Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил

* Бележка отнасяща се до преминаването от тропикалния към сидералния зодиак:

Читателите на тази книга привикнали единствено с тропикалния зодиак в астрологията трябва да отбеле жат, че е много лесно един хороскоп да бъде разместен от тропикалния към сидералния зодиак. Първо от бележете датата на хороскопа, който следва да се размести, особено годината. От годината може да се из числи сумата на прецесията. Ако годината е преди 221г. пр.н.е., градусите на прецесията следва да се доба вят към тропикалните дължини, за да се променят към сидералните дължини. Въпреки това в повечето случаи годината е след 221, в който случай градусите на прецесия трябва да бъдат извадени от тропикал ните дължини за да се променят към сидерални дължини. Като пример да вземем под внимание карта 12, хороскопа на Гьоте. (На карта 12 са вписани сидералните дължини при Гьотевото раждане, и Приложение VII, което дава изчислението, показва както тропикалните, така и сидералните дължини.) Годината на Гьо тевото раждане е 1749, и по време на неговото раждане Слънчевата тропикална дължина била 5 Дева (в 12 часа по обед на 28 Август 1749 във Франкфурт-на-Майн). Сумата на прецесията за годината 1749 може да бъде определена сравнително точно чрез изваждането на 221 от 1749 и разделяйки на 72, приемайки средна скорост на прецесията от 1 градус за 72 години. (221г. сл.н.е. е нулевата година, т.е. когато сумата на прецесията била 0 градуса.) (2). 1749 минус 221 е равно на 1528, разделено на 72 е 21.22, т.е. прецесия та за 1749 е 21 градуса. Това означава, че точката на ПР се намирала на 9 Риби през 1749, т.е. 21 градуса назад от 0 Овен. И така, за да се направи преместването от тропикални към сидерални дължини в Гьоте вия хороскоп, просто трябва да се извади стойността 21 градуса от всички тропикални дължини. Напри мер изваждайки 21 градуса от Слънчевата тропикална дължина на 5 Дева, това дава Слънчевото раждане била 5° Дева, така че все пак Гьотевата геоцентрична сидерална рождена карта има Девически елемент, до ри след преминаването от тропикления към сидералния зодиак (виж Карта 12). И това не е единичен слу чай. Този вид съпоставяне при преминаването от тропикалния към сидералния зодиак се случва често, пра вейки на практика невъзможно да се достигне до едно ясно разграничаване, когато се сравняват тропикал ната и сидералната рождени карти и се търсят “симптомите” за доказване на правилността на едната или другата карта.

По отношение на симптоматологията астрологичната класификация има субективна природа. Това означа ва, че тропикалната и сидералната астрология са съществували една до друга, с астролози в двата лагера, които са еднакво убедени в правотата на своите интерпретация и класификация. Като цяло дискусии меж ду двата лагера са безплодни, защото симптоматологията позволява и двата да се считат за еднакво оправ даващи своите отстоявания.

Например английския астролог и теософ Алан Лео, чиято дейност направи много за да подпомогне въз раждането на интереса към астрологията в двадесети век, има написан дълъг астрологичен анализ на Рудо лф Щайнер. В този анализ Алан Лео писал надълго относно Рудолф Щайнеровата мистична и медиумна природа, чиито “симптоми” той приписал на Риби (3). Класическия астрологичен поглед на Риби – класи чески бидейки синонимен с тропикалния в западната астрологична традиция – е за знак, който дава отли чителните белези на мистицизма и медиумизма. Алан Лео просто подкрепял този възглед в своя анализ на Рудолф Щайнер във връзка с факта, че последния бил роден по време на сидерална дължина при Гьотево то раждане да е 14 Лъв. Това изваждане на 21 градуса бива повторено за тропикалната дължина на всяка
планета и за тропикалните дължини на всички астрологични фактори в Гьотевия хороскоп. (Това изчисле ние е било направено до най-близкия градус. За точните фигури виж изчислението на планетарните пози ции – тропикални и сидерални – при Гьотевото раждане, вписани в Приложение VII.)

За датите от 221г. сл.н.е. се използва винаги същата процедура за преминаване от тропикални към сидера лни дължини: изважда се 221 от годината и се разделя на 72 за да се получи сумата на прецесията, т.е. в 1983 сумата на прецесията била 24½ и точката на ПР се намирала на 5½ Риби, след като 1983 минус 221 дава 1762, разделено на 72 е 24½. От това следва, че за хороскоп изчислен за 1983 е нужно да се извадят 24½ от всички тропикални дължини за да се достигне до съответните дължини в сидералния зодиак.

Астрологичния месец Риби, т.е. със Слънце в тропикалния знак Риби, и в добавка със съвпад на Меркурий и Нептун в тропикалния знак Риби. Когато хороскопа на Рудолф Щайнер бъде пресметнат от тропикалния към сидералния зодиак, съвпада г-Меркурий/г-Нептун остава в сидералния знак Риби, така че няма раз личие между тропикалната и сидералната класификация на този геоцентричен съвпад. (Виж Карта 13, сидералния рожден хороскоп на Рудолф Щайнер *23:26 на 25 Февруари 1861 в Кралявец) (4). Въпреки това се появява различие между тропикалната и сидералната класификация на зодиакалното местоположе ние на Слънцето, а с това и на Рудолф Щайнеровата индивидуалност. Местоположението на Слънцето в тропикалния знак Риби при Рудолф Щайнеровото раждане бива преместено към средата на сидералния знак Водолей (14½° Водолей). Следователно, в противоположност на класическата тропикална интерпре тация на Рудолф Щайнер като мистик и медиум, сидералния астролог би идентифицирал Рудолф Щайнер по-скоро като научно ориентиран, с духовни склонности, съответвайки на позицията на Слънцето в зодиакалния знак Водолей. Тук класификацията на сидералния астролог е повече в съответствие с Рудолф Щайнеровото собствено разглеждане на себе си. Рудолф Щайнер разглеждал себе си като духовен учен и нарекъл своето учение духовна наука за да опише своя научен начин на представяне на духовните истини.

В този пример има ясно противоречие на перспективи между тропикалната и сидералната класификация на въпросния индивид. Подобни противоречия на перспективата не могат да бъдат разрешени чрез търсе нето на “симптоми” основани на априорни предположения. Алан Леовото априорно предположение било, че при Рудолф Щайнеровото раждане Слънцето било в Риби и следователно целия му начин на разглежда не на Рудолф Щайнер бил оцветен от тази концепция. Във всичко около Рудолф Щайнер той виждал мис тичното и медиумното. Достигайки веднъж до концепцията, че “Рудолф Щайнер бил роден със Слънце в Риби”, Алан Лео не могъл да направи друго освен да интерпретира в тази светлина Рудолф Щайнеровите биография и характер, виждайки го надарен с “интуиция, медиумни способности, въображение и съчувст вие” (5), съответствайки на класическото разглеждане на знака Риби. От тук следа, че менталните предубе ждения, поддържани от един астролог силно преиначават неговия начин на разглеждане на някой, и от тук бива представен силен субективен елемент в астрологията. Поради това, че Алан Леовите мисли били изпълнени с идеи свързващи Риби с мистицизъм и медиумизъм, неговото възприемане на Рудолф Щайнер било оцветено от тези идеи и той не успял да види Рудолф Щайнер като учен, или по-скоро като духовен учен. (Въпреки това, като негова заслуга, Алан Лео приписал на Рудолф Щайнер “научен и философски ум”.) (6)

Как може да бъде превъзмогната тази субективна склонност в астрологията? Възможно ли е един астро лог да се освободи от своите предубеждения и да остане напълно отворен и безпристрастен при изучаване то биографията и характера на някой?

Този въпрос е изключително важен за сидералния астролог, който – не по-малко от тропикалния астролог – е предразположен към това да проектира своите субективни предубеждения върху предмета на своя ана лиз отколкото да види предмета свободно, непредубедено и обективно. В съвременната херметична астро логия се прави опит за справяне с проблема за субективността, който е обвързан с проблема на симптома тологията. Тук твърде радикалното разрешение е - до колкото е възможно – цялостно дистанциране от традиционните астрологични интерпретации на знаците на зодиака, и вместо това да се развият имагина тивни картини на местоположенията на Слънцето, Луната и планетите в знаците на сидералния зодиак. За да се осъществи това е от голяма помощ да се излезе навън през нощта и да се разгледат знаците на зодиа ка, така че да се оформи ясна картина за действителните звездни констелации обхващащи различните зодиакални знаци. По-късно в тази глава ще бъде обсъдено как самите звездни констелации предлагат ключовете към разбирането на астрологичното действие на знаците, и как това астрологично действие е разграничено в отделен знак според формата на звездната констелация на знака. Това означава развиване на едно картинно съзнание, формиращо имагинации, вместо простото приемане на мисли и концепции от насящи се до зодиакалните знаци, така както са били предадени в астрологичната традиция.

Например в случая на Гьоте, който бил роден със Слънце в средата на сидералния знак Лъв (Виж Карта 12), Слънцето може да бъде изобразено като излъчващо от областта на гърба на Лъва. Тук е оформена
една вътрешна картина, и на нея се позволява да говори, вместо да се черпи от съществуващи астрологич ни концепции за същността на знака Лъв. Както ще бъде обсъдено по-късно в тази глава във връзка с при мерите на Гьоте, Толстой и Наполеон – които всички били родени със Слънце в сидералния знак Лъв – вътрешната картина, която е оформена е много различна според това къде се намира небесното тяло (в този случай Слънцето) в сидералния зодиак. Доста различна картина е оформена в случая на Гьоте, роден със Слънце в средата на Лъв, в областта на гърба на Лъва, в сравнение с Наполеон, който бил роден със Слънце близо до началото на Лъв, близо до звездата Регулус бележеща Лъвското сърце.

При това практикуване на херметичната астрология, при което биват оформени вътрешни картини от по ложението на небесните тела по отношение на звездите обхващащи сидералните знаци, астролога трябва да развие своята имагинативна способност и да позволи на вътрешните символи на звездите да заговорят. Това е радикално отклонение от традиционния астрологичен метод на научаване на “ключовите думи” за описание на астрологичните концепции свързани с различните зодиакални знаци и със значението/ефекти те на Слънцето, Луната и планетите в тези знаци. Новият подход на херметичната астрология означава, че субективната склонност присъща на астрологията е превъзмогната, поне принципно, след като вътрешни те картини трябва да бъдат оформяни отново всеки път и няма предубеждение (под формата на “ключови думи”) за интерпретацията на всеки астрологичен фактор по отношение на дванадесетте знака на зодиака.

Преди да преминем към по-задълбочена дискусия на този нов подход към знаците на зодиака в херметич ната астрология, все още има някои въпроси за разрешаване в спора на тропикалния зодиак срещу сидера лния зодиак. В добавка към тропикалните астролози и сидералните астролози (херметичните астролози се включват в последните) има трета група, която вярва че както тропикалния зодиак, така и сидералния зо диак са валидни, но на различни нива. Например този възглед се поддържа от Гуентер Вахсмут в неговата книга върху карма изследване в астрологията: Космични Аспекти на Раждането и Смъртта (7). Според този възглед почти всеки астрологичен “симптом” може да бъде съгласуван по един или друг начин. Вмес то да бъде разрешено различието на перспективите и да се достигне до ясно виждане на истината, цялата основа на астрологията е подкопана чрез едновременното приемане и прилагане на два различни зодиака.

Според Гуентер Вахсмут Гьоте (Карта 12) следва да бъде разглеждан като Дева и Лъв, но на две различни нива, и Рудолф Щайнер (Карта 13) следва да бъде разглеждан като Риби и Водолей, отново на две различ ни нива. Тази двойна класификация е по отношение на Слънцето, приложена от една страна към неговото положение в тропикалния и от друга страна към неговото положение в сидералния зодиак. Подобно Луна та, планетите и всички елементи на рождената карта добиват двойно значение, когато и тропикалния и си дералния зодиаци се разглеждат като астрологично валидни. Този подход дава такова изобилие от класи фикации и съответстващи ги интерпретации, че вече е трудно възможна една ясна перспектива. И точно както нито тропикалната нито сидералната астрология може да бъде оправдана въз основа на субективни симптоматологични разглеждания, така не може да бъде оправдана една астрология, която е едновремен но тропикална и сидерална. Просто броя на “симптомите” и възможностите за интерпретация се увелича ва със сто процента.

Някои изследователи са се стремяли да разрешат тропикално-сидералния спор чрез прибягването до ста тистика, подемайки обширни статистически проучвания с надеждата, че ще се появят отличителни харак теристики, които могат да се отнасят до различните зодиакални знаци. Въпреки да изглежда обективно, су бективния елемент също може да играе роля в този подход, отново въз основа на симптоматологията. Та ка избора на търсени характеристики обикновено бива определен на първо място чрез симптоматологич ни разглеждания. Като цяло биват поддържани априорни предположения относно същността на знаците на зодиака, и на тази основа отличителните лични черти, чрез които една личност бива характеризирана са свързани с различните зодиакални знаци. Симптоматологията не може да бъде избегната, когато психо логически характеристики и отличителни лични белези бъдат доведени във взаимоотношение със зодиака лните знаци. Някои статистически изследвания са избегнали това чрез съсредоточаването върху профе сия, вместо върху изследване на психологически лични белези. Тези изследвания като цяло са били неубе дителни по отношение на въпроса за валидността на тропикалния или сидералния зодиак, въпреки че едно ранно изследване на рождената дата и професия било благоприятно за сидералния зодиак (8).

До сега не е било представено напълно убедително доказателство по отношение на никой зодиак, нито от статистическите изследвания нито от астрологична опитност основана на симптоматологията. Само с по явата на съвременната херметична астрология и характерния за нея метод, по-точно сравнението на рожде ни и смъртни карти в последователни инкарнации, накрая на бял свят се появи обективно доказателство. Планетарните подреждания, които стават между последователни инкарнации се отнасят до сидералния зодиак, и не се появяват (освен някога при съвпадение) в тропикалния зодиак (виж Приложение IV). Сле дователно може да бъде заключено, че душата ориентира своята инкарнация на Земята в съответствие с

Установявайки чрез херметично-астрологично изследване, че сидералния зодиак е автентичният астроло гичен зодиак, все още остава въпроса за точното положение на границите на сидералните знаци. Има ли обективни средства за определяне на това точно къде лежат краниците?

Този въпрос вече бе накратко засегнат – по-скоро косвено отколкото пряко – в глава 3, отнасяща се до ево люцията в светлината на херметичната астрология. Там феномена на прецесията на равноденствията бе посочен като основния показател за еволюцията на съзнанието на човечеството. Бавната регресия на точ ката на ПР през знаците (равняващи се на 30 градусови разделения) на сидералния зодиак дава последова телността на астрологичните епохи, всяка с продължителност от 2160 години, и свързаните с тях култур ни епохи (също с продължителност 2160 години), допускайки едно времево забавяне от 1199 години. Един нов духовен импулс започва да действа, когато точката на ПР влезе в нов знак на зодиака*, и продъл жава докато точката на ПР регресира през 30 градуса (= един знак от зодиака), което е 30 х 72 = 2160 годи ни, след като точката на ПР регресира през 1 градус за 72 години. /* В признаването на астрологичната реалност на положението на точката на ПР в даден сидерален знак (сега в знака Риби) всички астролози са сидералисти, т.е. всички астролози приписват реалност на сидералния зодиак. Малка е стъпката от призна ването на астрологичната реалност на позицията на точката на ПР в даден знак на сидералния зодиак до признаването също и на позицията на Слънцето, Луната, Сатурн или всяка друга планета в сидералния зодиак като астрологична реалност./

Като начало, един нов зодиакален импулс започва да действа в подсъзнателните дълбини. Той се по явява в светлината на съзнанието само след като е изминал един пълен цикъл на пентаграмата на Вене ра, което продължава 1199 години (виж Фигура 10). Тогава се ражда съответстващата културна епоха – културната епоха съответстваща на астрологичната епоха, която е започнала 1199 по-рано. Ако могат да бъдат фиксирани обективно началните дати на астрологичните епохи или на техните съответстващи култу рни епохи (започващи винаги 1199 години по-късно), тогава е дадена възможността за определяне на гра ниците на зодиакалните знаци, посредством изчисляването кога точката на ПР е влязла (или ще навлезе) в нов знак.

Както вече бе споменато в глава 3, в античността била фиксирана една ключова дата, която обозначавала началото на културната епоха Овен (9). Тази дата е 747г. пр.н.е., “от която дата”, според Птоломей (пи шещ във втори век сл.н.е.), “ние притежаваме древните наблюдения продължаващи на практика до днес” (10). Тази ключова дата, маркираща възкачването на трона на вавилонския цар Набонасар, била възприета като основна дата за хронологията през античността. Значението на тази дата е това, че тя обозначава началото на културната епоха Овен. От тази фиксирана дата може да бъде определена началната точка на астрологичната епоха Овен, която настъпила 1199 години по-рано, т.е. в 1946г. пр.н.е. Определяйки 1946г. пр.н.е. като началната дата на епохата Овен, могат да бъдат открити датите отбелязващи началото на дру ги астрологични епохи чрез простото прибавяне (или изваждане) на 2160 години. По този начин 215г. сл. н.е., 2160 години след 1946г. пр.н.е., била началото на епохата Риби. 2375г. сл.н.е., 2160 години след 215г. сл.н.е., обозначава началото на епохата на Водолея. (Виж Таблици 2 и 4 за пълната таблица от дати на астрологични и културни епохи, където вписаните дати отбелязват средната дата на навлизане в знаците на зодиака. Поради малкото колебание в скоростта на преместване на точката на ПР, действителните дати на навлизане могат да се променят с няколко години от вписаните дати.)

Вземайки 2375г. сл.н.е. като началото на астрологичната епоха Водолей, може да бъде определено сегаш ното местоположение на точката на ПР в сидералния знак Риби: в днешно време тя е близо до 5½° Риби. Това определяне на местоположението на точката на ПР в сидералния зодиак е познато като синетична точка на ПР (съкратено: СПР). Точното местоположение на СПР в определен момент от времето предла га една сигурна основа за спецификацията на сидералния зодиак, и Американските Сидерални Ефемериди дават СПР за всеки ден за периода 1976-2000 и на 10-дневни интервали за периода 1833-1975 (11). (Отбележете, че Американските Сидерални Ефемериди дават датата на влизане на СПР в сидералния знак Водолей като 2376г. сл.н.е., съгласувайки се до една година с вписана в Таблица 2 дата 2375 за началото на астрологичната епоха Водолей.) В дефиницията на сидералния зодиак по отношение на СПР от една страна, и във връзка с последователността на астрологичните епохи и културните епохи от друга страна

Тук не е мястото да влезем в подробна дискусия относно историята на сидералния зодиак, но трябва да бъде отбелязано, че сидералния зодиак бил първоначалния зодиак определен от вавилонските астрономи в шести/пети векове пр.н.е., който бил предаден в Египет и Гърция, и по-късно в Индия, където във видоиз менена форма, все още се използва и до днес (12). Въпреки това на запад той е напълно изчезнал за да се появи отново в края на деветнадесети век посредством разчитането на разкопани клинообразни текстове от Вавилон и Урук. Основата на сидералния зодиак, който е определен като дванадесет 30-градусови зна ка по отношение на неподвижните звезди на зодиакалния пояс, е това, че двете звезди от първа величина, Алдебаран и Антарес, които лежат диаметрално противоположно една на друга в зодиака, са определени за центъра на съответстващите им зодиакални знаци. По този начин Алдебаран е определена като намира ща се на 15° Телец, и Антарес на 15° Скорпион. Така бива определена една зодиакална ос от тези две звез ди, които разделят зодиака на две половини. По този начин дванадесетте знака (30-градусови разделения) на зодиака биват определени от тези две звезди – във връзка със съединяващата ги ос, която преминава през средата на знаците Телец и Скорпион. Звездите Алдебаран и Антарес, намиращи се съответно в цен търа на знаците Телец и Скорпион, са следователно първо-основните (“маркиращи”) звезди на зодиака.

Тези две звезди били маркиращи звезди много преди зодиака да получи своята първа научна дефиниция от вавилонците. Те били две от четирите “кралски звезди” на персийците, чиято култура датира назад до културната епоха Близнаци. Четирите “кралски звезди” наблюдавани още от древните персийци били: Алдебаран, Регулус, Антарес и Фомалхаут. Към края на културната епоха Близнаци, която географски се намирала в Персия, тези четири звезди маркирали съответно пролетта, лятото, есента и зимата. Точката на ПР – като показателя за пролетта – била в съвпад с Алдебаран в Бика през около 3026г. пр.н.е. Противопо ложно, есенната точка – маркираща есента – била в съвпад с Антарес в Скорпиона около тази дата. Също така точката на ЛС била по средата на Лъва, на 15° Лъв, не далеч от Регулус на 5° Лъв. Накрая точката на ЗС била в центъра на Изливащия водата, на 15° Водолей, почти точно над Фомалхаут в констелацията на Южната Риба, дължината на Фомалхаут бидейки на 9° Водолей. И така още в началото на третото хилядо летие пр.н.е. тези четири звезди от първа величина – Алдебаран, Регулус, Антарес, Фомалхаут – били раз глеждани като “кралски звезди” маркиращи четирите сезона. Тук вече били положени семената за по-къс ната дефиниция на зодиака, за която Алдебаран и Антарес станали основните маркиращи звезди.
Астрологичната традиция на планетарните екзалтации

В глава 1, където бе разгледана астрологичната доктрина на екзалтациите в светлината на херметичната астрология, бе споменато, че определени фиксирани звезди (Алдебаран и Антарес не се включват сред тях) са от значение в традиционната концепция за екзалтациите. Традиционните екзалтации на планетите са вписани в Таблица 1. Например традиционната екзалтация на Сатурн – на 21° Везни – е в съвпад със звездата Алфа Либрае (20½° Везни) маркираща южното балансиращо блюдо на Везните. Местоположение то на Сатурн във Везните, на рамото на “висящото” балансиращо блюдо (маркирано от звездата Алфа Либ рае), се явявало по особено специален начин на ясновидското съзнание на вавилонците. За тях Сатурно вия съвпад с тази звезда бил най-важното място на планетата по време на цялата й орбита около зодиака. Те обяснявали това място като qaqqar nisirti (“мястото на тайното откровение”) на Сатурн (13).

Подобно положението на Луната в Плеадите пробуждало най-могъщите впечатления за лунното съзнание на вавилонците. Основната маркираща звезда на Плеадите, Алционе, се намира на 5° Телец в сидералния зодиак. Традиционната екзалтация на Луната е 3° Телец, т.е. навлизането на Луната в звездното струпване на Плеадите. Тук лежи quqqar nisirti – “мястото на тайно откровение” – на Луната. Това е изобразено на глинената плоча VAT 7851 в Берлинския Музей, която представя Луната, Плеадите и Телец (14).

Вавилонската концепция за quqqar nisirti (“място на тайно откровение”) била предадена на гръцките астро лози, където била преведена в концепцията “екзалтация” на традиционната астрология. Както бе описано в глава 1, концепцията за екзалтация в херметичната астрология се отнася (в Египетската система) до до стигането на всяка планета на максимална северна ширина (или, в случая на Слънцето, максимално север но отклонение). Въпреки това бе описана една връзка между двете концепции в случая на Слънцето, къде то бе посочено, че Слънчевата екзалтация – точката на ЛС в херметичната астрология – се намирала на 19° Овен в ок. 20590г. пр.н.е. (19° Овен бил Слънчевото quqqar nisirti за вавилонците, т.е. “мястото на тай но откровение” на Слънцето.) В годината 20590 пр.н.е., към края на първата Атлантска културна епоха (та зи на Водолей – виж Таблица 4), с началото на събуждането на себе-съзнание, Слънцето – като космичния фокус на себето – започнало да заема една централна роля в религиозния живот на човека. Събуждането