Задача 1 – Оценка на основните предишни тенденции

Развитие на замърсяващите дейности 1990-1999:

+2.7% прираст на населението (+0.3%/ годишно)

+11% ръст на промишленото производство (+1.3%/ годишно)

Във втория етап бяха симулирани въздействието на развитието на бъдещите дейности и планираните политики и програми (канализационни дейности) и бяха определени критичните фактори, които възпрепятстваха достигането на добро количествено (химично) състояние в речния басейн на Oise. Базовият сценарий очерта основните трудности за постигане на целите за качеството на повърхностните води, в това число трайното замърсяване с нитрати, включващо и подпочвените води, и несъвместимостта между дефиницията за “добро” състояние и някои природни процеси. Докато базовият сценарий се оказа много полезен, все пак съществуваше сериозна несигурност относно бъдещата степен на стопански дейности в региона, в частност за промишлеността и селското стопанство. Наличието на данни за това проучване беше добро предимство, което подпомогна съставянето на сценария, а проучването осигури полезни резултати относно риска от неуспешно постигане на целите за добро състояние до 2015, и представи по-широк поглед отколкото последната планова подготовка (до 2006г.).

Внимание! Не разчитайте прекалено много на минали прогнози и внимателно проучете алтернативните сценарии, като не разчитате само на един Прегледът на съществуващите минали прогнози показа, че дългосрочните планове във водния сектор обикновено се оказват неверни, когато се оценяват в последствие. Следователно, е опасно да предполагате, че определен имидж в бъдеще може да бъде резултат от съвсем малки прогнози на минали тенденции. В допълнение, много е важно да избягвате представянето на един “имидж за бъдещето” като базов сценарий. За предпочитане са разнообразни имидижи, получени от поредица комбинации на променливи.

Предпочитаният подход за планиране на тенденциите е важен елемент в прогнозирането на търсенето и изисква използването на дисагрегиран подход към прогнозиране на търсенето, за да се определят ключовите двигатели на търсенето и в частност, основните сектори, които въздействат върху търсенето. Този пример представя прогнозиране на търсенето с цел разработване на стратегия за водните ресурси на Англия и Уелс. Неговата цел е да покаже степента на детайлите, необходима за обосновано предположение на бъдещото водоползване в резултат на промените в ключовите двигатели на търсенето. Подходът е валиден за територии с различна големина, въпреки че в малките речни басейни може да са на лице местни проблеми, свързани с точността на извадките и наличието на данни.

Подобно ниво на дисагрегация се препоръчва като добра практика, за да се осигури достатъчно доверие в оценката на баланса между търсенето и предлагането, които са основни при разработването на базовата оценка на водоползването.

• 
  По-голяма точност на прогнозите чрез намаляване на несигурността, произтичаща от използването на родови предположения;
  
• 
  Прозрачни прогнози за съвкупното търсене на вода, при които може ясно да се опише ръста/ упадъка на ключовите сектори – осигурява ясна платформа, върху която да се организират дискусии със заинтересованите участници;
  
• 
  Прилагането на определени предположения може да се ограничи само до съответните сектори;
  
• 
  Улеснява разработването на секторни политически, икономически, социални и екологични сценарии; Улеснява използването на метода “какво, ако …?” за прогнозиране, например въздействието на политиките за управление на водите, технологията и др.
  

Недостатъците на тази класификация са:

• 
  Наличие и разходи за получаване на иконометрични данни за видовете водоползване в толкова подробна степен;
  
• 
  Рентабилността може да е под въпрос за толкова краткосрочни прогнози (година за година) особено в региони, където има значителни излишъци от ресурси, а точността на прогнозата е по-малко критична.
  

Въз основа на предишната за дача, трябва да бъдат идентифицирани и анализирани ключовите движещи сили и двигатели, свързани с водата и политиката за водата (независимо дали са хидроложки, социално-икономически или политически/ регулаторни). В тази задача предлагаме да се концентрирате на промените, които са по-сигурни и за тях:

• 
  Да направите основателни предположения относно бъдещата динамика на анализираните двигатели;
  
• 
  Да оцените въздействието на промените в тези двигатели върху натиска; и
  
• 
  Да определите получените въздействия, а след това състоянието на водата.
  

Преди всичко, тази задача е предназначена за оценка на резултатите, които очакваме от изпълнението на други Директива за водите и околната среда, и особено резултатите от тях по отношение инвестициите за намаляване замърсяването водите, отчитайки бъдещите възможности, които са ефективно планирани за следващите години.

• 
  Какви допълнителни количества замърсяване ще бъдат ограничени в бъдеще (например след изграждане на допълнителни канализационни и пречиствателни съоръжения)?
  
• 
  Какъв ще бъде ефектът от планираните политики за наличието на вода за услуги във водния сектор и водоползване (например регулаторни политики, политики за съоръжения за съхранение …)?
  

Тази задача е от основно значение в процеса на изпълнение на Рамковата директива за водите и следователно трябва да бъде управлявана от областната управа на високо управленско ниво. Може би ще е необходимо да се създаде “стратегическа координационна група”, в която да се обединят всички опит и междудисциплинарни знания в рамките на процеса. И отново, във връзка с тези въпроси, препоръчваме да не се стремим към описание на един единствен образ на бъдещето. Когато се налага да правим избор между различни стойности на някои променливи (например ръста на дейностите, технологичните промени, степента на изпълнение на политиките...), могат да бъдат разработени поредица алтернативни базови сценария. Таблицата по-долу обобщава подхода в Задача 2.

Съответния опит за създаване на сценарий, използван в политическите дебати е малък и далеч от необходимия, поради което е интересно да разгледаме подхода, използван в Тунис, в контекста на сериозен натиск върху водите. Въпреки че Тунис не е представител на европейския континент като цяло, използваният подход е полезен, въпреки липсата на средства и данни, и поради това че представи няколко прости инструмента за разработване на сценарии въз основа на техническите прогнози за “повторна употреба”, които съществуват като цяло в институциите, планиращи състоянието на водите.

• 
  Първият предвижда три възможности за развитие на агломерацията на населението в Sfax;
  
• 
  Вторият предвижда две възможности за демографията в други градове в региона;
  
• 
  Третият предвижда две възможности за развитие на селското население.