Съдържание съкращения 4 въведение 5


ІІ.9. Европейска рамка по отношение на биологичното земеделие



страница10/30
Дата19.10.2017
Размер2.7 Mb.
#32706
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   30

ІІ.9. Европейска рамка по отношение на биологичното земеделие

ІІ.9.1. Политика на ЕС


През 1999 г. Съветът на Европа прие биологичното производство в своята стратегия по екологична интеграция и устойчиво развитие в Общата селскостопанска политика. През юни 2001 г., в Гьотеборг, Комисията представи Стратегия на ЕС за устойчиво развитие. Една от определените дейности бе, че Общата селскостопанска политика трябва да възнаграждава качеството, а не количеството, например като насърчава биологичния сектор и другите природосъобразни методи на земеделска обработка. В решението на Европейския парламент и Съвета, формулиращо Шестата програма за действие на Общността за околната среда през 2002 г., една от дейностите, предложени за постигане на целите на програмата е „да се насърчава по-щадящо природата земеделие, включително и, където това е уместно, екстензивни методи на производство, интегрирани практики на обработка, биологично производство и агробиоразнообразие“.

Развитието на сектора „Биологично земеделие“ в ЕС е напълно съвместим и с наскоро обявената инициатива на ЕС – План за действие за екологични технологии, описан в комюнике СОМ (2004) 3511. Общата цел на този план е да се стимулира използването на щадящи околната среда технологии в икономиката като цяло. В този смисъл развитието на биологичното земеделие като производство щадящо околната среда е подходящо за реализация на този документ на ЕС.

Европейската комисия разработи документ, наречен „Анализ на възможностите за създаване на европейски план за действие за биологични храни и земеделие“. Той послужи като основа за изготвянето на Европейския план за действие за биологични храни и земеделие, приет през 2004 г.(COM (2004) 415 заключителен)

Основните предложения в плана за действие за фокусирани върху:



  • информационно направлявано развитие на пазара за биологични храни чрез повишаване на осведомеността на потребителите; предоставяне на повече информация и насърчаване на потребителите и бизнесмените; стимулиране на използването на логото на ЕС, включително и върху внасяните продукти, осигуряване на по-голяма прозрачност по различните стандарти и подобряване на наличността на статистическите данни за производството, предлагането и търсенето като инструменти на политиката и маркетинга;

  • осигуряване на по-ефективна обществена подкрепа за биологичното производство чрез насърчаване на страните членки да използват по-съгласувано и по-широко различните мерки за развитие на селските райони, например посредством национални планове за действие и чрез засилване на научните изследвания по биологично земеделие;

  • подобряване и налагане на стандартите на Общността за биологично производство и изискванията за внос и инспекция чрез: определяне на основните принципите на биологичното земеделие и обясняване по такъв начин на неговата обществена роля; повишаване на прозрачността и доверието на потребителите; създаване на независим комитет за научно- технически консултации; по-нататъшна хармонизация и налагане на стандартите като се използват международните организации; подобряване на стандартите, например по отношение на хуманното отношение към животните; разработване на стандарти за все още необхванати области като аквакултури или свързани с околната среда като използване на енергията от изкопаеми източници и др.; разясняване на стандартите, определени за забрана на използването на генетично модифицирани организми (ГМО); повишаване на ефективността и прозрачността на системата за инспекция и чрез изготвяне на по-ефективни разпоредби за внос.

ІІ.9.2. Законодателство на ЕС


А. Основни нормативни актове в областта на биологичното земеделие

  • Регламент на Съвета (ЕИО) 2092/91 от 24 юни 1991 г. за биологично производство на земеделски продукти и означаването им върху земеделските продукти и храни, изменен с Регламент на Комисията (ЕИО) 1535/92, Регламент на Съвета (ЕИО) 2083/92, Регламент на Комисията (ЕИО) 207/93, Регламент на Комисията (ЕИО) 2608/93, Регламент на Комисията (ЕО) 468/94, Регламент на Съвета (ЕО) 1468/94, Регламент на Комисията (ЕО) 2381/94, Регламент на Комисията (ЕО) 1201/95, Регламент на Комисията (ЕО) 1202/95, Регламент на Съвета (ЕО) 1935/95, Регламент на Комисията (ЕО) 418/96, Регламент на Комисията (ЕО) 1488/97, Регламент на Комисията (ЕО) 1900/98, Регламент на Комисията (ЕО) 330/1999, Регламент на Съвета (ЕО) 1804/1999, Регламент на Комисията (ЕО)331/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1073/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1437/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 2020/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 436/2001, Регламент на Комисията (ЕО) 2491/2001, Регламент на Комисията (ЕО) 473/2002, Регламент на Комисията (ЕО) 223/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 599/2003, Регламент на Съвета (ЕО) 806/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 2277/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 779/2004, Регламент на Съвета (ЕО) 392/2004, Регламент на Комисията (ЕО) 746/2004, Акта за присъединяване на Австрия, Швеция и Финландия, Акта за присъединяване на Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия17

  • Регламент на Комисията (ЕИО) 94/92 от 14 януари 1992 г., уреждащ подробни правила за прилагането на разпоредбите за внос от трети страни, предвидени в Регламент 2092/91 за биологично производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни, изменен с Регламент на Комисията (ЕО) 522/96, Регламент на Комисията (ЕО) 314/97, Регламент на Комисията (ЕО)1367/98, Регламент на Комисията (ЕО) 548/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1566/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 1616/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 2426/2000, Регламент на Комисията (ЕО) 349/2001, Регламент на Комисията (ЕО) 2589/2001, Регламент на Комисията (ЕО )1162/2002, Регламент на Комисията (ЕО) 2382/2002, Регламент на Комисията (ЕО) 545/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 2144/2003, Регламент на Комисията (ЕО) 746/200418

  • Регламент на Съвета (ЕИО) 207/93 от 29 януари 1993 г., определящ съдържанието на Анекс VI от Регламент 2092/91 за биологично производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни, изменен с Регламент на Комисията (ЕО) 345/97 и с Регламент на Комисията (ЕО) 2020/200019

  • Регламент на Комисията (ЕО) 1788/2001 от 7 септември 2001 г., определящ подробни правила за прилагане на разпоредбите относно проверките на вноса от трети страни съгласно член 11 от Регламент 2092/91 за биологично производство на земеделски продукти и означаването му върху земеделските продукти и храни20

  • Регламент на Комисията (ЕО) 223/2003 от 5 февруари 2003 г. относно изискванията към етикетирането на фуражи, произведени по биологичен начин, и изменящ Регламент 2092/9121

  • Регламент на Комисията (ЕО) 1452/2003 от 14 август 2003 г., запазващ изключението, предвидено в чл. 6(3)(а) от Регламент 2092/91 по отношение на специални видове семена и посадъчен материал и определящ процедурни правила и критерии относно това изключение22

  • Регламент на Съвета (ЕО) 1783/2003 от 29 септември 2003 г. изменящ и допълващ Регламент (ЕО) 1257/1999, за поддържане развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието23

Б. Правила за биологично производство според законодателството на ЕС

Полето на приложение на Регламент 2091/92 обхваща производството по биологичен начин на непреработени земеделски култури и животински продукти, преработени земеделски продукти, предназначени за консумация от човек, храни от растителен и животински произход и фуражи. Правилата за биологичен начин на производство не отменят спазването на всички изисквания от общ характер при производство на селскостопанска продукция, особено по отношение на нейната безопасност и всички аспекти, свързани със здравето на хората. По принцип правилата за биологичен начин за производство съдържат дори по-строги изисквания от конвенционалните.

С Регламент 331/2000 Европейската комисия създаде лого за обозначаване на продуктите, произведени по биологичен начин. Използването на логото е доброволно. То е допустимо, ако са спазени изискванията:


  • продуктът е контролиран от одобрен контролен орган;

  • етикетът на продукта посочва производителя или вносителя и контролния орган;

  • продуктът се продава директно от производителя в затворени опаковки, или когато се предлага в търговската мрежа, е предварително пакетиран;

  • поне 95% от съдържанието на продукта е произведено по биологичен начин.

Законодателството на ЕС относно биологичното земеделие е част от политиката на качество на ЕС, която защитава автентичността и високото качество на продуктите, произведени по специален начин и по този начин отговаря на нарасналите потребности на европейския потребител за качествена и природосъобразна храна. Това е свързано със съществени икономически ползи за производителите и повишена правна защита срещу злоупотреби, неправилно използване на означенията и нелоялна конкуренция.

В подкрепа на своята политика по безопасност и качество ЕС създаде и специална схема за подпомагане на производители на качествени земеделски продукти и храни, включително тези, произведени по биологичен начин. Подпомагането на земеделски производители, които участват в схеми за качество на храните, сред които е и биологичното земеделие, се урежда с. Регламент 1783/2003. Помощта се плаща като годишна поощрителна сума до определен максимален размер за период до 5 години.

С Регламент 1783/2003 също така се предвижда и възможността за подпомагане на земеделски производители, които използват селскостопански методи, способстващи за защита на околната среда, опазване на природата, хуманно отношение към животните.

До присъединяването си към ЕС България има задължения да хармонизира законодателството си с това на ЕС и да въведе в българското право правилата и условията за биологично производство. България е изпълнила това изискване и е създала национална уредба за развитие на биологичното земеделие, която е в съответствие с европейското законодателство. След като България стане страна членка на ЕС, регламентите на ЕС относно биологичното земеделие ще се прилагат пряко и директно на територията на България.



В. Други нормативни актове на ЕС, имащи връзка с биологичното земеделие

Концепцията за устойчиво земеделие включва не само икономически и социални аспекти, но и екологичните аспекти от развитието на селското стопанство. Законодателството в областта на селското стопанство в този смисъл е тясно свързано със законодателството в областта на опазването на околната среда. Биологичното земеделие е една от формите на устойчиво земеделие, при която грижата за опазване на околната среда в широк смисъл се преплита с производството на земеделска продукция. Биологичното земеделие спомага за защитата, запазването и подобряването на качеството на водата и почвата и на биологичното разнообразие.

Основните актове на ЕС в областта на опазване на водите, почвата и биологичното разнообразие са24:


  • Директива на Съвета 91/676/ЕИО от 12 декември 1991 г. относно защита на водите срещу замърсяване, причинено от нитрати от земеделски източници;

  • Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2000 г., създаваща общата рамка за мерки на Общността в областта на опазване на водите;

  • Директива на Съвета 79/409/ЕИО от 2 април 1979 г. за запазване на дивите птици;

  • Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за запазване на естествените местообитания и на дивите растения и животни;

  • Предложение COM (2002) 179 от 16.4.2002 г. на Европейската комисия за стратегия за защита на почвата.

Г. Финансови възможности за развитие на биологичното земеделие

В момента биологичните земеделски стопани могат да получават помощ по първия стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) чрез преки плащания и мерки за подпомагане на цените. Още по-важно е, че биологичното производство е напълно интегрирано в политиката за развитие на селските райони във втория стълб на ОСП и заема видно място в агроекологичните мерки. Реформата на ОСП през 2003 г. осигури полезна рамка за бъдещото развитие на биологично производство и предостави на разположение на страните членки богата гама от инструменти.25

Вторият стълб на ОСП се прилага съгласно Регламент на Съвета № 1257/99. Този Регламент третира мерките за развитие на селските райони, включващи агроекологията, както и мерките, които могат да бъдат включени в Националната оперативна програма „Земеделие“. От особено значение е фактът, че агроекологичната мярка е единствената, която е задължителна за страните членки, докато останалите са въпрос на избор от всяка от тях. Биологичното земеделие е една от мерките в сферата на агроекологията, която страните членки на ЕС могат да изберат.


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница