Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Значение на момента на сключването на договора

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	3/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 90

Значение на момента на сключването на договора

Момента на сключването на договора определя приложимия закон. В България важи принципът за неретроактивност на материалния закон. Материалният закон няма обратно действие. Следователно договорът се урежда по онзи закон, който е бил в сила при момента на неговото сключване, стига разбира се да няма някакво специално правило.
Когато става дума за индивидуално определени вещи моментът на сключването на договора урежда и момента на прехвърлянето на собствеността и риска.
В някои случаи момента на сключването на договора определя началото на различни срокове (напр. Давността).
Към момента на сключването на договора се определя и способността на страните да сключват договори.

Мястото на сключването на договора

Чл.14/3 ЗЗД: Договорът се смята за сключен в мястото, където е направено предложението.

Значение на мястото на сключмване на договора

Когато в договора има международен елемент едно от правилата, които определят приложимия закон е мястото на сключването на договора.
Мястото на сключването на договора може да има значение и с оглед на мястото на изпълнение на договора, тъй като съгласно чл.68 ЗЗД:

Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.
При б) вещта трябва да се даде там, където се е намирала в момента на сключването на договора.

Въпрос 7 - Преддоговорни отношения

Общата правна уредба на преддоговорните отношения се съдържа в чл.12 ЗЗД: При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

Преддоговорните отношения имат значение преди всичко с оглед на причиняването на вреди на някоя от страните и заплащането на обезщетение, т.е. заплащането на вредите, които са претърпени в този период. По-скоро в този смисъл предмет на заниманията е т.нар. преддоговорна отговорност - това е задължението за обезщетяването на вреди, причинени през този период.

Фактическият състав, който поражда това задължение включва няколко елемента:

Поведение
Вреди
Причинна връзка

Поведение

Става въпрос за поведение на някоя от страните. Това поведение може да бъде както действие, така и бездействие.

Традиционно в литературата се посочват няколко вида поведение, което може да доведе до пораждането на подобно задължение:

Хипотезите на неуведомяване на насрещната страна за обстоятелства, които имат значение за вземане на решение за сключване на договор. Напр. купувачът иска да купи нов "Мерцедес". Продавачът му предлага "Мерцедес", но скрива, че колата е втора ръка. Това обстоятелство е важно за купувача, съществено.
Хипотезите при които едната от страните неоснователно прекъсва преговорите - дават се постоянно уверения, че намеренията са сериозни - внезапно, без всякакво основание едната страна се отказва от воденето на тези преговори. Този въпрос се преценява с оглед продължителността на преговорите, предишните и съпътстващите отношения между договарящите, отношенията с трети лица и т.н.
Случаите, при които страната не е проверила за наличието на препятствие в своята правна сфера за сключването на договора. Такъв е случаят, когато се продава вещ, която е вече погинала, но продавачът е могъл да установи това по-рано.
Страните трябва да не се увреждат взаимно в хода на воденето на преговорите. Напр. при продажба на вещ, която не е обезопасена.
Хипотезата, уредена в чл.28 ЗЗД:

Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които и са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако се докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Страната, която е изпаднала в грешка има право да унищожи договора. Ако тя направи това, другата страна може да претърпи вреди и страната трябва да обезщети тези вреди освен ако се докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Хипотезата, при която се сключва договор от представител без представителна власт - чл.42 ЗЗД:

Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Договорът при този случай, когато се сключва от представител без представителна власт е нищожен. Във всеки случай обаче представителят дължи обезщетение на насрещната страна за вредите от този нищожен договор, но при положение, че другата страна е била добросъвестна, защото другата страна не е знаела, че договаря с представител без представителна власт и затова нейните вреди трябва да бъдат обезщетени.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 90