Съдържание: В. Пари 1 В. Пари 3 В. Земя 15 В. Сега 18

На три условия трябва да отговарят клубове­те, за да се възползват от предоставената от власт­та привилегия. Те тряб­ва да са ползвали базата поне десет години. Освен това стопаните на клубо­вете е редно да нямат фи­нансови задължения към държавата или общини­те. Третото условие е за­дължението да не проме­нят предназначението на стадиона. Пробват ли со­бствениците на отбори­те да направят терена МОЛ или киноцентър, властта ще разтрогва до­говора. Ако се окаже, че клубовете не могат да стопанисват базата, дър­жавата ще може да я пре­достави на концесия, гла­си друга промяна в зако­на. Държавата обаче си запази контрола върху 14 спортни обекта. Забранителен списък имаше и досега, но депутатите до­пълнително го разшири­ха. Сред обектите от на­ционално значение са стадион "Васил Левски", комплексът "Белмекен", Зимният дворец в София, а също и национални спортни зали "Раковски",

решиха депутатите.



16.05.2008 г., с. 5
Обвиниха пътния шеф за 100 млн.

Разследват Веселин Георгиев за злоупотреби при обществени поръчки
СОфИЯ. Прокурату­рата погна и бившия шеф на Фонд "Републи­канска пътна инфраструктура" Веселин Геор­гиев. Срещу него вчера бе образувано досъдебно производство за пре­стъпление по служба, съобщи градският про­курор на София Николай Кокинов. Срещу Георгиев не е повдиг­нато обвинение и той все още не е бил разпи­тван.

Делото в прокурату­рата стартира след док­лада на Сметната пала­та. Документът разкри­ва данни за неспазване на процедурите при възлагане на обществени поръчки. В него са впи­сани и факти за финан­сови злоупотреби с над 100 млн. лв., обясни още Кокинов. Той обаче уточни, че тепърва в хо­да на разследването ек­сперти ще пресмятат су­мата. По думите на гра­дския прокурор в доклада имало данни за кон­фликт на интереси при възлагането на общест­вените поръчки. Някои от тях били изпълнява­ни именно от фирми на брата на Георгиев -Емил. "На този етап досъдебното производст­во е образувано само срещу Веселин Георгиев. При данни за съпри­частност на други лица няма да има пречки да се образува дело и сре­щу тях. Но до момента няма достатъчно събра­ни доказателства, за да се повдигне обвинение на Георгиев", обясни Кокинов.

Иначе строителите по Северното Черномо­рие спазиха закона и от вчера прекратиха рабо­та. Само една фадрома за асфалтиране и няколко микросметища на­помнят за строителството кипеше в Златни пясъци допреди няколко дни. На мястото на изгорелите началото на седмицата 22 дървени магазина на брега вече се изля бетон и се засаждат градинки. Всички курорти се стя­гат за идващите турис­ти. В събота на летище Варна кацат над 200 датчани.

По Южното Черно­морие обаче строежите продължават въпреки забраната. Само една жандармерийска кола спираше вчера тежката техника в курорта Слънчев бряг. Седемте КПП-та, през които трябва да се осъществя­ва пропускателният ре­жим, все още не функционираха.


16.05.2008 г., с. 6
МЕТРО вдига десети хипермаркет
ПЛЕВЕН. Строител­ство на нов магазин в града започна вчера "МЕТРО кеш енд кери". Хипермаркетът ще бъ­де построен в западна­та промишлена зона на площ от 7 хиляди квад­ратни метра с паркинг за 400 автомобила. Ин­вестициите на компа­нията, която притежа­ва веригата, е за 30 ми­лиона лева. Плевенс­кият МЕТРО ще бъде десетият й магазин. "Ние виждаме голям потенциал в България", заяви по този повод генералният директор Вили Байсхайм.


16.05.2008 г., с. 7
Строежът на „Тракия" започва от юли

Големите банки са готови да кредитират родните фирми
Строежът на магистрала "Тракия" започва до месец и половина. Но това ще стане с помощта на държавата, а не с португалците, с които царският ка­бинет сключи договор без търг и кон­курс. Предупрежденията на "Стандарт" се изпълниха - чуждите компании не можаха да намерят пари за строежа на аутобана. Оправдаха се със свето­вната финансова криза. Но в случая тя работи за България. Защото държавата сама ще изгражда магистралата, с което ще спести половината от пари­те, които трябваше да даде на конце­сионера. С развалянето на договора и БСП ще изпълни предизборното си обещание. Червените, които нарекоха сделката за "Тракия" кражбата на ве­ка, преди да дойдат на власт, няма да се срамуват, че са се обърнали като палачинка, след като са взели управ­лението.

Правителството има готовност да започне доизграждането на магис­трала "Тракия" със собс­твени средства, след ка­то концесията на ауто­бана очевидно пропада, съобщи строителният министър Асен Гагаузов по 6ТВ. До вчера, когато изтече даденият на португалците срок, ня­маше ясни сигнали от чуждите компании, че са намерили парите. Въ­преки това Министерс­твото на регионалното развитие и благоустрой­ството ще изчака още няколко дни, преди да обяви официално, че скандалната концесия отпада.

"Няма да се колебая за прекратяването на сделката, ако концесио­нерите не изпълнят ангажиментите си", отсече и премиерът Сергей Станишев. Това обаче

ще е свързано с удължа­ването на процедурите за изграждането й и ще означава, че магистра­лата ще трябва да се, строи с държавни средс­тва. Това би трябвало да се избегне с идеята за концесия, защото няма как всички магистрали и пътища да бъдат пос­троени с такива средст­ва, допълни той. Стани­шев каза още, че е уве­домил премиера на По­ртугалия, че за Бълга­рия е важно дали ще бъ­дат спазени сроковете и ангажиментите.

Вече са водени разго­вори с родни фирми от бранша, които да доизградят магистралата. При отдаването на участъци­те чрез състезателно на­чало цената за строител­ството на пътя ще падне наполовина, категорич­ни са експерти. Участие­то на родни фирми в строителството ще отло­жи процедурно нещата с още 6-7 месеца, обясни шефът на „Главоблгарстрой" Симеон Пешов пред БНР. Големите банки у нас са изразили готовност да кредитират българските компании, добави той. Оставащите 117 км от трасето ще бъ­дат разделени на три или четири отсечки, обеща Гагаузов.


15.05.2008 г., с. 2
Няма концесия за магистрала Тракия

Засега концесия за автомагистрала Тра­кия няма да има, ос­вен ако днес не се слу­чи нещо изклю­чително.

Това заяви сутрин­та по bTV министър Асен Гагаузов.

Срокът, в който българско-португалският консорциум трябва­ше да внесе документ за финансирането на строежа на магистра­лата, изтече вчера.

До тази сутрин ня­маше данни банкова институция да е дала кредит на консорциу­ма.


15.05.2008 г., с. 2
Затварят улици за нов асфалт
Преасфалтирането на ул. Никола Габров­ски в София (между бул. Симеоновско шо­се и бул. Д-р Г. М.Ди­митров), започна тази сутрин в 7.00 часа.

До 7.00 ч. на 22 май се забранява влиза­нето на превозни средства по южното платно на улицата между бул. Д-р Г. М. Димитров и ул. Апо­стол Карамитев. Дви­жението ще се из­вършва двупосочно в северното платно на улицата, съобщи пре­сцентърът на Столич­ната община.

В становището си тшносините настояват да бъдат проверени всич­ки обстоятелства, които са свързани с провеждането на незаконни обществени поръчки и да бъдат квалифицирани като престъпления.

Вероятно всички те са съществували още в предосманското средновековие. Шест от тях са напълно разрушени и днес в града няма и помен къде точно са били. Върху плана на София от 1879 г. са били нанесени някои от тогава съществуващи­те църкви.

Изследователят Георги Тодоров нас­лагва този план, така че да съвпадне със съвременния план на града. Така установява сравнително точно местоположени­ето на поне 4 от унищожените православ­ни храмове -" Св. Богородица Пречиста", "Св. Никола Мали", "Св. Архангели", "Св. Йоан Рилски".


16-22.05.2008 г., с. 3, 4-5
Църкви под бетон
Преди 1665 години в днешния Южен парк в София се е провело едно от най-значимите съ­бития за църквата. Това е Сердикийският събор. Той е един от всичките 17 на брой канонотворни събора на църквата. При това, единст­веният, който се е провеждал в град.

Преди 8 години на същото място беше открита раннохристиянска базилика от 4-и и 5-и век, заедно с манастирс­ки комплекс и крепостни съоражения около него.

Днес вече никой не си спомня за уникалното откри­тие. Местните повдигат ра­мене като ги попиташ къде се намират древните руини. "Всичко застроиха, някъде там май беше", посочва в пространството кореняк-жител на столичния квартал Лозенец. Новодомците пък изобщо не са чували някой някога да е откривал нещо древно в околията.

Всъщност раннохристиянската базилика се намира в задната градина на баровска жилищна сграда в новоизникналия столичен квартал "Южен парк". На юг тя гра­ничи с боровете на парка.

Едва ли някой си предста­вя, че за да стигне до там чо­век се води от огромни указа­телни табели, които тръгват от центъра на София, мина­ват покрай американското посолство, та чак до светиня­та.

Едва ли обаче някой си представя и че, за да стигнеш до мястото, където преди близо 2 хилядолетия църк­вата е ковала законите си, трябва да минеш по черен път и да стъпиш върху ус­лужливо наредени от някой тухли. Така, внимавайки да не залитне и да не се докосне до електрическото табло с надпис" Опасно за живота!", екип на "Политика" все пак успя да открие мястото, къ­дето според изследователя Георги Тодоров се е провеж­дал Сердикийският събор. С учудване установихме, че ар­ката на базиликата е вградена в една от стените на жилищ­ната сграда.

Раннохристиянската бази­лика е сред многото светини в София, които Георги Тодо­ров нарича невидими.

Става въпрос за унищоже­ни, скрити или забравени хра­мове, амфитеатри, базилики. Или казано с други думи за църквите в столицата, погре­бани под бетона или заключе­ни зад решетки. След 15 годи­ни изследвания Георги Тодо­ров ги е представил в специал­на изложба.

Според него точно в строя­щия се скъпарски столичен квартал на прага на Южния парк се е намирал манастира "Св. Троица". През 16-и век той е бил споменат от Петър Богдан Бакшев като място, където се е провеждал Сердикийскиятсъбор. "Археолози­те потвърдиха, че първона­чалната базилика на това място е от 4-и век. Впоследствие тя е била разрушена от вар­варско нашествие. През 5-и век върху нея е била построе­на втора базилика", разказва още Георги Тодоров.

" Базиликата на Сердикийският събор е регистрирана ка­то паметник на културата. Бе­ше проведена консервация, но доколкото знам не е в много добро състояние", обясни арх. Галя Стоянова от дирекцията, която документира паметни­ците на културата в Националния институт за паметни­ците на културата (НИПК). Според нея обаче, след като екипът на "Политика" е ус­пял да стигне до него и да до заснеме, значи, че има обозна­чения къде е и какво е.

Арх. Стоянова обясни още, че строителството на жилищ­ната сграда по онова време не е било спряно, защото то вече е било стартирало и е било придружено с всички необходими документи. "Към Сто­лична община си има структу­ра, която се нарича Общинско предприятие " Стара София". Те се ангажирани изцяло по Закона за паметниците на културата и музеите да осъ­ществяват по места дейности­те по опазване на паметници­те на културата. Те са отговор­ни за начина, по който наслед­ството на София трябва да бъ­де популяризирано и т.н.", ка­за още Стоянова.

От Общинското предприя­тие "Стара София" не комен­тираха въпроса, защото дирек­торът Борис Чилев бил в командировка и се връщал след редакционното приключване на вестник "Политика". Пак под бетон, само че в по-луксоз­но изпълнение е погребан и открития през 2004 г. сердикийски амфитеатър на со­фийската ул. "Будапеща". Част от останките са интегри­рани в подземните пространс­тва на хотела. На каменен ба­релеф от римско време могат да се видят борби на хора и жи­вотни на сердикийската арена. При такива циркови зрелища са били хвърляни на зверове­те и някои от раннохристиянските мъченици.

Днес обаче гости и посети­тели на хотела си пият кафето в приятната обстановка на ис­тински, макар и консервирани руини на амфитеатъра. Екип на "Политика" установи, че достъпът до амфитеатъра е свободен в указаното работно време. Уникалният паметник се намира близо до сердикийс-кия некропол. Там, според из­следователя Георги Тодоров, върху гробовете на неизвест­ни мъченици в началото на 4-и век е бил издигнат малък храм, прераснал впоследствие в базиликата "Св. София

Премъдрост Божия" (сега са­мо "Св. София" -б.а.).

"За открития амфитеатър под новопостроения хотел на улица "Будапеща" има обяве­ни няколко приемни дни за обикновените граждани, кои­то искат да го разгледат. Този амфитеатър е много добре ек­спониран, много е хубав", ко­ментира арх. Галя Стоянова от НИПК.

Да стои заключена зад ре­шетките пък се оказва съдба­та на църквата" Св. Спас". Тя е една от средновековните со­фийски църкви. Дълго време се е смятало, че някогашната красива трикуполна църква е била съградена веднага след Освобождението.

Проучванията на Георги Тодоров сочат, че първона­чалното построяване на църквата се отнася към XI-XIII век. Много пъти тя е била изоставяна и след това възста­новявана. Едва след 1735 г. името й се среща почти непре­къснато. Веднага след Осво­бождението е възстановена. Неугледният си вид "Св. Спас" дължи на бомбардиров­ките през Втората световна война. След построяването на сградата, където днес се помещава Уникредитбулбанк, тя остава под бетонната плоча и зад декоративни железни ре­шетки. Единственото, което може да се види от църквата днес са празни бутилки от ми­нерална вода и други боклуци, изхвърлени пред решетките. Стенописите са свалени и прибрани във фондохранилищата на Музея за история на София.

Унищожават най-големия мартириум на Балканите

Според археологът проф. Николай Ов­чаров освен църк­вите, които познаваме от средновековната епоха на София, от същия пе­риод датира огромен комплекс от манастири. Те са наречени от учени­те Софийска Света гора. От него сега са останали действително малко ма­настири, като Драгалевс­кия манастир "Св. Бого­родица", Боянската цър­ква и Кремиковския ма­настир. Предполага се, че е имало повече от 40 манастира в околностите на града.

Под стълбите на Пар­тийния дом е унищожен един от най-големите мартириуми на Балканс­кия полуостров,разказва историкът проф. Георги Бакалов. Мартириума е възпоменателно гробищ­но място на мъченици, ко­ито са загинали за вяра­та. Там се поставят обик­новено техните кости. Той е унищожен при стро­ителството на Партийния дом. От него е оставена малка част, намираща се в подлеза на бившия Партиен дом, сега сграда на Народното събрание.

Така изглежда днес консервираният сердикийски амфитеатър, част от който е запазен в подземната част на столичен хотел.
Снимка на 4 колони - Нищо неподозиращите граждани могат да решат, че арката на жилищната сграда е дизайнерско изпълнение, а не част от древни руини на мястото, където през IV век се е провел Сердикийския събор.



16-22.05.2008 г., с. 17
В средновековна Европа са бесели за избракониерстван заек, на нас тази жестокост ни е била спестена
Коефициент на крадливост
От всеки четири лева в България се гепят три, с останалия един лев храним 2,4 милиона пенсионери
Когато полтиците заго­ворят за социални и либерални вектори и колко дълги трябва да са те, се сещам за три неща. Първо, че у нас проблемите не са в тези два вида вектори, а в това, че ни е неприлично дълъг един друг вектор - крадливия. И че трябва да го поскъсим малко. Второ, че предвид на катаст­рофално падналото Качество на българското средно и вис­ше образование едва ли един на десет от зрелостниците и студентите у нас знае що е вектор. За баба Гинка от Гинци не говорим, то и на нея не й е работата да се занимава с вектори. И трето, че предвид на горните две неща, е необхо­димо да се откажем от вектор­ния модел за обяснение на хала на държавата и да го заменим с нещо просто, разбираемо и лесно проверимо на практика. Какво е това нещо, което хем е по-просто от един век­тор, хем е достатъчно наукообразно? Ами едно обикнове­но число е нещото, което за ав­торитет ще наречем " коефи­циент ". Тежка е задачата да се обясни цяла държава с няка­къв коефициент. Но пък ко­гато това стане, ефектът е по­разителен. По-долу ще споде­ля едно забележително откри­тие. Което, както се казва, ще промени живота ни. И всичко няма да е същото.

От праисторически времена до днес кражбата е дейност, вътрешно присъща и задължителна за всяко обществено устройство. Да откраднеш парче от мамут, коня на съседа си или жената на ближния, ви­наги е било завладяващо, а по­някога и животоспасяващо приключение. А и опасно съ­що. В продължение на дълги векове, до не много отдавна впрочем, прадедите на днеш­ните горди западноевропейци са ги бесели най-безмилостно за един избракониерстван за­ек, а кражбата на парче хляб често е носела 10-годишна ка­торга. И това не е измислица, достатъчно е човек да проче­те френските и английски класици. Та когато са обесили на някого прадядо му за един окраднат заек, това набива в гена му известен респект към чуждата собственост. Но до­като в Европа крале и барони цели 500 години учели пода­ниците си на ред и законност с огън, меч и бесилки, на нас българите това в голяма сте­пен ни било спестено. Турско­то робство е било тежко, като всяко робство, но безумната жестокост на средновековна Европа ни е била спестена. Е, спестен ни бил и Ренесансът, но това е друга тема.

Дали поради тази традиция, или поради наследството на славяни и номади (две изключително крадливи породи), но търпимостта на българския народ към кражбите е изключително висока. От тук и кул­товото определение: "Бизнес е далавера, в която участваш, кражба е далавера, в която не участваш". Което е всъщност представата за добро и зло на номада: добро е да откраднеш кон, лошо е да ти откраднат коня. Между другото, при ста­рите българи наказанието за кражба на кон е било едно-единствено. На което русна­ците му викат " висша мярка", а в Европа вече е забранено. За разлика от половината ща­ти на САЩ, за Китай да не го­ворим. Докато в Османската империя е можело да се отку­пиш с пари даже за убийство, за кражба да не говорим. Дали това е основната причина за българската крадливост и преклонение пред андрешковщината, е тема за социалните психолози. Нашата задача е да опишем един прост модел, да­ващ връзката между нравите на един народ и средния му жизнен стандарт.

Дереджето на всяка държа­ва, във всеки исторически момент от нейното развитие се характеризира с коефициент на крадливост. Коефициен­тът на крадливост показва каква част от националния продукт успява да открадне националният елит - полити­ци, бизнесмени и обикновени мутри. В съвременната бяла държава - САЩ, Европейския съюз без България и други, коефициентът на крадливост е 25 %. Това означава, че там се краде една четвърт от наци­оналното богатство, а за хора­та остават цели три четвърти. И хората са доволни. Има и за­бележителни примери, напри­мер скандинавските държави и Сингапур, където коефици­ентът на крадливост е паднал до 15%. Говори се и за коефициенти от около 5-10%, но то­ва е социална митология - тол­кова слабо крадливи държави в природата няма. Изобщо, при коефициент на крадли­вост под 30% можем да гово­рим за добра социална практи­ка. Което означава, че се краде с мярка, а се върши и някаква работа.

В Гърция и в някои новоп­риети държави-членки на Ев­ропейския съюз коефициен­тът на крадливост доскоро бе­ше 50%, c теннденции за намаляване. Там елитите все още яко крадат, но остава и за обикновените хора

В другия край на скалата са някои африкански държави, в които доскоро се строеше со­циализъм по съветски тертип. Там коефициентът на крадливост достига 85-90%, говори се и за един случай на коефициент 95%. Но май и това е митология, защото при такъв екстремен коефициент на крадливост населението масово измира. Като преди то­ва хваща и изяжда национал­ния си елит.

Къде сме ние в световната скала на крадливостта? За България коефициентът на крадливост е около 75% и то­ва е на прага на поносимостта. Казано на езика на баба Гинка, от всеки четири лева у нас се крадат три. С останалия един

лев се храни там бабата и още някъде към 2 400 000 пенсио­нери. Разбира се, това е усреднен коефициент. В отделни структури, например Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" коефициентът на крадливост по последни данни е достигнал 90-95%. Ще напомня че за такъв коефи­циент в Африка изяждат ви­новника, като при утежняващи обстоятелства този процес е на живо. Така че "Баткото", "Таткото" и останалите кори­феи от фонда могат само капи да мятат до небето. Щото тях засега ги е пипнал само еврокомисарят Лий (да не се бърка с "Кен Лий"), а европейските закони са повече от либерал­ни. Не като преди 200 години, когато откраднатият заек и парчето задигнат хляб се оказ­ваха последната храна в живо­та на прадядото на днешния горд европеец.

И така, у нас се краде точно три пъти повече, отколкото в белите държави. И именно поради това жизненият ни стандарт е точно три пъти по-нисък, отколкото в същите тези държави. Изходът от то­ва положение е в собствените ни ръце. Не само в краката ни.