Добив на полезни изкопаеми в морска среда

81. Признава съществуването на благоприятни условия за добива на полезни изкопаеми в морска среда; подчертава обаче, че околната среда на морското дъно е свързана с останалата част на планетата чрез обмен на вещества, енергия и биологично разнообразие и че нарушаването на това равновесие може да доведе до непредвидими промени в рибните запаси и до загуба на биологично разнообразие;

82. Призовава Комисията да обръща специално внимание на отрицателните последствия за околната среда, предизвиквани от добива на полезни изкопаеми на морското дъно, особено във високочувствителна морска среда, да подкрепя научните изследвания в тази област, да прилага принципа на предпазливост и да си сътрудничи с органите на трети държави, които участват в този сектор, с цел полагане на усилия за своевременно запълване на празнините в научните знания;

83. Признава, че по-ефективното използване на ресурсите, съчетано с подобрени политики за рециклиране, предлага много по-рентабилен и устойчив подход за задоволяване на нашите потребности от минерали, отколкото интензивната експлоатация на подводните ресурси; изразява съжаление, че пропуските в областта на рециклирането на суровини и редкоземни елементи допринасят за увеличаването на отпадъците, и поради това призовава за мерки за подобряване на процедурите за рециклиране, които биха осигурили алтернативни методи спрямо интензивната експлоатация на подводните ресурси; отбелязва дългосрочните възможности за заетост, залегнали в този алтернативен подход;

84. Признава, че сините биотехнологии са в състояние да създава заетост с висока степен на специализация и да оказва принос в жизненоважни сектори като здравеопазването, храненето и иновациите; приветства намерението на Комисията да подкрепя научните изследвания и иновациите, които са необходими за насърчаването на тази дейност в сферата на предприемачеството;

85. Подчертава потенциала на морското биологично разнообразие за сектора на сините биотехнологии, по-специално в дълбоководните зони, които все още са в голяма степен непознати, но подчертава необходимостта от внимателно изследване на тези високочувствителни екосистеми;

86. Призовава Комисията ясно да определи въпросите и предизвикателствата, свързани със сините биотехнологии (например бионанотехнологиите, биоматериалите и въвеждането на генетично модифицирани риби, черупкови организми и микроорганизми), и да използва научно обоснован подход, основаващ се на принципа на предпазните мерки, за да установи, оцени и управлява свързаните рискове за околната среда и здравето и тяхното управление;

87. Приканва Комисията да насърчава сътрудничеството между частния сектор и научноизследователските институти, както и трансграничното сътрудничество като Европейския научноизследователски център за морска биология, като се има предвид, че морската биотехнология и достъпът до морското биологично разнообразие изискват научно ноу-хау и съвременно и скъпоструващо оборудване;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0301

Приносът на кооперациите за превъзмогване на кризата

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

PE506.085

Резолюция на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. относно приноса на кооперациите за превъзмогване на кризата (2012/2321(INI))

– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 54 от него,

– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално член 3, параграф 3 от него,

– като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика¹,

– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите²,

– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информирането и консултирането на работници, прогнозирането и управлението на преструктурирането³,

– като взе предвид Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE)⁴,

– като взе предвид Препоръка 94/1069/ЕО на Комисията от 7 декември 1994 г. относно прехвърлянето на собствеността на малките и средните предприятия⁵,

– като взе предвид съобщението на Комисията относно прехвърлянето на собствеността на малките и средните предприятия⁶,

– като взе предвид съобщението на Комисията относно насърчаването на кооперативните дружества в Европа (COM(2004)0018),

– като взе предвид съобщението на Комисията относно инициативата за социалното предприемачество (COM(2011)0682),

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно кооперациите и преструктурирането⁷,

– като взе предвид Препоръка 193 на МОТ относно насърчаването на кооперациите, която беше одобрена от правителствата на всички 27 настоящи държави членки, резолюцията на Общото събрание на ООН от 2001 г. относно „Кооперациите в човешкото развитие“ и факта, че ООН обяви 2012 г. за Международна година на кооперациите,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0222/2013),

Въведение

1. Посочва, че кооперациите заедно с другите предприятия от социалната икономика играят съществена роля в европейската икономика, особено по време на криза, като комбинират рентабилност и солидарност, създават качествени работни места, укрепват социалното, икономическото и регионалното сближаване и генерират социален капитал; признава освен това, че предприятията от социалната икономика следва да се ползват от по-ясна и съгласувана законодателна рамка, в която се взема надлежно предвид богатото разнообразие сред институциите на социалната икономика и техните специфични характеристики;

2. Отбелязва, че в ЕС кооперациите придобиват все по-голямо значение, и че съществуват около 160 000 кооперативни предприятия, които са собственост на 123 млн. членове и осигуряват работни места за 5,4 млн. души, включително около 50 000 кооперативни предприятия в сферата на промишлеността и услугите, осигуряващи работни места за 1,4 млн. души, както и че кооперациите допринасят средно за около 5 % от БВП на всяка държава членка; отбелязва, че през последните няколко години са били учредени няколко стотици кооперативни предприятия в сферата на промишлеността и услугите в резултат на преструктурирането на предприятия в криза или без правоприемници, като по този начин са се съхранили и отново развили местни икономически дейности и работни места; отбелязва, че кооперативните групи в сферата на промишлеността и услугите са изиграли ключова роля за развитието на някои от регионите с най-силно развита промишленост в ЕС; отбелязва, че „социалните кооперации“, специализирани в интеграцията на пазара на труда, осигуряват работни места на над 30 000 души с увреждания и лица в неравностойно положение в сферата на промишлеността и услугите; отбелязва, че кооперациите са станали модел за самостоятелно заетите и за свободните професии и че този модел е нараснал значително в нетрадиционни сектори, като например социалните услуги, здравеопазването, цифровите услуги, подкрепата на бизнеса и услугите от общ интерес, предоставяни преди това от публичния сектор (например екологичните услуги и управлението на природни пространства, образованието и културата, както и производството на енергия от възобновяеми източници); отбелязва, че поради тези причини кооперациите изпълняват много важна роля в ЕС по отношение на икономиката, социалните дейности, устойчивото развитие и заетостта, освен че представляват отправен пункт за социални иновации, тема от голямо значение за стратегиите „Европа 2020“ и „Хоризонт 2020“, и помагат за преследване на целта за устойчиво икономическо и социално развитие на регионалните и местните общности;

3. Заявява повторно, че кооперативният бизнес модел допринася за истинския икономически плурализъм и е жизненоважен елемент от „социалната пазарна икономика“, както и че той е изцяло в съответствие с ценностите на Договора за ЕС и целите на стратегията „Европа 2020“;

4. Посочва, че много кооперации са доказали, че в период на криза са дори по-устойчиви от много традиционни предприятия по отношение както на дела на заетост, така и на закриването на дружества; отбелязва, че въпреки кризата кооперации бяха създавани в нови и иновативни сектори и че съществуват солидни доказателства относно тяхната издръжливост, особено по отношение на кооперативните банки и кооперациите в сферата на промишлеността и услугите (кооперации от работници, социални кооперации и кооперации, сформирани от МСП); отбелязва освен това, че като модел развитието на кооперациите доказа, че може по-добре от други модели да отговори на новите потребности и да стимулира създаването на работни места благодарение на голямата способност на кооперациите да се адаптират към промените и да поддържат стопанските си дейности, когато те са изложени на риск, като продължават да следват своята мисия; подчертава освен това стратегическата роля на кооперациите, образувани от МСП, които могат да предоставят колективни решения на общи проблеми и да дадат възможност за реализиране на важни икономии от мащаба; също така отбелязва нарастващото значение на „общностните кооперации“, които позволяват, особено в отдалечените и необлагодетелстваните райони, прякото участие на гражданите в отговор на различни нужди, като например здравеопазване и социални услуги, училищни услуги, търговски услуги, комуникации и др.;

5. Счита, че кооперациите могат ефективно да насърчат предприемачеството на микроикономическо равнище във време на рецесия, тъй като те позволяват на собствениците на малки предприятия, често групи от граждани, да поемат стопански отговорности; в това отношение подкрепя развитието на кооперациите в социалната област, както и в тази на социалното подпомагане, за да се гарантира по-голямо обществено участие за най-уязвимите групи;

6. Твърди, че благодарение на своето децентрализирано естество кооперативният модел допринася значително за прилагането на приоритетите за 2020 г., изложени в Директивата за възобновяемите енергийни източници (2009/28/EО) и за прехода от енергия от изкопаеми източници към възобновяема енергия; посочва в тази връзка, че повече от 1 000 кооперации за възобновяема енергия бяха създадени от граждани; счита, че кооперациите, извършващи дейност в сферата на възобновяемата енергия, дават възможност на гражданите да станат кооперативни членове на местни проекти и насърчават инвестициите в проекти за възобновяема енергия, което от своя страна подобрява общественото приемане на нови инсталации за възобновяема енергия; счита, че участието на гражданите в производството на енергия може да повиши както тяхната осведоменост относно необходимостта от устойчиво и ефективно потребление на енергия, така и контрола им върху цените на енергията; призовава Комисията да отдели специално внимание на ролята, която кооперациите в областта на енергетиката могат да играят за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници и за подобряване на енергийната ефективност;

7. Изразява становище, че тази по-голяма издръжливост се дължи до голяма степен на кооперативния модел на управление, основан на съсобственост, демократично икономическо участие и контрол, организация и управление от страна на членуващите в тях заинтересовани лица и на ангажимента към общността; подчертава, че устойчивостта на кооперациите се дължи и на характерния за тях метод на натрупване на капитал, който зависи в по-малка степен от развитието на финансовите пазари и е свързан както със заделянето на излишъците за резерв, при което по възможност поне една част от него е неделима (по-специално под формата на активи, които укрепват кооперативното движение като цяло след изплащане на евентуални неуредени заеми в случаи на ликвидация), така и с изпълнението на целите на дружеството, като балансира социалните и икономическите цели и целта за подобряване на функционирането и дейността му; счита, че този модел спомага за гарантиране на дългосрочен подход на кооперациите през поколенията и им осигурява стабилно място в местната икономика, като допринася за местното устойчиво развитие и гарантира, че няма да се стигне до прехвърляне на дейността им, дори ако тя се развие в международен план;

8. Отбелязва, че кооперативните предприятия са в състояние да отговарят на съществуващи и нови нужди по ефективен и ефикасен начин в области като управлението на културните ресурси и творчеството, както и устойчивостта на околната среда във връзка с новите начини на живот и потребление; подчертава, че кооперациите подхранват ценности като защитата на законността: пример за това е Италия, където кооперации са натоварени с управлението на конфискувани активи на мафията;

9. Счита, че кооперациите следва да бъдат изцяло включени в целите на индустриалната политика на ЕС и предприеманите от него мерки, като се взема под внимание техният съществен принос в преструктурирането на индустрията — ключов аспект от новата индустриална политика на ЕС;

10. Освен това отбелязва, че посредством сътрудничество кооперациите могат да се възползват от икономии от мащаба, да обменят опит и най-добри практики, както и да обединяват или прехвърлят човешки и финансови ресурси, където е необходимо; изразява становище, че присъщата за кооперациите гъвкавост им позволява да се издържат дори и в най-тежките периоди;

11. Отбелязва, че в различни държави членки могат да бъдат намерени многобройни добри практики, които показват отлични резултати, постигнати от кооперативните предприятия по отношение на растежа, заетостта, проценти на оцеляване и стартиране на нови предприятия, като например системата на „единно плащане“ (pago único) в Испания и законът „Маркора“ в Италия, които позволяват финансиране на създаване на нови кооперации чрез обезщетенията за безработица, „кооперациите за заетост и стопанска дейност“, създадени във Франция, Швеция и Белгия, посочва освен това групите от отделни кооперации, които могат да формират на доброволни начала големи бизнес групи, обхващащи сектори като промишленост, селско стопанство, разпространение, финанси, научноизследователска и развойна дейност и образование на високо равнище; отбелязва, че кооперативното дружество, следващо модела на британското тръстово дружество, например, може да бъде също така ефективен модел за добро управление на професионални и полупрофесионални спортни организации, който същевременно улеснява активното участие на основните заинтересовани страни — поддръжниците — в управлението на клуба (независимо от това дали той е професионален или не); призовава Комисията да разгледа задълбочено тези добри практики, както и да направи оценка на възможността те да бъдат включени в определянето на европейските политики, подпомагащи предприятията;

12. Смята за значителен приноса на кооперациите за икономиката на ЕС и стабилността на заетостта, особено в контекста на кризата;

13. Подчертава необходимостта да се развие, наред с другото, моделът на кооперацията за стопанска дейност и заетост, който позволява на предприятията да се изграждат постепенно, за да отговорят на нуждите на своите предприемачи, и да се развиват заедно с развитието на своите стопански дейности;

14. Отбелязва обаче, че кооперациите не са гарантирани срещу неуспех;

15. Отбелязва, че в различни държави членки може да бъде наблюдавано разнообразие от ситуации, отразяващо правни и концептуални различия; поради това призовава Европейската комисия да извърши преглед на съществуващото законодателство с цел да се намерят общи аспекти и при спазване на принципа на субсидиарността да се хармонизират ключовите елементи за премахване на пречките в развитието на кооперациите;

16. Подчертава, че служителите са изложени на съществен финансов риск при основаване на кооперация или при прехвърляне на собствеността на стопанската дейност на служителите; отбелязва, че доброто управление, по-специално в кооперациите от работници, зависи до голяма степен от подкрепата и надзора на управлението от служителите на стопанската дейност ;

Регулаторна рамка

17. Споделя становището, че характерната за кооперациите способност за устойчивост следва да се засили, като им се обърне необходимото внимание във всички съответни политики на ЕС, насочени към насърчаване на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, също и чрез различен модел на икономическо развитите, който зачита европейския социален модел, и чрез усъвършенстване на съществуващото законодателство на ЕС относно кооперациите; по-специално счита, че важната роля на кооперациите следва да се посочи в Плана за действие „Предприемачество 2020 г.“; счита, че следва да бъдат предприети необходимите мерки, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между кооперациите и други типове предприятия, като същевременно се запазят целите на кооперациите и методите им на работа, както и техният социален характер;

18. Припомня, че е необходимо Европейският съюз да признае и да третира еднакво, по законодателен път, различните форми на предприемачество, с цел зачитане на принципа на свобода на стопанската инициатива, независимо от статута на предприятието; изразява съжаление, че в своя план за действие „Предприемачество 2020 г.“, Европейската комисия не набляга на ролята на предприятията от социалната икономика, като се ограничава до това да припомни техния принос за създаване на работни места и социални иновации, както и по-големите затруднения по отношение на финансирането, пред които те са изправени в сравнение с МСП;

19. Поради тази причина призовава Комисията да засили дейността на службите си, като създаде отдел, отговорен за кооперациите и други организации от социалната икономика (като например взаимоспомагателните дружества, фондациите и сдруженията, които осъществяват икономическа и финансова дейност), с цел да обръща повече внимание на мерките, насочени към гарантиране на подходящо равнище на ресурсите и на наблюдение и мерки за развитието на политиката относно организациите от социалната икономика; настоятелно призовава Комисията да насочи необходимото внимание към преструктурирането на предприятия в сферата на промишлеността и услугите, които са в период на криза или без правоприемник, в кооперации чрез създаването на служби, посветени на тази задача;

20. Призовава Комисията да осигури по-голяма гъвкавост по отношение на правилата за възлагане на обществени поръчки за предприятия, ръководени от служители, например чрез включване на ограничено във времето резервиране;

21. Призовава също така Комисията да следи за координирането на мерките в рамките на Инициативата за социално предприемачество и за ограничаването на административните пречки между двете инициативи;

22. Настоятелно призовава държавите членки, съгласно Препоръка 193/2002 на МОТ, да преразгледат законодателството си, което се прилага общо за кооперациите и конкретно за някои типове кооперации, като кооперации от работници, социални кооперации, занаятчийски кооперации и кооперативни банки, с оглед на приемането на всеобхватна политика в подкрепа на кооперативния бизнес модел и за създаване на регулаторна среда, благоприятна за признаването на ролята на кооперациите и техните управленски организации и за развитието на кооперациите, особено в области и сектори, в които моделът е доказал, че има социална, икономическа и екологична добавена стойност; призовава държавите членки в сътрудничество със социалните партньори и други заинтересовани страни на регионално и местно равнище да определят стратегически сектори, подходящи за кооперативни проекти; подчертава, че това следва да включва въвеждането на подходящи финансови инструменти и признаването на ролята на кооперациите в националния социален диалог, както и тази на банките за кооперативен кредит, които винаги са считали за особено важно устойчивото и социално-отговорно финансиране и са солидно установени на местно равнище; призовава тази препоръка да бъде взета под внимание при преразглеждането на Регламента относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE);

23. Подчертава необходимостта от разработване на регулаторни мерки в рамките на стабилна правна рамка и в съответствие с международните стандарти, с цел да се избегнат различните национални тълкувания, както и рисковете, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на регионално, национално или макрорегионално равнище;

24. Подчертава значението на включването на кооперациите във всички етапи от процеса в бъдещите инициативи и действия на Съюза, свързани с кооперациите;

Прехвърляне на стопанска дейност и преструктуриране

25. Счита, че прехвърлянето на стопанска дейност на служителите чрез създаването на кооперация и други форми на собственост на служителите би могло да бъде най-добрият начин да се гарантира, че дадено предприятие ще продължи дейността си; подчертава, че този вид прехвърляне на стопанска дейност на служителите, по-специално по отношение на кооперациите от работници и придобиванията от страна на работниците (worker buy-outs), следва да е подкрепено от специален бюджетен ред на ЕС, който също включва финансови инструменти; спешно призовава с участието на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и социалните партньори, както и със заинтересовани страни от кооперативното движение да се създаде европейски механизъм, предназначен да насърчава развитието на кооперациите, и по-специално прехвърлянето на стопански дейности под формата на кооперация, включително например чрез инструмента на взаимоспомагателните фондове;

26. Подчертава, че използването на придобиването от страна на работниците се превръща във все по-честа практика в държавите членки в отговор на икономическата криза; поради това призовава Комисията да определи финансови инструменти или да разшири съществуващите такива, за да се насърчи тази практика;

27. Подчертава активната роля на социалните кооперации в преструктурирането на МСП, по-специално чрез „социални отделящи се предприятия“, които насърчават интеграцията на работниците, които могат да бъдат определени като такива в неравностойно положение или които се намират в критична за заетостта им ситуация, като укрепват чрез солидарност растежа на капацитета за отговор на социалните потребности;

28. Отбелязва, че много често проблемът, който се среща при прехвърлянето на стопански дейности на служители не се дължи единствено на продължителността на конкретните процедури, но също, дори в по-голяма степен, на липса на познания относно тази бизнес практика сред съответните специалисти (например адвокати и счетоводители) и в рамките на правната и образователната система; подчертава, че обучението и повишаването на осведомеността на всички лица, които участват в процеса на създаване или прехвърляне на собствеността върху предприятия биха допринесли много за насърчаване на тази практика; поради тези причини препоръчва кооперативната форма на предприятия да бъде заложена трайно в съответната учебна програма на университетите и училищата по мениджмънт; освен това счита, че по-доброто познаване на кооперациите следва също да се насърчава, а прехвърлянето на стопанска дейност на служителите чрез създаването на кооперация да се подкрепя финансово, включително чрез целенасочено и разумно използване на структурните фондове в средите на синдикатите и органите, които имат за задача да предоставят информация относно създаването или прехвърлянето на стопански дейности; подчертава придобития експертен опит от кооперативните федерации в някои държави членки в областта на създаването и прехвърлянето на стопански дейности под формата на кооперации и призовава Европейската комисия да въведе механизми, които да улеснят сътрудничеството и обмена на добри практики и методи между предприятията в тази област, както и да изготви доклад до Съвета и до Парламента относно резултатите;

29. Призовава държавите членки да разработят рамка за улесняване на прехвърлянето на стопански дейности на служители, включително финансови механизми, предназначени да помагат на служителите да инвестират в предприятия, които са в период на криза или без правоприемник, както и преференциални права за служителите, с цел да се създадат най-добрите условия за предложение за придобиване за предприятие, което е пред закриване;

30. Счита също, че държавите членки следва да приемат политики, които да улеснят дейността на служителите за участие в капитала и резултатите на техните предприятия, чрез конкретни данъчни механизми в други форми на промишлени предприятия и предприятия в сферата на услугите и с необходимата правна защита и съответен процент на участие в управлението, надзора, вземането на решения и отговорността на предприятието; припомня, че подобни дейности могат да увеличат конкурентоспособността на съответния сектор като цяло;

31. Подчертава положителния аспект на механизмите, характерни за кооперативния модел, като неделимостта на резервите, т.е. резерви, които не могат да се разпределят между членовете, дори и в случай на ликвидация, а трябва да се използват за развитието на кооперативното движение и на правните разпоредби, които да позволяват на трети лица да предоставят рисков капитал за кооперациите, със или без право на глас, като взаимоспомагателните фондове и Cooperazione Finanza Impresa (CFI) в Италия, Institut de Développement de l'Economie Sociale (ESFIN-IDES) във Франция и инвестиционната структура Mondragon Corporation в Испания;

32. Призовава Комисията да насърчава политики и мерки в полза на запазването на съществуващите работни места, а не само за създаване на нови работни места в новосъздадени предприятия; изисква Комисията да създаде услуги за новосъздадени предприятия в подкрепа на кооперативната форма на предприятията чрез инициативи за повишаване на осведомеността и за обучение;

33. Подчертава, че превръщането на предприятията, които са в криза, в икономически устойчиви кооперации изисква точно и ранно диагностициране; призовава органите на всички равнища да сътрудничат на социалните партньори и кооперативното движение в извършването на това ранно диагностициране и оценка на осъществимостта и ползата от превръщането на предприятията в кооперации; счита, че синдикатите и кооперативните федерации също следва да бъдат привлечени в този процес;

34. Предлага Комисията да направи изчерпателен и сравнителен опис на най-добрите практики, които се прилагат в държавите членки, както и на националните закони, които благоприятстват преструктурирането под формата на кооперации, а именно разпоредбите за придобиването на предприятия, фалитите, механизмите за финансиране, институциите за подкрепа на предприятията и създаването на групи от кооперации; подчертава колко е важно да се включат кооперациите в подобно проучване с цел установяване на приоритетите; за тази цел призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на база данни, която систематично да събира казуси и информация за преструктурирания под формата на кооперации с оглед обмен на добри практики и събиране на последователни данни;

35. Призовава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават създаването на групи от кооперации и социални предприятия, за да ги подпомагат в набавянето на ресурсите, които са им необходими, за да заемат по-важно място в рамките на веригата на производство и разпространение, и да подкрепят икономиите от мащаба, необходими за финансиране на научни изследвания, развойна дейност и иновации;

36. Подчертава, че кооперативните предприятия в сферата на промишлеността и услугите, и по-специално МСП, не могат, поради причини от различен характер, включително естеството на своето предприемачество, да получат достъп до рисков капитал и кредит на капиталовите пазари; отбелязва също, че кооперациите от работници в капиталоемките сектори обикновено срещат затруднения да си осигурят големи количества капитал от своите членове и че поради тази причина следва да се създадат подходящи финансови инструменти, за да се гарантира зачитането на техните форми на предприемачество;

37. Напомня, че въпросът с достъпа до кредит за кооперациите е от съществено значение с оглед на особеното естество на тяхната структура; следователно призовава Европейската комисия, Базелския комитет и ЕИБ да разработят и използват параметри за качество, в това число по отношение на предоставянето на кредит и на финансирането, за да се разграничи ролята на кооперациите, включително социалните, от тази на предприятията от друг тип;

38. Счита, че е необходимо да се засили капитализирането на кооперациите чрез по-добро използване на ресурсите, които могат да бъдат набавени от тяхната социална структура; призовава Комисията да насърчава инициативи в подкрепа на капитализацията, включително данъчни облекчения, дори и с временен характер, след договарянето или извършването на операции по придобиване, без това да се счита за държавна помощ;

39. Посочва, че в някои държави членки външни страни могат да предоставят рисков капитал на кооперациите, като придобият само ограничено право на глас или са без право на глас — за да бъдат зачетени собствеността на членовете и структурата на контрол — и че това е позволило на кооперациите да подобрят диалога си с други финансови институции; изразява одобрението си за подобни политики и насърчава всички държави членки да улеснят достъпа на кооперациите до кредити;

40. Счита, че Комисията, ЕИБ и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) следва да гарантират, че кооперациите имат достъп до финансовите механизми на равнище ЕС — включително при необходимост до плана за действие за финансиране на МСП, предложен в Акта за единния пазар — и че следва да положат специални усилия заедно с кооперативния банков сектор, за да гарантират, че това ще се случи; подчертава, че подобни действия могат да подобрят функционирането на единния пазар;

41. Счита, че специфичните характеристики на кооперативните банки трябва да се вземат под внимание при регулирането на финансовите пазари и последващите закони за прилагане;

42. Подчертава, че програмите и фондовете, създадени съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. следва да са важни инструменти в подкрепа на кооперациите; счита, че при изготвянето на оперативните програми следва да се постави акцент върху улесняването на създаването на нови кооперации, предоставянето на подкрепа за устойчиво развитие на предприятията и отговорното преструктуриране, включително по-конкретно мерки като прехвърляне на стопански дейности на служители и социални кооперации, в областта на местното развитие и на социалните, технологичните и свързаните с процесите иновации, с използване на глобални безвъзмездни средства и други финансови инструменти, включително Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;

43. Счита, че в рамките на финансовото планиране на европейско и национално равнище особено внимание трябва да бъде обърнато (или да се запази процентна квота) на кооперациите, които работят за улесняване на достъпа до заетост за хората в неравностойно положение, както са определени и в Регламент (ЕО) № 2204/2002, с цел да се утвърдят и развиват повече и по-добри нива на социална защита;

44. Призовава Комисията през следващата финансова година да подкрепи пилотен проект за подпомагане на прехвърлянето на стопански дейности в състояние на криза на служители, за да могат те да продължат своята дейност, като така създадат нови кооперации, които да подпомагат стопанските дейности в състояние на криза или в несъстоятелност;

45. Призовава Комисията да разработи инициативи в подкрепа на заетостта на младите хора в сектора на кооперациите; призовава също така Комисията да насърчи разпространението на кооперативния модел в държавите членки като ключово средство за създаване на нови работни места;

46. Счита, че държавите членки следва също да предприемат действия за улесняване на достъпа на кооперациите до редица услуги в подкрепа на предприятията, тъй като това ще им помогне допълнително да допринесат за устойчивото развитие на техните дейности; в тази връзка настоятелно призовава държавите членки да въведат мерки за улесняване на достъпа до кредит за кооперациите, по-специално по отношение на кооперациите от работници и занаятчии и кооперации, състоящи се от микропредприятия;

47. Счита, че държавите членки следва да приемат подходящи мерки за отстраняването на всякакви правни, административни или бюрократични пречки, затрудняващи или ограничаващи растежа на кооперациите;

48. Счита, че достъпът на малки кооперативни кредитни асоциации до пазарите следва да се улесни в цяла Европа;

49. Освен това счита, че мрежи на сътрудничество между МСП като тези, които вече съществуват в ЕС под формата на кооперации (занаятчийски кооперации, кооперации на МСП, кооперации за стопанска дейност и заетост и т.н.), следва да се насърчават, тъй като подобни мрежи значително засилват създаването и устойчивостта на микропредприятията и малките предприятия чрез общ маркетинг, покупки или други услуги и подпомагат тези предприятия като източник на иновации;

50. Счита, че следва да се разработят услуги за новосъздадени кооперации, за да се подкрепи създаването на нови кооперации; освен това счита, че следва да се насърчават инициативите в подкрепа на кооперативния модел сред новите потенциални предприемачи (т.е. в университетските учебни програми) както на национално, така и на европейско равнище;

o

o o

P7_TA-PROV(2013)0302

Биоикономика за Европа

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

PE504.164

Резолюция на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. относно иновациите за устойчив растеж: биоикономика за Европа (2012/2295(INI))

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините относно ефективна стратегия за суровините в Европа“ (COM(2011)0025), и своята резолюция от 13 септември 2011 г. във връзка с това съобщение²,

– като взе предвид заключенията на председателството на Обединеното кралство на Съвета („Основаната върху знания биоикономика в Европа“), на германското председателство от 2007 г. („Към основана на знания биоикономика в Европа“) и на белгийското председателство от 2010 г. („Основаната на знания икономика в Европа: достижения и предизвикателства“),

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по регионално развитие (A7-0201/2013),

A. като има предвид, че според прогнозите през 2050 г. населението на света ще нарасне от 7 на повече от 9 милиарда души, което ще доведе до нарастване със 70 % на търсенето на хранителни продукти и до оказване на силен натиск върху водните запаси;

Б. като има предвид, че оскъдността на световните природни запаси, нарастването на натиска върху възобновяемите суровини и изменението на климата в световен мащаб налагат ефикасното използване на ресурсите;

В. като има предвид, че един дългосрочен, новаторски и ефикасен подход ще гарантира не само по-голяма устойчивост, но също така и подкрепа за развитието на селските райони и за регионалното развитие, потенциално намаляване на емисиите на парникови газове, по-голяма устойчивост на производствения цикъл и разпространение на промишлените иновации по цялата верига на стойността;

Г. като има предвид, че преходът към устойчива икономика ще направи възможна консолидацията на конкурентоспособността на промишления и селскостопанския отрасъл на ЕС, повишаването на икономическия растеж и следователно ще спомогне за значително нарастване на равнището на заетост в ЕС;

Д. като има предвид, че успехът на биоикономиката за Европа зависи от наличието на управлявани и произвеждани устойчиво хранителни продукти (от селското стопанство, от горското стопанство и от биоразградими отпадъци);

Е. като има предвид, че биоикономиката на ЕС вече има оборот от почти 2 трилиона евро и се очаква значителен ръст от устойчивото първично производство, хранително-вкусовата промишленост, промишлената биотехнология и биорафинериите;

1. Подкрепя съобщението на Комисията, озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“, и включения в съобщението план за действие за пускане в ход на стратегията за биоикономиката;

2. Счита, че биоикономиката дава възможност за производство на промишлени и потребителски стоки при по-ниски цени, като се използва по-малко енергия и се причинява по-малко замърсяване на околната среда;

3. Изразява съгласие с идеята, че преходът към интелигентна, устойчива и приобщаваща биоикономика следва да се основава не само върху производство на възобновяеми природни ресурси, които не оказват голямо въздействие върху околната среда, но и върху тяхното устойчиво използване от екологична, икономическа и социална гледна точка, като използването на биотични ресурси се извършва в рамките на обновяването на екосистемите;

4. Подчертава неотложната необходимост от предприемане на действия в настоящия момент в подкрепа на иновациите и инвестициите в нови техники и бизнес модели и за създаване на стимули, които ще доведат до дългосрочни ползи за икономиката; подчертава основната роля на частния сектор за постигане на устойчив икономически растеж;

5. Счита, че биоикономиката е предварително изискване за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и в по-конкретен план на инициативите „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“;

6. Приветства подкрепата на Комисията за радикална промяна в подхода на ЕС към производството, потреблението, преработването, съхранението, рециклирането и обезвреждането на биологични ресурси;

7. Посочва, че независимо от факта, че22 млн. души вече са наети в биоикономиката, което представлява 9 % от всички заети в ЕС, тя разполага със силен потенциал за наемането още на милиони;

8. Подкрепя предложението на Комисията за създаване на специална работна група и на пътна карта за биоиндустриите, в която да се посочва ясно приносът на възобновяемите ресурси и на биотехнологиите за устойчивото развитие и да бъдат насърчавани регионите и стопанските субекти да разработват новаторски продукти за отрасъла на биоикономиката;

9. Призовава държавите членки да разработват национални и регионални планове за действие за биоикономиката и изисква от Комисията да представя на Парламента два пъти годишно доклад с оглед реализирането на биоикономиката;

10. Подчертава, че ЕС заема водеща позиция в световен мащаб в различни области на бионауката и биотехнологиите; счита, че преходът към биоикономика ще позволи на Европа да осъществи важни стъпки напред в областта на нисковъглеродната икономика, иновациите и конкурентоспособността и ще укрепи ролята на ЕС на международната сцена;

11. Подчертава значението и огромния потенциал на ресурсната и енергийната ефективност; подчертава необходимостта „да се произвежда повече с по-малко“, така че биоикономиката да остане устойчива;

12. Счита, че биоикономиката за Европа не следва просто да замести съществуващата и основана на изкопаеми горива икономиката или да води до повторение на съществуващото разхитително поведение и потребление, но че следва да се превърне в по-ефективен и устойчив модел, като поведението на добър стопанин в социално и екологично отношение се взема предвид по цялата основана на биоикономиката верига на стойността;;

13. Приветства текущото преразглеждане на законодателството на Съюза в областта на биогоривата, целящо да смекчи отрицателните последици от непреките промени в земеползването (НПЗ), както и да насърчава пазара и разработването на по-съвременни биогорива, което следва да даде възможност за по-голямо използване на нехранителни суровини като отпадъци, остатъци, лигноцелулозни и целулозни материали;

14. Припомня,че факторите, свързани с непреките промени в земеползването (НПЗ), за биогоривата и течните горива от биомаса, както и задължителните критерии за устойчивост за използване на твърдата и газообразната биомаса, следва да бъдат включени в Директивата за възобновяемите енергийни източници и Директивата за качеството на горивата; призовава Комисията да предложи рамкова директива относно биомасата, обхващаща всички приложения на биомасата (енергия, горива, материали и химикали) и въвеждаща йерархия на биомасата;

Инвестиции в научни изследвания, иновации и умения

15. Насърчава Комисията да продължава да полага усилия за координация в областта на научноизследователската и развойната дейност в трансграничен план и в различни отрасли и по-специално подчертава необходимостта от изследвания на оценката на границите на устойчивост за биотичните продукти, като се вземат предвид функциите на екосистемите и естествените хранителни вериги и търсенето на храни от хората;

16. Призовава за по-задълбочено изследване на социалните и екологичните възможности, както и на потенциалните разходи на биоикономиката, като се имат предвид различните потенциални въздействия и евентуални погрешни методи за използване на биоикономиката във връзка с употребата на ограничените природни ресурси, опасността от загуба на биоразнообразието и възможността за опазването;

17. Подкрепя създаването на постоянна работна група от експерти в областта на биоикономиката, която да спомага за засилването на полезните взаимодействия и съгласуваност между политиките и инициативите, и на биоикономическа обсерватория, която да насърчава взаимното учене чрез осигуряване на непрекъснат обмен на знания и информация между научноизследователските институти, предприятията, институциите и университетите и регионалните стопански субекти, селскостопанските производители и гражданите в селските райони и която да ускори разработването на правна рамка за засилването и улесняването на научноизследователската дейност, нейните приложения и предлагането на пазара на получените иновации;

18. Припомня, че е важно да се прилага принципът на предпазливостта при използването на биотехнологиите, особено в областта на генетично манипулирани организми и синтетичната биология;

19. Счита, че е необходимо да бъдат създадени програми за мултидисциплинарно и междусекторно обучение и образование, така че резултатите от научноизследователската дейност да бъдат направени достъпни за заинтересованите участници, включително потребителите, като се създава възможността за повишаване на осведомеността и участието;

20. Призовава за премахване на съществуващите пречки пред новаторството по веригата на стойността, по-конкретно чрез своевременни и основани на научни факти процедури на ЕС за биотехнологични продукти и значително ускорен пазарен достъп;

21. Призовава Комисията да предложи практически мерки, които да са всеобхватни в регионално отношение, за насърчаване на производството и потреблението на продукти на биоикономиката на регионално равнище;

22. Подчертава, че биоикономиката изисква нови умения, нови знания и нови дисциплини, които трябва да се доразвиват и/или да бъдат допълнително интегрирани с цел справяне с промените в обществото, свързани с биоикономиката, за насърчаване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места, отговаряне на потребностите на индустрията, както и за постигане на по-добро съответствие между умения и работни места;

23. Изтъква, че за биоикономиката се нуждае първокласно ноу-хау и квалифицирана работна ръка; счита, че е необходимо да се пристъпи към удовлетворяване на нуждите на професионалното обучение и висшето образование в регионите на Европейския съюз, като се вземат предвид техните специфични характеристики; изтъква, че широкият набор от системи за образование и обучение в регионите също благоприятства разрастването на предприемачеството;

24. Приветства предложеното от Комисията финансиране в размер на 4,5 милиарда евро за Рамковата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и изразява надежда, че това финансиране ще бъде предоставено на разположение на всички отрасли и инструменти на биоикономиката, както и за целите на усъвършенстването на иновациите, включително научни изследвания в областта на границите на екосистемите, повторната употреба и рециклирането на биоматериали;

25. Застъпва становището, че биорафинериите, основани на местен устойчив биоматериал, който не измества хранителните продукти или някои по-стойностни употреби, са инструмент от решаващо значение за задействането на екологосъобразни процеси на реконвертиране на изведени от експлоатация съоръжения и съживяването на засегнатите от криза области чрез новаторски процеси и инвестиции, и изисква насърчаването на тази роля да продължава;

26. Подчертава, че за успешната експлоатация на биорафинериите в Европа са необходими достатъчни количества суровини; изтъква, че това ще направи необходимо подобряването на инфраструктурата за съхранение и превоз и разработване на необходимата логистика;

27. Изтъква, че в Европа са малко на брой образцовите предприятия и че е необходимо увеличаване на инвестициите, за да бъдат съхранени водещите позиции на европейската промишленост в сектора на биорафинериите; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат пилотни и демонстрационни дейности с цел повишаване на профила на продуктите и процесите;

28. Подчертава, че политиките в областта на биоикономиката трябва да бъдат разработвани по-интелигентно, за да се гарантира верижното използване на биомаса; в този контекст призовава за разработване на правен инструмент, който ще проправи пътя за по-ефикасно и устойчиво използване на този ценен ресурс; подчертава, че с този инструмент следва да бъде установено принципа на верижно ползване в така наречената „пирамида на биомасата“, като се отчитат нейните различните сегменти и се засилват нейните най-високи нива; изтъква, че този подход би довел до йерархично, интелигентно и ефикасно използване на биомасата, до приложения за създаване на добавена стойност и до мерки за подпомагане, като например координирането на научните изследвания по цялата верига на добавена стойност;

Засилено взаимодействие на политиките и ангажиране на заинтересованите лица

29. Счита за необходимо да бъде осигурен интегриран, съгласуван, междусекторен и междудисциплинарен и подход към биоикономиката и призовава за хармонизация на различните политики на ЕС и съответните ръководни принципи, като например принципа на предпазливост, в различните сектори (Пътна карта за ефективно използване на ресурсите, Съюз за иновации, Инициатива за суровините, „Хоризонт 2020”, Програма за действие за околната среда 2020, Политика на сближаване, Обща селскостопанска политика, Обща политика в областта на рибарството, Директива относно възобновяемите източници на енергия, Рамкова директива за водите, Рамкова директива за отпадъците, Директива относно опаковките и конкретни мерки относно биологичните отпадъци); също така счита за необходимо създаването на единна, дългосрочна и стабилна регулаторна среда на равнище на ЕС и на национално равнище, насочен към насърчаване и повишаване на инвестициите за биоикономиката в Европа;

30. Призовава Комисията да приеме разпоредби за финансови инструменти в подкрепа на инвестиране, предхождащо търговията, за да се превърне финансирането в областта на изследванията в търговски успех и да осигури възможност на иновационни дружества, най-вече МСП, да намират финансови и други инструменти за подкрепа, които насърчават биоикономиката, например чрез използване на интелигентна специализация на регионалните и на структурните фондове, и на фондовете на Европейската инвестиционна банка, на механизмите за споделяне на риска и чрез създаване на едно гише за информация относно всички основани на биоикономиката инициативи, с цел постигане на възможно най-голямо въздействие; признава трудностите и финансовите рискове, свързани с пускането на пазара на иновации в областта на биоикономиката;

31. Призовава за изграждането на промишлена инфраструктура и подобряване на веригите за доставки за продуктите на биологична основа в селските и крайбрежните райони с цел създаването на нови работни места в селското стопанство, горския сектор и сферата на аквакултурите; призовава за тази цел да бъде предоставено финансиране за развитие на селските райони на ЕС и това да се направи по такъв начин, че да се ограничат, а не да се увеличават щетите върху околната среда и загубата на биоразнообразие.

32. Изисква целенасочени и конкретни разпоредби с цел намаляване на сложността и продължителността на бюрократичните процедури за издаване на разрешения, които усложняват процесите на разработване на биорафинериите и които по-конкретно биха породили опасност от стимулиране на трансфера на новаторски и авангардни технологии извън територията на ЕС;

33. Одобрява използването на формулата на публично-частните партньорства (ПЧП), като бъдат извлечени необходимите поуки от проблемите, появили се при използването в миналото на тази формула в други отрасли; приканва Комисията да предостави подходящи средства за финансиране на разработването и растежа на посочените партньорства, като счита, че става въпрос за изключително важно средство за създаване на нови вериги на стойност, за засилване на съществуващите сектори и за улесняване на инвестициите в технологии и в образцови предприятия, способни да пускат на пазара резултатите от научните изследвания;

34. Изразява съгласие, че е необходим многостепенен подход, и изисква да се обръща все по-голямо внимание на регионалното и местното измерение на биоикономиката, и на инициативи „отдолу-нагоре”; приветства създаването на платформи относно биоикономиката на регионално, национално и европейско равнище, които ще бъдат в състояние да измерват постигнатия напредък в даден отрасъл и ще позволяват обмен на ноу-хау и на най-добри практики, който да благоприятства изравняването на степента на развитие на биоикономиката на територията на ЕС; в допълнение към това, изисква от Комисията да осигурява участието на експерти от отрасъла и от всички заинтересовани дисциплини, а също така и представители на потребителите и на гражданите; изтъква, че регионалните икономики играят централна роля в осъществяването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

35. Счита, че инициативите отдолу нагоре са важни за създаването на биообщество и че прилагането на подход, ориентиран към бизнеса и търсенето, съчетан с подход, насочван от правителството, е от изключително значение; счита, че следва да бъдат осигурени подходящи възможности за регионалните инициативи; призовава Комисията да подкрепя подобни мрежи и клъстери, с цел да се насърчава обмяната на опит.

36. Призовава Комисията да съсредоточи финансовата си подкрепа върху иновациите в съответствие с инициативата „Съюз за иновации”, включително приоритетите на Хоризонт 2000, като стимулира откритията на изследванията да се подготвят за пазарна употреба, като преодолее така наречената „долина на смъртта” на изследванията в Европа;

37. Счита, че съществува цяла серия подходящи инструменти (обществени поръчки, стандартизация, данъчни стимули, системи за сертифициране и специално етикетиране), които биха могли да гарантират достатъчни доставки на устойчиви и висококачествени биологични продукти, както и ефикасни от гледна точка на ресурсите системи за производство; счита, че е необходима реформа на действащото законодателство; призовава Комисията да разработи устойчиви критерии за използването на биомаси, на които следва да се основават и инструментите, създаващи пазари;

38. Подчертава, че биоикономиката, която разчита на използването на биологични ресурси вместо на енергия от изкопаеми горива, трябва да се урежда от стабилна политическа рамка, която отчита не само икономическата жизнеспособност, но също така социалните и екологичните фактори за устойчивост;

39. Изразява мнение, че е от основно значение потребителят да бъде приобщен и информиран относно избора на биологични продукти и услуги; в този смисъл призовава за развитието на стандартен модел за това производство въз основа на достатъчни критерии за устойчивост в ЕС, като счита последното за инструмент за насърчаване на изгоден европейски пазар за тези продукти;

40. Счита, че жизненият цикъл на биологичните продукти може да не бъде изкуствено съкращаван; продуктите следва да се създават за възможно най-дълъг жизнен цикъл;

41. Подчертава, че биоикономиката ще допринесе значително за развитието на селските и крайбрежните райони; изразява мнение, че взаимодействието и близкото сътрудничество по веригата на стойността, включваща местните производители на селскостопански и горски суровини, и биорафинериите биха могли да допринесат за укрепване на конкурентоспособността и за увеличение на рентабилността на селските региони; подчертава необходимостта от разработване на дългосрочна стратегия в областта на биоикономиката, като вземе предвид необходимостта от гарантиране на продоволствена сигурност;

42. Изисква развиваните биологични и биотехнологични процеси да могат да намерят приложение в използването на възобновяеми ресурси на биологична основа, произлизащи от отпадъци и култури с нехранителна цел, както и в използването на елементи от съществуващите селскостопански и горски отрасли;

43. Счита, че един от ръководните принципи на биоикономиката е да допринася за подобряване на ефективно използване на ресурсите и за намаляване на зависимостта от вносни суровини, енергия и невъзобновяеми природни ресурси; изтъква значението на горския сектор и други промишлени сектори на биологична основа и счита, че въглеродно неутралните възобновяеми природни ресурси и суровини, като например дървесината и дървесните фибри, могат да заместят невъзобновяемите изкопаеми суровини; изтъква, че промишлените сектори на биоикономиката произвеждат продукти с висока добавена стойност – химикали, лекарства, пластмаси и други иновативни нови материали – и създават работни места; подчертава потенциала на основаващите се на морските ресурси биотехнологии;

44. Приканва Комисията да насърчава мерки за устойчиво увеличаване на потенциала на фуражите, за по-добро мобилизиране на посочените фуражи, за събиране на биоразградими отпадъци, като се избягва екстензивното транспортиране и за да се гарантира, че използването на биомаса ще спазва изискванията за опазване на околната среда и няма да ограничи функцията за поглъщане на въглерод; в този контекст счита за неотложно установяване на критерии за устойчивост за използването на биомаси за производство на енергия, за да се гарантира наличността на биомаси за по-ефикасни от гледна точка на ресурсите цели, като избегне стимулите за преработка на биомаси в енергия да създават дисбаланс на пазара и да намаляват наличността за производителите;

45. Счита за важно да се инвестира във веригите за доставка на биоикономиката, така че да се обезпечи наличието на суровини; счита, че стратегиите в биоикономиката следва да насърчават не само по-ефикасното използване на домакинските и общинските отпадъци, но също така и оползотворяването на селскостопански и горскостопански потоци на странични продукти и остатъци; призовава изготвянето на по-добро и ефективно законодателство, което да предоставя правна сигурност и пълна подкрепа за устойчивото използване на ресурсите на биоикономиката и експлоатация на суровините, както и за това политиката да бъде основана във всяко отношение на един гъвкав дългосрочен и благоприятстващ инвестициите подход;

46. Счита, че в съответствие с определението на новата стратегия за европейската промишлена политика, биоикономиката може да предложи важен принос за противодействие на процеса на деиндустриализация, който понастоящем засяга Европа и да промени тенденцията чрез нови стратегии, които стимулират пазара и дават нов тласък на конкурентоспособността на регионалната система;

47. Категорично призовава Комисията да определи субсидиите, вредни за околната среда като „резултат от правителствени действия, които предоставят облекчения на потребители или производители, за да допълнят доходите или намалят разходите им, но по този начин пренебрегват добрите практики по отношение на околната среда“¹; призовава Комисията и държавите членки да приемат без отлагане и най-късно до 2014 г. конкретни планове, основани върху това определение, за поетапно прекратяване на всички вредни за околната среда субсидии преди 2020 г., включително субсидии, които стимулират неефективното използване на възобновяемите ресурси и субсидиите за изкопаеми горива, и да докладват относно напредъка националните програми за реформи; в този контекст изразява загриженост, че помощите за използване на биоматериали за производство на енергия вече накърняват целите за ефективно използване на ресурсите;

48. Отбелязва със загриженост, че нарастващото търсене на биомаса, по-специално дървесина, може да предизвика широкоразпространено обезлесяване в развиващите се страни, в които емисиите на парникови газове не са отчетени в рамките на Протокола от Киото; изтъква, че докато това може да окаже въздействие върху качеството на почвите, цикъла на водата и биологичното разнообразие, то увеличава натиска върху глобални споразумения като Конвенцията за биологичното разнообразие и Съвместната програма на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се страни; изразява също така загриженост, че тъй като системите за управление на земята са слаби в редица развиващи се страни, нарастващото търсене на продукти от дървесина може да предизвика не само незаконна сеч и съответно отслабване на споразуменията за доброволно партньорство в рамките на прилагането на законодателството в областта на горите, плана за действие в областта на управлението и търговията;

49. Подчертава, че преходът към биоикономика ще допринесе допълнително за включването на резултатите от Рио+20 в политиките на ЕС; счита, че ЕС следва допълнително да засили приноса си към инициативи за улесняване на прехода към приобщаваща зелена икономика на международно равнище;

50. Призовава ЕС да се превърне в изключително динамичен международен изследователски и иновационен център в сферата на изследванията, посветени на биоикономиката; отбелязва, че развитието на нови продукти, нови процеси и нови услуги въз основа на възобновяеми източници ще позволи да се засили конкурентоспособността на европейската промишленост и ще й даде водеща международна позиция;

51. Счита, че е от решаващо значение да се развиват международни правно обвързващи стандарти за устойчивост за всички сектори, както и задължителни критерии за устойчиво управление на горите; настоятелно призовава ЕС да се стреми към постигането на многостранни споразумения и да предоставя, особено за най-слабо развитите страни, съответна институционална и техническа подкрепа за осигуряване на устойчиво използване на биомасата;

52. Счита, че моделът на биоикономиката, разработван в рамките на посочената стратегия ще позволи да се преодолеят съпътстващите критики, и в по-дългосрочен план ще може да приложи на практика по-устойчиви и ефикасни модели за производство, потребление, развитие и начин на живот, като съживи процеса на европейски растеж, благодарение на нов синтез между икономика, околна среда и социално качество;

o

o o