Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
Изтегляне 5.92 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използване на прехвърляне на ползи
- Прозорец 7 – Примери за методи за разкрити и заявени предпочитания Методи за разкрити предпочитания
- Методи за заявени предпочитания
- Внимание! Когато използвате прехвърляне на ползи, трябва да…
- Пример 3 – Използване на анализа на заинтересованите участници в непазарната оценка на екологичните активи: определяне стойността на влажната зона в залива Kalloni на остров Lesvos (Гърция)
- Динамика на фокус групите от заинтересовани участници
- Икономическа оценка на влажните зони
- 3. Отчитане на разходите
- Прозорец 8 – Предложения за отчитане на разходите Минимални изисквания за представяне на информация за разходите според EEA (1999)
- ОТЧИТАНЕ НА ВЪЗВРАЩАЕМОСТТА НА РАЗХОДИТЕ
- Този информационен бюлетин ще ви помогне да разберете какво и как трябва да отчитате във връзка с възвращаемостта на разходите за услуги във водния сектор въз основа на видовете водоползване.
- 1. Защо е необходимо да се отчита възвращаемостта на разходите
- 2. Подход към анализирането и отчитането на възвращаемостта на разходите
- Фигура 1 – Задачи и основни въпроси при анализа и отчитането на възвращаемостта на разходите
- Задача 1 – Дефинирайте услугите във водния сектор
- Пример 1 – Възвращаемост на разходите и наличие на данни в Middle Rhine, Германия
- Таблица 1 Вид данни
|
Някои от ползите не могат да бъдат изразени количествено поради технически причини (например всички въздействия от постигането на екологичните цели не могат да бъдат предвидени, не е възможно да изразим количествено всички ползи от подобреното качество на водата в речната отсечка и др.) или поради липса на ресурси (например няма достатъчно време за провеждане на количествени проучвания преди ПУРБ през 2009 или това е прекалено скъпо). В тези случаи ползите трябва да бъдат оценени и описани качествено. Използване на прехвърляне на ползи Друга възможност за пряка оценка на екологичните разходи е използването на Прехвърляне на стойност (известно повече като прехвърляне на ползи, ако има такива). Този метод използва информация за екологичните разходи или ползи от съществуващите проучвания и прилага тази информация в анализа на съответния речен басейн. В резултат на това, данните, съставени за дадена конкретна цел се използват за различни цели, т.е. по този начин се прехвърлят стойности от обекта на проучване към обекта на политика, т.е. от обекта, където е проведено проучването, към обекта, където се използват резултатите. Преди всичко прехвърлянето на ползи е подходящо, когато финансовите или времевите ресурси са ограничени. Въпреки това, наред с останалите проблеми, е важно да отбележим, че тъй като ползите се оценяват в различен контекст, те може да не са точни като първично проучване (виж също Внимание!). Необходимо е да се разработи поетапен подход, за да се гарантира, че прехвърлянето на стойности в друг контекст може да минимизира възможността от грешки при изчисленията. Прозорец 7 – Примери за методи за разкрити и заявени предпочитания Методи за разкрити предпочитания Хедонично ценообразуване. “Хедоничните методи за ценообразуване обясняват различията в цената [в цената на стоките], използвайки информация за [количествени и качествени] признаци”. Те се използват в контекста на водата за оценка как признаците и промените на околната среда влияят върху цените на имотите. Освен структурните характеристики на имотите, детерминантите на цените на имотите включват близостта до, например река или езеро. Промяната в цените на имотите, съответстваща на увреждането на околната среда, например замърсяването на река или езеро, е разхода за това увреждане. Предотвратяващо поведение. Този метод извлича стойности от наблюденията върху това как хората променят дефанзивното си поведение – адаптиращи механизми – при отговор към промените в качеството на околната среда. Дефанзивното поведение може да се определи като мерки, предприети за намаляване на риска от увреждане на околната среда и предприети действия за елиминиране въздействието на увреждането на околната среда. Пример за това са допълнителните разходи за това да си поставиш филтър или да преваряваш водата с лошо качество преди да я изпиеш. Разходите за елиминиране на въздействието предизвиква разходи за медицинско обслужване, в резултат на консумацията на вода с лошо качество. Разходите формират стойността на риска, свързан с увреждането на околната среда. Модели за потребност от рекреация (МПР). Подобряването или влошаването на качеството на водите може да подобри или намали възможностите за рекреация, например плуването в един или повече обекти в региона. Въпреки това пазарите рядко отчитат стойностите на тези промени. МПР се спира на избора на екскурзии или посещение на обекти с цел рекреация и специално търси степента на удовлетвореност, времето и парите, изразходвани във връзка с тази дейност. Допускайки, че потребителят оценява времето и парите все едно той/ тя е закупил/а достъп до стоки, реката, маршрутът за пътуване до определен обект, например, могат да бъдат използвани за анализ на това как хората оценяват обекта, и например, качеството на водите на съответната река. Намаляването на броя на пътуванията до реката в резултат на влошаването на качеството на водата, и свързаните с това промени на разходите, представляват разходите за влошаването на качеството. Методи за заявени предпочитания Условна оценка. Условната оценка се основава на резултатите от проучването. На респондента се представя сценарий представящ стоката, която ще се доставя и как за нея ще се заплаща (например чрез увеличаване на сметката за вода). Респондентите трябва да посочат своята готовност за плащане (ГЗП) за съответната стока, например подобряване на състоянието на подпочвените води. Изчислява се средната готовност за плащане, за да се определи стойността на стоката, в този случай подобряване на състоянието на подпочвените води, а след това тези средни стойности се натрупват, за да се определи стойността за съответната част от населението. Въпреки това, имайте предвид, че една от трудностите при този подход произтича от факта дали респондентите правилно разбират екологичната промяна, която се оценява, например преминаването от лошо към добро състояние на водите.
Пример 3 – Използване на анализа на заинтересованите участници в непазарната оценка на екологичните активи: определяне стойността на влажната зона в залива Kalloni на остров Lesvos (Гърция) В проучването, представено тук, трябваше да се проучат икономическите стойности на влажните зони около залива Kalloni на остров Lesvos и се използваха два вида методология: (1) Местните хора и посетителите в областта попълниха анкети: всеки респондент трябваше да оцени четири възможни сценария за развитие на влажната зона и да сподели готовността си да плати за предпочитания сценарий; (2) Чрез фокус групи от заинтересовани участници бяха събрани мненията на важни местни заинтересовани участници като рибари, избрани представители, строителни фирми и собственици на хотели относно техните приоритети за опазване и развитие. Анализът на заинтересованите участници имаше за цел: (i) определяне на конфликтно ползване на екологични активи, (ii) описание на конфликтите въз основа на правото на собственост, разпределено между социалните групи, регионите и нациите, и не на последно място, (iii) разбиране на институционалните механизми, чрез които се реализират разходите и ползите. Динамика на фокус групите от заинтересовани участници Индивидуалните методи често са критикувани за това, че не отчитат институционалните структури. В резултат на това, се оказа, че е важно да се отрази институционалната и социалната структура на острова посредством метода на фокус групата. Фокус групите разкриха съществени различия в социалните структури, съставени от различни заинтересовани участници за влажните зони и тяхното място в културата и икономиката на областта Kalloni. Въпросът, че местните хора, които имат права над местните ресурси, беше важна тема, а участниците считаха, че проблемите и конфликтите трябва да бъдат разрешавани на местно ниво. Въпреки това различните заинтересовани участници не желаеха да влизат в дискусии помежду си. Като цяло, се считаше, че всички различни дейности във връзка с влажните зони, например туризъм, селско стопанство и рибовъдство, могат да съществуват едновременно: много от местните хора се занимават едновременно с няколко неща (например са фермери и хотелиери). Въпреки това, връзките между последствията от различните дейности не винаги се приемаха. Например, фермерите отказаха да направят връзка между използваните от тях торове и пестициди и замърсяването на залива. Несигурността по отношение на правото на собственост също беше голям проблем, като беше потвърдено, че неподходящото земеползване в рамките на един имот, има пагубно въздействие върху съседните имоти.
Проучването доведе до интересни резултати по отношение на икономическата оценка на влажните зони. Първо, стана ясно, че местното население може да изразява различни предпочитания за разширяване или намаляване на влажната зона от гледна точка на икономическите стойности, определени чрез условна оценка. Освен това, групите заинтересовани участници разискваха различни възможности за бъдещето въз основа на техните потребности, надежди и страхове, в частност групите по интереси, които предоставиха информация за разработването на сценарии и избор на начини за плащане. Посредством тези сценарии и в резултат на дискусиите на фокус групите от заинтересовани участници, се установиха различия в мотивацията на различните хора и групи. Например, местните кметове оцениха влажните зони като туристически потенциал, в резултат на което те трябва да бъдат управлявани като “парк”, със строго определени граници и предназначение. От друга страна, за строителните фирми, влажните зони са глупост, която пречи на техните планове за развитие. Въпреки това, последните признаха, че до известна степен те могат да се възползват от по-големите туристопотоци при добре управлявани влажни зони, поради което тяхната позиция не е много ясна. Стана ясно, че поради много сложните социални структури, участието на заинтересованите е от съществено значение за разрешаване конфликтите на интереси, проблемите власт-и-равенство, и напрежението между местните и по-широки нужди (например туризма). Като заключение от проучването беше изведен фактът, че местните хора не могат да действат като граждани и потребители. Като граждани, те се чувстват отговорни за своята околна среда, въпреки че това най-често се изразява по различен начин, както показаха фокус групите от заинтересовани участници. От друга страна, те се чувстват отговорни и за себе си, като потребители на икономическия потенциал на влажните зони. Конфликтите, които бяха установени чрез това проучване, показват необходимостта от комуникация със заинтересованите участници във връзка с икономическия анализ, не само за да се определят социалните и икономически проблеми, но и за да се разработи процес, чрез който участието на заинтересованите допринася за собственост и самооценка при обединяването на екологичните и икономическите цели. Източник: Skourtos, M.S., Kontogianni, A., Langford I.H., Bateman I.J. and S. Georgiou (2000). 3. Отчитане на разходите Изчисляването на общите икономически разходи налага да се правят предположения за живота на инвестициите, за сконтовите ставки, методите за обезценка, разходните методи, методите за оценка и др. Освен това, при актуализиране на данните за финансови разходи за данъци и субсидии, и при оценката на екологичните и ресурсните разходи за осигуряване на устойчиво водоползване, също трябва да се правят предположения. За да се гарантира, че анализите на разходите на страните членки са съпоставими, всички предположения и използвани разходни методи трябва да са ясно формулирани, показвайки как е получена информацията за разходите. Въпреки че в различните страни членки се използват различни стандарти за оценка на икономическите разходи, е препоръчително до колкото е възможно да се спазват методите и стандартите, използвани в международните насоки, например тези на Европейската комисия или на Европейската екологична агенция (виж Прозорец 8), особено когато се извършва международен анализ, например при анализ на международна рентабилост. Тези насоки могат да са от помощ при разрешаването на някои въпроси, като например какви параметри и методи да бъдат включени. Общия принцип е, че при отчитане на икономическите разходи, всички предположения и разходни методи трябва да бъдат ясно отчетени. В зависимост от начина на използване на информацията за икономическите разходи, могат да възникнат и други изисквания. Това е допълнително разгледано в информационни бюлетини Анализ на рентабилността, Отчитане на възвращаемостта и Непропорционални разходи. Прозорец 8 – Предложения за отчитане на разходите Минимални изисквания за представяне на информация за разходите според EEA (1999) 1. От основно значение е отчитаните разходи да бъдат правилно дефинирани. Като минимално изискване, разходите за инвестиции и общите годишни разходи за експлоатация/ поддръжка трябва да се отчитат отделно. 2. Доколкото е възможно, е препоръчително всички данни за разходите да бъдат изцяло документирани в годината, в която реалните разходи са направени, дори ако данните в последствие се приспадат във времето (например чрез използване на сконтовите ставки). 3. Всички разходи трябва да бъдат измервани във връзка с алтернативите. Алтернативата най-често се използва като прогноза на съществуващата ситуация, т.е. в случай, когато не е предприета мярка за опазване на околната среда. Следователно, само реално направените допълнителни разходи, отнасящи се към ‘базовия случай’ трябва да бъдат включени в данните за отчитаните разходи. 4. Когато разходите, свързани с мярката за опазване на околната среда се разпределят между двама или повече контролирани замърсители, трябва да се опише метода за разпределянето им. 5. Данните за отчитаните разходи трябва да се отнасят само за преките разходи; косвените разходи не трябва да се включват в информацията. 6. Когато мерките за опазване на околната среда произвеждат неекологични ползи, приходи или избегнати разходи, те трябва да се отчетат отделно от инвестиционните разходи и разходите за експлоатация или поддръжка. 7. Запомнете, че разходите и цените не се определят завинаги. Например, единичната цена за дадена мярка обикновено пада, тъй като се променя от експериментална мярка към масова мярка. Следователно, е препоръчително да използвате най-актуалните данни, с които разполагате. 8. Запомнете, че старото оборудване понякога може да бъде по-малко ефективно с по-големи разходи за поддръжка, в сравнение с новото оборудване. 9. Като минимално изискване, трябва да се отчита всяка използвана сконтова ставка. 10. Ако данните за разходите се преизчисляват с инфлацията и промените в цената във времето, тогава трябва да се отчете метода и индексите, с които това се прави. 11. Ако определяте годишни разходи, трябва да се отчете метода, по който това се прави, наред с всички основни допускания. Обърнете внимание, че тези изисквания не се отнасят пряко за икономическата оценка, предвидена в Директивата – това са само насоки от EEA. Например, ако EEA препоръчва да се отчитат само преките разходи (а не косвените), включването на косвените разходи в икономическата оценка съгласно Директивата, зависи от етапа на оценката, както е посочено по-горе. ОТЧИТАНЕ НА ВЪЗВРАЩАЕМОСТТА НА РАЗХОДИТЕ Текстове в Директивата: Член 9 и Анекс III Триетапен подход: Стъпка 1.3 и Стъпка 3.3 Виж други информационни бюлетини: Определяне на разходите, Дефиниране на услугите във водния сектор и видовете водоползване, Базови сценарии, Ценообразуването като икономически инструменти
От сруга страна, информационният бюлетин се фокусира на последната точка (Анекс III). Основна цел на този първоначален анализ е да подобри прозрачността, за да се разбере точно кои услуги във водния сектор се заплащат, до каква степен, от кого и как. По-точно, това ще изисква да се посочи дали се осигуряват външни субсидии във водния сектор, или дали между категориите водоползване се разпределят пресечени субсидии. И накрая, имайте предвид, че целта на Директивата не е точно да се премине към “пълна възвращаемост на разходите”, а към условия, в които адекватно се прилага принципа “замърсителите плащат”. Директивата позволява на страните членки да отчетат социалните, екологичните и икономическите ефекти върху възвращаемостта на разходите. Но трябва да се разбира само максимална степен на прозрачност за тези вторични ефекти на възвращаемостта на разходите. 2. Подход към анализирането и отчитането на възвращаемостта на разходите Подходът, който предлагаме тук за анализ и отчитане на възвращаемостта на разходите и оценката на степента, до която замърсителите могат да плащат, може да се раздели в няколко задачи, както е показано на Фигура1 от настоящия информационен бюлетин. Важно е да отбележим, че този подход трябва да бъде адаптиран към местните и национални условия и институционалните механизми за възвращаемост на разходите. Фигура 1 – Задачи и основни въпроси при анализа и отчитането на възвращаемостта на разходите
Задача 1 – Дефинирайте услугите във водния сектор Първата задача е да се дефинират услугите във водния сектор (виж информационен бюлетин Видове водоползване и услуги във водния сектор) и да се определи мащаба на анализа (виж информационен бюлетин Мащаб). Специално внимание трябва да се обърне на географския обхват на анализа (местен, регионален, речен басейн, национален, международен). Според наличната информация определянето на услугите във водния сектор трябва да бъде по-скоро на административно отколкото на географско ниво. Пример 1 в този информационен бюлетин показва как се събират и приспособяват данните на ниво РБУ в Middle Rhine, въпреки че в някои случаи, при липса на по-подробно класифицирани данни, възвращаемостта на разходите трябва да се анализира на национално ниво (виж Пример 2). Пример 1 – Възвращаемост на разходите и наличие на данни в Middle Rhine, Германия Основните услуги във водния сектор в Middle Rhine са обществено водоснабдяване и регулирана от местните власти канализационна система, като и двата вида са силно децентрализирани с голям брой фирми. Като цяло, наличието на надеждни данни може да бъде проблем при оценката на степента на възвращаемост на разходите и евентуално, децентрализираната структура може да задълбочи този проблем. Въпреки това, в Middle Rhine се събират и категоризират статистически данни, поради което информацията, базирана върху административни дефиниции, може да бъде свързана с географските дефиниции на речните басейни. В резултат на това, мащабното проучване на Middle-Rhine показва, че наличните вторични данни могат да осигурят достатъчно информация за добра първа оценка на степента на възвращаемост на разходите. За да се оцени степента на възвращаемост на разходите за услуги във водния сектор в Middle Rhine, се събират и обработват структурни и изходни данни. Като цяло, данните се събират на два етапа (виж Таблица 1): Таблица 1
Проучванията за събиране на първични данни се планират за третия етап, но не се осъществяват на Етапи 1 до 2, и предоставят научни данни за установяване на текущата степен на възвращаемост. Като пример, Таблица 3 съдържа обобщени данни, събрани за общественото водоснабдяване в региона на Hessen. Таблица 2 (по-долу) очертава основните резултати (финансова статистика) за общественото водоснабдяване: Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 5.92 Mb. Сподели с приятели:
|
