Ръководство №4 Идентификация и обозначаване на силно модифицирани и изкуствени водни обекти
ЗНАЧИТЕЛНИ ПРОМЕНИ В ХИДРОМОРФОЛОГИЯТА (СТЪПКА 4)
Изтегляне 1.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.5.4 3. Идентификация и описание на значителните влияния върху хидроморфологията [приложение ІІ №1.5]
- 5.6 ВЕРОЯТНОСТ ДА НЕ СЕ ПОСТИГНЕ ДОБРО ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ (СТЪПКА 5)
5.5 ЗНАЧИТЕЛНИ ПРОМЕНИ В ХИДРОМОРФОЛОГИЯТА (СТЪПКА 4)За онези водни обекти, които не са били проверени внимателно при стъпка 3, значителния антропогенен натиск и произтичащите влияния трябва допълнително да бъдат проучени и описани [приложение ІІ №.1.4]. Тази стъпка 4 е част от охарактеризирането на повърхностните води, както се изисква в чл.5 (1) до декември 2004г. 5.5.1 Това охарактеризиране включва идентификацията и описанието на:
Определените употреби на водни обекти основно водят до натиск, който може да повлияе на състоянието на водния обект. В контекста на процеса по обозначаване и идентификация на СМВО и ИВО, с това са свързани промени в хидроморфологията, произтичащи от „физически изменения” [чл.2 (9)]. Физическите изменения включват изменения в морфологията и хидрологията на водния режим (сравни речника на термините и стъпка 6). Например, най-честите физически изменения са язовирите и бентовете, които нарушават речната цялост и причиняват изменения в хидрологичния и хидравличния режим. Физическите изменения по принцип би трябвало да обслужват някаква определена употреба, като изправяне, за целите на корабоплаването. Но физическите изменения, които вече не служат за определена определена употреба , трябва също да бъдат определени и описани при охарактеризирането (напр. бентовете, използвани за поддържане на водното ниво за мелници, които вече не се използват). За охарактеризирането е важно да се разбере кои натиск е „значителен”, тъй като само значителния натиск (или физическо изменение) трябва да се имат предвид. Страните членки трябва да използват качествени или количествени подходи за описване на степента и нивото на значимост на физическите изменения. (примери в тулбокс). 5.5.4 3. Идентификация и описание на значителните влияния върху хидроморфологията [приложение ІІ №1.5]:Значителните влияния върху хидроморфологията трябва допълнително да бъдат проучвани. Могат да бъдат използвани както качествени така и количествени техники за оценяване на влиянията върху хидроморфологията, произтичащи от физически изменения. Изследваните елементи трябва да включват елементите, изисквани в РДВ [приложение V № 1.1: цялост на реката, хидрологичен режим, морфологични състояния, приливен режим], доколкото има данни. Специално внимание трябва да се отдаде на кумулативните ефекти от хидроморфологичните промени. Малките хидроморфологични промени могат самостоятелно да причинят екстензивни хидроморфологични влияния, но могат и да имат значително влияние, когато действат заедно. За да се оценят значителните влияния върху хидроморфологията, трябва да се избере подходяща скáла. (виж също Ръководство на РГ 2.113). при оценяване на влиянията и идентификацията и обозначаването на СМВО и ИВО, трябва да се отчитат следните въпроси, свързани с идентификация на мащаба:
5.6 ВЕРОЯТНОСТ ДА НЕ СЕ ПОСТИГНЕ ДОБРО ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ (СТЪПКА 5)На базата на информацията събрана при стъпка 4 и оценката на екологичното състояние, трябва да се оцени вероятността от това да не се постигне добро екологично състояние (или приблизително какво може да бъде ДЕС, доколкото е известно в момента) [приложение ІІ №.1.5]. Трябва да се вземе предвид дали рискът от това да не се постигне ДЕС се дължи на хидроморфологични промени, а не на друг натиск, като токсични вещества или други качествени проблеми. Стъпка 5 е част от процеса по „оценка на риска”14, който трябва да бъде завършен до 22 декември 2004г. С цел да се оцени вероятността от това да не се постигне ДЕС, трябва да се преценят екологичните влияния на физическите изменения върху водните обекти, за които става въпрос (примери в тулбокс). Усилията, които се влагат за оценката, трябва да бъдат пропорционални (т.е. трябва да се използва последователен подход при оценяването). За водните обекти, които има вероятност да не постигнат ДЕС (напр. водни обекти, които са променили категория поради физически изменения), усилията, които се влагат за оценяване на ДЕС трябва да бъдат ограничени и трябва бързо да се достигне до заключенията за непостигане на ДЕС. При тези случаи повече усилия трябва да се вложат за оценяване рано на ДЕП и трябва да се проучва рискът от непостигане. По същия начин, по време на внимателното проучване на риска, с минимални усилия и на ранен етап трябва да се достигне до заключението за изключване на онези водни обекти, за които от процеса по идентификация и обозначаване на СМВО и ИВО е ясно, че ще постигнат ДЕС. 5.6.1 Изисквания за данните За изпълнението на РДВ са нужни много данни. Качествените елементи за водните обекти са изброени в приложение ІІ №1 и включват хидроморфологични, химични и биологични данни. Качествените елементи се различават, в зависимост от водните категории. За процеса по идентификация и обозначаване на СМВО и ИВО данните са нужни не само при стъпка 5, но и при различните тестове за обозначаване (стъпки 7 и 8), създаването на МЕП (стъпка 10) и на ДЕП (стъпка 11). Оценката на екологичното състояние, необходима за „оценка на риска”, може да се базира директно на биологията. Алтернативно, показателните данни (хидроморфологични и физикохимични елементи) могат да бъдат използвани при ситуации, при които само тези данни са налични ( уместен пример в раздел 2.6 от набора от инструменти за временна идентификация на регулираните езера във Финландия). Според РДВ, биологичното състояние на повърхностните води трябва да се оценява, като се използват подходящите елементи в различните водни категории [приложение V №.1.1]. Предлага се предварителната оценка на екологичното състояние която трябва да бъде завършена до 2004г., да се основава на най-чувствителните качествени елементи по отношение на съществуващите физически изменения. Трябва да се отбележи, че тази процедура е съсредоточена върху ефектите от физическите изменения върху някои чувствителни елементи на водната екосистема. За да се открие причината за възможното непостигане на екологичните цели (т.е. добро състояние или потенциал) на водния обект, показателните параметри се различават според причините. Ръководството за СМВО и ИВО касае особено показателните данни, за да се открият хидроморфологичните промени. Ефектите, произтичащи от други влияния (напр. токсични ефекти върху водни големи безгръбначни, еутрофикация , засягаща водните растенията) трябва да се разграничават, доколкото е възможно. Някои предложения за устойчивостта на биологичните елементи като показатели за физически изменения са дадени по-долу:
Определянето на степента на екологични разрушения, по начина, който се изисква в РДВ, няма да е възможно докато не се направи общ екологичен мониторинг до 2006г. Тъй като стъпка 4 от процеса по идентификация и обозначаване на СМВО трябва да бъде завършен до 2004г. (навреме за първоначалното охарактеризиране, както е в чл.5), оценките могат да бъдат направени на база на съществуващите данни от биологичния мониторинг и екологичните системи за класификация. Влажни зони Екосистемите на влажните зони са екологични и функционални части на водната околна среда, с потенциал да изиграят важна роля при спомагането за постигане на устойчиво управление на речния басейн. РДВ не поставя екологични цели за влажните зони. Въпреки това, влажните зони, които са зависими от подпочвени обекти, формират част от един повърхностен воден обект или са Защитени зони, ще имат полза от задълженията в РДВ за защита и възстановяване състоянието на водите. Релевантни определения са направени в РДВ ОСИ Ръководство №2 относно водните обекти, и също така се разглеждат в Ръководството за влажните зони (което е в процес на изготвяне). Натискът върху влажните зони (например физическите модификации или замърсявания) могат да доведат до влияния върху екологичното състояние на водните обекти. Затова може да е нужно да се помисли за мерки за управлението на такъв натиск, като част от плановете за управление на речния басейн, където те са необходими за да се изпълнят екологичните цели от Директивата. Създаването и подобряването на влажните зони при подходящи обстоятелства може на предложи устойчиви, разходно ефективни и социално приемливи механизми за подпомагане постигането на екологичните цели от директивата. По-специално, влажните зони могат да спомогнат да се намали влиянието на замърсяването, могат да допринесат за смекчаване на последиците от засушавания и наводнения, да помогнат за постигането на устойчиво управление на крайбрежието и да насърчат възстановяването на подземните води.Значението на мокрите земи в програмите от мерки е допълнително проучено в отделен хоризонтален документ – ръководство за влажните зони ( в процес на изготвяне). 
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|