Раздел ІV Обезщетения по чл.74 от Закона за защита от дискириминация

Раздел ІV Обезщетения по чл.74 от Закона за защита от дискириминация

53. Решение от 5.11. 2009 г. по гр.д. 469 /2009 на Габровски районен съд

          Процесуалния представител на ответното дружество оспорва предявените иск за неимуществени вреди по размер и не оспорва искът за имуществени вреди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на които съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представено Решение № 162 от 2008г. на Комисията за защита от дискриминация с което комисията е установила ПЪРВО ,че спрямо ищеца К.Д.К. и съпругата му Е.К.  е извършено “преследване” и “тормоз” на работното място по смисъла на чл.5 във вр. с параграф 1, т.1 и т.3 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация при упражняване на правото на труд от страна на работодателя А.С., управител на “О..П.. Т..” ЕООД-Г.. Приели са, че работодателят е предприел дискриминационни действия след като ищеца и съпругата му са предприели действия по Закона за защита от дискриминация. Дискриминацията се изразявала още в преместване на ищеца на длъжността “водач на автобус” обаче по-малко местен, изразявали се в склоняване на 8 автобусни шофьори в изготвяне на декларация  за несъгласие за работа с ищеца на съчленен автобус, изразявала се също в склоняване на 11 шофьори и кондуктори да подпишат декларация за това, че са подведени от ищеца да подпишат колективна жалба до Комисията за защита от дискриминация, изразяващи се в намаляване на възнаграждението на съпругата на ищеца. Комисията е установила, че в резултат на посочените по-горе действия е накърнено достойнството на ищеца и е създадена обидна и враждебна за него среда на работното място.

Решението на Комисията по Закона за защита от дискриминация е потвърдено с Решение № 435 от 12.01.2009 г. на ВАС. До провеждане на първото по делото съдебно заседание се установи, че решението на ВАС е обжалвано пред пет членен състав на ВАС и е влязло в сила.

По делото бе изслушана св. Е.К. - съпруга на ищеца. Свидетелката разказа, че дискриминацията по отношение на съпруга и през периода 2006-2007 г. се изразявала в това, че работодателя му определял по-ниско трудово възнаграждение спрямо другите работници, а по-късно го преместил и на длъжност ”работник по чистотата”. Свидетелката сподели, че и тя също работи в ответното дружество и поради това е била свидетел, че в резултат на дискриминационните действия от работодателя по отношение на съпруга и останалите работници шушукали зад гърба му, присмивали му се, а ищеца се чувствал неудобно, изпитвал вътрешна болка и авторитета му бил подронен. Нощем се стряскал на сън. Живеел в постоянен психически стрес за това, че всеки нов работен ден му предстоят неприятности, този психически стрес се отразил и на здравето му. Вдигал високо кръвно налягане и се изострило кожното му заболяване-псориазис, получил и болки в очите. Свидетелката разказа още, че ищеца се притеснявал и от това, че управителя С. дискриминира и нея  поради това, че му е съпруга.

По делото бе изслушана св. Е.М.- колежка на ищеца. Свидетелката разказа, че в резултат на дискриминационните действия на работодателя, ищеца бил много зле емоционално. Когато бил преместен на длъжността “метач”, колегите му се отдръпнали от него, станали враждебни и му се подигравали. Ищеца видимо отслабнал, ходел на лекар поради проблеми с кръвното налягане и се чувствал предаден като синдикален лидер след като е защитавал интересите на работниците.

По делото бе изслушана съдебно медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р Рачев. Вещото лице след като е проучило медицинската документация касаеща ищеца дава заключение ,че ищеца страда от хипертонична болест от 2002 г.  и твърди, че стресогенните ситуации и хроничното психическо напрежение оказват  негативно   влияние  върху хода на заболяването. Вещото лице счита, че е възможно да има пряка връзка между причинените дискриминационни действия спрямо ищеца и повишаване на артериалното му кръвно налягане. Вещото лице е установило, че ищеца страда от глаукома и, че е установено запушване на евстахиевата тръба, но счита, че тези заболявания нямат връзка със стресогенната ситуация в която е бил изпаднал ищеца. Вещото лице е установило, че ищеца страда от псориазис от 1998 г. Стресогенните фактори можело както да отключат така и да влошат това заболяване поради което можело да се приеме, че има причинна връзка между стреса изживян от ищеца и влошаването на това кожно заболяване. Заключението не е оспорено от страните и съдът го цени като правилно, обосновано и законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по делото се налагат следните правни изводи.

Производството е по чл.74 ал.1 от Закона за защита от дискриминация.

По делото не е спорно, че ищеца  е работник по трудово правоотношение в ответното дружество и работи в дружеството повече от 10 години.

От представеното Решение № 162 от 2008г. на Комисията за защита от дискриминация се установява, че комисията по жалба на ищеца е установила четири вида дискриминационни действия през периода 2006-2007 г. по отношение на ищеца, осъществявани от неговия работодател “О..П.. Т..” ЕООД-Г. с управител А.С. По-горе подробно са описани четирите вида дискриминационни действия. Ищеца претендира  за обезщетение от 5000 лева за претърпени неимуществени вреди по първото от тях, 4000 лева неимуществени вреди и  и 1440 лева имуществени по второто от тях, 2000 лева неимуществени вреди по третото от тях и 2000 лева неимуществени вреди по четвъртия от тях.

В това производство ищеца следва да докаже, че спрямо него са били предприети дискриминационни действия от ответника. Тези действия са установени с Решение на комисията за защита от дискриминация поради което съдът следва да ги приеме за безспорно установени и не следва да събира нови доказателства за наличието на такива.

Съдът обаче констатира, че установените дискриминационни действия обозначени в настоящото решение като трети вид се включват в дискриминационните действия от втория вид. Това са действията касаещи ограничаване на информацията от страна на работодателя свързана с действащия в дружеството КТД и лишаване на ищеца от възможност за присъединяване към него. Следователно съдът приема, че по констатации за дискриминация от втория и трети вид /така както са описани по-горе/ ищеца прететндира за общата сума от шест хиляди лева.

При това положение съдът приема, че работодателя в лицето на ответното дружество в периода 2006-2007 г. година е осъществил срещу ищеца дискриминационни действия представляващи: извършено “преследване” и “тормоз” на работното място, пряка дискриминация на основа “упражняване правото на труд”, чрез “подбуждане към дискриминация”.

От показанията на разпитаните свидетели и от заключението на съдебно-медицинската експертиза безспорно се установи, че в резултата на дискриминационните действия на работодателя ищеца е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в изпитване на “вътрешна болка”, постоянно безпокойство, страх от  следващия работен ден и от предстоящи неприятности. Ищеца се чувствал зле поради това, че работи като метач и от подигравките и шушукането на колегите, чувствал се предаден. В резултат на това се обострили заболяванията му хипертонична болест и псориазис.

При това положение съдът намира, че предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди претърпени в резултата на дискриминационни действия на работодателя се явява основателен и доказан по основание .

Съдът преценявайки в съвкупност събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца морални вреди счита, че ще е житейски справедливо и законосъобразно работодателя да бъде осъден да му заплати сумата от 5000.00 лева за извършени дискриминационни действия изразяващи се в “преследване” и “тормоз” на работното място по смисъла на чл. 5 във вр. с параграф 1, т.1 и т.3 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация при упражняване на правото на труд и представляващи  предприемане от работодателя на дискриминационни действие след като ищеца и съпругата му са предприели действия по Закона за защита от дискриминация, преместване на ищеца на длъжността “водач на автобус” обаче по-малко местен, склоняване на 8 автобусни шофьори за изготвяне на декларация  за несъгласие за работа с ищеца на съчленен автобус,  склоняване на 11 шофьори и кондуктори да подпишат декларация за това ,че са подведени от ищеца да подпишат колективна жалба до Комисията за защита от дискриминация.

Съдът намира, че ще е житейски справедливо и законосъобразно работодателя да бъде осъден да  заплати на ищеца  сумата от 3000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради извършена пряка дискриминация на основа “упражняване правото на труд” по смисъла на чл.4 ал.2 във вр. с чл.4 ал.1 от ЗЗД, като същия бил по-неблагоприятно третиран от страна на работодателя чрез едностранно изменение на мястото и характера на работа, като бил преназначен на длъжност “работник по почистването” за срок от 45 дни,  по-ниско увеличение на трудовото възнаграждение на ищеца за положен равностоен труд за периода 2006-2007 г.,  извършване на проверка в дома на ищеца по време на отпуск по болест и изискване на писмени обяснения,  налагане на дисциплинарно наказание при не налагане на наказание на друг работник за същото дисциплинарно нарушение,  публично огласяване на колективната жалба от 31 работници до Комисията с изрично подчертаване на името на съпругата на ищеца, непредставяне на ищеца на информация относно действащия КТД и ограничаване на възможностите му да се включи в него. По делото безспорно се установи, че вследствие на горните дискриминационни действия ищеца е претърпял и имуществени вреди изразяващи се в получаване на по-ниско трудово възнаграждение. Ищеца претендира за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1440.00 лева и ответника признава този иск по размер. Следоватлено ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1440.00 лева имуществени вреди.

Съдът намира, че  работодателя не следва да бъде осъден да  заплати на ищеца  сумата от 2000 лева за дискриминационни действия изразяващи се в “подбуждане към дискриминация” тъй като по делото не се събраха доказателства за вредите които ищеца е претъпял от тези дискриминационни действия .

При това положение искът за претърпени от ищеца неимуществени вреди от общата сума от 5000.00 лева. Следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски от 1000.00 лева съобразно уважената част от исковете.

Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважените искове от 377.60 лева, както и да заплати по сметка на РС-Г. направените по делото разноски от 150.00 лева за експертиза.

Поради изложеното съдът

ОТХВЪРЛЯ искът предявен от К.Д.К. с ЕГН ********** ***, чрез “Адвокатско дружество Н.М. и съдружници” представлявано от адв.И.Ж. ***  срещу  “О..П.. Т..” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул.”........., представлявано от управителя К.П.Е. за сумата от 5000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН  на осн. чл. 74 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА  “О..П.. Т..” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул.”........., представлявано от управителя К.П.Е. да заплати на К.Д.К. с ЕГН ********** ***, чрез “Адвокатско дружество Н.М. и съдружници” представлявано от адв.И.Ж. *** сумата от 1000.00 лева / хиляда лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА  “О..П.. Т..” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул.”........., представлявано от управителя К.П.Е. да заплати  по сметка на РС-Г. държавна такса от 377.60 лева / .

 ОСЪЖДА  “О..П.. Т..” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул.”........., представлявано от управителя К.П.Е. да заплати  по сметка на РС-Г. сумата от 150.00 лева разноски по делото.

Решението да се обяви в публичния регистър на съдебните решение при РС-Г..

Препис от решението след обявяването му в регистъра да се връчи на страните.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в  срок две седмици от съобщението до страните, че е изготвено.

54. Решение № 34 от 18.03. 2010 г. по гр.д. 39 /2010 на Габровски окръжен съд

В законният срок решението на районният съд е обжалвано от “О..П.. Т..” ЕООД ***, като неправилно в частта, в която предявените искове са уважени. Съдът  не обсъдил основанието, на което бил уважен иска - чл. 74, ал. 1 от ЗЗД. Жалбоподателят счита, че  правното основание на иска се намира в разпоредбите на непозволеното увреждане уредени в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Доколкото в решението на КЗД е прието, че е налице дискриминационно поведение, то било установено, че това поведение е извършено от физическо лице, поради което счита, че отговорността следва да се търси не от дружеството ответник, а от конкретното физическо лице извършило дискриминацията. На следващо място, съдът неправилно определил размера на присъденото обезщетение. Жалбоподателят счита, че не били доказани реално търпени от ищеца вреди. Не били ангажирани доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че като резултат от дискриминационното поведение спрямо ищеца, той  е получил визираните в исковата молба заболявания, от които е търпял болки и страдания. Съдът обсъдил в мотивите приетата по делото съдебно медицинска експертиза, но я интерпретирал неправилно. Не било отчетено категоричното становище на експерта, че заболяванията на ищеца са съществували и преди твърдяното дискриминационно отношение.

Претендира се алтернативно: обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени или изменение на решението в частта относно уваженият размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишено и присъждане на същото в значително по-нисък размер.

Ответника по жалба оспорва същата. Счита, че оплакването в жалбата за неправилно определено правно основание, а от там и за неправилно конституиране на ответника като страна в процеса за неоснователно, тъй като във влязлото в сила решение на КЗД бил посочен нарушителя, а именно работодателя на ищеца, който бил конституиран като ответник в настоящия процес. Счита, че размера на обезщетението за неимуществени вреди е правилно определен, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. По отношение присъдените имуществени вреди счита, че жалбата е неоснователна, тъй като пред първоинстанционния съд жалбоподателят признал този иск. Моли решението да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена.

Окръжният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно, с влязло в сила Решение № 162/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация е прието за установено, че спрямо К. от неговия работодател “О..П.. Т..” ЕООД ***, са осъществени четири вида дискриминационни действия през периода 2006 – 2007 г. В исковата си молба, той е конкретизирал претенциите си, като е посочил, че за първото от тях претендира сума за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., по второто претендира сума за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. и сума в размер на 1440 лв. имуществени вреди, за третото и четвъртото дискриминационни действия претендира имуществени вреди в размер по 2000 лв. за всяко.

 След обстоен анализ на доказателствата по делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че третата заявена от ищеца претенция, която се изразява в неблагоприятно третиране при упражняване на регламентираното право на работниците за информиране по отношение на КТД и възможностите за присъединяване към него, се съдържа в първата заявена такава, а именно “преследване” и “тормоз” на работното място. При тези констатации, правилен се явява и извода на съда, че ищецът следва да бъде обезщетен за три групи дискриминационни действия, изразяващи се в: - “преследване” и “тормоз” на работното място, пряка дискриминация на основа “упражняване правото на труд” и “подбуждане към дискриминация”.

Обосновано първоинстанционният съд е приел на основание събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели и заключението на съдебно-икономическата експертиза, че в резултат от дискриминационните действия, приети за такива в решението на КЗД, ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в изпитване на “вътрешна болка”, постоянно безпокойство, страх от следващия работен ден и от предстоящи неприятности, както и изпитаното неудобство от това, че работи като метач и от подигравките и шушукането на колегите породени от този факт. В резултат на изпитаните негативни емоции се обострили и съществувалите у него към този момент заболявания – хипертонична болест и псориазис. Правилно е прието от съда, че е налице причинна връзка между противоправните действията на ответника /извършени чрез неговият управител/ и настъпилите за К. вреди от непозволеното увреждане.

Обосновано, на база събраните доказателства и тяхната правилна интерпретация, първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца съобразно изложеното по-горе е доказана по основание.

В резултат от дискриминационни действия изразяващи се в “преследване” и тормоз” на работното място по смисъла на чл. 5, във вр. с §1,т.1 и т.3 от ДР на Закона за защита от дискриминация при упражняване правото на труд, чрез извършване пряка дискриминация на основа “упражняване правото на труд” по смисъла на чл. 4, ал.2 във вр. с чл. 4,ал.1 от ЗЗД  К. е търпял болки и страдания, които са установени от доказателствата по делото и представляват претърпени от него неимуществени вреди.  

 Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на ГОС  намира иска за основателен до размер от 3000 лева за дискриминационните действия спрямо ответника представляващи: “преследване” и тормоз” на работното място и  “упражняване правото на труд”. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.  При определяне размера й, следва се съобрази обстоятелството, че срещу К. съответни действия във връзка с дискриминация на основа “упражняване правото на труд”, както и такива представляващи “тормоз” и “преследване” на работното място са осъществявани  през  не особено дълъг период от време – една година. Естествено е от житейска гледна точка, през този период, в който спрямо него са били извършвани дискриминационни действия К. да е изпитвал несигурност и притеснения,  в резултат  на които да са се обострили неговите заболявания и той да е търпял неудобства, болки и страдания.

Съобразявайки тези факти, съдът намира искът за основателен и доказан в размер на сумата 3000 лева.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение извършеното спрямо ищеца дискриминационно действие изразяващо се в “подбуждане към дискриминация” по делото не са представени доказателства за претърпените от ищеца вреди, пряка и непосредствена последица от това действие и не е присъдил претендираното за него обезщетение.

С оглед на горните установявания, въззивният съд намира, че районният съд неправилно е определил размера на обезщетението на 8000 лв. Този размер е необосновано завишен и не отговаря точно на претърпените от К. неимуществени вреди. С оглед на изложеното, съдът намира, жалбата за основателна в частта, в която се твърди, че размера на присъденото обезщетение е необосновано висок.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал неточност при определяне правното основание на иска, като го е квалифицирал по чл. 74, ал.1 от ЗЗД. Настоящият състав намира, че предявените искове са с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация. Тази неточност обаче, не се е отразила върху правилността на решението, поради което същото не следва да бъде отменено изцяло, а съобразно изложеното по-горе.

Неоснователен е довода на жалбоподателя, че искът неправилно е насочен спрямо ответното дружество. Видно от приложеното по делото решение на КЗД, че са приети за установени дискриминационни действия, които са извършени от работодателя на ищеца – ответното дружество. Следователно, пасивно легитимиран по иска е именно дружеството работодател и иска срещу него е правилно предявен.

Съдът намира за неоснователна жалбата на “О..П.. Т..”ЕООД *** в частта, относно присъдените имуществени вреди. В тази част исковата молба  и доказателствата не са били оспорени. Предявеният иск е доказан, поради което  не са налице основания за отмяна на решението.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца К. е присъдено обезщетение над сумата от 3000 лв.,  като иска в отменената част бъде отхвърлен поради недоказаност, както и в частта за  държавната такса за сумата над 176 лв.

            Водим от горното, съдът

 

ОТМЕНЯВА Решение № 431/05.11.2009 г., постановено по гр.д. № 469/2009 г. на Габровският районен съд, В ЧАСТТА, с която “О..П.. Т..” ЕООД *** е осъден да заплати на К.Д.К. *** обезщетение за неимуществени вреди причинени от дискриминационни действия установени с Решение № 162/2008 г. на КЗД на РБ за сумата над 3000 лв. /три хиляди лева/ на осн. чл. 74, ал.1 от ЗЗД,  както и в  ЧАСТТА, с която е осъден да заплати държавна такса над 176 лв. /сто седемдесет и шест лева/, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.К.,*** против “О..П.. Т..” ЕООД *** иск за заплащане на обезщетение за  претърпени неимуществени вреди причинени от дискриминационни действия установени с Решение № 162/2008 г. на КЗД на РБ за сумата над 3000 лв. и до размер на 8 000 лв., на основание чл.49 Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, като неоснователен и недоказан.

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 431/05.11.2009 г., постановено по гр.д. № 469/2009 г. на Габровският районен съд в останалата част, като изменя правното основание от чл. 74, ал.1 ЗЗД на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 74, ал.1 ЗЗД.

  Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от  връчването му на  страните.

55.Решение от 03.04.2009г. по адм.дело № 1658/2008г. по описа на Административен съд- Варна

Поради тези обстоятелства ищцата иска ответникът да бъде осъден да и заплати: обезщетение за неимуществени вреди в размер от 26 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2005г. до окончателното изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на 10238,86лв., обезщетение за забава на обезщетението за имуществени вреди в размер на 1007,92 лв. - за времето от януари 2006г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата за имуществени вреди от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът - Община В., чрез своя процесуален представител, оспорва допустимостта на производството и счита, че искът следва да бъде предявен по отношение на Община В. в качеството й на юридическо лице, явяващо се работодател на членовете на конкурсната комисия. По съществото на спора изразява становище, че искът е недоказан по основание и размер, поради което моли съдът да я отхвърли претенцията на ищцата като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2005г. е проведен конкурс за длъжността "Старши експерт към Регионален експертно-консултантски и информационен център "Ч." към Община В., в който е участвала ищцата.

С решение № 27 от 12.06.2006г. на Комисията за защита от дискриминация е признато за установено, че е налице нарушение по чл. 4 и чл. 11, ал.1 от ЗЗСД по признак „увреждане" от страна на Главния секретар на Община В. г-н М. К. и г-н Е. Ч. - председател на комисията по провеждане на конкурса, поради факта, че не са изпълнили условията на чл. 11, ал.1 от ЗЗСД и не е направил необходимото предвид специфичните потребности на един от кандидатите да обезпечи състава на конкурсната комисия с експерт в сферата на интеграцията на хората с уврежданията; на длъжностните лица В. В. - представител на Министерство на културата, Р. Х. - представител на регионален на регионален проект "Ч.", Р. Й. - представител на Областна управа, Д. К. - общински съветник към община В., П. Ж. -началник отдел "К." в дирекция "Култура и духовно развитие" към община В., М. С. - инспектор "Кадрово обезпечаване" в дирекция "Образование" към община В. и С. К. – старши юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно обслужване" към Община Варна за това, че са допуснали задаването на въпроси, свързани с увреждането на кандидатката М., при проведения на 06.12.2005 г. конкурс чрез събеседване за заемане на длъжността "старши експерт" в РЕКИЦ "Ч." към община В..

Решението е обжалвано пред ВАС, който с решение № 7997 от 26. 07.2007, постановено по адм. д. № 6840/2006, е отменил решение № 27/12.06.2006 г. на Комисия за защита от дискриминация по жалба на кмета на община Варна, в частта с която е признато, че е налице нарушение по чл. 4 и чл. 11, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак увреждане спрямо С. М. от страна на длъжностните лица: В. В. - представител на Министерство на културата, Росица Христова -представител на регионален проект "Ч.", Р. Й. - представител на Областна управа, Д. К. - общински съветник към община В., П.Ж. -началник отдел "Култура" в дирекция "Култура и духовно развитие" към община В., М. С. - инспектор "Кадрово обезпечаване" в дирекция "Образование" към община В. и С. К. - старши юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно обслужване" към Община В. за това, че са допуснали задаването на въпроси, свързани с увреждането на кандидатката М. при проведения на 06.12.2005 г. конкурс чрез събеседване за заемане на длъжността "старши експерт" в РЕКИЦ "Ч." към община В., както и в частта, с която е дадено задължително предписание на главния секретар на община Варна – М. К. и председателя на конкурсната комисия – Е. Ч. и останалите гореизброени лица да отстранят нарушението като проведат нов конкурс при отчитане на всички специфики на явилите се кандидати и с участието на компетентни експерти по обявените критерии и специалности. Отхвърлил е жалбата на кмета на община В. против решение № 27/12.06.2006 г. на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която е признато, че е налице нарушение по чл. 4 и чл. 11, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "увреждане" от страна на главния секретар на община В. и председателя на комисията при проведения на 06.12.2005 г. конкурс чрез събеседване за заемане на длъжността "старши експерт" в РЕКИЦ"Ч." към община В. спрямо кандидата С. И. М.. Посоченото решение е оставено в сила с решение № 12220 от 04.12.2007г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. д. № 9142/2007 на ВАС. Въз основа на това решение съдът приема, че не е доказан изцяло твърденият от ищцата обхват на дискриминационните действия спрямо нея. Дискриминация по отношение на ищцата е проявена само от страна на Главния секретар на Община В. г-н М. К. и г-н Е. Ч. - председател на комисията по провеждане на конкурса, с оглед обстоятелството, че в нарушение по чл. 4 и чл. 11, ал.1 от ЗЗСД не са изпълнени условията на чл. 11, ал.1 от ЗЗСД и не е направено необходимото предвид специфичните потребности на ищцата съставът на конкурсната комисия да се обезпечи с експерт в сферата на интеграцията на хората с уврежданията.

От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата е изпитала силни чувства на разочарование от начина, по който е бил проведен конкурса. Проявената дискриминация е провокирала в нея множество негативни емоции - чувство на непълноценност, на безизходица и безнадеждност, които не са отшумели и до сега. Показанията на свидетелите са логични и последователни, затова съдът ги кредитира изцяло като достоверни. Само по себе си обстоятелството, че свидетелите са сред най-близките лица на ищцата не е достатъчно основание да се приеме, че показанията им са недостоверни. С оглед естеството на преживяните негативни чувства от страна на ищцата по повод на проявената дискриминация, напълно естествено е те да са намерили израз най-вече в тясна семейна среда.

Видно от заключението на изслушаната по делото експертиза, общият размер на заплатите за старши експерт към РКИЦ Ч. от 01.01.2006г. до 06.03.2008г. е 7058,86 лв., а размерът на законната лихва върху тази сума до завеждане на исковата молба е 1007,92 лв.

Извън предмета на настоящото производство е дали всички допуснати, респ. назначени кандидати са отговаряли на предварително обявените конкурсни условия и какви емоционални преживявания е провокирал този факт у ищцата.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни

изводи:

За да се приеме, че всеки един от предявените искове е доказан по основание, следва да се установи наличието на следния фактически състав: 1. установено извършено нарушение на права по закона за защита от дискриминация от Комисията за защита от дискриминация; 2. причинена реална имуществена, респ. неимуществена вреда на ищеца; 3. вредата да е пряка и непосредствена последица на нарушените права. По отношение на иска за обезщетение на неимуществените вреди, съдът приема че този фактически състав е осъществен и искът е доказан по основание. На основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищцата е в размер на 8 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 06.12.2005г., до окончателното изплащане на сумата, като претенцията над този размер, до сумата от 26000лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Искът за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за изцяло неоснователен, тъй като вредите в размер на възнаграждението, което би могло да се реализира на длъжността, за която ищцата е кандидатствала, и за която работа не е била назначена са хипотетични, а не реални. Дори да не бе извършена установената дискриминация, за работодателя не е съществувало, нито въз основа на решението на Комисията за защита от дискриминация е възникнало, задължение да назначи ищцата на работа ⁵¹ .По тези съображения искът за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7058,86 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за мораторна лихва в размер на 1007,92 лв., както и законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

На основание чл. 75, ал.2 от Закона за защита от дискриминация за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. По делото са направени разноски за експертиза в размер на 80лв., платени от сметката на съда, които следва да се възложат на Община В., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

По делото са представени доказателства за платен адвокатски хонорар от ищцата

в размер на 1300лв. С оглед изхода на делото претенцията на ищцата за заплащане на разноските, направени в настоящото производство, се явява частично основателна - до размера от 279,22 лв., съразмерно с уважената част от исковете (в общ размер от 37246,78лв.), на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

На основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК и предвид изхода на делото частично основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане в полза на Община В. на юрисконсултско възнаграждение. Дължимото възнаграждение следва да бъде определено по чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1194,94лв. Съразмерната част от това възнаграждение, която следва да бъде възложена в тежест на ищцата е 938,29ст. По компенсация ищцата следва да заплати на Община В. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 650лв.

По изложените съображения, съдът

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ и чл. 74, ат.2 от Закона за защита от дискриминация, предявен от С. И. М. от гр. В., ул. „В. Д." № 00, вх. 0, ет.0, ап.00 срещу Община В. за обезщетение за имуществени вреди в размер на 7058,86 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 1007,92 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С. И. М. от гр. В., ул. „В. Д." № 00, вх. 0, ет.0, ап.00 да заплати по компенсация на Община В. направени по делото разноски в размер на 650лв.

ОСЪЖДА Община В. да плати по сметка на Административен съд – В. сумата в размер на 80лв. разноски по делото за експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.