Определяне на мерки за прекратяване на нарушението

Определяне на мерки за прекратяване на нарушението

44. Определение от 07.06.2006 г.по гр.д. № 1852/2006 г. на Софийски градски съд

Постъпила е частна жалба от процесуалния представител на ЮБМ, адвокат М.И., в която се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Частната жалба е основателна.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 71 ал. 1 т. 1 и 2 от Закона за защита срещу дискриминацията /ЗЗДискр./, с петитум да се установи, че процесиите изявления на ответника ВНС съставляват тормоз и подбуждане към дискриминация, и да се осъди същият да преустанови закононарушението - като спре да прави изявления, подобни по съдържание на процесиите, да възстанови положението отпреди нарушението - като поднесе публично извинение за изявленията си, което да произнесе лично в ефира на предаване „А.”, водено от него и излъчвано ежедневно от кабелна телевизия „С.”, и което извинение, същевременно, да се публикува като платено съобщение за негова сметка във вестник "А." и във вестник „Т.”, и да се въздържа в бъдеще да прави изявления, подобни по съдържание на процесиите. Текстът на чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗЗД, на който е налице позоваване, съдържа обща формулировка - да се осъди ответникът да възстанови положението преди нарушението. Тя е бланкетна и при постановяване на решението съдът, с оглед поисканото от страната, следва да посочи конкретната мярка, чрез която е възможно такова възстановяване. Претендираната мярка следва да бъде адекватна с оглед съответното нарушение. Доколкото при уважаване на иска по ал. 1 то винаги вече е настъпило, тя трябва да съставлява проява на възстановяване, която максимално да съдейства за заличаване на ефекта от нарушението, което бива разнообразно по вид. В някои случаи интензитетът на въздействието й е максимален и директно заличава последиците от дискриминационното действие, а в други тя е с по-слаб ефект, съобразно особеностите на последното.

Доколкото в случая се касае за такова, изразяващо се, съгласно твърденията в исковата молба, в публични изявления, осъществяващи фактически състави на тормоз и подбуждане към дискриминация, обстоятелството, че тези изявления са вече направени, не лишава ищцата от правото й да търси своеобразно възстановяване на предишното положение. Сочената от нея мярка в тази връзка - публично извинение, вкл. пред аудиторията, пред която са правени изявленията, и чрез публикуване на платено съобщение, е принципно допустима. Тя може да се възприеме като адекватна и би довела в определена степен до заличаване на последиците от нарушението.

От друга страна, доколкото касае задължение за лично действие, при непредприемане на същото би могло да се пристъпи към принудително изпълнение съгласно чл. 421 ГПК.

С оглед на изложеното и доколкото ищцата възприема конкретизираната в исковата молба мярка като възстановяването на положението, претенцията й съгласно чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗЗДискр. в тази връзка е допустима и следва да бъде разгледана от съда.

Атакуваното разпореждане, с което производството по исковата молба в частта, с която се иска възстановяване на положението, е върната, е незаконосъобразно, и трябва да се отмени.

Мотивиран от горното, съдът

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

45. Определение от 27.09.2006 г. по гр.д. № 1756/2005 г. на Софийски районен съд

27 с-в

съдия Владимир Вълков⁴²
Процесуални правила на Закона за защита от дискриминацията
Чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от дискриминацията

Чл. 10 от Закона за защита от дискриминацията
При предявяване на иск с твърдения за нарушение на забраната за неравно третиране, изразяващо се в бездействие на ответника, защитата, която дава чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр., е осъждане на ответника да преустанови това бездействие. Посочването на конкретните административни мерки, които следва да извърши ответникът, разширява обема на тази защита извън правораздавателната компетентност на съдилищата. Съдът няма правомощия, при разглеждане на осъдителния иск за преустановяване на дискриминация, да осъжда ответника да извършва или да не извършва нещо допълнително или нещо различно от действията или бездействията, които представляват дискриминация в конкретния случай.
Производството е образувано по искане от името на АЕИПЧ - П., против СУ и Министерство на образованието и науката на Република България. Твърди се, че вторият ответник е следвало да упражнява контрол спрямо първия за спазване на закона, което задължение не е изпълнено. Следствие на това е допусната дискриминационна практика на полов признак за специалност „Право”, редовна форма на обучение. Иска се вторият ответник да предприеме необходимите административни мерки за преустановяване трайната практика по определяне на броя приемани мъже и жени за специалността „Право”, редовна форма на обучение.

С нарочно указание от 15.08.2006 год., съобщено на представител на ищеца на 13.09.2006 год., е дадена възможност да се конкретизира искането по отношение на Министерство на образованието и науката. По делото не се установява да е отстранена тази нередовност.

Исковата защита включително и в хипотезите на чл. 71 ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) почива на диспозитивното начало. В този смисъл и съдът е ограничен да даде защита ако и доколкото такава се търси. От това произтича и изискването на закона ищецът да посочи освен обстоятелствата, засягащи защитен от правния ред интерес, т.е. - основанието на иска, очакваното поведение, което ищецът очаква да бъде наложено с решението. Тъй като смисълът на исковата защита е изпълнението на решението, това налага еднозначно описание на дължимото поведение. Възприетите от законодателя хипотези на съдебна намеса включително и в отношение, попадащо в обхвата на ЗЗДискр. не включват правомощие за съда да определя служебно подходящи мерки. От друга страна така възпроизведено в решението очаквано поведение на ответника Министерство на образованието и науката не би могло да бъде приведено в изпълнение.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не е отстранена нередовността на исковата молба, въпреки дадената възможност за това. Процесуалното бездействие на ищеца дава основание за отказ от администриране на процеса в тази му част. Доколкото това е единственото искане, с което се свързва участието на МОН в процеса, то и исковата молба срещу този ответник следва да бъде върната. Воден от горното съдът

РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба, в частта, с която е предявена претенция срещу Министерството на образованието и науката за преустановяване на трайна практика по определяне на броя приемани мъже и жени за специалност „ПРАВО”.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд.

46. Определение № 1639 от 16.02.2007 г. по ч.гр.д. № 3741/2006 г. на Софийски градски съд

ІV-д с-в

съдия Петър Теодосиев
Производството е по реда на чл. 213 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "АЕИПЧ", гр. П. срещу определение от 27.09.2006 г., постановено по гр.д. № 1756/2005 г. на СРС, 27 с-в, с което е върната исковата молба на жалбоподателя в частта й, с която е предявен иск по чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр. срещу Министерството на образованието и науката. Възраженията в жалбата са, че исковата молба е редовна, а указанията, с които е оставена без движение, са незаконосъобразни - искът е за осъждане на ответника да преустанови противоправно бездействие, а не да предприема конкретни мерки, поради което последните не са предмет на търсената защита, за да бъдат индивидуализирани.

Искът на "АЕИПЧ" е предявен при твърдения, че Министерството на образованието и науката не е изпълнило задълженията си по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗВО, вр. чл. 10 от ЗЗДискр. да упражни контрол върху дейността на СУ и така е допуснало осъществяването нa дискриминационни практики. Заявен е петитум за осъждане на министерството да предприеме необходимите мерки за преустановяване трайната практика на СУ по определяне на броя приемани мъже и жени за специалност "Право", редовна форма на обучение.

С разпореждане от 17.08.2006 г., районният съд е оставил производството по иска без движение с указания до ищеца да посочи мерките, които очаква да бъдат предписани със съдебното решение.

Разпореждането е неправилно. Предмет на предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. е бездействие на ответника, което ищецът твърди, че представлява форма на дискриминация. Защитата, която дава искът по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. е осъждане на ответника да преустанови това бездействие. Посочването на конкретните административни мерки, които следва да извърши ответника, разширява обема на тази защита извън правораздавателната компетентност на съдилищата. Съдът няма правомощия при разглеждане на осъдителния иск за преустановяване на дискриминация да осъжда ответника да извършва или да не извършва нещо допълнително или нещо различно от действията или бездействията, които представляват дискриминация в конкретния случай. Последните са достатъчно ясно очертани в исковата молба, или същата е редовна. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски районен съд за насрочване а първо съдебно заседание по делото.

При тези мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.09.2006 г., постановено по гр.д. №1756/2005 г. на СPC, 27 с-в.

ВРЪЩА делото на СРС, 27 с-в за насрочване на първо заседание по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> products
stories -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г
stories -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм”
products -> Прогрес (2007-2013) Комисия за защита
stories -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7

Изтегляне 6.17 Mb.

Сподели с приятели: