Разговори с Бога

Това, което не е едно от тези неща, не е никое от тях.

Ти си всичко това и винаги ще се стремиш рано или късно да преживееш себе си като всичко това.

Какво означава това „рано или късно"?

Зависи кога ще надмогнеш страха си. Казах, че страхът е Лъжливо Свидетелство, което Изглежда Реално. Стра­хът е това, което не си.

Та кой иска да изпитва страх?

Никой не иска, но човек се научава да го изпитва.

Детето не изпитва страх. То си мисли, че може да направи всичко. Осен това детето не чувства липса на свобода. То смята, че може да обича всекиго. Детето не чув­ства недостатъчност в живота. Децата вярват, че ще живеят вечно - и хора, които постъпват като деца, смя­тат, че нищо не може да ги засегне. Детето не знае нищо, което не е Божествено - докато научи за подобни небожествени неща от възрастните.

И така, децата тичат голи и прегръщат всекиго, без да се страхуват. Ако само възрастните можеха така.

Да, децата постъпват така с красотата на невинността. Възрастните не могат да се върнат към тази невинност, за­щото когато възрастният „е гол", винаги се намесва сексът.

Да. И, разбира се, Бог забранява този секс да бъде неви­нен и свободно преживяван.

Бог действително го е забранил. Адам и Ева са били съвърше­но щастливи, обикаляли голи в Едемската градина, докато Ева е отхапала от плода на онова дърво - Познанието на Доброто и Злото. И тогава Ти си ни заклеймил и си ни поставил в насто­ящото състояние, заради нашата вина за този първороден грях.

Не съм правил подобно нещо.

Зная. Но трябваше да изложа тук становището на организираната религия.

Опитвай се да избягваш това, ако можеш.

Добре. Организираните религии имат много малко чувство за хумор.

Пак започваш.

Извинявай.

Бях започнал да казвам, че вие като човешки род се стремите да преживеете любов, която е безгранична, вечна и свободна. Институцията на брака е била вашият опит да създадете вечност. С нея вие се съгласявате да бъдете партньори за цял живот. Но тази институция не създава любов, която е „безгранична" и „свободна".

А защо не? Ако бракът е свободно избран не е ли той проявление на свободата? И да заявиш, че ще водиш сексуален живот само и единствено със своя съпруг или съпруга не е ограничение, това е избор, а изборът не е ограничение, той е проявление на свободата.

Ако това продължава да бъде избор, да. Трябва да бъде така. Нали такова е обещанието.

Да, и точно тук започва проблемът. Помогни ми да разбера.

Виж, може да дойде време, когато да пожелаеш да пре-живееш висша степен на специално посвещение на едни отношения. Не че един човек за теб става по-специален от друг, но начинът, по който избираш да проявиш с то­зи човек дълбочината на любовта, която изпитваш към всички хора и към самия живот, е уникален и единствен спрямо този човек.

Всъщност човек проявява любовта към всеки, когото обича по единствения уникален начин. Вие никога не проя­вявате любовта си еднакво към двама души, защото сте творение и творци на оригиналното. Всичко, което сът­ворявате е оригинално. Невъзможно е да се дублира никоя мисъл, слово или действие. Вие не можете да дублирате. Можете само да създавате уникални форми.

Знаеш ли защо няма две еднакви снежинки? Защото е невъзможно да бъдат еднакви. „Творението" не е дублиране и Творецът може само да твори.

За това няма две еднакви снежинки, няма двама еднакви човека, няма две еднакви мисли, няма две еднакви взаимоотношения, нито каквото и да било друго, което да се дублира.

Вселената и всичко другов6 нея съществува в уникална форма и наистина няма друго като него.

Отново стигаме до Божествената дихотомия. Всичко уникално и всичко е Едно.

Точно така. Всеки пръст на ръката ти е различен, но това е една и съща ръка. Въздухът в къщата ти е възду­хът, който е навсякъде, и все пак във всяка стая той се усеща по различен начин.

Същото се отнася и до хората. Всички хора са Едно ця­ло, но няма двама души, които да са еднакви. Следовател­но, ти не би могъл да обичаш по еднакъв начин двама ду­ши, дори и ако се опитваш, а и няма да искаш да ги обичаш еднакво, защото любовта е уникален отклик на онова, което е уникално.

Така че, когато проявяваш любовта си към един човек, ти я проявяваш по начин, по който не можеш да я проя­виш към никой друг. Мислите, думите и действията ти, всички твои реакции са буквално неповторими, те са уникални... както самият човек, към когото са насочени тези чувства.

Ако е дошло време, в което желаеш да изразиш любов­та към един-единствен човек, изборът е твой. Заяви го, демонстрирай го. Но нека заявлението ти бъде изява буквално на свободата ти, а не на вечно задължение. Защото истинската любов е свободна винаги и спрямо нея не може да има задължение.

Ако гледаш на решението да изразиш своята любов като на свещен обет, който нямаш право да нарушиш, неп­ременно ще дойде момент, когато ще го почувстваш като задължение и ще му се противопоставиш. Но ако разглеждаш това решение не като обет, даден веднъж завинаги, а като свободен избор, който се прави все от­ново и отново, няма да дойде ден, в който да изпиташ вътрешна съпротива.

Запомни едно: Съществува само едно свещено обеща­ние - и то е винаги да изразяваш и изживяваш своята истина. Всички останали обещания са лишаване от свобода, а в подобен акт не може да има нищо свещено. Защото сво­бодата е Твоята Истинска Същност. Ако отречеш сво­бодата, ти отричаш Себе си. А това не е свещенодейст­вие, а богохулство.

О! Това са сурови думи. Нима твърдиш, че не бива никога да даваме обещания, да не се обвързваме с никой човек?

Като се има предвид начина на живот на повечето от вас в момента, във всяко обещание се съдържа някаква лъжа. Лъжата е в това, че сега не можеш да знаеш как ще се чувстваш и как ще реагираш по отношение на нещо утре и във всеки момент на бъдещето. Не можеш да знаеш това, ако живееш живота си като реактивно създание -каквито са повечето измежду вас. Само ако живееш жи­вот като творческо създание можеш да даваш обещания, без в тях да се съдържа лъжа.

Творческите същества могат да знаят какви чувства ще изпитват по отношение на нещо във всеки момент от бъдещето, защото творческите същества сътворя­ват своите чувства, а не само ги преживяват.

Докато бъдете в състояние да сътворявате своето бъ­деще, вие не можете да предсказвате бъдещето си. Докато не станете в състояние да предсказвате бъдещето, вие не можете да обещаете нищо с достатъчна истинност.

Но дори и човек, който сътворява и предсказва бъде­щето си, има правото да променя мнението си. Промяна­та е фундаментално право на всички създания. Тя всъщ­ност е повече от „право", защото „право" е нещо, което се дава, „промяната" е нещо, Което Е. .

Промяната е.

Промяната - това си ти. Тя не може да ти се даде. Ти си промяната.

И след като самият ти си „промяна" - след като про­мяната е единственото постоянно нещо в теб, ти не можеш истинно да обещаеш, че винаги ще бъдеш един и същ.

Нима искаш да кажеш, че няма константи във вселената? Нима твърдиш, че нищо не остава постоянно в процеса на творчество?

Процесът, който наричаш живот, е процес на пресьтворяване. Целият живот постоянно и наново се пресътворява във всеки настоящ момент. В този процес идентич­ността е невъзможна, тъй като ако нещо е идентично на самото себе си, то не се е променило. Но докато идентич­ността е невъзможна, подобието не е. Подобието е резул­тат от процеса на промяна, при който се явяват забележително сходни версии на нещо, което е съществувало преди.

Когато творческият процес достигне високо ниво на сходство, вие наричате това идентичност и от грубата перспектива на вашата ограничена гледна точка това на­истина е така.

По този начин, според човешките понятия, във вселе­ната изглежда, че съществува голямо постоянство. Не­щата изглеждат сходни. Действията и реакциите също. Тук вие наблюдавате постоянство.

Това е добре, защото то ви дава система, според коя­то да анализирате, да преживявате своето съществува­не във физическата сфера.

Но ето какво ще ти кажа: Погледнато от перспективата на живота като цяло - физическия и нефизически живот - привидното постоянство изчезва. Нещата се преживяват такива, каквито са: в процес на непрестанна промяна.

Твърдиш, че понякога промените са толкова фини и неуловими, че от нашата не достатъчно разграничаваща гледна точка те изглеждат като нещо, което е едно и също, понякога напълно едно и също. Докато фактически това не е така.

Наистина.

Не съществува нещо такова като „идентични близнаци"? Точно така. Съвършено правилно си Ме разбрал.

Ние можем да пресътворяваме наново себе си във форма, която е достатъчно сходна, така че да породи Впечатлението за постоянство.

Да.

Да, макар че това е трудно за повечето от вас.

Защото истинското постоянство (за разлика от при­видното постоянство) нарушава естествения закон и човек трябва да бъде голям мъдрец и много умел, за да пре-сътвори дори привидна идентичност.

Един мъдрец може да преодолее естествената тен­денция (а спомни си, че естествената тенденция е към промяна) и да се проявява по идентичен начин. Той всъщ­ност не може бъде идентичен в течение на времето. Но може да се проявява по достатъчно сходни начини, така че да изглежда идентичен.

Има и такива хора, които не са „мъдреци" и все пак се изявяват по „идентичен начин" през цялото време. Познавам хо­ра, чието поведение и вид могат да бъдат предвидени така, че можеш да заложиш живота си за тях.

Ала е нужно голямо усилие за съзнателното постигане на подобна идентичност.

Мъдрецът постига висока степен на самоидентичност (това, което вие наричате „постоянство") съвсем съзнателно. Неговият последовател може да проявява пос­тоянство без непременно да възнамерява това.

Човек, който винаги реагира по един и същ начин в ед­ни и същи обстоятелства, често може да се чуе да казва: „Не мога да постъпвам по друг начин".

Един мъдрец никога не би казал това.

Дори ако реакцията на един човек предизвиква възхи­щение и в някои случаи той за нея получава похвала, много често можете да го чуете да казва: „Нищо не съм напра­вил. Беше съвсем без да искам. Всеки би го сторил".

Един мъдрец никога не би действал автоматично. Един мъдрец е човек, който съвсем точно знае какво прави.

Знае също и защо го прави.

Хора, които не действат на нивото на мъдростта, често не знаят нито едното, нито другото.

Затова ли е толкова трудно човек да удържа собствените си обещания?

Това е една от причините. Както казах, докато не ус­пееш да предричаш бъдещето си, не можеш да обещаеш нищо истинно.

Втора причина, поради която хората се затрудняват да удържат на своите обещания, е, че влизат в конфликт с автентичността.

Какво имаш предвид?

Имам предвид, че тяхната еволюираща истина в даде­но отношение се променя и вече не е истината, която са заявили, че ще следват вечно. И така те влизат в дълбоко вътрешно противоречие. Какво да следвам - моята исти­на или моето обещание?

Какво ще ни посъветваш?

Давал съм този съвет и преди.

Но това ще доведе до непрекъснато нарушаване на обеща­ния. Никой няма да държи на думата си. На никой няма да може да се иска никаква отговорност за нищо.

Значи до такава степен разчиташ, че хората държат на думата си. Нищо чудно, че се чувстваш толкова нещастен.

Кой казва, че съм се чувствал нещастен?

Нима искаш да кажеш, че по такъв начин изглеждаш и реагираш, когато си щастлив?

Добре, добре. Наистина съм се чувствал нещастен понякога.

О, през по-голямата част от времето. Дори и когато си имал основание да бъдеш щастлив. Ти си си позволявал да се чувстваш нещастен - тревожил си се дали ще съу­мееш, дали ще можеш да си запазиш щастието.

А причината, поради която се е налагало да се тревожиш, е, че да си „запазиш щастието" до голяма степен е зависело от това други хора да удържат на думата си.

Нима искаш да кажеш, че нямам право да очаквам или поне да се надявам, че другите хора ще удържат на думата си?

А защо изискваш да имаш това право?

Ако един човек не удържи своята дума към теб, единс­твената причина ще бъде, че или не иска, или не може да я удържи, което е едно и също.

А ако човек не иска да удържи думата си към теб или по някаква причина чувства, че не може, защо, за Бога, ти ще изискваш от него това?

Наистина ли искаш някой да спазва пред теб споразу­мение, което не желае да спази? Наистина ли смяташ, че хората трябва да се принуждават да правят неща, които не се чувстват способни да избършат? - Защо да желаеш да принудиш един човек да върши не­що, противно на собствената си воля?

Ами имам причина. Защото, ако им позволя да не удържат на думата си, това може да причини страдание на мен или на моето семейство.

Значи, за да избегнеш страданието, ти си готов да причиняваш страдание?

Не виждам по какъв начин ще накарам един човек да стра­да, ако искам от него да държи на думата си.

И въпреки това за него сигурно би представлявало страдание, защото в противен случай щеше да удържи на думата си доброволно.

И така, значи аз трябва да страдам, да гледам как децата и семейството ми страдат, за да не наскърбя някой, който просто не си спазва обещанието

Наистина ли смяташ, че като принудиш някого да спазва дадено обещание, ти ще избегнеш страданието?

Ето какво ще ти кажа: Много по-голяма вреда нанасят хората, които живеят живот на тихо отчаяние (тоест вършат това, което „трябва" да вършат), отколкото хората, които свободно осъществяват своите желания.

Когато дадеш свобода на един човек, ти премахваш опасността, а не я увеличаваш.

Да, Когато освободиш човек от обещание или ангажимент към теб, непосредствено след това може би наис­тина ще страдаш. Но в перспективата на времето такова действие никога няма да ти донесе вреда, защото ко­гато дадеш свобода на другия, ти даваш свобода и на се­бе си. По този начин се освобождаваш от агониите и скърбите, от накърняване на собственото си достойнство и себеуважение, които неизбежно следват, когато принуждаваш един човек да удържи обещание, което той или тя не желае да удържи.

По-продължителната вреда е далеч по-тежка от краткотрайната, както установява всеки човек, който се опита да принуди някой да удържи на своето обещание.

Отнася ли се същата идея и за бизнеса? Нима светът би могъл да прави бизнес по такъв начин?

В действителност, това е единственият разумен на­чин да се прави бизнес.

Целият проблем в момента във вашето общество, е, че то се основава на силата - на съдебната принуда, (коя­то наричате „силата на закона"), а често и физическата принуда (която наричате „полиция").

Все още не сте се научили да използвате изкуството на убеждението.

Ако не чрез законови средства, чрез „силата на закона", упражнявана в съдилищата, как по друг начин можем да „убедим" бизнес-партньорите си да спазват условията на договорите и споразуменията помежду ни?

При настоящата етика на вашата култура, може би не съществува друг начин. Но с промяна на етиката на културата, начинът по който сега се стремите да накарате хората на бизнеса, както и отделните индивиди да спазват споразуменията, ще ви се стори много примитивен.

Можеш ли да ми обясниш?

В момента вие използвате сила, за да гарантирате спазването на дадени договори. Когато се промени ваша­та културна етика и включи разбирането, че вие всички сте Едно цяло, никога няма да използвате сила, защото това само би означавало да навредите на Себе си. Няма да почнете да удряте лявата си ръка с дясната.

Дори и ако лявата те души ли?

И това е нещо, което не би могло да се случи. Вие ще престанете да задушавате своето Аз. Ще спрете да се обиждате, да си плюете в лицето, ще престанете да на­рушавате своите споразумения. И, разбира се, вашите споразумения ще бъдат далеч по-различни.

Няма да се споразумявате да дадете нещо ценно, което притежавате, на някой друг само защото този друг притежава нещо ценно, което да ви даде в замаяна. Никога няма да се колебаете да дадете или споделите нещо, до­ри и да не получите в замяна справедливо възнаграждение.

Ще давате и споделяте спонтанно и тогава ще има далеч по-малко договори, които ще бъдат нарушавани, за­щото договорът се отнася до взаимната обмяна на стоки и услуги, докато вашият живот ще представлява даване на стоки и услуги, независимо от това дали става дума за взаимна обмяна.

Но именно в това едностранно раздаване ще намери­те спасение, защото ще откриете това, което Бог е поз­нал от опит: че каквото давате на друг, го давате на Се­бе си. Каквото се дава, то се връща.

Всичко, което излиза от теб, то се връща към теб.

Седмократно. И затова няма нужда да се тревожиш какво ще „получиш в замяна". Трябва да се грижиш само „какво ще дадеш". Смисълът на живота е да се създаде най-висше качество на даването, не най-висше качество на получаването.

Вие премного забравяте, но смисълът на живота не е да се получава. Смисълът е да се „дава", а за тази цел вие трябва да прощавате на другите - особено на онези, които не ви дават онова, което сте очаквали да получите. То­зи преход ще доведе до пълна промяна в развитието на ва­шата култура. Днес така нареченият „успех" във вашата култура се измерва до голяма степен с „печалбата", с по­честите, парите и притежанията. В новата култура „ус­пехът" ще се измерва с това, доколко помагате на други­те да постигнат печалба.

Иронията е в това, че колкото повече помагате на другите да печелят, толкова повече и вие без никакво уси­лие ще печелите - без „договори", без „споразумения", без „сделки", нито преговори и съдебни дела, които насилст­вено ви принуждават да давате на другите онова, което сте „обещали".

В бъдещата икономика вие няма да работите за лични облаги, а за личното си развитие, което ще бъде вашата облага. Вие ще получавате „облаги" в материално отно­шение, когато постигнете по-широката и мащабна вер­сия на Истинската си Същност.

В онези дни и времена, използването на сила, за да се принуди някой да направи нещо, което е „обещал", ще ви се струва съвсем примитивно. Ако друг човек не спази да­дено споразумение, вие просто ще го оставите да върви по пътя си, да прави собствения си избор и да твори собствения си опит. Това, което не си получил от него, няма да ти липсва, защото ще знаеш, че „то идва от един по­-висш източник, а не от него", и че сам си си източникът.

О, разбирам. Но струва ми се, че много се отклонихме от темата. Цялата тази дискусия започна с моя въпрос за любовта и дали хората могат да си позволят да изразяват любов без никакви ограничения, а това доведе до въпроса за отворения брак и изведнъж Ти напълно се отклони.

Не съм се отронил. Всичко, за което говорим е напъл­но уместно. Всичко, за което говорим се отнася към те­мата и по съвършен начин ни отвежда към твоите въпро­си за така наречените просветени и по-високо развити общества. Защото във високо развитите общества не съществува „брак", нито „бизнес" - нито пък други от тези изкуствени конструкции, които сте си създали, за да поддържат вашето общество.

Добре, ще се върнем и на това. В момента искам да приключим тази тема. Току-що каза твърде интригуващи неща. Доколкото разбирам, всичко се свежда до това, че повечето хора не могат да спазват собствените си обещания, следователно не трябва да ги дават. Това до голяма степен разрушава брачната институция.

Тук думата институция ми се вижда много подходяща. Повечето хора, когато са „семейни", имат чувството, че са в някаква „институция".

Да. Това е или институция за духовно здраве, или наказателна институция - или най-малкото институция за усвоява­не на някои върховни уроци!

Точно така. По този начин повечето хора преживяват брака.

Аз тук малко се пошегувах, но не бих казал, че така е с „повечето хора". Все още съществуват милиони хора, които оби­чат брачната институция и се стремят да я защитят.

Аз съм готов да докажа думите си. Повечето хора сре­щат големи трудности в брака и никак не харесват онова, което той им причинява. Статистиките на разводите по целия свят доказват това.

Искаш да кажеш, че трябва да се откажем от брака, така ли?

Аз самият нямам предпочитания, само че... ...

Зная, зная само наблюдения.

Браво! На тебе все ти се иска, някак си да ме превърнеш в Бог с предпочитания, но Аз не съм такъв.

Благодаря, че се опитваш да преодолееш този си стремеж.

Хубаво, ние не само сме разрушили брака, но сме разрушили и религията.

Вярно е, че религията не може да съществува, ако цели­ят човешки род не разбере, че Бог няма предпочитания, защото религията претендира, че дава израз на Божиите предпочитания.

А Ти? Щом Ти нямаш предпочитания, това означава, че религията е лъжа.

Е, това е твърде сурово определение. По-скоро бих я нарекъл фикция. Тя е нещо, което вие сте измислили. Както например сме измислили фикцията, че Бог предпочи­та да бъдем женени?

Да. Аз не предпочитам нищо подобно, но забелязвам, че вие го предпочитате.

Защото бракьт е единственият начин, който сте из­мислили, за да внесете „вечност", чувството за трай­ност във вашето преживяване на любовта.

Той е бил единственият начин, по който една жена би могла да има гаранции за подкрепа и оцеляване и единстве­ният начин, по който мъжът би могъл да получи гаранции за постоянен сексуален живот и постоянен партньор.

По този начин е била създадена една обществена кон­венция. Сключен е бил договор: ти ми даваш това, аз ще ти дам това. В този пункт бракът много наподобява биз­неса. Установява се споразумение. И тъй като и двете страни имат нужда да наложат споразумението, то бива наречено „свещен договор" с Бога - който ще накаже оне­зи, които ю нарушават.

По-късно, когато тази уредба е престанала да бъде функционална, вие сте създали човешки закони, които да я налагат, но дори и това не е успяло съвсем.

Нито така наречените Божии закони, нито човешките закони са били в състояние да попречат на хората да нарушават своите брачни клетви.

Защо е станало така?

Защото тези ваши брачни клетви са създадени така, че да противоречат на единствения закон, който има зна­чение.

И който е?

Естественият закон.

Но естественият закон на живота е такъв, че да изразява единство, Единното. Не трябва ли така да се разбира всичко, за което говорим? А бракът е най-красивото проявление на единството. Както знаеш: „Каквото Бог е съединил, човек да не разделя!"

Бракът, така както се практикува в повечето случаи, не е особено красив, защото нарушава два от трите аспекта, които изразяват истината за същността на човешката природа.

Ще ги повториш ли отново? Струва ми се, че едва сега започвам да правя връзката между нещата.

Добре. Да тръгнем отново от най-високата точка.

Вашата Същност е любов.

Любов е това, което е неограничено, вечно, свободно.

Следователно това сте вие. Това е естеството на ва­шата същност. Вие сте неограничени, вечни и свободни по природа.

Вашите изкуствено създадени обществени, морални, религиозни, философски, икономически и политически конструкции, които накърняват или поставят в подчинено положение вашата природа, са посегателство над Собст­вената ви Същност - и вие ще ги презрете.

Какво предполагаш, че е поставило началото на собст­вената ти страна? Не беше ли това девизът: „Свобода или смърт"?

Но вие сте се отказали от свободата, както във ваша­та страна, така и в собствения си живот и причината е само една - сигурността.

Вие се страхувате да живеете. Толкова много се стра­хувате от самия живот, че сте се отрекли от самата си природа, предавайки я, само за да имате сигурност.

Институцията, която наричате брак, е опит да си създадете такава сигурност. Такъв опит е и институци­ята, наречена правителство. Всъщност и двете са фор­ми на едно и също - изкуствени обществени конструкции, предначертани да управляват поведението на другия.

И таз хубава, никога не съм гледал по този начин. Винаги съм смятал, че бракът е върховно проявление на любовта.

Така, както съществува във вашите представи - да, но не е така, както сте го изградили на практика. Изгра­дили сте го като върховно проявление на страха.

Ако бракът ви даваше възможността да бъдете неограничавани, вечни и свободни в своята любов, тогава той щеше да бъде върховно проявление на любовта.

Както стоят нещата сега, вие сключвате брак в усили­ето да принизите своята любов до нивото на обещания или гаранции.

Бракът е усилие да се гарантира, че това, което е сега, ще бъде винаги. Ако не се нуждаехте от такива гаранции, ня­маше да се нуждаете и от брака. Но как се възползвате от тази гаранция? Първо, за да си градите чувство за сигурност (Вместо да си създавате сигурност, въз основа на истинската си същност) и второ, ако не получавате вечно такава си­гурност, бракът става средство да се наказвате взаимно, защото брачното обещание, което бъде нарушено, се превръща в основа на съдебен процес, който може да откриете.

И така, за вас бракът се е превърнал в нещо полезно, макар и само по отрицателни причини.

Бракът е също опит да си гарантирате, че чувствата, които изпитвате един към друг, никога няма да изпитате към някой трети или поне никога няма да ги изразите към някой трети по същия начин.

А именно сексуално.

А именно сексуално.

И накрая, така, както сте го изградили, бракьт е начин да заявите: „Тези отношения са специални, аз държа на тези отношения повече, отколкото на всички останали."

А какво лошо има в това?

Нищо. Не става въпрос за „добро" и „лошо". „Добро" и „лошо" не съществуват. Въпросът е в това, кое ви е по­лезно. Въпросът е какво ви позволява да пресьтворите все по-висши изяви на Истинската Си Същност.

Ако вашата Истинска Същност е същество, което за­явява: „Това отношение, това единствено отношение за мен е по-специално от всяко друго", тогава бракът, какъвто сте го изградили, ви позволява да осъществите това по съвършен начин. Но може би ще ви се стори интерес­но да забележите, че почти никой, който е или е бил приз­нат за мъдрец, не е имал брак.

Да, защото мъдреците са безбрачни. Те не водят сексуален живот.

Не. Това е, защото мъдреците не могат с достатъчна истинност да заявят онова, което настоящото състоя­ние на брака изисква да бъде заявено - че един човек е по-специален за тях от всеки друг. Такова заявление един мъдрец не може да направи. И това не е заявление, което би направил Бог.

Всъщност, както са изградени понастоящем, вашите брачни обети ви задължават да направите едно много безбожно изявление. Върховна ирония е, че вие го чувства­те като най-свято обещание, макар че такова обещание, Бог никога не би поискал от вас.

Ала за да оправдаете своите човешки страхове, вие сте създали във въображението си един Бог, който постъп­ва точно като вас. Следователно вие говорите за Божието „обещание" към неговия „избран народ" и за завет между Бога и тези, които Бог обича по един специален начин.

За вас е нетърпима мисълта, че Бог не обича никого по по-специален начин от всеки друг, и вие си изграждате фикции за един Бог, който обича определени хора по опре­делени причини. И тези фикции вие сте нарекли религии. Аз бих ги нарекъл богохулство, защото всяка мисъл, че Бог обича някого повече от друг е лъжа - и всеки ритуал, който изисква от вас да направите същото заявление не е све­щен, а светотатствен.

О, Боже мой, спри! Престани! Ти убиваш всяка добра мисъл, която съм имал някога за брака! Невъзможно е Бог да пише всичко това. Бог никога не би казал подобни неща за религията и брака!

Тук говорим за брака и религиите, така както вие сте ги изградили. Този разговор ти се струва жесток ли? Ето какво ще ти кажа: Вие сте поставили извън закона Божието сло­во, за да оправдаете своите страхове и да намерите раци­онални основания за безумните си отношения един към друг.

Готови сте да вложите в устата на Бога думи, които ви се иска Бог да изрече, за да продължите да се огранича­вате един друг, да се наранявате един друг и дори да се убивате един друг в Мое име.

Да, вие сте призовавали Моето име и сте развявали Моето знаме, и сте носили кръстове по бойните полета векове наред, само за да докажете, че Аз обичам един на­род повече от друг и че съм поискал от вас да убивате, за да го докажете.

Но ето какво ще ти кажа: Моята любов е безгранична и безусловна. Това е нещо, което не можете да чуете, то­ва е истината, която не можете да понесете, това е твърдение, което не можете да приемете, защото него­вата всеобхватност разбива не само институцията на брака (каквато вие сте изградили), но всяка от вашите религиозни и правителствени институции.

Защото сте създали една култура, основана на изключването и я поддържате с един културен мит за Бог, кой­то изключва едни за сметка на други.

А Божията култура е основана на включването на всички. В Божията любов всеки е включен, в Божието царство всеки е поканен.

И тъкмо тази истина вие наричате богохулство.

И сте принудени така да я наричате, защото ако е ис­тина, тогава всичко, което вие сте създали в живота, е лъжа. Всички човешки конвенции и всички човешки систе­ми са погрешни в онази степен, в която не са неограничавани от нищо, вечни и свободни.

Как може нещо да бъде погрешно, ако не съществува „доб­ро" и „зло"?

Нещо е погрешно в онази степен, в която не функционира съобразно своята цел. Ако една врата не се отваря и затваря, вие няма да я наречете „лоша", вие просто ще кажете, че тя е поставена и работи погрешно, защото не служи на целта, за която е предназначена.

Онова, което сте изградили в живота си и в човешкото общество и което не служи на целта да се осъществявате като хора, е погрешно. То представлява погрешна система.

Би ли попитал отново, каква е моята цел да се осъществя като човек?

Да решиш и изявиш, да сътвориш и изразиш, да преживееш и осъществиш своята Истинска Същност.

Да пресътворяваш наново себе си във всеки миг според най-върховната версия на най-върховната визия, която си имал за своята Истинска Същност.

Това е целта на осъществяването ти като човек и то­ва е целта на живота като цяло.

И така, докъде стигнахме в крайна сметка? Разбихме религията. Изобличихме брака и отхвърлихме правителствата. Докъде стигнахме при това положение?

Преди всичко не сме разбивали, разобличавали и отх­върляли нищо. Ако една система, която сте изградили, не е функционална и не отговаря на своето предназначение, да се разкрие това положение не означава тя да бъде раз­бита, разобличена, отхвърлена като система. Опитай се да си спомниш разликата между осъждане и наблюдение.

Не бих искал да споря с Теб, но голяма част от това, което бе казано тук, ми звучи като осъждане.

Ние сме притеснени тук от ужасните ограничения на думите. Има толкова малко думи и ние използваме все ед­ни и същи думи все отново и отново, дори и когато не ви­наги изразяват един и същ смисъл или едни и същи мисли.

Вие обичате бананов сладолед, но със сигурност нямате предвид същото, когато казвате, че се обичате един друг. Виждаш ли - имате твърде ограничени думи, за да опишете собствените си чувства.

Общувайки с теб по този начин - посредством думи­те - Аз си позволявам да изпитам тези ограничения и допускам, че тъй като този език е използван от вас, когато съдите, лесно е да стигнете до заключението, че и Аз съдя, когато го използвам.

Трябва да те уверя, че Аз не съдя. В протежение на це­лия този диалог просто се опитвам да ви кажа как да стигнете там, където искате, и да опиша колкото се може по-безпристрастно какво ви пречи по пътя, какво ви спира да стигнете целта си.

Например, по отношение на религията, вие твърдите, че искате да постигнете състояние, в което истински да познаете Бога и да обичате Бога. Единственото, което Аз правя, е, че изразявам наблюдението, че вашите рели­гии не ви помагат да постигнете това.

Вашите религии са превърнали Бога в огромна мисте­рия и са ви накарали не да обичате Бога, а да се страхува­те от Него.

Религията не е направила много, за да ви накара да про­мените своето поведение. Вие продължавате да се убива­те, да се осъждате, да се обвинявате и фактически ваши­те религии ви подтикват към това.

В този смисъл във връзва с религията Аз само изразявам наблюдение. Наблюдението, че вие искате да постигнете едно, а религията ви води към друго.

Да вземем сега например брака. Вие бихте искали той да ви отведе в земята на вечното блаженство или поне чрез него да постигнете едно разумно ниво на мир, сигурност и щастие. Както е и с религията, вашето изобретение, наре­чено брак, постига това само в началото на пътя, когато го преживявате за първи път. Но също както и при религията, колкото по-дълго останете в това преживяване, толкова повече то ви отвежда там, където не искате да бъдете.

Почти половината от хората, които сключват брак, стигат до развод, а сред онези, които останат женени, мнозина са отчайващо нещастни. Вашите „блажени съю­зи" би водят до горчилка, гняв и съжаление. Някои от тях, и то не малко, стигат до откровена трагедия.

Заявявате, че очаквате от правителствата да осигуря­ват мир, свобода и сигурност на вашия дом, но Аз наблю­давам, че те така, както са изградени от вас, не изпълня­ват тези функции. Вашите правителства по-скоро ви тласкат към войни, все по-голяма липса на свобода, домаш­но насилие и недоволства.

Не сте съумели да разрешите най-основните проблеми на препитанието, здравеопазването и поддържането на живота, още по-малко пък да разрешите предизвикателс­твото за даване равен шанс на всички.

Стотици хора ежедневно умират от глад на планета­та, докато хиляди изхвърлят ежедневно достатъчно хра­на, с която могат да се нахранят цели народи.

Не сте в състояние да се справите с най-простата за­дача да вземете излишъка от „имащите" и да го дадете на „нямащите" - още по-малко пък да решите проблема за това искате ли да споделите по равно жизнените условия.

Всичко това не са присъди. Всичко това са верни наблюде­ния по отношение на вашето общество.

Но защо? Защо е така? Защо сме постигнали толкова ма­лък напредък в управлението на нашите дела, през толкова много минали години?

Години ли? Може да се каже векове.

Добре, векове.

Това е свързано с първия човешки културен мит и с всички останали митове, които следват от него. Докато те не се променят, нищо друго няма да се промени. Защо­то вашите културни митове са в основата на вашата етика, а вашата етика създава поведението ви. Но проб­лемът е, че вашият културен мит е в противоречие с основния ви инстинкт.

Какво означава това?

Вашият първичен културен мит е, че злото е вродено у хората. Това е митът за първородния грях. Според този мит, злото е не само заложено в основата на вашата при­рода, но вие по рождение сте такива.

Вторият културен мит който по необходимост след­ва от първия, е, че „оцеляват най-приспособимите".

Според този втори мит, някои от вас са слаби, а други силни, тъй че за да оцелеете, вие трябва да сте от стра­ната на силните. Бихте сторили всичко, за да помогнете на своите събратя, но когато стане дума за собственото ви оцеляване, трябва първо да се погрижите за себе си. Го­тови сте дори да оставите другите да умрат. Готови сте дори да направите и нещо повече. Ако ви се струва, че се налага за оцеляването на вас и на вашия род, готови сте да убивате, което предполага да убивате „слабите" - и така да се самоопределите като „най-приспособимите".

Някои от вас твърдят, че такъв е основополагащият ви инстинкт. Той е наречен „инстинкт за оцеляване" и именно този културен мит е формирал до голяма степен вашата обществена етика, изграждайки груповото ви поведение.

Ала вашият „първичен инстинкт" не е оцеляването, а по-скоро справедливостта, единството и любовта. Това е първичният инстинкт на всички съзнателни същества навсякъде по света. Той е вложен във вашата клетъчна па­мет, той е вашата родова природа. Той разбива вашия пър­ви културен мит. Вие не сте зли в своята основа, вие не сте родени в „първороден грях".

Ако вашият “първичен инстинкт" е бил оцеляването и ако основата на вашата природа е злото, вие никога не бихте се спуснали инстинктивно да спасите едно дете да не падне или един мъж да не се удави, или когото и да би­ло от каквото и да било. А всъщност, когато действате според първичните си инстинкти и проявявате основата на своята природа и не мислите за това какво правите, вие се държите така дори с риск да пожертвате себе си.

И така, вашият „първичен инстинкт" не може да бъде „оцеляването". И вашата първична природа явно не е „злото". Вашият инстинкт и вашата природа отразяват Истинската ви Същност, която е справедливост, едине­ние, любов.

Разглеждайки обществените последици, много е важно да се разбере разликата между справедливост и равенст­во. Първичният инстинкт на всички същества не е да търсят равенство, нито да бъдат равни помежду си. А всъщност истината е точно противоположна.

Основният инстинкт на всички живи същества е да бъдат единствени по рода си, а не еднакви. Да се създаде общество, в което две същества са наистина равни, е не само невъзможно, но е и нежелателно. Социалните меха­низми, които се стремят да породят истинско равенст­во - с други думи икономическа, политическа и социална еднаквост - работят срещу най-висшата идея и предназначение на човека, което е той да има възможност да постигне най-върховното си желание и по този начин истин­ски да пресътвори себе си наново.

За това се иска равенството на възможностите, а не фактическо равенство. Именно това се нарича справедли­вост. Фактическото равенство, наложено от външни сили и закони, ще елиминира, а няма да породи справедливост. То ще елиминира възможността за истинска себереализация, която е върховната цел на просветлените същества нав­сякъде във вселената.

А какво би създало свобода на възможностите? Систе­ми, които ще позволят на обществото да удовлетвори основните жизнени потребности на всеки индивид, като по този начин освободи всички, за да се стремят към сво­ето развитие и себеосъществяване, а не единствено към оцеляване. С други думи, системите които имитират ис­тинската система живот, са такива системи, при които оцеляването е гарантирано.

И тъй като личното оцеляване не е проблем в просве­тените общества, тези общества никога не биха допус­нали някой от техните членове да страда, когато има достатъчно за всички. В тези общества личният интерес и общият интерес са идентични.

Общество, което е било създадено около мита за „първородното зло" и „оцеляване на най-приспособимите", не може да постигне подобно разбиране.

Да, ясно. И въпросът за този „културен мит" бих искал да разгледаме по-подробно, както и поведението и етиката на по-развитите цивилизации. Но сега ми се ще да се върнем за последен път назад и да разрешим въпросите, които поставих­ме тук.

Едно от предизвикателствата при разговора с Теб е, че отговорите Ти водят в толкова интересни посоки, че понякога забравям откъде сме тръгнали. Но сега не съм забравил. Дискутирахме въпроса за брака. Дискутирахме любовта и нейни­те изисквания.

Ако любовта ти към друг човек е свързана с изисквания, то значи, че тя не е никаква любов, а фалшификат.

Това се опитвам да ти разясня тук. Казвам го по десетки най-различни начини, с всеки въпрос, който ми задаваш.

Например в контекста на въпроса за брака. В него възниква обмяна на обещания, каквито не се изискват от лю­бовта. Въпреки всичко вие ги изисквате, защото не позна­вате какво е любов, така че се заставяте един друг да си обещаете нещо, което любовта никога не би поискала.

Следователно Ти си срещу брака!

Аз не съм „срещу" нищо, само описвам онова, което виждам.

Вие можете да промените това, което Аз виждам. Можете да преустроите своята обществена институция, наречена „брак", така че тя да не изисква нещо, което Лю­бовта не би поискала, а по-скоро да изрази нещо, което са­мо любовта би изразила.

С други думи да променим брачния обет.

Нещо повече, да промените очакванията, върху които се основава този брачен обет. Тези очаквания трудно мо­гат да се променят, защото са ваше културно наследство. Те се пораждат на свой ред от вашите културни ми­тове.

Ето че отново се върнахме на културните митове. Защо толкова настояваш на тази тема?

Надявам се да ви посоча правилната посока в това от­ношение. Виждам към какво се стремите вие като общес­тво и се надявам да намеря човешки средства и понятия, за да ви насоча.

Моля.

И тъй, пишат се песни, разказват се истории, правят се филми, дават се напътствия, предлагат се молитви и родителски съвети, които поддържат Мита. Не ви оста­ва нищо друго, освен да го приложите в живота си.

Ала не можете и това не е ваш проблем, проблемът е в самия Мит.

Нима любовта не означава по-скоро да даваш, отколкото да получаваш?

Не. Така ли?

Любовта никога не е означавала това.

Но Ти самият каза само преди миг, че „любовта няма изисквания". Каза, че тъкмо това я прави любов.

Точно така е.

Но това твърде много напомня „да даваш, вместо да получаваш"!

Тогава трябва да прочетеш отново осма глава на първа книга. Всичко, което засягам тук, вече съм обяснил там. Настоящият диалог трябва да се чете последователно и да бъде разглеждан в неговата цялостност.

Зная. Но за хората, които въпреки всичко, четат тези думи, без да са прочели първа книга, би ли могъл, моля Те, да обясниш какво имаш предвид тук? Защото, честно казано, дори и аз бих се възползвал от едно такова преповтаряне и ми се струва, че едва сега започвам да разбирам всички тези въпроси!

Добре. Ето за какво става дума:

Всичко, което правиш, го правиш на себе си.

Това е истина, защото ти и всички останали сте Едно цяло.

Следователно, каквото правиш на друг, го правиш на себе си. Каквото не успееш да направиш за друг, не си ус­пял да го направиш за себе си. Каквото е добро за друг, добро е за теб и каквото е зло за друг, зло е за теб.

Това е най-основна истина. Ала все пак това е истина­та, Която ти най-често пренебрегваш.

Когато си във взаимоотношения с друг човек, тези вза­имоотношения имат една-единствена цел. Те съществуват като средство, за да решиш и заявиш, да сътвориш и изразиш, да преживееш и осъществиш най-висшата предс­тава за своята Истинска Същност. Ако к своята Истинска Същност ти си човек, който е добър и внимателен, грижовен и състрадателен, любящ и милостив, ако си такъв с всички останали, ти позволяваш на своя Аз най-върховното преживяване, заради което си дошъл в това тяло.

Именно заради това. си се въплътил в тяло. Защото само във физическата сфера на относителността би могъл да се познаеш такъв. В сферата на абсолютното, от която си дошъл, не е възможно да преживееш това познание.

Всички тези неща съм обяснил по-подробно в първа книга.

Ако обаче твоята Истинска Същност е битие, което няма любов към своя Аз и допуска да бъде оскърбяван, нара­няван, унищожаван от другите, поведението ти ще поз­волява да преживяваш всичко това. Ако пък си грижовен и състрадателен, милостив и любящ, ти ще се поставиш в средата на хора, с които да проявиш тези качества.

Всичко започва от твоя Аз. Всичко в живота зависи от избора на това какъв Искаш да Бъдеш. Ако се стремиш да бъдеш Едно цяло с всички останали (тоест, ако се стре­миш да преживееш една истинна представа), действията ти ще изявят това Единство. В такъв случай няма да имаш чувството, че вършиш нещо заради някой друг, а по-скоро че го вършиш заради самия Себе Си.

Това се отнася за всичко, към което се стремиш. Ако се стремиш да бъдеш любов, ще проявяваш любов към други­те не заради другите, а заедно с тях.

Забележи разликата, долови този нюанс. Ще проявяваш любов заедно с другите, заради самия себе си - за да актуализираш и преживееш своята върховна идея за самия Себе Си и за Истинската си Същност.

В този смисъл не е възможно да правиш нищо за някой друг, защото самият акт на твоята воля е буквално само това: един акт. Ти участваш в действие. С други думи сът­воряваш и изиграваш една роля. С тази разлива, че не се превъплъщаваш в нея. Тя става твое действително битие.

Ти си човешко същество и сам решаваш и избираш своето битие.

Както бе казал Шекспир: „Целият свят е сцена и всички хора са актьори".

Казал е още: „Да бъдеш или да не бъдеш, това въпросът."

И е казал още: „Бъди на себе си във всичко верен и както ден след нощ от туй ще следва, че няма никога да се окажеш неверен и към другите".

Когато си верен на Себе Си, когато не изневеряваш на Себе Си, тогава дори когато „изглежда", че „даваш", ти ще знаеш, че в действителност „получаваш". В буквалния смисъл ти връщаш себе си на самия Себе Си.

В същинския смисъл не можеш да „дадеш" на друг по простата причина, че друг не съществува. Щом Ние всички сме Едно цяло, това означава, че съществуваш само Ти.

Това понякога наподобява семантичен „трик". Известно разместване на думите, което коренно променя техния смисъл.

Не е трик, а магия! И не се отнася да размяна на думи­те, за да се промени техния смисъл, а до промяна на възп­риятията, за да се измени преживяването.

Вашият опит за всичко е основан на вашите възприя­тия, а вашата възприемателната способност е основана на вашите разбирания. Вашите разбирания пък се основа­ват на вашите митове. С други думи на това, което ви е било казано.

А ето какво сега ще ви кажа: Вашите културни мито­ве понастоящем не ви служат. Те ни ви помагат да пос­тигнете онова, към което се стремите.

Или се заблуждавате по отношение на истинските си стремежи, или сте слепи за факта, че не ги постигате. Не ги постигат нито отделните хора, нито отделните стра­ни, нито отделните народи, нито човечество като цяло.

А има ли други същества, които постигат истинските си стремежи?

О, да, разбира се.

Добре. Достатъчно дълго чаках този момент. Разкажи ми за тях.

Скоро, съвсем скоро. Но първо искам да ти кажа по какъв начин бихте могли да промените своята измислица, наречена брак, така че да се приближите към онова, кое­то се стремите да постигнете. Не разрушавайте брака и не го премахвайте, променете го.

Да, добре. Аз наистина желая да узная за това. Желая да разбера дали има някакъв начин човешките същества да проявя­ват истинска любов. Затова ще свърша този раздел на нашия диалог с това, с което започнах - какви граници трябва и сме длъжни да поставим на проявлението на нашата любов?

Никакви. Съвършено никакви граници. И точно това трябва да утвърждават вашите брачни обети.

Това е изумително! Защото ние с Нанси си дадохме точно такъв обет!

Зная.

Зная.

Зная. Седнахме и създадохме нови брачни обети, които бяха „предизвикателство спрямо културния императив", както Ти би се изразил.

Да. Наистина, бях много горд с бас.

И докато ги пишехме, докато записвахме тези тържествени обети, за да бъдат прочетени от свещеника, аз бях искрено убеден, че двамата пишем по някакво вдъхновение свише.

Разбира се, че беше така.

Искаш да кажеш, че...

Ами ти как мислиш, че ти се явявам само когато пи­шеш книги, така ли?

О!

Да, о!

Ъъ...?

Не съм ги създавал, за да ги споделям със света.

Когато започна този диалог, ти не мислеше, че нещо от него може да бъде споделено със света. Хайде, включи ги.

Само че не искам хората да си помислят, че ние сме написа­ли съвършените брачни обети.

Защо така изведнъж се загрижи какво ще си помислят хората за теб?

Хайде, хайде, знаеш какво имам предвид.

Добре никой няма да си каже, „Това са съвършените брачни обети".

Е, добре.

Просто те са най-добрите, които са измислени на ва­шата планета до този момент.

Хей!

Само се пошегувах, малко да се поразведрим. Започвай! Включи обетите. Аз поемам отговорността за тях. А хо­рата ще ги харесат. Те ще им дадат представа за това, което говорим тук. И защо не, можеш да предложиш и на друг да се възползва от тези обети - които не са никакви „обети", а брачни заявления.

Добре, добре. Ето какво си казахме ние с Нанси, когато се оженихме (благодарение на вдъхновението, което получихме):

Свещеникът:

Нийл и Нанси не са дошли тук тази вечер, за да дадат тържествено обещание или да разменят свещен обет. Нанси и Нийл са тук, за да изя­вят пред всички своята взаимна любов, да оповестят своята истина, да заявят избора си да живеят, да се обичат и да израстват заедно - те за­явяват това открито във ваше присъствие, Желаят всички ние да по­чувстваме искрено и съкровено съпричастие с тяхното решение и така да му придадем още по-голяма сила.

Те са тук тази вечер с надеждата, че техният ритуал на свързване ще помогне на всички нас да станем още по-близки. Ако сте тук със своя съп­руг или съпруга, със своя другар в живота, нека тази церемония да бъде на­помняне, повторно посвещаване във вашия собствен любовен съюз.

Ще започнем с въпроса: Защо сключвате брак?

Нийл и Нанси са си отговорили на този въпрос за себе си и сподели­ха с мен своя отговор. Сега аз искам още веднъж да ги запитам, така че те да бъдат сигурни в своя отговор, сигурни в своето разбиране и твърди в своето отдаване на истината, която споделят.

(Духовното лице взима две рози от масата...)

Това е ритуал на розите, чрез който Нанси и Нийл споделят своите разбирания и отбелязват своята взаимност.

Нанси и Нийл, вие споделихте с мен своето твърдо разбиране, че не сключвате този брак по причини за сигурност...

... че единствената истинска сигурност не е да притежаваш или об­себваш, нито да бъдеш притежаван или обсебван...

... не е в изискването или очакването, нито в надеждата, че онова, от което се нуждаете в живота, ще би бъде осигурено от другия...

... а по-скоро в познанието, че всичко, от което се нуждаете в живо­та... цялата любов, цялата мъдрост, цялото прозрение, цялата сила, ця­лото познание, цялото разбиране, цялата грижовност, цялото състрада­ние, цялото могъщество е вътре във всеки от вас...

... и че вие не сключвате брак помежду си с надеждата да получите те­зи неща, а с надеждата да дадете тези дарове, за да може другият да ги има още по-изобилно.

Убедени ли сте в това и сега?

Нийл и Нанси, вие споделихте с мен, че сте твърдо уверени, че не сключвате този брак като средство да ограничавате, контролирате, задържате или пречите под никаква форма на другия за това той истински да изяви и честно да позволи да възтьржествува най-възвишеното и най-доброто в него, във всеки един от вас - включително вашата любов към Бога, вашата любов към живота, вашата любов към хората, ваша­та любов към творчеството, вашата любов към работата и всеки друг аспект на вашето същество, които искрено изявява вашата същност и ви носи радост. Потвърждавате ли тази своя вяра днес?

И накрая, Нанси и Нийл, вие споделихте с мен, че не смятате, че бракът поражда задължения, по-скоро дава възможности...

... че това е истински Свято Причастие, път през живота с човека, когото обичаш като равноправен другар и с когото равноправно споделяш правата и отговорностите, които предполага всяко партньорст­во, споделяйки заедно трудностите и заедно отдавайки се на щастието. Тази ли е визията, която желаете да градите днес?

Сега аз ви давам тези червени рози, които символизират вашите ин­дивидуални разбирания за тези земни неща; символизират това, че и два­мата осъзнавате и сте съгласни да споделяте живота си в това превъп­лъщение и във физическата структура, наречена брак. Разменете си сега тези рози като символ, че споделяте тези разбирания с любов и сте съг­ласни с тях.

А сега моля ви вземете тази бяла роза. Тя е символ на по-широките ви разбирания, на вашата духовна природа и на вашата духовна истина. Тя олицетворява чистотата на вашето Най-истинско и Най-висше Аз и чистотата на Божията любов, която грее над вас сега и винаги.

(Той дава на Нанси розата с халката на Нийл, закачена на клонката й, на Нийл розата с халката на Нанси.)

Кои са символите на обещанията, които давате и получавате днес?

Кръгът е символ на Слънцето и на Земята, както и на вселената. Той е символ на светостта, на съвършенството и на мира. Той е също така символ на вечността на духовната истина, любов и живот...

... нещо, което няма начало и край. В този момент Нийл и Нанси са избрали също така халката да бъде за тях символ на единение, но не на притежание, на свързване, но не на ограничаване, на обгръщане, но не на клопка. Защото любовта не може да бъде притежавана, да бъде огранича­вана. А душата никога не може да бъде поставена в капан.

А сега, Нийл и Нанси, вземете тези пръстени и си ги разменете.

Нийл, моля повтаряй след мен.

Аз, Нийл... моля теб, Нанси... да бъдеш моя другарка, любима, приятелка и съпруга... Аз заявявам и оповестявам своето намерение да ти отдам най-дълбоко приятелство и любов не само в моменти на щастие, но и в трудни моменти... не само, когато ясно помниш Истинската си Същ­ност... но и когато забравяш... не само когато действаш с любов... но и когато не го правиш... И заявявам също така... пред Бога и тук присъства­щите... че ще се стремя винаги да виждам Божествената светлина в теб... ще се стремя винаги да споделям... Божествената светлина в себе си с теб... дори и особено... в моментите на мрак, които могат да настъпят.

Решен съм да бъда с теб завинаги... в Свещен съюз на Душите... за да осъществяваме заедно Божието дело... да споделяме всичко добро, което има в нас... с всеки, до когото се докоснем в живота.

Нанси, приемаш ли молбата на Нийл да станеш негова съпруга?

А сега, Нанси, повтаряй след мен.

Аз, Нанси... моля теб, Нийл...

(И тя дава същия обет.)

(Духовното лице се обръща към Нийл)

Нийл, приемаш ли молбата на Нанси да станеш неин съпруг?

Моля и двама ви, вземете пръстените и ги подарете един на друг, като повтаряте след мен:

С този пръстен... аз те приемам за съпруг/съпруга... Аз вземам този пръстен, който ми даваш... (те си разменят пръстените)... и го поставям на своята ръка... (те поставят пръстените на ръцете си)... така че всеки да вижда и знае за моята любов към теб.

(Духовното лице завършва ритуала)

Ние напълно разбираме и осъзнаваме, че само двама души могат да осъ­ществят свещенодействието на брака един за друг и само те двамата могат да го осветят. Нито моята църква, нито властта, дадена ми от държавата, могат да ми дадат правата да заявя онова, което само две сърца могат да заявят и онова, което само две души могат да превър­нат в реалност.

И така, сега тъй като ти, Нанси, и ти, Нийл, оповестихте истина­та, която вече е записана във вашите сърца и дадохте свидетелство за нея в присъствието на тези ваши приятели и на Единния Жив Дух, ние с радост отбелязваме, че вие заявихте, че сте съпруг и съпруга.

Нека сега заедно да се помолим.

Дух на Любовта и Живота, сред целия свят тези две души са се на­мерили, техните съдби отсега нататък ще бъдат вплетени в едно, и в зло, и в добро те няма да се разделят.

Нийл и Нанси, нека домът ви бъде място на щастие за всички, които влизат в него; място, където стари и млади да се възродят, място за раз­витие, място за споделяне, място за музика и място за смях, място за мо­литва и място за любов.

Нека всички, които са близо до вас, да се обогатяват от красотата и щедростта на вашата любов един към друг, нека работата ви да бъде радост във вашия живот и да служи на света и нека да имате дълги и щастливи дни на тази земя.

Амин. Амин.

Толкова съм трогнат. За мен е такава чест и такова благословение да имам в живота си човек, с когото можах съвместно да изрека тези думи, и то съвсем искрено.

Мили Боже, благодаря Ти, че ми изпрати Нанси!

За нея ти си също един дар. Знаеш това.

Надявам се.

Вярвай ми.

Знаеш ли какво ми се иска?

Иска ми се всички хора да могат да направят подобно Брач­но Изявление. Иска ми се всички хора да си го изрежат, да го препишат и да го използват в техния сватбен ден. Мога да се обзаложа, че броят на разводите значително ще намалее.

Мнозина са хората, за които ще бъде твърде трудно да изрекат всичко това и много са тези, които няма да ус­пеят да останат верни на него.

Така се надявам ние да останем верни. Това, че включихме тези думи тук, ни задължава да ги съблюдаваме в нашия живот.

А вие не сте ли имали намерение да ги съблюдавате във вашия живот?

Разбира се, че да, но ние сме хора като всички други. Ала ако сега се провалим, ако сбъркаме, ако се случи нещо с нашата връзва. О, ако някога решим да я прекратим в настоящата й форма, всички хора ще останат разочаровани.

Глупости. Те ще знаят, че сте останали верни на себе си, че сте направили нов, по-голям избор. Спомни си какво казах в първа книга. Не смесвайте продължителността на вашата връзва с нейното качество. Ти не си икона, нито пък Нанси, и никой няма право да ви превръща в икона, както и вие самите не бива да го правите. Вие сте просто хора. Бъдете докрай хора. Ако в някакъв момент ти и Нан­си почувствате желание да промените характера на сво­ите взаимоотношения, имате пълното право да го сто­рите. Тъкмо това в смисълът на целия този диалог.

Точно така. Радвам се, че го разбираш.

Да, наистина, харесват ми тези брачни декларации. Радвам се, че ги включихме в книгата. Това е един чудесен начин двама души да започнат съвместния си живот. Без да се изисква от жената да обича, почита и да се подчинява на своя съпруг. Толкова е самонадеяно, себелюбиво и егоистично от страна на мъжа да изисква подобни изявления.

Прав си, разбира се.

А още по-самонадеяно и егоистично е било от страна на мъжете да претендират, че подобно мъжко превъзходство е би­ло наложено от Бога.

Отново си прав. Никога не съм налагал нищо подобно.

Ето най-сетне едни брачни слова, които са наистина вдъхновени от Бога. Слова, които не превръщат никого в роб, в някакво лично притежание. Думи, които изразяват истината за любовта, думи, които не поставят граници, а обещават само свобода! Думи, на които всички сърца могат да останат верни.

Някои биха казали, „разбира се, че всеки може да спази обещания, които не изискват нищо от него!" Какво би отговорил на това?

Бих отговорил: „Много по-трудно е да дадеш свобода на някого, отколкото да го контролираш. Когато контролираш един човек, ти получаваш, каквото на теб ти е угодно. Кога­то освободиш един човек, той получава, каквото сам желае."

Мъдро казано.

Имам прекрасна идея! Струва ми се, че трябва да направим малка книжка с тези брачни заявления. Нещо като молитвена книжка за хората, които да могат да я използват в деня на своята сватба.

Може да бъде малка книжка и да съдържа не само тези думи, но и цяла церемония и основни наблюдения за любовта и взаимоотношенията между двама души, които са дадени в трите кни­ги на този диалог, както и някои молитви и медитации, свърза­ни с брака - който, както изглежда, Ти не отричаш!

Толкава съм щастлив, защото за миг ми се стори, че си „срещу брака".

Та как бих могъл да бъда срещу брака? Ние всички сме сключили брачен съюз, ние сме невестата и младоженецът, сега и завинаги. Ние сме свързани, ние сме Едно цяло. Наша­та брачна церемония е най-голямата, която някога е има­ло. Моят обет към теб е най-великият обет, даван няко­га. Аз ще те обичам завинаги и ще те освободя в името на всичко. Моята любов никога няма да те обвързва по ника­къв начин и поради това ти си „обвързан" да Ме обикнеш - защото свободата да Бъдеш Истинския си Аз е твоето най-голямо желание и Моят най-голям дар.

Вземаш ли Ме сега за твой законен брачен партньор и сътворец, според най-висшите закони на вселената?

Да.

Да. И Винаги съм те Вземал. Сега и през цялата Вечност ние сме едно. Амин.

Амин.