Приложение 1: ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

1. Разбиране за биологично земеделие

Това на практика означава, че при биологичните методи на производство на растения е забранено използването на минерални торове, като естественото плодородие на почвата се поддържа чрез: използване на оборския тор в разрешени според нормативната уредба количества и компостирани органични отпадъци, сеитбообръщения с участието на бобови култури и многогодишни тревно-бобови смески, зелено торене. Борбата с болести, неприятели, вредители и плевели се води без използване на синтетични продукти за растителна защита, а с алтернативни средства: устойчиви сортове, природно регулиране – стимулиране развитието на полезни организми (ентомофаги и суперпаразити), прилагане на биологични (препарати на естествена база, като растителни екстракти, етерични и растителни масла, някои класически пестициди – серни и медни, минерално-маслени емулсии, феромони); агротехнически (сеитбообръщения, смесени посеви) и механични методи за борба с плевелите.

Основни принципи при биологичното отглеждане на животни са: използване на адаптирани към местните условия породи животни; прилагане на методи за отглеждане близки до техния естествен начин на живот, които понижават стреса и осигуряват доброто им здравословно състояние; осигуряване на достатъчно пространство за изява на естественото им поведение (площ в оборите, дворни площадки, разходки и паша на открито); осигуряване на достатъчно количество доброкачествен биологично произведен фураж; растежните регулатори са забранени, а антибиотици се използват само в краен случай; здравето на животните се поддържа чрез профилактика на заболяванията и природни продукти; поддържа се строг баланс между броя на животните и площта на обработваемата земя и минималната площ на сградата за отглеждане на животните в зависимост от вида и броя им.

Препоръчително е биологичното земеделско стопанство да съчетава растениевъдство и животновъдство. По този начин най-ефективно се гарантира оползотворяването на наличните ресурси и използването на природните цикли при производството на биологични продукти. Изискванията за биологична продукция също така налагат извода, че най-добрият подход е цялото земеделско стопанство да бъде ангажирано с такъв тип производство.

„При преминаването на даден земеделски производител от земеделие, използващо минерални торове и продукти за растителна защита (пестициди) към методите на биологично производство, добивите на културите в земеделското стопанство значително спадат. Това се дължи на факта, че химическите средства са оказали неблагоприятно влияние върху почвената структура и са унищожили естествената й микрофауна. Възстановяването на структурата на почвата от вредното въздействие на химическите средства до пълното възстановяване на плодородието й отнема няколко години. Сравнителни проучвания за царевица, пшеница, соя и домати показват, че напълно възстановените полета за биологично земеделие постигат между 94% и 100% от добивите на културите, отглеждани в близост с помощта на химикали. Цитираните по-горе проценти за сравнения не се отнасят за малките земеделски стопанства. Колкото по-малко е земеделското стопанство толкова по-висок е добивът. Малките смесени биологични земеделски стопанства с разнообразни култури (intercropping) и животновъдство могат да постигнат значително по-високи добиви от големите конвенционални земеделски стопанства. Такъв тип земеделие (биологично) е в състояние да осигури необходимата прехрана за населението и да предотврати миграцията на земеделските производители“²⁸. „Ето защо биологичното земеделие се разглежда като алтернатива за решаване на проблема с обезлюдяването на селата, оттегляне на работещи от производството на първична земеделска продукция и частично – до решаване на проблема с небалансираното регионално развитие“²⁹. Също така биологичните методи на производство могат да се използват за извличане на тежки метали от замърсени почви. Това се постига чрез отглеждане на специални култури (напр. етерично-маслени), за което съществува опит в редица Европейски страни (напр. Франция). Подобни опити са извършени и в България за прочистване на площи, замърсени от уранодобива и производството на цветни метали.

2. Защо се изготвя Национален план за развитие на биологичното земеделие в България

Биологичното земеделие и други интегрирани агроекологични дейности са конкретни практики, които пряко допринасят за устойчивото развитие на селските райони в България и страната като цяло. Те могат да доведат до стабилизиране на екосистемите, запазване и възстановяване на природните ресурси, развитие на селските райони и предотвратяване на процеса на изоставяне на земите. Установено е, че много малка част от земите в България са замърсени в миналото, а през последните 7–8 години не се установяват нови замърсявания. По-сериозен е проблемът с ерозията на почвите, процес от който е засегната около три четвърти от територията на страната. Очакваното развитие на селскостопанското производство в резултат на прилагане на програмите и политиките на ЕС в областта на селското стопанство може да доведе до силно интензифициране на производството, и съответно до увреждане на почвите. Програма САПАРД на Европейската комисия и ползването на структурните фондовете след присъединяването на страната към ЕС са шанс за развитие на биологично селскостопанско производство и прилагането на екологосъобразни земеделски практики, водещи до опазване на почвеното плодородие в страната и екологично чистите земеделски земи.

Биологичното земеделие води до стабилизиране на доходите на земеделските стопани чрез навлизане на нови, развиващи се пазари на качествени и здравословни хранителни продукти, което означава и намаляване на безработицата. Това се потвърждава и от заключенията на Европейския план за биологични храни и земеделие, 2004 г.

При изготвянето на глобална политическа концепция за биологичното производство трябва да се признае двойната социална роля на биологичното производство:

• 
  Продажба на биологични храни в отговор на загрижеността на някои потребители.
  
• 
  Биологичното управление на земята е познато като средство за предоставяне на обществени блага, най-вече екологични, но също така и на полза за развитието на селските райони и в някои аспекти може да доведе и до подобряване на хуманното отношение към животните.
  

В периода 2003–2004 г. бе проведена национална самооценка на възможностите на България да изпълнява ангажиментите си по три конвенции на ООН – по изменение на климата, биологичното разнообразие и борбата с опустиняването. Един от основните изводи на този процес е, че усилията за укрепване капацитета на страната трябва да бъдат насочени към стимулиране на биологичното земеделие, като икономически сектор, допринасящ едновременно за постигане на целите и на трите конвенции и благоприятстващ устойчивото управление на 5 от общо 7-те екосистеми (обработваеми земи, горски екосистеми, планински и полупланински екосистеми, сухи и засушливи екосистеми, ливади и пасища). Въз основа на това, разработването на настоящия план е сред дейностите на Плана за осигуряване на необходимия капацитет за изпълнение на задълженията на Република България по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Конвенцията на Обединените нации за биологичното разнообразие и Конвенцията на Обединените нации за борба с опустиняването.