Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда


Фигура 1: Пример за формулиране на допускания за демографското развитие на регион Sfax



страница39/55
Дата12.05.2017
Размер5.92 Mb.
#21182
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   ...   55

Фигура 1: Пример за формулиране на допускания за демографското развитие на регион Sfax


Стъпка 2 изисква проверка на глобалното съответствие на комбинацията от допускания. В регион Sfax бяха поставени следните важни въпроси: (i) какви са основните допускания за всяка крива на растежа (население, течове)? Експоненциална, линейна или логистична е тази крива? Какъв е темпът на ръста?; и (ii) Какъв е статута на променливата: може ли тази тенденция да бъде екстраполирана, много ли е несигурна (в зависимост от външни несигурности) или е проектна променлива (която подлежи на решаване от заинтересованите участници)? (iii) Какъв е очаквания баланс в търсенето/ предлагането на водни ресурси и сумата на водоползването под максималните налични ресурси ли е? Във връзка с техническите предположения, които осигуряват тяхната основа, трябва да се отчетат и политическия и социалния контекст на сценария.
Стъпка 3 изисква обединяване на основните допускания за разработването на алтернативни сценарии като се намалява броя на основните допускания, като се обяснява качествено процеса на еволюция и като се определят количествено допусканията за бъдещото развитие. В Sfax разработените алтернативи бяха планиране на земеползването, спонтанното развитие и базовия сценарий. За да се представят сценариите беше важно те да бъдат последователни в своя формат със структурния списък на допускания, за да се гарантира прозрачност (за обсъждане със заинтересованите участници); количествена оценка на баланса ресурси/ търсене; пример за причинно-следствените връзки, основните проблеми и преходи, които могат да възникнат, и ако е възможно, географско представяне на пространственото разпределение на ресурсите и ползването. Важно е да се наблегне на факта, че прозрачността на структурата на сценария, методите и използването на източници на данни са толкова важни, колкото и надеждността на информацията, въз основа на която се правят допусканията.
Балансът между водните ресурси и водоползването, представено в Стъпка 2, заедно с набора допускания за планиране на земеползването доведе до положение, при което прогнозираната привлекателност на дълбокия водоносен слой от планираното развитие стана по-голяма от прага за подновяване на водоносния слой. Следователно беше необходимо да се представят други начини за генериране на водоснабдяване, в частност относно ползването на подпочвени води за селскостопански цели.
Стъпка 4 изисква разработване на сценарий и история. За сценария за планирането на земеползването беше представено следното:
Изпълнява се много динамична политика за планиране на земеползването. Местните заинтересовани участници в развитието преговарят за субсидии и известна автономност от държавата по начин, по който не се отчита ограничението на естествените водни ресурси. И накрая, моделът на развитие, за който бяха инвестирани много пари, се поставя под въпрос поради голямото ползване на вода.”
В резултат на това този сценарий беше представен за сценарий на спонтанното развитие:
Град Sfax продължава да се разраства и без прилагането на политики за планиране на земеползването. Поради недостига на вода и евро-средиземноморската свободна търговска зона, заетостта в селското стопанство в този регион драстично намаля. Sfax трябва да включи това ново население и работна сила, които увеличават проблемите във водоснабдяването на града. Благодарение на политическото си значение, градът успя да получи по-голяма част от националната мрежа на водните ресурси, но националната солидарност и разпределянето на водните ресурси се превърнаха основен национален политически проблем.”
Този последен пример показва защо социалните и политически елементи трябва да бъдат добавени към техническата форма на базовия сценарий. Докато техническите планове показват ръста и интензитета на сектора напояване, фактически бъдещето на този сектор е по-несигурно. И регионалните, и националните политики, въздействието на външните фактори върху недостига на вода, са важни, доколкото трябва да бъдат признати, дори и да не се определят количествено.
Подходът на сценария, представен тук е възможен за приложение без особени усилия и дори с малко информация. Той показва, че базовия сценарий, предвиден в Рамковата директива за водите може да бъде съставен като определена комбинация от допускания, например комбинацията, основаваща се на планирането на земеползването и други съществуващи планове. Другите възможни комбинации също са добри и са необходими като контра примери за базовия сценарий. Следователно е необходимо да обсъдим сценариите, които разработваме и да гарантираме, че методът им на разработване е достатъчно прозрачен за всички заинтересовани участници, които ще бъдат включени в дискусиите.

Източник: Treyer, S. (2002, предстои).
Пример 5 – Пример за резултати от съставянето на сценарий в Ribble (Англия)

В този пример се описват седем вида натиск върху състоянието на водите в басейна Ribble, сред които най-важните са: зауствания на водата в промишлеността, (STW), наличието на опасни вещества, селскостопанско и дифузно замърсяване и черпене. В Таблицата по-долу е показано как могат да се представят резултатите от описанието и оценката на риска, позовавайки се на опита в речния басейн Ribble. Въпреки че по пример Ribble видовете натиск се анализират количествено и качествено, резултатите, показани по-долу са представени в количествена форма: стрелките показват дали видовете натиск ще намалеят, ще се повишат, или ще останат на същото ниво, докато В, С, М показват вероятния риск от неуспешно постигане на добро състояние на водите (добро, средно или лошо). В Таблицата по-долу е показано, че съществува висок риск от неуспешно постигане на добро състояние през 2015, 2021 и 2027 за сметка на STW заустванията и дифузното замърсяване от селското стопанство, както и че черпенето може значително да допринесе за риска от неуспешно постигане на добро състояние на водите през 2027.










Възможно развитие на натиска

Възможност за ограничено постигане на висококачествено състояние в бъдещите планови периоди

Ribble

Важно?

2000 до

2015


2015 до

2021


2021 до

2027


2015

2021

2027
















Д

С

Л

Д

С

Б

Д

С

Л

Зауствания на водата в промишлеността STW

Да







В

С

М

В

С

М

В

С

М

Сметище

Не







М

М

М

М

М

М

М

М

М

Отводняване

Не







С

М

М

М

М

М

М

М

М

Опасни вещества

Да







М

М

М

С

С

М

С

С

М

Селскостопанско дифузно замърсяване

Да







В

В

М

В

В

М

В

В

М

Черпене

Да







М

М

М

М

М

М

В

С

М

Общо (вкл. Синергия/ натрупани ефекти)













В

В

М

В

В

М

В

В

М

Д-Добро, С-Средно, Л-Лошо състояние. В-Висок (75%), С-Среден (50%), М-Малък (25%) риск от неуспех
Източник: Интегрирана оценка на плановете за управление на речните басейни. Environment Agency
Източник: Интегрирана оценка на плановете за управление на речните басейни. Environment Agency, Andrews et al(ii), цитат: примерът Ribble.
Задача 3 – Включете промените в несигурни параметри (обединяване на критична несигурност)
В тази задача повечето несигурни промени, които биха имали значително въздействие върху видовете натиск и състоянието на водите се обединяват в анализа за разработване на окончателни обичайни бизнес сценарии, които ще се използват за определяне на пропуските в състоянието на водите.
На този етап, възможността от несигурни събития или “какво-ако сценарии” се обединяват в “обичайния бизнес” сценарий с въпроси като:


  • Какво ако районът на басейново управление претърпи смяна на технологиите или консумацията на вода?

  • Какво ако възникнат поредица тежки суши или наводнения през следващите 10 години?

  • Какво ако общата селскостопанска политика се промени драстично? и др.

Разбира се възможностите за тези промени не са ясни. Въпреки това, първите две задачи ни помогнаха да определим ключовите параметри, за които е необходим анализ на несигурността (например ако дифузното замърсяване се превърне в основен проблем на района, трябва да се осъществи анализ на несигурността в тази сфера, посредством анализ на алтернативни селскостопански политики, например). В Таблицата по-долу са обобщени ключовите проблеми, които се разглеждат тук. Отчитайки тези промени, се разработват базови сценарии за района.




Задача 3

Основни точки

Резултат

Определете промените в параметрите, които са несигурни и биха могли да имат значително въздействие върху политиката за водите

Обърнете специално внимание на:

  • Повишения магнитут и честота на несигурни явления (промени в политиката и технологиите, метеорологични явления например наводнения и засушавания)

  • Вероятни реакции и обратна връзка от околната среда: повишаване скоростта на подобряване качеството на водите в резултат на по-доброто самопречистване на водните ресурси; отделяне на нови качествени параметри, които преди това са били скрити (отново се препоръчва използването на модели)

  • Вероятни социални промени, които биха имали сериозно въздействие върху водната система: навици в потреблението (жилища, устройство на територията, …), институционален модел на политиката за водите

  • Вероятни икономически промени, които биха имали сериозно въздействие върху водната система: цикли на икономически ръст, инвестиционни потоци, заетост, икономическа политика, данъчна система и др.

  • Обединете и слейте анализите на “търсенето” и “предлагането” на вода. Базовите сценарии са необходими основно за предотвратяване на несъответствието между политиките за водоснабдяване и управлението на търсенето, “обединяването на образите на търсенето и предлагането”.

Алтернативни базови сценарии


Пример 6 – Включването на критични несигурности в разработването на стратегия за водните ресурси (Англия и Уелс)
Единственото сигурно при дългосрочните прогнози е, че те могат да бъдат погрешни! Всички добри прогнози съдържат несигурност. Един от начините за работа с тези несигурности е да се разработят сценарии, в рамките на които на равнопоставена основа се обосновават ключовите двигатели на търсенето. Използването на сценарии ни помага да изпитаме не само “какво ако…?” сценариите, но и ни показват чувствителността на компонентите на съответните допускания.
Примерът, показан по-горе (виж Пример 3 от този информационен бюлетин) използва подход за прогнозиране на търсенето, основаващ се на прогнозите на дисагрегирани потребности. За да се оценят ключовите несигурности във връзка с тези прогнози, възможните въздействия на различните социално-икономически и политически видове натиск върху ключовите двигатели на търсенето бяха проучени чрез така наречената техника Предвидливост, разработена от Правителството на Обединеното Кралство за прогнозиране на алтернативни бъдещи екологични сценарии за срок от седем години. Обърнете внимание, че процесът, използван за разработване на тази родова техника Предвидливост, включва очертаване на национални и глобални сценарии за бъдещото състояние на околната среда като цяло (без да се спира точно на водата), които в последствие са разработени и преразгледани от бизнес, правителствените и научните среди. Това доведе до разработване на техника, която може да се използва и от други при проучването на бъдещото развитие.
Разработване на сценарий
По този пример за периода 2010 и 2025 бяха разработени четири сценария за бъдещето на водоползването, които отразиха различните пермутации на регионализацията срещу глобализацията и общностните срещу индивидуалните характеристики.
Основни поуки
Сферите с най-голяма несигурност в този процес се отнасяха към темповете на изпълнение на политиките и техния относителен успех. Експертната оценка на заинтересованите участници от бизнес средите, търговските асоциации, икономистите, правителството и водната индустрия, помогна за минимизиране на този проблем. Винаги когато беше възможно, тези становища бяха обосновавани с практически примери и реален опит. Една от слабостите при сценариите, обаче, беше дали прогнозите разчитат на недоказани ключови твърдения за промените в търсенето.
Предимствата на този подход е признаването, че бъдещето не може да бъде предсказано точно, въпреки че е възможно да се определят условията, при които реално може да възникнат значителни промени в търсенето. Освен че улеснява изпитването на комбинациите от допускания и тяхното относително значение/ чувствителност, този метод разрешава оценка на точността на управленските възможности за редица потребности. Също така той подпомага и дискусиите за евентуалното приемане на различните възможности при определени социално-икономически условия.

Източник: Агенция за околната среда в Англия и Уелс (Август, 2001).
4. Ролята на публичното участие в разработването на сценарий
Изборът на допускания, направени при разработването на обичаен бизнес сценарий изисква дискусии с обществеността и заинтересованите участници и принос на икономически и технически експерти.



Внимание! Участието в разработването на сценарий може да се извършва в много форми

Участието в разработването на сценарий може да се извършва в много форми. Миналият опит показва, че публичното участие трябва да се организира, на колкото е възможно по-ранен етап от процеса. Възможни са най-малко 3 модела на участие:



  • Участие чрез колективно разработване на сценарии: включва обществеността в процеса на избор на допускания и техните стойности;

  • Участие чрез проверка на последователността на предложените сценарии: проверява се последователността на допусканията и сценариите с различните визии, които се разпространяват или споделят сред социалните групи;

  • Участие чрез запитване на обществеността за основните “становища” в политиката за водите: сценариите илюстрират и до известна степен карикатуризират най-общите политически твърдения, което помага на обществеността да даде своя принос за взимането на решения и насърчава прозрачността на процеса.


Използването на сценарий за публично участие

Един специален метод за включване на обществеността е да се използва сценарий (или методи на предвидливост). Това добре допълва прогнозирането (т.е. разработването на обичайни бизнес сценарии), за да се структурира политическа дискусия и публично участие, и за да се определят основните проблеми при управлението на водите. Разработването на сценарий като упражнение не се използва често за разработването на един единствен имидж в бъдещето, а има за цел да насърчи дискусиите за настоящите и предстоящите в близко бъдеще политически възможности чрез изучаване на техните възможни бъдещи последствия. Прогнозните сценарии могат да представят цветни примери за основните въпроси при управлението на водите, да предоставя задълбочен поглед върху текущия политически дебат за водата (например управление на търсенето и предлагането), представят за и против възможните решения, разкриват възможните фактори на промяна и предлагат възможност за широка, но формализирана междудисциплинарна дискусия. Доказано е, че разработването на прогнозен сценарий изисква по-малко данни, отколкото прогнозирането на базова линия.




Допълнителна задача

Основни точки

Резултат

Обединете различните комбинации от възможни промени в параметрите, като използвате методологията на проучванията за бъдещето

Съставете няколко различни сценарии, за да отчетете несигурността около ключовите параметри

Организирайте и дайте ефективен резултат от участието на заинтересованите участници и обществеността



Проучвателни сценарии

Методите и практическите задачи в тази област са много разнообразни и се отнасят за:




  • Пространствения мащаб: световен, речен басейн/ регион, местно ниво.

  • Времеви хоризонт: за предпочитане е дългосрочен план (25 до 100 години);

  • Типа на “входящите променливи”: количествени или качествени;

  • Типа на резултата: различни “визии”, възможни становища за състоянието на водите, качествени и/ или количествени сценарии, …


Ролята на публичното участие в разработването на сценарий на ниво район на басейново управление: Обобщение


Задача

Роля на публичното участие

Резултат

Задача 1

Системен анализ и избор на определящи предположения

Дълбочинни интервюта с основните заинтересовани участници, експерти и институции в района, насочени към:



  • Определяне на ключовите променливи, които определят водната система в района според събеседниците;

  • Йерархизиране на тези променливи (повече или по-малко определящи);

  • Описание на техния променлив обхват

Преглед на общите тенденции в ключовите променливи – краткосрочни прогнози

Задача 2

Съставяне на сценарий въз основа на задача 1 и участието на заинтересованите участници, експерти и представители, учени в работни групи, тематични семинари и др …

Базов сценарий без несигурност

Задача 3

Широкообхватни дискусии на предложените сценарии: представяне на различни политически равнища, широка комуникация и събиране на мнения от обществеността. Списъкът с предположенията, които обуславят сценария трябва да бъде съставен, колкото е възможно по-ясно, за да осигури прозрачност и възможности за критики и преформулиране и др.

Алтернативни базови сценарии, включващи несигурност

Задача 4

(допълнителна)

Изменение на сценариите и количествени преизчисления: въз основа на предишните задачи, определете и изчислете точното значение на сценариите за техните системи и инструменти: инвестиционна и субсидираща система, ценообразуване, технически действия, политически организации и др. Организиране на широкообхватни публикации и дискусии.

Проучвателни сценарии


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   ...   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница