Робърт Монро Пътуване извън тялото

Оказа се, че трябва да поема по единствения останал ми път. Стотици опити през всичките дванадесет години, про­дължаващи и сега, извадиха на показ заключения, които из­глеждат неизбежни, макар и несвойствени за условията на обкръжаващата ме среда. В следващите редове тестът ще бъде ваш.

3. За доказателствата

През есента на 1964 година се проведе интересна среща една вечер в Лос Анджелис. Участваха двадесет разнородни психиатри, психолози, главно учени, и моя милост. Тази вечер бе една награда за мен. Целта на срещата бе да се изследват с най-голяма точност и сериозно опитите и преживяванията, които са събрани в настоящата книга. След няколко часа на внимателни и подробни въпроси от страна на учените дойде и моят ред. Зададох само два въпроса:

-Ако вие бяхте преминали през всичко, което преживях, какво бихте направили?

Мнението на мнозинството бе съвсем определено. Повече от две трети бяха убедени, че трябва да се положат всички усилия тези опити да продължат, за да хвърлят светлина и да разширят човешкото познание за самия себе си. Неколцина от учените полусериозно ме посъветваха да изтичам , а не да отида при най-близкия психиатър. (Никой от присъстващите не си предложи услугите.)

Вторият въпрос бе:

- Някой от вас само би ли участвал в опити, които биха довели до създаването на такава необикновена дейност у самия него?

Тук модела малко се промени. Около половината потвърдиха желанието си да участват. Странното е, че в тази група се включиха някои от най-скептично настроените по отношение на истинността на преживяванията. Разбира се, това ми даде възможност да смушкам по-благоразположените към продължителни опити. Когато дойде моментът за гмуркане в студените, непознати води, нека някой друг да го направи. И по много причини не обвинявам тези хора. Ако такава възможност ми се беше открила преди дванадесет години, съмнявам се че щях да бъда доброволец.

Защо все пак групата си направи труда да се събере? От любопитство може би. Или заради очевидния материал, който вече бе събран? Надявам се – второто. Предлагам ви някои от ключовите доклади от бележките, които възбудиха интереса им.
9.октомври 1958г. Следобед
Отново се носех из въздуха с намерението да посетя д-р Бредшоу и съпругата му. Знаейки предварително, че д-р Бредшоу е настинал и е в леглото, мислех че ще го посетя в спалнята му, а в тази стая никога не бях влизал. Ако успеех по-късно да я опиша, щях да документирам посещението си. Отново започна въртенето из въздуха и гмуркането в тунела. Този път се прибави и усещането от изкачване на хълм (къщата на д-р Бредшоу е на около 7 км. От офиса м, на един хълм). Летях над дърветата, а над мен бе светлото небе. Само за миг (в небето?) видях фигура със закръглена човешка форма, изглеждаше облечена в роба и шлем на главата, седеше с ръцете в скута, може би с кръстосани крака като Буда, после избледня. Не зная значението на тази среща. Бе след дълго изкачването на хълма стана трудно и имах чувството, че енергията ме напуска и няма да се справя.

Щом си помислих това, се случи нещо изумително. Усетих съвсем ясно как някой поставя ръка под всяка от мишниците ми и ме издига. Почувствах прилив на усилваща се мощ и се втурнах бързо нагоре по склона. Пристигнах у д-р и г-жа Бредшоу. Те бяха вън от къщи и за момент се сконфузих, тъй като бях стигнал при тях, преди да вляза в къщата. Очаквах д-р Бредшоу да си е в леглото и не можах да си обясня защо е вън от къщата. Облечен бе с лека връхна дреха и шапка, съпругата му бе с черно палто и изцяло в черни дрехи. Идваха срещу мен и аз спрях. Изглеждаха в добро настроение и минаха покрай мен, без да ме забележат, по посока към малка сграда, приличаща на гараж. Летях наоколо пред очите им, махах с ръце, опитвайки се да им привлека вниманието им безрезултатно. Тогава, без да си обръщам главата чух д-р Бредшоу да ми казва: “Е, добре, виждам, че вече не се нуждаеш от помощ.” Мислейки че съм установил контакт, се втурнах към земята и се върнах в офиса си. Пъхнах се в моето тяло и отворих очи. Всичко бе точно така, както го бях оставил. Вибрациите все още бяха там, но чувствах, че за един ден ми е напълно достатъчно.

Важни последици: Същата вечер телефонирахме на д-р и г-жа Бредшоу. Не казах нищо повече, освен да ги попитам къде са били между четири и пет часа същия следобед. (Жена ми, след като чу за посещението ми, категорично отхвърли възможността да се е случило. Не било възможно, защото д-р Бредшоу бил болен и на легло.) Зададох този обикновен въпрос на г-жа Бредшоу. Тя потвърди, че някъде около четири и двадесет, и пет часа те са се разхождали около къщата към гаража. Тя е отивала да пощата, а д-р Бредшоу решил, че малко свеж въздух може би ще му е от полза. Облекли се и тръгнали. Тя знаеше времето, защото го провери, сравнявайки с времет когато са пристигнали в пощата. Станало е в пет без двадесет.Разстоянието от тяхната къща с кола е грубо петнадесет минути. Аз самият се върнах в офиса си, след посещението си у тях, приблизително в четири и двадесет и седем. Попитах ги с какво са били облечени. Г-жа Бредшоу потвърди, че е била облечена в черна широка пола и червен пуловер, а отгоре носела черно палто. Д-р Бредшоу е бил облечен с палто в светъл цвят и лека шапка. Все пак те нито ме бяха “видели”, нито пък са усетили присъствието ми.

Д-р Бредшоу въобще не си спомни да ми е казвал нещо. Най-важното от всичко бе, че очаквах да го заваря в леглото, но това не стана.

Твърде много бяха съвпаденията. Не бе от значение да доказвам това на когото и да е. Само на себе си. Този случай ми доказваше, наистина за първи път, че има нещо много повече от това, което официалната наука – и психиология, и психиатрия позволява. Беше повече от умопомрачение, травма или халюцинация. А аз се нуждаех повече от всеки друг от някаква форма на доказателство, сигурен съм. Това беше проста и обикновена, но незабравима случка.

При това посещение при д-р Бредшоу и съпругата му времето на визитата съвпада с физическото събитие. Факторът на халюцинацията и самовнушението е негативен. Очаквах да видя д-р Бредшоу в леглото у тя, но не успях, и бях объркан от несъвпадението. Ето идентичните описания с условията на действителните събития:

Местонахождението на д-р Бредшоу и съпругата му.

Относителното положение на двамата един спрямо друг.

Действията им.

Облеклото им.

Възможност за несъзнателно предварително познание, поради по-предишно наблюдение на горните обстоятелства:

Отрицателно – нямах информация за промяна в плановете им, нито пък за навиците им да посещават пощенската станция и по кое време става това.

Неопределени, най-малкото не съм забелязал кой върви пръв, когато съм бил в съзнание.

Отрицателни, предварително не съм знаел ходенето им до гаража по такъв начин.

Неопределени. Може би съм ги виждал в подобни дрехи, но очаквах да видя само единия от тях(д-р Бредшоу) с пижама.

3 май 1959 г. Сутрин

Важни последици: Същата вечер посетих едни приятели – г-н и г-жа Егню Бансън, в дома им. Те отчасти бяха запознати с моите “дейности”. Хрумна ми внезапно, че сутрешната случка имаше нещо общо с тях. Попитах за сина им и те го повикаха в стаята и го попитаха какво е правил тази сутрин между осем и половина и девет часа. Отговори, че е отивал на училище. Попитан по-подробно да разкаже какво точно е правил, докато е отивал на училището, той отговори, че е подхвърлял във въздуха баскетболната си топка и я е хващал. (Независим че го познавах добре, аз не знаех че момчето се интересува от баскетбол, макар че това би могло да се предположи.) След това рещих да поговоря за товаренето на колата. Г-н Бансън бе изумен. Както ми каза, точно по това време е натоварвал генератор “Ван де Граф” на задната седалка на колата си. Генераторът бил огромно, тромаво устройство с колела, електромотор и поставка. Той ми показа устройството. (Странно бе да се види нещо физически, след като си го наблюдавал само от Второто тяло.) След това им разказах за масата и огромните бели карти. Жена му се развълнува от последното. Изглежда че за пръв път от две години, защото всички се бяха събудили късно, тя бе донесла сутрешната поща на масата по време на закуска и им раздаваше писмата , разпределяйки пощата. Големи бели карти за игра! Те бяха много възбудени от този случай и съм сигурен че не ми се подиграваха.

При това сутрешно посещение у г-н Бансън и семейството му времето на визитата съвпада с действителните събития. Халюцинациите, причинени от самовнушение, не биха могли да се случат. Не съм имал съзнателно намерение да посетя семейство Бансън, макар че подсъзнателни причини са възможни.

Идентични описания с условия на действителните събития:

Синът, вървящ по улицата, подхвърляйки си топка във въздуха. Г-н Бансън при колата. Действията на г-н Бансън до колата. Устройството, което той има при колата. Действията на г-жа Бансън на масата, раздаването на “картите”.

Размер на картите и белият им цвят. Съдовете на масата.

Възможности за несъзнателно предварително познание чрез по-предишни наблюдения за горното:

Отрицателно, не съм знаел за интереса на сина му към баскетбола, както и не съм имал съзнание за основните му интереси.

Отрицателни, не съм знаел предварително за сутрешната дейност на г-н Бансън при колата, а описаните действия не са част от обикновените му дейности.

Отрицателни, както бе отбелязано, такива действия не са рутинни, т.е. товаренето на колата не се прави всяка сутрин по правило. В такъв случай те не биха могли да са част от предварително наблюдаван шаблонен навик на г-н Бансън.

Неопределени, възможно е да съм виждал и по—рано устройството, но не и на отбелязаното място. Отрицателни, не са част от предварително видяно, което съм си спомнил, тъй като г-жа Бансън не е имала навика да действа по този начин. Разпределянето на сутрешната поща върху масата за хранене е необикновено събитие. Отрицателни, според току-що споменатите причини. Към липсата на такъв навик да се сортира пощата на масата за хранене може да се прибави и липсата на каквото и да е тълкуване на действието само по себе си. Неопределени, предварително наблюдение би могло
да се прибави в този случай по отношение на семейство Бан-
сън, тъй като писателят е закусвал там няколко пъти.

10 декември 1960 г. Нощ

Трябва да разкажа случая съвсем подробно, защото ре-зултатите бяха противоположни на очакванията ми. В опи­тите си да получим отговори където и да е, успяхме да се свържем с г-жа М., която в най-общ смисъл притежаваше си л ата на медиум. Имах и все още продължавам да имам най-добро мнение за нея като личност — много мила и об-щителна. Независимо от това, след двете „бдения", в които взехме участие, аз си тръгвах с определеното убеждение, че г-жа М., макар и много искрена, разиграваше някаква фор-ма на раздвоение на личността, когато изпадаше в транс. „Си-лите", които обсебваха тялото й и говореха чрез нейните глас-ни струни, за мен бяха ни повече, ни по-малко проява на то-ва. Не мислех, разбира се, че г-жа М. умишлено създава та-зи илюзия, но то ставаше като резултат от самовъзбуденото ипнотично състояние и тя наистина нямаше понятие за случ-ващото се. Сигурен бях, че г-жа М. по никакъв начин не се опитва да „симулира". Тя не бе и не е такъв тип човек.

У мен остана съмнение, защото, когато зададох на ней­ните „водачи" (силите, които я направляваха — починалия й съпруг и един американски индианец) определени въпроси и те заговориха чрез нея, получих уклончиви отговори. Най-. доброто, до което се добрах, бе: „Ще разкриете интересува­щото ви чрез вашите собствени източници." За мен стана яс­но, че така ме лишават от отговор, който може да бъде по­лучен по друг начин. Важно е да споделя, че изразих крайния си скептицизъм по отношение на г-жа М. и нейните водачи. Р.Г. — приятел на г-жа М., предложи да се опитам да „посетя" един сеанс на г-жа М., който щеше да се проведе в един нюйоркски апартамент в петък през нощта (миналата нощ). Съгласих се отчасти, защото наистина не бях сигурен, че бе възможно. Честно казано, в петък през нощта срещата се изплъзна от съзнанието ми (най-малкото, доста е любо­питно).

И ето какво се случи. След една нормална вечер вкъщи съпругата ми и аз си легнахме около единайсет и половина. Жена ми заспа почти веднага или поне аз останах с такова впечатление от нейното равно и дълбоко дишане. Както си лежах, очевидно съвсем отпуснат и може би полузаспал, из­веднъж почувствах студенина и космите по врата ми настръх­наха. Огледах се в полутъмната стая, изплашен, макар и край­но очарован. Не знаех какво очаквам, но до вратата, водеща към хола, стоеше бяла фигура, приличаща на дух. Наистина приличаше на традиционната фигура на дух — около 1,83 м висока, както си стоеше там, облечена с широка, свободно падаща материя, като хартия, драпирана от главата до пода. Едната ръка опипваше дръжката на страничната каса на вра­тата.

Бях крайно изплашен и не можех да свържа фигурата с нищо, което бях направил. В момента, в който тя започна да се движи към мен, аз се свих и в същото време почувствах, че трябва да видя какво ще стане. Почти веднага две ръце зат­вориха очите ми, така че не можех да видя нищо. Независи­мо от страха си, дърпах ръцете, докато накрая фигурата, при личаща на дух, се настани до леглото ми, на около тридесет сантиметра от мен. След това някой подхвана горната част на ръцете ми съвсем внимателно и аз започнах да се изхлуз­вам от леглото. Успокоих се, защото очевидно каквото и да бе това, то бе приятелски настроено. Престанах да се боря и съпротивявам.

Веднага почувствах, че се движа и ние (вече разбрах, че бяха двама, по един от всяка страна) изведнъж се оказахме над малка стая и като че ли я наблюдавахме от тавана. До­лу в стаята имаше четири жени. Погледнах съществата от две­те ми страни. Едното бе рус мъж, другото — тъмнокос, поч­ти ориенталски тип. И двамата изглеждаха съвсем млади, в началото на двадесетте си години. Те ми се усмихваха.

Казах им, че трябва да извинят поведението ми, тъй ка­то не бях сигурен какво правя. След това литнах към единс­твеното празно място и седнах на стола. Висока, огромна же­на с тъмен костюм седеше срещу мен. Жена в нещо като бя­ла роба до глезените заемаше мястото до мен. Другите две бяха неясни. Женски глас попита дали ще си спомня, че съм бил там, и аз я уверих, че със сигурност ще го направя. Дру­га жена каза нещо за рак, но това бе всичко, което успях да доловя.

После една от жените (тази в тъмния костюм) се приб­лижи и се настани върху страничната облегалка на стола ми . и се отпусна точно върху мен! Не почувствах теглото й, но по някаква причина тя стана изведнъж. Избухна смях, но мозъ­кът ми бе зает с други неща. Очевидно контактът с жената, която седна върху мен, промени нещата. Точно в този мо­мент чух мъжки глас да казва: „Мисля, че той бе навън дос­татъчно дълго, по-добре да го върнем."

Раздвоих се от желанието да си отида и да остана, но не спорих. Почти внезапно си легнах обратно в леглото и това бе всичко. Жена ми е била будна през цялото време. Тя твър­деше, че последователно съм пъшкал, скимтял и стенел, и ся­каш почти не съм дишал. Друго освен това тя нито бе видя­ла, нито пък чула. Само дето нашата котка, заспала в стая та, се събудила и била разтревожена. Убеден съм, че и аз бих се тревожил, ако трябваше да преживея всичко това.

„Срещата" очевидно изискваше проверка и за това теле­фонирах на Р. Г. Така открих няколко неща. Първо — има­ло е четири жени на сеанса. По мое настояване те отново се събраха в същия апартамент (много малка стая), носейки съ­щото облекло. Жената с тъмния костюм бе с идентична кон­струкция на видяното от мен и тя непредпазливо „седна" на стола, запазен за мен. Това се бе случило късно вечерта, след единадесет и половина, когато вече сеансът отдавна е бил свършил и четирите са седели около масата и са разговаря­ли. Високата жена скочи от „моя" стол, когато останалите извикаха „Не сядай върху Боб!" Разсмяха се на шегата. Една от другите жени бе носила дълга домашна бяла дреха. Думи­те, отнасящи се до това дали ще си спомня случая, не бяха произнесени на глас (отново тази свръхмисловна комуника­ция?). Но една от жените твърдеше, че работи в „Кенсър Ме-мориал Хоспитал" (Болница за ракови заболявания) и на дру­гия ден. Бях срещал другите две жени и преди ,— г-жа М. и Р. Г., но двете, описани тук, ми бяха непознати тогава. Чети­рите жени, облеклото на двете, конструкцията на едната, ся­дането на стол, сядането върху мен и скачането от стола, сме­хът, малката стая, споменаването на думата „рак" - това бя­ха твърде много съвпадения дори за мен и извън способност­та ми да халюцинирам толкова вярно. Убеден съм.

Но двамата мъже... Дали наистина г-жа М. се свързва с починалия си съпруг и някакъв индианец? Не зная нищо по­вече, освен че е бил рус! Трябва да съм по-малко скептичен и с по-широки възгледи по отношение на г-жа М.

При посещението в апартамента времето съвпада с фи­зическото събитие. Сам о внушителната халюцинация, неопре­делена като идея за пътуване, може да е била запомнена не­съзнателно, въпреки че съзнателно такъв опит не е бил пра­вен. Идентични описания с условията на действителните съ­бития:

1. Размер на стаята.

Брой на присъстващите жени — четири.

Празен стол.

Облекло на двете жени.

Споменаването на „рак".

Хрумване на жената, седяща в стола.

Смях от страна на групата.

Възможности за подсъзнателно предварително знание посредством по-ранно наблюдение на горното:

Отрицателна. Не съм посещавал апартамента преди,

Неопределени. Р. Г. можеше да разкрие, че са покане­

Отрицателна. Идеята за празния стол е хрумнала на

Отрицателна. Никога не съм срещал жените, нито пък

Отрицателна. По гореспоменатите причини. Не бих

Отрицателна. Действието не бе планирано:

Отрицателна. Реакцията на другите бе спонтанна.

15 август 1963 г. Следобед

Успешен опит след дълга почивка! Р. У., делова жена, която познавам доста добре от дългогодишна съвместна ра­бота, и близка приятелка, запозната с „дейността" ми (но все още някак скептично настроена и въпреки особеното й неже­лание да участва), бе извън града през седмицата. Прекарва­ше отпуска си на крайбрежието на Ню Джърси. Други под­робности около нейния престой не знаех. Нито пък й съоб­щих за планирания от мен опит, просто защото не бях мис­лил за това до днес (събота). Този следобед си легнах, за да подновя експериментирането, и реших, че ще направя голя­мо усилие „да посетя" Р. У. там, където беше. (Първо прави ло на моя случай винаги бе, че най-големи са успехите ми, когато посещавам добре познати ми хора и тази възможност не ми се удава много често.) Около три часа следобед си лег­нах в спалнята, използвайки метода за релаксация.* Почувс­твах горещината (много силни вибрации) и тогава започнах усилено да концентрирам мисълта си върху желанието „да отида" при Р. У.

Появи се познатото усещане за движение през лека синя мъглявина и тогава попаднах в нещо като кухня. Р. У. бе сед­нала вдясно на стол. В ръката си държеше чаша. Гледаше към лявата ми страна, където две момичета (на около седемнаде­сет — осемнадесет години, едната блондинка, а другата брю­нетка) също седяха — всяка с чаша в ръка, пиейки нещо. И трите си говореха, но не можех да чуя какво казваха.

Първо застанах точно пред двете момичета, но не успях да привлека вниманието им. После се обърнах към Р. У. и я попитах дали знае, че съм там.

— О, да, зная, че си тук — отговори тя (наум, или по ме­

Попитах дали е сигурна, че ще си спомни за моето пре­биваване там.

— Да, определено ще си спомня — каза Р. У., участвай­
ки едновременно в устния разговор.

Исках да бъда сигурен, че тя наистина ще си спомни, за това продължих да я притеснявам.

— О, няма нужда да го правиш, ще си спомня — каза Р.
У. припряно.

Настоявах, че трябва да съм сигурен, и затова прибли­жих и я ощипах съвсем нежно, както си мислех. Ощипах я от­страни над бедрото, точно под гръдния кош. Тя доста силно извика „Ох", а аз се отдръпнах назад, защото бях малко из­ненадан. Наистина не очаквах, че ще мога в действителност

Отбелязаната с получерен шрифт терминология е обяснена в Краткия речник накрая. (Бел. пр.)

да я ощипя. Доволен, че все пак успях да направя някакво впечатление, обърнах се и напуснах. Помислих си за матери­алното и се върнах почти мигновено. Станах (физически!) и отидох при пишещата машина, където съм и сега. Р. У. няма да се върне преди понеделник и тогава ще определя дали съм осъществил контакт или е бил друг неопределим пропуск. Време на завръщане — три и тридесет и пет.

Важна последица: Беше вторник, след съботата на опита. Р. У. се върна вчера на работа. Попитах я какво е правила в събота следобед между три и четири часа. Знаейки причина­та за моя въпрос, тя каза, че трябва да си помисли за това и ще ме уведоми във вторник (днес). И ето какво ми разказа днес:

В събота между три и четири часа е бил единственият промеждутък от време, когато не е имало тълпи от хора в крайморския й котедж, където е прекарала отпуска си. За пръв път е била сама с племенницата си (тъмнокоса, около осем­надесетгодишна) и приятелка на племенницата (горе-долу на същата възраст, блондинка). Намирали са се в кухненската част на котеджа от около три и петнадесет до четири часа -тя е пийвала нещо леко, а момичетата - кока-кола. Не са правили нищо друго, освен да седят и си приказват.

Попитах Р. У. дали не си спомня и нещо друго, и отго­ворът й бе „Не". Разпитах я по-настойчиво, но тя не си спом­ни нищо друго. Накрая, загубил търпение, я попитах дали не си спомня за ощипване. По лицето й премина голямо удив­ление.

Ти ли беше това? — Погледна ме втренчено за момент,

Седях си и си приказвахме с момичетата — каза Р. У-,

Извиних се, че съм я ощипал толкова силно, и тя изтръг­на от мен обещание, че ако отново правя такова нещо, ще опитам друго, вместо да я щипя толкова силно.

В този епизод времето съвпада с истинското събитие. Ха­люцинация под въздействие на самовнушение — неопределе­на, докато стремеж по мое желание би могъл да се предпо­ложи. Също и предварително познание на мястото, където се намира Р. У. изобщо по това време. Идентични описания за­едно с условията на действителните събития: