На титулната страница има резолюция: “Одобрено. Министър-Председател: К. Георгиев, 2. IХ. 1945 г.”
ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 236, л. 45-74. Копие. Машинопис.
№ 258
Пояснения на Върховната сметна палата по бележките на Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието по проекта за Наредба-закон за Върховната и областните сметни палати
[София, 1945 г.]
П О Я С Н Е Н И Я
на Върховната сметна палата относно бележките на Съвета по законодателството по проекта за Наредба-закон за Върховната и областните сметни палати (писмо
изх. № 305, от 18 септемврий 1945 година на същия съвет).
По начало, бележките на Съвета по законодателството са уместни. Затова, проектът се съобрази с тях, с някои изключения, за които се дават настоящите пояснения.
По т. 1 ал. 3 на чл. 30 от проекта прокарва началото, че решенията на областните сметни палати, за които е реч в тоя член, ПОДЛЕЖАТ на обжалване пред Върховната сметна палата. А чл. 26 определя кои въпроси са от компетенцията на общото събрание на Върховната сметна палата. Между тях в т. 1 са предвидени и жалбите против решенията на областните сметни палати, за които се говори в чл. 30. Тоя последният член е поставен между скоби в края на точка 1 от чл. 26 за по-голяма яснота. Така че, в случая не се касае и не може да се разбира, че става дума за други некакви решения на областните сметни палати. Ето защо, не е нуждно да се прередактира нито чл. 26 т.1, нито пък ал. 3 на чл. 30.
По т. 2 Наистина, в чл. 26 т. 5 погрешно е посочен в скоби чл. 34 т. 4, вместо чл. 32 т. 4. Тази техническа или печатна грешка се поправи.
По т. 3 Чл. 31, наистина, съдържа разпоредби, които ОТЧАСТИ се повтарят и в чл. 41. Всъщност, обаче, чл. 31 урежда само КОМПЕТЕНЦИЯТА на областните сметни палати относно “неоправданите суми”, а чл. 41, който е в друга глава “Гл. IV Производство” пояснява в подробности, че въпросните решения се издават въз основа на донесения от контролните органи по Закона за б[юджета], о[тчетността и] п[редприятията]. Ето защо, и тук няма нужда от прередактиране.
По т. 4 При редактиране на чл. 63, в текста са поставени думите “още и по представените с касационната жалба нови документи”. Това е било направено, като се е имало предвид съществуващата практика, според която, почти към по-голямата част от касационните жалби касаторите са прилагали и нови документи, които областната сметна палата не е имала предвид при постановяване на обжалваното й окончателно решение. Върховната сметна палата не е вземала предвид тия документи при обсъждане на касационната жалба. Но, ако тя касира решението, документите се изпращат на областната сметна палата, за да ги има предвид при новото разглеждане на делото по същество. За да няма съмнение за какви документи се говори в чл. 63, текстът на последния се прередактира.
По т. 5 Във връзка с препоръката на Съвета по законодателството, измени се и чл. 62 от проекта, като се прокара началото, че Върховната сметна палата може да решава въпросните дела и по същество, когато последните са в положение да бъдат решени. С други думи, прокарва се началото на чл. 85 от Закона за административното правосъдие.
По т. 6 Текстът на чл. 90 не е нов, а представлява само едно видоизменение на чл.чл. 7 и 15 от действуващия Закон за Върховната и областните сметни палати. Той е съобразен с основното начало, според което, върховният финансов контрол се упражнява от независими органи. Мотиви за това са изнесени в отдел I-ви на мотивите към законопроекта стр. 4 и след[ващите]. В чл.чл. 7 и 15 от действуващия Закон за Върховната и областните сметни палати е предвидено нещо повече, а именно: председателите и съветниците на Върховната и областните сметни палати се уволняват от длъжност от Народното събрание, по мотивирания доклад на Министър-Председателя. Наистина, в недалечното минало (12 април 1941 година) е било посегнато и върху тая гаранция за независим държавен финансов контрол, с изменението и допълнението на чл. 15 от Закона за държавните служители. Това обстоятелство, обаче, още не е основание, за да се премахне едно положение, създадено и поддържано в[ъв] всички страни с демократически управления. Предлаганият текст на чл. 90 още не възкресява пълната гаранция за независимост на върховния финансов държавен контрол, както това е във всички други държави, където има подобен институт, а урежда материята компромисно. Поради това, целесъобразно е, чл. 90 да се запази в тази му редакция.
По т. 7 Приравняването в случая също не е нещо съвсем ново. То фигурира и в сега действуващия Закон за Върховната и областните сметни палати. Председателите и съветниците са приравнени по длъжност и заплата на председателя и членовете на Върховния касационен съд и на съдиите от апелативните съдилища (чл.чл. 6 и 14 от Закона за Върховната и областните сметни палати). Това приравняване е също така една гаранция на независимост на върховния държавен финансов контрол, като последица на което начало се налага несменяемостта на органите, упражняващи тоя контрол. Уреждането на тая материя е заимствувано от чуждите законодателства, най-новите от които са: Закон о главной контроли чл. 7 на Югославия; чл. 1 от Румънския закон за Върховната сметна палата и др. Обстоятелството, че приравнените длъжностни лица не притежават точно съответния ценз на съдиите, с които са приравнени, е без значение, тъй като това приравняване не им дава право да заемат съдийски длъжности, а само определя ранга на службата им, която е еднакво важна, и за изпълнението на която се изисква специална подготовка и квалифициран труд, както и голяма практика и опитност, които не всякога е целесъобразно да бъдат в зависимост от пределната възраст. Няма основание да се прави разлика, по отношение правата, между служителите във върховния държавен контролен институт и ония на други подобни държавни учреждения, особено като се има предвид, че законопроектът предвижда еднакъв образователен и по-голям служебен ценз от оня на служителите по съдебното ведомство* и по други ведомства с такава важност и значение, и характера на работата в които не се различава от оня на работата в сметните палати. Няма никакво основание, служителите при Върховната и областните сметни палати да бъдат поставени по-долу и от други държавни служители на върховни учреждения, много по-нови, служителите при които, макар и с по-малък ценз, получават по-голями възнаграждения от служителите при едно от най-старите върховни учреждения в страната. Същите тези права на служителите при Върховната и областните сметни палати следва да бъдат гарантирани и по съображения на целесъобразност, имайки предвид, че тям са поверени да пазят интересите на държавното съкровище.
По т. 8 Текстът на чл. 97 се прередактира съгласно препоръката.
По т. 9 Наистина, има известни повторения на разпоредби от Закона за държавните служители, но това не вреди, тъй като текстовете в проекта са приспособени към съответните наименования на служби и на длъжностни лица и пр. И после, по-удобно е да се справят служителите със закона по своето ведомство, отколкото да търсят съответните разпоредби в други закони. Затова, чл.чл. 100 до 107 се запазват в старата им редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Христо Иванов
ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 236, л. 78-80. Копие. Машинопис.
№ 259
Оплакване от Столична народна община, Дирекция на Трамваите и Осветлението, до Върховната сметна палата за нарушения на наредбите за ограничаване консумацията на електрическа енергия.
София, 27 декември 1945 г.
СТОЛИЧНА НАРОДНА ОБЩИНА До Върховна сметна
Дирекция на Трамваите и Осветлението палата
№ 21217-ХIV-а ул. “Кн. Клементина”
София, 27 декемврий 1945 год. Т у к
Известно Ви е, че поради сушата през лятото и есента водните количества в реките на Софийските централи спаднаха извънредно много, а това се отрази зле върху производството на електрична енергия. От друга страна, нуждите от електрична енергия за индустрията и за възстановяването на стопанството са нарастнали много. Вследствие на това се яви кризата в производството и доставянето на електричната енергия и се наложиха ограничителни мерки, за да може да се осигури енергия за някои индустрии от първостепенна важност.
Органите на Дирекцията на Трамваите и Осветлението са констатирали, че не само домакинства и магазини нарушават наредбите за ограничаване консумацията, но, за съжаление, има и много граждански и военни учреждения, в които се употребяват електрически отоплителни печки и не се прави никаква икономия в осветлението. В много учреждения вечерно време след 4 или 5 часа се запалват всички лампи и продължават да светят докато бъде почистено цялото учреждение, вместо да се палят лампи само в помещенията, които се почистват и то докато трае почистването. В други учреждения са поставени много силни лампи в клозети, коридори, складове и др. подобни. По този начин, не само че се правят излишни за учреждението разходи, но се прахосва електрична енергия, която би могло да бъде използувана в текстилните, каучуковите и др. подобни фабрики за увеличаване производството и задоволяване крещящите нужди на населението.
Като Ви излагаме горното, ние апелираме към Вас да дадете следните нареждания:
1. Да не се употребяват електрически печки за отопление;
2. Да се намалят колкото е възможно броя и мощността на електрическите лампи за осветление;
3. Всяка чистачка да пали лампата само в помещението, което чисти и след като го почисти, веднага да угаси лампата.
Вярваме, че Вие разбирате добре необходимостта от бързи мерки за ограничаване консумацията и ще дадете съответните нареждания до подведомствените Ви служби и учреждения, за да можеме ние да доставяме колкото е възможно повече енергия на индустриалните заведения.
ДИРЕКТОР-ИНЖЕНЕР: К. Н. Иванов396
Н-К ОТДЕЛ ИНЖЕНЕР: Ив. Тр. Гатев397
На документа има резолюция: “За изпълнение. 5.I.1946 г.”
ЦДА, Ф. 204, оп. 1, а.е. 3, л. 14. Копие. Машинопис.
№ 260
Препис-извлечение от протокол на Министерския съвет с постановление за одобрение назначаването на Димитър Минков, председател на Великотърновската областна сметна палата, за съветник при Върховната сметна палата.
София, 25 януари 1946 г.
По устен доклад на г. Министър-председателя;
1 пост[ановление], прот[окол] № 11
Изх. № от 25. I. 1946 г.
Одобрява се да се назначи ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ МИНКОВ, председател на Велико-Търновската областна сметна палата, за съветник при Върховната сметна палата.
На документа има резолюция: “Одобрено. Министър-Председател: К. Георгиев. 25. I. 1946 г.”
ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 271, л. 7. Препис. Машинопис.
№ 261
Препис-извлечение от протокол на Министерския съвет с постановление за назначаване и преместване на съветници и контрольори при областни сметни палати.
София, 9 април 1946 г.
1 пост[ановление], прот[окол] № 38
Изх. № от 9. IV. 1946 г.
ОДОБРЯВА СЕ СЛЕДНОТО:
I. ДА СЕ НАЗНАЧАТ:
БОРИС ГЕОРГИЕВ ДИМОВ398, съветник при В[елико]търновската областна сметна палата, за председател на същата палата.
ДИМИТЪР Н. ЛУЧАНСКИ, съветник при Бургаската областна сметна палата, за председател на Русенската областна сметна палата.
ИВАН ДИМИТРОВ ЗЛАТКОВ399, контрольор при Върховната сметна палата, за съветник при Хасковската областна сметна палата.
ДРАГОМИР П. ТОДОРОВ, контрольор при В[елико]търновската областна сметна палата, за съветник при Русенската областна сметна палата.
II. ДА СЕ ПРЕМЕСТЯТ:
СТЕФАН СТ. ВАЧКОВ, съветник при Русенската областна сметна палата, за съветник при В[елико]търновската областна сметна палата.
Д-Р ХРИСТО ПЕТРОВ ГЮЛЕМЕТОВ, съветник при Хасковската областна сметна палата, за съветник при Бургаската областна сметна палата.
На документа има резолюция: “Одобрено. Министър-Председател: К. Георгиев. 9.IV. 1946 г.”
ЦДА, Ф. 136, оп. 1, а.е. 298, л. 3. Препис. Машинопис.
№ 262
Заповед на д-р Христо Иванов, председател на Върховната сметна палата, за реда за приемането, движението, визирането и експедирането на платежните заповеди и чековете.
София, 9 април 1946 г.
ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА
З а п о в е д
№ 1
гр. София, 9 април 1946 година.
С оглед да се създадат благоприятни условия за постигане по-голяма бързина в отправяне на работата, от една страна; второ, за да се подобри работата в качествено отношение; и трето, за да се избегват пререждания при разглеждане на преписките и визиране на платежните заповеди, в каквито случаи се създава юридическо неравенство по отношение на заинтересованите граждани, което не може да се оправдае нито от гледище на закона, нито от съзнанието и чувството за справедливост,-
Н А Р Е Ж Д А М:
I. Относно реда за приемането, движението, визирането и експедирането на платежните заповеди и чековете.
Приемането на платежните заповеди става през всичките часове на работното време от нарочната за това служба.
Върху всяка платежна заповед, без изключение, се поставя от службата особен печат, отбелязващ датата на постъпването.
Всички длъжностни лица, без изключение, са длъжни да следят, дали платежните заповеди са подпечатани с тоя печат, и, когато не носят печата, да не им дават по-нататъшен ход, а да ги изпращат на началника, завеждащ службата по книговодството.
В такива случаи, началникът е длъжен да издири кое длъжностно лице е направило опущение или съзнателно е нарушило установения ред и да донесе за това на председателя.
След като бъдат подпечатани, платежните заповеди се вземат от самите книговодители, водещи дневниците (наръчници), и ги завеждат по установения ред.
По-нататък, разпределени от същите книговодители в папки по министерства и учреждения, платежните заповеди се занасят от определените за целта прислужници (в никакъв случай от външни лица или други длъжностни лица) на съответните контрольори.
Същите прислужници прибират визираните от контрольорите платежни заповеди и ги занасят за завеждане в партидните книги, а оттам за подписване от г[оспода] съветниците.
Забележка: Изключение от този ред може да се допустне само за авансовите платежни заповеди, които могат, след като бъдат подпечатани, да бъдат предавани отръка на заинтересованите лица, за да ги занесат сами в службата на ул. “Пирот”. Върнати обратно оттам, обаче, тия платежни заповеди трябва да бъдат предадени в службата за приемане на платежните заповеди, от където им се дава по-нататъшен ход по установения ред.
Подписаните от г[оспода] съветниците платежни заповеди се прибират от определените за целта книговодители, които ги занасят, заедно с документите, в определеното за това помещение, където откачват документите, а платежните заповеди предават сами и направо на книговодителите, водещи дневниците (наръчниците).
След съответната отметка по дневниците, платежните заповеди се предават в службата експедиция от определено за целта длъжностно лице.
Безусловно забранено е на книговодителите, които откачват документите, да допущат външни лица в помещенията си.
В експедицията чековете се откъсват от платежните заповеди, след което първите се разпращат, винаги по опис и винаги в запечатани пликове, на съответните банкови клонове, а платежните заповеди на правоимащите, също в пликове.
Платежни заповеди могат да бъдат получавани отръка само от правоимащите (разбира се, и пълномощниците), срещу подпис в съответната книга, но винаги и само в определените часове за справки.
В изключителни и бързи случаи, по предварителна преценка на началника на книговодството, може да се допустне пререждане в движението на платежните заповеди. Във всички случаи, тия платежни заповеди трябва да бъдат представени най-напред на началника на книговодството, който след като ги парафира, изпраща ги в службата по приемане на платежните заповеди, за да бъдат датирани и подпечатани с особен печат “Б ъ р з о”.
Тия платежни заповеди се предават с ускорение на книговодителите, водещи дневниците, от където пак с ускорение и винаги чрез определените прислужници се изпращат на началника на съответната служба, за да нареди да бъдат визирани не по реда си от определените за целта контрольори.
Всички искания от вътрешни длъжностни лица за ускоряване движението на платежни заповеди се отправят задължително до началника на книговодството (в никой случай не направо до книговодителите или контрольорите).
Получаването на платежни заповеди отръка става с разрешение от началника на книговодството.
Чекове отръка не се предават в никакъв случай.
II. Относно службата секретарият (архива, регистратура, експедиция и др.).
Приемането на всички видове книжа, постъпващи в палатата, става без прекъсване през цялото работно време, когато тия книжа следва да постъпят в регистратурата.
В случаите, когато книжата следва да се предават не в регистратурата, а в друга некоя служба или на некое длъжностно лице, приемането на въпросните книжа става само през определените приемни часове.
Справки в архивата могат да се правят от външни лица само с разрешение на секретаря, и то през приемните часове.
Секретарят е длъжен лично да получава цялата кореспонденция на палатата, с изключение на онази, заведена по повод и във връзка с платежните заповеди, отчетите по прехраната и държавното сметководство. След завеждането на кореспонденцията, същият я докладва на председателя още в деня на постъпването й, а след това я предава на съответните служби или длъжностни лица.
Регистраторите и експедиторите са длъжни да завеждат, извеждат и експедират цялата кореспонденция в същия ден, в който кореспонденцията е постъпила или им е била предадена за извеждане и експедиране, като, при нужда, остават на работа и след работното време.
Забележка: Службите на регистратурата и експедицията се поставят под надзора на началника на книговодството.
III. Общи разпоредби.
Приемни часове за всички служби в палатата са: от 13 до 15 1/2 часа, а в събота от 12 до 13 1/2 часа.
Забележка: Това не се отнася до председателя на съда при Върховната сметна палата и до службите в същия съд.
Справките в палатата се правят само през време на приемните часове. В книговодството на дневниците, посетителите се допускат по ред и на групи не по-голями от 5 души.
В партидното книговодство справки се дават само относно нередовности по платежните заповеди или относно разполагаемия кредит.
Абсолютно забранено е на книговодителите от тая служба да вършат други услуги на посетителите, като: да попълват и написват нови платежни заповеди, вместо анулирани такива и пр.
Забележка: Служебните лица от Б[юджетно]-к[онтролните] отдели и служби могат да правят справките си в партидното книговодство също само през време на приемните часове.
Забранява се на книговодителите да допущат външни лица да правят вписвания или отметки по книгите на палатата.
Посещенията за справки при длъжностните лица трябва да бъдат по възможност много кратки.
За бързи и неотложни частни работи, посетителите могат да си послужат с телефона до стълбището на първия етаж.
Излизането извън учреждението през работно време става само с разрешение на съветника, завеждащ службата, а в негово отсъствие от председателя.
Началниците донасят на съответния съветник за закъснелите да се яват на работа, както и за отсъствуващите без разрешение.
Разговорите по телефона за частни работи трябва да се ограничат до минимум.
Вменява се в дълг на всички служители при Върховната сметна палата да следят за точното и целостно изпълнение на тая заповед, а не само на ония разпоредби, които пряко ги засягат.
П р е д с е д а т е л: Д-р Хр. Иванов
ЦДА, Ф. 204, оп. 1, а.е. 27, л. 25 29. Оригинал. Машинопис.
№ 263
Писмо от д-р Иван Стефанов, министър на финансите, до д-р Христо Иванов, председател на Върховната сметна палата, за необходимостта и реда за сверяване на отчетните книги на Бюджето-контролните отдели и отделения при министерствата и дирекциите с тези на Върховната сметна палата.
София, 5 юни 1946 г.
МИНИСТЕРСТВО До Председателя на
НА Върховната сметна палата
Ф И Н А Н С И Т Е
ДИРЕКЦИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ
И ОТЧЕТНОСТ
№ 4169 5 ЮНИ 1946
СОФИЯ
Господин Председателю,
В края на всеки месец б[юджето-]к[онтролните] отдели и отделения при министерствата и дирекциите са задължени да представят на Върховната сметна палата и Дирекцията на държавния бюджет и отчетност ведомости за положението на бюджетните и извънбюджетни кредити чл. 81 от Закона за б[юджета], о[тчетността] и предприятията.
За да не се допускат грешки и опущения при съставянето на тия ведомости б[юджето-]к[онтролните] отдели и отделения задължително трябва да сверяват книгите си с тия на Върховната сметна палата чл. 61 от Правилника за прилагане Закона за б[юджета], о[тчетността] и предприятията.
Горните разпоредби налагат на служебни лица от б[юджето-]к[онтролните] отдели и отделения при министерствата и дирекциите да се срещат с такива от Върховната сметна палата, за да сверяват книгите си. Практиката е наложила служебните лица от б[юджето-]к[онтролните] отдели и отделения да се явяват в Палатата и там да извършват сверяването. Напоследък при явяването на тия лица в Палатата за извършване сверяването, същите са били връщани, за да се яват само в часовете, определени за приемане посетители по справки.
Тъй като сверяването на книгите се извършва след 26 число, когато се спира приемането на пл[атежни] заповеди чл. 87 от Правилника за прилагане Закона за б[юджета], о[тчетността] и предприятията, на месеца и то най-късно до първите числа на следващия месец до 3 число, то моля, Господин Председателю, да се позволи на служебните лица от б[юджето-]к[онтролните] отдели и отделения да посещават Палатата за сверяване през цялото работно време в дните от 26 до 3 идния месец.
Ако ли това е невъзможно, то ще следва да изпращате лицата, които водят книгите на Палатата, те да посещават б[юджето-]к[онтролните] отдели и отделения, за да извършат в показаното по-горе време исканата сверка.
Министър: (п) Д-р Ив. Стефанов400
ЦДА, Ф. 163, оп. 10, а.е. 392, л. 22. Препис. Машинопис.
№ 264
Решение на Общото събрание на Върховната сметна палата за изключване на Златоградска околия от района на Пловдивската окръжна сметна палата и прехвърлянето й към района на Хасковската окръжна сметна палата само относно окончателния контрол, извършван от областните сметни палати при проверката и визирането на държавните платежни заповеди за заплати и относно събирането и предоставянето на сведения за държавните приходи и разходи от държавното сметководство.
София, 24 юли 1947 г.
ВЪРХОВНА СМЕТНА ПАЛАТА
Сподели с приятели: |