Икономически, социални и екологични разходи, свързани с транспортирането, и условия на равнопоставеност

16. Съзнава значителните инвестиции, направени от много от превозвачите при трудни икономически условия, и приветства подобренията по отношение на обучението на водачите, спецификациите на автомобилите и качеството на транспортирането на животни, установени в доклада на Комисията; изразява съжаление обаче, че в горепосочената констатация на Комисията липсват достатъчно надеждни данни; отбелязва, че тъй като са необходими значителни инвестиции, много от производителите и кланиците, особено малките, са прекратили дейността си, по-специално в изолираните и периферните райони на Европа;

17. Посочва значителните различия между държавите членки по отношение на разходите за подобряване на превозните средства (вариращи например между 250 и 6 000 евро за инсталиране на спътникова навигация), което оказва сериозно влияние върху условията на равнопоставеност на вътрешния пазар, и отправя критика към Комисията, че не е разследвала причините за тези разлики;

18. Призовава Комисията с оглед на гореизложеното положение да представи пълна оценка на всички икономически, екологични и социални разходи, свързани с транспортирането на животни;

19. Счита, че по принцип законодателството в областта на хуманното отношение към животните следва да бъде научно обосновано; поради това призовава Комисията да актуализира правилата за транспортиране на животни с оглед на разликите между законодателството и най-новите научни резултати, установени от ЕОБХ;

20. Приветства факта, че Комисията е използвала в своя доклад научното изследване на ЕОБХ, в което се подчертава необходимостта значително да се ограничи продължителността на транспортирането на коне и което е в съответствие с предложенията, направени в писмената декларация на Европейския парламент от 25 февруари 2010 г.;

21. Изразява съжаление, че въпреки новите научни доказателства, представени от ЕОБХ във връзка с времето за транспортиране на конете, в доклада на Комисията не са включени препоръки за законодателни промени; изисква от Комисията да предложи значително по-кратко ограничение за максималното пътуване за всички случаи на транспортиране на коне за клане в съответствие с Директива 2009/156/ЕО; освен това настоява за цялостно, научно обосновано преразглеждане на стандартите за конете, придружено от законодателни предложения, включително повторно разглеждане на стандартите за дизайна на превозните средства, предвиденото пространство и осигуряването на вода;

22. Посочва, че в съображение 9 от Регламент (EО) № 1/2005 на Съвета се изисква да бъдат предложени подходящи разпоредби за домашни птици веднага след като бъдат на разположение съответните оценки на ЕОБХ; поради това отбелязва със съжаление, че транспортирането на домашни птици не е взето предвид в доклада на Комисията въпреки факта, че домашните птици са основният животински вид, транспортиран в Европа; призовава Комисията да преразгледа съответно действащото законодателство на ЕС относно транспортирането на домашни птици въз основа на най-новите научни резултати;

23. Призовава Комисията и Съвета да преразгледат Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета в светлината на най-новите научни резултати, публикувани от ЕОБХ, и да въведат подобрения, по-специално по отношение на предвиденото пространство на глава добитък, като се използва изчислението kg/m2 за конете и алгометрично уравнение, отнасящо размера на едрия рогат добитък и овцете към теглото им, и обвързване на максималната гъстота на настаняване на бройлерите в контейнерите с температурните условия;

24. Изисква от Комисията при двустранните търговски преговори с трети държави да изисква прилагането на нормите на ЕС за хуманно отношение към животните и да отстоява международното прилагане на общностите разпоредби по този въпрос в рамките на Световната търговска организация;

25. Приветства информацията за въвеждането на навигационна система за наблюдение на транспортирането на животни, изразява обаче своето съжаление, че между държавите членки съществуват големи различия по отношение на прилагането и че като цяло тази система се използва само в ограничена степен за мониторинг на транспортирането на животни; изисква от Комисията да направи законодателни предложения преди 1 януари 2014 г., имащи за цел създаването на обща европейска рамка за събиране на данни и контрол чрез спътникова навигация въз основа на качване на данни в реално време;

26. Изразява разочарование, че нововъзникващите технологии не се използват по-ползотворно за подпомагане на тази сфера и за намаляване на разходите в дългосрочен план;

27. Призовава за преход към електронни технологии, така че държавите членки да могат да облекчат дружествата чрез улесняване на съхранението и съобщаването на данни, изисквани от различните административни служби;

28. Призовава Комисията да предприеме проучвания на това, по какъв начин новите и съществуващите технологии могат да се приложат към превозните средства за транспортиране на добитък, за да се регулира, наблюдава и отчита температурата и влажността, които са основни елементи за контрола и защитата на хуманното отношение към определени категории животни по време на транспортиране в съответствие с препоръките на ЕОБХ;

29. Подчертава, че проверките трябва да се извършват хармонизирано в целия Съюз и върху един и същи дял животни, транспортирани всяка година в рамките на всяка държава членка, с цел да се гарантира и поддържа правилното функциониране на вътрешния пазар и да се избегнат нарушенията на конкуренцията в рамките на ЕС; освен това призовава Комисията да увеличи броя на необявените проверки на място на Хранителната и ветеринарна служба (FVO) във връзка с хуманното отношение към животните и транспортирането на животни; счита, че различните методи за събиране на данни и механизми за контрол затрудняват съставянето на точна картина по отношение на спазването в отделните държави членки; поради това призовава Комисията да приеме по-хармонизирана структура за докладване и да предприеме по-нататъшен анализ на данните, генерирани от докладите от проверките на FVO И декларациите на държавите членки във връзка с техния многогодишен национален план за контрол(

30. Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че ветеринарните проверки на транспортираните животни се извършват в края на транспортирането.

31. Отбелязва със загриженост значителните разлики в тълкуваното на правилата в отделните държави членки, тъй като това застрашава целите на регламента и нарушава конкуренцията; поради това приканва Комисията да публикува подходящи документи за пояснение и насоки относно регламента, така че да се премахне възможността за произволното му тълкуване;

32. Отбелязва, че недостатъците при прилагане често са резултат от правни изисквания, които не могат да бъдат приложени на практика или които са несъвместими с националното право; призовава Комисията да провери действащия регламент за такива несъответствия;

33. Изразява загриженост относно това, че някои държави членки са готови да толерират случаи на очевидни нарушения на разпоредбите на регламента, като например приемането на неизпълними дневници за пътуване, претоварени превозни средства и недостатъчно предвидено пространство;

34. Призовава също така граничните органи на всяка държава членка да си сътрудничат и да обменят информация по отношение на трансграничното транспортиране на животни;

35. Призовава държавите членки да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения на регламента съгласно член 25 от него; обръща внимание на различията в наказанията и санкциите за едно и също нарушение в различните държави членки и призовава за по-голяма хармонизация на санкциите в целия ЕС, за да се гарантира по-добро изпълнение на регламента; изисква от Комисията да представи преди 1 юли 2013 г. доклад, съдържащ анализ на санкциите за сериозни нарушения, свързани с хуманното отношение към животните при транспортиране във всички държави членки, който да е съпоставим с нейния доклад относно санкциите в областта на социалните правила в пътния транспорт¹;

36. Обръща внимание на правилата относно отговорността, при които отговорността за транспортиране на негодни животни не е достатъчно ясно определена, за да гарантира, че животните, които са негодни за транспортиране, не се транспортират, като санкционираните лица не са непременно в позицията да предотвратят транспортирането;

37. Призовава Комисията да започне съдебно производство срещу онези държави членки, които не прилагат правилно регламента, и да им наложи санкции.

38. Призовава държавите членки да засилят контрола по цялата производствена верига, за да не бъдат допускани практики, които нарушават регламента и влошават условията на транспортирането на животни, като допускането претоварени превозни средства да продължат своето пътуване или разрешаването да продължават да функционират контролни пунктове с неадекватни съоръжения за почивка, хранене и поене на животните;

39. Счита, че подходящото образование и обучение на товарните превозвачи е необходимо за правилното третиране на животните, като формира основата за тяхната защита и хуманното отношение към тях; призовава държавите членки да подобрят или разширят програмите си за образование и обучение, което задължение е предвидено съгласно Регламент (ЕО) № 1/2005; отбелязва, че продължителността и стандартите на курсовете за обучение се различават значително в отделните държави членки; поради това изисква да бъдат подготвени ясни насоки на ЕС с оглед разработване на по-добри и по-уеднаквени курсове за обучение на шофьорите и персонала, работещ с животни;

40. Подчертава ключовата роля на търговците на дребно, предприятията за фуражи или производителите на фуражи, за да се гарантира, че според техните частни стандарти месото произхожда от животни, които са отгледани и заклани в близкия регион и са транспортирани в условия, които зачитат хуманното отношение към тях;

41. Изразява загриженост във връзка с броя на сигналите за използване на неподходящи превозни средства за транспортиране на живи животни както по суша, така и по море, и призовава за подобряване на контрола върху тези практики;

o

o o

P7_TA-PROV(2012)0500

Основните права в Европейския съюз (2010—2011 г.)

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

PE489.625

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2012 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2010–2011 г.) (2011/2069(INI))

– като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз, по-специално тире 2 и тирета 4–7 от него,

– като взе предвид член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 7 от Договора за Европейския съюз,

– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. („Хартата“), провъзгласена в Страсбург на 12 декември 2007 г.,

– като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

– като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

– като взе предвид Конвенцията на ООН от 1949 г. за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция,

– като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход¹,

– като взе предвид докладите на Комисията за 2010 и 2011 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (COM(2011)0160 и COM(2012)0169) и придружаващите ги работни документи на службите,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

– като взе предвид Стратегията на Комисията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) и Оперативните насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието (SEC(2011)0567),

– като взе предвид Стокхолмската програма „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“²,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно действията и инициативите на Съвета за прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз, приети на 3092-рото заседание на Съвета по общи въпроси в Брюксел на 23 май 2011 г., и Насоките на Съвета относно методологичните мерки, които следва да се предприемат, с цел да се провери съвместимостта с основните права в рамките на подготвителните органи на Съвета¹,

– като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173) и „Национални стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС“ (COM(2012)0226),

– като взе предвид съвкупността от конвенции на Организацията на обединените нации относно правата на човека, по които държавите членки са страни, както и конвенциите и препоръките на Съвета на Европа, докладите на органите на Съвета на Европа, по-специално докладите относно положението по отношение на правата на човека, изготвени от Парламентарната асамблея и комисаря по правата на човека, и констатациите, насоките и решенията на специализираните наблюдаващи и съдебни органи,

– като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека,

– като взе предвид съдебната практика на националните конституционни съдилища, която използва Хартата като референция и при тълкуването на националното право,

– като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

– като взе предвид докладите и проучванията на неправителствени организации (НПО) по въпросите на правата на човека и съответните проучвания, възложени от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

– като взе предвид резолюциите си относно основните права и правата на човека, по-специално резолюцията си от 15 декември 2010 г. относно състоянието на основните права в ЕС (2009 г.) – действително прилагане след влизането в сила на Договора от Лисабон²,

– като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в обединена Европа³,

– като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите⁴,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по правата на жените и равенството между половете и на комисията по петиции (A7-0383/2012),

А. като има предвид, че съгласно член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът се основава на общност от неделими и всеобщи ценности като зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството между половете, недискриминацията, солидарността, принципите на правовата държава и спазване на правата на човека и гражданските свободи на всички лица на територията на ЕС, в това число на лицата, които принадлежат към малцинствата, лицата без гражданство и пребиваващите временно или незаконно на територията на Европейския съюз; като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, в което преобладават плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете;

Б. като има предвид, че зачитането и насърчаването на тези ценности е основен елемент от идентичността на Европейския съюз и условие за присъединяването към ЕС, както и за пълното запазване на прерогативите, произтичащи от членството;

В. като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС потвърждава, че основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, представляват общи принципи на правото на Съюза;

Г. като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон съгласно член 6 от ДЕС Хартата има същата юридическа сила като Договорите и е задължителна за институциите, органите и агенциите на ЕС, както и за държавите членки при прилагането на правото на ЕС; като има предвид, че Хартата преобразува ценностите и принципите в материални и изпълними права;

Д. като има предвид, че присъединяването на ЕС към ЕКПЧ по силата на ДЕС ще позволи действията на ЕС да подлежат на контрол от страна на Европейския съд по правата на човека, което ще създаде по-висока отчетност за ЕС и ще подобри достъпа до правосъдие за физическите лица;

Е. като има предвид, че ефективната защита и насърчаване на правата трябва да представляват обща цел на всички политики на ЕС, включително на външното им измерение, и като има предвид, че изпълнението на задължението за закрила, насърчаване и изпълнение не изисква нови правомощия за ЕС, а по-скоро активно институционално ангажиране с правата на човека, с изграждането и утвърждаването на истинска култура в областта на основните права в институциите на Съюза и в държавите членки; като има предвид, че ЕС трябва да насърчава съгласувана политика на ЕС в областта на правата на човека и механизъм, обединяващ отделните действащи лица в сферата на основните права в рамките на структурата на ЕС;

Ж. като има предвид, че гражданите могат да упражняват правата си в пълна степен, само ако се спазват основните ценности и принципи, като например принципите на правовата държава, независимостта на съдебната власт, свободата на медиите и недискриминацията;

З. като има предвид, че разминаването между основните права и прилагането им накърнява доверието в ЕС и в държавите членки и ефективното спазване и насърчаване на правата на човека в рамките на територията на ЕС, както и в световен мащаб;

И. като има предвид, че задълженията на страните кандидатки съгласно критериите от Копенхаген продължават да бъдат приложими към държавите членки след присъединяването им към ЕС по силата на член 2 от ДЕС, и като има предвид, че в този контекст всички държави членки следва да бъдат оценявани непрекъснато, за да се провери дали спазват неотклонно основните ценности на ЕС за зачитане на основните права, демократичните институции и принципите на правовата държава;

Й. като има предвид, че за ефективната закрила и насърчаването на основните права е необходимо държавите членки да приемат, в дух на солидарност и искрено сътрудничество с другите държави членки, контрол от страна на ЕС по отношение на зачитането на ценностите на ЕС в тяхното законодателство, политики и практики;

К. като има предвид, че наред с член 2 от ДЕС, член 7 предоставя на институциите на ЕС правомощието да оценяват дали в държавите членки е налице нарушение на общите ценности, като спазване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, и да започнат политически диалог със съответните държави с цел предотвратяване и защита от нарушения;

Л. като има предвид, че съвместното изследване от май 2012 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Световната банка относно положението на ромите потвърждава, че те са обект на дискриминация в цяла Европа и при сравними обстоятелства положението им е по-лошо от това на всички останали лица от неромски произход; като има предвид, че дискриминацията и нарастването на насилието срещу тях в държавите членки на ЕС се корени в латентни антиромски настроения;

М. като има предвид, че настоящата икономическа криза поставя под съмнение принципа на солидарност, който е съществен елемент от историята и идентичността на ЕС и основната връзка, която обединява гражданите на Съюза като членове на една и съща политическа общност¹;

Н. Като има предвид, че социалните и икономическите права са основни елементи на Хартата и като такива, следва да получат значително признание във всеки анализ на състоянието на основните права в Съюза;

1. Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да поемат изцяло своята отговорност във връзка с правилното и пълно прилагане на мандата и правомощията на ЕС по отношение на основните права както въз основа на Хартата, така и на членовете от Договорите, които уреждат въпросите относно основните права и правата на гражданите, по-специално членове 2, 6 и 7 от ДЕС; счита, че това е единственият начин да се гарантира, че ЕС е готов, както се е случвало преди в други области от общ интерес и значимост, като например икономическите и бюджетните въпроси, да се справи с кризата и напрежението в сферата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, които засягат самия него и държавите членки; призовава за спешното укрепване на европейските механизми, за да се гарантира зачитането на демокрацията, на принципите на правовата държава и на основните права в Европейския съюз;

2. Приветства стъпките, които Комисията предприе, за да гарантира, че законодателните й предложения са в съответствие с Хартата, като същевременно отбелязва, че все още има възможности за подобрение, тъй като продължават да се внасят предложения, които не вземат предвид в пълна степен или по подходящ начин въздействието на предложените мерки върху основните права; призовава Комисията да предприеме осезаеми стъпки за подобряване на проверката за съответствие с Хартата на нейните предложения, включително като осигури наличието на подходящ експертен опит във всички служби на Комисията;

3. Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че въздействието на законодателството на ЕС върху основните права и прилагането му от държавите членки се включват систематично в докладите на Комисията за оценка на прилагането на законодателството на ЕС, както и в годишния й доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС; препоръчва, с цел да се отдели по-голямо внимание на съображенията, свързани с правата на човека, Комисията да преразгледа действащите насоки за оценка на въздействието, като разшири обхвата на стандартите и включи в него инструментите на ООН и Съвета на Европа в областта на правата на човека;

4. Приветства предложението на Комисията за постоянен сравнителен анализ в областта на правосъдието, принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, който да обхваща всички държави членки, включени в Европейския семестър; призовава Комисията да осигури пълното участие на Европейския парламент и на националните парламенти в процедурата, както и да гарантира, че сравнителният анализ редовно се представя на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент и подлежи на оценка и мониторинг от нейна страна;

5. Призовава Съвета да гарантира ефективното изпълнение на своя ангажимент за проверка за съответствие с Хартата на предлаганите от него изменения към предложенията на Комисията, както и на предложенията, внасяни по негова собствена инициатива; припомня, че с цел да гарантират ефективното прилагане на основните права, когато прилагат законодателството на ЕС, държавите членки също трябва да гарантират пълното прилагане на разпоредбите на Хартата;

6. Призовава Комисията – и Съвета в случаите, когато той има законодателна инициатива, при изготвянето на оценките на въздействието да използват системно независим външен експертен опит, по-специално експертния опит на Агенцията за основните права;

7. Оценява положително мерките, предприети от Комисията, Европейския омбудсман и други органи за повишаване на информираността на гражданите относно упражняването на правата им съгласно Хартата на основните права; настоятелно призовава Комисията да продължи да предоставя информация на гражданите и да оценява резултатите от тази дейност;

8. Подчертава основната роля на Парламента при проверката и контрола върху изготвянето и прилагането на европейското законодателство и по тази причина настоява за това, Парламентът също да засили своята самостоятелна оценка на въздействието върху основните права във връзка с разглежданите законодателни предложения и изменения в хода на законодателния процес и да я извършва по-систематично;

9. Призовава Комисията да изготвя годишен доклад относно положението по отношение на основните права в ЕС въз основа, inter alia, на членове 2 и 6 от ДЕС и на Хартата; счита, че подобен доклад следва да включва анализ на положението в държавите членки, включително въз основа на тревогите, изказани от международни организации, НПО, ЕП и граждани във връзка с нарушения на основните права, на принципите на правовата държава и на демокрацията; призовава докладът да разглежда прилагането, защитата и насърчаването, както и зачитането на основните права в ЕС и държавите членки, както е посочено в Хартата, ЕКПЧОС и международните договори относно основните права, и да съдържа конкретни препоръки; припомня, че Комисията е задължена да осъществява подобна дейност както като пазител на Договорите и Хартата, така и въз основа на членове 2, 6 и 7 от ДЕС;

10. Призовава Комисията да гарантира, че в годишния си доклад относно прилагането на Хартата възприема по-балансиран и самокритичен анализ, като включва не само положителното развитие, но и анализ на случаите, в които тя би могла да усъвършенства подхода си в бъдеще;

11. Изразява съжаление, че докладите на Комисията за 2010 г. и 2011 г. относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС не поставят акцент върху социалните и икономическите права, особено в настоящия контекст на икономическа криза, в която тези права имат все по-голямо значение;

12. Призовава Комисията да гарантира, че годишният ѝ доклад относно прилагането на Хартата разглежда и положението на социалните и икономическите права в Съюза и, по-специално как се осъществяват в държавите членки;

13. Препоръчва Парламентът, Комисията и Съветът съвместно и официално да признаят наличието на позитивни задължения за закрила и насърчаване на правата на човека като част от правото на ЕС; подчертава също така, че зачитането на основните права и свободи предполага действия на различни равнища (международно, европейско, национално, регионално и местно), и подчертава ролята, която регионалните и местните органи могат да изпълняват в тази област по отношение на сдруженията в областта на правата на човека; настоятелно призовава Комисията и Съвета да подобрят сътрудничеството с международни организации, извършващи дейност в областта на основните права, с НПО и гражданското общество в предзаконодателните и законодателните процеси;

14. Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че е осигурено достатъчно равнище на финансиране по отношение на програмите в областта на основните права и борбата с дискриминацията в рамките на предстоящата многогодишна финансова рамка за организации на гражданското общество на всички равнища;

15. Призовава Съвета да включи в годишните си доклади относно правата на човека в света анализ на положението в държавите членки, като взема предвид и мерките, които трябва да бъдат предприети в изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека и съответното адаптиране на вътрешното законодателство и практика;

16. Призовава Комисията да преразгледа достиженията на правото на ЕС, като взема надлежно предвид правата, посочени в Хартата на ЕС; счита, че възможните стълкновения между икономическите свободи и основните права следва да бъдат разглеждани още на законодателно равнище, а не само от съдебните органи на ЕС;

17. Призовава Комисията да преразгледа областта на предишния трети стълб (полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) в светлината на Хартата; припомня препоръката, която отправи в своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно Стокхолмската програма¹, с искане за последователно преразглеждане на посоченото законодателство, и припомня на Комисията, че на 1 декември 2014 г. цялото законодателство, прието при съвсем различна конституционна рамка, ще започне да се прилага в ЕС и ще окаже неправомерно въздействие върху правата на личността в рамките на юрисдикцията на ЕС;

18. Изразява съжаление във връзка с

– липсата на прозрачност в диалога между Комисията и държавите членки, когато са изложени на риск основните права или интересите на европейските граждани; счита, че тази липса на прозрачност по отношение на транспонирането на правото на ЕС противоречи на правилата на ЕС относно прозрачността и на принципа на правна сигурност и е изключително вредоносна за другите държави от ЕС, за гражданите на Съюза, както и за останалите институции, особено когато социалните и икономическите права на гражданите са изложени на риск; приветства обявените от Комисията инициативи за подобряване на прозрачността по отношение на действията или бездействията на държавите членки във връзка с прилагането на вътрешния пазар и счита, че заявената прозрачност по отношение на фискалната политика следва дори да бъде подобрена, когато основните права са изложени на риск;

– липсата на прозрачност в агенциите на ЕС, което затруднява оценката на съответствието на техните действия с принципите на прозрачност, добра администрация, защита на личните данни и недискриминация, както и с принципите на необходимост и пропорционалност; изразява съжаление във връзка с продължаващата липса на интерес от страна на Комисията към една законодателна рамка, гарантираща открита, независима и ефективна администрация, както се изисква от член 41 от Хартата и член 298 от ДФЕС;

– липсата на прозрачност и откритост, както и на надлежно спазване, закрила и насърчаване на основните права и на демократичен и парламентарен контрол при международните преговори, поради което ЕП отхвърли международни споразумения като ACTA, което от своя страна ще доведе до промяна в съществуващите практики на институциите на ЕС и на държавите членки и до спазване на правата на гражданите;

19. Предлага повече прозрачност в диалога между Комисията и държавите членки, както и в работата на агенциите на ЕС, когато основните права или интересите на европейските граждани са изложени на риск;

20. Призовава за създаването на „Европейски цикъл на политиката в областта на основните права“, който да уточнява подробно многогодишните и годишните цели, които следва да бъдат постигани, и проблемите, които да бъдат решени; счита, че този цикъл следва да предвижда рамка за институциите и Агенцията за основните права, както и за държавите членки, в която те да работят съвместно, като избягват препокриване, опират се взаимно на докладите си, предприемат общи мерки и организират съвместни събития с участието на НПО, граждани, национални парламенти и т.н.;

21. Предлага да бъдат предприети стъпки за гарантирането на постоянни канали за обмен на информация в областта на основните права в ЕС между съответните органи и в рамките на институциите и агенциите на ЕС, както и за годишното провеждане на междуинституционален дискусионен форум за оценка на положението по отношение на основните права в ЕС; счита, че подобен форум следва да бъде подготвителна стъпка към годишното обсъждане в Парламента относно основните права и развитието на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие; счита, че този междуинституционален форум следва да събере представители на Комисията, на работната група на Съвета „Основни права, граждански права и свободно движение на хора“, на следните комисии на Парламента – комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по петиции, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по регионално развитие, както и представители на Европейския омбудсман, на Агенцията за основните права, Eurofound и Европейския надзорен орган по защита на данните;

22. Настоятелно призовава националните парламенти да укрепят ролята си в контрола по отношение на правата на човека в рамките на дейностите на ЕС и прилагането на национално равнище на правото на ЕС и ги приканва да провеждат периодични заседания, насочени към разработването на стратегии за прилагането на Хартата и съдебната практика на съдилищата на ЕС;

23. Изразява съжаление във връзка със забавянията по отношение на присъединяването на ЕС към ЕКПЧ; призовава Съвета да действа съгласно разпоредбите на член 265 от ДФЕС с цел приключване на процедурите за присъединяването на ЕС към ЕКПЧ; настоятелно призовава Комисията да приключи процедурата при първа възможност, а държавите членки – да започнат процедури по ратификация на присъединяването към ЕКПЧ възможно най-скоро, тъй като това ще осигури допълнителен механизъм за гарантиране прилагането на правата на човека на гражданите на ЕС;

24. Счита, че дори преди приключването на преговорите за присъединяването на ЕС към ЕКПЧ, ЕС и държавите членки следва да разгледат възможността за транспониране от държавите членки на съдебната практика на Съда в Страсбург като въпрос от общ интерес;

25. Счита, че Комисията и Съветът следва да създадат механизъм, гарантиращ, че ЕС и държавите членки зачитат, прилагат и транспонират съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, тъй като това е въпрос от общ интерес и задължение по отношение на спазването на основните права в ЕС;

26. Припомня на всички държави членки да спазват задълженията си да зачитат основните свободи и права; отбелязва, че участието в международни договори за защитата и насърчаването на правата на човека може само да укрепи закрилата на основните права в ЕС, и приветства факта, че ЕС се присъедини към Конвенцията за правата на хората с увреждания и ще се присъедини към ЕКПЧ; призовава Съвета и Комисията да предприемат стъпки за присъединяването към други международни договори в областта на правата на човека, като например Конвенцията на ООН за правата на детето;

27. Изразява сериозна загриженост във връзка с положението по отношение на демокрацията, правовата държава, механизмите за взаимен контрол, медиите и основните права в някои от държавите членки и по-специално във връзка с практиката на притежаващите правомощия за подбор, назначаване или освобождаване на лица на независими позиции, като например в конституционните съдилища, съдебната власт, системата на публичното радиоразпръскване, медийните регулаторни органи, омбудсмани или комисари, въз основа просто на партийна политика, а не на базата на компетентност, опит и независимост;

28. Изразява съжаление във връзка със слабата реакция от страна на Комисията по отношение на конкретни нарушения на основните права и отслабването на системата на демократичен контрол и принципите на правовата държава в държавите членки, и призовава Комисията да гарантира, че производствата за установяване на неизпълнение на задължения осигуряват ефективна защита на правата на човека, вместо да има за цел постигането на договореност с държавите членки;

29. Счита, че за да се запази доверието в условията за присъединяване, държавите членки също следва да бъдат оценявани непрекъснато по отношение на продължаващото спазване от тяхна страна на основните ценности на ЕС и изпълнението на ангажиментите, свързани с функционирането на демократични институции и принципите на правовата държава; призовава Комисията да гарантира, че производствата за установяване на неизпълнение на задължения обезпечават ефективна защита на основните права, и при наличие на достатъчно основания да дава ход на обективни разследвания и да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения, като по този начин избягва двойни стандарти, когато при прилагането на законодателството на ЕС държава членка наруши правата, въплътени в Хартата;

30. Припомня ангажимента на Комисията да разглежда с предимство онези производства за установяване на неизпълнение на задължения, които повдигат принципни въпроси или имат особено големи отрицателни последици за гражданите¹;

31. Поради това призовава Комисията да актуализира съобщението си от 2003 г. (COM(2003)0606) и преди края на 2012 г. да изготви подробно предложение за ясен механизъм за наблюдение и за система за ранно предупреждение, както и „процедура по замразяване“, за което Парламентът вече е призовавал, за да гарантира, че държавите членки, по искане на институциите на ЕС спират приемането на закони, за които има подозрение, че са в противоречие с основните права или правния ред на ЕС, като включи по-специално националните органи в областта на основните права, създадени съгласно „Парижките принципи“, и като използва за основа разпоредбите на членове 2,6 и 7 от ДЕС и на член 258 от ДФЕС;

32. Подчертава своя ангажимент да използва правомощията си, за да действа като защитник на правата на човека, по-специално да гарантира, че актовете на ЕС зачитат, защитават, насърчават и гарантират упражняването на правата на човека;

33. Призовава за преразглеждане на процедурните правилници на Съда на Европейския съюз и Общия съд с цел улесняване участието на трети страни, по-специално НПО в областта на правата на човека;

34. Призовава за създаването на подходящи национални институции в областта на правата на човека във всички държави членки и за мерки, улесняващи изграждането на връзки между тези органи в целия ЕС с подкрепата на Агенцията за основните права; приканва институциите на ЕС и държавите членки да развиват капацитета на органите по въпросите на равенството, на органите за защита на данните, на националните институции в областта на правата на човека и на Агенцията за основните права, в качеството им на защитници на правата на човека;

35. Призовава за по-тясно сътрудничество между институциите на Съюза и други международни органи, по-специално Съвета на Европа и Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия), както и за използване на експертния им опит с цел утвърждаване на принципите на демокрацията, правата на човека и правовата държава; насърчава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството си, включително с Европейския парламент и националните парламенти, за да подобрят прилагането на законодателството на ЕС в областта на правата на човека и да гарантират предприемането на последващи действия във връзка с жалбите и коригирането на всякакви нередности;

36. Изразява съжаление във връзка с влошаващото се положение по отношение на свободата на медиите в редица държави членки; призовава държавите членки да зачитат свободата на медиите и медийния плурализъм, а Комисията да предприеме подходящи действия за тяхното наблюдение и за гарантирането на прилагането им; приветства инициативата на Европейския парламент за изготвяне на доклад относно нормите за свободата на медиите в ЕС;

37. Изразява загриженост във връзка с влошаващото се положение по отношение на свободата и плурализма на медиите в Съюза, преди всичко на свободата и плурализма на печата, сред причините за което е и настоящата икономическа криза; осъжда условията, при които работят някои журналисти, и препятствията, пред които са изправени, особено когато отразяват демонстрации; изразява особена загриженост по повод на това, че някои държави членки са склонни да оспорват принципа на защита на журналистическите източници и правото на разследващите журналисти да разследват кръгове, близки до правителството; изразява дълбоко съжаление по повод на отношението на Комисията, която отказва да представи законодателно предложение, гарантиращо свободата и плурализма на медиите в съответствие с член 11 от Хартата;

38. Призовава Комисията да възложи на Агенцията за основните права задачата за издаване на годишен мониторингов доклад за положението по отношение на свободата и плурализма на медиите в Европейския съюз;

39. Приветства приемането от страна на Съвета на ООН по правата на човека на резолюция, с която се признават правата в интернет, преди всичко по отношение на достъпа до интернет и свободата на изразяване на мнение; подчертава по-специално призива за стремеж към „насърчаване, защита и осъществяване на правата на човека, включително на правото на свобода на изразяване на мнение, в интернет и други технологични среди“, като отбелязва, че тези права трябва да се спазват независимо от държавните граници и по отношение на всички медии; призовава ЕС и държавите членки да прилагат тази резолюция във вътрешното си законодателство и да съдействат за популяризирането й на международно равнище;

40. Отново призовава Комисията да извърши бърз преглед на достиженията на правото на ЕС в областта на полицейските и наказателноправните въпроси в съответствие с Договора от Лисабон и Хартата преди изтичането на крайния срок на 1 декември 2014 г.;

41. Призовава за парламентарна оценка на политиките, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, чрез създаването на постоянна връзка между комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента, работната група на Съвета „Основни права, права на гражданите и свободно движение на хора“ и комисиите на националните парламенти, които работят по въпросите на основните права, с цел да се извърши оценка на съответното законодателство на равнище ЕС и на национално равнище;

42. Призовава държавите членки да изпълнят надлежно своите задължения съгласно международното законодателство, които не са изпълнили до момента, да разследват тежките нарушения на правата на човека, извършени в контекста на сътрудничеството с програмата на ЦРУ за борба с тероризма, да засилят борбата с трафика на хора и организираната престъпност и да предоставят пълна правна защита на жертвите;

43. Призовава институциите на ЕС да гарантират, че Агенцията на Европейския съюз за основните права е консултирана относно всяко законодателно предложение, което би оказало въздействие върху основните права и да зачитат нейната независимост и компетентност;

44. Подчертава, че мандатът на Агенцията на Европейския съюз за основните права следва да бъде разширен, така че да включва редовен мониторинг на спазването от страна на държавите членки на член 2 от ДЕС, публикуването на годишни доклади относно направените от нея констатации и представянето на тези доклади пред Европейския парламент;

45. Счита за неприемливо това, че

– Парламентът, като единствената пряко избирана институция на ЕС и съзаконодател по повечето политики на ЕС, не получи правото да определи тематичните области на многогодишната рамка на Агенцията за основните права;

– полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, което се е превърнало в стандартна политика на ЕС, както и социалните и икономическите права, които са основен елемент от Хартата, все още не са изрично включени в мандата на Агенцията за основните права; призовава Съвета да включи гореспоменатите въпроси в следващата многогодишна рамка на Агенцията за основните права;

46. Посочва недостатъците в настоящия мандат на Агенцията за основните права, по-специално ограничения брой сравнителни оценки между държавите членки и липсата на оценки за цялостното положение по отношение на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията в държавите членки;

47. Посочва, че Парижките принципи относно националните институции в областта на правата на човека следва да бъдат използвани като модел за реформиране на националните институции и на Агенцията за основните права, и призовава Комисията и Съвета, съвместно с Европейския парламент, спешно да преразгледат Регламента за създаване на Агенцията на Европейския съюз за основните права съгласно обикновената законодателна процедура, така че правомощията на Агенцията за основните права да се разширят и да покрият пълния обхват на членове 2, 6 и 7 от ДЕС, и по-специално прилагането на Хартата от институциите, агенциите, службите и органите на ЕС, както и дейностите на държавите членки; счита, че независимостта на Агенцията за основните права следва да бъде засилена, както и правомощията и компетенциите й; счита, че научният комитет на Агенцията за основните права и мрежата FRANET следва да представят пред Европейския парламент и пред националните парламенти и да публикуват годишно тематичен и по-целенасочен доклад за оценка на положението в държавите членки, както това се правеше до 2006 г. от бившата мрежа от експерти по основните права; призовава Агенцията за основните права да спазва изцяло член 15 от ДФЕС, като открие заседанията си за обществеността и предостави достъп до документите си чрез публично достъпен регистър, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1049/2001;

48. Изразява тревога във връзка с решенията за неучастие на някои държави членки, които застрашават правата на техните граждани, които ще подлежат на дискриминация в по-голяма степен в сравнение с други граждани на ЕС, и припомня, че съгласно съдебната практика на Съда на ЕС решенията за неучастие нямат за цел да освободят държавите членки от задължението да спазват разпоредбите на Хартата, нито пък да осуетят възможността съдилищата на тези държави да упражняват контрол за спазването на посочените разпоредби;

49. Подчертава, че освен да информира лицата за техните права съгласно Хартата, Комисията трябва да гарантира, че те са наясно как да упражняват правото си на достъп до правосъдие и да защитят правата си пред компетентния орган; счита, че неформални мрежи, като тези, успешно разработени за вътрешния пазар (SOLVIT), следва да бъдат създавани на национално и регионално равнище, за да подпомагат и съветват хората, чиито права са изложени на риск от нарушаване (мигранти, лица, търсещи убежище, лица в уязвимо положение); счита, че тези структури за подкрепа за възстановяване на права и социална и икономическа интеграция следва да бъдат приоритет за регионалните фондове;

50. Призовава Комисията да информира гражданите, които се свързват с нея във връзка с нарушения на основните права, за тези допълнителни или по-подходящи възможности подробно, да регистрира съобщените случаи и да докладва подробно за това в годишния си доклад относно основните права в ЕС и относно прилагането на Хартата; подчертава, че кореспонденцията с гражданите е от изключително значение за разкриването на възможни структурни, системни, тежки нарушения на основните права в ЕС и държавите членки и съответно за гарантирането от страна на Комисията на действителното прилагане на членове 2, 6 и 7 от ДЕС;