Нуждата от нов дух: стратегически и концептуални предизвикателства

29. Отбелязва, че отрицателното въздействие от изменението на климата и природните бедствия върху мира, сигурността и стабилността би могло да се включи във всички документи на ОВППС/ОПСО, служещи като насоки за планирането и изпълнението на отделни политики и мисии;

30. Отбелязва, че ранните оценки и проучвателните способности следва да гарантират, че ЕС реагира на кризи чрез използването на най-подходящите налични средства, разполагайки във възможно най-кратки срокове мултидисциплинарни екипи, съставени от граждански, военни и гражданско-военни експерти;

31. Подчертава, че достъпът на ЕС до точен и навременен анализ ще бъде от решаващо значение за усилията за реагиране и прогнозиране на свързана с изменението на климата несигурност, като възможностите на ОПСО са добър източник на информация в тази насока; ЕС следва да предприеме стъпки за по-нататъшно развитие на капацитета за събиране на данни и анализ на информация чрез структури като делегациите на ЕС, Сателитния център на ЕС и ситуационната зала на ЕС;

32. Счита, че ранното предупреждение и ранните действия за предотвратяване на отрицателните последствия от изменението на климата и природните бедствия зависят от подходящите човешки ресурси и методологията във връзка със събирането и анализа на данните; отбелязва, че съответните подразделения на ЕСВД, които се занимават със сигурността, и съответните служби и географски бюра на Комисията следва да включат в своята работа анализ на въздействието на природните бедствия върху международната сигурност и политическата стабилност; препоръчва служители на ЕСВД и Комисията да бъдат обучавани да наблюдават въздействието на природните бедствия върху развитието на кризите и политическата стабилност и сигурност; призовава за разработване на общи критерии за анализ, оценка на риска и за създаване на съвместна система за предупреждение;

33. Насърчава съответните органи на ЕСВД и Комисията да засилят координацията на анализа на ситуацията и планирането на политики, както и обмена на информация във връзка с въпроси, свързани с изменението на климата и природните бедствия; призовава настоятелно съответните органи на ЕСВД да използват наличните канали за комуникация и обмен на информация със съответните органи на Комисията, по-специално ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO), както и с агенциите и програмите на ООН и с НАТО; посочва, че гражданските и военните структури, отговарящи за реагиране при кризи в резултат от изменението на климата и природни бедствия, следва да осъществяват тясно сътрудничество с всички организации на гражданското общество и хуманитарни и неправителствени организации;

34. Настоятелно призовава Комисията да разработи планове за действие при извънредни ситуации за отговор на ЕС на последиците от природни бедствия и обусловени от климата кризи, настъпили извън територията на Съюза, които имат преки или косвени последици за сигурност на Съюза (например причинената от климата миграция);

35. Силно приветства предприетите през 2011 г. стъпки - на равнище външни министри от ЕС по време на полското председателство и в Съвета за сигурност на ООН по време на германското председателство - за установяване на взаимодействието между изменението на климата и последствията от него за сигурността;

36. Счита, че биха могли да бъдат направени адаптации и изменения за разглеждане на последствията от изменението на климата и природните бедствия на основните документи в областта на ОПСО, в т.ч. концепцията на ЕС за военно планиране на политическо и стратегическо равнище¹, концепцията на ЕС за военно командване и контрол², концепцията на ЕС за сформиране на силите³ и концепцията за военни сили за бързо реагиране на ЕС⁴, както и на документите, които имат отношение към гражданските мисии по ОПСО, като например концепцията на ЕС за широкообхватно планиране, концепцията на ЕС за полицейско планиране и Насоките за структурата на командване и контрол на граждански операции на ЕС при управление на кризи⁵;

37. Изразява становището, че гражданските и военните способности следва да се развиват по начин, позволяващ тяхното разполагане в отговор на природни бедствия и обусловени от климата кризи; счита, че следва да се обърне специално внимание на развиването на военните способности и по-специално на процеса на обединяване и споделяне на ресурсите; призовава за засилена роля на ЕАО в тази област;

38. Отново заявява, че често се налага за ефективни отговори на кризи като природни бедствия да могат да се използват и граждански, и военни способности, и че се изисква по-тясно сътрудничество между тях; припомня, че е жизнено важно да се определят конкретните способности и пропуски, където военният капацитет би могъл да предостави добавена стойност;

39. Подчертава нуждата от разработване на конкретен списък с военни и граждански способности по линия на ОПСО, които са особено важни както за да се отговори на последствията от изменението на климата и природните бедствия, така и за мисии по ОПСО; подчертава, че при изготвянето на този списък следва да се обърне особено внимание на работата на Консултативната група по използването на военни и граждански сили и средства за защита; отбелязва, че тези средства включват, наред с останалото, инженерни способности като аd hoc изграждане и експлоатация на пристанищна/летищна инфраструктура, въздушно и морско оперативно управление и транспорт, подвижни болници, включително отделения за интензивни грижи, комуникационна инфраструктура, пречистване на водата и управление на горивото; приканва Съвета и ЕАО, като част от прегледа на програмата за развиване на способностите през 2013 г., да съгласуват настоящите списъци на гражданските и военните способности с необходимите за посрещането на предизвикателствата на изменението на климата и да внесат необходимите предложения за коригиране на всички съществуващи недостатъци в тези списъци;

40. Подчертава нуждата да се разгледа възможността, на базата на вече съществуващи способности като бойните единици на ЕС и Европейското командване на въздушния транспорт, за създаване на допълнителни съвместни способности, които имат отношение към операциите, свързани с въздействието на изменението на климата или природните бедствия;

41. Подчертава необходимостта да се проучат начини за подобряване на енергийната ефективност и управлението на околната среда в рамките на въоръжените сили в страната и чужбина чрез използване, наред с останалото, на потенциала, предлаган от възобновяемите енергийни източници; припомня, че въоръжените сили на една единствена държава членка на ЕС консумират енергията на голям европейски град и че следователно военните съоръжения следва бъдат също така иновативни в намаляването на екологичния си отпечатък; приветства доклада „Сините каски стават зелени: околна среда, природни ресурси и мироопазващи операции на ООН“, публикуван през май 2012 г. от UNEP, Службата за мироопазващи операции на ООН (UNDPKO) и Службата на ООН за полева поддръжка (UNDFS); изтъква факта, че от няколко години въоръжените сили на САЩ¹ се стремят активно да повишават енергийната си независимост чрез използване на устойчиви енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност във всички армейски операции и инфраструктура; приветства в това отношение неотдавнашния проект на ЕАО „GO GREEN“, който има за цел значително да подобри енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници; подчертава необходимостта също така да се разработят насоки за най-добри практики в областта на ефективността на ресурсите и мониторинга на управлението на околната среда за мисии на ОПСО;

42. Подчертава нуждата от привеждане на по-широките разработки в областта на европейската отбранителна промишлена база в съответствие със специфичните изисквания на обусловените от климата кризи и природни бедствия; призовава за засилване на ролята на ЕАО в този процес в тясно сътрудничество с Военния комитет на ЕС; призовава и двата органа на ОПСО да гарантират, че програмите за обществени поръчки и програмите са развиване на способностите отделят подходящи финансови средства и други ресурси за конкретните нужди на действията за отговор на изменението на климата и на природните бедствия;

43. Призовава военните да поемат своите отговорности в областта на екологичната устойчивост, а техническите експерти да намерят начини за зелени действия, от намаляване на емисиите до подобряване на възможността за рециклиране;

44. Подчертава необходимостта от поддържане и допълнително засилване на всеобхватен подход в контекста на следващата многогодишна финансова перспектива 2014-2020 с цел смекчаване и отговор на природните бедствия и обусловените от климата кризи чрез използване на всички относими инструменти на разположение на Съюза; приветства предложението на Комисията за подновен Инструмент за стабилност, който вече взема предвид отрицателното въздействие на изменението на климата и природните бедствия върху сигурността, мира и политическата стабилност;

45. Изисква финансовите последици от такива предложения да бъдат идентифицирани и да се вземат предвид при прегледа на бюджета на ЕС;

46. Призовава ЗП/ВП да изпрати експерти по сигурността на климата в делегациите на ЕС в най-силно засегнатите държави и региони, за да се засили капацитетът на Съюза по отношение на ранното предупреждение и информацията за възможни задаващи се конфликти;

47. Призовава ЕСВД да засили координацията между Съюза и съседните държави в областта на развитието на капацитет за реагиране на обусловени от климата кризи;

48. Призовава ЕСВД да пропагандира отчитане на изменението на климата и аспектите, свързани с опазването на околната среда, в планирането и изпълнението на военни, гражданско-военни и граждански операции по целия свят;

49. Приветства идеята за създаване на пост на специален пратеник на ООН по сигурността на климата;

50. Призовава за установяването на механизми за координация между ЕС като цяло и онези държави членки, които в бъдеще биха могли да действат в съответствие с разпоредбите за постоянно структурно сътрудничество, за да се гарантира съгласуваност на техните действия с широкообхватния подход на ЕС в тази област;

51. На мнение е, че проучванията за въздействието на природни бедствия и обусловени от климата кризи върху международната и европейската сигурност следва да бъдат включени в учебната програма на Европейския колеж по сигурност и отбрана;

52. Призовава ЕС да проучи последиците за сигурността от изменението на климата в диалог с трети държави, особено с ключови партньори като Индия, Китай и Русия; подчертава, че един наистина ефективен отговор ще изисква многостранен подход и съвместни инвестиции с трети държави, и че ЕС би могъл да изгради сътрудничество с военните от трети държави със съвместни мисии за развитие и обучение;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0459

Преговори за сключване на споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан

Комисия по външни работи

PE492.945

Резолюция на Европейския парламент от 22 ноември 2012 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите за сключване на споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан (2012/2153(INI))

– като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество, с което се създава партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Казахстан, от друга, влязло в сила на 1 юли 1999 г.¹,

– като взе предвид преговорите, за които Съветът даде разрешение на 24 май 2011 г. и които започнаха в Брюксел през юни 2011 г. за споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан,

– като взе предвид своите резолюции относно Казахстан, по-специално тази от 15 март 2012 г.² и тази от 17 септември 2009 г. относно случая Евгений Жовтис³ и тази от 7 октомври 2010 г. относно Световния ден срещу смъртното наказание⁴,

– като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия⁵,

– като взе предвид стратегията на ЕС за ново партньорство с Централна Азия: „Европейският съюз и Централна Азия: стратегията за ново партньорство“, приета от Европейския съвет на 21-22 юни 2007 г., и докладите за напредъка от 24 юни 2008 г. и 28 юни 2010 г.,

– като взе предвид изявленията на ЕС в Постоянния съвет на ОССЕ относно Казахстан от 3 ноември и 22 декември 2011 г. и от 19 януари, 26 януари и 9 февруари 2012 г. и изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС Катрин Аштън относно събитията в област Жанаозен от 17 декември 2011 г. и относно проведените на 15 януари 2012 г. парламентарни избори в Казахстан (направено на 17 януари 2012 г.),

– като взе предвид изложението на предварителните констатации и заключения на водената от ОССЕ/БДИПЧ мисия за наблюдение на проведените на 15 януари 2012 г. парламентарни избори,

– като взе предвид изявлението относно положението на медиите в Казахстан, направено от представителя на ОССЕ, отговарящ за свободата на медиите, на 25 януари 2012 г.,

– като взе предвид общите разпоредби относно външната дейност на Съюза, установени в член 21 от ДЕС, както и процедурата за сключване на международни споразумения, установена в член 218 от ДФЕС,

– като взе предвид ангажиментите, поети от Върховния представител в писмата й от 24 ноември 2011 г. и от 11 май 2012 г. във връзка с механизма за наблюдение на прилагането на СПС между ЕС и Туркменистан и по-специално на член 2 от него,

– като взе предвид параграф 23 от своята резолюция от 16 февруари 2012 г. относно деветнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека¹,

– като взе предвид новата стратегическа рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията, приет от външните министри на ЕС, и заключенията, приети на 3179-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 25 юни 2012 г.,

– като взе предвид изявлението пред Европейския парламент относно Казахстан, направено на 14 март 2012 г. от датския външен министър Villy Søvndal от името на Върховния представител Катрин Аштън (А 122/12),

– взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A7-0355/2012),

А. като има предвид, че ЕС и Казахстан се стремят към задълбочаване и разширяване на своите отношения; като има предвид, че народите на ЕС и на Казахстан следва да имат взаимна полза от по-тясно сътрудничество; като има предвид, че приключването на преговорите за ново споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) следва да осигури всеобхватна рамка за сътрудничество, основана на правата на човека и демократичните права, както и възможности за социално-икономическото развитие и необходимите политически и икономически реформи; като има предвид, че социалното и икономическото развитие са тясно взаимосвързани;

Б. като има предвид, че макар Съветът да прибягва само в редки случаи и частично към временно преустановяване на прилагането на СПС, този подход остава приложима възможност в случай на сериозни и документирани нарушения на правата на човека;

В. като има предвид, че Казахстан играе положителна роля в Централна Азия чрез полагане на усилия за развитие на добросъседски отношения със съседните държави, възобновяване на регионалното сътрудничество и разрешаване на всички двустранни спорни въпроси с мирни средства;

Г. като има предвид, че за да може да изпълнява функцията си във връзка с осъществяването на политически контрол, Парламентът е необходимо да разполага с достъп до цялата информация, което да му позволява отблизо да следи процесите в Казахстан и прилагането на СПС в съответствие с приетите от Парламента препоръки и резолюции;

Д. като има предвид, че Казахстан беше приет във Венецианската комисия на Съвета на Европа; като има предвид, че в хода на преговорите за споразумение за засилено партньорство и сътрудничество ЕС и Казахстан трябва да намерят общ език по въпросите на правата на човека и демокрацията;

Е. като има предвид, че Казахстан председателства ОССЕ през 2010 г.; като има предвид, че все още е необходимо да бъдат изпълнени поетите ангажименти за привеждане на закона за медиите в съответствие с международните стандарти, за либерализиране на условията за регистрация на политически партии до края на 2008 г. и за включване на препоръките, дадени от Службата за демократични институции и права на човека (СДИПЧ) на ОССЕ, в изборното законодателство;

Ж. като има предвид, че независимо от заявеното желание на правителството на Казахстан да укрепва демократичния процес в страната и да проведе избори в съответствие с международните стандарти, ОССЕ счита, че общите избори, проведени на 15 януари 2012 г., не съответстват на нейните стандарти, предвид широко разпространените нередности при гласуването и неуспеха да се осигурят необходимите условия за провеждане на истински плуралистични избори;

З като има предвид, че след трагичните събития от декември 2011 г. в Жанаозен, опозиционни партии, независими медии и профсъюзни организации, активисти и защитници на правата на човека бяха подложени на репресии, включително задържания без доказано закононарушение, които могат да се разглеждат като политически мотивирани;

И. като има предвид, че между членове на ЕП, официални представители на Казахстан, представители на гражданското общество и НПО продължава открит и конструктивен диалог по въпроси от взаимен интерес;

Й. като има предвид, че в последно време органите на Казахстан полагат сериозни усилия по отношение на сътрудничеството с НПО в Западен Казахстан, с цел да се подобри положението на жителите в региона, и по-специално на стачкуващите работници;

К. като има предвид, че 37 души бяха съдени по обвинения за организиране или участие в масови безредици, а 34 от тях получиха присъди, 13 от които изтърпяват наказание лишаване от свобода, сред тях изтъкнати водачи и активисти от стачката на работниците в сектора на петрола, включително Талгат Сактаганов, Роза Тулетаева и Максат Досмагамбетов; като има предвид, че през юли 2012 г., след своето двудневно посещение в Казахстан, Върховният комисар на ООН по правата на човека г-жа Нави Пилай призова органите на страната да разрешат провеждането на независимо международно разследване на събитията в Жанаозен, на причините и последиците от тях;

Л. като има предвид, че международната мисия за мониторинг на гражданската солидарност заключва в своя предварителен доклад, че не може да се счита, че процесите от Жанаозен отговарят на стандартите за справедлив съдебен процес и че разследването на събитията от декември 2011 г. не е било нито пълно, нито независимо; като има предвид, че правата на обвинените и на някои от свидетелите бяха нарушени в досъдебната фаза, включително твърденията за използване на мъчения, отказ на достъп до адвокат, сплашване и манипулиране на доказателства; като има предвид, че показанията на обвиняемите, дадени по време на процесите във връзка с малтретиране и подлагане на мъчения по време на предварителния арест не бяха изцяло, безпристрастно и подробно разследвани по начин, който да способства за подвеждане на извършителите под отговорност; като има предвид, че на 7 октомври 2012 г. Александър Боженко, свидетел на трагичните събития в Жанаозен, беше убит;

М. като има предвид, че Владимир Козлов, лидер на опозиционната партия ALGA, бе намерен за виновен в „подстрекателство към социални конфликти“, „призив към насилственото премахване на конституционния ред“ и „създаване и ръководене на организирана група, имаща за цел да извършването на престъпления“ и беше осъден на седем години и половина лишаване от свобода; като има предвид, че Акзханат Аминов, работник от нефтената промишленост в Жанаозен, и Серик Сапаргали, активист на гражданското общество, бяха осъдени по подобни обвинения и получиха присъди с отложено изпълнение за съответно пет и четири години;

Н. като има предвид, че на 17 февруари 2012 г. президентът на Казахстан подписа няколко закона, целящи подобряване на правното основание за трудовите правоотношения, правата на работниците и социалния диалог и укрепването на независимостта на съдебната система, като има предвид, че въпреки тези опити правото на сдружаване, организиране и регистрация на независими професионални съюзи, правото на колективно договаряне и правото на стачни действия не се спазват изцяло, и че няма напълно независими съдебни органи; като има предвид, че измененията на кодекса на труда, по-специално измените членове 55, 74, 266, 287, 289, 303 и 305 влошават условията в областта на трудовите правоотношения, правата на работниците и социалния диалог и нарушават условията, установени от МОТ и в други международни конвенции;

О. като има предвид, че ЕС е ключов търговски партньор на Казахстан и най-големият инвеститор в страната; като има предвид, че Казахстан ясно изрази желанието си да се доближи към стандартите на ЕС и неговите социални и икономически модели, което предполага цялостна реформа на казакстанската държава и публична администрация;

П. като има предвид, че Казахстан има важна роля при осигуряването на регионална стабилизация и може да се превърне в мост между ЕС и целия регион на Централна Азия;

Р. като има предвид, че Казахстан постигна значими резултати в областта на намаляването на бедността, в общественото здраве и образование;

С. като има предвид, че ЕС зависи в голяма степен от вноса на добит фосфорит, за да поддържа селскостопанското и техническото си производство; като има предвид, че Казахстан снабдява много държави с бял фосфор и че през декември 2011 г. Комисията започна антидъмпингова процедура срещу вноса на бял фосфор от Казахстан;

1. Приветства политическата воля и практическия ангажимент на Казахстан и за по-нататъшно задълбочаване на партньорство с ЕС и отваряне на преговорите за сключване на споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан (СПС);

2. Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и върховния представител/заместник-председател на Комисията, като ги призовава да:

a) гарантират, че новото СПС е всеобхватна рамка за по-нататъшно развитие на отношенията, като разглежда всички приоритетни области, включително: права на човека, принципи на правовата държава, добро управление и демократизация; младеж и образование; икономическо развитие, търговия и инвестиции; енергетика и транспорт; устойчивост на околната среда и водите; и борба с общите заплахи и предизвикателства;

б) гарантират, че ангажиментът на ЕС съответства на другите политики на Съюза и че се прилага принципът „повече за повече“ като се поставя специален акцент върху подкрепата за политическите, правните, икономическите и социалните реформи;

в) да работят в тясно сътрудничество с Казахстан с цел насърчаване на регионалното сътрудничество и подобряването на съседските отношения в региона на Централна Азия и да гарантират, че СПС включва разпоредби за регионално сътрудничество с региона на Централна Азия, наред с другото, чрез подкрепа за мерки за изграждане на доверие по целесъобразност, по-специално в области, като управление на водите и ресурсите, управление на границите, борба против екстремизма и тероризма; изразява препоръка това сътрудничество да насърчава обмена на опит и да взема под внимание препоръките на организациите на гражданското общество;

г) потърсят подкрепата на Казахстан с оглед осигуряването на бърз напредък към установяване на редовен диалог на високо равнище в регионален формат по въпросите на сигурността между ЕС и Централна Азия с цел справянето с общи предизвикателства и заплахи;

д) сътрудничат с Казахстан и с други централноазиатски държави, както и с местни, регионални и международни участници, с цел насърчаване на сигурността и развитието в Афганистан;

е) укрепват действията на ЕС в областта на образованието, правовата държава, околната среда и водите, наред с другото, чрез новосъздадени платформи за подкрепа и целенасочена помощ, както и да включват местните НПО и организации на гражданското общество (ОГО) в диалога на ЕС с казакстанското правителство в тези области, когато това е уместно и възможно; предвид настоящите трудности при регистриране на НПО и ОГО, призовава диалогът да не се ограничава до тези от тях, които са официално регистрирани;

ж) насърчават Казахстан да работи съвместно със съседите си, за да се стигне до общо решение относно статута на Каспийско море;

з) подкрепят политическите реформи и институционалното изграждане на капацитет чрез целева техническа помощ (обмен на експерти);