Сборник документи издател на поредицата "архивите говорят": главно управление на архивите при министерския съвет

ВА­ШЕ ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО,

На ос­но­ва­ние чл. 109 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та, имам чест да по­мо­ля, ВА­ШЕ ВЕ­ЛИ­ЧЕС­Т­ВО, да бла­го­во­ли­те и одоб­ри­те да се вне­се за раз­г­леж­да­не и гла­су­ва­не от пред­с­то­я­ща­та се­сия на На­род­но­то съб­ра­ние ЗА­КО­НОП­РО­ЕК­ТА ЗА ДО­ПЪЛ­НЕ­НИЕ ЗА­КО­НА ЗА ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА И ЗА ОБ­ЛАС­Т­НИ­ТЕ СМЕТ­НИ ПА­ЛА­ТИ.

Со­фия, 14 март 1944 го­ди­на.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА ФИ­НАН­СИ­ТЕ: (п) Д. Бо­жи­лов

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 22. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 6, а.е. 2837, л. 2. Ко­пие. Ма­ши­но­пис. Пе­чат­но.

№ 244

към за­ко­ноп­ро­ек­та за до­пъл­не­ние За­ко­на за

Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти

Г[ос­по]да на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли,

С ре­ше­ние № 6 от 5 фев­ру­а­ри 1944 год. об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та на­ми­ра, че с ни­що не ще пос­т­ра­да пред­ва­ри­тел­ния и окон­ча­тел­ния кон­т­рол, ако се да­де пра­во на смет­ни­те па­ла­ти да до­пус­кат ви­за­та на пл[атеж­ни­те] за­по­ве­ди и то­га­ва, ко­га­то те ус­та­но­вят, че при из­вър­ш­ва­не­то на раз­хо­ди­те са до­пус­на­ти ня­кои фор­мал­ни не­ре­дов­нос­ти без с то­ва да е при­чи­не­на вре­да на дър­жа­ва­та или уч­реж­де­ни­е­то. За цел­та Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та мо­ли да се до­пъл­ни ус­т­ройс­т­ве­ния за­кон на смет­ни­те па­ла­ти.

Ка­то Ви из­ла­гам гор­но­то, мо­ля, г-да на­род­ни пред­с­та­ви­те­ли, да се за­ни­ма­е­те с въп­ро­са и да гла­су­ва­те пред­ло­же­ния Ви за цел­та за­ко­ноп­ро­ект за до­пъл­не­ние За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те па­ла­ти.

Со­фия, март 1944 год.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА ФИ­НАН­СИ­ТЕ: Д. Бо­жи­лов

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 23. Пре­пис. Ма­ши­но­пис.

ЦДА, Ф. 173 К, оп. 6, а.е.2837, л. 3. Пе­чат­но.

№ 245

за до­пъл­не­ние на За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти

Па­раг­раф един­с­т­вен. След чл. 42 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти се пред­виж­да нов:

“Чл. 42 а. Смет­ни­те па­ла­ти мо­гат да ви­зи­рат пла­теж­ни до­ку­мен­ти и то­га­ва, ко­га­то при про­вер­ка на оп­рав­да­тел­ни­те до­ку­мен­ти на­ме­рят, че са до­пус­на­ти фор­мал­ни на­ру­ше­ния, с ко­и­то оба­че, ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та или на съ­от­вет­ни­те уч­реж­де­ния не са още­те­ни.”

Нас­то­я­щи­ят за­кон е при­ет от ХХV-то Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние, през пе­та­та му ре­дов­на се­сия, в 35-то за­се­да­ние, дър­жа­но на 22 март 1944 г.

Со­фия, 22 март 1944 г.

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 28. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис. Пе­чат­но.

ЦДА, Ф.173 К, оп. 6, а.е. 2837, л. 10. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 246

№ 17

С И М Е О Н II

С БО­ЖИЯ МИ­ЛОСТ И НА­РОД­НА ВО­ЛА

ЦАР НА БЪЛ­ГА­РИ­ТЕ

НИЕ, РЕ­ГЕН­ТИ­ТЕ НА БЪЛ­ГА­РИЯ

Обя­вя­ва­ме на всич­ки по­дан­ни­ци на Не­го­во Ве­ли­чес­т­во, че ХХV-то Обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние, през V-та му ре­дов­на се­сия, в 35-то за­се­да­ние, дър­жа­но на 22 март 1944 го­ди­на, гла­су­ва и прие,

за до­пъл­не­ние За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за

об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти

...

Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указ се въз­ла­га на Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, Ми­нис­тър на фи­нан­си­те.

Из­да­ден в Со­фия на 24 март 1944 го­ди­на.

На пър­во­об­раз­ния соб­с­т­ве­но­ръч­но на­пи­са­но:

“КИ­РИЛ КНЯЗ ПРЕС­ЛАВ­С­КИ

Б. ФИ­ЛОВ

ГЕ­НЕ­РАЛ МИ­ХОВ”

При­под­пи­сал,

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ,

МИ­НИС­ТЪР НА ФИ­НАН­СИ­ТЕ: Д. Бо­жи­лов

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 11, л. 30 ­ 32. Пре­пис. Ма­ши­но­пис. Пе­чат­но.

№ 247

Док­лад от Ки­мон Ге­ор­ги­ев, ми­нис­тър-пред­се­да­тел, до Ми­нис­тер­с­ки съ­вет за ос­во­бож­да­ва­не на д-р Хрис­то Аба­д­жи­ев от пос­та пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и наз­на­ча­ва­не­то на д-р Хрис­то Ива­нов за пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, де­кем­в­ри 1944 г.

МИ­НИС­ТЪР-ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ

№ .....

де­кем­в­рий 1944 г. До

от МИ­НИС­ТЪР-ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕ­ЛЯ

ГОС­ПО­ДА МИ­НИС­Т­РИ,

Пред вид на то­ва, че пред­се­да­те­лят на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та г[ос­по­дин] Д-р Хр. Аба­д­жи­ев е пре­ми­нал пре­дел­на­та въз­раст, пред­ла­гам да бъ­де ос­во­бо­ден от длъж­ност въз ос­но­ва на чл. 15 от За­ко­на за смет­ни­те па­ла­ти.

За­то­ва мо­ля, Ми­нис­тер­с­кия съ­вет да при­е­ме след­но­то

П О С Т А Н О В Л Е Н И Е:

За пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та се наз­на­ча­ва Д-р Хрис­то Ива­нов, до­се­га­шен член-съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

МИ­НИС­ТЪР-ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: К. Ге­ор­ги­ев

На док­ла­да има ре­зо­лю­ция: “Одоб­ре­но. Ми­нис­тър-Пред­се­да­тел: К. Ге­ор­ги­ев 2.I.1945 г.” “2 пост[анов­ле­ние], прот[окол] № 1 от 2.I.1945 г.”

ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 70, л. 4. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 248

Пред­ло­же­ние от Ки­мон Ге­ор­ги­ев, ми­нис­тър-пред­се­да­тел, до Ми­нис­тер­с­ки съ­вет за при­е­ма­не и одоб­ре­ние ос­во­бож­да­ва­не­то на То­дор Пет­ков от пос­та съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

Со­фия, 3 яну­а­ри 1945 г.

МИ­НИС­ТЕР­С­КИ СЪ­ВЕТ

КА­БИ­НЕТ Со­фия, 3 яну­а­рий 1945 г.

на

№ 8.

“Одоб­ря­ва се да се ос­во­бо­ди от длъж­ност, по пре­дел­на въз­раст, То­дор Пет­ков, съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.”

ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 71, л. 16. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 249

Пре­пис-из­в­ле­че­ние от про­то­кол на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет с пос­та­нов­ле­ние за наз­на­ча­ва­не на Ан­гел Хрис­тов, съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за пред­с­та­ви­тел на Па­ла­та­та в ко­ми­сия при Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на­та съг­лас­но чл. 120 от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та.

Со­фия, 1 фев­ру­а­ри 1945 г.

[МИ­НИС­ТЕР­С­КИ СЪ­ВЕТ] [ДО МИ­НИС­ТЕР­С­Т­ВО­ТО НА]

ВОЙ­НА­ТА

[НА №] 2129/30.I.1945 год. От­дел дос­тав­ки и под­дър­жа­не

взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 1.II.194]5 г. ,

[про­то­кол №] 21.

ОДОБ­РЯ­ВА СЕ СЛЕД­НО­ТО:

“В ра­бо­ти­те на ко­ми­си­я­та, пред­ви­де­на по ре­да на чл. 120 ­ а от За­ко­на за бю­д­же­та, от­чет­ност­та и пред­п­ри­я­ти­я­та при Ми­нис­тер­с­т­во­то на вой­на­та наз­на­че­на с 1-то пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 13 март 1944 год., про­то­кол № 57 наз­на­ча­ва се за пред­с­та­ви­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та съ­вет­ни­ка Ан­гел Хрис­тов вмес­то до­се­гаш­ния й пред­с­та­ви­тел ­ пред­се­да­тел на съ­ща­та Д-р Хрис­то Аба­д­жи­ев и за­мес­т­ни­ка му ­ съ­вет­ни­ка То­дор Пет­ков, на­чи­ная от да­та­та на из­ли­за­не­то на Ми­нис­тер­с­ко­то пос­та­нов­ле­ние.”

НА­ЧАЛ­НИК НА КАН­ЦЕ­ЛА­РИ­Я­ТА: ...* 

Нас­то­я­ще­то пос­та­нов­ле­ние не под­ле­жи на об­на­род­ва­не в Д.В.
ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 90, л. 7. Ко­пие. Ма­ши­но­пис.

№ 250

ДО МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ

от Пред­се­да­те­ля на Ми­нис­тер­с­кия

съ­вет, КИ­МОН ГЕ­ОР­ГИ­ЕВ

На ос­но­ва­ние чл.чл. 7 и 15 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, мо­ля по­чи­та­е­ми­ят Ми­нис­тер­с­ки съ­вет да одоб­ри след­но­то

1) Ге­ор­ги Сто­я­нов Пет­ков, съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, по пре­дел­на въз­раст; а в ин­те­ре­са на служ­ба­та: 2) Па­вел Или­ев Ко­ра­ков, пред­се­да­тел на Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 3) Йо­сиф Ст. Пет­ков, съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 4) Ди­ми­тър Ст. Дра­го­ев, съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 5) Ни­ко­ла А. Дой­чев³⁸³, съ­вет­ник при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 6) Кос­та Или­ев Кос­та­ди­нов³⁸⁴, съ­вет­ник при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 7) Ди­ми­тър Йор­да­нов Дра­га­нов, съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та.

II. ДА СЕ НАЗ­НА­ЧАТ:

1) Йор­дан Ва­си­лев Зо­ло­тов, пред­се­да­тел на Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та; 2) Ана­то­лий Пет­ров Бе­ров, пред­се­да­тел на Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та; 3) Кон­с­тан­тин Ан­ге­лов Ган­чев³⁸⁵, пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за съ­вет­ник при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та; 4) Сте­фан Ге­орг. Ме­рак­чийс­ки, пред­се­да­тел на Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за пред­се­да­тел на Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 5) Ди­ми­тър Ни­ко­лов Га­д­жа­лов, бивш пред­се­да­тел на об­лас­т­на смет­на па­ла­та, от с. Ба­рак­ли, Де­мир Хи­сар­с­ко, за пред­се­да­тел на Вар­нен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 6) Па­вел Ко­ла­ров, бивш пред­се­да­тел на об­лас­т­на смет­на па­ла­та, от гр. Ру­се, за пред­се­да­тел на Бур­гас­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 7) Вла­ди­мир Нес­то­ров По­пов³⁸⁶, бивш пред­се­да­тел на об­лас­т­на смет­на па­ла­та, от гр. Ка­зан­лък, за пред­се­да­тел на Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 8) Ни­ко­ла Ста­нев Над­лен­ков³⁸⁷, съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за пред­се­да­тел на Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 9) Ан­гел Д. Узу­нов, бивш съ­вет­ник при об­лас­т­на смет­на па­ла­та, от гр. Ох­рид, за съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­ласт­на смет­на па­ла­та; 10) Сте­фан Ст. Вач­щов, бивш съ­вет­ник при об­лас­т­на смет­на па­ла­та, от с. При­со­во, Тър­нов­с­ко, за съ­вет­ник при Ру­сен­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 11) Д-р Хрис­то П. Гю­ле­ме­тов³⁸⁸, бивш съ­вет­ник при об­лас­т­на смет­на па­ла­та, от гр. Ста­ра За­го­ра, за съ­вет­ник при Хас­ков­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 12) Ан­д­рей п[оп]Ди­мит­ров³⁸⁹, кон­т­ро­льор при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, за съ­вет­ник при Со­фийс­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та; 13) Лю­бен Кл. Ста­нис­ла­вов³⁹⁰, кон­т­ро­льор при Ви­дин­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, за съ­вет­ник при съ­ща­та па­ла­та.-

МИ­НИС­ТЪР-ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: К. Ге­ор­ги­ев

На до­ку­мен­та има ре­зо­лю­ция: “Одоб­ре­но. Ми­нис­тър-Пред­се­да­тел: К. Ге­ор­ги­ев. 6.II.1945 г.” “1 пост[анов­ле­ние], прот[окол] № 24 от 6.II.1945 г.”

ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 93, л. 10. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 251

Ре­ше­ние на Об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та за не­об­хо­ди­мия ценз на кон­т­ро­льо­ри­те при об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, 2 март 1945 г.

ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Д-р Хрис­то Ива­нов

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: Ан­гел Хрис­тов

Сто­ян Стой­чев

Ни­ко­ла Бо­ча­ров

Йор­дан Зо­ло­тов

Ана­то­ли Бе­ров

Кон­с­тан­тин Ан­ге­лов

СЕК­РЕ­ТАР: Сто­ян Или­ев

Док­лад­ва съ­вет­ни­кът Ан­гел Хрис­тов.

За да се про­из­не­се по тоя въп­рос, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та взе пред­вид след­но­то:

Съг­лас­но таб­ли­ца­та за д[лъж­нос­ти­те], з[ап­ла­ти­те и] ц[ен­зо­ве­те] и въз­наг­раж­де­ни­я­та на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, стр. 17, на длъж­ност кон­т­ро­льор при об­лас­т­на смет­на па­ла­та мо­гат да бъ­дат наз­на­ча­ва­ни кан­ди­да­ти, ко­и­то при­те­жа­ват вис­ше юри­ди­чес­ко, фи­нан­со­во, тър­гов­с­ко и ма­те­ма­ти­чес­ко об­ра­зо­ва­ние и са пре­ка­ра­ли ед­но­го­ди­шен стаж и из­дър­жа­ли из­пит, спо­ред раз­по­реж­да­ни­я­та на спе­ци­ал­ния пра­вил­ник. За всич­ки ос­та­на­ли по-гор­ни длъж­нос­ти та­ка съ­що се изис­к­ва вис­ше об­ра­зо­ва­ние и слу­же­бен ценз със­то­ящ се в прос­луж­ва­не из­вес­т­но чис­ло го­ди­ни в длъж­ност кон­т­ро­льор или про­из­хо­дя­щи­те от нея длъж­нос­ти, при пос­тъп­ва­не­то на ко­и­то та­ка съ­що се изис­к­ва слу­же­бен ценз, ед­на го­ди­на стаж и из­пит.

С На­ред­ба­та-за­кон за вре­мен­но от­ме­не­ние слу­жеб­ния ценз се от­ме­ни вре­мен­но изис­к­ва­ния слу­же­бен ценз, пред­ви­ден в таб­ли­ци­те, ка­то се за­па­зи ста­жа по тия таб­ли­ци ка­то в тоя слу­чай слу­жеб­ния ценз се пре­мах­на вре­мен­но са­мо за пър­ва­та сте­пен на длъж­ност­та; при по­ви­ше­ние в след­ва­щи­те по-гор­ни сте­пе­ни слу­жеб­ния ценз се за­па­зи на­пъл­но, т.е. наз­на­че­ни­те кан­ди­да­ти без слу­же­бен ценз мо­гат да бъ­дат по­ви­ше­ни в по-гор­на сте­пен за съ­ща­та длъж­ност са­мо след ка­то прос­лу­жат в тая длъж­ност тол­ко­ва го­ди­ни, кол­ко­то се изис­к­ват за сле­ду­ю­ща­та сте­пен, ка­то слу­же­бен ценз по таб­ли­ца­та. Об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че в Нар[ед­ба­та]-за­кон се за­паз­ва слу­жеб­ния ценз за по-гор­ни­те сте­пе­ни на ед­на длъж­ност по­каз­ва, че съ­щи­ят тряб­ва да е на ли­це и за всич­ки про­из­хо­дя­щи от нея по-гор­ни длъж­нос­ти, служ­ба­та в ко­и­то се пос­та­вя ка­то слу­же­бен ценз за за­е­ма­не на по-гор­на­та длъж­ност.

За длъж­ност­та кон­т­ро­льор при об­лас­т­на смет­на па­ла­та са пред­ви­де­ни три сте­пе­ни ­ III, II и I сте­пен. За да бъ­де наз­на­чен един кан­ди­дат на длъж­ност кон­т­ро­льор при об­лас­т­на смет­на па­ла­та III сте­пен, той треб­ва да има ос­вен об­ра­зо­ва­тел­ния ценз, и ед­но­го­ди­шен стаж и из­пит. Тоя слу­же­бен ценз се изис­к­ва и се­га, при дейс­т­ви­е­то на Нар[ед­ба­та]-за­кон за вре­мен­но­то от­ме­нен­ние на слу­жеб­ния ценз, тъй ка­то в не­го (за­ко­на) е из­рич­но ка­за­но, че ка­то се от­ме­ня­ва слу­жеб­ния ценз, за­паз­ват изис­к­ва­ни­я­та за ста­жа по таб­ли­ци­те. Наз­на­че­ния на длъж­ност кон­т­ро­льор при об­лас­т­на смет­на па­ла­та кан­ди­дат, кой­то е пре­ка­рал ед­но­го­ди­шен стаж и е из­дър­жал из­пи­та, мо­же да бъ­де по­ви­шен кон­т­ро­льор при об­лас­т­на смет­на па­ла­та II сте­пен са­мо след ка­то прос­лу­жи 4 го­ди­ни кон­т­ро­льор III сте­пен. За всич­ки дру­ги по-гор­ни длъж­нос­ти, ка­то кон­т­ро­льор при Вър­хов­на смет­на па­ла­та, сек­ре­тар на об­лас­т­на смет­на па­ла­та, ръ­ко­во­ди­тел на служ­ба при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и пр. кан­ди­да­та тряб­ва да при­те­жа­ва изис­к­ва­ни­ят в таб­ли­ца­та слу­же­бен ценз, тъй ка­то тоя слу­же­бен ценз е пос­та­вен в за­ви­си­мост от прос­луж­ва­не­то из­вес­т­но чис­ло го­ди­ни на служ­ба кон­т­ро­льор при об­лас­т­на смет­на па­ла­та или ка­то кон­т­ро­льор по от­чет­ност­та, за ко­я­то, та­ка съ­що, съг­лас­но таб­ли­ца­та, стр. 37, се изис­к­ва вис­ше об­ра­зо­ва­ние и ед­но­го­ди­шен стаж и из­пит.

По из­ло­же­ни­те съ­об­ра­же­ния, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: (п) Д-р Хрис­то Ива­нов

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: (п) Ан­гел Хрис­тов

(п) Сто­ян Стой­чев

(п) Ни­ко­ла Бо­ча­ров

(п) Йор­дан Зо­ло­тов

(п) Ана­то­ли Бе­ров

(п) Кон­с­тан­тин Ан­ге­лов

СЕК­РЕ­ТАР: (п) Сто­ян Или­ев

В Е Р Н О, ПРИ ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА,

С Е К Р Е Т А Р: Сто­ян Или­ев

ЦДА, Ф. 204, оп. 1, а.е. 36, л. 19. Пре­пис. Ма­ши­но­пис.

№ 252

Док­лад от д-р Хрис­то Ива­нов, пред­се­да­тел на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, до Ки­мон Ге­ор­ги­ев, ми­нис­тър-пред­се­да­тел, за из­гот­вен про­ект на За­кон за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, 16 март 1945 г.

ВЪР­ХОВ­НА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА ДО ГОС­ПО­ДИ­НА ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕ­ЛЯ

№ 2910 НА МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ

16 март 1945 г. Т У К

С О Ф И Я

ДОК­ЛАД

От пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та

ГОС­ПО­ДИ­НЕ ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕ­ЛЮ,

За­ко­нът за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ка­то един от дър­жав­но-ус­т­ройс­т­ве­ни­те на­ши за­ко­ни, кой­то уреж­да ма­те­ри­я­та от­нос­но вър­хов­ния кон­т­рол на за­ко­но­да­тел­на­та власт, респ[ек­тив­но] На­род­но­то съб­ра­ние, вър­ху из­пъл­не­ни­е­то на дър­жав­ния бю­д­жет (чл. 105, т. 6 от Кон­с­ти­ту­ци­я­та), е от го­ля­мо зна­че­ние. Въп­ре­ки то­ва, оба­че, в ми­на­ло­то не вся­ко­га се е сле­дя­ло, да­ли тоя за­кон не се нуж­дае от из­вес­т­но ре­фор­ми­ра­не, с ог­лед ме­ня­щи­те се ус­ло­вия на жи­во­та. По­ра­ди то­ва, ка­за­ни­ят за­кон от­дав­на ве­че е ос­та­рял и не за­до­во­ля­ва нуж­ди­те на вре­ме­то. Ето за­що, ако в ми­на­ло­то още ед­на ре­фор­ма в та­зи об­ласт е би­ла на­ло­жи­тел­на, днес, след 9 сеп­тем­в­ри, ко­га­то дър­жав­но­то ни уп­рав­ле­ние ко­рен­но се об­но­вя­ва, та­зи ре­фор­ма е не­из­беж­на. Не­об­хо­ди­мо ну­жен е един нов за­кон за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, кой­то да пре­мах­не не­пъл­но­ти­те и не­дос­та­тъ­ци­те на дейс­т­ва­щия за­кон, ко­и­то не са­мо че не са мал­ко, но са и па­кос­т­ни.

По тия съ­об­ра­же­ния, не­ка ми бъ­де поз­во­ле­но, Гос­по­ди­не Пред­се­да­те­лю, да спра Ва­ше­то прос­ве­те­но вни­ма­ние вър­ху гор­но­то об­с­то­я­тел­с­т­во, на Вас имен­но, тъй ка­то Вам е по­ве­ре­но ве­дом­с­т­во­то на Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, в ка­чес­т­во­то Ви на ман­да­тьор в слу­чая на На­род­но­то съб­ра­ние, и ед­нов­ре­мен­но да пред­с­та­вя на Ва­ше ус­мот­ре­ние тук при­ло­же­ния про­ект за нов за­кон за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, в съ­от­вет­ни­те мо­ти­ви на кой­то об­с­той­но са раз­г­ле­да­ни не­дъ­зи­те на се­гаш­ния за­кон, как­то и пре­дим­с­т­ва­та на пред­ла­га­ния про­ект. Про­ек­тът е одоб­рен от об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Д-р Хрис­то Ива­нов

ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 236, л. 22. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 253

МИ­НИС­ТЕР­С­КИ СЪ­ВЕТ ДО ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА

На № 3237/27.III.1945 г. 17­ пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет,

взе­то в за­се­да­ни­е­то му от 3.IV.1945 го­ди­на,

про­то­кол № 56.

Въз ос­но­ва на чл. 7 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, ос­во­бож­да­ва се от длъж­ност съ­вет­ни­ка при Плов­див­с­ка­та об­лас­т­на смет­на па­ла­та, Кън­чо Г. Къ­нев.

С Е К Р Е Т А Р: Ва­си­лев³⁹¹

ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 125, л. 22. Пре­пис. Ма­ши­но­пис.

№ 254

Ре­ше­ние на Об­що­то съб­ра­ние на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та с тъл­ку­ва­не кои не­из­дъл­же­ния под­ле­жат на оп­ро­ща­ва­не по си­ла­та на чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия.

Со­фия, 14 юли 1945 г.

ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА

№ 87/о.с.

Гр. Со­фия, 14 юлий 1945 го­ди­на.

С ъ с т а в:

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: Д-р Хрис­то Ива­нов

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: Ан­гел Хрис­тов

Сто­ян Стой­чев

Ни­ко­ла Бо­ча­ров

Йор­дан Зо­ло­тов

Ана­то­лий Бе­ров

Кон­с­тан­тин Ан­ге­лов о.м.

СЕК­РЕ­ТАР: Алек­сан­дър Да­мев

Док­лад­ва съ­вет­ни­кът Ан­гел Хрис­тов.

По ус­т­но­то пред­ло­же­ние на Пред­се­да­те­ля на Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та, об­що­то съб­ра­ние на пос­лед­на­та се за­ни­ма с тъл­ку­ва­ни­е­то на чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия (Д.В. брой ...)[1]945 го­ди­на).

Във връз­ка с при­ло­же­ни­е­то на тоя за­кон, мо­гат да се по­ро­дят след­ни­те спор­ни въп­ро­си:

1. ­ Оп­ро­ща­ват ли се не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от лип­си?

Тоя въп­рос мо­же да се пов­диг­не по­ра­ди то­ва, че по За­ко­на за оп­ро­ща­ва­не на гло­би, лих­ви и не­из­дъл­же­ния по раз­ни за­ко­ни (чл. 24) не се оп­ро­ща­ва­ха не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от зло­у­пот­реб­ле­ния или лип­си. В чл. 40 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия е ка­за­но, че не се оп­ро­ща­ват не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от зло­у­пот­реб­ле­ния.

Лип­са, в обик­но­вен­ния сми­съл на тая ду­ма, зна­чи из­чез­ва­не на из­вес­т­на вещ (суб­с­тан­ция) по та­къв на­чин, че да не мо­же тя да се въз­вър­не на сво­е­то мяс­то. Лип­са­та, в то­зи сми­съл, е ед­но фак­ти­чес­ко по­ло­же­ние. В от­чет­но-пра­вен сми­съл, оба­че, зна­че­ни­е­то на то­ва по­ня­тие е съ­вър­шен­но дру­го. За не­го ня­ма оп­ре­де­ле­ние в ни­кой за­кон, за­що­то то след­ва да се из­в­ле­че по ре­да на тъл­ку­ва­ни­е­то на съ­от­вет­ни­те за­ко­ни, ко­и­то уреж­дат пуб­лич­на­та от­чет­ност, глав­но чл.чл. 73, 77 и 78 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та] и пред­п­ри­я­ти­я­та и съ­от­вет­ни­те тек­с­то­ве от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция и пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ни­е­то му.

По си­ла­та на пуб­лич­но-прав­ни за­кон­ни раз­по­ред­би, от­чет­ни­кът ста­ва но­си­тел на из­вес­т­ни пра­ва и за­дъл­же­ния. В то­ва му ка­чес­т­во, не­му се по­ве­ря­ват су­ми, цен­нос­ти и ма­те­ри­а­ли, при ус­ло­вие да ги па­зи, уп­рав­ля­ва и раз­ход­ва ви­на­ги съ­об­раз­но съ­от­вет­ни­те за­ко­ни, пра­вил­ни­ци и на­ред­би. От тук след­ва да се из­ва­ди оп­ре­де­ле­ни­е­то на по­ня­ти­е­то “лип­са”, ко­е­то мо­же да се фор­му­ли­ра та­ка: Вся­ко ко­ли­чес­т­во от су­ми, цен­нос­ти и ма­те­ри­а­ли, ко­е­то е из­ляз­ло от вла­де­ни­е­то на от­чет­ни­ка не въз ос­но­ва на за­кон­но ус­та­но­ве­ния за слу­чая ред, е не­оп­рав­да­на лип­са. С дру­ги ду­ми, лип­са­та се обус­ла­вя от два еле­мен­та: 1) да е на­ли­це фак­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние, т.е. из­ли­за­не­то на суб­с­тан­ци­я­та от вла­де­ни­е­то на от­чет­ни­ка и 2) от­чет­ни­кът да не мо­же да да­де смет­ка, т.е. да пред­с­та­ви до­ка­за­тел­с­т­ва за из­чез­ва­не­то на вещ­та. Ина­че ка­за­но, лип­са­та, в от­чет­но-пра­вен сми­съл, е ма­те­ри­ал­но-вре­ден ре­зул­тат на не­за­ко­но­съ­об­раз­но дейс­т­вие, из­вър­ше­но от длъж­нос­т­но ли­це-от­чет­ник, при уп­раж­ня­ва­не на слу­жеб­ни пра­ва. Сле­до­ва­тел­но, не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от лип­си, се обус­ла­вят от пре­ви­ша­ва­не на власт от стра­на на от­чет­ни­ка, т.е. от ед­но из­ли­за­не из­вън рам­ки­те на за­ко­на, при уп­раж­ня­ва­не на слу­жеб­ни пра­ва. Щом то­ва е та­ка, от­чет­ни­чес­ка­та лип­са след­ва, по ана­ло­гия, да се срав­ня­ва със съ­от­вет­ни­те де­я­ния по на­ка­за­тел­ния за­кон, а имен­но с прес­тъп­ле­ни­я­та и на­ру­ше­ни­я­та по служ­ба. От то­ва след­ва, че от­чет­ни­кът ан­га­жир­ва за вся­ка лип­са не са­мо сво­я­та граж­дан­с­ка от­го­вор­ност, но в ня­кои слу­чаи ­ и на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност по чл.чл. 319 и 421 от На­ка­за­тел­ния за­кон. Тряб­ва да се из­тък­не, че, що се от­на­ся до граж­дан­с­ка­та от­го­вор­ност, при ус­та­но­ве­ни лип­си, не е нуж­д­но и не се изис­к­ва до­каз­ва­не­то на уми­съл, а е дос­та­тъч­но са­мо ус­та­но­вя­ва­не­то на фак­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние, тъй ка­то уми­съ­лът се пред­по­ла­га (ар­гу­мент за то­ва се из­в­ли­ча и от чл. 24 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция).

Из­тъл­ку­ва­но та­ка по­ня­ти­е­то от­чет­ни­чес­ка лип­са, след­ва да се при­е­ме, че то се включ­ва в по­ня­ти­е­то зло­у­пот­реб­ле­ние, за­що­то всъщ­ност еле­мен­ти­те на то­ва пос­лед­но по­ня­тие са тож­дес­т­ве­ни.

Как­во е “зло­у­пот­реб­ле­ние”? ­ И тук пър­ви­ят и ха­рак­те­рен бе­лег е, да е из­вър­ше­но де­я­ние, про­тив­но на за­ко­на, и вто­ро, де­я­ни­е­то да е из­вър­ше­но от длъж­нос­т­но ли­це на пуб­лич­на­та власт, при уп­раж­ня­ва­не на слу­жеб­ни пра­ва. В то­зи сми­съл е упот­ре­бен тер­ми­нът “зло­у­пот­реб­ле­ние” в чл. 303 от На­ка­за­тел­ния за­кон.

Съг­лас­но прав­на­та те­о­рия, “зло­у­пот­реб­ле­ни­е­то” е на­ли­це вся­ко­га, ко­га­то длъж­нос­т­но ли­це не дейс­т­ву­ва съ­об­раз­но да­де­но­то му от за­ко­на пра­во и не съ­об­ра­зя­ва сво­е­то по­ве­де­ние с цел­та, ука­за­на от за­ко­на. Ако то­ва ли­це прес­лед­ва дру­га цел, то зло­у­пот­ре­бя­ва, пре­ви­ша­ва власт­та си, при уп­раж­ня­ва­не на слу­жеб­ни­те си пра­ва, т.е. из­ли­за вън от пре­де­ли­те, ко­и­то за­ко­нът пред­ва­ри­тел­но му е очер­тал, с на­ме­ре­ние да вре­ди.

В го­во­ри­мия език, под “зло­у­пот­реб­ле­ние” обик­но­вен­но се раз­би­ра прес­тъп­ле­ние, но то­ва не е съ­об­раз­но с на­уч­ния език и прав­на­та тер­ми­но­ло­гия. То­ва сме­ше­ние се пра­ви, за­що­то мно­го чес­то зло­у­пот­реб­ле­ни­е­то е съп­ро­во­де­но и се сли­ва с прес­тъп­ни де­я­ния.

Прав­но­то зна­че­ние на по­ня­ти­е­то “зло­у­пот­реб­ле­ние” е не­из­пъл­не­ние на пуб­лич­но-прав­ни за­дъл­же­ния, про­из­ти­ча­щи от за­ко­на, без­раз­лич­но да­ли то­ва не­из­пъл­не­ние вле­че са­мо граж­дан­с­ка или граж­дан­с­ка и на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност. Ха­рак­тер­но­то в слу­чая е, че не се ка­сае до прес­тъп­но де­я­ние, а до не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ние от пуб­лич­но-пра­вен ха­рак­тер.

На­уч­но раз­г­ле­да­ни, по­ня­ти­я­та “прес­тъп­но де­я­ние” и “зло­у­пот­реб­ле­ние” се раз­ли­ча­ват ед­но от дру­го. Ед­но­то е не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ния от пуб­лич­но-прав­но ес­тес­т­во, при из­пъл­не­ние на служ­ба­та, от стра­на на длъж­нос­т­но ли­це, а дру­го­то ­ на­ру­ше­ние на пуб­лич­но-прав­ни нор­ми, без да е нуж­д­но на­ру­ше­ни­е­то да е из­вър­ше­но неп­ре­мен­но от длъж­нос­т­но ли­це. Та­ка, все­ки граж­да­нин под­ле­жи на на­ка­за­ние, ако из­вър­ши на­ру­ше­ния на пуб­лич­но-прав­ни нор­ми из об­ласт­та на на­ка­за­тел­но­то пра­во, а чи­нов­ни­кът ще из­вър­ши зло­у­пот­реб­ле­ние, ако не спа­зи точ­но изис­к­ва­ни­я­та на за­ко­на, по си­ла­та на кой­то той уп­раж­ня­ва фун­к­ции на ор­ган на пуб­лич­на­та власт, до­ри и то­га­ва, ко­га­то не е из­вър­шил прес­тъп­но де­я­ние. За не­из­пъл­не­ни­е­то на та­ки­ва за­дъл­же­ния, от­го­вор­ност­та е граж­дан­с­ка или на­ка­за­тел­на, спо­ред то­ва, да­ли от не­из­пъл­не­ни­е­то е на­не­се­на са­мо ще­та, или пък е из­вър­ше­но и прес­тъп­ле­ние.

Пред­мет на от­чет­ни­чес­ко­то пра­во е са­мо граж­дан­с­ка­та от­го­вор­ност. Зло­у­пот­реб­ле­ни­е­то, съ­що как­то и лип­са­та, мо­же, по ана­ло­гия, да се от­не­се към прес­тъп­ле­ни­я­та или на­ру­ше­ни­я­та по служ­ба по На­ка­за­тел­ния за­кон. То мо­же да бъ­де с ма­те­ри­ал­но-вред­ни пос­ле­ди­ци, а мо­же и да не бъ­де; с не­го мо­гат да бъ­дат на­кър­не­ни час­т­ни ин­те­ре­си или та­ки­ва на пуб­лич­на­та власт.

От ка­за­но­то до тук след­ва да се при­е­ме, че раз­ли­ка меж­ду “зло­у­пот­реб­ле­ние” и “лип­са”, в от­чет­ни­чес­ки сми­съл, не съ­щес­т­ву­ва, т.е., че тия две по­ня­тия в слу­чая се пок­ри­ват.

До то­ва зак­лю­че­ние се до­хож­да и при тъл­ку­ва­ни­е­то на чл. 78 от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция.

Кон­с­та­ти­ра­ни­те при ре­ви­зи­я­та ще­ти, за­гу­би и неп­ра­вил­но за­дър­жа­ни, упот­ре­бе­ни или от­к­ло­не­ни су­ми се на­ри­чат не­из­дъл­же­ния. Не­из­дъл­же­ни­я­та мо­гат да про­из­хож­дат от греш­ки, опу­ще­ния, лип­си (де­фи­ци­ти) и зло­у­пот­реб­ле­ния, или от неп­ра­вил­ни и не­за­кон­ни дейс­т­вия. Не­из­дъл­же­ни­я­та про­из­хож­дат от лип­си (де­фи­цит) и зло­у­пот­реб­ле­ние, ко­га­то длъж­нос­т­но­то ли­це умиш­ле­но е про­я­ви­ло не­доб­ро­съ­вес­т­ност, или ко­га­то са­мо­вол­но из­бяг­ва да из­пъл­ни за­дъл­же­ни­я­та си, въз­ло­же­ни му по за­ко­на. От то­ва се виж­да, че Пра­вил­ни­кът за при­ло­же­ние За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция не пра­ви раз­ли­ка меж­ду “лип­си” (де­фи­ци­ти) и “зло­у­пот­реб­ле­ния”, тъй ка­то и на две­те тия по­ня­тия той да­ва ед­но и съ­що оп­ре­де­ле­ние, т.е. счи­та ги ка­то де­я­ния умиш­ле­ни или са­мо­вол­ни, из­вър­ше­ни от от­чет­ни­ка.

Ако се пра­ве­ше раз­ли­ка меж­ду тия две по­ня­тия, в пра­вил­ни­ка или за­ко­на би тряб­ва­ло да бъ­дат да­де­ни раз­лич­ни еле­мен­ти за ед­но­то и дру­го­то по­ня­тие. При то­ва по­ло­же­ние, тряб­ва да се при­е­ме, че за лип­си ста­ва ду­ма то­га­ва, ко­га­то по­ве­ре­ни­те на от­чет­ни­ка ма­те­ри­а­ли и цен­нос­ти не са на­ли­це, и тях­но­то от­сът­с­т­вие от скла­до­ве­те, ма­га­зи­ни­те и про­чее не мо­же да се оп­рав­дае по пред­пи­са­ни­те от за­ко­ни­те и пра­вил­ни­ци­те на­чи­ни. За де­фи­цит ста­ва ду­ма то­га­ва, ко­га­то от­чет­ни­кът не мо­же да оп­рав­дае лип­са­та на из­вес­т­на су­ма. Най-сет­не, за зло­у­пот­реб­ле­ние мо­же да ста­ва ду­ма то­га­ва, ко­га­то от­чет­ни­кът умиш­ле­но е из­раз­ход­вал из­вес­т­на су­ма, ма­те­ри­а­ли или цен­нос­ти не по ре­да, пред­ви­ден в съ­от­вет­ни­те за­ко­ни и пра­вил­ни­ци. Съ­щес­т­ве­но­то е, че, как­то в еди­ния, тъй и във вто­рия и тре­тия слу­чай, от­чет­ни­кът е дейс­т­ву­вал умиш­ле­но, или са­мо­вол­но е из­бег­нал да из­пъл­ни за­дъл­же­ни­я­та си, въз­ло­же­ни му по за­ко­на. Яс­но е, про­чее, че и спо­ред за­кон­на­та тер­ми­но­ло­гия, лип­са­та е рав­ноз­на­че­ща на зло­у­пот­реб­ле­ние.

От ка­за­но­то до тук след­ва да се из­ва­ди зак­лю­че­ни­е­то, че, ма­кар в чл. 40 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия да е ка­за­но, как­во не се оп­ро­ща­ват не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от зло­у­пот­реб­ле­ния, тряб­ва да се раз­би­ра, че не се оп­ро­ща­ват, та­ка съ­що, и не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от лип­си или де­фи­ци­ти.

2. ­ Оп­ро­ща­ват ли се не­из­дъл­же­ни­я­та, про­из­хо­дя­щи от раз­да­ва­не­то на су­ми от ка­си­те на уч­реж­де­ни­я­та под фор­ма­та на аван­си, във всич­ки слу­чаи, ко­га­то въ­об­ще има да­ден аванс?

Съг­лас­но чл. 66 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та] и пред­п­ри­я­ти­я­та, от­пу­ща­не­то на су­ми в аванс ста­ва са­мо на длъж­нос­т­ни ли­ца за из­п­ла­ща­не на раз­хо­ди, из­вър­ше­ни нап­ра­во от уч­реж­де­ни­я­та. Аван­си мо­гат да бъ­дат да­де­ни на дър­жав­ни слу­жи­те­ли за оти­ва­не в ко­ман­ди­ров­ка, и то по си­ла­та на на­роч­но раз­по­реж­да­не на за­ко­на или пра­вил­ни­ка. Най-пос­ле, аванс мо­же да бъ­де да­ден и на тре­ти ли­ца ­ не­дър­жав­ни слу­жи­те­ли, ко­и­то са в до­го­вор­ни от­но­ше­ния с дър­жав­но уч­реж­де­ние, ко­га­то по си­ла­та на до­го­во­ра, дър­жа­ва­та е за­дъл­же­на, при из­вес­т­ни ус­ло­вия, да брои на пред­п­ри­е­ма­ча аванс в оп­ре­де­ле­ни сро­ко­ве и раз­ме­ри. Във всич­ки тия слу­чаи, да­ва­не­то на аванс е ед­но за­ко­но­мер­но дейс­т­вие, и за­то­ва от­чет­ни­кът не мо­же да бъ­де дър­жан от­го­во­рен. На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия има пред­вид не тия аван­си, а аван­си­те, ко­и­то са раз­да­де­ни неп­ра­вил­но или пог­реш­но. Във все­ки слу­чай, неп­ра­вил­но или пог­реш­но да­де­ни­те аван­си тряб­ва да са би­ли по­лу­че­ни от длъж­нос­т­ни ли­ца, ко­и­то са има­ли пра­во да ги по­лу­чат, или от час­т­ни ли­ца, ко­и­то са би­ли в до­го­вор­ни от­но­ше­ния с дър­жа­ва­та. Неп­ра­вил­ност­та в раз­да­ва­не­то на аван­са мо­же да се със­тои в то­ва, че от­чет­ни­кът го е дал по-ра­но или пре­ди пред­п­ри­е­ма­чът да е бил из­вър­шил ня­кои ра­бо­ти и пр. Пог­реш­но да­ва­не на аванс има то­га­ва, ко­га­то от­чет­ни­кът е бро­ил су­ма­та на длъж­нос­т­но ли­це, или тре­то ли­це ­ пред­п­ри­е­мач, в по-го­лям раз­мер от сле­ду­е­мия се. Във всич­ки тия слу­чаи, съг­лас­но чл. 40 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия, от­чет­ни­кът се ос­во­бож­да­ва от от­го­вор­ност.

От­чет­ни­кът мо­же да е дал аванс на ед­но длъж­нос­т­но ли­це, ко­е­то не слу­жи в уч­реж­де­ни­е­то, към ко­е­то се чис­ли от­чет­ни­кът, или пък на ед­но тре­то ли­це, ко­е­то не се на­ми­ра в до­го­вор­ни от­но­ше­ния с то­ва уч­реж­де­ние и, сле­до­ва­тел­но, и в два­та слу­чая от­чет­ни­кът е зна­ел, че ня­ма за­кон­ни или до­го­вор­ни при­чи­ни да се да­де аванс, и, при все то­ва, умиш­ле­но или сво­е­вол­но той го е дал. В та­ки­ва слу­чаи не мо­же да се го­во­ри за неп­ра­вил­но или пог­реш­но да­ва­не на аванс, за­що­то има­ме ед­но умиш­лен­но дейс­т­вие, из­вър­ше­но при пъл­но съз­на­ние от стра­на на от­чет­ни­ка, че той из­вър­ш­ва не­що не­за­кон­но. Не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то би­ха про­из­хож­да­ли от та­ка да­де­ни аван­си, не се оп­ро­ща­ват, те се включ­ват в не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от лип­си или зло­у­пот­реб­ле­ния.

3. ­ Оп­ро­ща­ват ли се не­из­дъл­же­ни­я­та и по от­но­ше­ние на тре­ти­те ли­ца, ко­и­то са осъ­де­ни со­ли­дар­но с от­чет­ни­ци­те, как­то и тре­ти­те ли­ца, ко­и­то са по­лу­чи­ли не­за­кон­но аван­си от дър­жав­ни уч­реж­де­ния?

Съг­лас­но чл. 15 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция и чл. 78 от Пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ни­е­то му, не­из­дъл­же­ние мо­же да има са­мо по от­но­ше­ние на от­чет­ни­ци, т.е. на длъж­нос­т­ни ли­ца, на ко­и­то са по­ве­ре­ни дър­жав­ни су­ми, ма­те­ри­а­ли и цен­нос­ти.

Тре­ти­те ли­ца, ­ длъж­нос­т­ни или не, ­ мо­гат да от­го­ва­рят со­ли­дар­но с от­чет­ни­ка, по си­ла­та на из­рич­ни­те пос­та­нов­ле­ния на чл. 17 от За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция, чл. 56 от За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та] и пред­п­ри­я­ти­я­та и др. От­го­вор­ност­та на тия ли­ца, оба­че, е суб­си­ди­ар­на. Те, по ед­но из­к­лю­че­ние от об­що­то пра­ви­ло, про­ка­ра­но в чл. 3 от За­ко­на за граж­дан­с­ко­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, се осъж­дат от смет­ни­те па­ла­ти за су­ми­те, по­лу­че­ни от тях не­дъл­жи­мо, неп­ра­вил­но или пог­реш­но, или за про­я­ве­на от тях гру­ба неб­реж­ност, с ко­я­то са ста­на­ли при­чи­на да има не­из­дъл­же­ние, или най-сет­не, за учас­тие или по­ма­га­не на от­чет­ни­ка в не­го­ва­та неп­ра­во­мер­на дей­ност. В слу­чая, ма­кар и тях­на­та от­го­вор­ност да е чис­то граж­дан­с­ка, тя се ус­та­но­вя­ва от кон­т­рол­но уч­реж­де­ние или ли­це, а имен­но смет­ни­те па­ла­ти или ми­нис­тъ­рът на фи­нан­си­те.

По­не­же оп­ро­ща­ва­не­то на не­из­дъл­же­ни­е­то е един от спо­со­би­те за по­га­ся­ва­не на за­дъл­же­ни­е­то, то оп­ро­ща­ва­не­то не мо­же да бъ­де до­пус­т­на­то, ос­вен при на­лич­ност­та на из­рич­но за­ко­но­по­ло­же­ние в тоя сми­съл. Та­ко­ва за­ко­но­по­ло­же­ние в На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия ня­ма, по­ра­ди ко­е­то тряб­ва да се при­е­ме, че, по си­ла­та на чл. 40 от съ­щия за­кон, не се оп­ро­ща­ват не­из­дъл­же­ни­я­та на тре­ти­те ли­ца, ко­и­то са на­че­те­ни со­ли­дар­но с от­чет­ни­ци за по­лу­че­ни от тях не­дъл­жи­мо, неп­ра­вил­но или пог­реш­но пла­те­ни им су­ми, как­то и за да­де­ни­те им и по­лу­че­ни от тях чрез от­чет­ник аван­си, без за­кон­но ос­но­ва­ние.

4. ­ Кои не­из­дъл­же­ния се оп­ро­ща­ват, съг­лас­но тек­с­та на чл. 40, где­то е ка­за­но: “вклю­чи­тел­но по ак­то­ве на Б.З.К.бан­ка, не­за­ви­си­мо от тех­ния раз­мер”?

Тек­с­тът “вклю­чи­тел­но по ак­то­ве­те на Б.З.К.бан­ка” е пос­та­вен в края на из­ре­че­ни­е­то, в ко­е­то се из­б­ро­я­ват из­чер­па­тел­но уч­реж­де­ни­я­та, към ко­и­то тряб­ва да се дъл­жат не­из­дъл­же­ни­я­та, под­ле­жа­щи на оп­ро­ща­ва­не. Ак­то­ве­те на Б.З.К.бан­ка не са уч­реж­де­ния, а до­ку­мен­ти. Уч­реж­де­ние е са­ма­та Б.З.К.бан­ка, ко­я­то се включ­ва в по­ня­ти­е­то “дру­ги об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния”. Яв­но е, сле­до­ва­тел­но, че тек­с­тът “вклю­чи­тел­но по ак­то­ве­те на Б.З.К.бан­ка” е пос­та­вен не­у­дач­но в края на чл. 40, вмес­то след из­б­ро­я­ва­не­то на до­ку­мен­ти­те и ак­то­ве­те, с ко­и­то мо­гат да бъ­дат кон­с­та­ти­ра­ни не­из­дъл­же­ни­я­та, под­ле­жа­щи на оп­ро­ща­ва­не.

Съг­лас­но чл. 28 от На­ред­ба­та-за­кон за Б.З.К.бан­ка, бан­ко­ви­те ре­ви­зо­ри и ди­рек­то­ри­те на кло­но­ве­те, ко­и­то се пол­зу­ват с пра­ва­та на фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри, със­тав­ля­ват ак­то­ве за кон­с­та­ти­ра­не не­из­дъл­же­ния, зло­у­пот­реб­ле­ния и дру­ги вре­ди на бан­ка­та, при­чи­не­ни й от ней­ни­те чи­нов­ни­ци. Въз ос­но­ва на тия ак­то­ве, уп­ра­ви­те­лят на бан­ка­та, или упъл­но­мо­ще­но­то от не­го длъж­н­с­т­но ли­це, из­да­ва пос­та­нов­ле­ния, ко­га­то на­ме­ри, че има не­из­дъл­же­ния, зло­у­пот­реб­ле­ния и др., ко­и­то пос­та­нов­ле­ния под­ле­жат на об­жал­ва­не пред Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та. Ос­вен ак­то­ве­те, за ко­и­то ста­ва ду­ма по-го­ре, по си­ла­та на чл. 51 от На­ред­ба­та-за­кон за Б.З.К.бан­ка, пос­лед­на­та, чрез сво­и­те ин­с­пек­то­ри и ди­рек­то­ри на кло­но­ве­те, как­то и дру­ги над­леж­но упъл­но­мо­ще­ни длъж­нос­т­ни ли­ца, мо­же да ре­ви­зи­ра ви­на­ги, ко­га­то на­ме­ри за доб­ре, всич­ки ко­о­пе­ра­тив­ни сдру­же­ния в стра­на­та. В тия слу­чаи, ли­ца­та, ко­и­то из­вър­ш­ват ре­ви­зи­и­те, се пол­зу­ват с пра­ва­та на фи­нан­со­ви ин­с­пек­то­ри. Въз ос­но­ва на със­та­ве­ни­те от тях ак­то­ве, из­да­ват се пос­та­нов­ле­ния, на об­що ос­но­ва­ние, ко­и­то пос­та­нов­ле­ния та­ка съ­що под­ле­жат на об­жал­ва­не пред Спе­ци­ал­ния съд при Вър­хо­ва­на­та смет­на па­ла­та.

От ка­за­но­то до тук се виж­да, че с ак­то­ве­те на Б.З.К.бан­ка мо­гат да бъ­дат кон­с­та­ти­ра­ни от ней­ни­те чи­нов­ни­ци не­из­дъл­же­ния към са­ма­та бан­ка, а та­ка съ­що и не­из­дъл­же­ни­я­та на слу­жи­те­ли­те при ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния към пос­лед­ни­те. Щом то­ва е та­ка, пи­та се, да­ли по чл. 40 се оп­ро­ща­ват и ед­ни­те, и дру­ги­те не­из­дъл­же­ния, и да­ли ду­ми­те “вклю­чи­тел­но по ак­то­ве­те на Б.З.К.бан­ка” не са би­ли пра­вил­но пос­та­ве­ни в края на тек­с­та на чл. 40 и то­ва е нап­ра­ве­но на­роч­но, за да се да­де въз­мож­ност да се оп­рос­тят всич­ки не­из­дъл­же­ния, без­раз­лич­но да­ли те се дъл­жат към Б.З.К.бан­ка или към ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния.

От тек­с­та на чл. 41 се виж­да мно­го яс­но, а осо­бен­но от за­бе­леж­ка­та към съ­щия, че оп­ро­ща­ва­не­то по тоя за­кон не се от­на­ся до час­т­но-прав­ни­те взе­ма­ния на об­щи­ни­те, об­щин­с­ки­те сто­пан­с­ки пред­п­ри­я­тия, об­щин­с­ки­те и ав­то­ном­ни уч­реж­де­ния и учи­лищ­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва. Съ­що­то ва­жи и по от­но­ше­ние на час­т­но-прав­ни­те взе­ма­ния на дър­жа­ва­та, ко­е­то е вид­но от ос­та­на­ли­те раз­по­реж­да­ния на за­ко­на. Въ­об­ще, с На­род­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия се оп­ро­ща­ват всич­ки гло­би, лих­ви, не­кол­кок­рат­ни раз­ме­ри на раз­ни да­нъ­ци, так­си и дру­ги пуб­лич­но-прав­ни взе­ма­ния, и то взе­ма­ния на уч­реж­де­ни­я­та, из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни в чл. 40. Съ­щи­ят за­кон ня­ма ни­то ед­но пос­та­нов­ле­ние, по си­ла­та на ко­е­то да се оп­ро­ща­ват не­из­дъл­же­ния в пол­за на час­т­ни ли­ца, ко­е­то из­рич­но е под­чер­та­но и в чл. 41 бук­ва “б”, а имен­но, че се оп­ро­ща­ват су­ми­те по из­пъл­ни­тел­ни­те ак­то­ве, ос­вен тия, при­съ­де­ни в пол­за на час­т­ни ли­ца.

Ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния са дру­жес­т­ва, със­та­ве­ни от не­оп­ре­де­ле­но чис­ло чле­но­ве, ко­и­то се уч­ре­дя­ват с цел, що­то чрез зад­руж­но из­вър­ш­ва­не на ра­бо­ти­те, или чрез вза­им­ност­та, да раз­вие ико­но­ми­чес­ки­те ин­те­ре­си на чле­но­ве­те си и да да­де под­тик на кре­ди­та, на зе­ме­де­ли­е­то, на ин­дус­т­ри­я­та и за­на­я­ти­те. От то­ва оп­ре­де­ле­ние на ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния, да­де­но в чл. 1 от За­ко­на за ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния, се виж­да, че те са час­т­но-прав­ни сдру­же­ния, ко­и­то прес­лед­ват из­к­лю­чи­тел­но тър­гов­с­ки це­ли и за­паз­ва­не ин­те­ре­си­те на сво­и­те чле­но­ве. Тия сдру­же­ния не мо­гат да бъ­дат вклю­че­ни в об­щес­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния, тъй ка­то пос­лед­ни­те се съз­да­ват със спе­ци­а­лен за­кон, прес­лед­ват об­щи це­ли на всич­ки или част от бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни, бо­ра­вят с об­щес­т­ве­ни сред­с­т­ва и, ко­е­то е по-важ­но, те са об­ле­че­ни с из­вес­т­на власт, ко­я­то при­над­ле­жи на дър­жа­ва­та, тъй ка­то пос­лед­на­та им е пре­дос­та­ви­ла ед­на от за­да­чи­те, ко­и­то си въз­ла­га са­ма­та дър­жа­ва.

Ка­то се има пред­вид ка­за­но­то по-го­ре, след­ва да се дой­де до зак­лю­че­ние, че оп­ро­ща­ва­не­то на не­из­дъл­же­ни­я­та, да­де­но с чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия, се от­на­ся са­мо до пуб­лич­но-прав­ни­те взе­ма­ния на дър­жа­ва­та, об­щи­ни­те, об­щес­т­ве­ни­те уч­реж­де­ния и пр., но не и до взе­ма­ни­я­та на съ­щи­те уч­реж­де­ния от час­т­но-прав­но ес­тес­т­во. Сле­до­ва­тел­но, не­из­дъл­же­ни­я­та, кон­с­та­ти­ра­ни с ак­то­ве на Б.З.К.бан­ка, ко­и­то не­из­дъл­же­ния се дъл­жат от ней­ни­те чи­нов­ни­ци към са­ма­та бан­ка, ако не про­из­хож­дат от зло­у­пот­реб­ле­ния и лип­си, се оп­ро­ща­ват.

По от­но­ше­ние на не­из­дъл­же­ни­я­та в пол­за на ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния, по­не­же тия не­из­дъл­же­ния са ви­на­ги от час­т­но-прав­но ес­тес­т­во, раз­по­реж­да­ни­я­та на чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия са неп­ри­ло­жи­ми. С вмък­ва­не­то на ду­ми­те “вклю­чи­тел­но по ак­то­ве­те на Б.З.К.бан­ка” се е це­ле­ло да се по­яс­ни, че се оп­ро­ща­ват не са­мо не­из­дъл­же­ни­я­та, за ко­и­то са из­да­де­ни или ще бъ­дат из­да­де­ни пос­та­нов­ле­ния от Ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­те, по при­съ­ди и ре­ше­ния на съ­ди­ли­ща­та, във връз­ка с ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве, със­та­ве­ни по За­ко­на за фи­нан­со­ва­та ин­с­пек­ция, по За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти и За­ко­на за б[юд­же­та], о[тчет­ност­та] и пред­п­ри­я­ти­я­та или ре­ше­ния на смет­ни­те па­ла­ти и Спе­ци­ал­ния съд, но и не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то са кон­с­та­ти­ра­ни с ак­то­ве на Б.З.К.бан­ка, ако са на­ли­це ос­та­на­ли­те ус­ло­вия, ко­и­то се изис­к­ват от чл. 40.

5. ­ Мо­гат ли смет­ни­те па­ла­ти да при­ла­гат слу­жеб­но чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия, или то­ва тряб­ва да ста­не по пис­мен­на мол­ба на за­ин­те­ре­со­ва­ния от­чет­ник?

Спо­ред чл. 46, пред­ви­де­ни­те в за­ко­на оп­ро­ща­ва­ния и дру­ги об­лек­че­ния не се при­ла­гат по от­но­ше­ние ли­ца­та, осъ­де­ни или ко­и­то ще бъ­дат осъ­де­ни по На­ред­ба­та-за­кон за съ­де­не от На­род­ния съд³⁹² ви­нов­ни­ци­те за във­ли­ча­не Бъл­га­рия в Све­тов­на­та вой­на сре­щу съ­ю­зе­ни­те на­ро­ди и за зло­де­я­ни­я­та, свър­за­ни с нея. Сле­до­ва­тел­но, за да мо­же смет­на­та па­ла­та да се про­из­не­се, да­ли ед­но не­из­дъл­же­ние се оп­ро­ща­ва или не, тряб­ва да има до­ка­за­тел­с­т­ва, че ли­це­то, ко­е­то е на­че­те­но, не е осъж­да­но по спо­ме­на­тия за­кон. По­не­же па­ла­ти­те не съ­би­рат са­ми до­ка­за­тел­с­т­ва, пос­лед­ни­те тряб­ва да бъ­дат пред­с­та­ве­ни от са­мия от­чет­ник или от за­ин­те­ре­со­ва­ния. По­ра­ди то­ва, на­ла­га се, по не­об­хо­ди­мост, да бъ­де по­да­де­на мол­ба до смет­на­та па­ла­та, прид­ру­же­на със сви­де­тел­с­т­во за съ­ди­мост, от оня, кой­то ис­ка да бъ­де при­ло­жен чл. 40 за да­ден на­чет.

По тия съ­об­ра­же­ния тряб­ва да се при­е­ме, че смет­ни­те па­ла­ти не мо­гат да се се­зи­рат слу­жеб­но с при­ло­же­ни­е­то на чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия, а то­ва тряб­ва да нап­ра­вят, са­мо ко­га­то има по­да­де­на мол­ба от от­чет­ни­ка или за­ин­те­ре­со­ва­ни­те ли­ца.

6. ­ Свър­за­но ли е с ня­как­ви фа­тал­ни сро­ко­ве ис­ка­не­то за при­ла­га­не на чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия и при­ло­жи­ми ли са в слу­чая раз­по­реж­да­ни­я­та на чл. 73 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти?

Оп­ро­ща­ва­не­то на не­из­дъл­же­ни­е­то е един от спо­со­би­те за по­га­ся­ва­не на за­дъл­же­ни­я­та. Ко­га­то в спе­ци­ал­ния за­кон, с кой­то те се оп­ро­ща­ват, не са пред­ви­де­ни сро­ко­ве, в ко­и­то тряб­ва да бъ­де нап­ра­ве­но ис­ка­не за пол­зу­ва­не от то­ва оп­ро­ща­ва­не, то­га­ва ис­ка­не­то не мо­же да бъ­де пос­та­ве­но в за­ви­си­мост от как­ви­то и да би­ло фа­тал­ни сро­ко­ве, ос­вен от по­га­си­тел­ни­те дав­нос­т­ни сро­ко­ве, пред­ви­де­ни в За­ко­на за дав­ност­та, ако той има при­ло­же­ние за слу­чая.

В На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия не е пред­ви­ден срок за по­ис­к­ва­не на оп­ро­ща­ва­не­то. По­ра­ди то­ва, по­ис­к­ва­не­то мо­же да ста­не във вся­ко вре­ме. В слу­чая не са при­ло­жи­ми раз­по­реж­да­ни­я­та на чл. 73 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, по­не­же 5-го­диш­ния срок, за кой­то ста­ва ду­ма в не­го, се от­на­ся са­мо до по­ис­к­ва­не прег­лед на окон­ча­тел­но ре­ше­ние, а в слу­чая не се ка­сае до прег­лед на ре­ше­ние, а за оп­ро­ща­ва­не на не­из­дъл­же­ния.

7. ­ С как­во ре­ше­ние тряб­ва да се про­из­на­сят смет­ни­те па­ла­ти по мол­би­те за при­ла­га­не чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия ­ про­то­кол­но или юрис­дик­ци­он­но?

Как­то се ка­за и по-го­ре, оп­ро­ща­ва­не­то на не­из­дъл­же­ни­я­та е един от спо­со­би­те за по­га­ся­ва­не на дълг. В На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия не е ка­за­но, че окон­ча­тел­ни­те ре­ше­ния, при­съ­ди, пос­та­нов­ле­ния и пр. ще се обез­сил­ват. То­ва не е би­ло и не­об­хо­ди­мо, тъй ка­то тия ак­то­ве си ос­та­ват; са­мо че не се при­веж­дат в из­пъл­не­ние. Щом оп­ро­ща­ва­не­то на не­из­дъл­же­ни­е­то се от­на­ся до из­пъл­не­ние на съ­що­то, то смет­ни­те па­ла­ти след­ва да се про­из­на­сят по та­ки­ва ис­ка­ния с обик­но­ве­ни про­то­кол­ни ре­ше­ния, с как­ви­то обик­но­вен­но се про­из­на­сят при всич­ки спо­ро­ве по по­вод из­пъл­не­ни­е­то на окон­ча­тел­ни­те им ре­ше­ния и

8. ­ При­ло­жи­ми ли са раз­по­реж­да­ни­я­та на чл. 40 по от­но­ше­ние на нас­лед­ни­ци­те на по­чи­на­ли от­чет­ни­ци и за ко­го тряб­ва те да пред­с­та­вят сви­де­тел­с­т­во за съ­ди­мост?

Оп­ро­ща­ва­не­то има за обект не­из­дъл­же­ни­я­та на на­че­те­ни от­чет­ни­ци. Нас­лед­ни­ци­те на по­чи­на­лия на­че­тен от­чет­ник, по си­ла­та на За­ко­на за нас­лед­с­т­во­то, встъп­ват във всич­ки пра­ва и за­дъл­же­ния на своя нас­ле­до­да­тел. Ето за­що, нас­лед­ни­ци­те на един от­чет­ник не са тре­ти ли­ца. Те се пол­зу­ват от всич­ки пра­ва и по­е­мат всич­ки за­дъл­же­ния на своя нас­ле­до­да­тел; те от­го­ва­рят, по­ра­ди то­ва, и за на­че­ти­те на своя нас­ле­до­да­тел, но, на съ­що­то ос­но­ва­ние, те имат пра­во да се пол­зу­ват и от оп­ро­ща­ва­не­то.

Чл. 46 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия не до­пу­ща оп­ро­ща­ва­не по от­но­ше­ние на ония ли­ца, ко­и­то са осъ­де­ни или ще бъ­дат осъ­де­ни по На­ред­ба­та-за­кон за съ­де­не от На­род­ния съд и пр. По­не­же прям длъж­ник по не­из­дъл­же­ни­е­то е са­ми­ят от­чет­ник, и по­не­же не­го­ви­те нас­лед­ни­ци не мо­гат да имат по­ве­че пра­ва, от­кол­ко­то тех­ния нас­ле­до­да­тел, то, за да мо­же да се при­ло­жи оп­ро­ща­ва­не­то на из­вес­т­но не­из­дъл­же­ние, тряб­ва да бъ­де ус­та­но­ве­но, че нас­ле­до­да­те­лят не е бил съ­ден и осъ­ден от На­род­ния съд. След не­го­ва­та смърт пра­во­то на оп­ро­ща­ва­не след­ва да бъ­де по­ис­ка­но от нас­лед­ни­ци­те му, ко­и­то та­ка съ­що, тряб­ва да от­го­ва­рят на ус­ло­ви­я­та, пред­ви­де­ни в чл. 46, тъй ка­то ре­ше­ни­е­то, пос­та­нов­ле­ни­е­то и пр. се при­веж­дат в из­пъл­не­ние спря­мо тях.

От ка­за­но­то се до­хож­да до зак­лю­че­ние, че при по­ис­к­ва­не при­ло­же­ни­е­то на чл. 40 от стра­на на нас­лед­ни­ци­те на по­чи­нал от­чет­ник, нас­лед­ни­ци­те тряб­ва да пред­с­та­вят сви­де­тел­с­т­во за съ­ди­мост, как­то за своя нас­ле­до­да­тел ­ по­чи­на­лия от­чет­ник, та­ка съ­що и за се­бе си.

По из­ло­же­ни­те съ­об­ра­же­ния и на ос­но­ва­ние чл. 29 т. 4 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та
Р Е Ш И:
По чл. 40 от На­ред­ба­та-за­кон за фи­нан­со­ва­та ам­нис­тия:

1. ­ Не се оп­ро­ща­ват, как­то не­из­дъл­же­ни­я­та, про­из­хо­дя­щи от зло­у­пот­реб­ле­ния, та­ка и не­из­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то про­из­хож­дат от лип­си (де­фи­ци­ти);

2. ­ Оп­ро­ща­ват се не­из­дъл­же­ни­я­та за су­ми, раз­да­де­ни неп­ра­вил­но или пог­реш­но под фор­ма на аван­си от ка­си­те на уч­реж­де­ни­я­та, за ко­и­то е реч, ако аван­си­те са би­ли да­де­ни все пак на ня­кое за­кон­но ос­но­ва­ние;

3. ­ Оп­ро­ща­ват се са­мо не­из­дъл­же­ни­я­та на от­чет­ни­ци­те, но не и не­из­дъл­же­ни­я­та на осъ­де­ни­те со­ли­дар­но с тях тре­ти ли­ца, вклю­чая и ли­ца­та, ко­и­то са по­лу­чи­ли аван­са, или ко­га­то са­ми­ят от­чет­ник се е не­за­кон­но обо­га­тил с по­лу­че­на­та су­ма;

4. ­ Оп­ро­ща­ват се не­из­дъл­же­ни­я­та по ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве на Б.З.К.бан­ка, със­та­ве­ни са­мо въз ос­но­ва на чл. 28 от На­ред­ба­та-за­кон за Б.З.К.бан­ка, т.е. са­мо не­из­дъл­же­ни­я­та на бан­ко­ви­те чи­нов­ни­ци към са­ма­та бан­ка за из­вър­ше­ни от тях на­ру­ше­ния по служ­ба, ако тия не­из­дъл­же­ния не про­из­хож­дат от зло­у­пот­реб­ле­ния или лип­си (де­фи­ци­ти), но не и не­из­дъл­же­ни­я­та, кон­с­та­ти­ра­ни съг­лас­но раз­по­реж­да­ни­я­та на чл. 51 от На­ред­ба­та-за­кон за Б.З.К.бан­ка, ко­и­то се дъл­жат на ко­о­пе­ра­тив­ни­те сдру­же­ния от слу­жи­те­ли­те им, или тре­ти ли­ца;

5. ­ При­ло­же­ни­е­то на тоя член ста­ва са­мо по пис­мен­на мол­ба на от­чет­ни­ци­те или на за­ин­те­ре­со­ва­ни­те тех­ни нас­лед­ни­ци;

6. ­ Ис­ка­не­то за оп­ро­ща­ва­не не е свър­за­но с фа­тал­ни сро­ко­ве; за не­го не са при­ло­жи­ми раз­по­реж­да­ни­я­та на чл. 73 от За­ко­на за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и за об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти;

7. ­ По мол­би­те за при­ла­га­не на въп­рос­ния член, смет­ни­те па­ла­ти се про­из­на­сят с про­то­кол­ни ре­ше­ния; и

8. ­ Ко­га­то оп­ро­ща­ва­не­то се ис­ка от нас­лед­ни­ци­те на по­чи­нал на­че­тен от­чет­ник, те тряб­ва да пред­с­та­вят сви­де­тел­с­т­во за съ­ди­мост, че не са осъж­да­ни от На­род­ния съд, как­то за своя нас­ле­до­да­тел, та­ка съ­що и за се­бе си.

На пър­во­об­раз­но­то под­пи­са­ли:

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ: (п) Д-р Хрис­то Ива­нов

СЪ­ВЕТ­НИ­ЦИ: (п) Ан­гел Хрис­тов

Сто­ян Стой­чев

Ни­ко­ла Бо­ча­ров

Йор­дан Зо­ло­тов

Ана­то­лий Бе­ров

Кон­с­тан­тин Ан­ге­лов

СЕК­РЕ­ТАР: (п) Алек­сан­дър Да­мев³⁹³

В е р н о,

При ВЪР­ХОВ­НА­ТА СМЕТ­НА ПА­ЛА­ТА.

СЕК­РЕ­ТАР: (п) Алек­сан­дър Да­мев

ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 242, л. 2 ­ 7. Пре­пис. Ма­ши­но­пис.

№ 255

Пис­мо от Съ­ве­та по за­ко­но­да­тел­с­т­во­то при Ми­нис­тер­с­т­во на пра­во­съ­ди­е­то до Ми­нис­тер­с­кия съ­вет с бе­леж­ки по про­ек­та на На­ред­ба­та-за­кон за Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти.

Со­фия, 18 сеп­тем­в­ри 1945 г.

МИ­НИС­ТЕР­С­Т­ВО ДО МИ­НИС­ТЕР­С­КИЯ СЪ­ВЕТ

НА ПРА­ВО­СЪ­ДИ­Е­ТО Т У К

Съ­вет по за­ко­но­да­тел­с­т­во­то

№ 305

18. IХ. 1945 год.

По про­ек­то-на­ред­ба­та-за­кон за Вър­хов­на­та и об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, Съ­ве­тът по за­ко­но­да­тел­с­т­во­то пра­ви след­ни­те бе­леж­ки:

1) Ре­дак­ци­я­та на т. 1 на чл. 26 е не­яс­на. Той преп­ра­ща към чл. 30, оба­че, за ре­ше­ни­я­та на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти по тоя член е пред­ви­де­но об­жал­ва­не пред Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та (ал. III на чл. 30). Ако се ка­сае за дру­ги ре­ше­ния на об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти, то­ва тряб­ва да се по­со­чи по-кон­к­рет­но.

2) В чл. 26 т. 5 е пог­реш­но по­со­чен в ско­би чл.34.4.

3) Чл. 31 съ­дър­жа раз­по­ред­би, ко­и­то се пов­та­рят и в чл. 41.

4) В чл. 63 не са яс­ни ду­ми­те в тек­с­та “още и по пред­с­та­ве­ни­те от ка­са­ци­он­на­та жал­ба но­ви до­ку­мен­ти”. Ще мо­гат ли с ка­са­ци­он­на­та жал­ба да се пред­с­та­вят но­ви до­ка­за­тел­с­т­ва щом ка­то Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та не раз­г­леж­да та­ки­ва жал­би по съ­щес­т­во, а са­мо по­ра­ди до­пус­на­ти на­ру­ше­ния на за­ко­на от об­лас­т­ни­те смет­ни па­ла­ти (чл. 61)?

5) Би след­ва­ло да се об­съ­ди въп­ро­са да­ли Вър­хов­на­та смет­на па­ла­та не би мог­ла да раз­г­ле­да де­ла­та по съ­щес­т­во, без да ги връ­ща за но­во раз­г­леж­да­не в дру­ги смет­ни па­ла­ти.

6) По чл. 90. Изис­к­ва­не­то ре­ше­ни­е­то на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет за увол­ня­ва­не на длъж­нос­т­ни­те ли­ца, по­со­че­ни в съ­щия текст, да бъ­де одоб­ря­ва­но от на­род­но­то съб­ра­ние е не­оп­рав­да­но.

7) При­рав­ня­ва­не­то на ня­кои длъж­нос­т­ни ли­ца по­со­че­ни в чл. 95 с[ъс] съ­ди­и­те, без да при­те­жа­ват цен­за на пос­лед­ни­те, е то­же не­оп­рав­да­но.

8) Ог­ра­ни­че­ни­я­та по чл. 97 ще след­ва да се ог­ра­ни­чат са­мо за длъж­нос­т­ни­те ли­ца, ко­и­то са на­то­ва­ре­ни с[ъс] съ­деб­ни фун­к­ции.

9) По чл. 100-107: Тук ще след­ва да се пред­ви­дят са­мо ония раз­по­ред­би, ко­и­то съ­дър­жат ня­кои от­к­ло­не­ния от За­ко­на за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли.

ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА СЪ­ВЕ­ТА: Н. Хрис­тов³⁹⁴

ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 236, л. 76. Ори­ги­нал. Ма­ши­но­пис.

№ 256