ме настигнаха по пътя, но като видяха, че не могат да ме разубедят, Упорен ми наговори всевъзможни хули и се върна, а Уводен вървя донякъде заедно с мене.

Доброжелател. А защо не дойде дотука?

Християн. Не знам! Ние вървяхме заедно до Тинята на отчаянието, където и двамата затънахме. Тогава съседът ми Уводен се отчая и ми каза, че повече няма да се излага на бедствия, а когато успя да излезе от тинята, заяви:

-- Задръж за себе си онази хубава земя! На мене не ми трябва!

И така той се върна, а аз продължих напред. Той последва Упорен, а пък аз пътя, който ме доведе до тази врата!

Доброжелател. Ах! Злочест човек! Такава ли е почитта му към Небесната слава, та не я счита за достойна да понесе мъчнотии и опасности, за да я придобие?

Християн. Относно Уводен аз ти казах цялата истина. Но, ако е нужно да кажа истината и за себе си, ще видиш, че не съм в нищо по-добър от него. Той се върна в къщата си, а аз се отклоних и тръгнах в път, който води към смърт. Това направих, следвайки плътоугодните съвети на господин Мъдромир!

Доброжелател. И тебе ли те сполетя неговата измама? Той сигурно те е канил да отидеш, да търсиш помощ от господин Държизакон! Те и двамата са прелъстители! Ти последва ли неговия съвет?

Християн. Доколкото можах изпълних съветите му. Отидох да търся Държизакон, но когато стигнах до планината, която е близо до къщата му, стори ми се, че тя ще падне върху главата ми и това ме принуди да се спра!

Доброжелател. Тази планина е погубила много хора и още много души има, които ще намерят смъртта си там. Добре, че си се отървал и не те е затиснала!

Християн. Наистина, аз сам не зная какво би станало с мене, ако за щастие не бе ме срещнал Благовест в момента, когато бях изпаднал в отчайващо и мрачно настроение. Съзнавам, че пак по Божия милост стана тая среща, иначе никога нямаше да стигна тук. Сега съм дошъл тука точно такъв, какъвто съм. Признавам, че заслужавах смърт там, под онази планина, вместо да се удостоя да бъда тук и при това да разговарям с Господаря си. О, колко е голяма тази милост към мене, да съм приет тук!

Доброжелател. Ние не пъдим никого, независимо какво е сторил, преди да дойде тук<$FИоан 6:37>. И така, скъпи Християне, ела с мене и ще ти покажа пътя, по който трябва да вървиш. Този път е правен от Патриарсите, Пророците, Христос и Неговите Апостоли. Това е най-правият път и никой друг път не може да се сравнява с него!

Християн. Той не се ли отклонява някъде наляво или надясно? Няма ли човек като мене, който не го знае, да се обърка?

Доброжелател. Да, тук-таме заобикаля. Има и много второстепенни пътища, които се събират в него, но тъй като те са криви и широки, ще ги разпознаваш много лесно. Истинският път е винаги прав и тесен<$FМатей 7:14>.

Тогава видях в съня си, че Християн го попита дали не би могъл да му помогне да свали товара си, защото още не се беше освободил от него и без чужда помощ не бе в състояние да го снеме. Доброжелател му каза:

-- Колкото за товара ти, имай търпение да го носиш, докато стигнеш до спасителното място. Когато стигнеш там, товарът ти от само себе си ще падне и ще бъдеш освободен.

Докато Християн отново се приготвяше за път, Доброжелател продължи:

-- Като изминеш едно малко разстояние от тази врата ще намериш къщата на Тълковника. Похлопай на неговата врата и той ще ти покаже някои важни неща!

Тогава Християн се прости с приятеля си, който на раздяла му каза:

-- Бог да ти е на помощ!

Доста път извървя Християн, докато стигна до къщата на Тълковника. Там той похлопа няколко пъти. След малко отвътре се чу глас:

-- Кой чука?

Християн. Господине, аз съм пътник, един от познатите на добрия Господар. Казаха ми, за мое добро, да дойда при тази къща, затова искам да видя Господаря!

След малко Господарят дойде и попита Християн:

-- Какво искаш?

Християн. Господине, аз идвам от град Погибелово и отивам към хълма Сион. Човекът, който стои до вратата, намираща се в началото на този път, ми каза, че ако дойда тук, ти ще ми посочиш някои важни неща, които ще ми бъдат от полза в пътуването.

Тълковник. Влез! Аз ще ти покажа всичко, което ще ти бъде полезно!

Тогава заповяда на слугата си да запали една свещ и повика Християн да върви след него. Влязоха в една отделна стая. Слугата, пак по негова заповед, отвори друга врата. Още при отварянето й Християн видя окачен на стената портрет на човек със сериозно лице. Очите му бяха отправени към небето. В ръката си държеше най-добрата Книга. Законът Божий бе написан на устните му, над главата Му висеше златен венец, а зад гърба му се виждаше светът. Сам Той (човекът) стоеше в такава поза, като че умоляваше да дойдат при Него всички.

Християн. Какво значи това?

Тълковник. Човекът, изобразен тук, е един от хилядите. Той може да ражда чада, да търпи мъките на раждането им и да ги кърми<$F Галатяни 4:19, I Коринтяни 4:15>. Това, че го виждаш с очи обърнати към небето, държащ най-добрата Книга и имащ Законът Божий написан на устните си, е с цел да разбереш, че неговата работа е да открива пред грешниците тайни неща. А това, че стои в поза на умоляващ човеците да дойдат при Него, светът, лежащ хвърлен зад гърба му, и златният венец, който виси над главата Му -- показва, че той, като не гледа на настоящето, презирайки нещата на този свят, поради любовта, която има към службата на Господаря си, ще приеме слава в бъдещия свят.

Показах ти този образ най-напред, защото човекът, когото той представлява, е единственият, когото Господарят на онова място, където ти отиваш, е поставил да ти бъде пътеводител през всичките трудни места, които ще срещнеш по пътя. Затова гледай внимателно това, което ти показвам и пази добре в ума си всичко, което си видял, да не би да срещнеш по пътя някои, които преструвайки се, че те водят право, да те заведат в техния път, който води към смърт.

След това той хвана Християн за ръката и го заведе в една много голяма стая. Тя бе потънала в прах, тъй като никога не бе метена. Като я разгледаха, Тълковникът повика един човек да я помете. Но когато последният започна, толкова много прах се вдигна, че Християн щеше да се задави. Тълковникът, виждайки това, извика едно момиче, което стоеше наблизо и му каза:

-- Донеси вода, за да напръскаш пода!

То веднага донесе вода и напръска пода, след което тя беше почистена много лесно.

Християн. Какво означава това?

Тълковник. Тази стая представлява човешко сърце, което никога не е било осветено чрез сладостта на Евангелската благодат. Прахът е всъщност греховното му естество и вътрешните разтления, които са осквернили целия човек.

Този, който започна най-напред да мете стаята е Законът, а момичето, което донесе вода и напръска вътре, е Евангелието. Ти видя, че щом първият започна да мете, прахът се вдигна толкова много в стаята, че той не само не можа да го очисти, но щеше и тебе да задуши. Това показва, че Законът чрез действието си, вместо да очисти сърцето от грях, само оживява и усилва греха, като го умножава в душата, понеже го открива и го забранява, ала не може да даде сила, която да го победи<$FРимляни 7:9; I Коринтяни 15:56; Римляни 5:20>. Момичето обаче, което ти видя след него, напръска стаята с вода и след това помете лесно. Това изявява действието на Евангелието със сладкото му и многоценно влияние, когато влезе в човешкото сърце. Както момичето унищожи праха, като напръска стаята с вода, така чрез вярата в Христос, Когото намираме в Евангелието, се побеждава грехът и се очиства душата. Така тя става достойна Царят на славата да живее в нея<$FИоан 15:3; Ефесяни 5:26; Деяния 15:9; Римляни 16:25,26>.

Пак видях в съня си, че Тълковникът хвана Християн за ръката и го заведе в друга стая. Тя беше по-малка от първата. В нея имаше две малки деца. Всяко от тях седеше на столчето си.

По-голямото дете се казваше Нетърпелко, а по-малкото Търпелко. Нетърпелко изглеждаше много недоволен, а Търпелко, напротив, беше много спокоен.

Християн. Защо Нетърпелко е толкова недоволен?

Тълковник. Защото наставникът им каза, че ще им даде най-добрите неща в началото на идващата година, а той ги иска сега. Търпелко обаче е склонен да чака дотогава.

Точно тогава видях, че някой дойде при Нетърпелко и му донесе една торба, пълна със скъпоценни неща, които изсипа пред него. Той започна да им се радва, като се присмиваше на Търпелко. Но докато го наблюдавах, забелязах, че за кратко време всичко разпиля и нищо не му остана освен едни дрипи.

Християн. Обясни ми, какво значи всичко това?

Тълковник. Тези две момчета са символи. Нетърпелко представя човеците в този свят. Търпелко представя човеците в бъдещият свят. Ти видя преди малко, че Нетърпелко иска всичко сега, т.е. в този свят. Такива са човеците от света. Те искат всичките си добрини сега и не могат да чакат до друга година, т.е. до другия свят, за да получат наградата си. Пословицата: "Едно птиче в ръката струва повече от две птици на дървото", има по-голяма власт над тях, отколкото имат всичките Божествени свидетелства относно добрините, които ще получат в бъдещия свят. Но както видя и ти, той ги разпиля много бързо и му останаха само дрипи. Така ще бъде с всеки такъв човек при свършека на този свят!

Християн. Сега виждам, че Търпелко е по-мъдър в много отношения. Първо, той търпи и чака за най-добрите неща и после, той ще се удоволствува от славата на своите неща, когато другият ще има само дрипи.

Тълковник. Можеш още да прибавиш, че славата на бъдещия свят не повяхва, а тукашните неща скоро преминават. Следователно Нетърпелко, който е предпочел да постави добрите неща на първо място, няма причини да се присмива на Търпелко. По-скоро Търпелко, поради това че е поставил най-добрите неща за най-накрая, има причина да се усмихва на Нетърпелко. Първото трябва да отстъпи мястото си на последното, защото на последното времето предстои да дойде. Последното обаче не отстъпва мястото си никому, тъй като след него няма какво да идва. И така, който си вземе дела веднага, ще го изхарчи рано, но който си вземе дела по-късно, той ще го има вечно. Затова и думите към Богатия бяха:

-- Ти вече си приел своите добрини в живота; така и Лазар злините си, но сега той е на утешение, а ти си в мъки<$FЛука 16:25>.

Християн. От това виждам, че е по-добре да не пожелавам сегашните неща, но да чакам бъдещите.

Тълковник. Точно така е, защото видимите неща са временни, а невидимите са вечни. Но тъй като временните неща са желателни за нашите плътски похоти, а пък бъдещите (т.е. вечните неща) са чужди на плътския ни ум, става много лесно прилепяването към първите и отдалечаването от последните.

Тук видях в съня си, че Тълковникът хвана Християн за ръка и го доведе до едно място, където до една стена гореше огън. Един човек стоеше там и непрекъснато хвърляше вода в пламъците, за да го изгаси, но огънят все по-силно се разпалваше.

Християн. Какво е значението на това?

Тълковник. Това е Христос, Който с маслото на благодатта Си непрестанно съхранява това, което е започнал вече в сърцето. Чрез това средство душите на Неговите хора запазват у себе си благодатта, независимо от делата на Дявола,<$FII Коринтяни 12:9>. Този пък, който, застанал зад стената, подклаждаше огъня, представя трудността изкушаваните да видят как се съхранява работата на благодатта в сърцето.

Видях, че Тълковникът пак го хвана за ръката и го заведе до едно прекрасно място, където имаше съграден великолепен палат. На върха му се разхождаха много хора, облечени в златни дрехи.

Християн. Можем ли да влезем тука?

Тълковникът го заведе до вратата на палата, пред която стояха много хора с желание да влезат, но не смееха. Не много далече от вратата друг човек стоеше до една маса, на която имаше тефтер и мастилница. Той записваше имената на тези, които искаха да влязат. До вратата стояха много въоръжени мъже. Те я пазеха готови да наранят всеки, който би посмял да влезе.

Това смая Християн. Докато наблюдаваше как всички се отдръпваха назад, заради страха от въоръжените, той видя че един човек със смело лице се приближи до мъжа, който записваше в тефтера, и му каза:

-- Господине, запиши и моето име!

След като последният направи това, човекът изтегли сабята си, постави шлем на главата си и се спусна към вратата, нападайки въоръжените мъже. Те го посрещнаха със страшен удар, но човекът, без да се отчае ни най-малко, започна жестоко да сече. Когато беше вече наранил мнозина и получил много рани от нежелаещите да го пуснат вътре, той най-после успя да си пробие път през тях и влезе в палата. В този момент се чу глас от вътрешността и от върха на палата:

-- Влезни, без страх влезни и вечна слава придобий!

Когато воинът влезе, те го облякоха с облекло подобно на тяхното. Тогава Християн се усмихна и каза:

-- Наистина, струва ми се, че сам разбирам какво значи това.

Християн. Позволете ми сега да си отида!

Тълковник. Не! Почакай, имам да ти покажа още нещо!

Той го хвана пак за ръката и го заведе в една много тъмна стая, където седеше един човек, затворен в железен кафез. Човекът изглеждаше много натъжен. Той седеше там, гледаше в земята със скръстени ръце и от време на време въздишаше така дълбоко, като че му се късаше сърцето от мъка.

Християн. Какво е значението на това?

Тълковник. Влез в разговор с него!

Християн. Кой си ти?

Човекът му отговори:

-- Аз не съм това, което бях едно време!

Християн. А какъв си бил едно време?
Човекът. По мое мнение и по мнението на близките ми аз бях безукорен и преуспяващ свидетел на вярата. Мислех, че непременно ще вляза в Небесния град и даже при самата мисъл, че ще стигна там, ми ставаше много приятно!

Християн. А сега какъв си?

Човекът. Сега съм съвсем отчаян. Затворен съм в отчаяние така, както съм затворен в този железен кафез. И не мога да изляза. Ах, не мога!

Християн. Но как попадна в това окаяно състояние?

Човекът. Престанах да бдя и да се въздържам. Пуснах юздите на похотите си. Съгреших против светлината на Словото и против Божията милост. Оскърбих Духа и той си отиде от мене. Изкусих Дявола и той дойде при мене. Разгневих Бога против себе си, Той ме остави и така много вкамених сърцето си, че вече не мога да се покая!

Тогава Християн попита Тълковника:

-- Няма ли никаква надежда за такъв човек?

-- Попитай него! - каза Тълковникът.

Християн се обърна към него:

-- Няма ли никаква надежда за тебе и трябва ли все да седиш затворен в този железен кафез на отчаянието?

Човекът. Няма никаква надежда!

Християн. Защо да няма? Синът на Благословения е много благ и милостив!

Човекът. Да! Но аз съм Го разпнал втори път в себе си. Презрял съм лицето Му, потъпкал праведността Му и съм счел кръвта Му за нищо, като съм укорил Духа на благодатта. Следователно изключил съм себе си от Божиите обещания. Сега не ми остава нищо друго освен заплахи, уви, ужасни заплахи и трепетно очакване на Съда и неугасимия огън, който несъмнено ще ме погълне<$FЕвреи 6:6; Лука 19:14; Евреи 10:26>!

Християн. Но защо си стигнал до това плачевно състояние?

Човекът. Заради беззаконните похоти, сласти и печалби на този свят, в наслаждението от които аз очаквах да намеря радост и удоволствия. Сега всяко едно от тях ме пояжда и боде като огнен червей!

Християн. Не можеш ли да се покаеш и да се обърнеш?

Човекът. Бог ми отрече покаянието. В Неговото Слово не намирам вече насърчение да вярвам. Сам Той ме е затворил в този железен кафез и всички хора по света не биха могли да ме освободят. О Вечност! Вечност! Как ще мога да се боря с мъките, които ще срещна във Теб!

Тогава Тълковникът каза на Християн:

-- Помни винаги нещастието на този човек и нека то постоянно да ти бъде едно предпазващо средство!

Християн. Съветът ти е добър. Това действително е много страшно. Бог да ми помага да бъда добър, трезвен и да се моля, за да избягвам причините, които са го довели до това окаяно състояние. Господине, не е ли време вече да тръгна по пътя си?

Тълковник. Постой още малко! Има нещо, което желая да ти посоча и тогава ще си тръгнеш.

Той го хвана за ръката и го заведе в една стая за спане. Там имаше един човек, който току-що бе станал от леглото си, и като се обличаше, трепереше и залиташе.

Християн попита:

- Защо трепери и залита този човек?

Тълковникът се обърна към човека и го помоли сам да отговори на Християн.

Последният започна да разказва:

-- През нощта, докато спях, сънувах, че небето много се смрачи. Последваха ужасни гръмотевици и светкавици, които ме изплашиха до смърт. Гледайки нагоре, видях, че облаците се ръзтърсваха. Видях и Човек, седнал всред един облак, заобиколен с хиляди Небесни ангели. Всички те бяха облечени в огнен пламък, а самото небе като че гореше. Тогава чух висок глас, излизащ като от тръба: -- Станете вие мъртви и дойдете на Съд!

Камъните веднага се разцепиха, гробовете се отвориха и мъртвите, намиращи се вътре, излязоха. Някои от тях се радваха много, гледайки постоянно нагоре, а други се мъчеха да се скрият в горите. Тогава видях, че Човекът, Който седеше върху облака, разгърна Книгата и повика целия свят да се събере. Един силен пламък обаче, който излизаше отпред, държеше събраните на разстояние, далече от Него. Разстояние, каквото се запазва между съдията и обвиняемите<$F Иоан 5:28, I Коринтяни 14:1, I Солунци 4:16>. Тогава чух Този, Който седеше върху облака, да заповядва на слугите Си:

-- Съберете къклицата, сламата и плевата и ги хвърлете в огненото езеро!

Веднага се отвори бездна близо до мястото, където стоях. От нея изскачаха разгорени въглища и много, много дим. От дълбините й се чуваха ужасни викове.

И пак заповяда на същите служители:

-- Приберете житото Ми в хамбара!

Изведнъж видях как много хора бяха грабнати нависоко в облаците. Аз обаче останах долу. Тогава потърсих някъде място да се скрия, но не можах, защото очите на Този, Който седеше върху облака, гледаха все към мене. Спомних си греховете, които бях вършил и съвестта ми ме обвини за всичко. Точно в това състояние се събудих от съня си<$FМатей 3:12; Лука 3:17; I Солунци 4:16>.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница