ІІ.10. Пазарни възможности за развитие на биологичното земеделие

І. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (SWOT)

• 
  Съществува нормативна уредба, която регулира биологичното земеделие и до голяма степен е хармонизирана с изискванията на Европейския съюз
  
• 
  Има български органи за контрол и сертификация на български биологични продукти
  
• 
  Има действащи чуждестранни контролни органи на територията на България
  
• 
  Съществуват неправителствени организации, активно работещи в сферата на биологичното земеделие
  
• 
  Има информирани повече от 1700 земеделски производители за биологичното земеделие
  
• 
  Има 4 висши учебни заведения с дисциплина „Биологично производство/земеделие“
  
• 
  Има български консултанти по биологичното земеделие в различни консултантски организации
  
• 
  Има политическа воля за развитие на биологичното земеделие
  
• 
  Има растящ брой сертифицирани биологични производители
  
• 
  Има сдружения на производители на биологични продукти
  
• 
  Има изградени административни структури за биологично земеделие към Министерство на земеделието и горите: отдел „Агроекология“ и Комисия за биологично земеделие
  
• 
  Има практически опит за прилагане на технологии за биологично земеделие включително чрез адаптиране на чужд опит
  
• 
  Биологичното земеделие се припознава като инструмент за устойчиво местно развитие
  
• 
  В България се произвеждат биологични продукти, които се търсят за експорт
  
• 
  Има разработени схеми за кредитиране за биологичното земеделие
  
• 
  Министерство на околната среда и водите чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда дава възможност за финансиране на дейности за биологично земеделие по направлението „Проекти, свързани с биологично земеделие, екологосъобразно животновъдство и екотуризъм“
  
• 
  Биологичното земеделие допринася едновременно за изпълнение на целите на 3 конвенции на Обединените нации: Конвенция за биологичното разнообразие, Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Конвенция на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването (Европейска конвенция за ландшафта)
  
• 
  Добро взаимодействие между МЗГ и заинтересовани страни за развитие на биологичното земеделие
  
• 
  Конкурентни цени на някои производители на биологични продукти на международния пазар
  
• 
  През 2005 г. стартира списание за биологично земеделие, издавано от неправителствената организация „Агролинк“
  
• 
  Започва създаването на специализирани магазини за биологични продукти и храни и специализирани форми на маркетинг – директно и абонаментно снабдяване
  
• 
  Наличие на дългогодишни познания и опит в научните институти по въпросите на биологичното земеделие
  
• 
  Сертифицирането на биологичното земеделие гарантира качество, произход и проследяемост
  

Слабите страни по отношение на развитието на биологичното земеделие в България са анализирани за наличие на причинно-следствените връзки. В резултат първоначално те са групирани в 7 групи, като отделните записи на слаби страни във всяка група са взаимосвързани. Групите са:

1. Слабости по отношение на производството на биологична продукция

2. Слабости по отношение на образование, обучение и консултантска дейност за биологично земеделие

3. Слабости по отношение на развитие на пазара и формиране на потребителско търсене на биологични продукти

4. Слабости по отношение на нормативната уредба за биологично земеделие

5. Слабости по отношение на финансирането за биологично земеделие

6. Слабости по отношение на контрола на биологичните продукти



7. Институционални слабости в сферата на биологичното земеделие

• 
  Липса на държавно целево финансово подпомагане за биологичното земеделие, особено за земеделските производства извън Мярка 1.3, а стартирането на самата мярка се бави извънредно много
  
• 
  Липса на данъчни стимули и други насърчителни мерки за биологичните земеделски производители
  
• 
  Липсва финансово подпомагане на вноса на суровини, препарати, биоторове за биологично земеделие
  
• 
  Банките не кредитират биологично производство и преработка
  

• 
  оценяват земеделието като рисково
  
• 
  не знаят какво точно е биологично земеделие
  

• 
  Цената на сертификацията не е във възможностите на болшинството от земеделците или операторите
  
• 
  Преходният период отблъсква преминаването към биологично земеделие при условия на липса на адекватни финансови компенсации
  
• 
  Недостатъчно осъзнаване на философията и същността на биологичното земеделие сред земеделски производители
  
• 
  Недостатъчно разбиране на възможностите на биологичното земеделие за допълнителна заетост
  

• 
  непознаване на възможностите на информационните и комуникационни
  технологии (ИКТ) за съвместна работа и разпространение на информация
  

• 
  Липсва стимулиране на младите производители
  
• 
  Недостиг на препарати за биологично земеделие, включително няма организация вносител
  
• 
  Наличните препарати не са в списъците на международно признатите
  
• 
  Браншовите организации на производители, преработватели, търговци на земеделска продукция не играят роля за промотиране на биологичното земеделие
  

• 
  В България за развитието на биологичното земеделие се залага върху дребните производители, а трябва да се приобщят едри и средни професионални земеделски производители
  
• 
  Невъзможност от окрупняване в достатъчно големи територии на едно място за голямо биологично производство
  
• 
  Земеделските стопани не разполагат с достатъчен на брой и вид специализирана техника
  
• 
  Недостатъчно финансово подпомагане включително за закупуване на специализирана техника
  
• 
  Недостатъчно квалифицирана и мотивирана работна сила
  

• 
  Недостатъчни количества биологично сертифициран посевен и посадъчен материал
  
• 
  Не са определени уникалните за страната продукти и тяхното райониране и не им се отдава приоритет при подпомагането
  

• 
  Слаба връзка между науката, бизнеса и държавата
  

• 
  Недостатъчно развити умения за прилагане на стратегически мениджмънт и маркетинг в сферата на науката
  
• 
  Слаба информираност относно предимствата на биологичното земеделие и липсва периодично издание
  
• 
  Недостатъчна заинтересованост от страна на земеделските производители за прилагане на научните достижения в сферата на биологичното земеделие
  
• 
  Недостатъчно използване на съвременните ИКТ
  

• 
  Недостатъчно финансиране на комплексни и приложни изследвания в биологичното земеделие и създаване на модели за въвеждане в практиката
  
• 
  Организацията на работата на НЦАН не съответства на потребностите на биологичното земеделие
  
  Ниво на основните слабости: Няма изградена система за консултации по биологично земеделие на национално ниво
  

• 
  Липса на държавно финансово подпомагане за заплащане на консултантските услуги по биологично земеделие
  
• 
  Недостатъчен брой консултанти по биологично земеделие
  
• 
  Недостатъчна квалификация на консултантите в сферата на биологичното земеделие
  
• 
  Липса на координация между даващите консултации по биологично земеделие
  
• 
  Слаб интерес от страна на производителите към повишаване на квалификацията на кадрите и повишаване на квалификацията по управление на бизнеса
  

• 
  Слаба информираност
  
• 
  Системата за мотивация не функционира
  

• 
  Недостатъчно литература на български език в сферата на биологичното земеделие
  

• 
  Ограничен асортимент на биологичните продукти
  

• 
  Биологичното земеделско производство е ориентирано към експорт
  
• 
  Недостатъчен брой преработвателни предприятия за биологична продукция
  
• 
  Липса на данъчни стимули и други насърчителни мерки за преработватели на биологична продукция
  

• 
  Липса на мрежа за дистрибуция
  
• 
  Недостатъчни обеми продукция от биологично земеделие за навлизане в големите вериги магазини
  

• 
  Липсват нагласи за сдружаване сред биологичните производители
  
• 
  Липсва стимулиране на сдружаване на малки производители в сферата на биологичното земеделие
  
• 
  Недостатъчен брой преработвателни предприятия за биологична продукция
  

• 
  Преработката на биологични продукти е извън района на производство, често извън страната
  

• 
  Преработвателите не са във фокуса на вниманието
  

• 
  Няма формирано потребителско търсене на биологични продукти
  

• 
  Липсва стратегия за промоция на вътрешния пазар
  
• 
  Частични опити за промоция на биологичните продукти, но непрофесионални
  
• 
  Националният знак за биологични продукти не се използва и не е утвърден на пазара, включително има недостатък в Наредбата по отношение на това кой дава право на ползване на знака
  

• 
  Трудно е да се разграничи биологичният продукт от останалите хранителни продукти
  

• 
  Наличие на объркване на търговски и сертификационни знаци
  
• 
  Терминът „биологичен продукт“ е трудно защитим
  

• 
  Няма заявки за пазарни проучвания и анализи за продукти на биоземеделие
  
• 
  Няма достатъчно информация за поглъщателната способност на вътрешния пазар на биологични продукти (брой потребители)
  
• 
  Недостатъчно информация и популярна литература по въпросите на биологичното земеделие, ориентирана към потребителите
  
• 
  Ниско ниво на информираност за опазване на околната среда в обществото
  
• 
  Няма практика за използване на разнообразни методи за продажба включително „продажба на зелено“ (фючърсна сделка ) с биологични продукти
  

• 
  Неизползване на възможностите на ИКТ за реализиране на продукцията
  

• 
  Експорт не на крайни продукти, а на суровини
  

• 
  Няма утвърдени български и местни търговски марки на външния пазар
  

• 
  Липсва стратегия за разпространение на информация на външния пазар
  
• 
  Няма достатъчно информация за външния пазар на биологични продукти
  
• 
  България няма призната еквивалентност на практиката в ЕС, което оскъпява процеса на износ
  

• 
  Липсата на рамков закон за земеделието и специален закон за биологичното земеделие
  

• 
  Нормативната уредба не е напълно актуализирана с изискванията на ЕС
  
• 
  Нормативната уредба не регламентира достатъчно добре използването на знаци и надписи за биологични продукти
  
• 
  Понятията „органично“, „екологично“ не са защитени законово
  
• 
  Липсва правна възможност и компетентен орган за санкциониране на неправомерно използване на термина за биологичен продукт
  
• 
  Липсват строги санкции за неправомерно използване на термина „биологичен продукт“
  
• 
  Няма отделен списък на разрешените в биологичното производство подобрители на почвата и продукти за растителна защита в Списъка на разрешените за употреба в Република България торове, подобрители на почвата и продукти за растителна защита от НСРЗ
  
• 
  Недостатъчно строги изисквания за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, ландшафта и хуманното отношение към селскостопанските животни
  
• 
  Няма гаранции за тези, които започват биологично производство, че в близост няма да се развива застрашаваща биологичното земеделие дейност
  
• 
  Неяснота по отношение на разстоянията между ГМО и площи управлявани по биологичен начин
  

Ниво на основните слабости: Сроковете за провеждане на всеки етап от процедурата за акредитация е твърде дълъг (Българска служба за акредитация)

Ниво на основните слабости: Има само един одобрен орган за контрол и сертификация на биологична продукция в България

Ниво на основните слабости: Няма акредитирани лаборатории за пълната гама изследвания за международен арбитраж

• 
  Нормативната уредба не позволява Министерството на земеделието и горите да упражнява надзор върху дейността на всички действащи на територията на България органи за контрол и сертификация на биологична продукция, които не са одобрени по българското законодателство
  
• 
  Не е регламентиран начинът на обмен на информация между МЗГ и чуждестранните органи за контрол и сертификация на биологична продукция и между самите тях
  

• 
  Голяма част от земеделската практика в момента в България е с ниско влагане на минерални торове и пестициди. В животновъдството голяма част от практиката е екстензивна.
  
• 
  Голяма част от традиционното българско земеделие е близко до биологичното земеделие
  
• 
  Изключителни природни дадености за развитие на биологичното земеделие в България
  
• 
  Има фондове и програми за биологично земеделие на ниво ЕС
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика има действащи схеми за подпомагане на съществуващ и стартиращ бизнес
  
• 
  Реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС и акцента върху производства, щадящи околната среда и хуманно отношение към животните – агроекология и подпомагане на високо качествени продукти
  
• 
  Позитивно отношение към биологичното земеделие от страна на ЕС
  
• 
  Мин. 25% от бюджета, определен за развитие на селските райони в периода 2007–2013 г. трябва да се разпределя за приоритетна ос 2, която включва агроекологичната мярка – изискване на ЕС
  
• 
  Има двустранни и многостранни програми за финансиране на биологичното земеделие
  
• 
  Има програми за финансиране насочени към устойчивото развитие, а биологичното земеделие е ефективен подход за постигане на устойчиво развитие
  
• 
  Има заявен интерес от много чуждестранни контролни органи
  
• 
  Възстановена е собствеността върху земята
  
• 
  В България има добра система на защитени територии
  
• 
  Има много на брой малки земеделски стопанства в България
  
• 
  Има търсене на биологични български продукти на външния пазар
  
• 
  Развива се туризъм, който може да ползва продуктите на биологичното земеделие
  
• 
  Има добър имидж на българските земеделски продукти на външния пазар
  
• 
  Изготвя се закон за развитие на българското село, в който се предвижда включването на биологичното земеделие и определени насърчителни мерки
  
• 
  Направено е предложение за промяна в наредбите по САПАРД за даване на приоритет на земеделски производители, които са сертифицирани или в преход
  
• 
  Има Национална служба по растителна защита с Институт за защита на растенията
  
• 
  Има Национална служба за съвети в земеделието
  
• 
  Има Национален център за аграрни науки
  
• 
  Българските производители започват да се мерят с европейските по отношение на биологичното земеделие, т.е. биологичното земеделие става модерно.
  
• 
  Нарастващ интерес към биологични продукти в ЕС и света
  
• 
  Българската диаспора проявява интерес към български продукти
  
• 
  България има уникални продукти, които може да произведе (билки, рози, диви гъби и др.) и за които е конкурентоспособна
  
• 
  Развиват се нови вериги магазини, в които потребителите си изграждат доверие
  
• 
  Големите вериги магазини могат да започнат да внасят биологичнио земеделски продукти и това може да стимулира българското производство и пазар
  
• 
  Съществуват местни породи и сортове, които могат да направят биологичното производство по-рентабилно
  
• 
  Биологичните производители като земеделски производители могат да ползват директни помощи след присъединяването
  
• 
  Съвременните ИКТ разполагат с огромни възможности за разпространение на
  информация, съвместна работа, ефективна реализация на продукцията и т.н.
  
• 
  Съществува информационна мрежа на неправителствените организации (НПО), работещи за опазване на околната среда и устойчиво развитие – БлуЛинк, която може да се използва за кампании за популяризиране на биологичното земеделие, комуникации и др.
  
• 
  С промени в Закона за защита на растенията ще се защитят термините „био“, „еко“, „органично“
  
• 
  Нов закон за защита на потребителите предвижда Комисията за защита на потребителите да санкционира неправомерната реклама
  

• 
  Силна раздробеност на земеделските имоти включително и при дребните земеделски стопанства
  
• 
  Липса на реален пазар на земеделска земя в България
  
• 
  Липса на предприемаческа култура у българите включително ниска организационна култура на българските земеделски производители
  
• 
  Застаряващо население
  
• 
  Миграция
  
• 
  Ниска покупателна способност
  
• 
  Минималните граници на земеделските стопанства за получаване на подпомагане като изисквания на ЕС
  
• 
  Навлизане на ГМО в България
  
• 
  Голяма конкуренция от другите източно европейски страни
  
• 
  Няма регламентиране на биологично вино и др.
  
• 
  Силово регулиране на пазара на гъбите и други горски продукти
  
• 
  Изнасяне на посадъчен материал на уникалните продукти за България
  
• 
  Нестартиране на Мярка 1.3
  
• 
  Възможно изкривено прилагане на Мярка 1.3
  
• 
  Големите вериги магазини могат да започнат да внасят биологични продукти, което може да измести българските продукти
  
• 
  Трудна и скъпа охрана на земеделските земи
  
• 
  Амортизирана и лоша земеделска инфраструктура
  
• 
  Има много на брой малки земеделски стопанства в България, които трябва да се окрупняват