Контекст и институционална рамка на проекта за осъвременяване на НПДИК

Контекст и институционална рамка на проекта за осъвременяване на НПДИК

Процесът по осъвременяване на НПДИК беше подпомогнат от Правителството на Кралство Холандия чрез предприсъединителната програма PSO (PPA) (2003-2004 г.). Консорциум от три холандски консултантски фирми – DHV Environment and Infrastructure, Холандският център за енергийни изследвания ECN и CAP-SD консултираше и ръководеше актуализацията на плана. Изпълнител на проекта от българска страна беше Институт по енергетика АД. Българската неправителствена организация “Блу линк” участваше като свързващо звено, за да информира екологичните организации в България за напредъка на работата по Втория национален план за действие и да разпространява новини, свързани с въпросите за изменението на климата. За тази цел “Блу линк” откри интернет – страница, съдържаща информация, дискусионен форум и новини за проблемите по изменение на климата и Националния план за действие. Интернет адресът на “Блу линк” е www.bluelink.net.

Чрез подкрепата на холандското правителство осъвременяването и разширяването на Националния план за действие получи своето развитие в един открит процес на разработване, с ясно участие и ангажираност на заинтересованите страни. Планът се базира и основава на опита и практиките в Нидерландия и е адаптиран към българската действителност. Това се отрази на различните фази на изготвяне на плана:

• 
  оценка на институционалната ситуация, отнасяща се до осъвременяването на плана;
  
• 
  оценка на заинтересованите страни в областта на изменението на климата;
  
• 
  обучение и повишаване на информираността на членовете на МКИК относно проблемите по изменение на климата и Националния план за действие чрез различни семинари и работно посещение с учебна цел в Нидерландия;
  
• 
  установяване на формата за описание за мерките;
  
• 
  обучение за формулирането и избор на мерки, идентификация и избор на инструменти и на наличност на финансови средства от държавния бюджет, фондове или други финансови източници.
  

4. Мониторинг и оценка на НПДИК

1. 
   За всяка включена в Плана политика и мярка е посочена упълномощена правителствена организация, която носи отговорността за прилагането;
   
2. 
   Отговорните министерства и институции подготвят ежегодно (до 31 март) доклад до МОСВ за напредъка на прилагането на политиките и мерките през предшестващата календарна година. МОСВ съвместно с членовете на МВКИК ще определи формата на докладите и ще предложи индикатори за мониторинг и контрол на изпълнението;
   
3. 
   На основата на отчетите за прилагане на мерките ще се направи оценка на влиянието им върху емисиите на ПГ като се използва Националната система за оценка на антропогенните емисии на ПГ;
   
4. 
   Реалното нарастване на БВП и обемите продукция трябва да се включат в отчетите на министерствата и да се използват за периодично осъвременяване на тенденциите на емисиите на парникови газове. Отговорните министерства трябва да представят отчетни данни и прогнози, а МОСВ трябва да упълномощи организация която да осъвременява сценариите за изменение на емисиите;
   
5. 
   МВКИК координира участието на министерствата и институциите при контрола и оценката на НПДИК;
   
6. 
   Ежегодно МОСВ изпраща на МВКИК Национален доклад с резултатите от оценката и определя нуждата от допълнителни политики и мерки. През 2009 г. МОСВ ще представи и докладва за пълната оценка на Националния план за действие за периода 2005-2008 г. на Министерския съвет.
   

5. Структура на документа

Първа глава представлява въведение в плана, обяснява целта и обхвата на НПДИК и връзките му с други правителствени политики и планове.

Глава 2 описва международните усилия в противодействие на изменението на климата, обобщава причините и последствията от изменението на климата и предоставя информация относно Рамковата конвенция на ОН по изменението на климата и Протокола от Киото.

Историческият преглед на емисиите на парникови газове в България и базовият сценарий за бъдещото развитие на емисиите са представени в Глава 3. Тази глава също така обсъжда уязвимостта на България към измененията на климата.

Глава 4 представя общ преглед по сектори на съответните политики и законодателство на ЕС, които са свързани с политиките по изменение на климата.

Глава 5 представя обстановката и тенденциите в България по политиката по изменение на климата. Тя включва политическата рамка и институционалните ангажименти. В нея също така се посочват финансовите инструменти, действията за създаване на капацитет, общинските политики и повишаването на общата култура по въпроса, обучението и научните изследвания, както и обществената информация. В обособен раздел са посочени ролите на различните правителствени институции, медии, НПО и гражданите.

Глава 6 описва подробно отделните политики и мерки за намаление на емисиите. Поради това, този раздел е основата, най-съществената част на Плана за действие. Повече от 20 политики и мерки са избрани от дългия списък с възможности. Предпочетени са мерки, които не изискват бюджетни средства, имат ограничени изисквания за инвестиции, както и задължителните мерки.

Глава 7 е посветена на прилагането на гъвкавите механизми по Протокола от Киото като Съвместно изпълнение и Международна търговия с емисии, както и на аспекти на въвеждането на Схемата на ЕС за търговия с емисии за големите промишлени източници в България.

В Глава 8 е представена оценка на ефекта от прилагане на политики и мерки, предвидени в настоящия план за първия период на задължения по Протокола от Киото – 2008-2012 г. Тя представлява един дългосрочен поглед към периода до 2020 г. – вторият период на задължения.