II-ра категория отчетници
Домакин при Дирекцията на мелиорациите в гр. Сяр и магазинер при същата дирекция. Освобождаване на гаранцията им ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверения, издадени от дирекцията, че са предали длъжността в изправност и от бюджето-контролния отдел при министерството, че са оправдали авансовите платежни заповеди.
Контрольор-счетоводител по бюджета на фонд “За мероприятията” по Министерството на земеделието и държавните имоти. Освобождаването на гаранцията му ще става по решение на Областната сметна палата по отчета за фонд “Мероприятия” при Министерството на земеделието и държавните имоти и по удостоверение от бюджето-контролния отдел.
Домакин при Дирекцията на беломорските солници в гр. Ксанти и магазинер при същата дирекция. Освобождаване на гаранциите им ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверения, издадени от дирекцията, че са предали длъжността в изправност и от бюджето-контролния отдел при министерството, че са оправдали авансовите платежни заповеди.
Управител на рибовъдните станции. Освобождаване на гаранцията му ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверение, издадено от станцията, че е предал длъжността в изправност и от бюджето-контролния отдел при министерството, че е оправдал авансовите платежни заповеди.
Касиер при Дирекцията на беломорските солници. Касиер при Дирекцията на мелиорациите гр. Сяр и касиер при Областните и районни инженерства по водите. Освобождаване на гаранциите им ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверения, издадени от съответната дирекция, че са предали длъжността в изправност и от бюджето-контролния отдел при министерството, че са оправдали авансовите платежни заповеди.
Магазинер при Централния ветеринарно-бактериологичен институт в гр. София. Освобождаване на гаранцията му ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверение, издадено от института, че е предал длъжността в изправност.
Счетоводител при Дирекцията за водите и магазинер при същата дирекция. Освобождаване на гаранцията им ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверение, издадено от дирекцията, че са предали длъжността в изправност.
Касиер при Дирекцията за земята; касиер при поземлена дирекция и счетоводител. Освобождаване на гаранциите им ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверения, издадени от прямий им началник, че са предали длъжността в изправност и от бюджето-контролния отдел при министерството и бюджето-контролното отделение при Дирекцията за земята, че са оправдали авансовите платежни заповеди.
Магазинер при снабдителното отделение при Министерството на земеделието и държавните имоти. Освобождаване на гаранцията му ще става по решение на Областната сметна палата по представен отчет и по удостоверение от прямия му началник, че е предал длъжността в изправност.
Директор: на Централния земеделско-изследователски институт; българо-немски институт; земеделски институт; институт по тютюна; институт по градинарството; овощарски изпитателен институт; лозаро-винарски изпитателен институт; земеделско-учителски институт и стажантски институт; централен скотовъден изследователски институт; опитна станция; средно земеделско училище; завод за добитък;
Магазинер: при завод за добитък и централен скотовъден изследователски институт.
Директор: на практическо, специално, допълнително или опитно допълнително земеделско училище; на районна опитна станция по скотовъдството или птицевъдството.
Управител: на разсадник; на депо за добитък.
Ръководител: на опитно поле или участък; на полевъдна развъдна или ветеринарно-лечебна секция при завод за добитък; депо за добитък; централен скотовъден изследователски институт; районна опитна станция по скотовъдството;
Началник: на жребцово депо при завод за добитък или централен скотовъден изследователски институт.
Касиер: при околийско агрономство.
Касиер: при централен земеделски изследователски институт; българо-немски институт; земеделски институт; институт за тютюна; институт по градинарство; овощарски изпитателен институт; лозаро-винарски изпитателен институт; опитна станция; земеделско-учителски и стажантски институт; средно земеделско училище; средно специално училище; завод за добитък; централен скотовъден изследователски институт; депо за добитък; районна опитна станция по скотовъдството или птицевъдна опитна станция.
Касиер: при областната служба по земеделие; при опитно поле; при практическо земеделско училище.
Домакин: при централен земеделски изследователски институт; при завод за добитък.
Магазинер: при земеделски изпитателен институт; земеделско училище и стажантски институт; образцово семепроизводно стопанство; средно земеделско училище или специално; депо за добитък; районна опитна станция по скотовъдството.
Деловодител: при овощен държавен разсадник. Освобождаване на гаранцията им ще става по решение на Областната сметна палата по отчет и по удостоверения, издадени от прямия им началник, че са предали длъжността в изправност и от бюджето-контролния отдел при министерството, че са оправдали авансовите платежни заповеди.
Началник на служба при инспектората за ревизиите и счетоводството; инспектор при инспектората за ревизиите и счетоводството; счетоводител при инспектората за ревизиите и счетоводството; контрольор при инспектората за ревизиите и счетоводството; счетоводител I-ва и II-ра категория; касиер I-ва категория и деловодител I-ва категория, заведующи касовата и отчетна служба при: горско стопанство, ревирно лесничейство за общински и други обществени и частни гори, дъскорезно заведение, терпентинова инсталация, административно лесничейстгво, секция за укрепяване пороищата и залесяването, практическо горско училище, народен парк, областна служба за уреждане на горите, областна служба за определяне предмета на горското стопанство, областна служба за горски строежи, секция за горски пътища, централно-ловна развъдна станция, централен горско-стопански опитен и контролен институт и домакин на практическо горско училище. Освобождаване на гаранцията им ще става по решение на Палатата по отчет и по удостоверения, издадени от прямия им началник, че са предали длъжността в изправност и от бюджето-контролния отдел при министерството, че са оправдали авансовите платежни заповеди.
Х. Съгласно писмото на бюджето-контролния отдел при Министерството на земеделието и държавните имоти под № 31603 от 27 август 1943 година изменяваме указ № 2-1943 година по отношение начина на отчитането на магазинера при службата за общи доставки и снабдяване при Дирекцията на горите и лова, като се отменява начина на отчитането, като отчетник от I-ва категория, понеже е предвидено да се отчита като отчетник от II-ра категория.
Настоящия указ да се облече с държавния печат, да се публикува в Държавен вестник и да се тури в действие.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на председателя на Министерския съвет, министър на финансите и на министрите на Външните работи и изповеданията, на Вътрешните работи и народното здраве, на Обществените сгради, пътищата и благоустройството, на Войната, на Железниците, пощите и телеграфите, на Търговията, промишлеността и труда, на Народното просвещение и на Земеделието и държавните имоти.
Издаден в гр. София на 27 ноември 1943 година
Кирил Княз Преславски
Б[огдан] Филов
Генерал Михов
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Д[обри] Божилов
№ 7813
София, 4. ХII. 1943 г.
ПАЗИТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ
Министър на правосъдието: К. Партов382
ЦДА, Ф. 3 К, оп. 10, а.е. 157, л. 202, 204-208. Оригинал. Машинопис. Ръкопис.
№ 238
Решение на Общото събрание на Върховната сметна палата за възлагане на областните сметни палати на проверката, до края на войната, наред с разходите за заплати и на всички други лични парични и веществени разходи и с молба към министър-председателя за изменения и допълнения към Закона за бюджета и общинските предприятия и към Закона за Върховната и областните сметни палати.
Кюстендил, 5 февруари 1944 г.
ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6/о.с.
Гр. Кюстендил, 5 февруарий 1944 година.
С Ъ С Т А В:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Христо Абаджиев
СЪВЕТНИЦИ: Д-р Христо Иванов
Георги Петков
Ангел Христов
Тодор Петков
Стоян Стойчев
Никола Бочаров
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев
Докладва съветникът Ангел Христов.
По устното предложение на Председателя на Върховната сметна палата, се сложиха за разглеждане следните въпроси:
1. Възлагане на областните сметни палати да извършват контрола и сметководството, въз основа на чл. 5 от Закона за В[ърховната] С[метна] П[алата] и О[бластните] С[метни] П[алати], и на други разходи, освен посочените в чл. 4 от същия закон;
2. Допълнение на чл. 57 от Закона за б[юджета], о[тчетността] и п[редприятията], което да стане въз основа на чл. 47 от Конституцията и
3. Разширение компетентността на сметните палати да визират платежните заповеди и тогава, когато при извършването на разходите са допуснати някои формални нередовности, обаче с това не са ощетени интересите на държавното съкровище, касата на изборното или друго учреждение.
СЪОБРАЖЕНИЯТА НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА.
I. Съгласно чл. 5 от З.В.С.П. и О.С.П., на областните сметни палати, вън от работата, която им е възложена по чл. 4 от същия закон, може да се възлага да извършват и друга такава, като контролни и сметководни институти и то по решение на Върховната сметна палата в съгласие с Министерството на Финансите.
В миналото, за известно време, на областните сметни палати е бил възложен окончателния контрол върху всички разходи, с изключение на разходите по предприятия на сума, по-голяма от 500.000 лева. По-късно тяхната компетентност е била ограничена с чл. 57 от З.Б.О.П.
При днешните условия, до края на войната, се налага да се децентрализира временно контрола върху разходите на държавата и другите учреждения като по тоя начин ще се постигне по-голяма бързина в работата и ще се освободят държавните служители и частните лица от излишни пътувания, правене на големи разходи и губене на време. Тая децентрализация ще се постигне като се разшири компетентността на областните сметни палати и им се възложи проверката на по-голяма част от разходите, извършвани от учрежденията, намиращи се в района на областта.
По отношение на предприятията, по смисъла на чл. 119 от З.Б.О.П., Върховната сметна палата намира, че и на областните сметни палати ще трябва да се възложи окончателния контрол на ония разходи, които ще се направят от държавните и други учреждения по реда, предвиден в чл. 167 на З.Б.О.П. и то ако предприятието е на сума до 1.000.000.000 лева и на предприятията, извършени по членове 172, 173, 174 и 175 от З.Б.О.П. Контролът върху всички останали предприятия и за в бъдеще остава въ[в] Върховната сметна палата, както е било и до сега, защото тия предприятия представляват много голям материален интерес.
С разширение компетентността на областните сметни палати на последните ще се възложи не само проверката на разходите за заплати по § 1 от бюджетите на разните министерства и фондове, но и разходите на всички други лични и веществени разходи, посочени в останалите параграфи от разходната част на бюджета.
II. За да може да се разшири компетентността на областните сметни палати, съгласно чл. 5 от З.В.С.П. и О.С.П., нуждно е освен решението на Върховната сметна палата и съгласието на Министерството на финансите. При наличността на чл. 57 от З.Б.О.П., разпорежданията на чл. 5 от З.В.С.П. и О.С.П. стават неприложими, тъй като на второстепенните разпоредители се определят кредити само за заплати и други лични парични възнаграждения, които са предвидени по параграфа за заплати. Кредитите за другите лични разходи и веществени разходи са предвидени в § 2 и последующите от бюджетите на разните министерства. При това положение, налага се да се направи едно допълнение на чл. 57 от З.Б.О.П. в смисъл, че до края на войната на второстепенните разпоредители се определят кредити за заплати, други лични разходи и веществени разходи. Това допълнение на чл. 57 от З.Б.О.П. може да стане и по реда, предвиден в чл. 47 от Конституцията.
III. След последното въздушно нападение над София по-голямата част от държавните учреждения се евакуираха в разни населени места, отстоящи едно от друго на големи разстояния, както и от сегашното седалище на Върховната сметна палата. При проверката на оправдателните документи сметните палати, много често, намират, че са допустнати при извършването на разходите нередовности. При нормални условия, съгласно З.В.С.П. и О.С.П. и З.Б.О.П., такива оправдателни документи се връщат на съответните учреждения, за да поправят допустнатите опущения ако това е възможно, или визата на платежните заповеди се отказва и заинтересуваното лице, ако не е получило предварително суми от учреждението, трябва да води против държавата иск на общо основание пред граждански съдилища.
При днешните изключителни условия се налага да се допустне, щото извършването на разходите и тяхното оправдаване да става колкото е възможно по-бързо и да не се води излишна преписка за поправка на някои несъществени нередовности, каквито нередовности сега ще се явяват много по-често. Когато допустнатите нарушения са от формално естество и с тях не е причинена щета на държавата или друго учреждение, отказа на визата на платежната заповед не е оправдан. Така е поставен въпроса и при констатирване на нередовности при проверката на отчети, като в чл. 63, ал. II от З.В.С.П. и О.С.П. се постановява, че сметните палати издават привременни решения, когато констатирват, че отчетниците са допустнали нередовности при произвеждането на разходи или при събирането на приходи, с което са ощетили държавното съкровище, касата на изборното или друго учреждение. По аргумент на противното, когато в тия случаи сметните палати намерят, че са причинени щети на горните учреждения, тогава те издават окончателни решения за отчитане на отчетника, въпреки допустнатите от него нередовности. Щом това е така, неоправдано е начитането на отчетниците за същите нередовности при окончателната проверка на оправдателните документи, придружаващи платежните заповеди.
По изложените съображения, Върховната сметна палата намира, че с нищо не ще пострада предварителния и окончателния контрол, ако се даде право на сметните палати да допущат визата на платежните заповеди и тогава, когато те констатират, че при извършване на разходите са допустнати някои формални нередовности, без с това да е причинена щета на държавата или учреждението. Разширението компетентността на сметните палати в духа на казаното трябва да стане в допълнение на З.В.С.П. и О.С.П. чрез нов чл. 42а.
По изложените съображения и на основание чл. 13 буква “и” от З.В.С.П. и О.С.П., Върховната сметна палата
Р Е Ш И:
I. Възлага на областните сметни палати да проверяват до края на войната освен разходите за заплати още и всички други лични парични разходи, всички веществени разходи, извършвани по реда на чл. 167 от З.Б.О.П. и то за предприятия на сума до един милион лева и веществени разходи, извършвани по чл.чл. 172, 173, 174 и 175 от З.Б.О.П.
Настоящето решение подлежи на одобрение от министъра на финансите.
II. Да се помоли Господин министър-председателя да се направят следните изменения и допълнения:
а) към чл. 57 от З.Б.О.П. да се прибави една забележка съ[с] следното съдържание: “До края на войната на второстепенните разпоредители се определят кредити освен за заплати, още и за всички видове лични и веществени разходи”.
б) След чл. 42 от З.В.С.П. и О.С.П. да се предвиди нов чл. 42а съ[с] следното съдържание: “Сметните палати могат да визират платежни заповеди и тогава, когато при проверката на оправдателните документи намерят, че са допустнати формални нарушения, с които, обаче, интересите на държавата и на съответните учреждения не са ощетени”.
На първообразното подписали:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Христо Абаджиев
СЪВЕТНИЦИ: Д-р Христо Иванов
Георги Петков
Ангел Христов
Тодор Петков
Стоян Стойчев
Никола Бочаров
СЕКРЕТАР: Стоян Илиев
Верно,
при Върховната сметна палата,
С Е К Р Е Т А Р: (п) Стоян Илиев
Верно,
при М[инистерст]вото на финансите,
ДИРЕКТОР на
Държав[ния] бюджет и отчетност: *
Съгласен да остане досегашното положение, като се узакони само искането по т. II, п.б.
16.II.1944 г.
(п) д-р Хр. Абаджиев
ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 2-3. Препис. Машинопис. Ръкопис.
ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 88, л. 1-2. Препис. Машинопис.
№ 239
Писмо от Дирекцията на държавния бюджет и отчетност при Министерство на финансите до Добри Божилов, министър-председател и министър на финансите, с подкрепа на решението на Върховната сметна палата за запазване на реда на контрол от нея върху държавните разходи и за даване право на сметните палати да визират платежни заповеди с документи, в които са допуснати формални нарушения.
София, 16 февруари 1944 г.
Господине Министър-Председателю,
Въ[в] връзка с решение № 6 от 5.II.1944 г. на Общото събрание на Върховната сметна палата, относно възлагане на областните сметни палати да извършват контрола и сметководството на държавните разходи, както и разширяване компетентността на сметните палати да визират пл[атежни] заповеди и тогава, когато при извършване на разходите са допустнати някои формални нередовности, обаче с това не са ощетени интересите на държавното съкровище или на съответното учреждение, след като председателя на Върховната сметна палата г-н д-р Христо Абаджиев прочете дадената до Вас служебна записка и след разменяне на мисли за най-целесъобразно и навременно упражняване на контрол върху произведените държавни разходи, същия намира и е съгласен да остане досегашното положение относно предварителния контрол, който да се извършва от органите на г-на министъра на финансите при министерствата, дирекциите и фондовете, а окончателния контрол да остане както е досега да се упражнява от Върховната сметна палата. Г-на председателя на Върховната сметна палата, обаче, иска да узакони само решението на Върховната сметна палата по отношение визирането на пл[атежни] заповеди и тогава, когато при проверката на оправдателните документи са допустнати само формални нарушения.
Дирекцията на държавния бюджет и отчетност като има пред вид горното, намира, че даденото съгласие на г-на председателя на Върховната сметна палата да остане контрола да се упражнява по досегашния ред, следва да се уважи, както и искането по отношение даване право на сметните палати да визират платежни заповеди с документи, в които са допустнати формални нарушения, и моли, ако сте съгласен с горното, да подпишете приложения доклад до г-на Председателя на Министерския съвет, относно предвиждане нов чл. 42а към Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, 16.II.1944 г.
,ДИРЕКТОР на
държав[ния] бюджет и отчетност: Станишев
ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 12. Оригинал. Машинопис.
№ 240
Доклад от Добри Божилов, министър-председател и министър на финансите, с постановление на Министерския съвет за предоставяне за разглеждане и приемане от Народното събрание на допълнителен член към Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, 16 февруари 1944 г.
МИНИСТЕРСТВО До Господина Председателя
НА на Министерския съвет
ФИНАНСИТЕ
ДИРЕКЦИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ Т У К
БЮДЖЕТ И ОТЧЕТНОСТ
№ 263/ 16 ФЕВ.1944 Д О К Л А Д
от Председателя на Министерския
С О Ф И Я съвет, Министър на финансите,
Г-н ДОБРИ БОЖИЛОВ
Относно: Предвиждане нов член 42а към Закона за
Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
На основание чл.чл. 21 и 32 от Закона за гражданската мобилизация.
Господине Председателю,
С решение № 6, от 5.II.1944 г. Общото събрание при Върховната сметна палата намира, че с нищо не ще пострада предварителния контрол, ако се даде право на сметните палати да допущат визата на пл[атежни] заповеди и тогава, когато те установят, че при извършване на разходите са допустнати някои формални нередовности, без с това да е причинена щета на държавата или учреждението. Министерството на финансите намира, че това искане на Върховната сметна палата би могло да се уважи, понеже се явява навременно.
Като Ви докладвам горното, моля Ви, Господине Председателю, да занимаете почитаемия Министерски съвет с въпроса, който, ако одобри, да приеме следното
П О С Т А Н О В Л Е Н И Е:
На основание чл.чл. 21 и 32 от Закона за гражданската мобилизация, одобрява се след чл. 42 от Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати да се предвиди нов чл. 42а съ[с] следното съдържание:
“Чл. 42а. Сметните палати могат да визират платежни заповеди и тогава, когато при проверка на оправдателните документи намерят, че са допустнати формални нарушения, с които, обаче, интересите на държавата или на съответните учреждения, не са ощетени”.
Това постановление подлежи на одобрение от Народното събрание.
Настоящето постановление да се обнародва в Държавен вестник.
Засяга: М[инистерст]вото на финансите и Върховната и областните сметни палати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: Д. Божилов
ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 13. Оригинал. Машинопис. Печатно.
№ 241
Служебна бележка от д-р Христо Иванов, председател на Върховната сметна палата, до Добри Божилов, министър-председател и министър на финансите, с препоръка до края на войната платежните заповеди за текущи разходи да се издават от второстепенните разпоредители на ведомствата в административните области.
Кюстендил, 19 февруари 1944 г.
СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА
Господине Министър-Председателю,
С настаняването на Върховната сметна палата в гр. Кюстендил, започнаха да пристигат, било с държавни моторни превозни средства, било с влака, държавни служители от разни ведомства, за да търсят или донесат купища от платежни заповеди. Нескончаема е и върволицата от частни лица, кредитори на държавата, които, след като с дни са обикаляли съответните държавни служби, евакуирани в най-разпръснати места на Царството, пристигат в Кюстендил, пак за да търсят издадени на тяхно име платежни заповеди.
При това анормално положение, Върховната сметна палата смята, че е длъжна да направи нещо за ускоряване и опростяване начина на изплащането на държавните задължения, поне докато премине опасността от въздушните нападения. Затова аз внесох за разглеждане в Общото събрание на Върховната сметна палата въпросите, предмет на решение № 6 от 5.II. т.г., което имах честта да Ви представя. В това решение изрично е изтъкнато, че се касае за едно временно, до края на войната, децентрализиране контрола на част от държавните разходи между областните сметни палати, с цел да се постигне по-голяма бързина в работата и да се спестят на държавните служители и частните лица излишни разходи и загуба на време по неуместни пътувания.
Като имате предвид горните съображения, Господин Министър-Председателю, ще разберете, колко много съм изненадан и огорчен от служебната бележда на Директора на Държавния бюджет и отчетност от 11.II. т.г., с която той, отричайки навременността и полезността на препоръчаната от Върховната сметна палата мярка, се мотивира с чужди на Върховната сметна палата намерения. Така, Господин Арнаудов, лансира диверсията, че с направеното предложение, Върховната сметна палата целяла премахването на предварителния контрол върху разходите, упражняван от органите на Министъра на финансите, както и “пълното откъсване и изолиране на Министъра на финансите от възможността да упражнява непосредствено, активно и резултатно такъв контрол”. Освен това, той твърди, че предложения проект по-скоро целял да затвърди съществуването на сметните палати, а не да гарантира интересите на съкровището.
Наистина, трябва да се съжалява, че тъкмо в настоящето критическо за страната време, Господин Арнаудов не е запазил нуждната обективност, а се е одързостил да приписва на Върховната сметна палата чужди за нея намерения.
Той не може да не знае, че най-съществената задача, която има да изпълняват бюджето-контролните отдели и поделенията им при упражняването на така наречения предваритлен контрол, е да преценят целесъобразността и необходимостта на даден разход и в зависимост от тази преценка да допустнат, да откажат, или да намалят исканите кредити. Тая най-важна функция на бюджето-контролните отдели и поделенията им, обаче, съвсем не се засяга от предложеното от Върховната сметна палата изменение, защото второстепенните разпоредители ще могат да издават платежни заповеди само за разрешени от бюджето-контролните отдели разходи и то в допуснатите от тях размери. Колкото пък се касае до проверката редовността на разходо-оправдателните документи, то и сега тоя контрол принадлежи на сметните палати, тъй като те са органите, които визират платежни заповеди, за да могат последните да бъдат изплатени от Б.Н.Банка.
Новото, което препоръчва Върховната сметна палата да се възприеме, поне докато трае войната, е, щото платежните заповеди за изплащане на обикновените, текущите и типичните разходи на учрежденията да не се издават, както е сега, от б[юджето-]к[онтролните] отдели, а от второстепенните разпоредители на разните ведомства в административните области. С тази мярка ще се облекчат и самите бюджето-контролни отдели и поделенията им от един неоправдан за времето формализъм, без да пострада упражнявания от тях предварителен контрол върху разходите, а от друга страна няма да се разкарват българските граждани да напущат административните области и да гонят платежните си заповеди по разпръснатите в страната бюджето-контролните отдели и поделенията им.
Второто обвинение, че предложените от Върховната сметна палата изменения имали за цел да затвърдят съществуването на сметните палати е толкова несериозно, че не заслужава опровержение.
Кюстендил ПРЕДСЕДАТЕЛ
19.II.1944 година НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА:
Д-р Хр. Иванов
ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 14. Оригинал. Машинопис.
№ 242
Доклад от Добри Божилов, министър-председател и министър на финансите, с постановление на Министерския съвет за одобрение законопроекта за допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, 11 март 1944 г.
МИНИСТЕРСТВО До Господина Председателя
НА на Министерския съвет
ФИНАНСИТЕ
ДИРЕКЦИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ Т У К
БЮДЖЕТ И ОТЧЕТНОСТ
№ 527/ 11 МАРТ 1944 Д О К Л А Д
от Председателя на Министерския
С О Ф И Я съвет, Министър на финансите,
Г-н ДОБРИ БОЖИЛОВ
Относно: Законопроекта за допълнение Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
На основание чл. 109 от Конституцията.
Господине Председателю,
Налага се допълнение на закона за сметните палати, за да се даде възможност при допускане на формални нередовности без с това да е причинена щета на държавата или учреждението, да се визират издадените платежни заповеди. По този начин няма да се засегне предварителния и окончателния контрол при извършване на разходите.
Като Ви докладвам горното, моля Ви, Господине Председателю, да занимаете почитаемия Министерски съвет с въпроса, който, ако одобри, да приеме следното
П О С Т А Н О В Л Е Н И Е:
На основание чл. 109 от Конституцията,
Одобрява се законопроекта за допълнение Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
Настоящето постановление не подлежи на обнародване в Държавен вестник.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Мотиви и законопроект.
Засяга: М[инистерст]вото на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: (п) Д. Божилов
ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 17. Копие. Машинопис. Печатно.
№ 243
Доклад от Добри Божилов, председател на Министерския съвет и министър на финансите, до цар Симеон II за одобряване и внасяне за разглеждане и приемане от Народното събрание на законопроект за допълнение на Закона за Върховната сметна палата и за областните сметни палати.
София, 14 март 1944 г.
Сподели с приятели: |