Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил



страница17/25
Дата22.07.2016
Размер4.25 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   25

Пример 1: В херметичната карта на раждане на композитора Бетовен (*вероятно на 6 Декември 1770) Лун ния възходящ възел се намирал на 3º Скорпион в сидералния зодиак, и следователно Лунния низходящ възел бил на 3º Телец. При неговата смърт († 26 Март 1827, 17:45 Виена) Марс се намирал на 3º Телец в херметичната карта, т.е. †х-Марс бил в съвпад с *Лунния низходящ възел. Това е просто един от многото примери, където Лунните възли се явяват като важни елементи в сравнението на херметични карти при раждане и смърт (и двете в същата инкарнация или в последователни инкарнации). Въпреки, че Лунните възли са изцяло геоцентрични, изглежда , че те се отнасят по някакъв начин мистериозен начин с хелицен тричните движения на планетите.

Пример 2: В херметичната карта на раждане на Микеланджело (виж Карта 2) Лунния възходящ възел бил на 28º Дева и низходящия възел бил на 28º Риби. При Микеланджеловата смърт († 18 Февруари 1564, 17:00 Рим), дължината на Венера в херметичната карта е 27º Риби, т.е. х-Венера при Мекеланджеловата смърт била в съвпад с Лунния низходящ възел при раждане.

Пример 3: При раждането на английския философ и математик-логик Бертран Ръсел (* 18 Май 1872, 17:45 Трелеч) Асцендента бил 14º Везни. При неговата смърт на 2 Февруари 1970, в 19:45 Плас Пенрхин, имало съвпад на Марс и Сатурн в херметичната карта на 15º Овен, т.е. х-Марс и х-Сатурн били в съвпад с Асцен дента при раждане. (Десцендента в традиционната астрология се свързва със смъртта, точно както Асцен дента се отнася към раждането и живота.*) Това е само един от многото примери, където Асцендента – или неговата противоположност Десцендента – се явява като един важен елемент в сравнение с херметич ните карти на раждане и смърт на човешкото същество (както в същата инкарнация, така и в последовател ни инкарнации).

Пример 4: В херметичната карта при раждането на художника и поет Уилям Блейк (* 28 Ноември 1757, 19:30 Лондон), Лунната сидерална дължина била 20º 30′ Близнаци. При неговата смърт на 12 Август 1827, 18:00 Лондон, дължината на Венера в херметичната карта била 20º 40′ Близнаци, т.е. †х-Венера била в съвпад с *Луна./* Асцендента и Десцендента се свързват, по пътя на съответствие, с изгрев и залез. За еги птяните изгрева отбелязвал раждането или повторното раждане на бога-Слънце, и залеза посочвал смърт та на бога-Слънце. Прилагайки херметичния принцип на съответствията, тези концепции преминали в астрологията, където Асцендента се свързвал с раждането и живота, и Десцендента със смъртта./ Това е само един от многото примери, където Луната се явява като един важен елемент в сравнението на хермети чните карти при раждането и смъртта на човешкото същество (както в същата карта, така и в последовате лни инкарнации).


Едно сравнение на херметичните карти в последователни инкарнации

В по-горните четири примера сравнението на херметичните карти при раждане и смърт е в същата инкар нация. Като следващ пример, при който сравнението е направено между две последователни инкарнации, нека сега погледнем херметичната карта на Франсис Бейкън в следващата инкарнация: като философа и математика-логик Бертранд Ръсел, който бил роден на 18 Май 1872, в 17:45 в Трелеч*./* Виж Приложение III за биографични подробности за Бертранд Ръсел./ (Този реинкарнационен пример не произтича от Рудолф Щайнер, а е резултат от самостоятелно реинкарнационно изследване.)

Преди всичко, проверявайки реинкарнационното твърдение: Франсис Бейкън = Бертранд Ръсел със средствата на първия “закон” на реинкарнацията:

†Франсис Бейкън (виж Карта 7) ъгъл Слънце/Сатурн = 130 градуса

*Бертранд Ръсел (виж Карта 10) ъгъл Слънце/Сатурн = 127 градуса

Първият “закон” на реинкарнацията предоставя позитивно потвърждение на реинкарнационното твърде ние: Франсис Бейкън = Бертранд Ръсел, и показва, че нямало междинна инкарнация. В добавка, разглежда йки дължината на Луната при Франсис Бейкъновото раждане, ние виждаме, че тя била на 12º 15′ Овен (виж Карта 6). Това е противоположно на Асцендента при Бертранд Ръселовото раждане, който се нами рал на 12º 10′ Везни (виж Карта 10), т.е. Асцендента е точно противоположен на сидералното местополо жение на Луната при раждане в предишната инкарнация (което означава, че Десцендента в предишната инкарнация е в съвпад с *Луна). (Отбележете също, че сидералната дължина на Слънцето при смъртта на Франсис Бейкън била 10º Овен, много близо до Десцендента при раждане в следващата инкарнация, о свързвайки отново Десцендента със смъртта, този път в предишната инкарнация.)

По-нататък, разглеждайки Асцендента при Франсис Бейкъновото раждане (виж Карта 6) виждаме, че същия бил на 5º Телец. Това е точен съвпад със сидералната позиция на Слънцето при Бертранд Ръселово то раждане (Слънце = 5º Телец, виж Карта 10), т.е. тук Слънцето при раждане заело позицията на Асцен дента при раждане в предишната инкарнация.

В този пример, две от важните така наречени лични точки в рождената карта, т.е. Слънцето и Асцендента, са пряко свързани пряко с две от личните точки на рождената карта в предишната инкарнация – съответно Асцендента и Луната. В добавка, Медиум Цели при Бертранд Ръселовото раждане е в точна опозиция със Слънцето при Франсис Бейкъновото раждане. (Необичайно е да има точни рождени времена в последова телни инкарнации, и това прави трудно да се изследва дали стават често подобни размени на личните точ ки от една инкарнация в следващата, или дали този пример е едно изключение.)

Разглеждайки по-нататък Бертранд Ръселовата рождена карта (Карта 10), съществуващите взаимоотноше ния между геоцентричната карта и херметичните карти (раждане/смърт) на Франсис Бейкън са подредени в Таблица 11.
В страни от Лунните възли и двете планети Венера и Сатурн в Бертранд Ръселовата геоценртична рожде на конфигурация, цялата геоценртична карта отразява херметичните карти (раждане/смърт) на предишна та инкарнация като Франсис Бейкън. В случая на Венера се вижда, че х-Венера при Ръселовото раждане се подрежда със своята позиция при раждане/смърт в предишната инкарнация, и с позицията на Слънцето при смъртта в предишната инкарнация. (Виж Карти 4, 5, 6, 7, 10 и 11 за картите раждане/смърт в три по следователни инкарнации на тази индивидуалност.)

Харун ал-Рашид †Слънце (29º Риби)

Франсис Бейкън *х-Венера (29º Риби) †х-Меркурий/х-Венера (29º Риби)

Бертранд Ръсел *х-Венера (27º Риби)

Във връзка с последователността на планетарни подреждания при сидералния 29º Риби в три последовате лни инкарнации, отбележете още, че х-Меркурий/х-Юпитер при Бертранд Ръселовата смърт (Карта 11) се намирали в опозиция в сидералния зодиак на 1º Везни. Подобно, х-Венера при Ръселовата смърт, намира ща се на 24º Козирог, се подреждала със Слънцето при Франсис Бейкъновото раждане (24º Козирог) и с х-Венера при Харун ал-Рашидовото раждане (24º Козирог). По-нататък, лунния възел при Ръселовата смърт (19º Водолей) се подреждал със Слънцето при Харун ал-Рашидовото раждане (19º Водолей), докато Слън цето при Ръселовата смърт (19º Козирог) се подреждало с лунния низходящ възел при Харун ал-Рашидова та смърт (18º Козирог). Тези подреждания при три последователни инкарнации показват, че не само

планетарните позиции при раждане/смърт в предишната инкарнация са от значение за следващата инкар нация, но също и планетарните позиции при раждане/смърт в предпоследната инкарнация (и дори и в по-ранни инкарнации – виж примерите в Приложение IV).

Също интересна е позицията на Юпитер при Франсис Бейкъновото раждане противоположна на своята позицията при Бертранд Ръселовата смърт:

*Франсис Бейкън х-Юпитер (11º Овен) г-Юпитер (1º Овен)

†Бертранд Ръсел г-Юпитер (11º Везни) х-Юпитер (1º Везни)

От едно разглеждане на различни примери представени в тази глава – и също в Приложение V – е ясно, че е изключително смислено да се смесват геоцентричните елементи (Слънце, Асцендент и Медиум Цели, Луна и лунните възли) с хелиоцентричните планетарни позиции, какъвто е случая в херметичната карта. Тези геоцентрични елементи взаимодействат с хелиоцентричните движения на планетите, както се вижда от сравнението на картите на раждане и смърт (както в същата инкарнация, така и в последователни инкар нации), и това оправдава херметичната карта като една валидна карта сама за себе си.

Все още остава въпроса за значението на тези взаимодействия. Например, какво означава, че в херметич ната карта при Франсис Бейкановото раждане (виж Карта 6) Луната е в точен съвпад с Юпитер (1 градус разлика), докато в геоцентричната карта при неговото раждане Луната и Юпитер са поставени на около 10 градуса една от друга? Също така, какво е значението на факта, че Луната е точно противоположна на Марс (179 градуса разлика) в херметичната карта, докато ъгъла между Луната и Марс в геоцентричната карта е 143 градуса (виж Карта 6)? Как подобни конфигурации следва да бъдат интерпретирани? Какво означава, когато Луната е аспектирана в херметичната карта от планета, но не е аспектирана от същата планета в геоцентричната карта?
Интерпретирайки херметичната карта
Въпроса за природата на планетарните аспекти в херметичната карта принадлежи към по-основния въп рос за значението на аспектите като цяло. Планетарните аспекти са били тема на много дискусии в истори ята на астрологията, но едва сега – посредством прилагането на херметично астрологичния подход, при който реинкарнационното изследване бива приложено към изучаването на аспектите – съществува един обективен метод за преценяване валидността на планетарните аспекти. Въпреки всичко, тук би довело пре калено далеч да влезем в кармично астрологично изследване на аспектите. (Виж Приложение V за един пример на такова изследване.)

За сега това е достатъчно да се разграничават планетарните аспекти в геоцентричната карта и тези в хер метичната карта. Според трите нива – домове, геоцентрична карта, херметична карта – обсъдени по-рано в тази глава, планетарните аспекти в геоцентричната карта се отнасят по-скоро до нивото на душата, дока то в херметичната карта те се отнасят по-скоро до нивото на духа. Принципа посочен в последната глава – това, че геоцентричните планетарни сидерални позиции отразяват планетарните сидерални позиции в хер метичните карти (раждане/смърт) на предишната инкарнация – тук предлага една водеща линия. Този принцип – ако се приложи също към планетарните аспекти – би изглеждало да посочва, че планетарните аспекти в геоцентричнита карта отразяват тези в херметичната карта: че първите са приложими към ниво то на душата, докато последните имат значение за нивото на духа, където душата отразява духа (както Луната отразява Слънцето). В този случай изглежда подходящо първо да и се изпита и разбере значението на планетарните аспекти на духовното ниво, както те са посочени от херметичната карта, и след това да се приложи това разбиране към едно разглеждане за това как същите аспекти в геоцентричната карта могат да бъдат манифестирани на нивото на душата.

Като начална точка в глава 5 бе разработена една перспектива относно същността на планетарните аспек ти в херметичната карта. Тази нова перспектива е основана на херметично астрологичното съответствие между планетите и лотосовите цветове, където взаимоотношението между планетите в херметичната кар та обрисува макрокосмичното съответствие на взаимоотношението между лотосовите цветове в микрокос моса. Аспектите разгледани в глава 5 са: съвпад (0 градуса), опозиция (180 градуса) и квадрат (90 граду са), означавайки координация, поляризация и динамизация. (Дали координация или поляризация е дейст вието между два лотосови цвята зависи от тяхнoтo общo взаимоотношение по отношение на сърдечния център, 12-листният лотосов цвят, както бе обсъдено в глава 5.)

Според тази перспектива съвпада между Луната и Юпитер в херметичната карта на Франсис Бейкъновото раждане показва една поляризация между 2-листният лотосов цвят (Юпитер) и 4-листният лотосов цвят (Луна), след като тези два лотосови цвята се намират на противоположни страни на сърдечния център (Слънце). От друга страна, опозицията между Луната и Марс във Франсис Бейкъновата херметична карта при неговото раждане посочва една координация между 16-листният лотосов цвят (Марс) и 4-листният ло тосов цвят (Луна), които също се намират на противоположни страни на 12-листният лотосов цвят (Слън це). При опозиция естествено е взаимоотношение между лотосовите цветове лежащи на противоположни страни на сърдечния център, и опозиция макрокосмично между съответстващите планети следователно показва координация между тези лотосови цветове, както е случая с тази опозиция между Луната и Марс. (Един съвпад на съответните планети е противоположен на естественото взаимоотношение и следовател но посочва поляризацията на двата лотосови цвята, какъвто е случая със съвпада между Луната и Юпи тер.)

Опозицията между Марс и Юпитер в херметичната карта при Франсис Бейкъновото раждане също има нужда да бъде разгледана. Това показва една поляризация между 16-листният лотосов цвят (Марс) и 2-листният лотосов цвят (Юпитер). По този начин има три потенциални взаимодействия между трите лотосови цвята – 2-, 16- и 4-листният – посочени от взаимоотношението между Юпитер, Марс и Луната в херметичната карта при Франсис Бейкъновото раждане. Тези взаимоотношения и съответстващите планетарни аспекти са обобщени в Таблица 12.


Трите взаимодействия межди трите лотосови цветове в Таблица 12 предлагат един фон към духа-индиви дуалност на Франсис Бейкън. Трите засегнати лотосови цвята са тези на философската мисъл (2-листен: Юпитер), говора (16-листен: Марс) и творческата воля (4-листен: Луна), и именно трите сфери на филосо фия, ораторство и действие, характеризират Франсис Бейкъновата духовна активност, както се вижда от разглеждане на неговата биография. Като философ взел “цялото знание да бъде в негово владение” (5), и по-късно английския критик на изкуството и социален теоретик Джон Рускин (1819-1900) казал, че Бей кън бил “най-мъдрият от англичаните” (6). Като един адвокат и политик (член на парламента), Бейкън при ложил своята ораторска способност с голям успех, особено ставайки главен държавен адвокат и по-късно председател на Камарата на лордовете. Натрупвайки необятно знание в своята младост, той имал възмож ността да го използва практически: “Бейкъновите писания, разкриващи човека на размисъла, подпомогна ли човека на действието” (7). Неговата основна загриженост по отношение на науката била тази, че тя би ла пряко насочена към практически цели за подобряването на човешкото състояние.

Не само планетарните аспекти към Луната са от значение в херметичната карта, но също тези към Асцен дента и лунните възли, както се вижда от емпиричното изследване сравняващо херметичните карти при раждане и смърт, като обсъденото в Примери 1-4 по-горе. Въпреки всичко, както е посочено тук по отно шение на планетарните аспекти към Луната, трябва да бъде отбелязано, че аспектите към Слънцето, Асце ндента, Луната и лунните възли в херметичната карта следва да бъдат интерпретирани на едно различно ниво (отнасяйки се към индивидуалността) в сравнение с геоцентричната карта (отнасяйки се към душа та). Посредством подобни аспекти между хелиоцентричните планети и геоцентричните елементи, както са показани в херметичната карта (ограничавайки нашето внимание към времето на съвпад, опозиция и квад рат), това е като ако индивидуалността се приближи към Земята с оглед на това духовните импулси да мо гат да се втекат още по-мощно.

Например, разглеждайки отново Франсис Бейкъновата херметична карта (виж Карта 6), планетата Мерку рий е в точен квадрат с Асцендента, посочвайки едно динамично взаимодействие между личността (посо чена от Асцендента) и Меркуриевите импулси посредничествани посредством 10-листният лотосов цвят, който се отнася до преценяването и движението. Този аспект ни помага да разберем нещо от космичния фон към личността на Франсис Бейкън, който бил “меркурианец” до най-висша степен, и чиято кариера ка то адвокат и политик означавала, че той непрестанно следвало да упражнява умствена преценка. Но най-вече опозицията между Юпитер и Марс във Франсис Бейкъновата херметична карта, в която Юпитер е в съвпад с Луната, е тази, която помага да се освети космичния фон на Бейкъновото забележително духовно -философско мъжество, което бива изразено, например, в неговите творби Нов Органон (1620) и Нова Атлантида (1627).

Тези творби служели да вдъхновят водещите членове на Кралското Общество и по този начин повлиял на развитието на науката в Англия.



Бейкънововия огромен престиж и влияние в науката в края на седемнадесети век лежи върху неговата визия за наука изразена в Нов Органон (1620) и Нова Атлантида (1627)… най-водещите членове на Крал ското Общество използвали всяка възможност да обявяват себе си за лоялни Бейкънови ученици. (8)

В този пример на Франсис Бейкън, както в случая на Мария Щайнер (виж Карта 6), много от това, което иначе би останало неизяснено при разглеждането само на геоцентричната карта, бива разкрито от хермети чната карта. В случая на високо развити духовни индивидуалности – като при тези два примера – е особе но важно, че херметичната карта се взема предвид. Херметичната карта дава вътрешен поглед за това как духа-индивидуалност работи в човешкото същество инкарнирано на Земята, основно по пътя на “седемте печата”, т.е. седемте лотосови цвята, посредством които импулсите на висшето себе имат възможността да бъдат осъществени.


Карма изследване характерно за херметичната астрология

Това, което е от централно значение в херметичната астрология е преследването на реинкарнационно из следване, както и на изследване в кармата (съдбата). Въпреки, че херметичната карта предлага един вътре шен поглед за това как индивидуалността работи в дадена инкарнация на Земята, по пътя на реинкарнаци онно изследване идентичността на индивидуалността може да бъде позната и потвърдена. Конкретното знание за реинкарнацията, т.е. където идентичността на индивидуалността става факт на познание, е клю ча към един по-дълбок вътрешен поглед в съществото и съдбата на човека. В края на краищата, индивиду алността е тази, която стои зад херметичната карта, и следователно целия астрологичен вътрешен поглед извлечен от херметичната карта следва да бъде отнесен отново към индивидуалността. В този смисъл, хер метичната астрология изисква едно напредване в познанието – по-точно, конкретно знание на реинкарна цията придобито посредством карма изследване – което не бива задължително призовавано в традицион


ната геоцентрична астрология. Дейността на карма изследване – обхващаща изследване в реинкарнация, и потвърждаване на реинкарнационните открития – е следователно характерно за херметичната астрология. (В предстоящото термина “карма изследване” се използва за да обхване както реинкарнационното изслед ване, така и изследване на кармата и съдбата.)

В обсъждания пример, където бяха разгледани три последователни инкарнации на една и съща индивидуа лност (Харун ал-Рашид, Франсис Бейкън, Бертранд Ръсел), видяхме как картата на душата (геоцентрична та сидерална рождена карта) на Франсис Бейкън отразява херметичните карти (раждане/смърт) на Харун ал-Рашид, и също така как картата на душата на Бертранд Ръсел отразява херметичните карти (раждане /смърт) на Франсис Бейкън. По този начин кармичната необходимост, под която душата на Франсис Бей кън стояла, следва да бъде проследена назад до духовните импулси произтичащи от тази индивидуалност в нейната инкарнация като Харун ал-Рашид. Подобно, кармичната необходимост, под която стои душата на Бертранд Ръсел може да бъде проследена назад до духовните семена посети от тази индивидуалност в нейната инкарнация като Франсис Бейкън. Тези връзки могат да бъдат проследени в подробности ако бъдат изучени биографиите на тези три личности – носейки в съзнанието, че тези исторични личности са три последователни инкарнации на една и съща индивидуалност. Една метаморфоза може да бъде просле дена от един живот в следващия. Въпреки това, тук би довело твърде далеч да се подеме едно детайлно проучване на тази метаморфоза, но подобно изследване следва да бъде високо препоръчано, както то раз крива в подробности действието на кармата.

Посредством дейността на карма изследване бива отворена възможността за добиване на конкретно зна ние на реинкарнацията, което след това може да бъде потвърдено от прилагането на първия “закон” на ре инкарнацията. В последната глава първият “закон” на реинкарнацията бе обсъден и приложен за да потвъ рди, че Харун ал-Рашид и Франсис Бейкън са последователни инкарнации (без междинни инкарнации) на същата индивидуалност. В тази глава отново бе приложен първият “закон” на реинкарнацията за да потвъ рди реинкарнационното твърдение: Франсис Бейкън = Бертранд Ръсел. Тук прилагането на първият “за кон” на реинкарнацията потвърждава, че в случая на Харун ал-Рашид, Франсис Бейкън и Бертранд Ръсел става въпрос за три последователни инкарнации на същата индивидуалност. Тази индивидуалност е висо ко еволюирала, като е направила значителни приноси за духовния живот на човечеството в нейните разли чни инкарнации.

Това е едно архетипно качество – това на “висш свещеник” – което се появило във всяка от тези три инкар нации. Харун ал-Рашид, халиф на Багдат от 786 до 806, водил дворцов живот на заслепителен блясък и окуражавал разгръщането на един богат културен живот в Багдат, което дало резултат за това града да ста не центърът за ислямската наука и култура. Той основал там Съкровищницата на Мъдростта за превода на духовните богатства на човечеството на арабски и за преследването на науките, и по този начин дей ствал като един вид “висш свещеник” над ислямския културен ренесанс от девети и десети векове.

В следващата инкарнация Франсис Бейкън се явил като един “висш свещеник” на научната революция, чи ято работа довела до основаването на Кралското Общество (един вид метаморфоза на Съкровищницата на Мъдростта) (9). По-нататък, в инкарнацията като Бертранд Ръсел, тази индивидуалност станала най-вече “висш свещеник” в научния свят във връзка със своята работа в сферата на математическата логика, и по-късно той се появил като един “висш свещеник” на движението за мир в началото на 1960-те години във Великобритания, когато станал философския говорител на Кампанията за Ядрено Разоръжаване. В своите ранни години той достигнал слава и признание за своите философски стремежи, особено за своята три-томна творба Principia Mathematica (1910-1913), написана заедно с А.Н. Уайтхед, в която той търсил да покаже, че цялата математика е едно разширение на логиката.

Разглеждайки херметичната карта на Бертранд Ръсел (виж Карта 10), особено впечатляващ е съвпада на Меркурий и Сатурн в Стрелец, и съвпада на Юпитер и Уран в Рак. (Тези четири планети били заедно в съвпад в сидералния Скорпион в херметичната карта при смъртта на Харун ал-Рашид, така че съвпада на Юпитер и Уран, и съвпада на Меркурий и Сатурн се явяват да бъдат подети отново от това време.) По-на татък Юпитер, планетата на 2-листният лотосов цвят (органа на философската мисъл), е в квадрат към Асцендента в херметичната карта при Бертранд Ръселовото раждане. Това посочва едно динамично вза имодействие между Юпитер и Асцендента, където 2-листният лотосов цвят придобива значение за лично стта (представена от Асцендента). Действително, Бертранд Ръсел бил една истинска философска личност.

Съвпада на Меркурий и Сатурн в Бертранд Ръселовата херметична карта посочва поляризация между 8-листния лотосов цвят и 10-листния лотосов цвят, т.е. между лотосовия цвят на паметта и съвестта (Сату рн), и този на преценката и движението (Меркурий). Този съвпад често показва силни научни наклоннос ти, като преследването на науката лежи до голяма степен върху използването на паметта заедно с критич ните способности. Както имайки силни научни (математико/логически) наклонности, Бертранд Ръсел бил
изключително съвестен, с един усет за социална отговорност, който рядко бива показван от философите. По време на Първата Световна Война той писал подкрепяйки на едно съвестно възражение, за което бил осъден и глобен, довеждайки до неговото уволнение от неговия пост като лектор по философия при Коле жа Тринити, Кеймбридж. По-късно, на 89 годишна възраст, той взел участие в седяща демонстрация орга низирана от Кампанията за Ядрено Разоръжаване, за което той бил осъден на едноседмичен затвор. Но неговата съвестност като философ също получила позитивно одобрение. В 1950 той спечелил Нобеловата Награда за литература за неговите “многостранни и важни творби, в които се явявал като защитник на човечеството и свободата на мисълта.” (10)

Тук отново – в случая на Бертранд Ръсел – херметичната карта разкрива вътрешни виждания, които тради ционната геоцентрична карта не прави. Херметичната карта отваря перспективи за това как работи инди видуалността в една отделна инкарнация, особено чрез седемте лотосови цвята – познати в херметизма като “седемте печата” – които лежат в основата на човешкото същество.


Осемстепенният път в херметичната астрология

Преди приблизително 2500 години Буда учил своите ученици на така наречения осемстепенен път за до стигане на просветление, където на човешкото същество се дава възможността да подеме един път на духовно развитие. Осемстепенния път, произнесен от Гаутама Буда в неговата първа проповед в Бенарес, обхваща седем упражнения за седемте лотосови цвята плюс едно осмо упражнение за ориентацията на самото човешко същество.

Както се показа от предишните глави, “седемте печата” или лотосови цветове са от основно значение за разбиране на херметичната астрология. Това бе очертано в глава 5 и обобщено на Фигура 13 (“херметич ният човек”), обрисувайки съответствието между планетите и лотосовите цветове. Херметичният човек – планетарния архетип на човешкото същество – е най-важния ключ към херметичната астрология, центра лен за едно разбиране на основата на херметичната карта.

Херметичната астрология е загрижена не само за разбирането на човешкото същество. Тя също така може да бъде следвана като духовен път. Когато бива следвана като духовен път, за херметичната астрология е характерна задачата за развитието на седемте лотосови цветове с оглед да се осъществят заложените в човешкото същество таланти и способности, които са посочени от херметичната карта. Практикуването на упражненията обхващащи осемстепенния път, когато биват следвани съвестно, допринася за едно бала нсирано и хармонично духовно развитие, посредством което индивидуалността бива подпомогната в до стигането на нейните духовни цели и стремежи. В светлината на херметичната астрология това развитие може да бъде следвано в съответствие с насоките на херметичната карта.

Нека разгледаме тези упражнения с оглед на лотосовите цветове, работейки от горе на долу, както е под ходящо за съвременния човек. На Изток лотосовите цветове основно биват въздействани от долу на горе, но това е неблагоприятно за съвременния човек, който има задачата да осъществи своите духовни цели и идеали на Земята. Въздействането от долу на горе може да доведе до едно състояние на отстраняване от земните грижи, което в повечето случай би обезсилило висшите вдъхновения на човешкото същество, кое то е избрало да се инкарнира в западната цивилизация. (Предстоящата формулировка на осемстепенния път е извлечена от Рудолф Щайнеровото описание дадено в неговата творба Ръководство за Езотерично Обучение (11), където той също така подчертава значението на това, което индуската традиция назовава шестте качества: контрол на мисълта, контрол на волята, самообладание, позитивност, отвореност, бала нс. Също трябва да се отбележи, че предстоящата последователност за практикуване на упражненията от осемстепенния път е различна от дадената от Рудолф Щайнер.)

8-листния лотосов цвят, теменния център (Сатурн): лотосовия цвят на паметта. Подходящото упражнение за този лотосов цвят е правилна памет:



Стремеж да се научи колкото е възможно повече от живота. Около нас не се случва нищо, без то да ни даде възможност да придобием полезни за живота опитност Ако някой е направил нещо неправилно или несъвършено, това става по-късно мотив то да бъде направено правилно или по-съвършено. В същия дух се наблюдават и действията на другите (все пак не студено или безсърдечно). Човек да не предприема нищо, без да погледне назад към минали опитности, които могат да подпомогнат неговите решения и постижения. Това упражнение се наречена ПРАВИЛНА ПАМЕТ (помнейки това, което е било научено от опитности).

2-листния лотосов цвят, центъра между веждите (Юпитер): лотосовия цвят на мисълта. Подходящото упражнение за този лотосов цвят е правилна мисъл:



Да обръщаш внимание на идеите. Да се мислят само мисли със значение. Малко по малко да се научи да се отделят съществените от несъществените мисли, вечното от временото, истината от обикновено
то мнението. При изслушване на разговор да се опиташ вътрешно да станеш напълно безмълвен, пред шестващ всякакво съгласие, и да се укротяват всякакви неодобрителни преценки (критика, отхвърляне), дори в мислите и чувствата. Това може да бъде наречено ПРАВИЛНО МНЕНИЕ.

16-листен лотосов цвят, ларинксовия център (Марс): лотосовия цвят на говора. Подходящото упражнение за този лотосов цвят е правилен говор:

Говорене. От устните на стремящия се към по-висше развитие трябва да излиза само онова, което има смисъл и значение. В този смисъл всяко говорене заради самото говорене – за да се убие времето – е вред но. Обичайния разговор, разпокъсана смесица от забележки, следва да бъде избягван. Това не означава да бъде изключено общуването с другите; точно тогава разговора постепенно трябва да придобие значе ние. Усвоява се дълбокомислено отношение към всеки говор или отговор, вземайки предвид всички аспек ти. Не говори никога без причина – бъди доволно мълчалив. Да не се говори нито прекалено много, нито прекалено малко. Първо изслушвай спокойно; след това отвърни на това, което е било казано. Това упра жнение може да бъде наречено ПРАВИЛНО СЛОВО.

12-листния лотосов цвят, сърдечния център (Слънце): лотосовия цвят на любовта (в смисъл на милосър дие, любов към ближния). Подходящото упражнение за този лотосов цвят е правилен стремеж (стремеж насочен към доброто на човечеството и хората около теб):

Човешки стремеж. Човек трябва да се погрижи да не прави нищо, което е отвъд неговите възможности – но също така да не оставя нищо ненаправено, което е в тях. Да погледне отвъд всекидневното, вре меното и да си постави цели и идеали свързани с най-висшите задължения на човешкото същество. На пример, в смисъла на предписаните упражнения, да опита да развие себе си така, че впоследствие да мо же все повече да помага и съветва хората около себе си – макар и може би не в близко бъдеще.

(Точно както Слънцето е сърцето и фокуса на планетарната система, така това упражнение за сърдечния център обхваща – действайки като фокус – упражненията за другите лотосови цветове съответстващи на планетите.)

10-листния лотосов цвят, пъпния център (Меркурий): лотосовия цвят на преценката (както и лотосовия цвят на движението). Подходящото упражнение за този лотосов цвят е правилна преценка (да се доведе съзнателност във всяко движение и активност):

Човек да се спира дори на най-незначителната работа само след напълно разумно обмисляне. Всяко без мисленно поведение, всички безцелни действия трябва да бъдат държани далеч от душата. Човек винаги трябва да има добре премерени причини за всичко. И определено трябва да се въздържа от правенето на каквото и да било, за което няма значима причина. След като някой е убеден в правилността на едно ре шение, той трябва да се придържа към него с вътрешна непоколебимост. Това може да бъде наречено ПРАВИЛНА ПРЕЦЕНКА, бидейки формирана независимо от симпатии и антипатии.

6-листния лотосов цвят, тазовия център (Венера): лотосовия цвят на баланса и равновесието (както и лото совия цвят на здравето). Подходящото упражнение за този лотосов цвят е правилно становище (което да доведе баланс и хармония):

Организирането на живота. Човек да живее в съгласие с Природата и Духа. Да не бъде повлечен от вън шните баналности на живота. Да избягва всичко, което носи притеснение и припряност в живота. Да не прибързва, но също така да не бъде ленив. Да гледа на живота като на средство за работа към по-ви сше развитие и да се държи в съответствие с този факт. В този смисъл се говори за ПРАВИЛНО СТАНО ВИЩЕ.

4-листния лотосов цвят, гениталния център (Луна): лотосовия цвят на творческата воля (както и лотосо вия цвят на размножаването). Подходящото упражнение за този лотосов цвят е правилно дело:

Външни действия. Това не би трябвало да бъде обезпокояващо. Когато случай призовава към действие от вътрешното същество на човека трябва да се обмисли внимателно как човек може да посрещне по най-добрия начин събитието – за доброто на цялото, за дълготрайното щастие на човека. Когато се действа по собствена инициатива, да се разгледа най-подробно резултата от съответните действия. Това се нарича ПРАВИЛНО ДЕЛО:

Седемте лотосови цветове лежат в основата на човешкото същество, както бе посочено на Фигура 13 (“херметичният човек”), която показва също така съответствието между лотосовите цветове и планетите. Посредством по-горните седем упражнения човешкото същество може да започне да развива лотосовите цветове, и евентуално да стане – като Майтрея – господар на седемте печата (херметичния адепт). Но самото човешко същество е, което държи силите на седемте печата (лотосови цветове) в равновесие, и за да се поддържат седемте сили в равновесие, то следва да ориентира себе си посредством редовна провер ка, че е на правилния път. Упражнението подходящо за себе-ориентация е правилно преглеждане:



От време на време да се насочва поглед във вътрешния свят, дори ако е само за пет минути дневно по ед но и също време. Правейки това човек трябва да потъне дълбоко в себе си, старателно да се посъветва със себе си, да проверява и формира принципите си за живота, да прегледа набързо в мислите си своето знание – или липсата му – да претегли своите задължения, да помисли върху истинската цел на живо та, да се почувства истински огорчен от собствените си грешки и несъвършенства. С една дума: усилия към откриването на същественото, трайното и добросъвестно да се стреми към цели в съответствие с него – например, постигането на добродетели. (Не да се изпадне в грешката да се мисли, че е свършил нещо добре, а да се стреми винаги към най-висшите стандарти.) Това упражнение се нарича ПРАВИЛНО ПРЕГЛЕЖДАНЕ.

Осмото упражнение следва да бъде практикувано ежедневно, а седемте упражнения за седемте лотосови цветове могат да бъдат въздействани последователно, подемайки едно упражнение за няколко дена, напри мер една или две седмици. (Виж глава 9 за един начин на работа с осемстепенния път, който поставя прак тикуването на седемте упражнения за седемте лотосови цветове в съответствие с космични ритми.)

В добавка към осемстепенния път, също така има упражнение за развитие на лотосовите цветове дадено от херметичния адепт написал Медитации върху Таро (12). В деветата глава на тези Медитации автора описва съответствието между седемте АЗ СЪМ-казвания на Христос и седемте лотосови цвята, където вся ко АЗ СЪМ-казване е Християнската мантра за събуждане на съответния лотосов цвят. АЗ СЪМ-Силата (АЗ СЪМ е езотеричното име на Христос) въздейства за преобразяването на лотосовите цветове. Посредст вом седемте АЗ СЪМ-казвания – седемте мантри за седемте печата – лотосовите цветове биват проникна ти и преобразени от Христовата-Сила, ставайки “Слънчево-изпълнени”, както се е случило при преображе нието на Mt. Tabor, когато седемте лотосови цветове на Исус Христос били озарени чрез Христовата-Сила (сравни Матей, xvii). Седемте АЗ СЪМ-казвания от Евангелието на Св. Йоан са седемте морални тона за събуждането на лотосовите цветове посредством Христовата-Сила.

Посредством практикуването на осемстепенния път в смисъла на херметичната астрология, където е взето предвид съответствието между планетите и лотосовите цветове, е дадена възможността за достигане на познание за работата на планетите. Чрез осъзнаването на планетарните центрове (лотосовите цветове) в човешкото същество, съответно израства едно съзнание за макрокосмичните съответствия на микрокосми чните планетарни центрове, а именно самите планети.

По този начин, посредством задълбочавано себе-познание, може да израстне познание за космоса (точно както постигането на познанието за космоса може да помогне за нарастване на себе-познанието, когато би ва приложен херметичният принцип на съответствието.) Например, при практикуване на правилна памет, 8-листния лотосов цвят започва да се събужда, за да стане съзнателно развит от човешкото същество, и в същото време започва да нараства едно осъзнаване на планетата Сатурн като “паметта на космоса”. Подоб но, практикуването на правилна мисъл въздейства на 2-листния лотосов цвят, органа на мисълта в човеш кото същество, което води едновременно до настройка с макрокосмичния орган на мисълта, а именно пла нетата Юпитер. Съответно, същото е с останалите упражнения от пътя положен от Буда, когато бива прак тикуван в светлината на херметичната астрология, както бе очертано по-горе.
Четири принципа на карма изследване

По подобни пътища на развитие като положения от Буда или от неговия приемник, Майтрея, на човешко то същество се дава възможността да развие по-висши нива на съзнание, като посочените в херметичната астрология лунно съзнание, слънчево съзнание и зодиакално съзнание. Също така по този път на развитие бива отворен и пътя към карма изследване, посредством който бива придобито знание отнасящо се до соб ствените предишните инкарнации, както и тези на приятелите и познатите, и дори на по-широк кръг от хо ра, включително исторически личности. Следва да бъдат отбелязани четири принципа на карма изследва не:

Първо, това е изследване, т.е. ако не бъдат поставени въпроси отнасящи се до карма и реинкарнация, тога ва не биха се появили отговори. Въпреки това, поставяйки въпроси отнасящи се до реинкарнация и карма, следва да се внимава за това спекулацията да не играе роля в намирането на отговорите. Общо казано, отговорите ще дойдат, но в подходящото за тях време, което често значи да се чака в продължение на години. Това е въпрос на: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Матей vii, 7). Отговорите биват разкрити (дадени) посредством благодатта на духовния свят. Човек не би могъл да достигне до тях самостоятелно чрез спекулация.

Второ, въпреки това, получените отговори трябва да бъдат проверени. Общо казано, те не трябва винаги да бъдат вземани за чиста монета, след като понякога служат като насока за по-задълбочено изследване, и в някои случаи те могат да бъдат резултат от фалшива инспирация. Последната играе роля, когато в карма


изследването има елемент на егоистично себетърсене, и основната защита срещу фалшивата инспирация е моралното задълбочаване, т.е. където карма изследователя подема път на морално развитие, като очерта ния от Буда (осемстепенния път). В същност, само след като са били направени определени стъпки в мора лното развитие става възможно да се достигне до конкретно знание за реинкарнацията.

Фалшивата инспирация обикновено се случва по пътя на “пресичащи се линии” в случая на кармични вза имоотношения между индивидиалности. Един пример за “пресичаща се линия” би бил ако А.Н. Уайтхед би бил идентифициран като реинкарнацията на Франсис Бейкън. А.Н. Уайтхед определено бил свързан с реинкарнацията на Франсис Бейкън (=Бертранд Ръсел), след като Уайтхед бил сътрудник с Ръсел в значи мата творба Principia Mathematica, но самия Уайтхед не бил тази индивидуалност. Въпреки това, ако ня кой би бил приемника на инспирацията: Уайтхед = Франсис Бейкън, и ако не вземе тази инспирация за чиста монета, а я разгледа като един стимул за по-задълбочено изследване, то той най-вероятно би достиг нал до истинската връзка: Ръсел = Франсис Бейкън. Както ще се види, карма “законите” в областта на хер метичната астрология са от значение за проверка на валидността на реинкарнационните твърдения и отся ването на фалшиви инспирации. Въпреки това, не винаги са на разположение датите на раждане и смърт на разглежданите в реинкарнационното твърдение личности. Тогава е въпрос на прилагане на търпелива вътрешна проверка. Факт е – както може да се види от някои от примерите в Приложение IV – че поняко га се случват много точни планетарни подреждания, дори ако инкарнациите са значително отделени във времето с междинни инкарнации между тях, и този факт също може да бъде полезен, когато се проверяват някои реинкарнационни твърдения, т.е. отнасящи се до историческите личности от античността, за които се знаят датите на раждане и/или смърт.

Когато не би могло да се разчита на нищо друго освен на вътрешна проверка, тя трябва да бъде приложе на строго, т.е. човек трябва да възприеме едно изцяло скептично становище. Само когато се достигне до абсолютна сто процентова вътрешна сигурност, изразена чрез думите “Аз знам, че Аз знам”, някой може да е уверен, че е достигнал до истината. Това е въпрос на достигане до сто процентова сигурност, както бе описано в глава 5, където трите нива на познание описани от Платон бяха споменати като: докса, дианоиа и епистеме. Докато не се достигне до сто процентова сигурност (епистеме), разглежданото реинкарнацио нно твърдение не трябва да се приема за истинно, а като хипотеза, която следва да бъде проверена. След като веднъж една неистина се приеме за истина, т.е когато едно фалшиво реинкарнационно твърдение бъде прието за вярно, може да отвори вратата към прииждане на фалшиви инспирации, които след това да имат възможността да работят постепенно към подкопаване на съзнанието, до възприемането на тези фал шиви инспирации (въпреки това, обикновено човек е напълно уверен в тяхната истинност), при които на пълно губи всеки усет за истина и реалност. Моралното задълбочаване и строгото упражняване на научно критични способности са защита срещу изпадане в жалко състояние на заблуда отнасяща се до себе си и останалото човечество. По-добре категорично да се отхвърлят реинкарнационни твърдения отколкото да се приеме едно фалшиво твърдение в съзнанието с грешната вяра, че е истинно.

Трето, трябва да се упражнява максимално внимание по отношение на говоренето относно резултатите от карма изследването. След осмеляването да се поставят въпроси към духовния свят относно реинкарнация и карма, и след узнаването, посредством строга проверка, че е достигната истината, човек трябва да може да запази мълчание относно това, което е открил. Това е от жизнено значение поради дълбоката отговорно ст, която е свързана със съобщаването на открития от карма изследването. В живота на тези, които са до стигнали до това да имат конкретно знание за реинкарнацията, могат за заработят разрушителни сили, ако те да са узрели да приемат отговорността, която това знание води след себе си, т.е. преди да са достигнали определено ниво на морално задълбочаване.

Да съобщиш на някой знание отнасящо се до неговата(ите) собствена(и) предишна(и) инкарнация(и) озна чава да отнемеш изключителното право на тази личност, което е уникално нейно: а именно, да направи то ва откритие сама за себе си. Подобно съобщение не само ограбва възможността на личността за самостоя телно откритие, но също така може да я постави в позиция на психическа зависимост спрямо личността, която й е съобщила това. Човек или трябва да повярва на личността, която прави съобщението, в който случай, ако той няма възможността за проверка на съобщението за себе си, може да влезе в отношение на психическа зависимост спрямо тази личност, или той може да поддържа едно скептично отношение спря мо тази личност. Последното отношение е по-здравословно, при което след това човек би могъл да прило жи вътрешна проверка за да стигне за себе си до истината (или грешката) на реинкарнационното твърде ние.

Карма изследователя трябва да има предвид всичко това, и да счита поддържането на мълчание като своя основна задача. Ако някой дойде при него със запитване за поддържане на реинкарнационно твърдение, тогава той може да се чувства свободен да потвърди или не твърдението, но дори тук той трябва да преце


ни последствията от своето потвърждение или непотвърждение на реинкарнационното твърдение. Следо вателно запитванията отправени към херметичния астролог относно знание касаещо предишна(ите) инкар нация(и) на запитващия трябва да бъдат третирани изключително внимателно. Винаги съществува възмож ността за даване на “забулена насока” като отговор, т.е. където на запитващия се дават указания като гео графското положение и историческия период на неговата(ите) предишна(и) инкарнация(и), и бива окура жен да следва насоки за самия себе си. Такива индиректни отговори дават възможността на запитващия сам да открие отговора на своя въпрос. Следователно херметичния астролог е предпазен от обременяване на своята карма с възможната психическа зависимост на запитващия. Не става въпрос за преднамерен от каз на знание, а за приемане на отговорно отношение спрямо резултатите на съобщаването на такова сък ровено знание, като това отнасящо се до реинкарнацията, и откриването на правилния начин за съобщава нето му, по начин, който оставя напълно свободен запитващия. Знанието за реинкарнацията трябва да бъде третирано като “динамит”, т.е. с изключителна внимателност.

Херметичния астролог, който подема карма изследване, трябва да има куража да поставя въпроси; той тря бва да има волята да следва път на морално духовно развитие; той трябва да знае, когато е открил истина та (ако действително я открие); и накрая, той трябва да поддържа мълчание относно това, което е открил – до момента, когато е подходящо това знание да бъде съобщено (който може и въобще да не настъпи). Във всеки случай това, което той намира чрез карма изследване, дори в настоящето да не бъде съобщено на ни кой, ще обогати неговото разбиране за човечеството и ще усили неговото вникване в това как мистериите на реинкарнацията и кармата са свързани със звездите. Херметичната астрология представлява напредък над традиционната астрология дотолкова, доколкото в нея е въплътена мистерията на индивидуалността и свързаната мистерия на реинкарнацията, но това е една реалност дотолкова, доколкото карма изследване то бива преследвано като активна част от херметичната астрология.

По същество всеки херметичен астролог трябва да бъде карма изследовател, в смисъл, че мистерията на индивидуалността обитава центъра на неговите астрологични изследвания, с целта, че неговото преследва не на астрологията бива фокусирано върху достигането на дори по-дълбоко знание за карма, основано на конкретно знание на замесените инкарнации.
Четвъртият принцип на реинкарнационното изследване

Традиционната четиричленна максима на херметизма – да знаеш, да имаш волята, да имаш смелостта и да поддържаш мълчание – е посочена по-горе. В контекста на карма изследването тези четирите могат да бъдат формулирани както следва:

Да имаш смелостта да поставиш въпроси отнасящи се до реинкарнация и карма – това е първата стъпка в карма изследването;

Да знаеш истината на отговорите, когато те са открити – тук да знаеш означава епистеме, т.е. сто процен това сигурност (виж глава 5 относно разглеждане на трите нива на познание – докса, дианоиа, епистеме – както те биват прилагани при карма изследването);

Да поддържаш мълчание относно резултатите от карма изследването;

Да имаш волята да следваш път на морално-духовно развитие.

Въпреки, че този четвърти принцип на карма изследването – който в действителност е първият принцип до толкова, доколкото без него карма изследването е невъзможно – бе ясно формулиран в по-горната дис кусия за осемстепенния път в херметичната астрология, същия призовава за по-задълбочено разработване поради неговото централно значение. При по-нататъшното разработване на този четвърти принцип, ще стане ясно защо в действителност това е първият принцип. Може да се каже следното: За да се подеме карма изследване е необходимо да се следва път на морално-духовно развитие. Защо това е така?

Карма изследването достига конкретни резултати само когато бива осъществявано едновременно с морал но задълбочаване. Поради тази причина осемстепенният път на Буда бе посочен в тази глава, а неговото практикуване по отношение на космичните ритми ще бъде обсъдено в глава 9. Също така, работата на при емника на Буда – Майтрея – е посочена в глава 3 и в Приложение II по отношение на моралното задълбо чаване поддържащо Християнския херметизъм. Пътя на християнския херметизъм, който бе отворен през втората част на двадесети век, предлага едно съвременно духовно обучение в моралното развитие. Такова обучение дава възможност да се развие способността за карма изследване.

Въпреки, че резултатите от карма изследването са “факти”, което може да бъде изразено в терминология та на реинкарнационното твърдение, те не бива да бъдат третирани по същия начин като научните факти. Откритите чрез научно изследване факти обикновено се третират по един безпристрастен, сух начин. Въп реки това, всяко реинкарнационно твърдение е откровение на една божествена мистерия отнасяща се до вечната ентелехия на човешкото същество. Една подходяща нагласа спрямо резултатите на карма изслед
ването би била тази на някой, който бива допуснат до една свещена мистерия – който е превилигирован да съзре нещо от повдигането на булото на Изида. Ако тази нагласа не присъства – първо трябва да бъде култивирана и след това да й се позволи да се развие – ако реинкарнационните твърдения се разглеждат с обичайната научна незаинтересованост, повече или по-малко по същия начин како математическите уравнения, без усет за божествената мистерия на реинкарнацията, тогава свещената мистерия бива профа низирана. На свещената мистерия на индивидуалността, която е въплътена в реинкарнационно твърдение, трябва да й бъде позволено да освети вътрешното същество на карма изследователя или херметичния астролог всеки път, когато той съзерцава една последователност от инкарнации, и по този начин може да бъде постигнато едно усещане за това, че е допуснат до божественото светилище в космичните висоти. Всичко, което бива пробудено чрез думите “мистериите на Светия Граал” най-вероятно може да изрази нещо от това.

Следователно реинкарнационните твърдения не следва да бъдат търсени нехайно. Те не трябва да бъдат профанизирани като обекти на обикновено любопитство. Който прави това поема риска за отприщването на могъщи сили по един негативен, вместо позитивен начин, и почти със сигурност ще преживее – съзна телно или несъзнателно – усещане за предателство. Всеки, който говори свободно за реинкарнационни твърдения отнасящи се до други, в действителност извършва предателство спрямо засегнатите индивидуа лности чрез несъобразяването с необходимото уважение спрямо свещената мистерия на божественото се бе на тези индивидуалности. И ако той прави същото по отношение на реинкарнационните твърдения от насящи се до самия него, то той предава себе си.

Тук са обичайни две реакции, като и двете са изключително сериозни. Едната – която почти винаги настъ пва в началото – е его възгордяване. Другото действие е себе унищожение. Първо, его възгордяване: какво е това?

Нормалното повърхностно ниво или точка на съзнание обозначено от Юнг като его – земната личност – е просто последното допълнение (в сегашната инкарнация) към една цяла последователност от земни инкар нации. Това може да бъде представено символично чрез образа на наниз от маниста (виж Фигура 17).

Последното манисто представлява сегашната инкарнация, и предпоследното представлява предишната ин карнация. Наниза прикрепящ тези две маниста посочва интервала или временото пребиваване в космични те сфери между инкарнациите. Наниза от маниста може да бъде проследен назад в течение на времето, ка то всяко манисто представлява една по-ранна инкарнация със съответстващия интервал в космичните сфе ри между всяка инкарнация. Инкарнациите в периода след Христа – следвайки от Мистерията на Разпятие то – са тези, в които е въплътено едно по-определено усещане за личност отколкото в пред-Християнски те времена.

Както бе посочено по-рано в тази глава, усета за личност бил развит първо в гръцката цивилизация – по време на културната епоха Овен – която започнала в 747г. пр.н.е. (виж Таблица 3). В изключителни слу чаи имало такива, които могат да бъдат описани като “личности”, които живели в още по-ранни времена, но това били винаги посветени или високо развити индивидуалности, който развили личността “прежде временно”. Епоса за Гилгамеш се отнася към такова човешко същество от ранната епоха Телец (2907-747 г. пр.н.е.), което още по това време се появило исторически като отделна личност. В случая на Гилгамеш става въпрос за едно високо еволюирало човешко същество, което в по-късна инкарнация играло водеща роля в гръцката цивилизация (13).

Но ако се говори като цяло, че човешките същества от античността не могат да бъдат описани като лично сти, как следва да бъдат характеризирани?

Личността се появява като резултат на инкарнацията на душата във физическо тяло, където човешкото същество преживява себе си като гражданин на земния свят. Вече чрез етерното тяло действащо във физи ческото тяло, инкарнираната душа може да има достатъчно ниво на “земност” да даде израстне усета за личност, какъвто бил случая с гръцката цивилизация, където за личността за първи път била преживяна основно. Въпреки това, преди появата на усета за личност, в инкарнациите простиращи се назад в пред-историческите времена, човешкото същество се манифестирало повече на душевното ниво. Човека бил повече едно душевно същество. Той преживявал себе си повече като гражданин на душевния свят – света населяван преди инкарнацията – отколкото като обитател земния свят.

По този начин, проследявайки земните инкарнации на човешкото същество по “наниза от маниста” (виж Фигура 17), личността става все по-слаба и сякаш напълно изчезва преди “манистото”, където за първи път започва опитността на личността, и съответно преживяването на човешкото същество на самото себе си като душевно същество нараства все повече и повече, достигайки назад до първото “манисто”, т.е. пър вата инкарнация на Земята.

С първата инкарнация човешкото същество “пада” от света на душата (“рай”) долу в земния свят, следвай ки от събитието обрисувано в Библията и обозначено там като Падението (Битие iii). Човешкото същест во било буквално душевно същество падащо от света, към който принадлежало – света на душата – в един друг свят, земния свят. Още при втората инкарнация човешкото същество не било вече напълно чуждо на Земята, и с всяка следваща инкарнация след Падението усета за принадлежност към Земята нараствал все повече, и съответно усета за принадлежност към света на душата постепенно отслабнал. Въпреки, че вся ко човешко същество – с изключение на редкия случай на незабавна инкарнация – е обитател в света на душата преди влизането в инкарнация, усещането за принадлежност към Земята сега е нараснало толкова силно, че почти всякакво усещане за света на душата е станало заличено от съзнанието.

Не по-малко цялостно е заличаването от съзнанието на по-ранни инкарнации на Земята. Само сегашната инкарнация – последното “манисто” от наниза – остава факт за съзнанието, докато останалото от “наниза от маниста” е сведено до сферата на подсъзнанието. Въпреки това, от там то работи като една полуинстин ктивна мотивираща сила, насочваща и оформяща всеки човешки живот. Например когато двама човека се срещнат за първи път, без да са се сблъсквали един с друг преди, и преживеят непосредствено усещане на обща симпатия, това е сигурен знак, че техните съответни “нанизи от маниста” се застъпват, т.е че те са се познавали един друг в някоя по-ранна(и) инкарнация(ии). Същото може да се каже и в противния случай на необяснимо взаимно усещане на нарастваща неприязън при първата среща между двама човека.

Задачата на карма изследователя – а също и на херметичния астролог – е да въздигне “наниза от маниста” до съзнанието, по отношение на себе си, своите приятели, както и на други хора като цяло, включително и исторически личности. Но – и това е най-важния принцип на карма изследването – това може да бъде по стигнато безопасно само, когато се върви ръка за ръка с един път на морално задълбочаване. В противен случай менталното и духовното здраве от застрашени с посочените по-горе опасности: его възгордяване, или неговата сенчеста страна – себеунищожението.

Връщайки се към аналогията на “наниза с маниста”, сега сме в позиция да схванем природата на тези опас ности. Последното манисто е свързано с целия наниз от маниста, който действа на подсъзнателните дълби ни. В тези дълбини са заключени изключителни психични енергии. (Достатъчно е само някой да помисли за всички опитности – през дълбините и висините – през които преминава едно човешко същество в един живот.) Когато част от “наниза от маниста” бъде издигната в съзнанието, част от пребиваващата в подсъз нанието психична енергия бива освободена в съзнанието, т.е. в сферата на последното “манисто” от нани за, което е центъра на его съзнанието. Усещането за его или личност бива усилено чрез този наплив на ене ргия, и това дава издигането до его възгордяване. Тук човешкото същество започва да чувства, че е някой “специален”, и не след дълго това би могло да се развие до мегаломания. Човек може да бъде обсипан с грандиозни мисли по отношение на самия себе си, обикновено придружени в същото време от мисли ома ловажаващи практически всеки друг (с изключение на неговия гуру или учител, който може да бъде възди гнат почти до нивото на бог).

“Защо аз, който преди съм бил веднъж могъщ крал в древен Вавилон, трябва да търпя толкова низши и не значителни хора, като моите колеги в работата?” Когато подобни мисли получат достъп до ума, границата между лудост и психоза вече е прекрачена. Не трябва да се позволява на реалността на опитността от ми налия живот да завладее нормалното его съзнание така сякаш това е днешна реалност. Наложителности те на дневната опитност са днешните реалности. Което е минало е минало, въпреки че продължава да живее като памет, когато бъде призовано в съзнанието. Днешната реалност трябва да бъде приета като нещо, с което трябва да се работи от ден на ден – заедно с всички нейни изпитания и предизвикателства – колкото и низше да изглежда съществуването в сравнение с някакво величествено минало.

След като чувството за “специалност” започне да се надига, което е първия знак за его възгордяване, това е сигнал за култивация и практикуване на смирение. Практиката на смирение е средство против тенденция та към его възгордяване (14). Смирение и един дух на служене – служене на Бог и ближния – съдържа за щитата срещу его възгордяване и мегаломания. Тук примера за Учителя, който умил краката на своите ученици казва всичко.

Знаете ли, какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. За щото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото и Аз ви направих. (Йоан xiii, 12-17)

Смирението е знака за истинско величие, но то не идва без да се практикува. Колкото повече се развива тенденцията към его възгордяване, толкова повече следва да се практикува смирението – смирението биде йки точната противоположност на его възгордяване, балансирайки точно на космичното ниво на съществу ване. Изразено с думите на Учителя:



Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
(Лука xiv, 11)

Всеки, независимо дали е херметичен астролог или не, който подема карма изследване, е изложен на опас ността от его възгордяване. И постоянно трябва да има предвид, че всеки човек на когото съобщава откри тията от своето карма изследване също бива изложен на тази опасност. Следователно за да се подеме кар ма изследване е необходимо едно определено ниво на морално-духовно развитие, независимо дали се дей ства активно като изследовател, или пасивно като “слушател” или възприемащ откритията на карма изсле дването.

Втората опасност съпътстваща карма изследването бе посочена по-горе като себеунищожение. При себе унищожението, както и при его възгордяването, става въпрос за тенденция. Тенденцията към себеунищо жение почти никога не ще засегне някой, който действа като карма изследовател, но се появява често в случая на “слушател” – някой, който е пасивно възприемащ откритията от карма изследването. Много често това може да настъпи като реакция на смяна на его възгордяването. Използвайки отново “наниза от маниста”, тенденцията към себеунищожение може да бъде разбрана както следва:

Последното “манисто” – обезпокоено от необятността на това, което се подразбира от факта на принадле жност към цялия наниз от маниста – търси да заличи всякакво знание за “потопения остатък” на наниза от маниста. Човешкото същество, което преживява тенденцията към себеунищожение ще се обърне към все ки вид разстроеност отколкото към надигаща се в него рисковите спомени от предишни инкарнации. В то зи случай, алкохола е “точно това, което доктора препоръчва” за да се заличи неговото собствено духовно минало. Въпреки това, ако някой с духовно познание – например с конкретно познание за реинкарнацията отнасящо се до самия него или други хора – се обърне към алкохола, то подобна личност е вече доста напреднала по пътя на себеунищожение. Не е лесно да се помогне на такъв човек по външен начин, и често молитвата е единственото средство за оказването на някаква помощ.

Опасността от тенденцията към себеунищожение е много реална в случая на личност, която чува нещо относно карма изследването – особено ако се отнася до самата нея – ако тя все още не е узряла да чуе по добни неща. Това трябва да се има предвид от карма изследователя, че ако той съобщава нещо на някой относно резултатите от карма изследването – особено ако се отнася до предишната(ите) инкарнация(ии) на другия – той може да доведе другия до пътя към себеунищожение, което може да завърши с алкохоли зъм или дори самоубийство. Следователно златното правило на карма изследователя е: “Никога не съоб щавай каквото и да било”. Това е, в края на краищата, единствената защита, която има карма изследовате ля. Ако той мълчи относно резултатите от своето карма изследване, той може да не бъде подведен под отговорност за тенденциите към его възгордяване и/или себеунищожение, които могат да бъдат резултат от съобщаването на открития на карма изследването. Това се отнася не само до активния карма изследова тел, но и до всеки, който чува нещо отнасящо се до откритията на карма изследването.

Единственото изключение към златното правило на несъобщаване на каквото и да било отнасящо се до резултатите от карма изследването е в случая, където духовният свят определено желае нещо да бъде съоб щено, в който случай то ще бъде узнато по пътя на откровение, или ще бъде ясна интуиция. Тук най-вече е важен пътя, по който бива направено съобщението. Както бе споменато по-горе – при обсъждането на третия принцип на карма изследването (“да мълчиш”) – най-важна е свободата на индивида, така че да ня ма незачитане. Този, който пита ще получи – това е свободата. За този който не пита, но въпреки това му е казано – това е оскърбление на неговата духовна свобода, най-вече на неговото неприкосновено право да открие какъв е сам за себе си. Карма изследователя или херметичния астролог трябва да направи всичко в неговата власт за да защити това неприкосновено право, да търси начини за даването на възможност то да бъде съблюдавано в съответствие с индивидуалната свобода.

По този начин, ако му се разкрие посредством интуиция или по пътя на откровение от духовния свят, че едно откритие на карма изследването следва да бъде съобщено на някой, карма изследователя или херме тичния астролог въпреки това трябва да чака докато той бъде запитан от тази личност – независимо дали ясно формулирано (което е по-добре) или мълчаливо. И когато той бъде запитан той вече би трябвало да има готов отговор, който може да бъде даден по такъв начин, че личността да бъде насочена да намери отговора на своя въпрос посредством самата себе си. Така свободата бива запазена.

По-нататък, много зависи от неговото собствена нагласа по отношение на мистерията на реинкарнацията. Ако в сърцето и ума на карма изследователя или херметичния астролог има благоговение по отношение на свещената мистерия на реинкарнацията, тогава това ще бъде пренесено също и към други. По този на чин всяко реинкарнационно твърдение или откритие на карма изследването отнасящо се нечия индивидуа лност е въпрос на благоговение, благоговение към божествената мистерия на въплътената в нея индивиду алност. В същото време може да е източник на пробуждане на състрадание, така че да не се осъждат греш ките и провалите на индивидуалността, а по-скоро всички нейни недостатъци да бъдат погледнати състра


дателно, гледайки ги със снизхождение за да се съзрат вместо това позитивните добродетели и качества, които вече са били развити или които по настоящем са в зародишна форма на развитие.

Трето, в добавка към призоваването на благоговение и състрадание, всяко реинкарнационно твърдение мо же да служи като стимул за пробуждането на съвестта. Тук става въпрос за събуждане на съвестта при при емането съдбата на засегнатата индивидуалност: която да бъде събудена към нея много по-дълбоко откол кото е възможно без знание за по-ранна(и) инкарнация(ии). Това пробуждане води след себе си един усет за отговорност по отношение на индивидуалността. Навярно никога не ще има случай за оказване на по мощ във външен смисъл, но дори само “носенето й в съзнанието” може да е от помощ. Така че – както све щеника носи своите енориаши в своите молитви – карма изследователя или херметичния астролог носи в съзнанието (в съвестта) съдбите на тези, които той опознава посредством своето карма изследване.

По този начин всяко откритие на карма изследването е повод за благоговение, състрадание и съвестност, и когато тези качества истински присъстват, правилната нагласа към резултатите от карма изследването – характеризирана по-горе като това, което бива пробудено от мистериите на Светия Граал – също ще при съства, и четвъртият принцип на карма изследването ще бъде изпълнен.

1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   25


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница