Република България министерски съвет втори национален план за действие

Изводи

6. Секторни политики и мерки за намалЯВАНЕТО на емисиите на пг

1. Въведение

Глава 6 представя 24 политики и мерки. Мерките са избрани от списък с варианти. Правителствените и неправителствените заинтересовани страни бяха активно ангажирани в процеса на избора. Мерките, изискващи малки парични средства и ограничени инвестиционни изисквания заедно със задължителните мерки имаха по-висок приоритет.

Всички мерки, представени в тази глава са допълнителни към базовия сценарий, разгледан в раздел 3.3.

Тази глава е структурирана по начин, в който политиките и мерките са представени по сектори. Всеки сектор започва с кратко въведение, следвано от преглед на основните секторни политики. След това са представени специфичните политики и мерки. Те са обобщени за всеки сектор. Използвана е следната категоризация на разходите за намаление на емисиите с тон СО₂-екв.:

• 
  Ниско: до 10 евро за тон СО₂-екв.
  
• 
  Средно: 10-50 евро за тон СО₂-екв.
  
• 
  Високо: повече от 50 евро за тон СО₂-екв.
  

2. Сектор “Енергетика”

1. Въведение

• 
  сигурност на доставките;
  
• 
  конкуренция в енергийния сектор;
  
• 
  опазване на околната среда.
  

Подготовката за либерализиране на българския енергиен пазар е в напреднала фаза на развитие, а с приемането на Закон за енергетиката България въведе напълно изискванията на ЕС в рамките на Електрическата и Газова директиви за създаването на електроенергиен пазар и пазар на природен газ.

Приета е прилагаща програма за Директива 2001/80/ЕС, касаеща големите горивни инсталации.

В срок до 2005 г. ще се приведат цените на електро- и топлоенергията за населението в съответствие с разходите и постепенно ще бъдат премахнати държавните субсидии в енергийния сектор, като те бъдат пренасочени към социално слабите групи от населението.

На практика България е енергийния център на Югоизточна Европа и причината за това е от една страна естественото географско положение на страната, а от друга, е фактът, че българската енергетика покрива около 45 % от постоянния дефицит в общия енергиен баланс на Югоизточна Европа. От крупен вносител на електроенергия (до 4.5 TWh годишно) сега страната се превърна в крупен износител на електроенергия (5-7 TWh годишно).²⁶

В процеса на своето развитие през последните години енергетиката приложи редица мерки, които доведоха до стабилизация и намаляване на емисиите на ПГ. Базирайки се основно на пазарните принципи, енергетиката допринесе съществено за намаляване на емисиите на останалите отрасли. Докато емисиите на ПГ в страната са намалели с 56 %, емисиите в енергийния сектор са намалели с 20 % и практически, след окончателното извеждане от експлоатация на блокове 1-4 в АЕЦ Козлодуй, могат да достигнат и надхвърлят нивото на емисии от базовата 1988 г.. Плановете за развитие предвиждат изграждане на нови мощности²⁷ за производство на електроенергия от местни и вносни въглища, с високи емисии на ПГ, като се очаква добивът на въглища да надхвърли 25-30 Mt. Планира се и изграждане на ниско емитиращи електропроизводствени мощности, като ВЕИ и АЕЦ или прилагане на високоефективни технологии, водещи до задоволяване на съществуващите енергийни потребности – при намалено количество на влаганите горива, какъвто е случая при комбинирания парогазов цикъл на природен газ и др.

2. Политически инструменти за намаляване на емисиите на ПГ

Мерките за намаляване на влиянието върху изменението на климата бяха описани в Глава 5. Приложимите инструменти за намаление на емисиите в сектор “Енергетика” в България са представени в Таблица 6.1:

Таблица 6.1

Приложими инструменти за намаление на емисиите в сектор “Енергетика”

Правни

Прилагане на изискванията на Директивата за големите горивни инсталации Прилагане на изискванията на Директивата за КПКЗ Актове на държавната комисия по енергийно регулиране Издаване на задължения за закупуване на енергия от отпадна топлина Приватизация

Пазарни

Европейската схема за търговия с емисии Зелени сертификати Схема за зелени инвестиции

Финансови

Фондове или източници за инвестиране на проекти за намаляване на емисиите (фондове за енергийна ефективност, СИ, СЗИ, структурни фондове на ЕС, напр. ИСПА)

Научна дейност

-

Заинтересованост и информираност на обществото

-

Доброволни споразумения

-

3. Политики и мерки в сектор “Енергетика”

Мерките за намаление на емисиите водят до спад в планираното увеличение на потреблението на местни и вносни въглища. Изчисленията за намаление на емисиите са базирани на емисионния фактор от 1.2 kg СО₂ за kWh. От прилагането на тези мерки добивът на въглища в мини Марица изток няма да надвиши 25 Mt годишно.

Една от най-важните части на сектор “Енергетика” в България е ядрената енергетика, при която няма емисии на ПГ. До сега са проведени мероприятия по повишаване на безопасността на реакторите 440 MW. Тяхното поетапно спиране (2002 г. – блокове 1 и 2 и 2006 г. - блокове 3 и 4) води до значително повишаване на емисиите на ПГ. Това предполага въвеждането на мерки за запазване на дела на ядрената енергетика в производството на електроенергия чрез по нататъшно подобряване на експлоатацията и модернизация на блокове 5 и 6 в АЕЦ Козлодуй. Чрез въвеждането на усъвършенствани методи за управление и планови ремонти се съкращават плановите престои за ремонт и презареждане с гориво. Така може да се постигне ефективно натоварване до 7 200 часа годишно и повишаване на електропроизводството с 1.28 TWh годишно.

В разработения базов сценарий се предвижда извеждане на блокове 1-4 в сроковете съгласувани с EC и въвеждане на нов блок в АЕЦ Белене след Първия период от Киото. Прогнозното производство на електроенергия от АЕЦ Козлодуй през 2010 г. е 12.4 млрд. kWh.

Код на мярката	Е1
Наименование	Подобряване на експлоатацията и фактора на натоварване на блокове VVER-1000 в АЕЦ Козлодуй
Намаление през 2010 г.	946 kt от заместване на електричество, произвеждано в други звена на енергийната система
Разходи за тон СО2	Ниски
Инвестиции	Високи
Предвиждана година на въвеждане	2007 г.
Инструменти
Разходи за Правителството	Няма
Действия	АЕЦ Козлодуй започна начална подготовка за техническо изследване ДКЕР – узаконяване на финансовата схема и на по-високо натоварване; АЯР – разрешение за експлоатация

Ускорено развитие на хидроенергетиката

Една съществена част на сектор “Енергетика” в България е хидроенергетиката. До сега са проведени мероприятия по рехабилитация на съществуващите ВЕЦ, които в голямата си част са с остаряло оборудване. Извършено е внедряване на нови системи за автоматизация и управление. Счита се, че потенциалът на водни ресурси е усвоен в една значителна част - над 70 % и биха могли да се построят нови мощности от 400 MW с годишна използваемост 2-3 хил. часа. Съществува и потенциал за изграждане на микро ВЕЦ с обща мощност от 200 MW.

В разработения базов сценарий не се предвижда изграждане на нови мощности във ВЕЦ. Високите инвестиционни разходи и малката годишна използваемост на инсталираната мощност (около 2 500 часа годишно) възпрепятстват изграждането на нови мощности.

Разработените напоследък паро-газови модули, които включват газови турбини, парови турбини и котли-утилизатори, позволяват да се повиши значително ефективността на комбинираното производство на топлинна и електроенергия. При това к.п.д. може да достигне до 90 %, което е значително повече от съществуващите съоръжения работещи на когенерационен принцип или отоплителните котли. Въвеждането на парогазови надстройки, като заместващи мощности в някои от съществуващите ТЕЦ и отоплителни централи, е заложено в прилагащата програма на Директива 2001/80/ЕС.

Рехабилитацията, подобряването на експлоатацията и модернизацията на електропреносната и електроразпределителната мрежа ще ограничат загубите на електроенергия и ще подобрят значително качеството на електроснабдяването. Пряко следствие от това е намаляването на емисиите на ПГ поради намаляване на част от загубите, които са резултат от пренос на произведена в централите на въглища електроенергия. По експертна оценка тази част е около 20-30 % от загубите в преносните мрежи и 30-40 % от загубите в разпределителните мрежи.

При рехабилитацията, модернизацията и подобряването на експлоатацията и модернизация на топлопреносната и топло разпределителната мрежа ще се ограничат загубите на топлоенергия. Намаляване на загубите, които са резултат от пренос на произведена топлоенергия ще доведе до намаляване на емисиите на ПГ, в резултат на по-малкото производство на топлинна енергия в отоплителните централи.

Анализът на възможностите за използване на възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) показват реален потенциал за снижаване на емисиите на ПГ с 0.283 Mt СО₂-екв. през 2010 г. Мерките (допълнителни към базисния сценарий) ще се приложат в следните насоки:

• 
  изграждане на малки ВЕЦ;
  
• 
  използване на геотермални ресурси;
  
• 
  използване на биомаса и биогаз за отопление и производство на електроенергия;
  
• 
  соларни панели в обществени сгради;
  
• 
  въвеждане на слънчеви инсталации за топла вода в детски градини, училища и болници.
  

Мерките за изграждане на малки и микро ВЕЦ са разгледани по-горе в частта ускорено развитие на хидроенергетиката.

В понятието биомаса са включени дърва за огрев, дървесни отпадъци, селскостопански твърди отпадъци (слама, стебла и др.), селскостопански течни отпадъци (течен животински тор и др.), горими промишлени отпадъци (хартия, стърготини и др.) и битови твърди и течни отпадъци. В България масово се използват, като традиционен източник на енергия, дърва и селскостопански отпадъци.

Теоретичният потенциал на биомасата е много голям и значително се различава от реалния потенциал, който се определя от практическите възможности за нейното оползотворяване. Оценките за теоретичния потенциал са както следва: дърва за горене – 7.7 PJ/год.; отпадъци от хартия - 0.3 PJ/год.; селскостопански твърди отпадъци - 77.1 PJ/год.; отпадъци от животновъдството - 11.3 PJ/год.; твърди градски отпадъци - 12.5 PJ/год. и индустриална дървесина - 0.4 PJ/год.

Съществуват различни начини за енергийна употреба на биомасата за производство на електроенергия и топлоенергия (напр. изгаряне, пиролиза и газификация). Изгарянето на биомаса за производството на електроенергия и топлинна енергия изглежда е най-обещаващият начин за България.

4. Преглед на политиките и мерките в сектор “Енергетика”

3. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
   file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
   file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
   POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
   Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: