Робърт Монро Пътуване извън тялото

Местоположение (по-скоро вътре, отколкото вън).

Брой на присъстващите хора.

Описание на момичетата.

Действия на присъстващите хора.

Признание за ощипването.

Материални белези от ощипването.

Възможност за подсъзнателно предварително познание чрез предишни наблюдения на горното:

Отрицателна. Предварителното познание предполага
дейност навън от къщи, на брега на морето, а не вкъщи.

Отрицателна. Предварителното познание би допусна­

Отрицателно-неопределена. Възможно е да имам от

Отрицателна. Не бих могъл да имам предварително

Отрицателна. Р. У. не е знаела предварително за екс­

6. Отрицателна. Няма начин Р. У. да узнае къде ще се по­явят белезите от ощипването, за да съвпаднат с указаното от мен място.

Има и допълнителни доказателствени описания, някои от които бяха включени в други глави на книгата, където би­ха могли да помогнат за илюстриране на определени- сфери от „теорията и практиката". Един или два са опитани и при лабораторни условия.

Случаите може и да бяха прости и маловажни от само себе си, но като дребни парченца от мозайка те бяха същест­вени. Пораждащата се следа към проблясъците на цялото бя­ха станали действителни и приемливи за мен само чрез включ­ването на стотици такива откъси от доказателства. Вероятно и за вас ще бъде така.

4. Тук и сега

Един от най-обичайните въпроси, задавани по време на всяко обсъждане на Второто тяло и Второто състояние, е: „Къде отиваш?" При оценката на всички опити се появиха, както изглежда, три обстановки за Второто състояние. Пър­вата бе определена като Място I, по липсата на по-добро на­именование. По-подходящо би могло да се нарече „Тук Се­га".

Място I е най-правдоподобно. Състои се от хора и мес­та, които наистина съществуват в материалния свят, добре известен във всеки момент от опита. Това е светът, който ни се представя посредством нашите физически сетива, за които повечето от нас са напълно убедени, че съществуват. Посеще­нията в Място I, извършвани с Второто тяло, няма да съдър жат странни същества, случки или места. Не съвсем близки, може би, но не и странни и непознати. В противен случай въз­приятието е изопачено.

Дотук това е единственият убедителен резултат, доказуем с помощта на стандартните методи на потвърждение на слу­чилото се, докато се разхождам наоколо посредством Второ­то тяло в Място I. Всички експерименти от Глава 3 са напра­вени в Място I. Въпреки че и те, и други от тази категория са, за съжаление, твърде малко в сравнение с всички записа­ни опити. На пръв поглед изглежда съвсем просто. Излизаш от материалното, вмъкваш се във Второто и после отиваш на посещение при Джордж. Установяваш контакт с него и пак се връщаш в материалното си тяло, като описваш случилото се. Нищо работа.

Де да беше толкова просто! Въпреки че съществуващите фактори, които го правят трудно, са познаваеми. Опознава­нето на проблема предполага евентуално решение по един или друг начин. Вероятно така и ще стане в тази област.

Нека първо разгледаме факторите по посока на иденти­фицирането. Представете си например, че сте в пълно съзна­ние и в материалното си тяло. В състояние сте да се реете из въздуха, вместо да ходите по земята или да се возите в лека кола. Откривате тази си способност и решавате да прелетите до дома на Джордж, за да покажете как действа. Домът или лабораторията ви са извън пределите на огромен град. Джордж живее в предградие на другия край на града.

Един слънчев следобед решавате да започнете. Естестве­но, издигате се високо във въздуха, така че да се предпазите от сблъсък с дърветата и сградите. Може би все пак няма да се издигнете твърде високо. Иска ви се да можете да разпоз­навате забележителностите под вас, които вероятно ще бъде трудно да видите от хиляда и петстотин метра височина. По тази причина летите ниско — 30 метра над земята. Сега в коя посока да тръгнете? Търсите познати места. Точно в този мо­мент си давате сметка, че имате проблем. Не можете да сз ориентирате за посоката, в която се намира къщата на Джордж. Нямате компас. Безстрашно решавате да пресечете през града, като използвате за ориентир познати сгради и улици. Минавали сте по маршрута много пъти и би трябва­ло да намерите пътя твърде лесно.

Започвате да летите над къщи и улици, и почти веднага се обърквате. Познатото изведнъж е станало непознато. Пог­леждате назад и трудно намирате собствената си къща, дори и от близко разстояние. Минава малко време, докато си да­дете сметка защо е така. Били сте свързани със земята и ця­лостната позиция, от която сте гледали наоколо, е била от равнище, по-малко от метър и осемдесет. През по-голяма част от времето ние по навик гледаме или право напред, или надолу. Само понякога поглеждаме нагоре, когато нещо привлече вниманието ни. Дори и при такова поглеждане на­горе ъгълът на погледа няма нищо общо с гледането надолу от тридесет метра. Колко време ще ви бъде необходимо, за да познаете собствената си къща, ако ви бъде показана сним­ка, направена точно над главата? Същото се отнася и за всич­ки „познати" неща, които ни заобикалят, улици, сгради, гра­дове и хора.

Вие може и да отидете в дома на Джордж, но това ще ви отнеме много време. Може и да не познаете къщата от разс­тояние петнайсет метра, защото знаете само как изглежда фа­садата, а пристигате откъм задната й страна. Това не е недос­татък, характерен само за вас. Дори пилотите на самолети, ако си отклонят вниманието само за момент, се загубват на разстояние три километра от летището, когато летят ниско в съвсем ясен ден. За миг всичко долу е напълно непознато. Са­мо навигационните устройства могат да помогнат за бързо­то ориентиране.

Не е трудно да се види как проблемът може да се реши, когато приятелят ви Джордж живее в друг, отдалечен град, който вие никога не сте посещавали, нито пък сте виждали снимки на къщата. Разбира се, ако той изрисува едно голямо флуоресциращо „Х" на покрива, което свети с мощност де­сет милиона свещи, с подобни знаци по улиците и магистра лите, по които ще минете, вие ще се справите успешно.

Сега нека направим същото пътешествие, но с Второто тяло, и да го изучим, като го сравняваме. Отново сте се из­дигнали на 30 метра и се реете във въздуха, този път без фи­зическо тяло. Денят е светъл и слънчев, но „видимостта" е ня­как нарушена. Все още не сте напълно свикнал с техниката за това „как" виждате. В резултат зрението ви е изкривено по един или друг начин. Намирате пътя от дома си до къщата на Джордж много по-бавно, отколкото ако бяхте в матери­алното си тяло. Би бил същият бавен процес, но при по-ло­ши зрителни условия.

Има и по-добър и бърз начин. За щастие, изглежда, че е изграден в сетивата, показващи посоката, ако е необходимо усъвършенстване на употребата им. Уловката е в „ако". Как­то бе отбелязано някъде, вие „мислите" за личността в края на местоназначението. Никога за мястото, но за човек,а и из­ползвате установения метод. Само за няколко минути сте там. Можете да разглеждате земната повърхност под вас, ако по­желаете. Смущаващо е донякъде, че когато се втурнете с гла­вата напред срещу сграда или дърво, успявате да преминете през тях. С цел да се предпазите от такива травми, забравете за зрението по време на пътуването. Никога не можете изця­ло да преодолеете регулирането на материалното тяло — усе­щането, че тези неща са твърди. Най-малкото - аз не мо­жах. Все още, когато излизам, имам склонност да се движа по посока на вратата, само за да установя, че ръката на Вто­рото тяло преминава през ключалката. Раздразнен от себе си, след това се гмуркам през стената с по-голямо желание, от­колкото през вратата, за да подсиля чувството за способнос­тите на Второто тяло.

Във връзка с този удобен носталгичен инстинкт, който не се влияе от разстоянието, вие ще се сблъскате със следващ проблем — автоматичната навигационна система е съвсем прецизна. Тя си действа, независимо за кого или за какво си мислите. Нека една слаба, разсейваща мисъл се появи доми­нантно само за микросекунда и вашият курс ще бъде разст роен. Ако прибавите и факта, че съзнателното ви решение мо­же да е в конфликт с надсъзнателното, например за посока­та, ще разберете защо толкова много опити за възпроизвеж­дането на Място I са завършили с неуспех. Това понякога ка­ра човек да се замисли как все пак са се получили такива ре­зултати, след като трудностите са отчетени.

Само като експеримент, опитайте се да се концентрира­те за минута върху едно обикновено действие или случка, или нещо, което емоционално и интелектуално ви „отблъсква" (надсъзнанието, изразяващо желанието си), без да се натрап­ва каквато и да е мисъл, нямаща връзка с горното. Както ще откриете, необходимо е нещо повече от тренировка.

Ето няколко примера, взети от записките ми, за непра­вилно адресиране, причинено от прекъсващи мисли:

12 април 1963 г. Следобед

Температура 40° по Фаренхайт, ниска влажност, високо барометрично налягане. Използвана е техниката на броенето. Когато преброих до тридесет и едно, почувствах горещина. Освободих се лесно, като възнамерявах да посетя приятел. Приложих метода на протягането. Стори ми се, че пътувам необикновено за разстояние от пет километра... Тогава спрях. Огледах се къде съм и открих, че стоя на ръба на покрива на една двуетажна къща. Под мен изглежда бе задният й двор. Една жена работеше на двора с метла в ръка. Когато я пог­леднах, тя се обърна, за да се прибере в къщата. Точно преди да влезе, нещо я накара да погледне в посоката, където стоях аз. Тя се стресна и офейка в къщата, затръшвайки вра­тата. Почувствах, че трябва да напусна, разтревожен, че изп­лаших жената. Използвах сигнала за връщане чрез физическо движение и се върнах лесно, вмъквайки се в материалното без трудности. Времето на отсъствие бе седем минути и десет се­кунди.

Коментар: Чудя се какво ли видя тя да стои върху стре­хата? Също, защо тази посока? Очевидно концентрацията ми е била отново провалена.

29 юни 1960 г. Късна вечер

Температура 70°Р, влажност — средна, барометрично на­лягане — също около средното, физически уморен. Бушува щите страсти се появиха в Точка на задържане, преди заспи-ване, при изпълнение на заплануваното посещение у д-р Ан-дийа Пухарич някъде в Калифорния. За кратко се движех на сляпо, после спрях. Четирима души бяха насядали около ма­са, трима мъже и момче на около единадесет години. Очевид­но не бе д-р Пухарич, освен ако не бе необикновена ситуа­ция. Попитах ги къде се намираха, къде бе това място, град или щат. Въпросът ми остана без отговор. Почувствах без­покойство и предпазливост от тяхна страна. Попитах отно­во. Момчето се обърна и вероятно щеше да отговори, кога­то един от мъжете извика: „Не му казвай!" Ясно бе, че по ня­каква причина са изплашени от мен. Извиних се за проявено­то безпокойство и обясних, че все още съм новак по отноше­ние на нематериалното. Обърнах се и напуснах, защото не желаех да им причинявам неудобство. Върнах се към матери­алното без да преживея нищо. Продължителност на отсъст­вието — осемнадесет минути.

Коментар: Никаква връзка с дейността на д-р Пухарич по същото време, както той ми разказа. Отново неправилна посока, без да е възможно определянето й. Защо присъстви­ето ми предизвика такива страхове?

Тази неспособност да контролирам посоката бе и оста­ва главната пречка пред възпроизвеждането на последовател­ност и повторяемост. Резултатите от тези опити доведоха до много смущения, сходни с горните, а твърде много следваха подобен шаблон. Ето такъв случай, който даде доказателст­вени данни, въпреки че включените хора не знаеха и не знаят за своето участие.

17 ноември 1962 г. Сутрин

Температура 40°Р, средна влажност, барометрично наля­гане — под средното, физически отпочинал. Започнах брое­нето за релаксация, използвах модела на мозъчния сексуален център заедно с дишане през уста, за да възпроизведа състоя­нието. За да изляза от тялото, използвах и обелването, сякаш външният пласт на материалното е бил отстранен, почувст­вах се свободен и започнах да летя из стаята. Планът ми бе да посетя Ендрю Бансън. Началото на пътуването бе бавно, за да мога да разгледам околностите, доколкото е възмож­но. Преминах бавно през западната стена, усещайки фракту­рата на всеки слой от материята на стената. Преминах в дру­га стая, обзаведена като всекидневна, после в трета — отно­во всекидневна. Нямаше никой. Скоростта стана по-бърза. Не се виждаше нищо, освен сиво-черна мъгла. Все още кон­центриран върху г-н Бансън, накрая спрях. Намерих се в стая с нормални размери, спалня с трима души в нея. Вдясно има­ше огромно легло и в него лежаха двама възрастни. До лег­лото отляво седеше малко момиче, на около пет — шест го­дини. Момиченцето погледна право към мен и каза възбуде­но: „Знам какво си ти!"

Обърнах се към нея толкова топло и нежно, колкото ми бе възможно, така че да не я изплаша, и казах: „Наистина ли знаеш? Отлично! И какво съм аз?" Тя въобще не бе изплаше­на, когато отговори: „Ти си астрален образ!" (Може и да е употребила друг израз, например „дух", но определено бе не­разбираем за нея по какъвто и да е начин.) Попитах я къде живее и коя година е в момента, но тя не можа да ми даде отговор и затова се обърнах към двамата в леглото. Опитах се да бъда внимателен, за да ги предпазя от уплаха, но бе оче­видно, че те вече са стреснати. Попитах ги коя е годината, но те сякаш не разбраха (няма знание за времето в надсъзнател-ното?). Концентрирах се върху мъжа и го питах за името му и къде живее. Отговори нервно. Махнах се, защото тревога­та му нарасна. Погледнах през прозореца, за да разпозная областта. Навън се виждаше малък покрив, като козирка на покрита тераса. Отдолу бе улица с много дървета и затреве­ни площи в средата. До бордюра бе паркирана кола, тъмна лимузина.

Усетих нужда да се върна към материалното и попитах тримата дали искат да ме видят как „се махам". Малкото мо­миче имаше голямо желание, двамата възрастни изглеждаха облекчени. Използвах техниката на протягането, изстрелях се през тавана и без проблеми се върнах към материалното. Причина за обратното връщане във физическото тяло: сухо гърло поради дишане през устата. Време на отсъствие — око­ло четиридесет и две минути.

Коментар: Чрез проверка по телефона установих место­положението на това семейство на адреса, който мъжът ми даде. Ще бъде ли правилно да ги посетя физически под няка­къв претекст?

Става ясно, че за по-солидно потвърждаване на дейност­та на Второто тяло в Място I ще се изисква по-обширно и организирано усилие. Една тема и няколко подбрани учени и психиатри не са достатъчни. Също трябва да се отбележи, че на този етап на контрол неочаквани посещения при непод­готвени хора не могат нищо да сторят. Може би ще се спече­ли повече, ако такива хора бъдат разпитани за това какво са видели и почувствали по време на чуждата поява без покана. Трудността идва при определяне местонахождението на тези хора. Горният случай е едно изключение за получаване на достатъчно данни при идентифицирането на посетеното мяс­то.

Интересно е също, когато е възможно да се определят противоречията в наблюдението на дейността в Място I, до­като действа Второто състояние. Освен в необикновените слу­чаи, „най-визуалното" предаване регистрира в нюансите от черно до бяло. Това изглежда е вярно при всякакви условия на осветяване. Въпреки че силна светлина, отразена от тъм­ната мъжка коса, създава чувството, че мъжът е повече рус, отколкото тъмен.

5 май 1961 г.

Температура 60°Р, висока влажност, барометрично наля­гане — средно, физическо състояние — неутрално. След ве­черя, ранна нощ. Планирано посещение при д-р Пухарич, из­ползвана техника — дишане с челюстта за релаксация. Дос­тигнато състояние на вибрации след някои трудности чрез техниката протягаме на 90°. Приложено обикновено издигане наум и концентрирано съзнателно желание да посетя д-р Пу­харич. След кратко пътуване спрях в стая. Имаше дълга, тяс­на маса с няколко стола и лавици за книги. Един мъж седе­ше на масата и пишеше нещо на хартия. Приличаше на д-р Пухарич, но бе по-светъл или рус. Поздравих го, а той пог­ледна нагоре и се усмихна. Заяви, че трябва да отдели пове­че време за нашия проект, извинявайки се за небрежността си. Казах, че разбирам. После почувствах, че не ми е лесно да се върна към материалното, и обясних, че трябва да напусна. Потвърди, че си дава сметка за нуждата ми да бъда по-пред­пазлив. Обърнах се и бързо се устремих към материалното. Прибрах се без всякакви трудности. Кръвообращението на дясната ми ръка бе затруднено от скованото лежане върху нея, което бе очевидната причина за обратното връщане.

Коментар: При проверката с д-р Пухарич мястото се ока­за правилно познато. Същото се отнася и за действията, но той не помнеше нищо за това мое посещение. Силна светли­на отгоре може би е причинила мисълта за „блондин".

Случилото се също илюстрира проблема с комуникаци­ята. Д-р Пухарич, съвсем буден и уведомен за специфичните опити да го „посетя", не може съзнателно да си спомни за та­кава среща. Всички други фактори бяха старателно провере­ни, с изключение на „разговора", който вече ви предадох. Та­кова нещо се случваше толкова често, че стана източник на много дискусии. Първоначално предположиха, че си измис­лям тези разговори. Изглеждаше възможно, че правейки та­ка, аз просто извиквах знанията си за човека, когото посещавах — на подсъзнателно равнище, — за да създам тези „ав­тентични" разговори. Тази теория бе изоставена, когато мно­жество такива връзки предоставиха данни, известни единст­вено на втората страна.

Друга трудност при пътуванията из Място I е факторът време. За неудобство най-подходящите периоди за дълбока релаксация, така необходима при възпроизвеждането на Вто­рото състояние, се случват късно през нощта. Съвсем естест­вено е по тази причина да се възползвам от такива случаи, когато е възможно. Изисква се по-малко усилие и отделяне­то е малко по-бързо. Все пак физиологичните и психологи­ческите условия, помагащи да се достигне състоянието, са непредсказуеми и не напълно изучени. Тази несъгласуваност причини множество случаи, когато експериментирането за чисто доказателствени данни завършваше с провал. Човекът, който щеше да бъде посете.н не извършваше никакво друго действие, освен да лежи в леглото, сякаш е заспал, според описанията. Повечето хора представят това „действие" всяка нощ.

Нещо подобно, опитите за потвърждаване през тези ча­сове на деня, когато грееше слънцето, допринесоха за услож­ненията. Без обещание за „връзка" в точен час или минута повечето участници си вършеха нормалната работа. Така, ко­гато такива „визити" се извършваха, не беше правило те да бъдат заварвани да извършват някаква съвсем обикновена или пък крайно неочаквана за тях дейност. Като резултат мал­ките, незначителни действия, наблюдавани по време на визи­тите, когато имаше нужда от потвърждение, не се превръща­ха в нищо повече от мъгляв спомен на хората, с които е ста­нала „връзката". Притежаваме голяма склонност да забравя­ме подробностите около рутинно извършваните действия в живота. Можете сам да си го докажете. Просто опитайте да си припомните какво сте правили или казали вчера в три и тридесет и пет следобед. Ако е някаква рутинна задача, има шанс да се сетите само за действието. Точните подробности ще ви убегнат.

И досега експериментирането при посещения в Място I е изключително важно, може би в момента дори и от по-го­лямо значение от каквито и да било други опити. Защото са­мо по пътя на експерименталните посещения в Място I мо­гат да бъдат събрани доказателствени данни за Второто тя­ло и Второто състояние. Достатъчно количество подходящи данни означава да се осъществи сериозно проучване от авто­ритетни научни групи в нашето съвремие. Само с помощта на такова задълбочено и обширно изследване може да се нап­рави пробив от революционно естество по отношение на Вто­рото тяло и да бъде приложено към основното познание на човека. Не се ли стори това, проблемът в най-добрия случай ще остане една неразгадана загадка, а в най-лошия — смеш­на и неприемлива измислица едновременно и на философа, и на учения. По тази причина най-повтаряната тема в записки­те за експериментите е: Търсете доказателствени данни.

Сега ви предлагам най-последния опит в Място I, про­веден в лабораторията по електроенцефалография в болни­цата на един от първокласните университети.

ЕКСПЕРИМЕНТ ЕЕГ - 5 (Електроенцефалография) 19 юли 1966 г.

Пристигнах в болничната лаборатория по ЕЕГ в 21 ча­са, след като карах 100 километра от Ричмънд. Нямах обик­новеното чувство за умора. Сънливостта от по-ранните ча­сове на същия ден (около 13 часа) бе напълно изчезнала . Много активен ден от около 6,30 часа сутринта.

В 21.30 ч. вечерта ми бяха поставени всички електроди от специалистката, която бе сама, когато пристигнах. Отпуснах се на едно походно легло в полузатъмнена стая, като изпол­звах възглавница и чаршаф. Бях без риза, по панталони. Пре­живях обикновената трудност да наглася удобно главата си, особено ухото си притиснато към възглавницата. Като „стра­нично спящ", нямаше значение на коя страна — всяка бе ед накво неудобна поради електродите, закрепени към ушите ми. Направих опит да релаксирам по естествен начин, но не ус­пях. Накрая достигнах частично релаксационния модел (броих от едно, свързвайки всяко число с част от тялото, за­почвайки от краката. Със затворени очи поглеждах по посо­ка на съответната част от тялото, чийто номер бях изброил, и мозъчната команда за отпускане бе мисловна). Преживях обикновените „разсейвания" на вниманието в различни мо­менти и принудих вниманието си да се върне към техниката на релаксирането. Минах през всички последователни етапи, без да се отпусна докрай. Затова започнах отново, от начало­то. След около четиридесет и пет минути, без да достигна пълна релаксация, реших да прекъсна, седнах и повиках спе­циалистката.

Бях полуседнал, пушех цигара и разговарях със специа­листката в продължение на пет до осем минути, после реших да опитам отново. След известно време, прекарано в опити да освободя ухото си от причиненото от електрода неудобс­тво, когато се концентрирах върху ухото си, за да го „вцепе­ня", имах частичен успех. Пак започнах с техниката за час­тична релаксация. На половината път през втората обиколка по шаблона се появи чувството за горещина, съзнанието ми остана будно (или поне така ми се струваше). Реших да опи­там метода на „изтъркулването" (т. е. започнах внимателно да се въртя, точно както се въртите в леглото, използвайки материалното си тяло). Започнах да чувствам, че се обръщам, и при първата мисъл аз наистина движех физическото си тя­ло. Усетих, че се претъркулвам през ръба на походното лег­ло и се стегнах за падането на земята. Щом не се ударих вед­нага, разбрах, че съм се отделил. Излязох от физическото си тяло и се отдалечих през затъмнена стая, после дойдоха два­ма мъже и една жена. „Виждането" не беше съвсем добро, но като се приближавах, се подобри. Жената — висока, тъмно­коса, на около четиридесет, седеше на канапенце или диван. Отдясно седеше мъж. Пред нея и малко вляво бе другият мъж. Всички те бяха непознати за мен. Водеха разговор, който не можех да чуя. Опитах се да привлека вниманието им, но не успях. Накрая доближих и ощипах жената (много нежно) от­ляво, точно под гръдния кош. Сякаш имаше реакция, но не и връзка. Реших да се върна към материалното за ориентация и да започна отново.

Връщането във физическото тяло бе постигнато просто, само с мисъл за връщане. Отворих физическите си очи, всич­ко бе прекрасно. Преглътнах, за да навлажня сухото си гър­ло. Затворих очи и позволих на горещината да бушува, пос­ле използвах същата техника на „изтъркулването". Този път се оставих да долетя до леглото. Снижавах се бавно и чувст­вах, че преминавам през различни кабели за ЕЕГ по пътя ми надолу. Леко докоснах пода, сетне можах да „видя" светли­ната, прокрадваща се през отворената врата към външната стая за ЕЕГ. Като внимавах да не напускам „мястото", ми­нах под походното легло и заплувах из въздуха в хоризон­тално положение, върховете на пръстите ми докосваха пода, за да пазя положението си. Минах бавно през вратата и по­търсих специалистката, но не я намерих. Не беше в стаята от­дясно (контролната стая) и излязох в една силно осветена стая. Огледах се на всички посоки и изведнъж я открих, но не беше сама. От лявата й страна, обърнат с лице към нея, сто­еше един мъж. Тя беше с лице към мен.