Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

За много от нас думите „съзнателен контакт” звучат много мистериозно, като нещо което предполага сключването на някакъв вид космически съюз с Бог. В действителност става въпрос за нещо съвсем просто. Това означава, че ние имаме осъзната готовност за връзката ни с нашата Висша Сила. Ние отбелязваме съществуването на тази Сила и виждаме някои от начините, по които Тя работи в живота ни. Има толкова много начини, по които нашите приятели са изживели присъствието на обичащия Бог. Някои от нас усещат присъствието на Висшата Сила при контакт с природата; други – чрез безусловната любов на спонсора си или другите членове на групата, когато изживяваме чувството за подкрепа; трети – чрез чувството на спокойствие, топлина и покой, които изживяваме на сбирките или на някое друго любимо място. Чрез определени случайности, които са ни довели до нещо добро, чрез способността ни да служим на другите и да направим добро в нашия свят. Важното е, че ние вече съзнателно търсим и намираме тези признаци за присъствието на нашата Висша Сила в живота ни и сме готови да признаем това, че тази Сила работи активно в живота ни.

• 
  При какви обстоятелства забелязвам присъствието на Висшата Сила в живота си?
  

• 
  Какво чувствам в тези ситуации?
  

• 
  Как подобрявам съзнателния си контакт с Бог, според моето разбиране?
  

В Трета стъпка ние изследвахме фината граница между смиреното и честно постигане на целите ни и трудно забележимата манипулация и прибързаните действия. Сега, благодарение на опита който придобихме, ние би трябвало да сме много добре подготвени да усетим тази линия и да оставаме от правилната страна. Когато се стремим да постигаме нещата които искаме, ние трябва да запазим дистанция от тази линия. Например, решаваме да имаме романтична връзка. В това няма нищо лошо, но ако лъжем, за да изглеждаме по-привлекателни и се държим като хамелеони ние действаме своеволно. Ако се държим естествено и изразяваме това, което сме всъщност, то най-вероятно следваме волята на Бог. Ако се опитваме да променим своя потенциален партньор в нещо, което той/тя не желае да бъде, ние отново действаме своеволно – от друга страна ако сме определили, какво очакваме от партньора си, и човек с който се срещаме покрива тези потребности без нашата намеса, ние вероятно живеем по волята на Бог. Това е начинът, по който определяме дали дадена връзка е в съгласие в волята на Бог за нас. Или да предположим, че искаме да получим университетска диплома. Склонни ли сме да преписваме на изпит, за да я получим? Ако отговорът е положителен, то ние превръщаме една иначе благородна идея в акт на своеволие. Избягването на действията под влияние на своеволието, е главната причина поради която ние се молим единствено за познание на божията воля за нас и за силата да я изпълним.

• 
  В кои от ситуациите в живота ми мога да кажа, че съм действал под влияние на своеволието си? Какви бяха резултатите?
  

• 
  В кои ситуации мога да определя, че съм се опитал да съчетая моята воля с волята на Бог? Какви бяха резултатите?
  

В нашия основен текст се казва, че „Волята на Бог за нас е способността да живеем достойно, да обичаме себе си и другите, да се смеем и да откриваме радостта и красотата в заобикалящия ни свят“. Нашите най-искрени копнежи и мечти в живота ни могат да се сбъднат. Тези безценни дарове вече не са извън нашите възможности. Всъщност те са истинската същност на волята на Бог за нас. Личното ни виждане за тази воля се разкрива в това какъв би бил живота ни ако живеем целенасочено и достойно. Например добър пример за целенасоченост е да помагаме на другите да остават чисти и да откриват радостта на възстановяването. Начините по които ще го правим са спонсорството, споделяне на сбирки, предаване на посланието в различни институции, работата с професионалисти за изграждане на програми, които ще доведат нови членове в АН – всички те са достъпни за нас.

• 
  Имам ли случаи на достойнство и целенасоченост в живота си?
  

• 
  Каква е моята представа за волята на моята Висша Сила за мен?
  

Най-вероятно ще се нуждаем от всички тези качества в различни моменти от живота си. Когато се молим да изпълним волята на Бог за нас, ние вероятно няма да знаем точно от какви качества се нуждаем. Трябва просто да вярваме, че необходимите качества ще ни бъдат осигурени. За нас може да бъде изкушаващо да изискваме от своята Висша Сила нещата от които смятаме, че се нуждаем, но обикновено не можем да видим”голямата картина”, тоест дългосрочния ефект от нещо което изглежда много разумно в момента, а в последствие ще ни донесе беди.

• 
  Защо се молим единствено и само за познание за Божията воля за нас и за сили да я изпълним?
  
• 
  Каква е връзката между това искане и смирението?
  

• 
  Как посвещавам своето време на работата си по Единадесета стъпка и на своето възстановяване като цяло?
  

• 
  Молих ли се и медитирах ли днес?
  

Често чуваното предупреждение „Внимавай за какво се молиш”, съдържа този вид смирение, което има нужда да прилагаме на практика в тази стъпка. Ние просто се нуждаем от това да разберем, че не винаги знаем какво е най-доброто за нас или за някой друг. Ето защо ние молим за познание на Божията воля за нас.

• 
  Молил ли съм се за специфични неща а след това искал ли съм те да изчезнат? Обясни подробно.
  

Няма нещо което да изисква повече смелост от това да се опитваме да живеем според волята на нашата Висша Сила., когато чувстваме силна съпротива срещу това да го направим. Не всички ще бъдем винаги възхитени от това, че сме избрали да живеем живота си по духовен начин. На някои семействата им може би са свикнали да живеем според тяхната воля и нашият нов път не им харесва. Други могат да загубят приятели, ако се случи да откажем да участваме в ежедневните клюки в офиса например. Почти всички от нас са изпадали в ситуации, където сме били подтиквани да участваме в нещо което е морално осъдително или дори само са ни молили да го премълчим, което е дало възможност то да се случи. Истинска проява на смелост може да бъде това, да изразим своето несъгласие, но от друга страна това може да има неприятни последици за нас. Това което правим в подобни ситуации е решаващо и то може да повлияе върху избора който правим за своето възстановяване.

• 
  Изправял ли съм се пред ситуация която е изисквала от мен да отстоявам своето убеждения на някаква лична отговорност?
  

• 
  Как реагирах на тази ситуация?
  

• 
  Какви бяха резултатите?
  

Принципът на вярата ще ни помага да практикуваме на практика принципа на смелостта и да живеем достоен живот. Ние не бива да се страхуваме от загуба на приятели или промяна на взаимоотношения. Също така не бива да ни плаши това да проявим загриженост или да премълчим при дадена ситуация. Може да се наложи да напуснем своите приятели ако това което те правят застрашава нашето духовно развитие. Ще изградим нови взаимоотношения с хора, които споделят нашата нова ценностна система. Всъщност ние имаме нужда от вярата, че ще се случи най-доброто за нас, ако постъпваме според волята на нашата Висша Сила.

• 
  Беше ли ми дадено в последно време нещо от което съм имал нужда? Какво всъщност получих?
  

Започваме да се чувстваме удовлетворени от живота си и не изпитваме тази нужда да контролираме нещата. Фокусираме се върху по-високи цели а не само и единствено върху себе си. Самосъжалението изчезва и ние вече не гледаме на предишния си живот като на трагедия и загуба, след като сме открили, че можем да използваме своя опит в услуга на една по-висша цел: предаване на посланието на зависимия, който все още страда. В Дванадесета стъпка ще изследваме начините по които можем да правим това и ще видим как практикуването на принципите на възстановяването е съществено важно във всичките ни дела.

Промените в нас не се случват за една нощ. Те се случват бавно и постепенно, като работим по стъпките и ги правим част от нашия живот. Духът ни се пробужда малко по малко. За нас става значително по-естествено да прилагаме духовните принцип във всичките си дела и значително по-неудобно да действаме под влияние на дефектите на характера си. Въпреки уникалния опит който придобихме, всички ние старателно изграждаме взаимоотношения с Висшата ни Сила. Тази Сила, независимо дали това е нашата собствена най-висша природа или силата извън нас, се превърща в извора към който се обръщаме за всичко, което искаме. Тази Сила ръководи действията ни и ни осигурява вдъхновение за непрекъснато духовно израстване.

• 
  Какъв е цялостният ми опит в резултат от работата ми по стъпките?
  

• 
  Какво беше духовното ми пробуждане?
  

• 
  Какви трайни промени настъпиха в резултат от моето духовно пробуждане?
  

Всеки път когато отработваме Дванадесетте стъпки, ние ще имаме различни преживявания. Незабележимото присъствие на всеки един от духовните принципи ще стане явно за нас и ще открием, че с нарастването на разбирането ни за тях ще нараства и личното ни развитие по нови начини и в нови области. Например начините по които сме способни да бъдем честни ще се увеличат и разпространят в различни области. Ние ще видим, как практикуването на принципа на честността се проявява първо при нас, преди да бъдем способни да сме честни спрямо другите. Ще видим също как честността може да бъде израз на личното ни достойнство. С нарастването на разбирането ни за духовните принципи ще се задълбочава и духовното ни пробуждане.

• 
  С коя стъпка са свързани отделните духовни принципи и как тези принципи помогнаха за духовното ми пробуждане?
  

• 
  Какво означава за мен фразата „духовно пробуждане“?
  

Някои от нас повярваха че могат да остават чисти с помощта на АН, но когато стана дума да възстановяване, нещата изглежда не бяха по силите ни. Изграждане на чувство за себеуважение, спечелването на нови приятелства, способността да се реализираме в истинския свят – всичко това изглеждаше повече отколкото бихме могли да искаме от АН. Денят в който започнахме да вярваме, че този програма би могла да направи за нас повече от това просто да оставаме чисти, бе моментът който се е запечатал в съзнанието ни като повратна точка във възстановяването ни. Това което ни накара да повярваме че трезвият живот е възможен и за нас, беше фактът, че някой, с когото сме се отъждествили вече го е постигнал. Може би сме чули нечие изказване на сбирка, прочели сме нечия история или някой ни е разказал в болница или център за възстановяване за програмата на АН. По какъвто и начин да е достигнало до нас посланието, ние го чухме.

Някои от нас имат опита да остават чисти от дълго време и са открили радостта от възстановяването. След това в живота ни настъпиха тежки моменти и ние се върнахме към употребата. Без значение какво се е случило – раздяла или смърт на близък човек, финансов крах или друга загуба – ние изгубихме вярата си в АН. Сделката, която смятахме че сме направили – да оставаме чисти и животът ни да се подобрява – се провали и ние отново се чудехме каква е нашата цел в живота. Тогава настъпва моментът да потърсим някой, който е преминал през същата криза и да споделим с него проблемите си. Отново може да се върнем към програмата и към някой, който може да ни помогне със своя опит. Дори да не сме се върнали към наркотиците, загубата на вяра прави това връщане много близко и възможно. И отново някой ще ни предаде посланието за възстановяване.

• 
  По какви начини предавам посланието?
  

„Можем да запазим онова което сме придобили в АН само като го споделяме с други хора.“ Този израз може би е най-сериозната причина която имаме, за да продължаваме да работим по програмата с някой нов член на АН. Някои от нас се чудят как точно работи тази концепция. Но тя наистина е проста. Ние подновяваме своето възстановяване, като го споделяме с другите. Когато казваме, че хората които редовно посещават сбирки остават чисти, най-вероятно ние също прилагаме този подход към болестта си. Когато казваме, че отговорът е в стъпките, най-вероятно ние също ги прилагаме в живота си. Когато казваме на новодошъл да си намери спонсор и да го използва, е по-вероятно да запазим връзка с нашия.

Вероятно има толкова начини да се предава посланието, колкото са и възстановяващите се зависими. Посрещането на новодошъл, когото сме срещнали на предишната сбирка и споменаването на името му е важно за зависимия, който все още се чувства сам. Отварянето на помещението за сбирки осигурява място, където зависимите ще се срещнат. Заемането на служебна позиция помага на АН да се развива и ние можем да допринесем много като подхождаме към служенето на Общността по един грижовен, любящ и смирен начин. Спонсорирането на други зависими донася в живота ни терапевтичната стойност на помощта, оказвана от един зависим зависими на друг.

• 
  Какъв вид служене извършвам самият аз?
  

Понякога предаването е предизвикателство. Човекът, с когото сме решили да споделим нашия опит изглежда неспособен да го чуе. Това може да бъде както този, който се връща към пиенето, така и този, който продължава да избира да постъпва деструктивно и да се държи по стария начин. Изкушаващо е да си мислим, че усилията ни са отишли напразно и че трябва да се откажем от този човек. Преди да вземем това решение обаче, трябва да помислим за всички смекчаващи неговата вина обстоятелства. Да речем, че спонсорираме някой, който просто не следва нашите указания. Предложили сме на този човек да извършва писмена работа по стъпките, но не чуваме нищо от него, докато не се появи някоя криза. Ние споделяме с такъв човек собствените си преживявания в такава или подобна ситуация, казваме му как при нас действа болестта и как сме използвали Стъпките, за да открием възстановяването. Ако този човек продължава да прави същите разрушителни неща отново и отново, преди да се предадем, ние имаме нужда да си припомним, че имаме избор как да предаваме посланието, но нямаме власт над резултатите от работата на друг човек. Не си приписваме заслуги нито се обвиняваме за възстановяването на другите. Ние само представяме посланието по възможно най-добрия начин на който сме способни и оставаме на разположение да помогнем, когато ни помолят за това. По този начин се освобождаваме от егоцентризма си и оставяме нещата в ръцете на По-висшата Сила, защото всъщност ние не знаем, какво се случва в умовете и душите на другите хора.

Може да ни се струва, че нашето послание не е оказало никакво влияние но може би даденият човек не е готов да го чуе днес. Може би нашите думи ще останат в неговото съзнание дълго време, а може да изплуват точно в подходящ за него момент. Ако се замислим върху това, може да си припомним как нещата, чути от някой зависим, когато не сме ги разбирали, в даден момент от живота ни са ни помогнали точно в подходящото време. Дали са ни надежда или са разрешили някой проблем. Но преди това някой го е споделил с нас.

Така че ние продължаваме да предаваме нашия опит съвсем свободно, без да се обвързваме с резултатите, защото те наистина не зависят от нас. Не можем да принудим другите да го приемат точно в момент който ни се иска и по начин по който ни се иска. Принципът, който нашата общност прилага, е този на привличането, а не на пропагандирането.

В някои случаи ние може да не сме най-добрият спонсор за даден човек. Различните хора имат различни характери и потребности и се учат по различен начин. Някои хора могат да се развиват изключително добре с един спонсор, а с друг – не. Някои спонсори дават много писмена работа, други са много настоятелни относно посещаването на сбирки. Може някой спонсор да е много активен, а спонсорираният да е по-скоро спокойна натура. Нито един тип не е по-добър или по-лош от другия. Те са просто различни.

Друг момент в който можем да открием, че ни е много трудно да предаваме посланието, е когато не се чувстваме много сигурни относно положителните страни на живота във възстановяването. Вероятно първият ни импулс е да отидем на сбирка и да стоварим всичките си проблеми там. Но сбирките на АН съществуват, за да осигуряват място за възстановяване. Стоварването на проблемите ни, без да се опитваме да ги изясним, не спомага за осъществяването на нашата основна цел. Ние можем да кажем, че имаме големи неприятности, но не сме употребили заради тях, а сме започнали работа по отстраняването им. И обикновено това отговаря на истината. Самосъжалението никога не е довело до нищо добро, нито нас, нито околните.

В повечето случаи все пак най-добре е да отделим време за новодошлия и да споделим с него добрите страни на живот в чистост. Ние също трябва да помним, че понякога, без значение от колко време сме чисти, ние също се нуждаем от това, да чуваме посланието и ако стоим на сбирка и слушаме, забравяйки за проблемите си, то имаме много добър шанс да го чуем.

• 
  Кои са моите начини за предаване на посланието?
  

• 
  Какъв е личният ми стил като спонсор?
  

• 
  Каква е разликата между привличането и пропагандата?
  

• 
  Какво ми дава предаването на посланието?
  

• 
  Как Петата традиция е свързана с Дванадесетата стъпка?
  

• 
  Какво ме кара да се връщам и да се доверявам на Програмата на АН?
  

• 
  Какво е безкористно служене? Как го прилагам на практика?