С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация
Присъда от 07.04. 2010 г. по ВНОХД №1012/2010г. на Окръжен съд Стара Загора
Изтегляне 6.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- МОТИВИ към присъда №57/ 07.04.2010г., постановена по ВНОХД №1012/2010г. по описа на Старозагорски окръжен съд
- ПРАВНА КВАЛИФИАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
- ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
58. Присъда от 07.04. 2010 г. по ВНОХД №1012/2010г. на Окръжен съд Стара Загорасъдия докладчик Татяна Гьонева 53 Престъпления против националното и расовото равенство чл.162, ал. 2 от Наказателния кодекс Престъпният състав на чл.162, ал.2 НК изисква в първата си хипотеза да е употребено насилие срещу другиго поради неговата раса. Отправянето на псувни и обидни думи, свързани с негроидната раса на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, но установяването на такива само доказва съставомерният мотив - “поради неговата раса”. В конкретния случай въззивният съд намери за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Г.Г. е употребил насилие срещу пострадалия Ш.М., като му нанесъл с дясната си ръка с метален бокс два удара в лявата част на главата. На първо място от подробния анализ на събраните доказателства, се установява, че преди да нанесе ударите на св. М., подсъдимият Г. го псувал и го наричал “негър” и “циганин”. Ето защо не може да има никакво съмнение, че Г. е нанесъл ударите с бокс на пострадалия именно заради негроидната му раса. Дори да се приеме обаче, че не е доказано отправянето от самия подсъдим на цитираните псувни и обиди към св. М., не може да се приеме, че деянието му, изразяващо се в употреба на насилие спрямо пострадалия, е несъставомерно, тъй като по безспорен начин се доказва, че същите псувни и обиди били отправени към пострадалия от всички лица в младежката компания, с изключение на св.Н.И.Следвайки логиката за разсъждение на първоинстанционния съд, следва да се приеме, че този удар е отправен без каквато и да е причина и мотив, доколкото други такива не се сочат. Това на практика означава да се извади нанесеният удар /следва да се отбележи, че ударите са били два/ от контекста на създалата се ситуация на неприемане на пострадалия поради неговата раса, което е неприемливо. Нанасянето на ударите с бокс в главата на пострадалия Ш.М. от подсъдимия Г.Г. при установената по безспорен начин обстановка на отправяне на обиди и псувни по повод негроидната раса на първия от всички лица от компанията може да е продиктувано единствено от солидаризиране с подобно грубо и агресивно неприемане на тази раса, при което деянието и в този случай е съставомерно по текста на повдигнатото обвинение. МОТИВИ към присъда №57/ 07.04.2010г., постановена по ВНОХД №1012/2010г. по описа на Старозагорски окръжен съд Протестирана е присъда № 217/10.11.2009г., постановена по наказателно дело №339/2009г. по описа Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Г.Г. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.162 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.4 НК. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа подадения протест от Районна прокуратура Стара Загора, по който е образувано въззивното производство против оправдателната присъда на Старозагорския районен съд. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че деянието е извършено от подсъдимия Г.Г., поради което моли съда да отмени постановената оправдателна присъда по НОХД №339/2009г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Моли протестът да бъде уважен, а присъдата на първоинстанционния съд - отменена като неправилна. Адв.С.Ч. - защитник на подсъдимия - счита, че протестът е неоснователен и моли съда да го остави без уважение, тъй според него при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства по делото. Изразява становище, че съставът на престъплението е неправилно определен и че същото не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Акцентира върху противоречията в показанията на пострадалия Ш. М., като подчертава, че районният съд правилно не ги е взел под внимание. Аргументира се с твърдението, че пострадалият Матьо в различните фази на досъдебното производство постоянно е променял показанията си. Като пример посочва факта, че същият не може да даде отговор на въпроса защо са налице подобни разминавания в свидетелските му показания. Защитникът на подсъдимия Г. – адв. Ч. моли въззивният съд да приеме, че жалбата е неоснователна и да потвърди протестираната присъда. Подсъдимият Г.Г.Г. не се явява пред въззивния съд. Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери подаденият въззивен протест за основателен. Против подсъдимия Г.Г.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 23.11.2008г. в гр. Стара Загора употребил насилие срещу Ш.Д.М. поради неговата раса – нанесъл му удари с бокс в лявата част на главата, придружени с думите: ”Да ти еба черната майка. Негър. Циганин.”, като, макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.162 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.4 НК. По делото е установено по безспорен начин от показанията на свидетелите Ш.М. и Н.И., както и от обясненията на подсъдимия Г.Г., че на 23.11.2008г. около 16.00 часа свидетелят И. и подсъдимият Г. се черпели с бира заедно с други неустановени в хода на разследването младежи в двора на детска градина №20 в гр. Стара Загора. В този момент оттам минал и пострадалият Ш.М., който се прибирал от лекции в Хасково към дома си. Св.М. разпознал сред групата младежи свидетеля Н.И., с когото били съседи и се познавали, и минал, за да го поздрави. По горните обстоятелства страните не спорят. В обясненията си, дадени в съдебно заседание на 02.07.2009г. пред районния съд /л.46/, подсъдимият Г.Г. заявява, че, като минал Ш. през градината, Н. казал, че той продава наркотици и момчетата тръгнали да го бият. Твърди, че след това всички си тръгнали. По този начин Г. сочи като причина за проявената агресия, установена от свидетеля Н.И., неправомерно поведение на пострадалия М., а от друга страна се изключва от кръга на лицата, проявили агресия спрямо същия. Тези обяснения на подсъдимия въззивният съд възприема единствено като негова защитна теза, но те не намират опора в събрания доказателствен материал. В същото съдебно заседание при проведената очна ставка между подсъдимия Г. и свидетеля Н.И., последният категорично отрича да е заявявал, че Ш. продава наркотици. В хода на първоинстанционното производство към събраните в същото доказателства са били приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 НПК чрез прочитането им показанията на свидетеля Н.И., дадени пред съдия по досъдебното производство /л.39 - 40/. При проведения разпит пред съдия свидетелят И. подробно и последователно е разказал за случилото се, на което е бил непосредствен очевидец. Така свидетелят сочи, че още с приближаването на пострадалия Ш. М., младежите се нахвърлили срещу него, като всички го обиждали, наричайки го “Циганин. Негър.”, както и го псували. Същевременно свидетелят видял, че подсъдимият Г. посегнал и ударил пострадалия М. с десния си юмрук по главата. Св.И. е категоричен, че всички младежи от групата са обиждали пострадалия, като подчертава, че включително го е обиждал и Г.. Иванов заявява, че се е опитал да защити Ш., тъй като го познава. Свидетелят твърди още, че след около пет минути пострадалият се върнал и дошъл на около десетина метра от компанията, като казвал нещо, което И. не разбрал. Само му направил знак с ръка да се маха. В този момент обаче, твърди, че отново цялата компания го подгонила, викайки му отново “Негър. Циганин.”. Свидетелят М. хукнал към дома си, а всички момчета го последвали. След около пет минути те се върнали, като казали, че пред къщата стои някаква баба и се налага да тръгват. Така подробно изложеното в прочетените показания от досъдебното производство свидетелят Н.И. е потвърдил и пред районния съд. Въззивният съд им дава вяра, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, а освен това са дадени от непосредствен очевидец на случилото се. Нещо повече, свидетелят И. е станал и неволен участник в инцидента, тъй като се е наложило да застане между подсъдимия Г. и пострадалия М., за да предотврати нови удари от Г. върху последния. Следва да се обърне внимание на факта, че свидетелят И. се познава със св. М., но така също се познава и с подсъдимия Г.. В показанията си пред съдия, прочетени от съда, свидетелят съвсем искрено е заявил, че не е искал Г. да пострада, въпреки че нападнал Ш. да го бие, поради което помолил св. К.К., който намерил мобилния телефон на пострадалия в двора на детската градина, да му каже да си оттегли жалбата, която е подал в полицията. Самият пострадал Ш.М. е разпитан няколко пъти в първоинстанционното производство. В първоначалните си показания, дадени в съдебно заседание на 11.05.2009г., пострадалият е потвърдил, че, като е минавал пред двора на детската градина, групата момчета с голи глави започнали да го обиждат с думите “Циганин” и “Негър”, както и да го псуват, след което заявява, че едно от момчетата го ударило с “бокс” в челото, като от удара паднал на земята. Установява също, че бил ударен един-два пъти. Потвърждава изнесеното от свидетеля Н.И., че същият се опитвал да ги разтърве и че само той се застъпил за него. Заявява, че разпознава момчетата като скинари – с голи глави, с кожени якета и кубинки. Същевременно в тези показания св. М. уклончиво е отговорил за това, че не може да посочи момчето, което го е ударило и не е сигурен дали това момче го е обиждало, тъй като бил много уплашен. При анализа на тези показания се установява, че св. Ш.М. излага ясно и последователно всички факти, свързани с инцидента, при това те са такива, каквито са изложени и от непосредствения очевидец Н.И., като единствено не установява с категоричност кое е лицето, което го е ударил с бокса, както и дали това лице го е обиждало. За пълното и обективно изясняване на фактите по делото е бил допуснат и разпитан като свидетел полицаят, който е приел оплакването на свидетеля Ш.М. в РПУ Стара Загора - свидетеля И.Н.И. В показанията си свидетелят И. И. е категоричен, че при подаване на оплакването пострадалият Ш. М. е посочил конкретно лицето, което му нанесло удара, казал е, че го е виждал преди това, че е ученик на възраст под 20 години и че има брат-близнак /факт, установен за подсъдимия Г. и от св. Н.И./. Още тогава св. М. е споделил, че знае, че това лице се движи в групи от скиндхедс, като при това подробно го описал как изглежда. Тук веднага следва да се посочи, че по досъдебното производство е проведено разпознаване на лица, при което свидетелят Ш.М. е посочил сред четири представени му лица подсъдимия Г.Г. като лицето, което му нанесло удара. Свидетелят И.И. установява също, че след като е бил призован по делото, потърсил пострадалия М., за да разбере какво се е случило, при което последният му споделил, че се притеснил да посочи пред съда подсъдимия като автор на ударите, тъй като известно време преди това бил заплашен. В този разговор св. М. подробно разказал за случайна среща в центъра на гр. Стара Загора в близост до хотел “Верея”, при която той бил с двама свои приятели и се разминали с група лица, едното от които – подсъдимият Г.Г., му заявило ”Ти си мъртъв”. Ш.М. се уплашил да не пострада отново и по-сериозно, тъй като подсъдимият, който го гонил до дома му на 23.11.2008г., знаел къде живее. Тези свои опасения пострадалият споделил, както с приятелите си – свидетелите Р.В. и Г.М., така и със св. И.И. След установеното за причината, мотивирала св. М. да не посочи пред съда лицето, което му е нанесло ударите на инкриминираната дата, е бил проведен повторен разпит на същия в съдебно заседание на 02.07.2009г. В депозираните на тази дата показания пострадалият М. категорично сочи, че се е страхувал поради отправената заплаха и поради обстоятелството, че подсъдимият знае къде живее, както и поради това, че същият е в един клас с приятелката му. При това свидетелят е категоричен, че Г. е този, който го е ударил с бокс, нарекъл го е негър и го е напсувал с “Майка ти ще еба”. По-нататък пострадалият уточнява, че е от нигерийски произход – от негроидна раса, както и че му е било обидно да го наричат негър. Обстоятелството, че Ш.М. е бил заплашен от подсъдимия при случайна среща близо до хотел “Верея”, се потвърждава и от показанията на свидетелите Р.В. и Г.М., присъствали при това случайно засичане на тримата и компанията на подсъдимия. Въззивният съд дава вяра на показанията на тези двама свидетели, депозирани в съдебно заседание на 02.07.2009г., тъй като същите са последователни и непротиворечиви, както и поради това, че двамата свидетели непосредствено са възприели подсъдимия Г. заедно с групата лица, които са го придружавали, както и лично са чули отправената към пострадалия заплаха “Мъртъв си”. Показанията им за случилото се до хотел “Верея” кореспондират с показанията на свидетеля И.И., на когото пострадалият е споделил страха си да не му се случи нещо поради отправената заплаха. В тази връзка следва да се отбележи, че не са ясни съображенията на районния съд, изложени в мотивите към протестираната присъда на страница трета, първи пасаж, с които не е дал вяра на показанията на тези двама свидетели. Съдът се е задоволил изключително лаконично да се позове само на приложената справка от мобилния оператор “Вивател” във връзка със заявеното от свидетелите, че са носили мобилни телефони по време на случилото се, при което, без да е направен какъвто и да е анализ на някакви факти и обстоятелства, неясно защо съдът е заключил, че не се е установило по категоричен начин, че свидетелите В. и М. са присъствали през процесния период от време на процесното място, описано в техните показания. Това налага въззивният съд да изложи по-подробни съображения досежно кредитирането с доверие на показанията на двамата свидетели. На първо място следва да се посочи, че пострадалият М. и придружавалите го при отправената заплаха свидетели В. и М. заявяват, че това се е случило през месец февруари, но са затруднени да посочат конкретна дата. Сочат също, че инцидентът се случил преди полунощ около 22.00 часа. Двамата свидетели В. и М. са посочили номерата на мобилните телефони, които ползват. Справката от “Вивател”, на която се позовава районният съд, касае наличната информация за трафика на сим-карти с номерата, посочени от двамата свидетели, за периода от 21.30 до 23.00 часа през месец февруари 2009г. и информация за местоположението на клетките, регистрирали разговорите. По-конкретно тази справка установява регистрирани разговори от процесните мобилни телефони за дати 13-ти февруари и 26-ти февруари за номера, ползван от свидетеля М. и за дати 13, 14, 17, 20 и 21 февруари – за номера, ползван от свидетеля В. Така анализираната справка по никакъв начин не може да обори достоверността на показанията на свидетелите В. и М., тъй като, както се посочи по-горе, не е уточнена датата от месец февруари, когато е била отправена заплахата към свидетеля М., за да се приеме, че това е една от отразените в справката дати на проведени разговори. Освен това, както ясно е посочено в справката и съпроводителното писмо, с която същата е представена на съда, в същата са отразени проведени разговори за посочения отрязък от време. Никой от двамата свидетели обаче не твърди, че за времето, докато са се намирали в близост до хотел “Верея”, където се е случил инцидентът, е провеждал някакви разговори от мобилния си телефон. Ето защо настоящата инстанция приема показанията на свидетелите В. и М. за достоверни. Нещо повече – те се подкрепят и от показанията на свидетеля И.И. – полицай при РПУ Стара Загора, който е незаинтересован от изхода на делото и не се намира в приятелски или други особени отношения с която и да е от страните. В първоинстанционното производство по искане на защитата са разпитани свидетелите А.К.И. и С. М.Н., чиито показания въззивният съд не взе предвид при установяване на фактическата обстановка по делото. Св. К. се е опитал да даде добри характеристични данни за подсъдимия, но настоящата инстанция намира, че показанията му не могат да установят такива към момента, доколкото свидетелят признава, че контактите му с подсъдимия, респективно с неговото семейство, били за периода 2000 -2002 година, когато Г. бил още дете. Същевременно свидетелят признава, че не е ходил в жилището им скоро. Ето защо показанията му не биха могли да бъдат обсъждани за установяването на факти досежно личността на подсъдимия. Св. С.Н. се е опитал да дискредитира показанията на св. Н.И. – очевидец и участник в инцидента, като заявява, че при последваща среща с този свидетел при адвокат, И. заявил, че срещу него многократно била употребена физическа сила, бил упражнен полицейски натиск, за да посочи пред съда Г. като автор на деянието. Даже св.Н. е заявил, че като погледнал Н. в лицето, видял, че в устната кухина липсват зъби. Въззивният съд не дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като на първо място същият е заинтересован от изхода на делото. Св.С. Н. живее от седем години на съпружески начала с майката на подсъдимия Р.Л. и, както е заявил пред съда, от седем години лично възпитава подсъдимия и се грижи за него. Освен това, показанията на този свидетел се опровергават от показанията на св. Н.И., дадени при проведената със св. Н. очна ставка в съдебно заседание на 10.11.2009г. На поставените при провеждането на очната ставка въпроси св. Н.И. категорично е отрекъл да познава св. С.Н., като освен това е опровергал изложеното от него, заявявайки категорично, че св. Н. не е присъствал на срещата с посочения адвокат, където ходили само двамата с Г.. Съдът не дава вяра и на показанията на св. Р.Л., дадени в съдебно заседание на 02.07.2009г., в които свидетелката се опитва да установи, че подсъдимият не е познавал, включително и визуално, пострадалия М., както и че не е автор на деянието. Въззивната инстанция не дава вяра на показанията на тази свидетелка, тъй като същата е майка на подсъдимия Г.Г. и е заинтересована от изхода на делото. Освен това показанията й се опровергават при проведената в същото заседание очна ставка със св. Н.Р., която е отрекла да е описвала нападателя на Ш. по начина, посочен от св.Л. Освен изложеното, следва да се добави още, че по делото са събрани преки доказателства, установяващи авторството на деянието, а именно, че обидни реплики на тема раса, псувни, както и удари на пострадалия М. е нанесъл подсъдимият Г.Г.. С оглед на изложеното въззивният съд намира за доказано по несъмнен начин, както че на 23.11.2008г. подсъдимият Г.Г. е отправил псувни и обидни думи към пострадали Ш.М., свързани с неговата негроидна раса, а именно: “Негър. Циганин. Ще ти еба черната майка.”, както и че веднага след това му нанесъл два удара с десен юмрук с метален бокс в лявата част на главата. ПРАВНА КВАЛИФИАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО Въззивният съд намира, че по описания начин на инкриминираната дата подсъдимият Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.162 ал.2 НК, като деянието следва да се квалифицира и във връзка с чл.63 ал.1 т.4 НК, тъй като по време на извършването му Г. е бил непълнолетен, като при това е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Престъпният състав на чл.162 ал.2 НК изисква в първата си хипотеза да е употребено насилие срещу другиго поради неговата раса съобразно повдигнатото обвинение. Следователно отправянето на псувни и обидни думи, свързани с негроидната раса на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, но установяването на такива само доказва съставомерният мотив - “поради неговата раса”. В конкретния случай въззивният съд намери за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият Г.Г. е употребил насилие срещу пострадалия Ш.М., като му нанесъл с дясната си ръка с метален бокс два удара в лявата част на главата. Впрочем, това обстоятелство е приел за безспорно доказано и първоинстанционния съд. Този съд обаче е приел за недоказан факта на отправените обиди и псувни към пострадалия по повод на неговата раса, отразени в обвинението, поради което е счел за недоказано, че употребеното насилие срещу св. М. е именно поради неговата раса. Ето защо съдът е приел, че деянието на подсъдимия Г. е несъставомерно по посочения текст на обвинението, поради което по същото го признал за невинен и го оправдал. Въззивният съд не споделя горните изводи на Старозагорски районен съд. На първо място от подробния анализ на събраните доказателства, изложен по-горе в мотивите, се установява, че, преди да нанесе ударите на св. М., подсъдимият Г. го псувал и го наричал “негър” и “циганин”. Ето защо не може да има никакво съмнение, че Г. е нанесъл ударите с бокс на пострадалия именно заради негроидната му раса. Дори да се приеме обаче, че не е доказано отправянето от самия подсъдим на цитираните псувни и обиди към св. М., не може да се приеме, че деянието му, изразяващо се в употреба на насилие спрямо пострадалия, е несъставомерно, тъй като по безспорен начин се доказва, че същите псувни и обиди били отправени към пострадалия от всички лица в младежката компания, с изключение на св. Н.И. Районният съд, като е приел, че групата младежи започнали да плюят, обиждат и псуват пострадалия Ш.М., наричайки го при това “Циганин” и “Негър” и като е приел, че в тази обстановка и атмосфера подсъдимият Г. посегнал и нанесъл удар с юмрук по главата на свидетеля, не дава отговор на логичния въпрос какъв е бил мотивът на подсъдимия Г. да нанесе приетия за установен удар. Следвайки логиката за разсъждение на първоинстанционния съд, следва да се приеме, че този удар е отправен без каквато и да е причина и мотив, доколкото други такива не се сочат. Това на практика означава да се извади нанесеният удар /следва да се отбележи, че ударите са били два/ от контекста на създалата се ситуация на неприемане на пострадалия поради неговата раса, което е неприемливо. Нанасянето на ударите с бокс в главата на пострадалия Ш.М. от подсъдимия Г.Г. при установената по безспорен начин обстановка на отправяне на обиди и псувни по повод негроидната раса на първия от всички лица от компанията може да е продиктувано единствено от солидаризиране с подобно грубо и агресивно неприемане на тази раса, при което деянието и в този случай е съставомерно по текста на повдигнатото обвинение. Но, както се посочи по-горе, въззивният съд намира за доказано по несъмнен начин, че сам подсъдимият, преди да нанесе ударите, е отправял към св. М. цитираните обиди и псувни по повод негроидната му раса. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи на състава на чл.162 ал.2 НК. Деянието е извършено виновно при пряк умисъл, тъй като Г. е съзнавал общественоопасния му характер – съзнавал е, че отправя обиди и псувни към пострадалия поради негроидната му раса, както и че му нанася ударите именно поради неприемането на тази раса, както и е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от него. В тази връзка следва отново да се отбележи, че само намесата на св. Н. И. е предотвратила нанасянето на последващи удари, които, като се има предвид, че са били нанасяни с метален бокс и то в главата – жизненоважна част от тялото на пострадалия, са могли да доведат до много по-тежък престъпен резултат. ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години и обществено порицание. В случая доколкото деянието е извършено от Г. като непълнолетен, същото се квалифицира във връзка с чл.63 ал.1 т.4 НК. Тази норма предвижда редукция на наказанието лишаване от свобода до две години. При определяне на наказателната отговорност на подсъдимия въззивният съд взе предвид като смекчаващи същата обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, дадени от учебното заведение. Като отегчаващи тази отговорност беше съобразено обстоятелството, че подсъдимият многократно е предупреждаван по чл.56 ЗМВР за прояви в агитката на ПФК “Берое” /л.43 ДП/, както и поведението му след извършване на деянието – отправил е заплаха за живота на пострадалия. Ето защо съдът намери, че следва на подсъдимия да се определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства – една година лишаване от свобода. Съдът намери, че в случая са налице условията на чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК, тъй като Г. не е осъждан до момента и съдът прецени, че за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно това наказание. Ето защо отложи изпълнението на наказанието, като определи максимален изпитателен срок от три години. Установи се по делото, че само намесата на св. Н. И. е попречила Г. да нанесе на пострадалия още удари с металния бокс, както и че при завръщането на последния, за да потърси вещите си, изпаднали в двора на детската градина, е последвала нова проява на неприемане, като подсъдимият /заедно с останалите лица от групата/ е подгонил отново М. В този случай само намесата на бабата на пострадалия и изявлението й към Г. и останалите, че е повикала полиция, са предотвратили по-нататъшна саморазправа. Проявената упоритост при извършване на деянието, както и последвалата заплаха за живота на св. М., сочеща на липса на каквато и да е корекция в поведението на подсъдимия Г.Г., мотивираха съда да определи максималния изпитателен срок от три години, за да се въздейства на подсъдимия, както поправително, така и същият да бъде възпрян от извършването на нови подобни прояви. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, като постанови същото да се изпълни чрез публикуване диспозитива на присъдата във вестник “Старозагорски новини”. Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата. Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> products stories -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г stories -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм” products -> Прогрес (2007-2013) Комисия за защита stories -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7 Изтегляне 6.17 Mb. Сподели с приятели:
|