Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2012)0485



страница18/18
Дата10.02.2018
Размер3.08 Mb.
#56021
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

Дискриминация

51. Призовава държавите членки да събират дезагрегирани данни по всички основания за дискриминация, както и да разработят показатели за основните права в сътрудничество с Агенцията за основните права, с цел да гарантират основано на добра информираност и целенасочено законодателство и политики, по-специално в областта на недискриминацията и в контекста на националните стратегии за интеграция на ромите;

52. Призовава Комисията да предложи преразглеждане на Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да се включат други форми на престъпления от омраза, включително въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на половата принадлежност;

53. Изразява съжаление във връзка с факта, че не всички държави членки са транспонирали правилно Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право; призовава държавите членки да преследват ксенофобията, расизма, антиромските настроения и други форми на насилие и омраза, насочени срещу която и да било малцинствена група, включително изказвания, проповядващи вражда и омраза; призовава държавите членки да гарантират, че престъпленията от омраза, като например такива с расистки, ксенофобски, антисемитски, ислямофобски, хомофобски или трансфобски подбуди, са наказуеми съгласно наказателното право, че тези престъпления се регистрират надлежно и подлежат на ефективно разследване, че нарушителите се преследват и наказват и че на жертвите се осигурява подходящо съдействие, защита и обезщетение; припомня, че от 1 декември 2014 г. това рамково решение ще подлежи на изпълнение в неговата цялост;

54. Подчертава, че принципите на човешко достойнство и равенство пред закона са основи на демократичното общество; изразява съжаление във връзка с настоящото възпрепятстване на преговорите в Съвета относно предложението на Комисията за хоризонтална директива за разширяване на цялостната защита срещу дискриминацията на всички основания; призовава Съвета да действа съгласно член 265 от ДФЕС и да приеме директивата;

55. Подчертава, че съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз европейските граждани следва също да бъдат предпазвани от дискриминация на основание език;

56. Призовава държавите членки да създадат процедури за подаване на жалби, които да гарантират на жертвите на множествена дискриминация, като се има предвид, че жените особено често стават обект на такава, възможността да внесат една жалба за повече от едно основание за дискриминация; счита, че е целесъобразно да се подпомагат дейностите на защитниците на правата на човека и подаването на колективни искове от маргинализирани лица и общности;

57. Призовава държавите членки да защитават свободата на религиозни и верски убеждения, което включва свободата на тези, които не са религиозни, да не бъдат обект на дискриминация в резултат от прекомерното освобождаване на религиите от законодателството относно равенството и недискриминацията;

58. Подчертава, че в областта на борбата срещу дискриминация следва да се взема предвид в пълна степен спецификата на дискриминацията на основание увреждане;

Защита на лица, принадлежащи към малцинствата

59. Подчертава, че трябва да се разгледа положението на лицата без гражданство, които пребивават постоянно в държавите членки, въз основа на препоръките на международните организации;

60. Подчертава значението на спазването на правата на лицата, принадлежащи към малцинства; насърчава държавите членки, които още не са ратифицирали Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, да ги ратифицират незабавно и да оттеглят резервите и ограничителните си декларации, ако има такива; призовава държавите членки да предприемат действия за борба срещу дискриминацията на лица, принадлежащи към езикови малцинства, и да документират резултатите от действия, предприети в защита на тяхното право да ползват своя собствен език; настоятелно призовава държавите членки да не подлагат на дискриминация лица, принадлежащи към национални или етнически малцинства, и да гарантират, че те се ползват от правата, предоставени им от международното право и правото на ЕС;

61. Призовава държавите членки да предприемат действия срещу расовата и етническата дискриминация в трудовата заетост, жилищното настаняване, образованието, здравеопазването, достъпа до стоки и услуги; изразява особена загриженост във връзка с това, че икономическата и социална криза, насърчаваща истерично търсене на изкупителни жертви, доведе до възход на политически партии, които са откровено расистки, ксенофобски, ислямофобски и антисемитски и чиито брутални практики следва да бъдат осъдени; изразява загриженост също така във връзка с приемането на репресивни мерки срещу бездомните в контекста на настоящата криза;

62. Подчертава, че поради разликите в прилагането на законодателството на ЕС и сложните административни процедури някои категории лица срещат дискриминационни пречки при упражняването на правото си на свободно движение и пребиваване; призовава Комисията да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които нарушават Директива 2004/38/ЕО;

63. Изразява съжаление във връзка с това, че гражданите от ромски произход са подложени на процедури за колективно експулсиране от държави членки, както и във връзка със слабата реакция от страна на Комисията в някои случаи;

64. Призовава Комисията да оцени реалните резултати от прилагането на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите и постигнатия напредък във всяка държава членка; признава усилията, положени от някои държави членки, но преди всичко многото пропуски в повечето от стратегиите, представени на Комисията; призовава Комисията да препоръча подобрения с цел по-ефективно постигане на целите, поставени в рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите; призовава за извършването на анализ на финансовата осъществимост и устойчивостта на тези стратегии и на постигнатия напредък във всяка държава членка в годишните й доклади до Парламента и до Съвета;

65. Подчертава значението на правилното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите чрез разработването на интегрирани политики, включващи в непрекъснат диалог местните органи, неправителствените организации и ромските общности, при спазване на разпоредбите на рамката на ЕС; призовава държавите членки да осигурят ефективна реакция срещу изолацията на ромите чрез прилагането на мерките, представени в техните национални стратегии за интегриране на ромите, и да работят в сътрудничество с представители на ромското население в управлението, контрола и оценката на проекти, засягащи техните общности, като използват всички налични финансови ресурси на ЕС;

66. Счита, че в борбата срещу дискриминацията на ромите следва да се полагат повече усилия за приобщаване на ромската общност, чиито представители могат най-добре да свидетелстват за липсата на достъп до права, свързани със заетост, образование, жилищно настаняване, здравеопазване и стоки и услуги, както и за намиране на решения за справяне с тези проблеми;

67. Призовава държавите членки да премахнат териториалната сегрегация, принудителното изгонване от домовете и бездомността, пред които са изправени ромите, да въведат ефективни и прозрачни жилищни политики, и да избягват криминализирането на бездомността;

68. Призовава държавите членки да предприемат действия срещу високите равнища на безработица сред ромите чрез премахването на пречките пред достъпа до заетост;

69. Призовава държавите членки да реформират своите национални образователни системи, за да отговорят на нуждите на малцинствата, включително на ромските деца, както и да премахнат сегрегацията в организацията на образованието, без да се засяга предоставянето на образоване на езиците на малцинствата, което съществува в много държави членки;

70. Настоятелно призовава държавите членки да приемат необходимите законодателни изменения относно стерилизацията и да обезщетят финансово жертвите на принудителна стерилизация, извършвана спрямо жени от ромски произход и жени с умствени увреждания, в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

71. Отново призовава за целенасочен подход към социалното приобщаване на ромските жени, за да се избегнат множествената дискриминация и етническата сегрегация;

72. Призовава държавите членки да предоставят достатъчно бюджетни средства за осъществяване на целите, посочени в техните национални стратегии за интегриране на ромите; призовава Съвета да подкрепи и да приеме предложенията на Комисията и Парламента по отношение на следващата многогодишна финансова рамка, по-специално тези, даващи възможност на Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие да допринесат в по-голяма степен за социалното приобщаване на ромите чрез разширяване на обхвата на предварителните условия с включването на разработването на национални стратегии и изготвянето на карта на териториалната концентрация на бедността;

73. Посочва, че последните и бъдещите разширявания доведоха и ще водят до още по-голям брой на държави членки, характеризиращи се с културно и езиково многообразие; поради това счита, че ЕС носи особена отговорност по отношение на защитата на правата на малцинствата; призовава Комисията да увеличи действията си за приобщаване на страните в процес на присъединяване към нейните усилия с цел социално приобщаване на ромите, както и да мобилизира Инструмента за предприсъединителна помощ и да призове настоятелно страните в процес на присъединяване да работят за постигането на тези цели чрез механизма на процеса на стабилизиране и асоцииране;

74. Изразява тревога във връзка с надигащата се вълна от изказвания, проповядващи вражда и омраза, и заклеймяване на малцинства и други групи от хора, както и нарастващото влияние на този феномен в медиите и в много политически движения и партии, което се прояви на високо политическо равнище и доведе до рестриктивно законодателство; призовава държавите членки да приемат подходящи мерки за насърчаване на ефективното равенство между лицата в икономическия, социалния, политическия и културния живот, като вземат надлежно предвид конкретните обстоятелства на лицата, принадлежащи към тези национални малцинствени общности; посочва непоследователността на политиката към националните малцинства, като отбелязва, че докато защитата на малцинствата е част от критериите от Копенхаген, в общностната политика не съществува стандарт за правата на малцинствата; подчертава факта, че правата на малцинствата са неразделна част от основните права на човека;

75. Счита, че не съществува универсално решение за подобряване на положението на националните малцинства във всички държави членки, но че следва да бъдат разработени някои общи и минимални цели за публичните органи в ЕС, като се вземат предвид съответните международни правни норми и съществуващите добри практики; призовава Комисията да установи политически стандарт за защита на националните малцинства;

76. Счита, че традиционните национални малцинствени общности дават специален принос към европейската култура, че поради това обществените политики следва да отделят по-голямо внимание на тяхната защита, а самият Съюз трябва да отговори на тези потребности по по-подходящ начин;

77. Предлага да се полагат усилия за насърчаване на изграждането на доверие и на съвместното съществуване на общностите, които по традиция живеят в близост една до друга, чрез взаимно преподаване и изучаване на идентичността на съответната страна, на регионалната идентичност, на съответните езици и история, наследство и култура на всяка от страните, за по-добро разбиране и по-добро зачитане на многообразието;

78. Счита, че ефективното участие във вземането на решения въз основа на принципите на субсидиарност и самоуправление е един от най-ефективните начини за справяне с проблемите на националните малцинства, като се следват най-добрите практики, съществуващи в рамките на Съюза;

Равни възможности

79. Изразява съжаление поради ограниченото въздействие от европейските и националните инициативи в сферата на постигането на равенство между мъжете и жените, най-вече в контекста на заетостта; призовава държавите членки да определят конкретни цели и стратегии в областта на заетостта в рамките на своите национални програми за реформа и планове за действие за равенство между половете, за да осигурят еднакво право на достъп на жените и мъжете за навлизане и оставане на пазара на труда; счита, че с оглед на премахване на съществуващите разлики в заплащането и пенсиите на жените и мъжете, тези цели трябва да се насочат към противодействие на постоянното съсредоточаване на жени, работещи при намалено работно време, ниско заплащане и несигурна работа; призовава държавите членки да приемат мерки за по-добро съвместяване на семейния и трудовия живот за всички поколения жени, включително осигуряването на структури за качествени грижи за деца и други лица на издръжка;

80. Счита, че слабото представителство на жените в процеса на вземане на политически решения представлява недостатък по отношение на основните права и демокрацията; приветства положителните мерки, въведени във Франция, Испания, Белгия, Словения, Португалия и Полша и станали част от законодателството, като системите за равенство и квотите за жените и мъжете, като добри практики от основно значение и призовава държавите членки с особено ниско представителство на жените в политическия живот да обмислят въвеждането на обвързващи законодателни мерки;

81. Изтъква факта, че жените продължават да страдат от дискриминация в различни области на всекидневния живот, въпреки действащото законодателство относно борбата с дискриминацията, и изпитва дълбоко разочарование да отбележи, че след почти 40 години законодателство, разликата в заплащането на мъжете и жените почти не се е променила;

82. Счита, че насилието срещу жени е най-широко разпространеното нарушение на правата на момичетата и жените по целия свят, включително и в ЕС; призовава Комисията да определи 2015 г. като Европейска година за прекратяване на насилието срещу жените и да представи съответна стратегия за целия ЕС, целяща прекратяване на насилието срещу жените, както е обявено в заключенията на Съвета от март 2010 г., която да обхваща правно обвързващи инструменти, действия по повишаването на осведомеността, събиране на данни и финансиране на неправителствените организации на жените;

83. Потвърждава своята позиция относно правата на сексуално и репродуктивно здраве, заявена в резолюциите от 10 февруари 2010 г.1, 8 март 2011 г.2 и 13 март 2012 г.3 относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз – 2009, 2010 и 2011 г.; във връзка с това изразява загриженост относно неотдавнашните ограничения на достъпа до здравни услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве в някои от държавите членки, по-специално до безопасен и законен аборт, сексуално възпитание и съкращения във финансирането за семейното планиране;

84. Призовава институциите на ЕС да проучат прилагането на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените в правната рамка на ЕС;

85. Призовава ЕС да сложи край на политиките, които установяват зависимост между членовете на семейството в рамките на събирането на семейството, и призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят на жените мигранти статут на автономно пребиваване, особено в случаи на домашно насилие;

86. Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да увеличат усилията си за постигане на целите на Европейския пакт за равенство между половете 2011—2020 г. и да предприемат мерки за премахване на разликата в заплащането на мъжете и жените, професионалната сегрегация и всички форми на насилие срещу жените;

87. Призовава държавите членки да предприемат ефективни мерки за защита на бременните работнички и на жените в отпуск по майчинство;

88. Настоятелно призовава държавите членки да търсят решение на проблемите, свързани с насилието срещу жени, домашното насилие и сексуалната експлоатация във всички нейни форми и да се борят с трафика на хора;

89. Призовава държавите членки да гарантират, че националните планове за действие са насочени към борба с множествената дискриминация и защитата на жените, принадлежащи към етнически малцинства и жените имигранти;



Сексуална ориентация и полова идентичност

90. Призовава Комисията да предложи преработване на Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да включи други форми на престъпления от омраза, включително въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на половата принадлежност;

91. Призовава държавите членки да приемат национална законодателна рамка за премахване на дискриминацията срещу хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица, както и двойките от един и същи пол, основана на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, и ги призовава настоятелно да гарантират ефективното прилагане на съществуващата законодателна рамка на ЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

92. Призовава държавите членки да регистрират и разследват престъпленията, подбудени от омраза срещу хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица, и да приемат законодателство в областта на наказателното право, което забранява подбуждането към омраза въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност;

93. Приветства предложенията на Комисията1 относно юрисдикцията и приложимия закон за имуществените последици при брак или регистрирано партньорство; счита, обаче, че изборът на два различни инструмента и на отделен подход за регистрирани партньорства и бракове е неоправдан; счита, че една и съща юрисдикция и едно и също приложимо право следва да се прилагат и в двата случая;

94. Призовава държавите членки, които са приели законодателство относно партньорствата между лица от един и същи пол, да признаят разпоредбите с подобни последици, приети от други държави членки; припомня задължението на държавите членки за пълно прилагане на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, включително и за двойки от един и същи пол и техните деца; приветства факта, че все повече и повече държави членки са въвели и/или са адаптирали своите закони относно съжителството, гражданското партньорство и брака с цел преодоляване на дискриминацията, основана на сексуалната ориентация на двойки от един и същи пол и техните деца, и призовава останалите държави членки да въведат подобни закони;

95. Призовава Комисията да представи предложение за пълно взаимно признаване на последиците от всички документи за гражданско състояние в рамките на ЕС, включително правното признаване на смяната на пола, браковете и регистрираните партньорства, с цел да се намалят дискриминационните юридически и административни пречки пред гражданите, които упражняват правото си на свобода на движение;

96. Призовава Комисията и Съвета да се намесят по-енергично срещу хомофобията, насилието и дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, включително като призоват кметовете на държавите членки и полицията да защитават свободата на изразяване и демонстрации по време на шествия на хомосексуални, бисексуални и транссексуални лица; призовава Комисията да използва резултатите от текущото проучване на Агенцията за основните права, за да последва най-накрая многократните призиви от страна на Парламента и неправителствени организации и да издаде спешно пътната карта на ЕС за равенство въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, с оглед на приемането й до 2014 г.;

97. Призовава държавите членки да осигурят ефективна защита на участниците в обществени мероприятия на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица, включително в шествия, както и да гарантират законната възможност за организиране на тези мероприятия;

98. Изразява съжаление по повод на факта, че в редица държави членки транссексуалните хора все още се считат за психично болни; призовава държавите членки да въведат или преразгледат правните процедури за признаване на смяната на пола по примера на Аржентина и да преразгледат условията (включително насилствената стерилизация) за правно признаване на смяната на пола; призовава Комисията и Световната здравна организация да премахнат разстройствата на половата идентичност от списъка на психическите и поведенческите разстройства и да следят те да бъдат класифицирани като непатологични при преговорите по единадесетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11);

99. Приветства новия пакет с правила относно лицата, търсещи убежище, въведени в Директивата за признаването, който включва половата идентичност като основание за преследване; твърди, че пакетът от предложения в областта на убежището трябва да остане последователен и съответно да включи сексуалната ориентация и половата идентичност в Директивата за процедурите за предоставяне на убежище;

100. Призовава държавите членки да осигурят достъп до заетост, стоки и услуги без дискриминация въз основа на половата идентичност, в съответствие със законодателството на ЕС1;

101. Приветства започването на проучване на Агенцията за основните права, при което ще се събират съпоставими данни относно опита на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица в Европейския съюз и Хърватия;

102. Призовава държавите членки да транспонират изцяло Директива 2003/86/EО на Съвета относно правото на събиране на семейството, без каквато и да било дискриминация въз основа на пол или сексуална ориентация; припомня, че в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека двойките от един и същи пол попадат в обхвата на семейния живот2;

103. Счита, че е по-вероятно основните права на хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица да бъдат защитени, ако тези лица имат достъп до правни институции като съжителството, регистрираното партньорство или брака; приветства факта, че понастоящем 16 държави членки предлагат такива възможности, и призовава останалите държави членки да последват този пример;

Младите хора, хората в напреднала възраст и хората с увреждания

104. Призовава държавите членки да обърнат внимание на възрастовата дискриминация в заетостта в съответствие със съдебната практика на СЕС относно наемането и освобождаването на работници в напреднала възраст;

105. Призовава държавите членки да гарантират приобщаването на младите работници на пазара на труда, включително онези, които са засегнати от икономическата криза, включително чрез организиране и предоставяне на обучение за социалния напредък на младите хора;

106. Изразява съжаление, че младите хора в някои държави членки все още са преследвани от закона и са осъждани на лишаване от свобода, тъй като правото на отказ от военна служба все още не е признато по подходящ начин, и призовава държавите членки да преустановят преследването и дискриминацията срещу възразяващите по съвест срещу военната служба;

107. Приветства решението за обявяване на 2012 г. за Европейска година за активен живот на възрастните хора и солидарност между поколенията; призовава държавите членки да признаят и зачитат правата на хората в напреднала възраст, така че те могат да се радват на достоен живот с добро качество, чрез осигуряване на адекватни социални услуги, учене през целия живот и други програми за социалното и културното им приобщаване; призовава държавите членки да приемат мерки за борба с дискриминацията и всички форми на насилие срещу хората в напреднала възраст и да насърчават независимостта им чрез подпомагане на реновирането и достъпността на жилищата; припомня, че жените в напреднала възраст живеят по-често в бедност, която се дължи на разликата в заплащането и на по-късен етап – на разликата в пенсиите; подчертава, че активните и доброволно работещи мъже и жени над 65 годишна възраст, допринасят пълноценно и по най-различни начини за ежедневния живот на обществото;

108. Призовава за зачитане на достойнството на хората в края на живота, по-специално като се гарантира, че решенията, изразени в предварителното волеизявление (living wills), се признават и уважават;

109. Призовава държавите членки да се борят с дискриминацията срещу хората с увреждания, преди всичко по отношение на интегрирането им на пазара на труда;

110. Призовава ЕС и държавите членки да подобрят достъпа до заетост и обучение на хората с увреждания, включително лицата с психо-социални увреждания, като се използват съществуващите фондове на ЕС;

111. Призовава всички държави членки да ратифицират Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към нея и да гарантират, че всички национални планове за действие са в съответствие с Европейската стратегия за хората с увреждания 2010-2020 г. и имат за цел подобряване на достъпността, заетостта, приобщаващото образование и обучение, както и независимия живот на хората с увреждания;

112. Призовава Европейския институт за равенство между половете да проведе в координация с Агенцията за основните права научни изследвания и да предостави насоки на европейско и национално равнище по отношение на специфичното положение на жените и момичетата с увреждания; подчертава, че следва да се обърне особено внимание на практики като насилствената стерилизация и принудителните аборти, които могат да се превърнат в изтезания или нечовешко или унизително отношение и които следователно следва да бъдат преследвани и наказвани;

113. Призовава за иновативно решение относно достъпността до информация и комуникация по отношение на достъпа на граждани, които са глухи или с увреден слух, до институциите и конференциите на ЕС въз основа на резолюциите на Парламента от 17 юни 1988 г. относно езиците на знаците за глухите1, от 18 ноември 1998 г. относно езиците на знаците2 и от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и приобщаването на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания 2010-2020 г.3, в съответствие с членове 2, 21, 24 и 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

114. Призовава държавите членки да финансират организации, които предоставят подкрепа за условията на независим живот на хората с увреждания и програмите за деинституционализация;

115. Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансирането от ЕС за вътрешни и външни действия не се използва за създаване на бариери или за генериране на дискриминация срещу хората с увреждания, и да въведат адекватни мерки за приемането на нови програми за финансиране, за да се предотврати това;

116. Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че средствата на ЕС не са насочени към обновяване на съществуващи или изграждане на нови институции за хора с увреждания, а се използват да се улесни животът на общността, в съответствие с членове 5 и 19 на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и членове 21 и 26 от Хартата на основните права;

117. Подчертава необходимостта от увеличаване на политическото участие на хора с увреждания в изборите чрез приспособяване към техните специални нужди;

Защита на данните

118. Отново потвърждава, че правото на самоопределяне по отношение на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот са основни елементи на личността, човешкото достойнство и свободата на дадено лице;

119. Подчертава, че реформата на режима на ЕС за защита на данните следва да увеличи прозрачността и информираността относно правото на защита на данните, да направи средствата за правна защита и санкциите по-ефективни и да упълномощи органите за защита на данните с компетентност за налагане на глоби на нарушителите на законодателството на ЕС за защита на данните; настоятелно призовава Съвета да се ангажира с цялостна рамка за защита на данните с еднаква и висока степен на хармонизация въз основа на Директива 95/46/ЕО; подчертава, че дерогациите и изключенията от принципите, уреждащи защитата на личните данни, по-специално принципа на ограничаване в рамките на целта, както и по отношение на преноса на данни в трети страни, трябва да се избягват; подчертава, че е от решаващо значение стандартите за всеобхватна защита на данните, предвидени в областта на правоприлагането, да се прилагат и към вътрешната обработка на данни;

120. Изразява загриженост относно съществуващата тенденция за подкопаване на независимостта на органите по защита на данните и приветства бдителността на Комисията; призовава държавите членки да се съобразяват със съществуващите разпоредби и съответната съдебна практика;

121. Изразява своята загриженост относно недостатъците на Директивата за запазване на данни, подчертани от доклад на Комисията, Европейския надзорен орган по защита на данните, редица национални парламенти и конституционните съдилища на редица държави членки, обявили я за противоконституционна; подчертава, че е необходимо да се преразгледа Директивата за запазване на данни или поне да се проучат алтернативи за съхранение на данните, като например бързото запазване и целенасочено събиране на данни за трафика;

122. Изразява загриженост във връзка с липсата на напредък в преговорите за сключване на споразумение между Европейския съюз и Канада за прехвърляне и използване на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване и борба с тероризма и друг вид тежка транснационална престъпност; отбелязва, че споразумението, подписано през 2005 г. вече не е в сила поради изтичането на решението за адекватност през септември 2009 г. и че предаването на резервационни данни на пътниците след тази дата е извършвано въз основа на двустранни договорености между Канада и държавите членки;

123. Приветства факта, че по силата на споразумението между ЕС и Австралия относно резервационните данни на пътниците данните се събират само за целите на предотвратяване, разкриване, разследване и преследване на терористични престъпления или сериозна транснационална престъпност и че се осигуряват ефективна защита и гаранции за защита;

124. Изразява съжаление, че в споразумението между ЕС и САЩ относно резервационните данни на пътниците предназначението на събирането на резервационните данни на пътниците не е ясно и че гаранциите за защита на данните, предвидени в споразумението, не съответстват напълно на стандартите на ЕС; подчертава, че Комисията не е проучила достатъчно добре алтернативни решения с по-ниска степен на вмешателство от анализа на резервационни данни на пътниците, като например използването на предварителна информация за пътниците или ограничаването на използването на резервационните данни на пътниците до случаите, при които вече съществува съмнение или първоначално подозрение;

125. Изразява загриженост, че споразумението между ЕС и САЩ относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма не се прилага в съответствие с разпоредбите, предвидени в споразумението; отбелязва, че първата и втората проверка, извършени от съвместния надзорен орган на Европол, повдигат сериозни опасения относно съответствието на споразумението между ЕС и САЩ относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма с принципите за защита на данните;

126. Отбелязва със загриженост, че първата проверка, извършена от съвместния надзорен орган на Европол, повдига сериозни опасения относно съответствието на споразумението между ЕС и САЩ относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма с принципите за защита на данните;

127. Призовава Комисията да обърне внимание на опасенията, изразени от Европейския надзорен орган по защита на данните, работната група по член 29, Европейския икономически и социален комитет, Агенцията за основните права и от няколко национални парламента във връзка с предложението за Директива относно резервационните данни на европейските пътници1, чрез ограничаване на обхвата на приложението й до полетите до и от трети страни, борбата срещу международния тероризъм, продължителността на съхранение на данните и списъка на съхраняваните данни, както и чрез осигуряване на ефективна оценка на системата;

128. Не счита съобщението на Комисията относно европейска система за проследяване на финансирането на тероризма като подходяща основа за водене на преговори; призовава Комисията да представи законодателно предложение за правна и техническа рамка за извличането на данни на територията на ЕС при осигуряване на пълно съответствие с европейските стандарти за защита на данните;

129. Подчертава, че европейската система за проследяване на финансирането на тероризма2 следва да представлява ефективна и целенасочена система за извличане на данни с ясни права за достъп, която гарантира възможно най-скорошното прекратяване на текущите трансфери на големи количества данни до САЩ;

130. Призовава Комисията и държавите членки да отменят или преразгледат правилата за течности и скенери за проверка на хора и призовава Комисията да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу онези държави членки, които нарушават разпоредбите на ЕС, отнасящи се до защитата на основните права на гражданите по този въпрос;



Мигранти и бежанци

131. Призовава държавите членки да създадат процедура за по-координирани правила относно лицата, търсещи убежище, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека;

132. Напомня на държавите членки, че трябва да спазват напълно Женевската конвенция за бежанците, преди всичко член 33 от нея, който забранява всяко „връщане“ към границите;

133. Решително осъжда широкото използване от повечето държави членки на задържането с цел улесняване отстраняването на имигрантите, включително на малолетни и непълнолетни лица, и настоятелно призовава държавите членки да въведат в националното си законодателство алтернативи на задържането;

134. Призовава държавите членки да реформират своите процедури за предоставяне на убежище, за да се съобразят с изискването за осигуряване на ефективни правни средства за защита, както е предвидено в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС, по-специално относно приложимите срокове за обжалване на решение, на отрицателно решение и на разпоредби относно правото на престой в приемащата страна за времето на процеса на обжалване;

135. Отбелязва, че в процедурите за предоставяне на убежище в ЕС са налице огромни несъответствия при признаването на преследване на основата на пола; призовава държавите членки да приемат и прилагат насоки по отношение на половете за вземащите първоначални решения и съдиите, основаващи се на насоките на ВКБООН относно защитата срещу преследване, свързано с пола, а Европейската служба за подкрепа в областта на убежището да разработи инструменти за осигуряване на равенството между половете в общата европейска система за убежище;

136. Призовава държавите членки да се съсредоточат върху създаването на ефективни политики за законна миграция и да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства; подчертава, че особено внимание следва да се отдели на жените мигранти, които са особено уязвими;

137. Припомня значението на Директивата за сезонните работници1 за намаляването на нерегламентираните условия на труд и риска от експлоатация и настоятелно призовава за бързо приключване на преговорите;

138. Припомня, че достъпът до здравно обслужване е основно право и призовава, по-конкретно, държавите членки да осигурят достъпността на това право на практика, в това число също така за незаконните мигранти, преди всичко бременни жени и малолетни и непълнолетни, като по този начин споделя загрижеността, изразена от Агенцията за основните права в доклада й от 11 октомври 2011 г.;

139. Приветства стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. и дейността на координатора на ЕС за борба с трафика на хора; припомня, че Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на масови изнасилвания, трафик на хора и други форми на сексуална злоупотреба на жени и деца или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи, и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава са полезни инструменти за защита на жертвите на трафика и следва да се прилагат в пълна степен;

140. Не одобрява бавния напредък в приемането на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) и изказва съжаление по повод на факта, че подходът на Съюза е съсредоточен преди всичко върху контрола на миграцията, а не върху достъпа до международна закрила с цел задоволяване на нуждите на хората, които трябва да се възползват от нея; призовава Съвета и държавите членки да гарантират, че общата европейска система за убежище ще бъде въведена в предвидения срок до края на 2012 г., в съответствие с международните задължения на държавите членки в областта на предоставянето на убежище;

141. Приветства подобренията в преработената Директива за признаването2, по-конкретно по-голямо признание на специфичните форми на преследване на основата на пола, включването на половата идентичност като основание за преследване, за което следва да се предоставя защита, както и на задължението да се взема предвид висшият интерес на детето;

142. Настоятелно призовава държавите членки да прилагат Директивата за признаването по начин, който гарантира пълно съответствие с международното право за правата на човека, и призовава държавите членки, които желаят да направят това, да надхвърлят минималното равнище на ползите и правата, гарантирани от текста;

143. Подчертава, че разширяването на обхвата на Директивата относно дългосрочно пребиваващите граждани1 с цел да бъдат включени бежанците и лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, ще допринесе за ефективната им интеграция, която носи ползи за Европейския съюз и държавите членки;

144. Приветства преработеното предложение на Комисията за преработване на Директивата за определяне на стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище2, и подчертава, че основните условия за приемане следва да се предлагат от момента на пристигане на лицата, търсещи убежище, и че те следва да бъдат насърчавани да дават своя принос за приемащата ги общност, независимо от продължителността на престоя им;

145. Подчертава, че пропуските и неяснотите в измененото предложение за Директива относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила3 трябва да бъдат решени по начин, който може да даде възможност на държавите членки да избегнат риска от увеличаване на разходите и възможността за злоупотреби, като същевременно се гарантира достъп до справедливи и качествени решения за предоставяне на убежище за нуждаещите се от закрила лица;

146. Препоръчва създаването на експертни екипи за предоставяне на убежище, които да подпомагат държавите, неразполагащи с достатъчна инфраструктура за предоставяне на убежище; счита, че съществуването на минимални стандарти и на механизми за оценка на качеството може да повиши качеството на процесите на вземане на решения в областта на предоставянето на убежище;

147. Подчертава, че лицата, търсещи убежище, не се ползват с еквивалентни равнища на процедурна и меродавна защита във всички държави ​​членки вследствие на неправилното транспониране на правото на ЕО или вследствие на различните подходи към прилагането му;

148. Изразява загриженост по повод на въздействието на настоящата дъблинска система върху правата на лицата, търсещи убежище, включително правото на справедливо разглеждане на молбата им за убежище и – ако бъде призната – на ефективна защита, както и по повод на неравномерното разпределение на молбите за убежище сред държавите членки;

149. Изтъква значението на преговорите за изменение на Регламента Дъблин II и подчертава, че не трябва да се търсят по-ефикасни процедури за сметка на правата на заявителите;

150. Подчертава необходимостта от завършване на преговорите относно ефективен механизъм за преустановяване на трансферите за държавите членки съгласно Регламент Дъблин II , в които има риск от нарушаване на основните права на засегнатите лица, в съответствие с най-новата съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС;

151. Призовава за граничен контрол, съобразяващ се с основните права, и подчертава необходимостта от демократичен контрол от страна на Парламента над дейността на Frontex;

152. Подчертава своя ангажимент за осигуряване на пълен парламентарен контрол на агенциите на ЕС в областта на ПВР, по-специално Европол, Frontex, Cepol, Евроюст и Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи; призовава тези агенции да засилят измерението на основните права в своите дейности;

153. Подчертава, че е необходимо да се наблюдава практическото изпълнение на мандата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, и посочва, че аспектите на дейността на Европол, свързани с основните права, следва да се разглеждат в рамките на предоговарянето на мандата му през 2013 г.;

154. Призовава за ефективно прилагане на разпоредбите за основните права на Кодекса на шенгенските граници и на Визовия кодекс на Общността в контекста на бъдещите оценки на Шенген;

155. Подчертава, че принципите на необходимост и пропорционалност на събрани и съхранявани данни следва да се прилагат по отношение на новите технологии за съхраняване на лични данни и по отношение на наблюдението на границите;

156. Подчертава, че свободата на движение в рамките на Шенгенското пространство е едно от най-конкретните права на гражданите на ЕС; изразява категоричното си несъгласие с новите основания за предложенията, свързани с връщането на граничния контрол в Шенгенското пространство, тъй като това би възпрепятствало свободното движение в рамките на Европейския съюз и функционирането на Шенгенското пространство;

157. Изразява загрижеността си по повод на засилващото се неспазване от страна на държавите членки на достиженията на правото от Шенген, като по този начин те подкопават свободата на движение в Европейския съюз, и съответно подчертава значението на механизма на ЕС за оценка и наблюдение за проверка на това дали се прилагат достиженията на правото от Шенген, приети в съответствие с член 77 от ДФЕС и с принципите на основните права;

158. Изразява загриженост относно липсата на хармонизирани процедурни гаранции при оспорване на законността и пропорционалността на издаване на сигнал в Шенгенската информационна система или в сходни национални бази данни;

159. Призовава Комисията, в светлината на оценката си на споразуменията за обратно приемане на ЕС1, да се въздържат от подкрепа на прибързано сключване на нови споразумения, които водят до нарушаване на основните права; призовава Съвета да съблюдава принципа „не на споразумението на всяка цена“;

160. Призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за участието на чужденците в обществения живот на местно равнище, да го направят, а тези, които вече са ратифицирали Конвенцията – да въведат в действие член 6 от нея, който предвижда предоставянето на правото на глас и участие в изборите за местни органи на властта на всички граждани на трети страни, които са пребивали законно и обичайно в приемащата страна в продължение на пет години преди изборите;

Права на детето

161. Призовава всички институции на ЕС да се справят ефективно с предизвикателства като отнемането на родителските права на един или и двамата родители, изчезналите деца, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, защитата на непридружените деца мигранти и положението на институционализираните деца с увреждания, както и защитата на деца, претърпели домашно насилие и трудова експлоатация;

162. Приветства изготвената от Комисията Програма на ЕС за правата на детето, усилията на Комисията да гарантира зачитането и утвърждаването на правата на детето в съдебните производства и факта, че Директивата относно жертвите на престъпления гарантира по-високо равнище на защита за децата като уязвими жертви;

163. Призовава институциите на ЕС и всички държави членки да разработят благоприятни за децата политики в области като заетостта, околната среда, сигурността и миграцията, както и по отношение на съдебните въпроси, образованието и защитата на данните; подчертава колко е важно да се инвестира в мерки, насочени към децата чрез пренасочване на съществуващите бюджетни редове и чрез нови инвестиции; призовава всички държави членки да забранят наемането на деца под минималната възраст за напускане на училище; подчертава, че младите хора на работното място трябва да бъдат защитени срещу икономическа експлоатация, всичко, което може да навреди на тяхната безопасност, здраве или физическо, умствено, нравствено и социално развитие и срещу условия на труд, които могат да попречат на образованието им;

164. Припомня, че Европейският съюз и неговите държави членки трябва да вземат предвид правата и задълженията на родителите, настойниците или други лица, носещи по закон отговорност за детето;

165. Призовава държавите членки да осигурят адекватно прилагане на Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография1 и на Директивата относно предотвратяването и борбата с трафика на хора2;

166. Призовава всички държави – членки на ЕС, които все още не са направили това, да ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография и Конвенцията на Съвета на Европа от 2007 г. за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба;

167. Подчертава, че непридружените непълнолетни лица не следва да бъдат задържани, тъй като те са уязвими лица, които се нуждаят от специални условия на приемане;

168. Приветства плана за действие на Комисията относно непридружени непълнолетни лица (2010—2014 г.), призовава Комисията да информира Парламента относно констатациите на експертната група за непридружените непълнолетни лица в процеса на миграция;

169. Призовава Комисията да интегрира правата на децата във всички дейности на ЕС, както и да извърши оценка на работата до момента на координатора по правата на децата и на Европейския форум по правата на детето;

170. Насърчава използването на показатели за правата на децата, разработени от Агенцията за основните права, при прегледа на действията на ЕС; призовава за изработването на практически насоки за това как тези показатели могат да бъдат използвани най-добре;

171. Изразява загриженост относно скорошните скандали, включващи случаи на педофилия, и призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че в разследванията на случаи на педофилия безнаказаността не се толерира;



Права и достъп до правосъдие на жертвите

172. Призовава други заинтересовани страни, включително агенции на ЕС като Европол, и държавите членки, да осигурят сътрудничество на равнището на ЕС чрез цялостен, съгласуван и интегриран подход, като същевременно разглеждат правата на човека като въпрос от първостепенно значение; призовава държавите членки да приемат подходящи правни рамки и подходящо и единно определение на трафика на хора, както и да осигурят национална координация между държавните органи, отговорни за защитата и насърчаването на човешките права на жертвите на трафик на хора; призовава държавите членки да насърчават изследванията в областта на трафика на хора с цел правилно регулиране на правителствените политики в области като миграцията, пазара на труда и икономиката;

173. Подчертава необходимостта от извършване на оценка на напредъка, постигнат в борбата срещу трафика на хора в светлината на констатациите на координатора на ЕС за борба с трафика на хора;

174. Изразява съжаление, че гражданите на ЕС, пребиваващи в държава членка, различна от тяхната собствена, не са ефективно информирани за своите права, и призовава държавите членки да подобрят информационните си системи;

175. Подчертава, че както Европейският съд по правата на човека, така и Съдът на ЕС обръщат внимание в своите решения на препятствията по пътя към правото на справедливо изслушване и достъпа до правосъдие, като продължителността на производствата и липсата на ефективна правна защита;

176. Призовава държавите членки да премахнат съществуващите препятствия като сроковете, правния статут, продължителността на производствата, правните разходи и процедурните формалности;

177. Настоятелно призовава държавите членки да преструктурират своите съдебни системи, да преразгледат размера на съдебните такси, да реформират системата за правна помощ и да осигурят алтернативни механизми за уреждане на спорове, така че равният достъп до правосъдие да се улесни в максимално възможна степен;

178. Настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да проучат как общите принципи на правото на колективно обезщетение биха могли да бъдат съвместими с правната система на ЕС и с правните системи на държавите членки;

179. Изразява загриженост по отношение на спазването на принципа за справедлив съдебен процес в Европейския съюз и неговите държави членки, и по-конкретно по отношение на последните предложения за „поверителни доказателства“, които позволяват на правителството да използва доказателства срещу лица, които те не биха могли да оспорват или дори да видят, което би било в явно противоречие с европейските основни права и стандарти;

180. Призовава Комисията да завърши пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрените или обвиняемите лица в рамките на наказателното производство, като гарантира, че правото на справедлив процес може да бъде ефективно упражнявано на практика;

181. Приветства пътната карта относно наказателните производства и призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да постигнат на равнището на ЕС силни стандарти за процесуалните права на както на обвиняемите, така и на жертвите;

182. Призовава държавите членки да гарантират, че екстрадирането в трети страни не нарушава основните права, и ги приканва да преразгледат международните договори, по които са страни в тази връзка;

183. Настоятелно призовава Комисията да разгледа ефективното прилагане в Европейския съюз на правото на достъп до правосъдие в контекста на правото на всеки човек от настоящите и бъдещите поколения да живее в среда, благоприятна на неговото здраве и благосъстояние;

184. Призовава държавите членки да се заемат със специфичните престъпления, свързани с пола, и да предложат ефективни средства за борба с домашното насилие, ако е необходимо, чрез приемането на законодателство за мерки за защита;

185. Приветства пътната карта за засилване на правата и закрилата на жертвите, приета от Съвета, както и предложението на Комисията за „пакет за жертвите“, който се отнася специално до нуждите на децата жертви и на жертвите на тероризъм;

186. Призовава държавите членки да осигурят финансовите средства за службите за жертвите на престъпления, като вземат предвид предстоящата оценка на Агенцията за основните права на възможностите и обещаващите практики в държавите членки;

187. Обръща внимание на все още съществуващите недостатъци по отношение на минималните гаранции за правото на защита и посочва, че комисарят за правата на човека на Съвета на Европа постави под въпрос липсата на ефективни средства за правна защита срещу европейската заповед за арест и използването й за дребни престъпления;

188. Изразява сериозна загриженост относно положението на лишените от свобода лица в Европейския съюз; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да представят предложения, съвместно със Съвета на Европа и Комитета за предотвратяване на изтезанията, за да се гарантира спазването на правата на затворниците и да се насърчи реинтегрирането в обществото; призовава за изпълнение на исканията на Парламента, съдържащи се в резолюцията му от 15 декември 2011 г. относно условията за задържане в ЕС1, и по-конкретно за законодателна инициатива относно минимални общи стандарти на задържане в Европейския съюз и за подходящи механизми за наблюдение;

189. Подчертава, че международното сътрудничество в борбата срещу тероризма следва да се основава на пълно спазване на международните стандарти и задължения в областта на правата на човека;

190. Приветства разследванията относно незаконните дейности на ЦРУ, които вече бяха проведени в някои държави членки, за което Парламентът отправи призив в своите доклади от 2007 г. и доклада за последващи действия от 2012 г.; призовава за допълнителни разследвания и приканва държавите членки да изпълняват изцяло задълженията си съгласно международното право;

191. Призовава за укрепване на демократичния и съдебен контрол над тайните служби на национално равнище, което е изключително спешно и необходимо; призовава Европейския съюз да засили своя контрол по отношение на сътрудничеството на равнището на ЕС между тези агенции, включително и чрез органите на ЕС, както и между тях и трети страни;

192. Изразява загриженост относно случаите на употреба на несъответстваща сила от страна на полицията в ЕС на публични събития и демонстрации; призовава държавите членки да гарантират укрепването на демократичния и съдебния контрол над правоприлагащите органи и персонал и осигуряването на отчетност, както и да гарантират, че безнаказаността няма място в Европа, особено когато се отнася до използване на несъответстваща сила или актове на изтезания или нечовешко или унизително отношение; призовава държавите членки да гарантират, че полицейските служители носят идентификационен номер;



Гражданство

193. Припомня, че с Договора от Маастрихт от 1992 г. се въвежда понятието „гражданство на Съюза“, с което на всеки граждани на Съюза се предоставя правото да се движи и пребивава свободно на територията на Съюза, правото да избира и да бъде избиран в общинските избори и в изборите за Европейски парламент в държавата членка, в която пребивава, правото да се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските представителства на всяка държава членка, правото да отправя петиции до Европейския парламент и да сезира Европейския омбудсман, както и редица права в различни области като свободното движение на стоки и услуги, защитата на потребителите и общественото здраве, равните възможности и равното третиране, достъпа до заетост и до социална защита; отбелязва, че договорите от Амстердам (1997 г.) и Лисабон (2009 г.) допълнително са укрепили правата, свързани с гражданството на Съюза;

194. Призовава Комисията да изготви сравнително проучване на изборните права на национално равнище и на равнище ЕС с цел да установи разминаванията, които водят до несправедливо третиране на някои категории лица в Европейския съюз, и да го придружи с подходящи препоръки за преодоляване на дискриминацията; припомня голямото значение на преференциалното отношение и специалните мерки за насърчаването на наличието на представители на различни среди и области, както и на групите в неравностойно положение на свързаните с вземане на решения длъжности;

195. Припомня решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с избирателните процедури, въз основа, наред с другото, на Кодекса на добрите изборни практики на Венецианската комисия и призовава ЕС и държавите членки да ги изпълняват;

196. Призовава Комисията да разгледа положението на чуждите граждани, по-специално в доклада за гражданството и доклада относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС;

197. Призовава държавите членки да започнат информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността за информиране на гражданите на ЕС относно правото им да избират и да бъдат избирани в избори, като същевременно се вземат предвид нуждите на по-специфични среди и уязвими групи; призовава да бъдат извършени необходимите реформи на европейските изборни процедури във всички държави членки с цел насърчаване на активното гражданство на ЕС; счита, че активното участие в гражданството на ЕС следва също така да бъде насърчавано чрез достъп до документи и информация, прозрачност, добро управление и администрация, демократично участие и представителство, с вземане на решения възможно най-близо до гражданите на Съюза;

198. Приветства факта, че 2013 г. е обявена за Европейска година на гражданите, като по този начин се популяризира гражданството на Съюза и конкретните ползи от него за гражданите на Съюза, и призовава Комисията и държавите членки да следят за провеждането на информационни кампании по въпросите на европейското гражданство и свързаните с него права;

199. Призовава Комисията и държавите членки да разпространяват информация относно правото на дипломатическа и консулска закрила; призовава държавите членки да си сътрудничат активно, за да осигурят защита на гражданите на ЕС извън Европейския съюз, включително по време на криза или бедствие;

200. Призовава държавите членки да подготвят информационни кампании за насърчаване на активното участие на гражданите в упражняването на правото им на петиции и правото им да подават оплаквания до Европейския омбудсман относно случаи на лошо администриране от страна на европейска институция или орган, както и чрез граждански инициативи;

201. Призовава Европейския съюз и държавите членки да повишат обществената осведоменост по отношение на гражданската инициатива, средство за пряка демокрация, целящ засилване на демократичното функциониране на Съюза;

202. Изтъква необходимостта от започване на ефективни информационни кампании, които насърчават гражданските права на ЕС сред младите хора, като например създаването на „активна програма за гражданство“ в училищата и университетите;

203. Подчертава необходимостта от бърза реформа на избирателната система на Европейския парламент, която да осигурява активно участие на гражданите на ЕС във функционирането на ЕС;



o

o o


204. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета и Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и страните кандидатки, Организацията на обединените нации, Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.


1 ОВ L 248, 16.9.2012 г., стр.1

2 ОВ L 56, 29.2.2012 г.

3 ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

4 ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17.

1 ОВ L 163, 23.6.2007 г., стр. 17.

2 ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

3 ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

4 Приети текстове, P7_TA(2012)0077.

5 Приети текстове, P7_TA(2012)0109.

6 Приети текстове, P7_TA(2012)0289.

7 Приети текстове, P7_TA(2012)0359.

1 ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

1ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2OВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

1ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 OВ C 139, 14.6.2006 г, стр. 1

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1OВ C 139, 14.6.2006 г, стр. 1

2ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 OВ C 139, 14.6.2006 г, стр. 1

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

1OВ C 139, 14.6.2006 г, стр. 1

2ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

2 ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1ОВ С 139, 14.6.06 г., стр. 1.

2ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

1 OВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 173.

2 OВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 110.

3 OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

1 ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 177.

2 ОВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 110.

1 Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2012 г.

1ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

1Без да се засяга член 5 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и Европейската централна банка.

1 ОВ L 192, 22.7.2011 г., стр. 1.

1 ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

1OВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

1ОВ L 73, 15.3.2008 г., стр. 13.

2ОВ L 332, 30.11.2006 г., стр. 21.

1ОВ L 340, 19.12.2008 г., стр. 76.

1 ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

1 ОВ L 90, 28.3.2006 г., стр. 2.

1ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70.

1 ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.

1 ОВ L 251, 18.9.2012, стр. 49.

1 Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. относно косвените данъци върху набирането на капитал (OВ L 46, 21.2.2008 г., стр. 11).

1 ОВ C 298 E, 16.12.2006 г., стр. 170.

2 OВ C 279 E, 19.11.2009 г. , стр. 89.

3 OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 25.

4 OВ C 362, 2.12.1996 г., стр. 331.

5 ОВ C 103 E, 29.4.2004 г., стр. 412.

6 ОВ C 103 E, 29.4.2004 г., стр. 412.

1 OВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.

2 ОВ C 348 E, 21.12.2010 г., стр. 37.

3 Приети текстове, P7_TA(2012)0096.

4 Official Journal of EFSA 2011:9(1):1966 (125 стр.).

1 COM(2009)0225.

1 ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

2 ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.

1 Документ 10140/2011 на Съвета от 18 май 2011 г.

2 ОВ C 169 E, 15.6.2012 г., стр. 49.

3 OВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 405.

4 ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112.

1 Вж. по-специално членовете на Хартата относно социалните права и съответните членове на Договора, касаещи по-конкретно солидарността: членове 80 и 122 от ДФEС.

1 ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 12.

1 COM(2010)0573.

1 OВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 35

2 ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 65.

3 Приети текстове, P7_TA(2012)0069.

1 COM(2011)0127 и COM(2011)0126.

1 Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите; Директива 2004/113/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.

2 Schalk and Kopf/Austria, жалба № 30141/04, ЕСПЧ.

1 ОВ С 187, 18.7.1988 г., стр. 236.

2 OВ C 379, 7.12.1998 г., стр. 66.

3 Приети текстове, P7_TA(2011)0453.

1 COM(2011)0032.

2 COM(2011)0429.

1 COM(2010)0379.

2 OВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9.

1 OВ L 132, 19.5.2011 г., стр. 1.

2 COM(2011)0320.

3 COM(2011)0319.

1 COM(2011)0076.

1 ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

2 ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

1 Приети текстове, P7_TA(2011)0585.


B
Единство в многообразието
G BG





Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница