Морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление

17. Приветства законодателното предложение на Комисията за морското пространствено планиране и за интегрираното крайбрежно управление като необходими мерки за управление на увеличаващия се брой морски и крайбрежни дейности и за опазване на морската околна среда, за гарантиране на хармоничното съвместно съществуване на дейностите и за избягване на конфликтите, свързани с използването на крайбрежното и морското пространство; счита, че в тази връзка е необходимо да се отдаде предимство на екосистемен подход по отношение на управлението на човешките дейности в крайбрежното и морското пространство;

18. Изтъква, че морското пространствено планиране се очаква да доведе до намаляване на разходите на предприятията и до подобряване на климата за инвеститорите, докато интегрираното крайбрежно управление ще улесни координацията на дейностите в крайбрежните зони и ще подобри тяхното управление като цяло;

19. Тъй като съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на развитието на системи за управление на морското и крайбрежното пространство, призовава Комисията и държавите членки да осигурят разпространение на най-добрите практики и възприемане на поуките от съответните подготвителни дейности; при все това счита, че е необходимо да се предприеме индивидуален подход в тази сфера, за да се даде възможност на държавите членки, в сътрудничество с местните органи, да приложат европейските насоки за морското и крайбрежното териториално планиране, като вземат предвид местните специфични особености и нужди;

20. Счита, че е необходимо да се засили връзката суша-море в сферата на териториалното планиране, за да се гарантира последователност на човешките дейности и логистичната верига, както и взаимовръзката между крайбрежното пространство и вътрешните територии; счита, че това би спомогнало за премахване на граничното въздействие, което може да окаже границата суша-море;

21. Подчертава, че празнините в научните познания относно морските дейности и заобикалящата ги среда представляват пречки за пространственото планиране, и изтъква значението на инициативата „Познания за морската среда 2020“ и на конкретните й цели като картографирането на морското дъно на европейските води до 2020 г.; счита, че морското дъно следва да бъде еднакво картографирано, така че информацията да бъде достъпна за заинтересовани европейски организации, по-специално за изследователски центрове, университети и публични институции;

22. Настоятелно призовава Комисията да подпомогне държавите членки в създаването на план за проучване и локализиране на претърпели корабокрушение кораби и подводни археологически обекти, които представляват важна част от историческото и културно наследство на Съюза; подчертава необходимостта да се улесни познаването и проучването на такива обекти и да се спомогне за предотвратяване на разграбването, на което са подложени понастоящем, като по този начин се създаде възможност за тяхното правилно съхраняване;

Морски умения и заетост

23. Счита, че цялостната заетост в синята икономика може да надмине прогнозираните 7 милиона работни места до 2020 г., ако бъде подпомогната от политики за професионално обучение, които да осигурят мобилна трудова сила с достатъчна специализация и опит;

24. Отново призовава за значително подобряване на условията на труд, здраве и безопасност с цел насърчаване на привлекателността на морските професии; насърчава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в тази област с цел повишаване на сигурността на професионалното развитие и подобряване на привлекателността на професиите, обвързани със синята икономика и свързаните с нея сектори;

25. Настоятелно призовава Комисията да подобри условията на труд на морските лица чрез подходящи средства, да включи конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за условията на труд в морския сектор в законодателството на Съюза и да предложи програма за квалификация и обучение на морски лица, и по-специално наемането на млади хора, включително тези от трети държави;

26. Призовава Комисията да следи активно и да подкрепя усилията на регионално равнище за оценка на способностите и професиите, които ще се търсят в секторите на синята икономика, както и да гарантира, че инициативи като „Панорама на уменията в ЕС“ отразяват потребностите на синята икономика;

27. Счита, че Комисията следва, заедно с държавите членки, да изготви план за действие за насърчаване на професиите, които са пряко или косвено свързани със синята икономика, за да се привлекат хора към тези професии;

28. Призовава Комисията да насърчи инициативи за мобилността на работниците между отраслите на икономиката и между държавите членки като многогодишна програма за обмен на студенти, преподаватели и млади специалисти по примера на програмата „Еразъм“; подкрепя сътрудничеството между предприятията и предоставящите обучение с цел подготовка на завършващи студенти за работните места в новите сектори;

29. Призовава Комисията да си сътрудничи с представители на секторите на морската икономика и с предоставящи обучение институции с оглед учредяване и финансиране на Европейски секторни съвети по въпросите на заетостта и уменията, с цел да се направи опис на работните места, промените в изискваните умения и съответните образователни потребности;

30. Призовава Комисията да разработи инициатива за насърчаване на мобилността на научно изследователския персонал, особено в крайбрежните райони и със специално внимание към области като туризъм, енергетика и биотехнологии, по подобие на „Еразъм“, която да се прилага приоритетно през ниския туристически сезон, за да се интегрира устойчиво човешкият поток в екосистеми, които са все по-чувствителни, като в същото време се оптимизира използването на инфраструктурните ресурси на крайбрежните зони и островите;

Научни изследвания и иновации

31. Отбелязва научноизследователския капацитет на ЕС в морската област, който е на световно равнище, и неговото значение за обосновано създаване на политики и за основаваща се на иновациите стопанска дейност, но също така и трудностите, които срещат предприятията при реализирането на пазара на резултатите от научните изследвания;

32. Подчертава, че програмата „Хоризонт 2020“ — с опростени процедури и по-добра подкрепа за иновациите — може да осигури значителна помощ за мореплавателските и морските изследвания с оглед на подобряването на навлизането на пазара въз основа на опита от проектите „Океан на бъдещето“;

33. Призовава Комисията до 2014 г. да актуализира своята Европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания, като предложи конкретни мерки за подобряване на взаимодействието и разпространението на знания сред научните изследователи в ЕС;

34. Отбелязва, че единствено здравите морски екосистеми могат да бъдат основа за стабилна и устойчива синя икономика; призовава Комисията да продължи проучването на кумулативните въздействия от използването на морската среда от човека и от морските дейности във всички сектори;

35. Призовава Комисията да осигури подходящо дългосрочно наблюдение на околната среда и да проведе проучвания относно системите за ранно предупреждение;

36. Подчертава значението на проекти като Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда за улесняване на обмена и наличността на данни от научни изследвания;

Корабоплаване и корабостроене

37. Отбелязва с безпокойство, че корабоплаването в ЕС продължава да бъде обременено от прекомерни административни и митнически процедури, които излагат на опасност визията за европейско воднотранспортно пространство и възпрепятстват икономическия растеж на сектора, и по-специално на морския каботаж и морските магистрали; счита, че е необходимо да се разработи единна правна уредба по отношение на корабоплаването в рамките на Съюза, тъй като е от съществено значение, за да се гарантира свободата на движение на стоки и хора в рамките на водите на ЕС;

38. Изразява удовлетворение от успеха на пилотната програма „Син пояс“ и приканва Комисията да представи необходимите законодателни предложения за създаването на Синия пояс, включително с необходимото преразглеждане на митническия кодекс на ЕС до края на 2013 г.;

39. Изтъква, че насърчаването на морския транспорт допринася не само за икономическото развитие и за заетостта, но и за целта, поставена в Бялата книга за единно европейско транспортно пространство, за прехвърляне на 50 % от сухопътния превоз на товари към железопътния и водния транспорт до 2050 г.;

40. Подчертава необходимостта от разширяване на ролята на морските магистрали като основни европейски коридори и подчертава, че за да се гарантира дългосрочната конкурентоспособност на европейския морски транспорт, е от съществено значение да се създадат безпрепятствени транспортни вериги за пътници и товари по отношение на различните видове транспорт; призовава Комисията да публикува съобщение относно напредъка, развитието и бъдещето на морските магистрали; счита, че по-големите острови следва да бъдат изцяло интегрирани в морските магистрали с цел подобряване на тяхната достъпност и увеличаване на икономическата им конкурентоспособност;

41. Подчертава, че морската сигурност е от решаващо значение за устойчивото насърчаване на морския транспорт, устойчивия икономически растеж, морската заетост и устойчивите екологични стандарти в този сектор; подчертава, че принципът на предпазните мерки следва да се прилага за предвиждането на нови рискове и предотвратяването на всякакви бедствия в областта на морския транспорт; отбелязва, че трябва да се предприемат действия в тази област на територията на ЕС, но също така и на международно равнище, и по-специално в рамките на Международната морска организация;

42. Подчертава, че прилагането на Третия пакет мерки за морска безопасност, създаден през 2009 г., подобрява качеството на европейските флагове, работата, предприета от класификационните организации, пристанищния контрол, наблюдението на движението на съдовете, разследването на произшествия, както и защитата на жертвите; призовава държавите членки да ускорят ефективното прилагане на този законодателен пакет;

43. Подчертава, че политиката в областта на морския транспорт следва да отчита всички съответни въпроси, които будят загриженост в икономически и екологичен план, а също така и по отношение на общественото здраве; призовава Комисията да следи отблизо въздействието от спазването от страна сектора за корабни превози на ЕС на законодателството в областта на околната среда и на здравните изисквания и при необходимост да предлага конкретни мерки с цел оказване на противодействие на отрицателни отражения върху неговата конкурентоспособност; отбелязва, че съдържащите се в законодателството изисквания относно бракуването на кораби и съдържанието на сяра в морските горива следва да гарантират високо равнище на защита на околната среда, като същевременно гарантират ефективно целта за преминаване от сухопътен към морски транспорт, в съответствие с целите на Съюза във връзка с изменението на климата;

44. Призовава Комисията и държавите членки значително да увеличат усилията си за постигане на международно споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове от морския транспорт, като вземат под внимание нарастващото въздействие на емисиите на парникови газове от корабите;

45. Изтъква, че по-екологосъобразните горива, като например втечненият природен газ, могат да играят важна роля за постигане на целта за намаляване на емисиите на CO2 от корабни бункерни горива в ЕС с най-малко 40 % до 2050 г.;

46. Подчертава необходимостта да се подкрепи развитието на ефективни и устойчиви пристанищни услуги и инфраструктури, които са в състояние да се справят с предизвикателствата, свързани с очакваното увеличаване на морското корабоплаване, намаляването на екологичното и шумовото замърсяване, преминаването от сухопътен към морски транспорт и с безпрепятствения и интермодален транспорт на хора и стоки; подкрепя възможността успоредно с това в европейските пристанища да се развият дейности за ремонт на кораби и разглобяване на кораби за скрап;

47. Обръща внимание на възможността за създаване на логистични платформи, улесняващи транспортирането на товари между Европа и другите световни икономики; подчертава стратегическото значение на морския транспорт и транспортните връзки между най-отдалечените региони и другите континентални територии;

48. Подчертава, че отрасълът на корабостроенето в ЕС има потенциал да увеличи своя принос за растежа и заетостта, като се възползва от възможностите, които му се предоставят поради търсенето на „чисти кораби“ (с по-висока енергийна ефективност и намалени емисии на SOx, NOx), както и кораби и структури, подходящи за изграждането, инсталацията и експлоатацията на разположени в морето вятърни паркове; призовава отрасълът на корабостроенето в ЕС да се възползва от тази възможност, особено като се има предвид очакваното увеличение на корабоплаването на къси разстояния по бреговата линия на ЕС;

49. Настоятелно призовава Съвета да постигне съгласие с Парламента за приемането на регламент, който позволява плавателните съдове да бъдат разглобявани по начин, щадящ околната среда и зачитащ условията на труд на работниците, което ще даде възможност на корабостроителната промишленост на ЕС за конкурентно рециклиране на материалите;

50. Призовава Комисията да улеснява прилагането на стратегията «Leadership 2020», като подкрепя действията, определени за преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправено европейското корабостроене, като достъпа до финансиране, уменията и конкурентоспособността в международен план;

Морски и крайбрежен туризъм

51. Призовава държавите членки, с непосредственото участие на местните и регионалните органи и на организациите а гражданското общество, да подкрепят инициативи за развитие и подобрения на устойчивата туристическа инфраструктура, с особен акцент върху нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, и да полагат всички възможни усилия за премахването на явленията на бюрокрация и липса на прозрачност в сектора, като едновременно с това се зачита законодателството относно околната среда;

52. Призовава туризмът да бъде насърчаван и подкрепян като двигател на растеж и работни места в крайбрежните райони; отбелязва, че здравата околна среда е от съществено значение за развитието на всякакъв вид туризъм в крайбрежните райони и че следователно трябва да се разгърнат всички усилия, необходими за нейното опазване; подчертава необходимостта да се предостави устойчива инфраструктура за създаване на нови видове туризъм, особено за секторите на туризма с голям потенциал за растеж, като екологичен, селскостопански и риболовен туризъм, и устойчиви водни спортове; приветства инициативите за насърчаване на трансгранични стратегии в областта на туризма на базата на морските басейни;

53. Подчертава, че ерозията на европейската брегова линия, опазването на екологичното и животинското наследство на Европа и подобряването на качеството на водата остават важни въпроси за решаване; поради това подчертава необходимостта от подходящо инвестиране в тези области с цел развитие на устойчив и висококачествен плажен и подводен туризъм;

54. Подчертава, че е мерките за експлоатация и развитие на крайбрежното и морското наследство трябва да бъдат планирани успоредно с мерки за неговото опазване и възстановяване;

55. Подчертава значението на създаването или обновяването на специализирани висши учебни заведения (управление и икономика на туристически предприятия, туристически професии, морски училища, готварски училища и др.), както и на подобряването на предлаганите обучения, с цел повишаване на качеството на услугите и продуктите в сферата на туризма, използването на нови технологии и приспособяването към изменението на климата;

56. Изтъква необходимостта от опростяване на процедурите за издаване на виза, намаляване на цената на визите и издаването на многократни визи за посетители от трети държави, и по специално от държавите от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай); призовава Комисията да проучи и да приложи незабавно нови „интелигентни“ начини за издаване на туристически визи с цел максимално увеличаване на входящия туристически поток;

57. Подчертава, че круизният сектор е важен икономически ресурс за европейските пристанища и за заобикалящите ги местни общности, който също така е от жизненоважно значение за разработването и използването на по-енергийно ефективни кораби с по-ниски емисии; насърчава планирането на привлекателни туристически програми, целящи да обогатят преживяването за посетителите, като акцентират върху морското, културното и историческото значение на пристанищните дестинации;

58. Призовава Комисията да удвои усилията си за повишаване на конкурентоспособността на европейските пристанища чрез подпомагане и координиране на капацитета на пристанищната инфраструктура и повишаване на качеството на предоставяните услуги (например приспособяване към изискванията от Шенген), така че европейските пристанища да стават по-привлекателни за круизните кораби и по-полезни за местните и рибарските общности, като по този начин им се даде възможност да разнообразяват своите дейности; призовава Комисията да отчита специфичните особености на пристанищата в островните и най-отдалечените региони;

59. Изисква при проекти за осъвременяване и разширяване на пристанища да бъде задължително терминалите за пътници и новите пътнически кораби да се оборудват със съоръжения, предназначени за лицата с намалена подвижност;

60. Отново подчертава значението на крайбрежния и морския пътнически транспорт, по-специално чрез фериботи и круизни кораби, и се позовава на влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море, който би трябвало да помогне за повишаване на качеството на морския туризъм; във връзка с това призовава Комисията да започне кампания за подобряване на качеството на пътническите и круизните кораби по отношение на правата на пътниците, като основава това на най-добрите практики на операторите;

61. Подчертава значението на сектора на ветроходството (yachting) и плаването за морския туризъм; призовава Комисията да разгледа в контекста на своето предстоящо съобщение за морския туризъм социалното и икономическото въздействие на този сектор, възможностите за хармонизиране и опростяване на равнище ЕС на правилата за издаване на разрешителни, условията за навигация и експлоатация, изискванията за безопасност, поддръжка и ремонт на яхти и взаимното признаване на професионалните квалификации в сектора;

62. Потвърждава значението на плажния туризъм като характеристика на някои европейски крайбрежни региони; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да проучи дали Директива 2006/123/ЕО би могла да оказва отрицателно въздействие върху МСП от сектора и при необходимост да предложи мерки за намаляване на това въздействие и за гарантиране, че специфичните характеристики на тази професионална категория се отчитат при прилагането на Директивата;

63. Призовава Комисията да насърчи държавите членки, регионите, автономните области и другите заинтересовани страни от крайбрежните и островните зони в разработването и прилагането по системен начин на инициативата „древни търговски пътища“, одобрена в бюджета за 2013 г. от Европейския парламент, както на равнище Средиземно море, така и по отношение на другите басейни, които засягат Европа, особено с цел диверсифициране на туристическите продукти и ограничаване на сезонния характер на туризма;

64. Призовава Комисията да включи морския и крайбрежния туризъм в свързани действия и програми като „EDEN — Най-добрите европейски дестинации“ и програмата „Калипсо“, и да подкрепи инициативите, насърчаващи диверсификацията на видовете туризъм, свързани с крайбрежното и морското пространство, както и намаляването на сезонния характер на дейностите и работните места в сферата на туризма и приспособяването към изменението на климата; в този контекст счита, че диверсификацията на туризма може да спомогне за увеличаване на привлекателността на морските региони и да им позволи да преодолеят традиционния модел на предлагане от типа „слънце, пясък и море“;

65. Призовава за популяризирането на морските курорти, тъй като те могат да намалят сезонните колебания и да създадат мултиплициращ ефект върху местните и регионалните икономики чрез интегриране на рибарските общности и намиране на баланс между икономическия растеж и устойчивостта;

66. Призовава Комисията да отчита приноса и ролята на местната култура и непромишленото кулинарно изкуство за развитието на европейския крайбрежен туризъм; счита за необходимо използването и координацията на съществуващите политики и инструменти, както и разработването на нови програми и действия, с които да бъдат поощрявани взаимодействията по-специално между малките и средни предприятия (МСП) от първия и третия сектор в крайбрежните региони на ЕС;

67. Насърчава Европейската комисия да включи във „виртуалната обсерватория на туризма“ раздел, посветен на морския и крайбрежния туризъм, гарантиращ връзките между научноизследователските институти, предприятията и публичните органи с цел популяризиране на проучването на пазара, предоставянето за предприятия и публични органи на информация с приложимост в дългосрочен план относно тенденциите в предлагането и търсенето, както и с цел създаване на по-благоприятни условия за бизнеса, като се предоставя информация относно връзките между биологичното разнообразие, опазването на климата и инициативите за устойчив туризъм;;

68. Отбелязва, че изменението на климата е една от основните заплахи за морското биологично разнообразие в световен мащаб и че енергийните аспекти на стратегията за син растеж трябва да се основават на възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност;

69. Признава значението на европейските морета и океани за енергийната сигурност на ЕС и диверсификацията на неговите източници на енергия и пътища за доставка;

70. Отбелязва потенциала на енергията от морските ветрове, приливните и отливните вълни, вълните и океанската термална енергия, както и сектора за конвенционална морска енергия, да създаде устойчиви работни места в крайбрежните региони, да намали емисиите и да допринесе към средносрочните и дългосрочните енергийни цели на ЕС; подчертава факта, че ще бъдат необходими значителни инвестиции в перспективата за преустройство на свързването към мрежата и в капацитета за пренос, за да бъде използван този потенциал;

71. Подчертава, че синята енергия е капитал за европейската морска икономика, и призовава настоятелно Комисията и държавите членки да допринасят за реализирането на потенциала на синята енергия посредством стратегиите за морските басейни, като обръща специално внимание на възможностите, предлагани от най-отдалечените региони, дължащи се на тяхното разположение и природни особености;

72. Призовава Комисията да подкрепя решително водещата световна позиция на ЕС в този сектор чрез разработване на европейска промишлена стратегия за синята енергия, както е правила това в миналото за други отрасли;

73. Приканва Комисията да приеме в следващото си съобщение по този въпрос интегриран подход за развитието на морските източници на енергия, като използва взаимодействието между вятърната енергия от морски инсталации и другите форми на възобновяема морска енергия; подчертава, че е необходимо този подход да позволява да се осигури цялостен и устойчив енергиен микс, като се спазва принципът на предпазливост и се гарантира морската сигурност и безопасност, и да предвиди също така развитието на подходящи инфраструктури за пренос на произведената в морето енергия до сушата и за свързване с конвенционалната електропреносна мрежа;

74. Призовава държавите членки да работят заедно за улесняване на устойчивото изграждане на морската мрежа за възобновяема енергия в Северно море; призовава Комисията да направи предложение за съответна регулаторна рамка;

75. Подчертава, че аквакултурите и рибното стопанство следва да допринесат за производство на храни на устойчива основа в целия Европейски съюз и за дългосрочна продоволствена сигурност и защита на потребителите; счита, че развитието и иновациите на секторите на устойчивите аквакултури и обработката на риба следва да бъдат насърчавани чрез намаляване на бюрокрацията и насърчаване на възможностите за заетост в тези сектори, като се подобрява качеството на живот в крайбрежните и земеделските райони;

76. Подчертава значението на разработването на устойчива аквакултура за намаляване на прекомерния улов на европейските рибни запаси и на зависимостта от вноса от трети държави, който представлява над 60 % от консумираната риба на територията на ЕС;

77. Изтъква, че аквакултурите в ЕС вече са създали 80 000 работни места и разполагат с възможността да подобрят значително икономиките на крайбрежните общности, като се има предвид оценката на ООН, съгласно която през 2019 г. производството на риба в развъдници ще надвишава производството на риба от традиционен улов;

78. Призовава Комисията в предстоящите стратегически насоки за аквакултурите в ЕС да започне да насърчава аквакултурите в открито море, които могат да бъдат комбинирани със съоръжения за производство на синя енергия, така че да се намали натискът, упражняван от свръхинтензивните аквакултури, върху крайбрежните екосистеми и върху други дейности; подчертава необходимостта съответните интегрирани планове за управление, изготвени от държавите членки, да опростят административната тежест и да гарантират определянето на правилното място за развитието на тези дейности;

79. Подчертава значението на бъдещия Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), който за първи път съчетава интегрираната морска политика и финансирането на рибарството, както и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за подкрепата на устойчивото и екологосъобразното развитие на рибарството, аквакултурите и обработката на риба, както и за икономическата диверсификация в риболовните общности, зависими от тези сектори, и по-специално по отношение на малките крайбрежни рибни стопанства, професионалното обучение за жени и млади хора и привличането на нови предприемачи към сектора;

80. Признава, че защитата на морските граници на Европа е предизвикателство за държавите членки; счита, че една успешна синя икономика изисква сигурни морски граници на ЕС, с оглед да се гарантира защитата на морската среда, контролът върху рибарството, борбата с незаконния риболов и правоприлагането; следователно изтъква значението на създаването на европейска брегова охрана за координиране на действията и наблюдение в морето; освен това подчертава значението на засилването на инициативите за регионално сътрудничество, отнасящи се до сектора на рибарството;