Държавите-членки, които предоставят подобни допълнителни карти, се стремят да осигурят взаимната им съпоставимост в рамките на речен басейн и на равнището на Съюза

Член 8б
Списък за наблюдение

Първият списъкът за наблюдение съдържа най-много 10 вещества или групи вещества и посочва матриците за мониторинг и възможните методи за анализ за всяко вещество, които не водят до прекомерни разходи за всяко вещество. При наличието на методи за анализи, които не водят до прекомерни разходи, максималният брой вещества или групи от вещества, за които Комисията е допуснала да бъдат включени в списъка, се увеличават с един брой при всяка актуализация на списъка съгласно параграф 3 от настоящия член, като общият брой не може да надхвърля 14. Веществата, които подлежат на включване в списъка за наблюдение, се избират сред онези, за които наличната информация сочи, че могат да представляват съществен риск на равнището на Съюза за водната среда или посредством нея, и за които данните от мониторинга не са достатъчни.

При избора на веществата за списъка за наблюдение Комисията взема предвид цялата налична информация, включително относно:

г) програмите за анализ на характеристиките на районите на речните басейни и резултатите на мониторинга от държавите-членки съгласно член 5 и член 8 от Директива 2000/60/ЕО;

д) производствените обеми, моделите на употреба, характерните свойства (включително, според случая, размера на частиците), концентрациите в околната среда и въздействията, включително информацията, събрана в съответствие с директиви 98/8/ЕО, 2001/82/ЕО* ▌и 2001/83/ЕО** ▌и с регламенти (ЕО) № 1907/2006 и (ЕО) № 1107/2009.

▌

3. Комисията изготвя първия списък за наблюдение, посочен в параграф 1, до …⁺ и го актуализира на всеки 24 месеца след това. При актуализирането на списъка за наблюдение Комисията изключва от него всяко вещество, за което оценката на риска, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 2000/60/EО може да се извърши без допълнителни данни от мониторинг. Продължителността на периода на постоянен мониторинг за всяко отделно вещество от списъка за наблюдение не надвишава четири години.

4. Държавите-членки извършват мониторинг на всяко вещество от списъка за наблюдение в избрани представителни станции за мониторинг за период от най-малко 12 месеца. По първия списък за наблюдение периодът на мониторинг започва до …⁺⁺ или в срок от 6 месеца от изготвянето на списъка за наблюдение, като се взема предвид по-късната дата. Държавите-членки започват мониторинг на всяко вещество от последващите списъци в срок от 6 месеца от включването му в ▌списъка.

Всяка държава-членка избира поне една станция за мониторинг плюс една, ако има повече от един милион жители, плюс брой станции, получен като се раздели географската ѝ площ в km² на 60 000 km² (закръгля се до най-близкото цяло число), плюс броя станции, получен като се раздели броя на населението ѝ на пет милиона (закръглява се до най-близкото цяло число).

При избора на представителните станции, честотата и времето за извършване на мониторинга за всяко вещество, държавите-членки вземат под внимание моделите на употреба и възможната поява на веществото. Честотата на извършване на мониторинг е не по-малка от веднъж годишно.

Когато дадена държава-членка представи достатъчни, представителни и актуални данни от мониторинга на конкретно вещество, получени по линия на съществуващи програми за мониторинг или проучвания, тя може да реши да не предприема допълнителен мониторинг на това вещество в съответствие с механизма на списъка за наблюдение, при условие че мониторингът на въпросното вещество е проведен по методология, която отговаря на изискванията на техническите насоки, разработени от Комисията в съответствие с член 8б, параграф 6.

5. Държавите-членки докладват на Комисията резултатите от извършения мониторинг съгласно параграф 4. За първия списък за наблюдение докладът за резултатите от мониторинга се представя в срок до 15 месеца от …⁺, или от 21 месеца от изготвянето на списъка за наблюдение, като се взема предвид по-късната дата и на всеки 12 месеца след това, докато веществото е в списъка. За всяко вещество, включено в последващите списъци, държавите-членки докладват на Комисията резултатите от мониторинга в срок от 21 месеца от включването на веществото в списъка за наблюдение и на всеки 12 месеца след това, докато веществото е в списъка. Докладът включва информация за представителността на станциите и стратегията за мониторинг.

6. Комисията приема актове за изпълнение за изготвянето и актуализирането на списъка за наблюдение съгласно параграфи 1 и 3. Тя може също да приема технически формати за докладване на Комисията на резултатите от мониторинга и свързаната с тях информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2.

Комисията разработва насоки, включително технически спецификации, с цел да улесни мониторинга на веществата от списъка за наблюдение и се приканва да насърчава координацията на този мониторинг.

Член 8в
Специални разпоредби относно фармацевтичните вещества

Съгласно член 16, параграф 9 от Директива 2000/60/ЕО и, когато е уместно, въз основа на резултатите от проучването си от 2013 г. по отношение на рисковете, породени от лекарствените продукти в околната среда, и на други проучвания и доклади по тези въпроси, в срок от две години от …⁺, Комисията разработва в рамките на възможното стратегически подход по отношение на замърсяването на водата от фармацевтични вещества. Този стратегически подход , когато е целесъобразно, съдържа предложения за по-ефективно вземане под внимание, в необходимата степен, на въздействията на лекарствените продукти върху околната среда в рамките на процедурата за пускане на пазара на лекарствени продукти. В рамките на стратегическия подход Комисията, когато е целесъобразно, в срок до …⁺⁺ предлага мерки, които да бъдат взети на равнището на Съюза или на държавите-членки, както е уместно, за да се овладее евентуалното въздействие на фармацевтичните вещества върху околната среда, по-специално на веществата, посочени в член 8б, параграф 1, с цел да се намалят заустванията, емисиите и уврежданията от тези вещества за водната среда, като се отчитат нуждите, свързани с общественото здравеопазване и икономическата ефективност на предложените мерки.

Член 9
Процедура на комитет

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 10
Упражняване на делегираните правомощия

2. Правомощията за приемане на делегирани актове, предвидени в член 3, параграф 8 ▌, се дават на Комисията за срок от шест години от …⁺.

4. Делегирането на правамощията, посочени в член 3, параграф 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейският парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегирани актове, които вече са в сила.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран, ▌приет съгласно член 3, параграф 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок до два месеца от уведомяването на Европейския парламент и Съвета за акта, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията, че няма да повдигнат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

* Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1).

** Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67).

*** ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.“

6. Приложение I се изменя, както следва:

а) част А се заменя с текста, изложен в приложение II към настоящата директива.

б) В част Б точки 2 и 3 се заменят със следното:

„2. Колони 6 и 7 от таблицата: За всяко определено повърхностно водно тяло прилагането на МДК-СКОС означава, че измерената концентрация в който и да било представителен пункт за мониторинг в границите на водното тяло не надвишава стандарта.

В съответствие с раздел 1.3.4 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО обаче, държавите-членки могат да въведат статистически методи, като например изчисляване на персентила, за да осигурят приемливо ниво на надеждност и точност при определяне на съответствието с МДК–СКОС. Ако държавите-членки направят това, тези статистически методи трябва да отговарят на подробни правила, установени в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2 от настоящата директива.

3. СКОС за водите, установени в настоящото приложение, се изразяват като общи концентрации в цялата водна проба.

б) твърдостта, pH, разтворения органичен въглерод или други параметри за качество на водата, които оказват влияние върху бионаличността на металите, при което бионаличните концентрации се определят с помощта на подходящо моделиране.“

7. Приложения II и III се заличават.

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, в срок до …⁺. Те незабавно предават на Комисията текстовете на тези разпоредби ▌.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

___________________

• 
  ПРИЛОЖЕНИЕ I
  

¹ CAS: Служба за химични индекси.

² ЕС номер: Европейски инвентаризационен списък на съществуващи търговски химични вещества (EINECS) или Европейски списък на нотифицираните химични вещества (ELINCS).

³ Когато са избрани групи вещества, освен ако изрично е отбелязано друго, типичните представители на групата са определени в контекста на установяването на стандартите за качество на околната среда.

⁴ Само тетра-, пента-, хекса- и хептабромодифенилетер (номера ▌по CAS ▌, съответно 40088-47-9, 32534-81-9, 36483-60-0, 68928-80-3).

⁶ Нонилфенол (CAS 25154-52-3, ЕС 246-672-0), включващ изомери 4-нонилфенол (CAS 104-40-5, ЕС 203-199-4) и 4-нонилфенол (разклонен) (CAS 84852-15-3, ЕС 284-325-5).

⁷ Октилфенол (CAS 1806-26-4, ЕС 217-302-5), включващ изомер 4-(1,1',3,3'-тетраметилбутил)-фенол (CAS 140-66-9, ЕС 205-426-2).

⁸ Включващ бензо[a]пирен (CAS 50-32-8, ЕС 200-028-5), бензо[b]флуорантен (CAS 205-99-2, ЕС 205-911-9), бензо[g,h,i]перилен (CAS 191-24-2, ЕС 205-883-8), бензо[k]флуорантен (CAS 207-08-9, ЕС 205-916-6), индено[1,2,3-cd]пирен (CAS 193-39-5, ЕС 205-893-2) и без антрацен, флуорантен и нафталин, които са посочени отделно.

⁹ Включващ трибутилкалаен катион (CAS 36643-28-4).

¹⁰ Това се отнася за следните съединения:

7 полихлорирани дибензо-p-диоксини (PCDD): 2,3,7,8-T4CDD (CAS 1746-01-6), 1,2,3,7,8-P5CDD (CAS 40321-76-4), 1,2,3,4,7,8-H6CDD (CAS 39227-28-6), 1,2,3,6,7,8-H6CDD (CAS 57653-85-7), 1,2,3,7,8,9-H6CDD (CAS 19408-74-3), 1,2,3,4,6,7,8-H7CDD (CAS 35822-46-9), 1,2,3,4,6,7,8,9-O8CDD (CAS 3268-87-9)

10 полихлорирани дибензофурани (PCDF): 2,3,7,8-T4CDF (CAS 51207-31-9), 1,2,3,7,8-P5CDF (CAS 57117-41-6), 2,3,4,7,8-P5CDF (CAS 57117-31-4), 1,2,3,4,7,8-H6CDF (CAS 70648-26-9), 1,2,3,6,7,8-H6CDF (CAS 57117-44-9), 1,2,3,7,8,9-H6CDF (CAS 72918-21-9), 2,3,4,6,7,8-H6CDF (CAS 60851-34-5), 1,2,3,4,6,7,8-H7CDF (CAS 67562-39-4), 1,2,3,4,7,8,9-H7CDF (CAS 55673-89-7), 1,2,3,4,6,7,8,9-O8CDF (CAS 39001-02-0)

12 диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB-DL): 3,3’,4,4’-T4CB (PCB 77, CAS 32598-13-3), 3,3’,4’,5-T4CB (PCB 81, CAS 70362-50-4), 2,3,3',4,4'-P5CB (PCB 105, CAS 32598-14-4), 2,3,4,4',5-P5CB (PCB 114, CAS 74472-37-0), 2,3',4,4',5-P5CB (PCB 118, CAS 31508-00-6), 2,3',4,4',5'-P5CB (PCB 123, CAS 65510-44-3), 3,3’,4,4’,5-P5CB (PCB 126, CAS 57465-28-8), 2,3,3',4,4',5-H6CB (PCB 156, CAS 38380-08-4), 2,3,3',4,4',5'-H6CB (PCB 157, CAS 69782-90-7), 2,3',4,4',5,5'-H6CB (PCB 167, CAS 52663-72-6), 3,3’,4,4’,5,5’-H6CB (PCB 169, CAS 32774-16-6), 2,3,3',4,4',5,5'-H7CB (PCB 189, CAS 39635-31-9).

¹¹ CAS 52315-07-8 се отнася за изомерна смес от циперметрин, алфа циперметрин (CAS 67375-30-8), бета циперметрин (CAS 65731-84-2), тета циперметрин(CAS 71697-59-1) и зета циперметрин (52315-07-8).

___________________

• 
  ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ
  

„СТАНДАРТИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА И ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ДРУГИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

СГС: средна годишна стойност.

МДК: максимално допустима концентрация.

Единица: [µg/l] за колони от (4) до (7)

[µg/kg мокро тегло] за колона (8)

¹ CAS: Служба за химични индекси.

³ Вътрешните повърхностни води обхващат реки, езера и подобни изкуствени или силно модифицирани водни тела.

⁴ Този показател е СКОС, изразен като максимално допустима концентрация (МДК–СКОС). Когато за МДК–СКОС е обозначено „не се прилага“, стойностите за СГС–СКОС се считат защитни срещу краткосрочни големи замърсявания при непрекъснати зауствания, тъй като те са значително по-ниски от стойностите, получени на база остра токсичност.

⁵ За групата приоритетни вещества, обхванати от „бромирани дифенилетери“ (№ 5), СКОС се отнася за сумата от концентрациите на еднородни вещества, обозначени с номера 28, 47, 99, 100, 153 и 154.

⁶ За кадмий и неговите съединения (№ 6) стойностите на СКОС варират в зависимост от твърдостта на водата, определена в пет класа (Клас 1: < 40 mg CaCO₃/l, клас 2: от 40 до <50 mg CaCO₃/l, клас 3: от 50 до <100 mg CaCO₃/l, клас 4: 100 до <200 mg CaCO3/l, Клас 5: ≥ 200 mg CaCO3/l).

⁷ Това вещество не е приоритетно, а е един от другите замърсители, за които СКОС са идентични с предвидените в законодателството, прилагано преди 13 януари 2009 г.

⁸ За тази група вещества не е предвиден индикативен показател. Индикативният/ите показател/и трябва да бъде/бъдат определен/и чрез аналитичния метод.

⁹ Общо ДДТ включва сбора от изомери 1,1,1 трихлоро 2,2 bis (p-хлорофенил) етан (CAS номер 50 29 3; ЕС номер 200 024 3); 1,1,1-трихлоро-2 (o-хлорофенил)-2-(p-хлорофенил) етан (CAS номер 789-02-6; ЕС номер 212 332 5); 1,1-дихлоро 2,2 bis (p-хлорофенил) етилен (CAS номер 72 55 9; ЕС номер 200 784 6); и 1,1-дихлоро2,2 bis (p-хлорофенил) етан (CAS номер 72 54 8; ЕС номер 200 783 0).

¹⁰ Наличната информация е недостатъчна за определяне на МДК–СКОС за тези вещества.

¹¹ За групата приоритетни вещества от полиароматни въглеводороди (PAH) (№ 28) СКОС за биотата и съответните средни годишни стойности (СГС—СКОС) за водата се отнасят за концентрацията на бензо[а]пирен, на чиято токсичност се базират. Бензо[а]пиренът може да се смята за маркер за другите PAH, тъй като само бензо[а]пиренът се нуждае от мониторинг за сравнение със СКОС за биота или съответните СГС-СКОС за водата.

¹² Освен ако изрично не е посочено друго, СКОС за биота се отнасят за рибата. Може да се извършва мониторинг на алтернативен таксон от биотата или на друга матрица, стига прилаганият СКОС да предоставя равностойно ниво на защита. При веществата, обозначени с № 15 (флуорантен) и № 28 (полиароматни въглеводороди (PAH)), СКОС за биотата се отнася за ракообразни и мекотели. За нуждите на оценката на химичното състояние не е целесъобразно да се извършва мониторинг на съдържанието на флуорантен и полиароматни въглеводороди в рибата. За веществото, обозначено с № 37 (диоксини и диоксиноподобни съединения) СКОС за биота се отнася за риба, ракообразни и мекотели; в съответствие с Раздел 5.3 от приложението към Регламент (ЕС) № 1259/2011 от 2 декември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1881/2006 по отношение на максимално допустимите количества диоксини, диоксиноподобни PCB и недиоксиноподобни PCB в храни*.

¹⁴ PCDD: полихлорирани дибензо-p-диоксини; PCDF: полихлорирани дибензофурани; PCB–DL: диоксиноподобни полихлорирани бифенили; TEQ: токсични еквиваленти в съответствие с коефициентите на токсична еквивалентност от 2005 г. на Световната здравна организация.

* OВ L 320, 3.12.2011 г., стр. 18.'