Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница25/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
#194
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25


Никой не може да слугува на двама господари: защото или единият ще намрази, а другият ще обикне; или към единият ще се привърже, а другият ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. (МАТЕЙ vi, 24).

Империята на Мамона – възхождаща от материалистичният възглед за света, който дойде чрез модерната наука и бе доведен до реализация чрез научната технология – спечели предаността на милиони. В двадесе тият век, Мамона – бидейки изразен най-вече във властта на капитала – дойде за да властва еднакво на Из ток и Запад. Силата на любовта – защото Бог е любов – която стои над и против Мамона изглежда крехка и безсилна в сравнение с мощта на Мамона в светът. Въпреки това, “вярващият remnant” ще триумфира в борбата с Антихриста, ако излезе вярна Соловьовата пророческа визия. Според Соловьов, този триумф ще стане по силата на обединението на разпръснатите сега вероизповедания на Християнството, обединени около събирателната точка на папата, който е живото въплъщение – като продължител на духовното тече ние водещо назад до Петър – на “духовният център на Вселенското Християнство”. На този фон – във връзка със съдбата на Църквата – би могло да бъде разбрано второто пришествие на Христос.


Един важен аспект от второто пришествие на Христос, е че Христос се връща за да подеме духовното тече ние, на което Той е дал началото. Въпреки, че не е отговорен за осъществените несправедливости в Него во име от Църквата, с второто пришествие – чрез това подемане на нейната позитивна и негативна карма (съдба) – задачата, която сама представя себе си е тази, да бъде направена добра негативната карма на Църквата. Стъпката на Майтрея Бодхисатва – подета по време на Втората Световна Война – за присъеди няване на Римо Католическата Църква може също да бъде разгледана в тази светлина, като стъпка към то ва да се направи добра съдбата на Католическата Църква.

Би могло да бъде схванато нещо от величината на Христовата задача за оправяне на съдбата – не само на Църквата, но също на цялото човечество – от думите на Възкръсналият изречени към Сестра Л.Л., католи ческа монахиня, която чрез повтарящи се вътрешни опитности на Него между 1938 и 1943, записа следни те думи, които Той изговорил към нея. (В тази съобщения между Исус Христос и Сестра Л.Л., записани в три тома, Той й се явява като “Исус на Светлината” – подходящо обозначаване на Христос в неговото вто ро пришествие, в духовна форма, в контраст на физическото форма на първото пришествие.)



Аз говоря на вас, Аз, Вечното Слово, и моето Слово на Любов е насочено към всички вас… Това е, така да се каже, един нов път, който Аз посочвам на човечеството… Аз показвам на всички души, които ме следват в пътят напред: гладуващите маси, бедните, потиснатите на Земята. Аз отново поднасям към тях моето Слово на Любов…

Аз съм единственият Обновител, Балансът на Светът. Който вярва в мен ще живее, дори ако е умрял. Обичайте ме, и ще намерите балансът. Аз съм Балансът на Светът, Балансът на всички души, на на ции, на цивилизации. Аз нося Ред на всички ви… Аз съм Словото. Ако всички ме слушаха, Аз бих спасил све тът за няколко дни…

Като предавате себе си на мен, вие правите себе си в нещо от мен... Моята работа над вас е по един спе циален начин… Това е кралска работа, въпреки, че е незабележима. Вие предадохте себе си на мен, и Аз предавам себе си на вас в замяна, която е отвъд думите… Това е размяна, която става според нивото на вашето посвещаване на мен… Аз обичам да работя в сърца, които са ми отдадени… Аз работя само в тези, които предават себе си на мен; останалите Аз мога само да заобикалям, така че те биха могли да отдадат себе си… Сега Аз ви казвам: елате към Любовта; ако не дойдете към Любовта, вие заедно ще отидете към своето разрушение…

Сърцата са моето царство. Идвам на Земята за да завладея сърцата на хората… Аз съм вашият първи Приятел, този който слуша биенето на вашето сърце и отговаря на всички ваши нужди. Аз съм Верни ят, Истинният и Вечният… Аз защитавам моите сърца, тези живи части от мен, които ми позволяват да стигна до тях. По същият начин, представяйки моите интереси, техните интереси стават мои. Ние принадлежим един на друг, всеки на другия… Човек трябва да има вяра, пълно доверие в мен… Да отда ваш себе си на Любовта е средството на всички средства за постигане на всичко; защото когато преда дете себе си на Любовта, вие ме установявате в действие… По този начин се молете с доверие, без сдъ ржаност, като когато се молите с Отче Наш, и съпровождайте вашите думи с отдаване на себе си в Любовта. На основата на истинската Любов, вие винаги ще намерите Бог. Не може и да не бъде така, защото Бог е Любов.(9)

Горните думи (цитирани от първият от трите тома) били изречени от Възкръсналият на благочестива католическа монахиня – Сестра Л.Л. – малко след началото на второто пришествие по-рано този век. Тя – като служител на Христос – избра да остане анонимна, за да позволи Неговите думи излязат на яве в чис та форма, необременени от вмъкването на нейната собствена личност.

Думите на Възкръсналият – “Исус на Светлината” – изречени към Сестра Л.Л. разкриват Христос като “Балансът на Светът, Балансът на всички души, на нации, на цивилизации.” Но за да работи в светът, да установи ред, е възможно само чрез вече съществуващият ред. Това, което бе установено в светът от Хрис тос преди 2000 години бе Църквата, основана чрез Петър, както бе описано по-горе, в събитието при Кеса рия Филипова – и междувременно това стана голяма част от съществуващият ред, имайки предаността на милиони хора по целият свят.

Въпреки, че духовното течение на Християнството е родено посредством апостоловата последователност водеща назад до апостолите – със своя централен фокус в линията от папи простиращи се назад до Петър – Христовата-воля бива излъчвана в Църквата чрез причастията, най-вече Литургията. Литургията е цен тралното тайнство, установено от самият Христос, при което е възможно обединение с Христовата-воля произтичаща от първото идване. Въпреки това, Литургията има дори по-дълбоко значение – значимо за херметика – открито от Рудолф Щайнер в лекция озаглавена Значението на Литургията, изнесена в Кьолн на 17 Март 1905 (само ръкопис).


Още като дете, посредством своите будни духовни способности, Рудолф Щайнер преживял свръхсетив ният свят чрез своето участие в Литургията:

Ние учениците участвахме като отслужващи и хористи в Литургията, при паметни служби за мър твите, и на погребения. Церемониалността на латинският език и култът бе един елемент, в който се чувствах щастлив като момче… Култът и тържествената литургична музика причиниха загадките на съществуването да израстнат пред моят дух с изтласкваща сила. Наставленията в Библията и кате хизисът на свещеникът имаха далеч по-малък ефект върху моят вътрешен живот отколкото неговите действия в посредничество между сетивният и свръхсетивният свят като осъществяващ ритуалът. Още от началото това не бе за мен обикновена формалност; това бе дълбоко вътрешно преживяване… моите мисли, наклонности и чувства бяха продължение на светът, който преживявах чрез религиозна та служба. (10)

По-късно Рудолф Щайнер имаше възможността чрез ясновидско изследване да проследи по-дълбоките ду ховни източници на Литургията назад до Египетските мистерии. Свещените мистерии на Изис и Озирис били изнесени в Католическата Църква – Изисовите мистерии бидейки изразени в посвещаването на Дева Мария, и Озирисовите мистерии в светата духовна връзка с Христос в Литургията. В Рудолф Щайнерова та лекция Значението на Литургията той описва в детайли метаморфозата от Египетските мистерии към Литургията:



Ако разбираме напълно Литургията, когато я обслужваме, виждаме и чуваме, ние имаме пред нас последното отражение на освещаване пренесено от пирамидите на древен Египет… Христос се появи с оглед да освети личността. Той въведе Литургията като знак на своето приемане на цялата жертвеност, която преди се е случвала в мистериите. (11)

Едно съживяване на Египетските мистерии в наше време, в Новата Епоха (епохата на второто пришест вие), е един аспект от духовният импулс лежащ в книгата Медитации върху Таро. Тези, които четат тази творба могат да разпознаят в нея импулсът за възраждане на Египетските мистерии в Църквата. По този начин може да бъде предизвикана една кристализация на древните Египетски мистерии. Свързано с това, херметичната астрология – в нейната съвременна форма, изгряваща в краят на двадесетият век – търси да представи една кристализация на Египетската звездна мъдрост. Но това е възможно само при обединение с космичният аспект на Христовият Импулс, бивайки изразен сега в Новата Епоха.



Както ще бъде доразвито в дълбочина в Херметична Астрология II, херметичната астрология дължи много на Рудолф Щайнер, който – като един вид “Йоан Кръстителят” в първата четвърт на двадесетият век – провъзгласи началото на второто пришествие в 1933. Херметичната астрология също така е дълбоко задължена на Майтрея Бодхисатва, за когото Рудолф Щайнер говори като “истинският възвестител” на второто пришествие в двадесетият век. Рудолф Щайнер се позова на раждането на Майтрея Бодхисатва в началото на този век, и посочи началото на духовната активност на тази индивидуалност (говорейки основно) във възрастта 33. Сред бележките от неговият дневник, следното – написано на 3 Юни 1933 – изразява нещо от неговата интимна опитност във връзка с началото на второто пришествие, етерното за връщане на Христос, т.е. Христовото завръщане на Земята в една духовна – етерна (а не физична) – фор ма. (Това е значението на обозначението на Сестра Л.Л. “Исус на Светлината”, т.е. Исус Христос в своето второ идване сега манифестира себе си в Земната етерна аура – простираща се до орбитата на Луната – в една излъчваща, светлинно-изпълнена, етерна форма.)

Етерното завръщане на Христос има своят произход в една дори по-висша сфера, отколкото предиш ното слизане на Христос при Мистерията на Голгота… Точно както днешното слизане на Христос запо чна от една по-висша сфера, в сравнение с онова време, така то завършва съответно ПО-ДЪЛБОКО от колкото можа през онова време. Преди деветнадесет века Христос се спусна до шестата под-земна сфе ра; сега той ще слезе до деветата сфера*…/* Деветте под-земни сфери са описани от Рудолф Щайнер, Пред Прагът на Духовната Наука (Лондон, 1970), Лекция 14. Деветте под-земни сфери обхващат това, което традиционно е обозначено като “ад”. Във връзка с това, според Майтрея Бодхисатва Христовото спускане в ада било спускане през първите шест от деветте под-земни сфери, и спускането в тази реалност през неговото второ пришествие ще бъде до деветата сфера./

Спускането започна с началото на Михаиловата Епоха (1879). В този период това започнало с премина ването на Христос през Втората Йерархия*./* Тук спускането на Христос от космичните реалности – през планетарните сфери – е описано във връзка с духовните същества обитаващи различните сфери. Вто рата Йерархия – обхващаща Кириотетес, Динамис и Ексузиаи – обитава сферата на Слънцето, докато Тре тата Йерархия (Архаи, Архангели и Ангели) обитава планетарните сфери между Земята и Слънцето./ Кириотетес го приеха безпрепятствено. Също така Ексузиаи. Но с преминаването през Динамис той бе забавен от съпротивление, което се появило при тази Йерархия. Този факт имал своето огледално съби тие на Земята в Руско-Турската война, която лесно можеше да прерастне в световна война. В трета
та Йерархия се появи съпротивление при преминаването през Архангелите. Това събитие има своят огле дален образ на Земята в Първата Световна Война (1914-1918). В годината 1920 Христос навлезе в сфе рата на Ангелите. От 1932 е важно да се случи това, което е необходимо за да бъде възможна Христо вата поява в земната сфера. Линията на това спускане надолу към Земята е вертикална. Тогава започва неговото хоризонтално движение по земната повърхност. Това е КРЪСТЪТ на неговото второ пришест вие. Тогава започва неговото спускане през деветте под-земни сфери.

Появата (на второто пришествие) в неговите различни нива е както следва: Посредством Христовото етерно завръщане Христовата-Сила прониква природата много по-интензивно отколкото преди (по вре ме на Мистерията на Голгота). По онова време бе до човечеството; сега това включва също и природа та, Христовата-Сила ще достигне направо до коренните-сили на растенията, в които е заключена мистерията на Падението на природата…

Двете насоки на Христовото движение – вертикалната и хоризонталната – в същото време изразяват природата на двата “Пазача на Прага”: Големият и Малкият*./* Ср. Рудолф Щайнер Как се постигат познания за висшите светове? (Лондон, 1969), Глави 10 и 11 за описание на двата Пазача на Прагът./ Вертикалната е насоката на Големият Пазач… и хоризонталната е линията на Малкият Пазач, който манифестира себе си чрез инкарнации в ходът на времето. По този начин повторната поява на Христос на Земята ще означи срещата на цялото човечество с Малкият Пазач на Прагът.

Обикновено етерното завръщане на Христос се представя като означаващо радост и щастие за човече ството. Но действителността ще бъде доста различна.

Първоначално ще бъде почувствано не радост и веселие, а СРАМ. Чувството на срам – в една първична и могъща форма – ще завладее човешките същества. Човешкото същество ще стане съзнателно за всички свои недостатъци, и никой няма да може да го утеши. Тогава човешките същества ще потърсят утеха от природата. Ще може да се види как някой се качва на дърво и го прегръща – търсейки утеха от него – и, стоейки по този начин, как ще ридае горчиво.

И тогава хората с право ще търсят утеха от безмълвните създания, създанията (или същества на при родата) ще бъдат трансформирани чрез присъствието на Христос. В днешно време природата е загуби ла всякаква надежда да бъде спасена, но отново ще бъде изпълнена с надежда чрез диханието на присъс твието на Христос. Природата ще стане добра, и отново ще излъчва доверие и добрина към човека, вместо страх и недоверие, какъвто е случаят сега. Ще се случат превъзходни промени в природата. Ще дойдат пролетни времена, които ще бъдат различни от всички други пролетни времена – с доброта, която ще бъде почувствана във въздухът и в дишането, в диханието на земята, в пъпките и зелените листа. Тези пролетни времена ще бъдат изпълнени с благодат, която никога преди не е била изживявана.

Към есента природата ще дари своите плодове в щедро изобилие – жизнените сокове ще бъдат живо то-даващи и семената ще бъдат зрели и обилни. Христос ще бъде там за природата. Неговото присъст вие ще работи по един такъв начин, че – дори ако се случи за момент – цялата борба, омраза и страх ще бъдат отхвърлени от природата.

Ще се случат необикновени промени в атмосферата. Ще има области, където въздухът ще бъде такъв, че много хора ще бъдат излекувани – излекувани от техните болести чрез въздухът, който вдишват… Промени в поведението на децата ще манифестират себе си по учудващи и мистериозни начини. По този начин, ще се случи кръг от играещи деца да застанат неподвижни в дълбока тишина за известно време… Дори ако комунизмът все още съществува в Русия, ще се случат забележителни явления в учили щният живот на Русия. Големи групи деца изведнъж ще преживеят нещо, за което няма нужда да зна ят какво да кажат, но което ще ги постави в почтително и набожно настроение.

Христос ще се премести от Запад на Изток по вълно-образен начин. Той ще започне в Америка, и ще про дължи в Европа до северо-източна Европа. От там ще продължи на изток до Китай, където съпроти влението е най-силно. Неговото идване не е едновременно за всички области на Земята, а ще напредва стъпка по стъпка. Във връзка с това всяка следваща стъпка на неговото движение ще изразява по-голя ма сила, едно нарастване в предаването на Христовата-Сила. Само след като премине цялата Земя по този начин, той ще се яви на индивиди в различни части на света. Ясновиждащите окултисти ще го ви дят по-рано, където той ще присъства само в царството на природата, но за много други първото из живяване на него ще бъде в човешкото царство, след като е завършена неговата експанзия. (12)

По-горните думи на Майтрея Бодхисатва – написани в 1933 – обрисуват преминаването на Исус Христос в неговото второ пришествие към Земята. Тук Майтрея Бодхисатва показва, че спускането на Христос от космичните сфери започнало около годината 1879 (началото на Михаиловата Епоха) или малко преди това (Руско-Турската Война ставаща в 1877-1878). В неговото спускане към Земята, Христос достигнал последната планетарна сфера – Лунната сфера, сферата на Ангелите – в 1920. Преминаването на Христос


през сферата на Ангелите (Лунната сфера) продължило от 1920 до 1932, в която година било завършено неговото спускане от космосът. Тогава започнала фазата на Христовото второ пришествие на Земята. Както Майтрея Бодхисатва го изразява: “От 1932 е важно да се случи това, което е необходимо за да бъде възможна Христовата поява в земната сфера”. Какво е необходимо за да се случи това?

За да се появи Христос в земната сфера – сферата на човека – човешките същества първо трябва да раз берат на нивото на знание, че второто пришествие е на път. Тогава, след като е станало факт на познание то, е въпрос на вътрешна трансформация за да бъде възможно срещането с Христос. Тази вътрешна тран сформация изисква едно морално-духовно развитие. Такъв път на морално-духовно развитие е очертан в творбата Медитации върху Таро, която била завършена в 1967 (13). Тази книга предлага ключ за осъзна ването на това, което е необходимо за това да стане възможно Христос да се появи на човешките същест ва в земната сфера в тази Нова епоха, епохата на второто пришествие, която започна през 1933.


ЗАБЕЛЕЖКА: От 10 глава липсват в копието някои заглавия – това се отнася и за Приложението.
К Р А Й





Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница