Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
Изтегляне 5.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Задача 4 – Определете и оценете екологичните и ресурсни разходи за услугите във водния сектор
- Пример 5 – Въвеждане на данък природни ресурси (ДПР) в Латвия
- Единица Ставка ДПР
- Черпене на подпочвени води (€ /1000 м 3 ) Замърсяване на водите (P) (€ / тон)
- Задача 5 – Определете механизма за възвращаемост на разходите
- Пример 6 – Институционални механизми за възвращаемост на разходите в Tarragona (Испания)
- Основна информация .
- Финансиране на модернизация на напоителните системи
- Задача 6 – Изчислете степента на възвращаемост на икономическите разходи за услуги във водния сектор
- Прозорец 1 – Възвращаемост на разходите: субсидии
- Пример 7 – Възвращаемост на разходите в Унгария и необходимостта от субсидии
- Таблица 1: Описание на услугите във водния сектор в Унгария
- Задача 7 – Определете отчисленията за разходите на ползвателите и замърсителите
Тези общи разходи могат да бъдат разпределени между различни ползватели на вода (напоители и други) и сравнени с цената на водата за тези ползватели. Въпреки това, съществуват някои ясни ограничения към този подход: средните разходи, изчислени в дългосрочен план (75 години за някои активи) се сравняват с таксите за дадена година. Следователно, сравнението между средните годишни разходи и текущите цени за определяне възвращаемостта на разходите представя само група преценка, която трябва да се тълкува внимателно. В този случай, водата, използвана за битови нужди представлява 40% от общия обем потребление, и 57% от общите получени такси, поради по-ниската цена на водата за напояване и на различните ценови структури. По отношение на водата като суровина, разходите за поддръжка и експлоатация са изцяло покрити от ползвателите чрез тарифите, но голяма част от капиталовите разходи се покриват посредством субсидии от публичните органи. Въз основа на няколко примера във Франция този метод за оценка на финансовите разходи се оказва относително стабилен, тъй като представлява средство за оценка на разходите с активи с различна продължителност на живот. Той може да се прилага и за външни разходи, когато е възможно да се определят заинтересованите участници, които са засегнати от външните характеристики и, за които са възникнали разходи за преодоляването им, или за отстраняване на техния ефект. До момента, обаче, този метод е прилаган само за оценка на финансовите разходи. Източник: T. Rieu (2002, предстои). Задача 4 – Определете и оценете екологичните и ресурсни разходи за услугите във водния сектор Според дефиницията в Директивата, екологичните и ресурсни разходи трябва да бъдат отчетени за да се използва принципа на възвращаемостта на разходите. Както е посочено в Оценка на разходите(и ползите), оценката на екологичните разходи и ресурсите може да бъде трудна, поради използваната методология. Някои екологични и ресурсни разходи вече са вътрешни като такива, и са включени във финансовите разходи (виж Пример 5). Невътрешните екологични разходи се определят количествено по-трудно, за да бъдат включени в уравнението за възвращаемост на разходите. За тях и с цел повишаване на прозрачността, може да е достатъчно тези разходи да бъдат определени и изчислени в първия случай. Пример 5 – Въвеждане на данък природни ресурси (ДПР) в Латвия Данък природни ресурси (ДПР) е въведен в Латвия през септември 1995 като средство за включване на външните характеристики на околната среда в разходите за водоснабдяване и канализация. Черпенето на подпочвени и повърхностни води се таксува, заедно със заустванията. Ставките на ДПР варират според вида на черпената вода и типа замърсители. Следващата таблица представя ставките на ДПР за черпенето на вода (подпочвена и повърхностна) и замърсяването на водите:
Източник: Латвийски Закон за данък природни ресурси, приет на 14 септември 1995. В следващата таблица латвийските ставки ДПР за черпене и замърсяване на подпочвените води с P и N са сравнени със ставките ДПР в други страни от Централна и Източна Европа и някои страни членки на ЕС.
Източник: REC (октомври, 2001) Тази таблица показва, че ставката ДПР за черпене на подпочвена вода е по-ниска в Латвия в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа, и значително по-ниска от тази в страните членки на ЕС (трябва да отбележим, че БВП на глава от населението в Латвия е само 29% от средния за ЕС). В допълнение към тази относително ниска ставка ДПР се оказва, че данъкът за черпене и замърсяване на вода не постига първоначалната си цел за пълна възвращаемост на разходите, като в същото време се опазва околната среда. Ставките са относително ниски и са останали непроменени от 1996, докато инфлацията за периода 1996-2001 е била 43%. Следователно ДПР ставките вероятно не покриват екологичните разходи, поне от замърсяване (по отношение на черпенето, при положение, че съществува изобилие от подпочвена вода и относително ниска цена на черпенето, ресурсните разходи са близки до нула). За да се избегнат социални проблеми, обаче, и при положение, че тарифите за водоснабдяване и канализация са вече относително високи, ставките за ДПР могат да бъдат увеличени само във връзка с очаквания икономически ръст в Латвия. Много малки фирми са затруднени да плащат дори и относително ниския ДПР и са слабо стимулирани да го правят, тъй като не съществуват механизми за контрол. Този случай показва, че в момента съществуващия ДПР в Латвия до голяма степен представлява компромис между социалните, икономическите и екологичните цели, отколкото пълноценен икономически инструмент за възвращаемост на екологичните разходи. Източник: I. Kirhensteine (2000, предстои). Задача 5 – Определете механизма за възвращаемост на разходите Тази задача предвижда да се определи механизма, който в момента се използва за възстановяване на разходите от страна на водоползвателите. Като цяло това включва заплащане от страна на ползвателите (посредством цени, данъци и такси) или алтернативни институционални механизми за възвращаемост на разходите. Тази задача изисква специално внимание към институционалните механизми, които се използват, за да стигне възвращаемостта на разходите отвъд обикновените ценови механизми. Както е показано в Пример 6 по-долу, водоползвателите могат да постигнат споразумение помежду си, за да споделят разходите за подобряване състоянието на водите, което може по-тясно да отрази начина, по който те поделят ползите, отколкото посредством разчитане на административните механизми за ценообразуване. Ако цените и таксите са основния механизъм за възвращаемост на разходите, е важно да се съберат данни за структурата на тарифите, включително единичната цена на използваната водна услуга (например евро на куб.м. или фиксирана такса за домакинство и др.). Ако участва повече от една група ползватели, единичната цена може да бъде обобщена и осреднена за една или повече групи ползватели. Пример 6 – Институционални механизми за възвращаемост на разходите в Tarragona (Испания) В Испания, както и в други полу-сухи региони около Средиземно море, повишеният натиск върху наличните водни ресурси, налага подобряване на ефективността на съществуващите видове водоползване. Една асоциация на водоползвателите в Tarragona разработи иновационен модел за повишаване на наличните водни ресурси, чрез финансиране на подобренията в напояването. Основна информация. В Испания напояването е основен фактор за селскостопанското производство и правителството играе важна роля в развитието на напояването. В резултат на това, напояването в селското стопанство до момента е най-големият консуматор на вода. Много напоители имат дългогодишни права за вода и получават големи количества, но се изправят пред ниски гарантирани нива, тъй като правилата за разпределяне при суша дават приоритет на водоползването за битови нужди. За да се регулират силно променливите количества на валежите, правителството инвестира в инфраструктура за регулиране на водната система, чрез изграждане на големи язовири. Увеличаващото се търсене на вода, заедно с намалените отговорности за изграждане на нови язовири, доведе до недостиг на ресурси и възникване на конкуренция сред водоползвателите, което фокусира дебатите във водния сектор върху опазването и реформата. Финансиране на модернизация на напоителните системи. В някои стари напоителни зони, технологичните подобрения на напоителните мрежи могат да доведат до спестяване на вода, особено в зони, където възможностите за строеж на язовири са ограничени. Програмите за модернизация на напоителните системи може да бъде от полза за фермерите, но също и за битовите потребители и околната среда, посредством спестяване на вода. В регион Tarragona в басейна на река Ebro в Испания, където бенефициентите са добре обособени, а страничните ефекти са незначителни, частните преговори доведоха до въвеждането на програми за модернизация на напоителните системи. Водоползващото общество (общинско или градско) се съгласи да плаща за инвестициите за модернизация в две напоителни зони в речния басейн на Ebro. В замяна на това, тези напоителни зони се съгласиха да намалят правото си на вода (чрез спестено количество вода посредством модернизиране на разпределителната мрежа) в полза на водоползващото общество. Тези преки преговори между водоползвателите са алтернативен подход за използване на ценовите механизми за постигане целите на възвращаемостта на разходите. На практика, ползвателите от града се съгласиха да плащат разходите за допълнителни доставки чрез финансиране на подобрението на напоителните системи. Въпреки това, условията, при които може да се използва подобно решение са относително ограничени. В повечето случаи бенефициентите включват голям брой потребители по долното течение, като определянето на екологична и публична цена и прехвърлянето на субсидии биха играли ключова роля за осигуряване на стимули за предприемане на мерки за опазване на водите в зоните за напояване. Източник: M. Blanco (2002, предстои). Задача 6 – Изчислете степента на възвращаемост на икономическите разходи за услуги във водния сектор Следващата задача предвижда да се определи, на високо ниво, дали разходите за услуги във водния сектор се възвръщат глобално чрез приходи от ползвателите на съответните услуги. Това трябва да се извърши по услуги. За да го направите, ще е необходимо да определите приходите, получени от услугите във водния сектор и да определите дали външните субсидии се плащат, за да се финансират разходите за тези услуги във водния сектор. Както е показано в Прозорец 1 по-долу, субсидиите се заплащат пряко или непряко. В допълнение, те могат да се заплащат непрекъснато или да са били предоставяни в миналото (например, капиталова субсидия предоставена в миналото като финансова инвестиция, или отписване на стойността на капиталови активи при прехвърлянето им в частния сектор, какъвто е примера в Обединеното кралство по време на приватизацията). Следователно ще е от значение ясно да определим какви са външните субсидии и кога те се предоставят. Пример за възвращаемост на разходите и определяне на субсидиите в Унгария е представен в Пример 7. Прозорец 1 – Възвращаемост на разходите: субсидии Принципът замърсителите плащат (ПЗП) предвижда, че ползвателите плащат според разходите, които генерират. Въпреки това, субсидиите намаляват дела на ползвателите към общите разходи за услуги във водния сектор и обезсмислят ценовите стимули за използване на ресурсите по устойчив начин – важни цели на Член 9. Субсидиите се разпределят между доставчиците, ползвателите или замърсителите по различни начини. Те могат да бъдат платени директно от (централната или местна) власт:
В допълнение, субсидиите могат да бъдат заплащани косвено от:
Когато групите ползватели плащат само част от тези разходи за услуги във водния сектор, останалата част от разходите трябва да бъдат субсидирани от друг. Този друг може да бъде цялата общественост, даваща своя принос чрез данъците (данъчните приходи се използват от централното правителство за субсидии на водоснабдяването по гореописаните начини) или други групи потребители, които заплащат повече от общите разходи (включително ресурсните и екологичните разходи), които генерират. След като външните субсидии са определени, общата формула за изчисляване на степента на възвращаемост на разходите за услуги във водния сектор, е следната: 
където CRR е степента на възвращаемост на разходите, TR са общите приходи (в зависимост от механизмите за възвращаемост на разходите, тази цифра може да се базира или на постоянни или на променливи такси в евро/ годишно), Subsidy е общият размер на субсидиите, платени за услуги във водния сектор, а TC са икономическите разходи (в евро/ годишно) за предоставените услуги във водния сектор. Ако услугата във водния сектор се предоставя безплатно, CRR е равна на нула. Проблемът при определянето на степента на действие на ПЗП е, че външните ресурсни и екологични разходи трябва да бъдат изчислени и добавени към финансовите разходи. Това може да се окаже трудно поради наличните данни (например причините и следствията не винаги са ясни, а екологичните разходи често възникват в мащаб, който е по-голям от мащаба на анализа). В този случай, за да се направи оценка на степента на възвращаемост на екологичните и ресурсни разходи, данните, събрани за количеството използвана вода от различните сектори и за размерите на замърсяването в резултат на услугите във водния сектор, може би ще бъдат достатъчни за изготвяне на обща оценка на най-важния натиск и замърсители. В комбинация с информацията за екологичните такси и налози, те могат да осигурят достатъчно информация, за да се направи качествена оценка на степента, до която се прилага принципа замърсителите плащат. В допълнение, поради трудно определяне и разпределяне на екологичните и ресурсни разходи, е важно да направим разграничение между възвращаемост на финансовите разходи и възвращаемостта на общите разходи. Възвращаемостта на финансовите разходи трябва да бъде анализирана в първия случай като минимална, а в последствие възвращаемостта на общите разходи може да бъде пресметната върху нея, като се имат предвид трудностите при извършване на това. Пример 7 – Възвращаемост на разходите в Унгария и необходимостта от субсидии За да отговори на изискванията за присъединяване към ЕС, Унгария трябваше да се съобрази с изискванията на ЕС във връзка със събирането и пречистването на отпадни води до 2015. В резултат на преговорите по присъединяването общия размер на събраната отпадна вода трябва да бъде 79.5%, а пречистеното количество трябва да бъде 90% (от 38.5% през 2002). Разходите за инвестиции за това начинание ще възлязат на общо € 820 милиона. Повечето от необходимите инвестиции ще бъдат финансирани от държавата и европейските фондове, въпреки че настоящото ниво на тези субсидии вече е по-високо от 1/3 от водоснабдителните фирми с отрицателни приходи. Оценката на възвращаемостта на разходите в Унгария остава трудна: услугите във водния сектор са силно фрагментирани, а фирмите използват различни счетоводни системи; събирането и обработването на данни е скъпо, поради броя на фирмите и поверителността на информацията; икономическата оценка на екологичните разходи липсва. Преструктурирането на услугите във водния сектор през 1990 доведе до децентрализация, като местния контрол премина в ръцете на местните и регионални дружества (публична собственост), и съззаването на 5 регионални, изцяло държавна собственост, фирми, които произвеждат и до известна степен доставят. Регулаторните отговорности и определянето на цените за водоснабдяване и канализация също преминаха към местните водни ведомства (освен за регионалните фирми, чиито цени се определят от Министерството на транспорта, телекомуникациите и управлението на водите – MoTTW). Местен контрол над цените означава различни разходи, свързани с производствените разходи – територии с по-високи разходи за производство трябва да имат по-високи цени, отколкото териториите с по-ниски производствени разходи. Наред с трансфера и отпадането на централизиран контрол, държавата реши да намали субсидиите за оперативни разходи във водния сектор, твърдейки, че местните такси за водата трябва да възстановяват оперативните разходи в сектора. Въпреки това, както е представено в следващата таблица, това е трудна задача. Таблица 1: Описание на услугите във водния сектор в Унгария
За субсидиите, които се предоставят от държавата, отговаря MoTTW. Всяка година, MoTTW определя прагови стойности за единичните разходи за водоснабдяване и канализация и общините (местните власти) с по-високи разходи получават разликата под формата на субсидия. Таксите, които заплащат потребителите за битови нужди в субсидирани населени места следователно са равни на праговото ниво на разходите. На практика, министерството първо решава какъв е общият размер на трансферите за всяка година, след което определя праговите стойности. През 1998, 1999 и 2000, общите субсидии възлизаха съответно на CHF 3.4, 3.8 и 4.1 милиард (при сегашната цена). За 1998, това е по-малко от 0,5% от общите разходи за водоснабдяване и канализация за битови нужди в страната. Повече от една трета от населените места в Унгария (обикновено по-малки села) получават този вид субсидия. При относително ниско ниво на доходите на домакинствата, простото увеличение на таксите за вода няма да доведе до подобрения във водния сектор. В допълнение, по-големите инвестиции от ЕС и самата държава също няма да доведат до подобрения във водния сектор. Като се има предвид състоянието на сектора и необходимостта от допълнителни инвестиции и реформа, за да се постигнат предприсъединителните изисквания на ЕС, може би ще е необходимо да се разгледа от по-близо как работи системата на субсидиите, как те се прилагат и как те се измерват, за да се постигнат общите политически цели. Ситуацията в Унгария може би е подобна на присъединяващите се страни, които са изправени пред същите предизвикателства, както и на някои страни членки. Източник: P. Krajner (2002, предстои). Задача 7 – Определете отчисленията за разходите на ползвателите и замърсителите Отчисленията за разходите за видове водоползване изискват определяне на броя на причинителите на разходи, които са приблизителни индикатори за определяне размера на разходите, които генерират. Тези причинители на разходи могат да варират според вида на разходите, което се разглеждат. Например, при доставянето на вода “обемът на използваната вода” може да е адекватен причинител за разпределение на оперативни разходи, докато “необходим капацитет на водоснабдителната мрежа” може да бъде по-подходящ за отчисления на инвестиционни разходи. Причинителите на екологични разходи могат да бъдат свързани с качеството на водата, заустена в околната среда или в канала. Специално внимание трябва да се обърне на евентуалните пресечени субсидии между ползвателите на услуги във водния сектор (виж Прозорец 1 от този информационен бюлетин). Наличието на данни до голяма степен ще определи до каква степен пресечените субсидии са очевидни. Обикновено, отчисляването на разходи от различни категории ползватели на вода, е трудно упражнение. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 5.92 Mb. Сподели с приятели:
|