Разговори с Бога

Сега когато разбирате цялата космология, висшата истина Ви става понятна. В такъв случай никога не бихте изисквали от друго същество да ви даде нещо в замяна на това, че споделяте ресурсите и необходимостите на физическия живот.

Колкото и красиво да звучи това, все пак съществуват хо­ра, които биха го нарекли комунизъм.

Щом така искат, така да бъде. Но ето какво ще ви кажа: Докато вашето общество не познае какво означава об­ща съпричастност, вие никога няма да преживеете Свято­то Причастие, нито да познаете Кой Съм Аз.

Високоеволюиралите култури във вселената разбират дълбоко всичко, което обясних тук. В тези култури не е възможно да споделяш онова, което имаш, нито е възможно да увеличаваш цената на нещо толкова повече, колкото по-рядко и необходимо става то. Само изключително примитивните общества вършат това. Само изключително примитивни същества биха използвали недостига на нещо потребно за всички като възможност да се обла­годетелстват. Системата на ВЕС не се основава на „тър­сенето и предлагането".

Това е част от система, която според хората допри­нася за качеството на живота и на общото благо. Ала от гледна точка на ВЕС вашата система нарушава общото благо, защото не позволява на това, което е благо, да бъ­де преживявано общо.

Друга отличителна и очарователна черта на високоеволюиралите култури е, че при тях не съществува нито дума, нито звук, нито дори начин да се предаде смисъла на понятия като „твое" и „мое". В техния език не съществу­ва дума за индивидуално притежание и ако трябва да се изрази на земен език, това понятие би могло за се изрази само по описателен начин. Прилагайки тази конвенция, по­нятието „моята кола" става „колата, с която съм сега". „Моят партньор" или „моите деца" става „партньорът или децата, с които съм сега".

Понятието „с които съм сега" или „в присъствието на" е най-близкото понятие, с което може да се опише това, което вие наричате „собственост" или „притежание".

Това, „в чието присъствие си" става твоя Дар. Това са истинските подаръци на живота.

И така, на езика на високоеволюиралите култури не може да се говори с понятия като „моят живот", а това може да се предаде описателно - „животът, в чието при­съствие съм сега".

Това е близко до вашия израз „в присъствието на Бога".

Когато си в присъствието на Бога (в чието присъст­вие сте винаги, когато сте в присъствието един на друг) вие не бихте си и помислили да не дадете на Бога, онова, което е Божие. В смисъл, която и да е част от онова, Кое­то Е. Вие бихте споделили най-естествено и по равно онова, което е Божие с всяка част на това, което е Бог. Това е духовното разбиране, върху което се крепи цялата социална, политическа, икономическа и религиозна структура на всички еволюирали култури. Това е космологията на живота. И неспособността би да видите тази космология, да я разберете и да живеете съобразно с нея, създава цялата дисхармония на вашия опит на Земята.

Кои от тях? Съществуват много различни същества. Почти колкото са жизнените видове на вашата планета. Всъщност много повече.

Има ли такива, които да приличат на нас?

Разбира се, някои са точно като вас със съвсем незначи­телни вариации.

Какъв е техния начин на живот? С какво се хранят? Как се обличат? По какъв начин общуват помежду си? Искам да узная всичко за извънземните. Хайде, разкажи ми!

Разбирам твоето любопитство, но тези книги не са предназначени да задоволяват любопитството. Смисълът на нашия разговор е да предаде едно послание на света.

Само няколко въпроса. И те не са чисто любопитство. Има­ме какво да научим от тях или по-точно какво да си спомним.

Това наистина е по-точно казано. Защото вие нямате какво да научавате, а само да си спомните Истинската си Същност.

Ти прекрасно изясни това в първа книга. Онези създания на другите планети помнят ли Истинската си Същност?

Както би могло да се очаква, всички създания във вселе­ната са на различни степени на еволюция. Но в така наре­чените тук високоеволюирали култури съществата пом­нят.

Какъв е техният начин на живот? Работа? Пътувания? Общуване?

Пътуването, такова каквото вашата култура го познава, не съществува във високоеволюиралите общества. Технологията е напреднала далеч повече, за да се налага да се използват течни горива, за да се привеждат в движение двигатели, вградени в огромни машини, които да придвижват съществата.

В допълнение на онова, което дават новите физически технологии, напреднали са също така и разбиранията за съзнанието и за самото естество на физическата вселена.

В резултат от съчетанието от тези два типа еволю­ционни постижения, за високоеволюиралите същества е станало възможно да дезинтегрират и интегрират свои­те тела, което им позволява да „бъдат", където изберат и когато изберат.

Включително и на светлинни години разстояние из вселена­та ли?

Да. В повечето случаи е така. Такива пътувания на дъл­ги разстояния през галактиките се осъществяват, както камък се плъзга по водна повърхност. Не се правят опити да се премине през Матрицата, която е вселената, а по-скоро да се осъществи „приплъзване" по нея. Това е най-добрата образност, която може да се открие във вашия език, за да се обясни физически това придвижване.

Що се отнася до онова, което във вашето общество се нарича „работа", такова понятие не съществува в повечето еволюирали култури. Осъществяват се задачи, предприемат се активности, основани изцяло на онова, което едно същество обича да върши и което разглежда като най-висша проява на своя Аз.

Това е върховно, ако може да се осъществи, но какво става с физическия труд?

Понятието физически труд не съществува. Онова, което вие бихте нарекли физически труд във вашето общество, често е най-почитаното в света на високоеволюиралите същества. ВЕС, които извършват ежедневните задачи, които „трябва" да бъдат извършвани, за да съществува и функционира обществото, са най-високо Въз­наградените и ценени „работници" в служба на всички. Поставям тук думата работници в кавички, защото за ВЕС това съвсем не е „работа", а най-висша форма на себеосъществяване.

Представите и преживяванията, които са си изградили хората във връзва със себеизявата, която вие сте нарекли работа - чисто и просто не са част от културата на високоеволюиралите същества.

„Черна работа", „извънредна работа", „допълнителна работа" и други подобни, създадени от самите вас преживявания, не са изборът на високоеволюирали същества, които наред с другото не се опитват да „изпреварят други­те", „да се издигнат на върха" или да „успеят".

Самото понятие за успех, така както вие го определя­те, е чуждо на ВЕС. Тъкмо защото никаква възможност за „провал" не съществува.

Как в такъв случай ВЕС изобщо могат да добият представа за това какво е постижение, какво е да осъществиш себе си?

Не като си изграждат сложна ценностна система, свързана с понятия като „конкуренция", „победа" и „загу­ба", Както е в повечето човешки общества и дейности дори (и особено) във вашите училища - а по-скоро чрез дълбоко разбиране на това, което е истинска ценност за едно общество и реалната й оценка.

Постижението се определя от това, което „създава ценност", а не от онова, което „носи слава и състояние", независимо дали това са ценности или не.

Значи ВЕС всъщност имат система от ценности?

О, да, разбира се, но глоба е система от ценности съвсем различна от човешката. ВЕС ценят онова, което е от полза за всички.

Но така е и при нас!

Да, но вие определяте „ползата" толкова различно. Вие виждате много по-голяма полза в хвърлянето на малка бя­ла сфера към човек с бухалка или свалянето на дрехите пред голям сребрист екран, отколкото в това да се ръководи вашето поколение в припомнянето на най-големите истини в живота или да се подхранва духовното съществуване на обществото. И така, вие почитате футболис­тите и филмовите звезди и им плащате повече, отколкото на учителите и на свещениците. В това отношение правите всичко обратно от гледна точка на това, което твърдите, че искате да постигнете като общество.

Вие не сте разбили достатъчно добре способностите си за наблюдение. ВЕС винаги виждат „кое е така" и вър­шат онова, което е функционално. Хората често не пос­тъпват така.

ВЕС не оказват почит на онези, които учат и пропо­вядват поради това, че то е морално издържано, те ги по­читат, защото то е „полезно" от гледна точка на избора на целите на собственото им общество.

И все пак, там, където има ценностна структура, задължително има „имащи" и „нямащи". И така, в обществата на ВЕС учителите са тези, които са богати и известни, а футболни­те играчи са бедни.

В обществата на ВЕС не съществуват „нямащи". Никой не живее на дъното на деградацията, на което вие сте допуснали да паднат много хора. И никой не умира от глад, както 400 деца на час и 30 000 души на ден на ваша­та планета. А и няма такова нещо като живот на „тихо отчаяние", какъвто съществува в човешките действащи култури.

Не. В обществата на ВЕС няма тазова нещо като хо­ра, живеещи в мизерия и бедност.

Но как са предотвратили това, по какъв начин?

Прилагайки два основни принципа... Ние Всички Сме Едно.

Това е достатъчно.

ВЕС чувстват, че имат всичко в живота си в доста­тъчна степен и притежават съзнанието, което създава това усещане. Благодарение на съзнанието на ВЕС за взаимосвързаност на всички неща, нищо от естествените ресурси на родната им планета не се пропилява и унищожава. Това дава изобилие за всички - и оттам „съществу­ва достатъчно" за всеки един.

Съзнанието на хората за недостатъчност - за това, че „няма достатъчно" - е основната причина за цялата тревога, напрежение, ревност, гняв, конфликти и в край­на сметка за всички убийства на вашата планета.

Това наред с упоритата вяра по-скоро в разделението, отколкото в единството на всички неща създава девет­десет процента от нещастията във вашия живот, от вашата тъжна история и неуспеха на предходните ви усилия да направите живота на всички по-добър.

Ако измените тези два елемента на своето съзнание, всичко ще се промени.

Но как? Искам да направя това, но не зная как? Дай ми някакво средство, а не само изтървани фрази.

Добре, това е справедливо, ще ти дам едно средство.

„Действай така сякаш".

Действай така, сякаш всички сте Едно. Започни още от утре. Гледай на всеки като „един свой Аз", който в момен­та преживява трудности, гледай на всеки като на „свой Аз", който се нуждае от справедлив шанс. Гледай на всеки като на „свой Аз", който просто има различен опит.

Опитай се! Просто утре излез и се опитай! Гледай на всеки през нови очи.

А след това започни да действаш така, сякаш „имаш достатъчно пари", „достатъчно любов", „достатъчно време". Ако имаше достатъчно пари, достатъчно любов, достатъчно време, какво щеше да направиш по различен начин? Щеше ли да споделяш по-открито, свободно и справедливо?

Интересно, ние вършим точно това с нашите природни ресурси и биваме критикувани от еколозите за него: имам предвид, че действаме така, сякаш че „има достатъчно".

Онова, което е наистина интересно, е, че по отноше­ние на нещата, които смятате от полза за себе си, вие действате така, сякаш те са в ограничено количество и много внимателно следите да ги притежавате, често да се презапасявате с тях. В същото време се държите дос­та разпуснато по отношение на вашата околна среда, ре­сурси и екология. Може единствено да се приеме, че не смятате околната си среда, природните си ресурси и своята екология за нещо, което ви е полезно.

Или действаме така, сякаш има достатъчно.

Но вие не го правите. Ако постъпвахте така, щяхте да разпределяте тези ресурси по-справедливо. В момента една пета от народите на света използват четири пети от световните ресурси, а и няма признаци за промяна на това разпределение.

Има достатъчно ресурси за всички, ако престанете безсмислено да ги пилеете само за едно привилегировано общество. Ако всички хора използват разумно ресурсите, вие ще използвате по-малко, отколкото използвате сега.

Използвайте ресурсите, но не злоупотребявайте с тях. Това е всичко, което искат да ви кажат еколозите.

Е, отново изпаднах в депресия. Ти постоянно ме депресираш.

Много си интересен, знаеш ли? Караш по един самотен път, загубваш се, забравил си как да стигнеш накъдето си се запътил. Някой идва да ти покаже посоката. И, еврика! Ти си въодушевен, нали? Не, ти си депресиран.

Озадачаващо!

Депресиран съм, защото, както виждам, ние съвсем не се движим в тази посока. Виждам, че нямаме и желание да я следваме. Виждам как се блъсваме в стената и това наистина ме депресира.

Не използваш достатъчно способностите си да наблюдаваш. Аз виждам стотици хиляди хора, на които тези ду­ми им вдъхват смелост. Виждам милиони, които разбират простите истини тук. И виждам една нова сила за промя­на, която става все по-интензивна на вашата планета. Цели мисловни системи се разбиват. Изоставят се опре­делени управленчески методи. Преоценява се икономическата политика. Преразглеждат се духовните истини.

Вашата раса се пробужда.

Бележките и наблюденията на тези страници не бива да бъдат източник на обезсърчаване. Разбирайки тяхната истина, вие можете да си вдъхнете голям кураж, ако изпол­звате тази истина като гориво, което да задвижи машината на промяната.

Ти си агент на промяната, ти си един от онези, които могат да въздействат върху начина, по който хората създа­ват и преживяват своя живот.

Как? Как мога да съдействам?

Бъди това съдействие. Бъди промяната. Въплъщавай съзнанието на „Ние всички Сме Едно" и „Има Достатъч­но". Промени себе си, промени света.

Ти си дал на своя Аз тази книга и целия материал на „Разговори с Бога", за да си спомниш отново какво означа­ва да живеете като високоеволюирали създания.

Ние сме били такива в миналото, нали? Ти спомена по-рано, че сме живели така преди?

Да. В онова, което наричате дребни времена и дребни цивилизации. Повечето от нещата, които описвам тук, са преживени от вашата раса по-рано.

А сега още повече се потиснах! Имаш предвид, че ние сме постигнали всичко това и после сме го изгубили? Какъв е сми­сълът на цялото това „въртене в кръг", което извършваме?

Еволюция! Еволюцията не е права линия.

Това би могло да бъде вълнуващо за теб, ако си позво­лиш да го преживееш така.

Добре, разбирам. А когато си позволя да мисля за това, наистина съм развълнуван! И наистина ще помогна нещата да бъдат различни! Кажи ми повече! Искам да си спомня колкото се може повече за това какво е било в нашите напреднали дреб­ни цивилизации и какво е днес при всички високоеволюирали общества. Как живеят те?

Живеят на групи или онова, което вие бихте нарекли общности или комуни, но в повечето случаи са се отказали от своите версии на онова, което вие наричате „гра­дове" или нации.

Защо?

Защото „градовете" стават твърде големи и престават да служат на целите на това събиране на едно място. Пораждат тълпа от индивиди вместо задружна общност.

Да, има само една разлива в това отношение между ва­шия свят и другите планети, които обсъждаме сега.

Каква е тя?

Обитателите на тези други планети са разбрали това. Те са забелязали по-отблизо неговото действие.

Ние от своя страна продължаваме да създаваме все по-голе­ми и по-големи градове, въпреки че наблюдаваме, че те унищожават самия наш начин на живот.

Да.

Признай за примитивно общество е, че то разглежда регресията като прогрес.

Казвал си това и преди. Отново започваш да ме депреси­раш!

Все повече и повече хора измежду вас не правят това. Все повече и повече си създават малки „съзнателни общества".

Смяташ ли, че можем да изоставим нашите мегаградове и да се върнем към по-малките градове и села?

Нямам предпочитания, нито към едното, нито към другото. Просто изразявам наблюдение, както винаги.

И така, какво е Твоето наблюдение? Защо продължаваме да мигрираме към все по-големите и по-големи градове, въпреки че разбираме, че не е по-добре за нас?

Защото мнозина измежду вас не виждат, че не е добре за вас. Вие вярвате, че като се групирате в големи градове, решавате проблемите си, докато по този начин само си ги създавате.

Вярно е, че в големите градове съществуват услуги, има работа и развлечения, които не съществуват и не могат да съществуват в по-малките градове и села, но грешката ви е, че смятате тези неща за ценност, когато фактически те са пагубни.

Аха! Значи всъщност имаш отношение към това! Издаде се! Каза, че сме „направили грешка".

Ако си се отправил към Сан Хосе... Започваме отново...

Ти самият настояваш да наричаш наблюденията „осъждане" и изразяването на факти „предпочитания". А Аз зная, че вие се стремите към по-голяма точност в об­щуването си и във възприятията си и затова ще ви обръ­щам внимание винаги.

Ако сте се отправили към Сан Хосе, а през цялото вре­ме твърдите, че искате да отидете в Сиатъл, какво ло­шо има, че един наблюдател, когото сте запитали за посоката ви каже, че „сте сбъркали пътя"? Нима наблюдате­лят изразява някакво предпочитание?

Предполагам, че не. Предполагаш ли? Е, добре, не изразява предпочитание.

А какво тогава прави?

Просто казва „това, което е", имайки пред вид къде искаме да отидем според нашите собствени думи.

Отлично. Разбрал си.

Но Ти и преди си подчертавал това. Многократно. Защо тогава непрестанно се връщаме към представата си за Теб, сякаш проявяваш предпочитание и осъждане?

Защото такъв е Богът, който се поддържа от вашата митология и ти си склонен да Ме поставяш в тази кате­гория при всеки удобен случай. Освен това, ако наистина проявявах предпочитания, това щеше да направи нещата за вас значително по-лесни. Тогава нямаше да би се налага сами да разбирате и да стигате до свои собствени избоди. Просто щяхте да правите това, което Аз казвам.

Разбира се, вие нямате начин да знаете, тъй като не вярвате, че съм казвал, каквото и да било в продължение на хиляди години, тъй че нямате никакъв друг избор да вярвате на онези, които твърдят, че проповядват какво съм казвал по времето, когато действително съм общу­вал с вас. Но дори и това е проблем, защото има толкова много различни учители и учения, колкото са космите на главата ви. И така, отново се озовавате в изходната си позиция и ви се налага да стигате до свои собствени заклю­чения.

Съществува ли някакъв начин да се излезе от този лаби­ринт и от целия цикъл на страдание на човешката раса? Дали някога ще се „измъкнем"?

Съществува начин за излизане от това положение и за измъкване. Просто трябва да подобрите своите умения да наблюдавате. Трябва по-добре да виждате какво е във ваш интерес. Това се нарича „еволюция". Всъщност вие няма­те начин „да не се измъкнете", не можете да се провалите. Това е по-скоро въпрос на време, отколкото въпрос на това дали ще се осъществи.

Но дали вече на тази планета не сме изпуснали времето?

О, това е ваш параметър. Ако желаете да се „измъкне­те" на тази планета, тоест, докато тази конкретна плане­та все още ви поддържа, тогава в този контекст по-добре е да побързате.

А как можем да побързаме? Помогни ни.

Аз ви помагам. За какво е според теб този диалог?

Добре, но дай ми още малко помощ. Само преди малко каза, че във високоеволюиралите култури на други планети същест­вата са се отказали от концепцията за „нации". Защо са направили това?

Концепция, която вие наричате „национализъм" дейст­ва противно на техния първи ръководен принцип: НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО.

От друга страна, национализмът поддържа нашия втори ръководен принцип: От всички оцеляват най-приспособимите.

Точно така.

Вие се разделяте на нации за оцеляване и сигурност, но постигате точно обратното.

Високоеволюиралите същества отказват да се групи­рат в нации. Те вярват в една-единствена нация. Би мог­ло да се каже, че „са създали една-единствена нация под ръ­ководството на Бога".

Много умно. Но имат ли те „свобода и справедливост за всички"?

А вие имате ли?

Предавам се.

Всички раси и видове еволюират, а еволюцията - смисъ­лът на това да наблюдаваш какво ти служи и да адаптираш съответно поведението си - е насочена към една посока и се отдалечава към друга. Тя все по-неотклонно се приближава към единение и се отдалечава от разделението.

Това не е учудващо, тъй като единението е върховна­та истина, „еволюция" е само друга дума за „движение към истината".

Прави ми впечатление, че „наблюдение на това, което ви служи" и „адаптация на вашето поведение" звучи подозрител­но, подобно на „оцеляването на най-приспособимите" - един от нашите ръководни принципи!

Така ли?

Сега е времето да направим наблюдението, че „оцеля­ването на най-приспособимите" (тоест, еволюцията на вида) не е постигната, а всъщност целият вид е бил обре­чен и в действителност се е самоунищожил, наричайки „процес" един “принцип”.

О, сега вече нищо не разбирам!

Процесът се нарича „еволюция". Принципът, който ръководи този процес е онова, което насочва курса на ваша­та еволюция. Вие сте прави - еволюцията е „оцеляване на най-приспособимите". Това е процесът, но не обърквайте „процес" с „принцип".

Ако „еволюция" и „оцеляването на най-приспособими­те" са синоними и ако вие издигате „оцеляването на най-приспособимите" като ръководен принцип, тогава вие твърдите, че „ръководен принцип на еволюцията е еволю­цията".

Но това е твърдение на една раса, която не знае, че може да контролира курса на собствената си еволюция. Това е твърдение на вид, който смята себе си за сведен до статуса на наблюдател на собствената си еволюция, тъй като повечето хора смятат „еволюцията" за процес, който просто от само себе си се развива, а не за процес, който те самите направляват в зависимост от определени принципи.

И така, човешкият вид заявява: „Ние еволюираме според принципа, ами... на еволюцията." Но те така и не казват какъв Е този принцип, защото са объркали процеса и принципа.

От друга страна, за вид, който ясно съзнава еволюция­та като процес, но процес, над който видът има контрол, не смесват процес и принцип, а съзнателно избират принципа, който е необходим, за да се ръководи и направлява процеса на еволюция.

Това се нарича съзнателна еволюция и вашият вид едва се­га пристъпва към нея.

Това е невероятно прозрение. Ето защо спомена за книгата на Барбара Маркс Хубърт. Както казах, тя всъщност е нарекла книгата си „Съзнателна еволюция".

Разбира се. Аз й казах да я нарече така.

О, аз обичам тази книга! И така... ще ми се да се върнем на нашия разговор за извънземните. Как тези високоеволюирали същества се организират, щом нямат нации? Имат ли те управление?

Те не използват еволюцията като свой първи ръководен принцип на еволюцията, но по-скоро са създали прин­цип, основан на чистото наблюдение. Те просто са забе­лязали, че всички са Едно и са изградили политически, соци­ални, икономически и духовни механизми, които поддържат, а не подкопават този първи принцип.

Как „изглежда" всичко това? Например, по отноше­ние на управлението?

Когато си сам, как управляваш себе си?

Може ли да повториш?

Ако беше сам, как щеше да управляваш собственото си поведение? Кой управлява твоето поведение? Кой, извън тебе самия?

Никой. Ако съм съвсем сам - някъде на самотен остров, например - никой „извън мен самия" не би ръководил, нито контролирал собственото ми поведение. Щях да се храня, обличам и всичко останало точно така, както на мене ми се ще. Може би въобще нямаше да се обличам. Щях да се храня винаги, кога­то съм гладен и така, както ми харесва и е здравословно за мен. Щях да върша онова, което ми се прави и онова, което ми се струва, че трябва да направя, за да оцелея.

Е, както винаги, цялата мъдрост е в теб. Казах ти вече - няма какво да учиш, трябва само да си припомниш.

Така ли е в развитите цивилизации? Може би те се движат голи, събират горски плодове и дълбаят канута - също като варварите!

Кои според теб са по-щастливи и по-близо до Бога? Вече говорихме по този въпрос.

Да, говорихме. Признак за примитивна култура е прос­тотата да се смята за варварство, а усложняването - за напредък.

Интересното е, че онези, които са високоеволюирали, мислят точно обратното.

Въпреки това развитието на всяка култура и самият про­цес на еволюция е по посока на все по-висши и висши степени на сложност.

В известен смисъл това е така. Но тук се проявява най-голямата Божествена дихотомия:

Най-сложното е най-простото.

Колкото „по-сложна" е една система, толкова по-прост е нейният дизайн. Всъщност притежава съвършено изящество в своята Простота.

Мъдрецът разбира това. Ето защо едно високоеволюирало същество живее в съвършена простота. Затова и всички високоеволюирали системи са толкова съвършено прости. Високоразвитите системи за управление, висо­коразвитите системи за образование, високоразвитите системи на икономика и религия - всички са съвършено, изящно прости.

Високоеволюиралите системи на управление, напри­мер, предполагат да не се упражнява никакъв контрол, освен самоконтрола.

Сякаш имат само един участник. Сякаш се отнасят само до един.

Който е всичко съществуващо.

И това се разбира във високоеволюиралите култури.

Точно така. Вече започвам да си изграждам цялостна представа.

Хубаво, защото не ни остава много време.

Нима трябва да си вървиш?

Тази книга започва да става прекалено дълга.