Първите систематични проучвания на възможностите за замяна на химическите средства в земеделието с екологосъобразни практики датират от 1965 г., когато към Института за защита на растенията се създава първата секция за проучване на биоразнообразието на агроекосистемите. През 1975 г. правителството решава да разшири тази дейност и приема петгодишна програма, в резултат на която се изграждат първите биолаборатории за производство на насекоми за биологична защита на растенията. Започва и производството на биопрепарати по лиценз на американската фирма ABBOT. Следващата програма на правителството вече е насочена към производство на чисти храни за деца с използване на методите на биологична защита в два района – с. Априлци, Ловешка област и гр. Асеновград. Високата цена на биопрепаратите налага въвеждането на субсидии в размер на 60%. В този период секцията към Института за защита на растенията прераства в самостоятелно звено, което разработва цялостни технологии за отглеждане на редица култури. Изготвени са методически указания и е обучен е екип от 24 консултанта. Дейността замира през 1998 г. с прекратяване на субсидирането й от страна на държавата.
Важна роля за развитието на биологичното производство в България има Аграрният университет в гр. Пловдив с неговия Агроекологичен център, създаден през 1987 г. През 1996–1999 г. Агроекологичният център, съвместно с Асоциация за екологично земеделие „Екофарм“, се ангажират с изпълнението на проект на Програма ФАР за създаване на две демонстрационни биологични земеделски стопанства и учебно-научни бази към тях. Едната е към Агроекологичния център на Аграрния университет в Пловдив, а другата – в с. Руня, община Дряново – към Асоциацията за екологично земеделие „Екофарм“. По същото време Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество финансира изпълнението на проект на Фондация „Биоселена“ за развитие на биологично земеделие в района на Централна Стара Планина. С това се полагат основите на биологичното производство в България.
Изследването на сегашното състояние на биологичното земеделие е направено през периода 19 ноември–13 декември 2004 г. чрез осъществяване на контакт в писмена форма с 37 контролни органа със седалище на територията на Европа и България. Изискана е информация за сертифицирана земя, производители, продукти и количества. Получени са общо 10 отговора. Три контролни органа – от Германия, Белгия и Франция, отговарят, че техните организации нямат осъществени сертификации на територията на България. Положителни отговори са получени от: ИМО – Швейцария („Балкан Биосерт“), „Лакон–ЕТКО“ – Германия („Б – СЕРТ България“), „Екосерт“ – Германия, DIO – Гърция, Soil Association Ltd – Англия, Skal International – Холандия, и „SGS България“ ЕООД. Останалите организации не са отговорили на запитването.
По данни на отдел „Агроекология и необлагодетелствани райони“ към МЗГ през 2003 г. площите, заети с биологично производство са възлизали на 8 364 ха. Подадената информация от контролните органи сочи, че към настоящия момент (края на 2004 г.) общата площ – в преход и преминала периода на преход, възлиза на 12 284,14 ха, което съставлява 0,21% от общата земеделска земя. Сертифицираните площи са 11 771,47 ха (0,20%), а площите в период на преход – 512,67 ха (0,008%). Сравнението с данните от 2003 г. показва, че площите, върху които се прилагат биологичните методи на производство, само за една година са се увеличили значително.
Сертифицираните площи за диворастящи плодове и билки са приблизително 62 183,95 ха.
Оранжерийното производство е представено от 12 оранжерии с обща площ 206 440 кв. м, което се равнява на 20,64 ха сертифицирана земеделска площ. Тази информация е представена на проведената през 2003 г. в Пловдив конференция по биологично земеделие. В оранжериите се отглеждат зеленчукови култури и плодове.
Растениевъдните земеделски стопанства са 77, като 56 са сертифицирани, а 21 се намират в период на преход. Едно от земеделските стопанства в преход е смесена – производство на растителни и животински продукти.
Произведени биологични продукти – сертифицирани и в преход
Вид
|
Сертифицирани култивирани (тона)
|
Сертифицирани диворастящи (тона)
|
В преход култивирани
(тона)
|
В преход диворастящи
(тона)
|
Общо култивирани
(тона)
|
Общо диворастящи
(тона)
|
Трайни насаждения
|
|
|
|
|
|
|
малини
|
1120
|
75
|
160
|
|
1280
|
75
|
ягоди
|
884
|
–
|
–
|
–
|
884
|
–
|
къпини
|
–
|
213
|
–
|
–
|
–
|
213
|
боровинки
|
–
|
610
|
–
|
–
|
–
|
610
|
сливи
|
2630
|
–
|
–
|
–
|
2630
|
–
|
сливи сушени
|
95
|
–
|
–
|
–
|
95
|
–
|
ябълки
|
4100
|
750
|
0,1
|
–
|
4100,1
|
750
|
вишни
|
150
|
–
|
–
|
–
|
150
|
–
|
череши
|
150
|
–
|
–
|
–
|
150
|
–
|
орехи
|
440
|
–
|
–
|
–
|
440
|
–
|
Общо:__9_569__1648__160,1'>Общо:
|
9 569
|
1648
|
160,1
|
–
|
9 729,1
|
1 648
|
|
|
|
|
|
|
|
Етерично-маслени култури
|
|
|
|
|
|
|
лавандула
|
9,5
|
–
|
91,5
|
–
|
101
|
–
|
мента
|
18,5
|
–
|
15
|
–
|
33,5
|
–
|
маточина
|
–
|
–
|
21,7
|
–
|
21,7
|
–
|
рози
|
3,11
|
–
|
200
|
–
|
203,11
|
–
|
анасон
|
0,1
|
|
–
|
|
0,1
|
|
салвиа
|
–
|
–
|
12
|
–
|
12
|
|
невен
|
0,35
|
–
|
1
|
–
|
1,35
|
|
маслодайни растения
|
–
|
220
|
–
|
–
|
–
|
220
|
Общо:
|
31,56
|
220
|
341,2
|
|
372,76
|
220
|
|
|
|
|
|
|
|
Билки
|
|
|
|
|
|
|
пиретрум
|
–
|
–
|
0,22
|
–
|
0,22
|
–
|
пирински чай
|
–
|
–
|
1
|
–
|
1
|
–
|
липа
|
3
|
15
|
–
|
–
|
3
|
15
|
маточина
|
3
|
–
|
11,7
|
–
|
14,7
|
–
|
босилек
|
4,5
|
–
|
–
|
–
|
4,5
|
–
|
къпина лист
|
5
|
–
|
–
|
–
|
5
|
–
|
лайка
|
2
|
–3
|
–
|
–
|
2
|
3
|
риган
|
3,5
|
–
|
–
|
–
|
3,5
|
–
|
чубрица
|
0,4
|
–
|
–
|
–
|
0,4
|
–
|
мащерка
|
0,4
|
–
|
–
|
–
|
0,4
|
–
|
кориандер
|
9,0
|
–
|
–
|
–
|
9,0
|
–
|
бъз цвят
|
–
|
2,0
|
–
|
–
|
–
|
2,0
|
резене
|
4,65
|
–
|
–
|
–
|
4,65
|
|
хвойна
|
–
|
4
|
–
|
–
|
–
|
4
|
майорана
|
1,5
|
–
|
–
|
–
|
1,5
|
–
|
коприва лист
|
–
|
10
|
–
|
–
|
–
|
10
|
мента
|
3
|
–
|
–
|
–
|
3
|
|
шипка
|
–
|
4
|
–
|
–
|
–
|
4
|
копър
|
2
|
–
|
–
|
–
|
2
|
|
билки33
|
–
|
–
|
113,85
|
–
|
113,85
|
–
|
Общо:__134__588__722'>Общо:__295_000_броя__20,7_тона__–__295_000_броя'>Общо:__131,26__–__4,26'>Общо:
|
41,95
|
38
|
126,77
|
–
|
168,72
|
38
|
|
|
|
|
|
|
|
Едногодишни растения и фуражни култури
|
|
|
|
|
|
|
пшеница
|
5,25
|
–
|
–
|
–
|
5,25
|
–
|
фасул
|
–
|
–
|
0,06
|
–
|
0,06
|
–
|
картофи
|
–
|
–
|
4,2
|
–
|
4,2
|
–
|
грах
|
29,94
|
–
|
–
|
–
|
29,94
|
–
|
овес
|
44,4
|
–
|
–
|
–
|
44,4
|
–
|
ечемик
|
51,67
|
–
|
–
|
–
|
51,67
|
–
|
Общо:
|
131,26
|
–
|
4,26
|
–
|
135,52
|
–
|
Към момента има сертифицирани 4 стопанства за биологично производство на семена и посадъчен материал с 4 вида култури, като следва:
Вид
|
Сертифицирани
|
В преход
(брой)
|
Общо
|
ягоди
|
110 000 броя
|
–
|
110 000 броя
|
лавандула
|
100 000 броя
|
–
|
100 000 броя
|
рози
|
85 000 броя
|
–
|
85 000 броя
|
копър
|
20, 7 тона
|
|
20, 7 тона
|
Общо:
|
295 000 броя
20,7 тона
|
–
|
295 000 броя
20,7 тона
|
По данни на отдел „Агроекология и необлагодетествани райони“ към МЗГ и от данните, събрани от сертифициращите органи, районите с най-висок относителен дял на площи със сертифицирани земи, са Северен Централен район и Южен Централен район.
Сертифицирани са 5 животновъдни земеделски стопанства, които включват 3 вида животни (говеда, овце и кози) с общо 722 животни. Едно от тези земеделски стопанства е смесено и е в преход. В нея се отглеждат 294 овце. Разпределението е както следва:
Вид
|
Сертифицирани
(брой)
|
В преход
(брой)
|
Общо
(брой)
|
крави
|
54
|
112
|
166
|
бик
|
1
|
–
|
1
|
телета
|
44
|
38
|
82
|
говеда
|
35
|
112
|
147
|
овце
|
|
294
|
294
|
кози
|
–
|
32
|
32
|
Общо:
|
134
|
588
|
722
|
Броят на сертифицираните пчелни семейства е 23 508, които се отглеждат в 258 пчелина от съответно толкова производители. 375 пчелни семейства са в период на преход и се отглеждат в 11 пчелина. По данни на контролните органи количествата биологично произведени пчелни продукти са следните:
Вид
|
Сертифицирани
(тон)
|
В преход
(тон)
|
Общо
(тон)
|
пчелен мед
|
924,6
|
–
|
924,6
|
пчелен прашец
|
7
|
–
|
7
|
пчелен восък
|
45
|
–
|
45
|
прополис
|
7
|
–
|
7
|
Общо:
|
983,6
|
–
|
983,6
|
Сподели с приятели: |