Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

• 
  Потвърдих ли днес отново своята вяра в обичащия ме и грижовен Бог?
  

• 
  Търсех ли днес ръководството на моята Висша Сила? Как?
  

• 
  Какво направих, за да бъда в услуга на Бог и на хората около мен?
  

• 
  Даде ли ми днес Бог нещо, за което да Му бъда благодарен?
  

• 
  Вярвам ли, че моята Висша Сила може да ми покаже как да живея и как да следвам по-добре Нейната воля?
  

• 
  Виждам ли някакви стари модели в моя живот днес? Ако да, кои?
  

• 
  Бях ли днес обиден, негодувах ли, бях ли нечестен или уплашен?
  

• 
  Предразполагах ли се самият аз към разочарование?
  

• 
  Бях ли добър и любящ към всички?
  

• 
  Притеснявах ли се за вчерашния или утрешния ден?
  

• 
  Позволих ли на някаква фикс идея да ме завладее? Допуснах ли да бъда обсебен от нещо?
  

• 
  Позволих ви си да бъда прекалено гладен, гневен, самотен или уморен?
  

• 
  Взимам ли се прекалено на сериозно в някоя сфера от моя живот?
  

• 
  Страдам ли от някакви физически, умствени и духовни проблеми?
  

• 
  Премълчах ли нещо, което трябваше да обсъдя с моя спонсор?
  

• 
  Имах ли някакви екстремни чувства днес? Какви бяха те и защо ги изпитвах?
  

• 
  Кои са проблемните области в моя живот днес?
  

• 
  Кои дефекти се проявиха в моя живот днес? Как точно?
  

• 
  Имаше ли страх в моя живот днес? какво направих днес, което бих искал да не бях направил?
  

• 
  Какво не направих, но бих искал да бъде свършено?
  

• 
  Имам ли днес желание за промяна?
  

• 
  Имаше ли някакъв конфликт във взаимоотношенията ми?
  

• 
  Поддържах ли принципа на честност в отношенията ми с другите? Какъв беше той?
  

• 
  Нараних ли себе си или някой друг, пряко или косвено? Как точно?
  

• 
  Дължа ли на някого извинение или поправки?
  

• 
  Къде сгреших? Какво бих могъл да направя по-добре следващия път?
  

• 
  Останах ли чист днес?
  

• 
  Бях ли добър към себе си днес?
  

• 
  Какви бяха чувствата които изпитвах днес? Как ги използвах, за да действам в съответствие с определени духовни принципи?
  

• 
  Какво направих днес, което донесе полза на другите?
  

• 
  Какво ми донесе удовлетворение днес?
  

• 
  Какво направих днес, което искам непременно да повторя?
  

• 
  Отидох ли на сбирка или разговарях ли с друг възстановяващ се зависим днес?
  

• 
  За какво съм благодарен днес?
  

• 
  Защо принципът на самодисциплината е необходим за тази стъпка?
  

• 
  Как практикуването на самодисциплината в тази стъпка се отразява на цялото ми възстановяване?
  

Принципът на честността води началото си от Първа Стъпка и пълното му осъществяване се проявява в Десета Стъпка. Обикновено се изумяваме от обхвата и дълбочината на новопридобитата ни честност на този етап от възстановяването ни. Там където преди можехме да видим честно нещата в ретроспекция, да видим истинските ни мотиви дълго след като дадена ситуация е приключила, сега сме способни да бъдем честни със себе си, докато все още се намираме в дадена ситуация.

Принципът на почтеността може да бъде малко по-сложен, но почтеността направлява нашата способност на прилагаме на практика другите принципи. Почтеността е разбирането кой от принципите има нужда да приложим в дадена ситуация. Например – събрали сме се с приятели и чуваме да се обсъжда любовна афера на друг приятел, който в момента не присъства. Разбирането какво да направим в подобна ситуация вероятно ще изисква впрягането на всеки грам почтеност, който притежаваме. От кой принцип се нуждаем в този момент? Честност? Толерантност? Търпимост? Уважение? Сдържаност? Вероятно нашият първи импулс ще бъде да порицаем клюката, защото сме наясно, как тя би наранила нашия приятел. Но правейки това, по този начин може да я потвърдим, или да осъждаме самодоволно хората. В повечето случаи не е необходимо да доказваме своята почтеност, конфронтирайки ситуации, които не одобряваме. Има няколко неща, които може да направим в подобни моменти. Може да сменим темата или да се извиним и да си отидем. Всеки един от тези два избора ще отправи фино послание относно нашите чувства и в същото време ще ни позволи да останем верни на своите принципи и да пощадим околните във възможно най-голяма степен.

• 
  Кои ситуации в моето възстановяване ме карат да практикувам принципа на почтеността? Как реагирах на тези ситуации? В кои моменти се чувствах удовлетворен от своя отговор и в кои не?
  

Десетата стъпка ни позволява да имаме дълготрайни взаимоотношения, особено в АН. Все пак ние зависим един от друг заради своя живот. Много от нас се чувстват дълбоко свързани с хората, които бяха в АН, когато пристигнахме там в началото. Ние служехме заедно, излизахме, споделяхме своите домове, мечти и планове. Празнувахме важните събития в живота на своите приятели – рождени дни, дипломиране, повишения, нов дом, сватби и годишнини от възстановяването. Тъгувахме за своите загуби заедно и се подкрепяхме в тези етапи от живота. Ние обвързахме живота си с тези хора, и оформихме една обща история.

Заедно с това да се учим да признаваме когато грешим идва и една свобода, която вероятно никога преди това не сме изпитвали. За нас признанието става толкова естествен процес, че се учудваме защо всъщност сме го смятали за нещо ужасно. Може би преди сме се чувствали много по-низши от останалите, и признанието на грешките ни се виждаше като признание за своята малоценност. Но след работата ни по стъпките ние открихме че изобщо не сме по-низши или по-лоши от другите, и че имаме същата стойност като тях. И повече не ни изглеждаше толкова унизително да си признаем, когато грешим. Започнахме да се чувстваме цялостни.

• 
  Как Десетата стъпка ми помага да живея в настоящето?
  

• 
  Как постъпвам различно в резултат от работата ми по Десета стъпка?
  

Работата по Десета стъпка ни позволява да постигнем повече баланс и хармония в живота си. Ние откриваме, че сме щастливи и смирени през по-голямата част от времето. Липсата на настроение се случва все по-рядко, но когато се случи, ние знаем, че нещо не е наред. Може бързо да установим причините за притеснението си, като направим личен анализ.

Личната свобода, която изградихме през времето на възстановяването си и в резултат на нашата работа по стъпките, носи нарастване на правото ни на избор, както и на нови възможности. Имаме пълната свобода да си създадем такъв живот, какъвто искаме за себе си. Питаме се дали начинът ни на живот който сме си избрали помага на зависимите, които още страдат или прави по някакъв начин света едно по-добро място. Онова, което търсим, може да открием в Единадесета стъпка.

Единадесета стъпка
„Ние се стремяхме чрез молитва и медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог както Го разбираме, молейки се единствено да узнаем Неговата воля за нас и да ни дари със силата да я изпълним.”
Единадесетата стъпка ни казва, че ние вече сме установили съзнателен контакт с Бог, според разбирането ни, и че задачата която стои пред нас сега е да подобрим този контакт. Ние започнахме да развиваме своята съзнателна представа за Висшата сила във Втора Стъпка, започнахме да се учим да се доверяваме на тази Сила за насока и напътствия във Стъпка Трета и разчитахме на нашата Висша Сила много пъти по различни причини в процеса на работа по другите Стъпки. Всеки път когато се обръщахме към тази Висша Сила за помощ, ние подобрявахме взаимоотношения си с Нея. Единадесетата Стъпка приема, че обръщането за помощ към Бог според разбиранията ни, определяно най-често като молитва е едно от най-ефективните средства за изграждане на взаимоотношения с Бог. Другото средство което се предлага в тази Стъпка е медитацията. В тази стъпка ние имаме нужда да изследваме своите концепции относно молитвата и медитацията и да се убедим че те отразяват нашия духовен път.

Единадесетата стъпка ни дава възможността да открием своя собствен духовен път или да усъвършенстваме пътя по който вече сме тръгнали. Стъпките които предприемаме към откриване или усъвършенстване и както и начинът по който ги отработваме ще зависи до голяма степен от културата в която живеем, нашия предишен опит с духовността и от това какво най-добре пасва на нашия характер.

Нашата духовност е претърпяла известно развитие откакто дойдохме за пръв път в АН. Ние постоянно се променяме в различни аспекти, включително и духовни. Нови места, хора, събития, разбирания и ситуации оказват своето влияние върху нас и нашата духовност има нужда да откликне на тях по подходящ начин.

Изследването на духовността ни в Единадесетата стъпка е вълнуващо преживяване. Ние ще открием нови идеи и много от тези нови идеи идват директно от нашето познание за духовните въпроси. И тъй като ние си изградихме определена ценностна система относно духовността в предишните стъпки, откриваме че нашето прозрение нараства заедно със способността ни да възприемаме нова информация относно себе си и света около нас. Духовното изследване е обхватно занимание и ние ще научим и открием свои лични истини както в своите усилия да разберем повече за своята духовност, така и в най-прозаичните детайли от живота ни.

Много от нас откриват, че след като дойдат в групата те наистина имат нужда да променят своите представи относно Бог. Някои от нас вярваха в нещо което трудно би могло де се нарече „Бог“ или в действителност ние наистина не разбирахме нищо от това което е Бог, освен че, както изглеждаше, Той нямаше нищо общо с нас. Ние вероятно сме свършили известна работа във Втора и Трета стъпки които служат за разкриване на нездравите идеи които сме имали по отношение на Висшата Сила. След тонва вероятно се опитахме да изградим някои нови идеи, които допускаха съществуването на обичаща ни и грижовна Висша Сила. За много от нас простичката вяра, че имаме на разположение Висша Сила която се грижи за нас, беше достатъчна, за да преминем през следващите стъпки и ние не почувствахме никаква нужда да развиваме своите идеи в това отношение.

Но въпреки това в нас се породиха някои идеи относно Бог дори без някакви съзнателни усилия. Всеки специфичен опит в работата ни по Стъпките ни даваше някаква представа за природата на нашата Висша Сила. Може би по-скоро почувствахме отколкото разбрахме интелектуално истините за Бог. В момента в който споделихме своята Пета стъпка, много от нас откриха, че бяха изпълнени с тихата убеденост, че биха могли да се доверят на своя спонсор, на процеса на възстановяване и да продължат напред. Това беше моментът, в който много от нас усетиха присъствието на Сила, по-могъща от нашата собствена. Това преживяване, заедно с работата която свършихме в Осма и Девета стъпки предизвика в нас нарастващо осъзнаване на волята на нашата Висша Сила.

• 
  Какъв опит имам от предишните стъпки или от някъде другаде в живота, което ми дава някаква представа за това каква е моята Висша Сила?
  

• 
  Какви качества притежава моята Висша Сила? Мога ли да използвам тези качества за себе си? Мога ли да се възползвам от тези качества? Мога ли да усещам тяхната трансформираща сила в живота си?
  

• 
  Как моето разбиране за Висша Сила се промени откакто дойдох в АН и заработих по Програмата?
  

Тези ориентири за природата на нашата Висша Сила са може би основният фактор в определянето на нашата духовна пътека. Много от нас откриха, че духовният път от нашето детство не съвпада с истините които откриваме в стъпките. Например ако сме открили, че Бог е безкраен, огромен и отворен за нас, а представата, която сме имали за Него е била че Той е ограничен и краен, то ние вероятно няма да се върнем към нашия по-ранен опит. Ако чувстваме, че Бог се грижи за всеки един от нас по един много личен и индивидуален начин, старата система от вярвания, която представя една отдалечена, дистанцирана и чужда Сила няма да проработи за нас. Някои от нас имат нужда от нова духовна пътека, други откриват, че за тях е вярно точно обратното – това което открихме в стъпките има нужда от по-дълбоко разглеждане чрез духовното от нашето детство. Възможно е чрез работата по Програмата да прекратим негодуванията, които сме имали спрямо религиозните институции и в резултат на това ние можем да се върнем към тези институции с открит ум и непредубеденост. За някои религията от тяхното детство се е изчерпвала с неделно бъбрене със съседи, нещо което се прави за да си прекарат добре времето или някаква общност, към която изпитвахме емоционална привързаност. Във възстановяването си ние започнахме да разбираме как да използваме своята религия като лична духовна пътека.

Трябва да отбележим, че не трябва да се бърка религията с духовността, защото те просто не са едно и също нещо. АН сама по себе си не е религия. Само предлага набор от духовни принципи и използва концепция, която нарича „Бог“, „Висша Сила” или „Сила, по-могъща от нашата собствена“, както и начин за освобождаване от активна употреба на наркотици. Духовните принципи и концепцията за Висша Сила са съвместими с личния духовен път, който всеки един от АН следва извън групата. Или пък тези духовни принципи могат да служат на някой сами по себе си.

Това вече зависи индивидуално от всеки един член на групата. Някои от нас достигат до тази точка и не знаят как да продължат по-нататък. Институциите в които сме били ангажирани в миналото не успяха да ни дадат отговорите които търсехме, но в същото време ние не можахме да се сетим за нищо което да звучи като по-добра идея. За онези от нас които са имали този опит, това е точката, от която се впускаме в едно от най-важните пътешествия в своя живот: търсенето на начин да се разбираме по-добре с нашата Висша Сила.

• 
  Следвам ли някаква определена духовна пътека?
  
• 
  Какви са разликите между религията и духовността?
  
• 
  Какво направих, за ад изследвам своята духовност?
  

• 
  Открих ли в себе си някакви предразсъдъци в АН, докато изследвах своята духовност? Ако да, как ме накараха да се почувствам от това? Какво направих, за да остана верен на своята най-важна цел – да израствам като оставам чист?
  

• 
  Независимо от духовния път който следвам, поддържам ли все още своята тясна връзка с АН?
  
• 
  Как моята ангажираност с АН допълва моето духовно пътешествие?
  
• 
  Как моята духовна пътека допринася за моето възстановяване?
  

Членовете на АН често определят молитвата като говорене с Бог, а медитацията като слушане на неговия отговор. Това определение продължава да бъде част от нашата колективна мъдрост, защото улавя много добре отделните значения на молитвата и медитацията. Ние градим взаимоотношения с нашата Висша Сила и поради това се нуждаем от диалог, а не просто от монолог от наша страна.

Молитвата е разговор с нашата Висша Сила, въпреки че не винаги е задължително да е под формата на същинска реч. Ние работим върху изграждането на някаква форма на молитва, която е правилна и функционална за нас, още във Втора стъпка. Сега ние можем да открием, че допълнително сме усъвършенствали своя подход към молитвата, който ни подхожда и в практикуването на който се чувстваме удобно. Една от формите на молитва в която вероятно всички членове на АН се включват, е Молитвата за смирение в края на всяка сбирка. В крайна сметка обаче начинът, по който се молим е въпрос на личен избор.

Колко често трябва да се молим? Много от нас отделят определено време през деня за да се помолят. Ако е в началото на деня, молитвата обикновено включва молба към нашата Висша Сила за още един чист ден или за познание на нейната воля за нас. Когато общуваме със своята Висша Сила вечер, обикновено изразяваме благодарност. Много от нас се опитват да включат молитвата и през деня. Много добра практика е да се молим редовно. Това ни помага да си изградим навик за комуникиране с нашата Висша Сила.

• 
  Как се моля?
  
• 
  Какви чувства изпитвам към молитвата или моленето въобще?
  
• 
  Кога се моля обикновено? Когато страдам? Когато искам нещо? Редовно?
  
• 
  Как може да ми помогне спонтанната молитва през деня?
  
• 
  Как молитвата ми помага да поставям нещата в ред?
  

• 
  Как медитирам?
  
• 
  Кога медитирам?
  
• 
  Какви чувства изпитвам към медитацията?
  
• 
  Ако съм медитирал постоянно известно време, по какъв начин се промених аз самият или нещата в моя живот като резултат от тези редовни практики?