Да се определят пропуските между състоянието на водите, произтичащи от базовия сценарий и целите на Директивата (добро състояние на водите);
Да се определят значителните проблеми при управлението на водите във всеки речен басейн;
Да се павира пътят за подготовка на програмата от мерки за решаване на тези проблеми.
Тук икономическият анализ ще използва до най-висока степен техническия анализ. Въпреки това, трябва се предвидят и достатъчно икономически елементи, за да се проведат смислени консултации със заинтересованите участници.
Процес
Внимание!
СТЪПКА 2.1 – ЩЕ ИМА ЛИ ПРОПУСКИ В СЪСТОЯНИЕТО НА ВОДИТЕ ДО 2015?
Да превърне прогнозния анализ на натиска и инвестициите във водния сектор в прогноза за въздействията;
Да се определят пропуските между целите на Директивата по отношение на постигнатото състояние на водите с базовия сценарий и неговите оптимистични и песимистични варианти:
Ако има пропуск в състоянието на водите → Преминете към стъпка 2.2.a;
Ако няма пропуск в състоянието на водите → Преминете към стъпка 2.2.b.
Оценката на пропуските в състоянието на водите е еквивалентно на по-точната оценка на риска от несъответствие.
Пропуск: определете водните обекти, които имат пропуски;
Дефинирайте основните източници на натиск (особено по отношение на социално-икономическите групи), за да улесните избора на подходящи мерки в Стъпка 3;
Започнете да идентифицирате основните възможности/ мерки, които трябва да бъдат проучени на следващите стъпки;
Оценете как социално-икономическите групи могат да бъдат засегнати от основните възможности/ мерки, предприети за преодоляване на пропуските.
Публичните консултации са ясно дефинирани на тази Стъпка. Ще бъде важно да направите предварителни оценки на разходите и социално-икономическите въздействия, върху основата на които да се проведат консултациите.
СТЪПКА 2.2.b – КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО “НЕ СЕ УСТАНОВИ ПРОПУСК?
Няма пропуск: мерките за изпълнение на приложимото законодателство за водите са достатъчни за постигане на целите на Директивата;
Потвърдете тези цели и програмите от мерки, изискуеми по приложимото законодателство за водите в подготвителните документи;
Ако е необходимо, определете разходите за тези основни мерки и направете първоначална оценка на въздействията на тези мерки върху социално-икономическите сектори и възвращаемостта на разходите → Преминете към Стъпка 3.4.
При Стъпка 3, може да е необходимо да препотвърдите разходите за тези основни мерки и тяхната степен на възвращаемост, за да можете да ги включите в окончателния План за управление на речните басейни.
Основни резултати…
… Използвайте за
Определят се общите разходи за основните мерки, ако няма пропуски;
Определяне на водните обекти, при които са установени пропуски;
Определяне на ключовите сектори, предизвикващи пропуски и тези, които могат да бъдат засегнати, както и първоначална прогноза за разходите за допълнителни мерки за постигане на добро състояние на водите.
Подготвителни документи за ПУРБ до 2006;
Междинен преглед на основните проблеми при управлението до 2007.
Методологичен обхват
След като бъдат установени пропуски или рискове от несъответствие на дадени водни обекти в речния басейн, се прави по-подробен анализ на нивото на засегнатите водни обекти. Например, за да се постигне по-ясна представа за натиска и неговите въздействия върху състоянието на тези водни обекти;
Оценката на пропуските ще изисква добро разбиране на хидрологичния цикъл и взаимоотношенията между, от една страна, натиска и мерките, а от друга страна – въздействията. Нивото, на което трябва да се извърши оценката зависи от определените водни обекти, при които са установени пропуски в съответния район на басейново управление.
Методи и инструменти за прехвърляне на тенденциите в натиска към тенденциите в състоянието на водите;
Потенциална роля на екологичното моделиране
Информацията за тази подстъпка идва предимно от други компетенции на ниво речен басейн, например от експертите, отговорни за определянето на въздействията и натиска.
Стъпка 2.2.a
Определяне на допълнителни мерки, в това число нови инвестиции, секторни политики, икономически инструменти;
Първоначална оценка на разходите за тези допълнителни мерки;
Първоначална (качествена) оценка на социално-икономическите въздействия върху определени целеви групи.
Икономическият анализ може да играе роля при определянето на ключовите източници на натиск. А социално икономическите индикатори могат да представляват интерес за заинтересованите участници и обществеността в контекста на консултациите.
Стъпка 2.2.b
Разходи за основните мерки;
Оценка на въздействието на основните мерки върху социално-икономическите групи.
Вижте, например, докладите по специфичните европейски директиви за водите (например Директива за пречистване на отпадните градски води).
Това ли е всичко?
Член 14 предвижда, че подготвителните документи за плана за управление на речния басейн трябва да бъдат разработени три години преди всеки бъдещ ПУРБ, за да се осигури необходимата информация за консултации с ключовите заинтересовани участници и обществеността. Това изискване се отнася за междинния преглед на значимите проблеми при управлението на речния басейн, предвиден за 2007г. (и най-малко две години преди всеки бъдещ план през следващите планови периоди). По този начин, гарантирането, че резултатите от анализа отговарят на информацията, която заинтересованите участници и обществеността изискват, ще бъде от основополагащо за вида информация, която ще се представи и за формата на отчета.
Примери – използване на симулационни модели за оценка на пропуските в състоянието на водите и подпомагане на анализа на рентабилността Компютърните симулационни модели могат да се окажат полезни за оценката на въздействието на натиска върху състоянието на водите и оценка на ефективността/ възможното екологично въздействие на различните мерки:
В примера за Alsace беше използван математически хидродинамичен модел (виж Анекс E) за проучване на проблемите с попадането на сол (NaCl) в подпочвените водоносните слоеве. Моделът помогна да се представят количествени показатели за въздействието на планираните мерки за качество на водите, показвайки, че тези мерки не са достатъчни за постигане на добро състояние на водите;
В примера Cidacos беше използван опростен модел за баланс на масата при оценка на ефективността на мерките (виж Анекс E). Този модел включва под-модели за определени речни райони осигури принос за анализа на рентабилността на мерките, насочени към различни икономически сектори (земеделие, домакинства и др.) и екологичните проблеми (качество на водите, количество на водите и свръх добив).
Ясно е, че моделите трябва да се използват внимателно, т.е. ползвателят трябва да разбере предположенията и информацията, използвани за изграждане и адаптиране на модела и несигурността при прогнозирането на модела. Въпреки това, ако са добре разработени и действат във взаимодействие със заинтересованите участници, те могат да осигурят ефективни платформи за анализ, разбиране и дискусии, насочени към подпомагане на решението.
