Разговори с Бога

Никога не си унижаван, освен когато се считаш за такъв. Никога не си осъждан, нито „обвиняван" от Бога.

Мнозина не „възприемат" тази идея - Бог, който твърди, че няма „добро" и „зло" и който заявява, че ние никога няма да бъдем осъдени.

Е, добре, заемете някаква по-определена позиция. Първо казвате, че ви осъждам, а сега се тревожите пък, че не ви осъждам.

Зная, зная много е объркващо, ние всички сме... сложно устроени. Не искаме да ни осъждаш, но всъщност го искаме. Не искаме да ни наказваш, но се чувстваме объркани без твоите наказания. И когато твърдиш, както в предишните две кни­ги: „Аз никога няма да ви наказвам", не можем да повярваме на това - и някои от нас почти обезумяват от подобна идея. Защото, ако Ти няма да ни наказваш и осъждаш, какво ще ни държи в правия път? И ако не съществува „справедливост" на небето, кой ще премахне цялата несправедливост на земя­та?

Защо разчитате на небето да изправи онова, което на­ричате несправедливост? Не падат ли дъждовете от не­бето?

Да.

Ето какво ще ви кажа: Дъждът пада, както върху справедливите, така и върху несправедливите.

Никога не съм казвал такова нещо. Един от вас го е из­мислил и останалите са му повярвали.

„Справедливостта" не се явява впоследствие на някакво деяние, а посредством него самото. Справедливостта е постъпка, а не наказание за дадено деяние.

Проблемът на нашето общество очевидно е, че търсим „справедливост", след като е възникнала „несправедливост", а не се стремим „да действаме справедливо" преди всичко.

Точно в целта. Ти улучи точно в целта. Справедли­востта не е действие, а реакция на действието.

Не очаквайте, следователно, от Мен да „уредя" всичко накрая, като приложа някаква форма на „небесна справед­ливост" в отвъдния живот. Ето какво ще ви кажа: не съ­ществува отвъден живот, а само живот. Не съществува смърт. И начинът, по който изживявате и творите своя живот като отделни индивиди и като общество е демонстрация на онова, което смятате за справедливо.

И в това отношение Ти смяташ, че човешката раса не е особено еволюирала, нали?

Ако цялата еволюция се разположи на едно футболно поле, къде ще се намираме ние?

На дванайсетата линия.

Шегуваш се.

Не.

Нима сме на дванайсетата линия на еволюцията?

Имаме ли някакъв шанс да достигнем гол линията?

Разбира се, ако не се препънете и паднете отново.

Отново ли?

Както вече казах, не за първи път вашата цивилизация е на ръба. Искам да го повторя, защото е от жизненоважно значение да го чуете. В миналото вие бяхте развили на вашата планета технология, която далеч превъзхождаше спо­собностите ви да я използвате отговорно. Сега отново се приближавате до такъв момент в човешката история.

От жизненоважно значение е да разберете това.

Вашата настояща технология заплашва да изпревари способността ви да я използвате мъдро. Обществото ви е на ръба да се превърне в продукт на вашата технология, вмес­то технологията ви да бъде продукт на вашето общество.

Когато едно общество се превърне в продукт на собствената си технология, то се самоунищожава.

Защо е така? Ще ни обясниш ли?

Да. Решаващ е проблемът за равновесието между тех­нология и космология - космологията на целия живот.

Какво имаш предвид като казваш „космологията на целия живот"?

Казано просто, това е начинът, по който стават не­щата. Системата. Процесът.

„Има метод в тази Лудост", както знаеш

Надявах се да има.

Иронията е в това, че когато осъзнаете този метод и започнете да разбирате все повече и повече начина на действие на вселената, вие се излагате на по-големия риск да я разрушите. По този начин невежеството може да бъде благослов.

Самата вселена е технология. Тя е най-великата техноло­гия. Тя действа съвършено. От само себе си. Но когато вие се явите и започнете да се намесвате в принципите и законите на вселената, вие се излагате на риска да разрушите тези закони. А това само по себе си е смъртно наказание. Четирийсетметров наказателен удар.

Сериозна заплаха за родния отбор.

Да. Значи отборът ще бъде разбит.

Приближавате се до такъв резултат. Единствено вие може да определите дали отборът ви ще бъде разбит. Ще го определите със собствените си действия. Напри­мер в момента познанията ви за атомната енергия са достатъчни, за да се взривите и пренесете в бъдещото царство.

Но ние няма да направим това. Достатъчно умни сме. Ще се спрем.

Наистина ли? Ако продължавате да умножавате оръжи­ята си за масово унищожение така, както го правите се­га, много скоро те ще попаднат в ръцете на някой, който ще държи света като заложник на тях или ще го унищожи.

Давате кибрит на деца с надеждата, че те няма да за­палят всичко наоколо или че самите вие ще се научите да използвате кибрита.

Решението на всичко тава е очевидно. Вземете кибрита от децата, после изхвърлете и собствения си кибрит.

Прекалено много е да очакваш от едно примитивно общество да се разоръжи. Така че не може и дума да става за ядре­ното разоръжаване, което е нашето единствено трайно реше­ние. Та ние не можем да стигнем до споразумение дори за това да спрем ядрените опити. Ние сме раса, която е изключително неспособна да контролира самата себе си.

Освен това, ако не се самоунищожите с вашето ядре­но безумие, ще унищожите своя свят с екологичното си самоубийство. Вие разрушавате екосистемата на своята планета и продължавате да твърдите, че не го прави­те. И сякаш всичко това не ви е достатъчно, започвате да се намесвате в биохимията на самия живот. Занимавате се с клониране и генно инженерство и не го правите достатъчно предпазливо, за да облагодетелства човешкия род, а не да се превърне в заплаха и в най-огромната разруха на всички времена. Ако не бъдете внимателни, вие ще направите така, че ядрената и екологична заплаха да изглеждат като детска играчка в сравнение с тази.

Развивайки медицината, така че да върши работата, която вашите собствени тела трябва да вършат, вие сте създали вируси, които са толкова устойчиви на атака, че са в състояние да унищожат целия човешки род.

Тук ме караш малко да се плаша. Нима всичко е загубено? Нима играта е свършила?

Не. Но е крайно време, крайно време е да си кажете молитвата. Защитникът да се огледа, за да отбие удара. Разбирате ли Ме? Схващате ли всичко това?

Защитникът съм Аз и последния път, когато ви поглед­нах, вие носехте същия спортен екип. Още ли сте от съ­щия отбор?

Аз си мислех, че има само един отбор. Кой е другият отбор?

Всяка мисъл, която пренебрегва нашето единство, всяка идея, която ни разделя, всяко действие, което заявява, че не сме единни. „Другият отбор" не е реален, но е част от вашата реалност, защото в това сте го превърнали.

Ако не внимавате, собствената ви технология, която сте създали, за да ви служи, ще ви унищожи.

Чувам някои хора да казват: „Но какво може да стори един човек?"

Можете да започнете като престанете да си казвате: „Какво може да стори един човек?".

Вече ви казах, има стотици книги по този въпрос. Прес­танете да ги пренебрегвате. Прочетете ги. Действайте в съответствие с тях. Дайте и на другите да узнаят за тях. Започнете революция. Превърнете я в една еволюци­онна революция.

Но не става ли това вече твърде дълго време?

И да, и не. Процесът на еволюция е вечен. Но в момен­та процесът е свърнал по нов път. Тук има ново направле­ние. Сега вие съзнавате, че еволюирате.

И не само, че еволюирате, но съзнавате и начина, по който става това. Сега познавате процеса, чрез който се осъществява еволюцията - и чрез който се сътворява ваша­та реалност.

По-рано ти си бил един наблюдател на това по какъв начин еволюира вашият род. Сега си съзнателен участник.

Повече хора от всякога преди осъзнават силата на съз­нанието, своята вътрешна свързаност с всичко и реално­то си самоопределение като духовни същества.

Повече хора от всякога живеят от такава позиция. Практикуват принципи, които пораждат и предизвикват специфични резултати, желани последици и преживявания.

Това наистина е еволюционна революция, защото все по-голяма част измежду вас сътворяват съзнателно качес­твото на вашия Живот, непосредствената изява на ваша­та истинска същност и бързото проявление на това Кои Избирате да Бъдете.

Затова този период е толкова решителен. Той е един критичен момент. За първи път в сегашната си история, (макар и не за първи път в човешкия опит) вие притежавате технология, но и разбиране за това как трябва да я из­ползвате и за това, че тя може да унищожи целия ваш свят. Вие действително можете да изчезнете като човешки род.

Това са тъкмо темите, по които пише в книгата си Барба­ра Маркс Хъбърт, наречена „Съзнателна еволюция".

Да, точно така е.

Това е документ с поразителен размах, с великолепни визии за това как да избегнем ужасните последици на предишните цивилизации и наистина да постигнем небето на Земята. Веро­ятно Ти си я вдъхновил!

Струва ми се, че Барбара би признала, че имам пръст в това.

Сам каза по-рано, че си вдъхновил стотици писатели, множество посланици. Има ли и други книги, които трябва да познаваме?

Твърде много са, за да ги изброим тук. Защо не направиш свое собствено издирване, а после изготви списък на тези, които особено са ти харесали, и ги сподели с другите. Аз съм говорил чрез писатели, поети и драматурзи от начало­то на времето. Изложил съм своята истина в съдържанието на песни, върху художествени платна, във формите на скулптури и във всеки удар на човешкото сърце от векове насам. И ще продължа да правя това през вековете, които предстоят.

Всеки човек стига до мъдростта по начин, който е раз­бираем за него, по път, който му е най-добре познат. Всеки Божи посланик извлича истината от най-обикновените мигове на живота и я споделя със същата простота.

Ти си един такъв вестител. Продължавай. Кажи на хо­рата да живеят заедно, в съгласие с най-висшата си исти­на. Да споделят заедно своята мъдрост, да преживяват заедно своята любов, защото те могат да съществуват в мир и хармония.

Така вашето общество също може да бъде издигнато, както тези, за които говорим сега.

Значи основната разлика между нашето общество и по-високоеволюиралите цивилизации във вселената е представата, която имаме за разделение?

Да. Първият ръководен принцип за напреднала цивилиза­ция е единението. Признаването на Единството и свещеността на целия живот. Така че онова, което ние откриваме при всички издигнати общества, е, че при никакви обс­тоятелства едно създание съзнателно не би отнело живо­та на друго от собствения му вид, противно на неговата воля.

При никакви обстоятелства ли?

При никакви. Дори ако бъде нападнато?

Такова обстоятелство не би възникнало в едно разви­то общество.

Може би не в него, но отвън?

Ако един високоеволюирал вид бъде нападнат от друг, това е гаранция, че нападателят е по-малко еволюирал. Всъщност нападателят е едно примитивно същество, за­щото никое еволюирало създание не би нападнало друго.

Разбирам.

Единствената причина, паради която един вид, който е нападнат, ще убие друг, е, че нападнатият е забравил коя е Истинската Му Същност. Ако първото същество си е мислело, че е идентично със своето тяло - със своя­та физическа форма - тогава то може да убие своя нападател, защото ще се страхува от „Края на собствения си живот".

Но ако, от друга страна, първото същество разбира добре, че не е идентично със своето тяло, то никога ня­ма да преврати тленното съществуване на друг, защото няма да има причина за това. То просто ще остави долу своето собствено тленно тяло и ще продължи да съществува в нетелесна форма.

Също като Обиван Кеноби ли?

Да, точно така. Писателите на така наречената „науч­на фантастика", често ви показват една по-висша исти­на.

Тук трябва да спрем. Струва ми се, че това, което казваш е в пряко противоречие с онова, което каза в първа книга.

И какво бе то?

В първа книга се казва, че когато някой те оскърбява, няма защо да позволяваш това оскърбление да продължи. Казва се, че ко­гато действаш с любов, трябва да включваш и себе си сред те­зи, които обичаш и, изглежда, там бе казано, че трябва да направиш всичко, за да спреш атаката спрямо себе си. Казва се съ­що, че дори войната е позволена като отговор на нападението. Казва се в пряк цитат: „Не може да се позволи тираните да тържествуват, а тиранията им трябва да се прекрати."

Каза се още, че да избереш да бъдеш богоподобен, не означава да избереш да бъдеш мъченик. И определено не означава да избереш да бъдеш жертва.

Сега Ти твърдиш, че високоеволюиралите същества никога не биха сложили край на живота на друг човек. Как могат да съществуват редом едно с друго подобни противоречиви твърдения?

Прочети отново материала в първа книга. Внимателно. Там Моите отговори са дадени и трябва да бъдат разглеждани в контекста, който ти бе създал; в контекста на твоя въпрос.

Прочети собствените си думи в първа книга. Та ти твърдиш, че понастоящем не действаш на нивото на мъд­ростта. Ти казваш, че думите и действията на някои хора те нараняват. Като се има предвид, че това е така, пи­таш как най-добре да реагираш на тези преживявания на оскърбление и нараняване.

Всички Мои отговори трябва да бъдат разглеждани в този контекст. Преди всичко, Аз казах че ще дойде денят, в който думите и действията на другите няма да те зася­гат. Също както Обиван Кеноби ти няма да се чувстваш наранен, дори когато някой те убива.

Това е нивото на мъдрост, което е постигнато от представителите на обществата, които разглеждам се­га. Тези същества са съвсем наясно за Истинската Си Същност и за това, което не е Тяхна Истинска Същност. Много трудно е да накараш някой от тях да се почувства оскърбен или пък „наранен" и най-малко като се застраши собственото им тленно тяло. Те просто биха излезли от тялото си и ще ти го оставят на теб, ако толкова мно­го изпитваш нужда да го нараниш.

Следващото, което изтъкнах в отговора си към теб в първа книга, е, че ти реагираш така на думите и действи­ята на другите, защото си забравил Истинската си Същ­ност, но там Аз казвам, че няма нищо лошо в това. То е част от процеса на израстване. То е част от еволюция­та. Тогава давам и едно много важно твърдение. По време на целия си процес на израстване „ти трябва да работиш на нивото, на което си. На своето ниво на разбиране, на своето ниво на воля и изявления, на своето ниво на припомняне."

Всичко останало, което съм казал там, трябва да бъде възпри­емано в този контекст.

Дори малко по-нататък съм казал: „Приемам за целите на настоящото разглеждане, че ти все още... търсиш да реализираш (да направиш „реална") Своята Истинска Същ­ност".

В контекста на едно общество от същества, които не си спомнят Истинската Си Същност, реакциите, които ви давам в първа книга трябва да бъдат точно такива. Но ти ми задаваш тези въпроси тук. Ти ме помоли да опиша високоеволюиралите общества във вселената.

Не само по отношение на настоящата тема, но по от­ношение на всички други теми, които ще засегнем тук, ще бъде полезно да не гледате на тези описания на другите култури като критика спрямо собствената ви култура.

Тук не се съдържа никакво осъждане. Няма да има осъждане, затова че постъпвате по друг начин - че реагирате раз­лично - в сравнение със създания, които са по-еволюирали.

И така онова, което казах тук, е, че високоеволюиралите същества във вселената никога не биха „убили" друго разумно същество в пристъп на гняв. Те преди всичко не биха изпитали гняв. На второ място, не биха сложили край на тленното съществувание на друго същество без неговото разрешение и трето - в отговор на конкретния ти въпрос - те никога не биха се почувствали „нападнати", дори и от външни за тяхното общество или вид създания, защото да се чувстваш „нападнат" означава да имаш чув­ството, че нещо ти се отнема - животът ти , любими­ят ти човек, свободата ти, собствеността ти, притежанията ти, нещо. Едно високоеволюирало създание никога не би преживяло това, защото високоеволюиралото създание ще ти даде онова, което мислиш, че ти е толкова необходимо, че да се готвиш да му го отнемеш насилствено, дори ако това струва тленния живот на това еволюирало създание. Защото еволюиралите същества знаят, че могат да сътворят отново всичко и съвсем естествено биха го преотстъпили на едно по-ниско развито създание, което не знае, че може да пресътвори това.

Високоеволюиралите създания следователно не са мъче­ници, нито са жертви на нечий „деспотизъм".

Но нещата отиват още по-нататъж. Едно висожоеволюирало същество е наясно, не само че може всичко да пресътвори отново, то е наясно, че това не се налага. То е наясно, че не се нуждае от нищо, за да бъде щастливо или да оцелее.

То разбира, че не му е нужно нищо външно спрямо него и че това, което е „той" не зависи от нищо физическо.

По-малко еволюиралите същества и раси не винаги са наясно по този въпрос.

И накрая високоеволюиралото същество разбира, че то и неговият нападател са Едно цяло. То вижда нападателя като една ранена част от своето Аз. Неговата роля при тези обстоятелства е да изцели всички рани, така че всички в Едно да могат да познаят себе си в Истинската Си Същност.

Да отдаде цялото Себе Си на това друго същество би означавало за него да го излекува.

О! Каква идея, какво разбиране. Но на мене ми е нужно да се върна към нещо, което Ти каза по-рано. Каза, че високоеволюиралите същества...

... нека да съкратим това на ВЕС оттук нататък, твър­де дълго е названието, за да се използва отново и отново...

Добре. Ти каза, че ВЕС никога не би сложило край на тленното съществувание на друго създание, без негово позволение.

Точно така.

Но какво може да накара едно същество да даде позволение на друго да прекрати физическия му живот?

Може да има различни причини. Може да се отдаде като храна, например. Може да се пожертва за друга кауза -например, за да спре една война.

Сигурно затова съществуват дори в нашата култура хора, които не биха убили животно за храна или кожа, без да поискат позволение от неговия дух.

Да. Такъв е обичаят на американските туземци, които никога не са откъсвали цвете или билка, или растение, без да поискат разрешение. Всички местни култури имат то­зи обичай. Интересното е, че тези племена и култури бие наричате „примитивни".

О, Боже, нима твърдиш, че не мога да откъсна дори и една репичка, без да попитам дали ми е позволено?

Ти можеш да вършиш всичко, което решиш. Попита Ме какво вършат В ЕС.

Значи ли, че американските туземци са били високоеволюирали същества?

При всички раси и видове някои са високоеволюирали, а други не са. Това е нещо индивидуално. Като култура оба­че, те са постигнали едно много високо ниво. Културните митове, които дават представа за техния опит, са мно­го издигнати. Но вие сте ги принудили насилствено да смесят своите културни митове с вашите собствени.

Почакай малко! Какво говориш? Червенокожите са били диваци! Тъкмо затова се е налагало да ги убиваме с хиляди и да поставим останалите в естествени затвори, наречени резервати! Но дори и сега ние вземаме техните свещени места и ги превръщаме в игрища за голф. Това се налага. В противен слу­чай те могат да почитат своите свещени места и да си спом­нят историята на своята култура и да извършват свещените си ритуали. А това ние не можем да приемем.

Картината ми е ясна.

Всъщност не Ти е ясна. Ако ние не бяхме взели надмощие и не бяхме се опитали да заличим тяхната култура, те щяха да повлияят върху нашата! И тогава къде щяхме да се озовем? Щяхме да зачитаме земята и въздуха, отказвайки да отравя­ме своите реки, но в такъв случай докъде щеше да стигне ин­дустрията ни?

Цялото население вероятно още щеше да ходи голо, без никакъв срам, да се къпе в реката, да се разполага из всички земи, вместо да се събира в небостъргачи ида работи сред асфалтовата си джунгла.

Ние вероятно щяхме да слушаме мъдростта на древните учения около огъня на открито вместо да гледаме телевизия. Нямаше да постигнем никакъв прогрес.

Е, за щастие, вие знаете кое е добро за вас.

Разкажи ми повече за високоеволюиралите цивилизации и за високоеволюиралите същества. Освен това, че не се убиват по никаква причина, какво ги прави различни от нас?

Те споделят.

Ние също споделяме!

Не, те споделят всичко. С всеки. Никой не е изключен. Всички естествени ресурси на техния свят, на тяхната среда се разпределят по равно и на всеки.

Една нация или група, или култура не притежава дадено естествено богатство само защото случайно обитава физическото местонахождение на този ресурс.

Планетата (или планетите), които дадена група нарича свой „дом" принадлежат на всички - на всички видове от тази система - всъщност планетата или групата от пла­нети се разбират като „система". Те се разглеждат като цялостна система, а не като сбор от отделни части или елементи, всеки от които може да бъде елиминиран, погубен или унищожен, без това да окаже вреда на самата система.

Ние наричаме това екосистема.

Понятието е по-широко. То не се отнася само до екологията - която представлява взаимоотношение на ес­тествените ресурси на планетата спрямо обитателите на тази планета. Това е също взаимоотношение на самите обитатели един спрямо друг и спрямо околната среда.

То е взаимоотношение на всички жизнени видове.

Нещо като видосистема, така ли?

Да! Харесва ми тази дума! Много е подходяща! Защото онова, за което говорим е по-широко като понятие от екосистема, това наистина е видосистема или както Бъкминстър Фулър го е нарекъл - ноосфвра.

На мене видосистема ми харесва повече. По-лесно е за разбиране. Винаги съм се чудел какво, по дяволите, е тази ноосфера!

„Бъки" също харесва твоята дума. Той не е вкопчен в своите понятия. Винаги е харесвал всичко, което прави нещата по-прости и лесни.

Говориш за Бъкминстър Фулър ли? Този диалог започна да се превръща в сеанс.

Да кажем, че имам основание да зная, че същността, която се идентифицира с Бъкминстър Фулър е доволна от твоята нова дума.

О, това е великолепно! Толкова е хубаво, че мога да узная това.

Хубаво е, съгласен съм.

Значи във високоеволюиралите култури от значение е видосистемата?

Да. Но това не означава, че индивидите нямат значение. Напротив, факт е, че ефектът върху видосистемата е най-добър, когато се има предвид избора на всеки един.

От само себе си се разбира, че видосистемата поддържа живота изцяло и на всяко отделно същество на едно оптимално ниво. В такъв случай да не се вреди на видосистемата е проява на разбирането, че всеки отделен ин­дивид е от значение.

Не само индивидите с висок статус, влияние и пари. Не само индивидите с власт, не само тези, за които се приема, че имат по-високо самосъзнание - всички същест­ва, всички видове в системата.

Как с осъществява това? Как става то възможно? На на­шата планета се налага нуждите и желанията на някои видове да бъдат подчинени на нуждите и желанията на други, защото в противен случай животът не би съществувал такъв, какъвто го познаваме.

Вие опасно се приближавате към онова време, когато няма да бъдете в състояние да имате „живота, такъв,какъвто го познавате", тъкмо защото настоявате да подчи­нявате нуждите на повечето видове на желанията на само един.

На човешкия род.

Да, и то не на всички представители на човешкия род, а само на малцина. Дори не на най-големия брой, в което би имало известна логика, а на най-малкия.

На най-богатите и най-влиятелните.

Ти го каза.

Започва се отново. Още една тирада срещу богатите и усъвършенстваните.

Далеч съм от това. Вашата цивилизация не заслужава тирада, както стая пълна с деца не заслужава тирада. Човешките същества ще вършат, каквото вършат спрямо себе си и един спрямо друг, докато не осъзнаят, че то не е в техен интерес. Никакви тиради не биха променили това.

Ако тирадите променяха нещо, много отдавна вашите религии щяха да станат далеч по-ефективни.

О! Днес май си настроен срещу всички, нали?

Нищо подобно. Нима тези прости наблюдения те зася­гат? Тогава трябва да се огледаш и да разбереш защо. И двамата знаем едно. Истината често не е удобна, но та­зи книга се явява, за да каже истината. Има и други книги, които съм вдъхновил. И филми също. Както и телевизион­ни програми.

Не съм сигурен, че имам желание да подтиквам хората да гледат телевизия.

За добро или зло телевизията сега е племенният огън на вашето общество. Не медиата ви насочва натам, накъ­дето искате да отидете, а посланието, което се преда­ва чрез нея. Няма защо да отхвърляте медиата. Ти сами­ят един ден можеш да го използваш, за да отправиш по нея едно различно послание...

Нека се върна, ако мога... Мога ли да се бърна на моя първоначален въпрос?

Продължавам да искам да зная как може да функционира една видосистема, така че нуждите на всички видове в система­та да са равноправно удовлетворени.

Нуждите са равноправно удовлетворени, но самите нужди не са равни. Това е въпрос на всеразмерност и равно­весие.

Високоеволюиралите общества разбират, че всичко живо в системата, която тук приехме да наричаме видосистема, имат потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да оцелеят физическите форми, които създават и поддържат системата. Разбират също така, че всички тези потребности са еднакви и са равни от гледна точка на системата от изискванията, които поставят пред самата система.

Нека използваме един пример от вашата видосистема.

Добре...

Да разгледаме два живи вида, които вие наричате „дър­вета" и „човеци".

Слушам Те.

Очевидно дърветата не се нуждаят от такова ежедневно поддържане, както хората. Следователно техните потребности не са равни. И все пак те са взаимосвързани. С други думи единият вид зависи от другия. Вие трябва да обръщате също толкова внимание на нуждите на дърве­тата, както и на нуждите на хората, но самите нужди на дърветата не са толкова големи. Въпреки всичко, ако пре­небрегнете нуждите на единия вид живот, това ще дове­де до вашата гибел. Книгата, която споменах преди, че е от изключително значение - „Последните часове на древ­ната слънчева светлина" - описва всичко прекрасно. В нея се казва, че дърветата възприемат въглеродния двуокис от атмосферата, използвайки въглеродната част на този атмосферен газ, за да създават въглехидрати, тоест да рас­тат (почти всичко, от което е изградено растението, включително корени, стъбла, листа, дори ядките и плодо­вете, които ражда представляват въглехидрати).

Междувременно кислородната съставка на този газ се освобождава от дървото, тя е „отпадъчното вещество" на дървото.

Човешките същества, от своя страна се нуждаят от кислород, за да оцелеят. Без дърветата, които превръ­щат въглеродния двуокис, който е в голямо количество в атмосферата в кислород - който не е в достатъчно ко­личество, вашият вид не може да оцелее.

Вие на свой ред освобождавате (издишате) въглероден двуокис, от който дървото се нуждае, за да оцелее. Разби­раш ли равновесието?

Разбира се. То е изключително находчиво.

Благодаря. А сега бих помолил да престанете да унищожавате дърветата.

О, хайде, хайде! Ние засаждаме по две дървета за всяко отсечено.

Да. И на тези дървета ще им трябват триста години, за да стигнат до онази сила и размер, която ще им позволи да отделят толкова кислород, колкото старите дървета, които в момента изсичате. Онази фабрика за производство на кислород, която наричате Амазонска дъждовна гора, може да бъде възстановена, за да функционира в пълния си капацитет и да балансира атмосферата на Ва­шата планета за около две-три хиляди години. Не се тревожете. Вие изсичате хиляди декари ежегодно, но не се тревожете.

Но защо? Защо вършим всичко това?

Разчиствате тези земи, за да отглеждате на тях доби­тък, който да колите и ядете. Смята се, че отглеждането на добитък носи повече доход на местните хора от района на дъждовните гори. Заявява се, че това прави зе­мята по-продуктивна.

Във високоеволюиралите общества подкопаването на системата не се смята за нещо продуктивно, а по скоро разрушително. И така ВЕС са намерили начин да баланси­рат всеобщите потребности на видосистемата. Те са предпочели това пред служенето на една малка част от системата, защото разбират, че никой вид вътре в сис­темата не може да оцелее, ако самата система бъде разру­шена.

Това изглежда очевидно. Болезнено очевидно.

Неговата „очевидност" може да изглежда още по-бо­лезнена на Земята в годините, които предстоят. Ако то­зи вид, който наричате доминантен не се пробуди.

Разбирам. Разбирам наистина. На мене ми се иска да напра­вя нещо за това, но се чувствам безпомощен. Понякога се чувствам така безпомощен. Какво мога да сторя, за да доведа до някаква промяна?

Нищо не можеш да сториш, но можеш да бъдеш.

Помогни ми да разбера.

Човешките създания са се опитвали да разрешават проблеми на нивото на действието твърде дълго без осо­бен успех. Това е така, защото истинската промяна се извършва на нивото на това „да бъдеш", а не „да действаш". О, вие сте направили определени открития, да. И сте постигнали напреднали технологии и в известен сми­съл сте направили живота си по-лесен - но не е ясно дали сте го направили по-добър, а по отношение на по-широките, принципни проблеми, вие сте осъществили много ба­вен прогрес.

Изправени сте пред много от принципните проблеми, пред които сте стояли векове наред на вашата планета.

Идеята би, че земята съществува, за да бъде експлоатирана от доминантния вид е добър пример.

Очевидно е, че няма да промените това, което върши­те, докато не промените това, което сте.

Налага се да промените своята представа за това Кои Сте по отношение на вашата околна среда и на всичко в нея, преди да можете да действате по различен начин.

Това е въпрос на съзнание. И трябва да имате високо съзнание, за да промените своето съзнание.

Как да го постигнем?

Спрете да мълчите. Говорете. Издигнете глас. Поста­вете тези проблеми. Така бихте могли дори да издигнете колективното съзнание.

Ето например по следния въпрос: Защо не отглеждате коноп и да го използвате за хартия? Имате ли представа колко дървета се използват само, за да се снабди света с ежедневните вестници? Да не говорим за чашките за еднократна употреба, торбички и хартиени кърпи.

Конопът може да се отглежда евтино, събира се лесно и се използва не само за производство на хартия, но и за най-здравото въже, най-дълготрайните дрехи и дори за най-ефикасните лекарства, които може да предостави вашата планета. Индийският коноп може да бъде отглеждан толкова евтино и толкова лесно може да се събира, че той се използва за толкова много неща, че срещу него действа едно огромно лоби.

Много са онези, които ще загубят, ако позволят на света да се обърне към това просто растение, което може да се отглежда навсякъде.

Това е само един от примерите как алчността измес­тва здравия смисъл в управлението на човешките дела.

Ето защо дай тази книга на всеки, когото познаваш, не само за да разберат това, но и всичко останало, което има да се каже в нея, а то е много.

Само обърни страницата...

Да, но започвам да се чувствам потиснат, както много хо­ра казват, че са започнали да се чувстват, след като са проче­ли втора книга. Нима тока не се превръща в разговор за това как унищожаваме много неща и в края на краищата и самата планета? Защото не съм сигурен, че искам това.

Искаш ли вдъхновение за писане? Искаш ли да се вълну­ваш? Защото да узнаеш и изследваш онова, което други напреднали цивилизации осъществяват, би трябвало ед­новременно да те вдъхновява и вълнува!

Помисли за възможностите. Помисли за това, което се открива пред вас. Помисли за щастливия утрешен ден, който ви чака зад ъгъла.

Само ако се пробудим.

Но вие ще се пробудите. Вие вече се пробуждате. Парадигмата се променя. Светът се променя. И това става направо пред очите ти. Тази книга е част от промяната. Ти си част от нея. Помни, че си на това място, за да го изце­лиш. Вие сте в пространството, което трябва да изце­лите. Няма никаква друга причина да бъдете тук.

Не се предавайте! Не се предавайте! Най-голямото приключение едва сега започва.

Добре. Избирам да бъда вдъхновен от примера и мъдростта на високоеволюиралите общества, а не обезкуражен от тях.

Добре. Това е мъдър избор като се има предвид накъде искате да върбите като човешки род. Много неща можете да си припомните, когато имате тези наблюдения.

ВЕС живеят в единение и с дълбоко усещане за взаимна­та връзка помежду си. Поведението им се поражда от техните Ръководни Мисли - онова, което вие бихте на­реди основни, насочващи принципи на обществото. Ва­шето поведение също се поражда от вашите Ръководни Мисли - тоест, от основните ръководни принципи на ва­шето общество.

Какви са основните ръководни принципи на обществото на ВЕС?

Първият ръководен принцип е: Ние всички Сме Едно цяло.

Всяко решение, всеки избор, всичко, което бихте могли да начете „морал" и „етика" се основава на този принцип.

Вторият ръководен принцип е: Всичко е взаимосвързано.

При този принцип никой член на рода не би могъл, нито би се опитал да лиши друг от нещо, само защото „той го е намерил пръв" или „защото е негова собственост", или е нещо, което „не достига". Взаимната зависимост на всичко във видосистемата се признава и защитава. От­носителните потребности на всеки жив организъм вътре в системата винаги се поддържат в равновесие - защото винаги се имат предвид.

Този втори ръководен принцип означава ли, че не съществува такова нещо като лична собственост?

Не така, както го разбираш. ВЕС притежават „лична собственост" в смисъл, че носят лична отговорност за всяко добро нещо, което им е поверено. Най-близката дума във вашия език за описване отношението на едно високоеволюирало общество към така наречените „ценни притежания" е стопанисване. Високоеволюиралото същество е стопанин, а не собственик.

Думата „притежавам" и понятието, свързано с нея, не са част от културата на ВЕС. Те нямат „притежание" в смисъл на „лична принадлежност". ВЕС не притежават, ВЕС обладават. С други думи, те прегръщат, обичат, грижат се за нещата, но не ги притежават. Човеците притежават. На ваш език така може да се опише разликата.

Много рано в човешката история хората са чувствали правото да притежават лично всичко, до което се докоснат - включително жени, деца, земя, та чак до богатствата на земята. „Парите" или тяхното умножаване са били също лично притежавани. До голяма степен тези убеждения се утвърждават и до днес в човешкото общество.

Хората са били обсебени от тази идея за „притежание". ВЕС, които наблюдават всичко това от разстояние, са го нарекли „мания за притежание".

Сега, когато сте еволюирали, вие разбирате все пове­че и повече, че реално, истински не можете да притежавате нищо - най-малко пък своите съпруги и деца. Мнози­на измежду вас все още поддържат представата, че мо­жете да притежавате земята и всичко, което е под нея и около нея. (Да, дори говорите, за така наречените „права над въздушното пространство"!)

Високоеволюиралите същества във вселената, напро­тив, разбират дълбоко, че физическата планета под кра­ката им е нещо, което не може да се притежава от нито един измежду тях - макар че един отделен представител на ВЕС може да получи, според механизмите на своето об­щество парче земя, за което да се погрижи. Ако той или тя е добър стопанин на земята, може да се предаде сто­панисването й на неговите наследници, а после на техни­те. Но ако в някакъв момент той или наследниците му се окажат лоши стопани на земята, земята се отнема от техните грижи.

О! Ако това беше ръководен принцип и тук, на половината от индустриалците в света щеше да им се отнеме правото на собственост!

При което екосистемата на света щеше рязко да се подобри за едно денонощие.

Както виждаш, в една високоеволюирала култура на така наречените „корпорации" никога нямаше да се позволи да преизтощават земята, за да извличат от това пе­чалби, защото качеството на живота на самите хора, ко­ито притежават или работят за Корпорацията, би било необратимо понижено. Каква печалба е това?

Вредата може и да не се почувства дълги години, докато печалбите се реализират тук и сега. Това се нарича краткотрай­на печалба/дълготрайна загуба. Кой се интересува от дългот­райната загуба, ако няма да го има, за да я преживее?

Високоеволюиралите същества се интересуват. Но те живеят много по-дълго.

Колко по-дълго?

Многократно по-дълго. В някои общества на ВЕС съществата живеят вечно, или поне толкова дълго, колко­то са избрали да останат в телесна форма. Така че в об­ществата на ВЕС отделните индивиди обикновено преживяват и дългосрочните последици от своите действия.

Как успяват да живеят толкова дълго?

Те, разбира се, са вечно живи, както и вие, но Аз зная какво имаш предвид - „да живеят в тяло".

Да. Как успяват да останат в телата си толкова дълго? Как става възможно това?

Първо, те не замърсяват въздуха, водата и земята. Нап­ример не влагат химикали в почвите, които после се прие­мат от растенията и животните и преминават в тялото на човека, когато той консумира тези растения и животни.

Всъщност едно високоеволюирало същество никога не би се хранило с животни, а още по-малко пък би замърсявало с химикали земята и растенията, от които се хранят животните. При което пък химикалите преминават в само­то животно, което пък той после да консумира. ВЕС съв­сем основателно би оценило подобна практика като самоубийствена.

Така че ВЕС не замърсяват своята околно среда, своята атмосфера и своите тела, както това правят хората. Вашите тела са прекрасни творения, устроени така, че да „траят" безкрайно по-дълго, отколкото вие им позво­лявате.

ВЕС също проявяват различно психологическо поведе­ние, което също така удължава живота.

Например?

ВЕС никога не се тревожи, дори не би разбрало човешката концепция за „тревога" или „стрес". Нито пък ВЕС мрази, нито изпитва гняв, ревност или паника. Следова­телно ВЕС не предизвикват такива биологични реакции в собственото си тяло, които го разяждат и унищожават. ВЕС биха нарекли това „да изядеш сам себе си". А високоеволюиралите същества не биха изяли себе си също, как­то не биха изяли никое друго телесно създание.

Как ВЕС успяват да постигнат това? Как успяват така да овладеят своите емоции?

Първо ВЕС разбират, че всичко е съвършено, че има един процес, който се разгръща във вселената и че всичко, което се иска от тях, е да не му пречат. По тази начин ВЕС никога не се тревожат, защото разбират процеса.

А отговорът на втория ти въпрос: да, хората притежават тази способност за контрол над своите емоции, макар че не вярват, че я имат, а други просто предпочи­тат да не я упражняват. Малцината, които полагат уси­лие, живеят доста по-дълго - при положение че химикалите и отровите не ги убият и също така при положение, че доброволно не отровят себе си по други начини.

Почакай за минутка. Нима ние доброволно отравяме себе си?

Някои от вас, да. Как?

Както казах, ядете отрови. Някои от вас пият отрови, някои от вас дори пушат отрови.

Едно високоеволюирало същество намира подобно поведение за непонятно. То не може да си представи защо съзнателно да вкарвате в телата си вещества, които знаете, че не са полезни за вас.

Добре, ние намираме, че да ядем, пием и пушим някои неща е приятно.

Едно високоеволюирало същество намира, че самият живот в тяло е нещо приятно и не може да си представи, че би могъл да върши неща, които ще прекратят или скъсят живота му или ще го направят болезнен.

Някои от нас не вярват, че като ядат големи количества месо, че като пият и пушат, това може да съкрати или прекрати живота ни или да го направи болезнен.

Това означава, че уменията ви да наблюдавате са мно­го нищожни. Те трябва да се изострят. Едно ВЕС би ви предложило просто да се огледате наоколо. Да, но... Какво друго би ни разказал за живота на високоеволюиралите същества във вселената?

За тях е непознат срамът.

Непознат срамът ли?

Не съществува такова нещо като вина. Ами ако някой се окаже лош „стопанин" на земята?

Просто земята му се отнема.

Не означава ли това, че по някакъв начин се осъжда и се намира вина у него?

Не. Това означава само, че наблюденията погазват, че е неспособен да се справи.

Във високоеволюиралите култури от съществата никога не се изисква да вършат нещо, което погазват, че са неспособни да вършат.

Но ако въпреки това те искат да го вършат?

Няма да „искат".

А защо не?

Когато проявят неспособност, това ще игнорира же­ланието им. То е естествена последица от разбирането, че неспособността им да вършат нещо може да нанесе вреда на друг. Това те никога не биха сторили, защото вредата на Другия, е вреда на Себе си и те знаят това.

А това означава, че „чувството за самосъхранение" ръководи опита им! Също както на Земята!

Определено. Единственото, което е различно, е тяхно­то определение за „Себе си". Хората определят себе си по много ограничен начин. Вие говорите за своя Аз, своето се­мейство, своята общност, а ВЕС определя Себе си по разли­чен начин. Той говори за Азът, семейството, общността.

Сякаш всички са едно цяло.

Всички са едно цяло. Това е смисълът. Разбирам.

И така, в една високоеволюирала култура дадено същество никога например ние би настоявало да отглежда потомство, ако постоянно е погазвало неспособността си за това. Ето защо във високоеволюиралите култури деца­та не отглеждат деца. Потомството се дава на възрас­тните, за да бъде отглеждано. Това не означава, че ново­то потомство бива откъснато от тези, които са му да­ли живот, че се отнема от ръцете им и се дава на непоз­нати да го отглеждат. Няма нищо подобно.

В тези култури възрастните живеят в интимна близост с младите. Те не са отхвърлени да живеят сами и пренебрег­нати и оставени да изживеят последните си дни в самота. Те са зачитани и уважавани. Живеят близко и са като част от една изпълнена с любов, грижовна и жива общност.

Когато се появят децата, възрастните са готови да по­магат. Те са сърцевината на общността и семейството и отглеждат потомството така органично и правилно, как­то вашето общество очаква да го правят родителите.

Разликата е тази, макар децата винаги да знаят кои са техните „родители" - по-точното определение на тех­ния език би било „създатели" - тяхното поколение не ус­воява основите на живота от същества, които все още имат какво да научат за основите на живота сами.

В обществото на ВЕС възрастните организират и ръ­ководят процеса на научаване, както и се занимават с до­макинството, прехраната, грижата за децата. Младото поколение се отглежда в среда на мъдрост и любов, на го­лямо търпение и разбиране.

Младежите, които са им дали живот, са обикновено за­ети с предизвикателствата и преживяват радостите си на собствения си млад живот. Те могат да прекарват много време със своите деца, ако решат. Могат дори да живеят в домовете на възрастните, с децата си, да бъ­дат близо до тях в „домашна" обстановка и да бъдат чувствани от децата си като част от тази обстановка.

Това е много обединен, интегриран начин на живот, но възрастните са тези, които възпитават децата и пое­мат отговорността за това и е чест за възрастните да поемат отговорността за бъдещето на целия род. И в обществата на ВЕС такава отговорност не може да се възложи на плещите на младите.

Засегнах тази тема и по-рано, когато говорихме за това как вие възпитавате вашето поколение на вашата пла­нета и по какъв начин може да се промени това.

Да. Благодаря, че обясни това по-подробно. Но връщам се към темата, никога ли едно ВЕС не изпитва вина или срам, независимо какво върши?

Не. Защото вината и срамът са неща, които се нала­гат върху едно същество отвън. Може те после да се пре­върнат във вътрешно чувство, безспорно, но първоначал­но се налагат отвън. Винаги. Никое божествено създание (а всички са божествени създания) не смята това, което пра­ви за „срамно" или „греховно", докато някой извън него не го определи по този начин.

Във вашата култура едно бебе срамува ли се от свои­те „отходни навици"? Разбира се, че не. Не, докато не му се внуши да се срамува. Чувства ли се детето виновно за това, че си доставя удоволствие със своите гениталии? Разбира се, че не, докато не му се внуши да се чувства виновно.

Нима не съществуват действия, които могат да бъдат определени като срамни? Никога ли един човек не е виновен, независимо какво върши?

Както вече ти казах, не съществува нещо такова като „добро" и „зло".

Някои хора все още не разбират това.

За да се разбере казаното тук, този диалог трябва да се прочете в неговата цялост. Извличането на което и да било твърдение извън неговия контекст може да го направи непонятно. Първа и втора книга съдържат подробни обяснения за мъдростта, която се споменава по-горе. Се­га ти Ме запита за високоеволюиралите култури във все­лената. Те вече са разбрали тази мъдрост.

Добре. По какво друго се отличават тези култури от нашата?

Отличават се по много други неща. Те не познават конкуренцията.

Осъзнали са, че когато губи един, губят всички. Затова не създават спортове и игри, които учат децата (и се упражняват и от зрелите хора) на необичайната мисъл, че има нещо забавно в това един да „печели", а друг да „губи".

Освен това, както вече казах, те споделят всичко. Ко­гато някой е в нужда и през ум не би им минало да задържат за себе си или да трупат нещо, което е в недоста­тъчно количество и може да не им стигне. Напротив тъкмо по тази причина биха го поделили с другите.

Във вашето общество цените винаги се вдигат, кога­то един продукт е рядък. Ако изобщо го поделите с дру­гите. По този начин ви се гарантира, че ако поделите не­що, което притежавате, поне това ще ви обогати.

Високоеволюиралите общества също се обогатяват, когато си поделят нещата, които са рядкост. Единстве­ната разлика между тях и хората е, че В ЕС определят понятието „да се обогатиш" по друг начин. Едно високоеволюирало същество се чувства „обогатено" като спо­деля всичко свободно, без да се „нуждае от печалба". Всъщност самото това чувство е печалбата му.

Няколко са ръководните принципи на вашата култура, които пораждат поведението би. Както казах и по-рано, един от най-основните е: Оцеляват най-приспособимите.

Това би могло да се определи като вашият втори ръко­воден принцип. Той е в основата на всичко, създадено от вашето общество. Неговата икономика. Неговата поли­тика. Неговата религия. Неговото образование. Негови­те социални структури.

Ала за едно високоеволюирало общество самият този принцип е оксиморон. Той е вътрешно противоречив. Тъй като първият ръководен принцип на високоеволюиралите същества е: Ние Всички Сме Едно цяло. Но „Цяло­то" не може да се приспособи, докато „Всички" не се „приспособят". Оцеляването на „най-приспособимия" следователно е невъзможно - или единствено възможно (оттук и противоречието) тъй като „най-приспособимият" не е „приспособим", докато всички не бъдат приспособими.

Следваш ли мисълта ми?

Да. Ние наричаме това комунизъм.

На вашата планета вие сте отхвърлили непосредст­вено всяка система, която не позволява едно същество да постига напредък за сметка на друго.

Ако една система на управление или икономическа сис­тема предполага опит за равноправно разпределение на „Всички" от благата, създадени от „Всички", при положе­ние, че ресурсите принадлежат на „Всички", вие твърди­те, че такава система на управление нарушава естестве­ния порядък на нещата. Ала във високоеволюиралите кул­тури естественият порядък на нещата е равноправното разпределение на благата.

Ами ако даден човек или група от хора не са заслужили такова разпределение? Ако те с нищо не са допринесли за общо­то благо? Ако те дори са сторили зло?

Общото благо е самият живот. Щом сте живи, вие допринасяте за общото благо. Много е трудно за един дух да бъде във физическа форма. Да се съгласи да приеме такава -форма е в известен смисъл голямо жертвоприношение - и все пак то е необходимо и дори носи радост, щом трябва Целостта да познае Себе Си от опит и да Възпроизведе Се­бе Си отново в поредната грандиозна версия на най-вър­ховната визия, която е имала за Истинската си Същност.

Много е важно да разбираме защо сме дошли тук.

Ние ли?

Ти ме обърка.

Както вече обясних, има само Една Душа, Едно Същество, Една Същност. Някои от вас го наричат „Бог". Тази Единствена Същност „индивидуализира" Себе Си като Всичко във Вселената - с други думи всичко, Което Е. Това включва всички разумни същества или както сте избрали да ги наричате, души.

И така, „Бог" е всяка душа, която „е"?

Всяка душа, която е сега, която е била и някога ще бъде.

И така, „Бог" е колективното начало?

Избрах тази дума, защото тя най-много се приближава до онова, което описвам.

Не е едно-единствено същество, пред което да изпитваме страхопочитание, а колективно?

Не се налага да бъда едното или другото. Опитай се да излезеш от своята представа и да погледнеш нещата в по-широка перспектива.

Значи Бог е и двете? Едно-единствено Същество, пред кое­то благоговеем, както и колективното начало, което е колек­тив от индивидуализирани части?

Добре! Много добре!

А защо това колективно е дошло на Земята?

За да се прояви физически. Да познае себе си от собствен опит. Да бъде Бог, както вече обясних подробно в първа книга.

Значи ти си ни сътворил, за да бъдем като Теб?

Всъщност ние сме се сътворили. Точно заради това сте сътворени.

Значи, хората са били сътворени от едно колективно начало?

Във вашата Библия е казано: „Нека да сътворим човека по Наш образ и подобие", преди тези думи да са били проме­нени от превода.

Животът е процес, чрез който Бог сътворява Себе Си и след това преживява сътвореното. Този процес на сът­ворение е непрестанен и вечен. Той става през цялото „време". Относителността и физическият свят са сред­ства, чрез които Бог работи. Чистата енергия (онова, ко­ето вие наричате дух) е това, Което Бог Е. Тази същност е Светият Дух.

Чрез процес, в който енергията се превръща в мате­рия, духът се въплъщава във физическия свят. Това става като енергията буквално забави своето движение - про­мени своята осцилация или онова, което вие наричате вибрация.

Онова, Което Е Всичко осъществява това на части. Тоест частите от цялото извършват този процес. Тези индивидуализации на Духа са душите, както вие сте избрали да ги наричате.

В действителност съществува само Една Душа, която Се преобразува в различни форми. Това би могло да се на­рече Реформиране. Вие всички сте Богове в процес на Формиране, (информация на Бога!) Това е вашият принос и той е достатъчен сам по себе си. Просто казано, вие вече сте направили достатъчно. Аз не искам и не се нуждая от нищо повече. Вие сте допринесли за общото благо. Напра­вили сте възможно общото - Единният Общ Елемент -да преживее благото. Дори и вие сте писали, че Бог е съз­дал небето и земята и животните, които вървят по зе­мята, и птиците във въздуха, и рибите в морето, и всичко това е много добро.

„Доброто" не съществува и не може да съществува в опита без неговата противоположност. Следователно, вие сте създали също и злото, което е обратното движение, противоположната посока на доброто. То е противоположността на живота. И така, вие сте създали смъртта, както я наричате.

Ала смъртта не съществува във върховната реалност, а представлява измислица, инвенция, въображаема опит­ност, чрез която животът за вас придобива по-голяма ценност. И така, „злото" е живот в обратен ред! Така мъдри сте вие във вашия език. Вплитате в него тайна мъдрост, която дори не знаете, че се съдържа там. (evil