Съдържание: В. Пари 1 В. Пари 3 В. Земя 15 В. Сега 18

Да си спомним колко дълго време по съдилищата се премяташе и делото за „Ин­диго", а получените накрая наказания бяха по-скоро символични. Отделен въпрос е, че едва ли има цивилизо­вана държава, в която да се мъдри понятие като „детска дискоте­ка". Подобно животно по света няма, но тук на безобразия от този сорт се гледа като на нещо съв­сем нормално. Сигурно и за изго­релия край Мездра влак няма да се намерят виновни.

за да направят ски пис­ти и хотели, от които да печелят. Унищожаване­то на природата изобщо не ги притеснява. Но по-лошото е, че това не притеснява и органите, които трябва да опаз­ват околната среда. Те изобщо не реагират на посегателствата върху природните забележи­телности у нас. Суперкурорти като този на Паничище сигурно ще имаме, но суперприрода вече няма да имаме.

открито заяви, че правителството е из­вършило корупционна сделка за десетки милиони. Той вижда Умисъл във факта, че на 29 април са обнародвани промените в горския закон, а на 30 април кабинетът е разрешил заменките. Столичният градоначалник откри и обновена за 850 хиляди лева детска градина в квартал „Стрелбище".

Собственикът на „Кремиковци" Прамод Митал, защото пред­приятието е харчило пари за луксове като хотели, фризьори и стриптийзьорки. Екстрите са били по­ръчвани от десетките индийци, работещи в управата на комби­ната. Сънародниците на злополучния предприемач Пра-мод Митал не само получавали високи заплати, но и угаж­дали на всичките си капризи с пари на „Кремиковци".

•

Документът който разкрива множество слабости и нецелесъ­образно изразходване на държавни средства, е бил приет от Сметна­та палата. Той е с гриф „поверително".

Данъкоплатецът няма как да разбере колко мили­она са пропилени в МО.

„Докладът е с гриф за си­гурност „поверително" и съ­гласно законите за защита на класифицираната информа­ция и за Сметната палата

не може да бъде огласявай и коментиран", заявиха от пресцентъра на одитното ведомство. Оттам не пояс­ниха на какво точно осно­вание е сложен грифът и защо няма несекретна версия на документа. Такава е прак­тиката в натовските страни.

От МО отговориха, че спо­ред Закона за класифицира­ната информация грифът се поставя от този, който е със­тавил документа.

Според запознати с казуса докладът като цяло е засекретен неправомерно

„Не смятам, че има основа­ние за засекретяването на це­лия доклад - потвърди пред „168 часа" и Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информацията. - Наистина в армията има данни, които са класифицирана информа­ция, но не виждам защо тряб­ва да е „тайна" колко пари са похарчени например за химикалки, хартия, електри­чество или вода. Възможно е грифът да е поставен, ако одиторите са работили по до­кументи, които са били кла­сифицирана информация, предполага Цвета Маркова.

„Когато има документ с класифицирана информация, тя трябва да е обособена и да бъде засекретена. Останала­та информация трябва да е в отделен, публичен доклад - коментира пред „168 часа" Александър Кашъмов от Про­грама „Достъп за информа­ция". Той твърди, че това са указания на ДКСИ, които

трябва па спазват всички институции

Той не е секретен. До­кладът е вече в комисията за борба с корупцията в Народното събрание.

Документът засяга сделките с имоти от 1998 г. до 2005 г. Одитният екип твърди, че няма изисквания и критерии, по които се заменят имотите на МО, нито какви са процедури­те за избор на оценител, както и на предлаганите в замяна имоти. През 2001 г. са продадени 7 магази­на и военни клубове. За периода 2003-2005 г са организирани 18 процедури за продажба на имоти с отпаднала необходимост за МО и БА - бивши казарми, складове, военно-животновъдни комплекси, мобили­зационни бази и помощни стопанства. Продадени са 18 освободени войскови имота от приети 762 без необходимите документи за собственост на голяма част от тях.

Замените с имоти започ­ват от 2004 г. според одита. Според него замяната на военни имоти с жилище на физическо или юридическо лице е при липса на пуб­личност и прозрачност на процедурата, на финансо­вите параметри и обоснов­ка на решението за избор на най-изгодното предло­жение. Одитът загатва, че част от имотите са заме­няни, като определената продажна цена е по-ниска от данъчната оценка. Сдел­ките за продажба на имоти от капитала на „Терем" ЕАД са извършени при недос­татъчна публичност и про­зрачност, като покупната цена е равна на началната или я превишава незна­чително. Със сделките се намалява капиталът на дружеството, без да се постигне трайното му ста­билизиране.

Едноличните търговски дружества с апортирани имоти се управляват лошо, имат лоши финансови ре­зултати и не е потърсена отговорност от ръковод­ствата им. Попълването на базата с данни за военни имоти ставало със забаве­ни темпове. Информацията за замени на Агенция ДС-МО и на МО се разминава в един и същи период. Сметната палата конста­тира, че министърът на регионалното развитие не е дал писмено, съгласие за замяна на имоти на МО.

Липсват изисквания за счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи, включително раз­поредителните сделки с имоти. Това не гарантира пълно и точно отразяване на стопанските операции с тях и достоверно пред­ставяне на имущественото състояние на министер­ството в годишните финан­сови отчети.

Водещи юристи вече из­казаха своя скептицизъм по отношение на предвиждани­те законодателни промени, както в Закона за собстве­ността, така и с предложе­нието за Закон за етажната собственост.

В България има 1 335 100 жилища. От тях 97% са частна собственост, сочат данните на статистиката. В това число 91% са масивни, около 8% - паянтови, а око­ло 20% - панелни. Пробле­мът с подблоковите прос­транства се задълбочава и от факта, че голяма част от панелните комплекси в голе­мите градове са построени върху някогашни ниви. След реституцията на земедел­ските земи бившите им соб­ственици имат право след изтичане на определен срок по съдебен ред да искат събарянето на построените сгради. Политиците се къл­нат, че ще уредят законода­телно правото за закупуване на земята под блоковете. От друга страна, според наци­оналната програма за саниране на панелките от 2005: „Собствениците на обновени жилища по реализирани общински „Програми за пре­структуриране на жилищни комплекси и обновяване на жилищните сгради" при­добиват собственост върху земята".


16-22.05.2008 г., с. 15
Готвят задължително изкупуване на земята под панелките
Повечето живущи в блоковете не са собственици на терените сградите
ПОРЕДНА об­щинска тесла е на път да ужили хиляди соб­ственици на жили­ща във високите панелни в София.

Независимият депу­тат, член на ръковод­ството на ГЕРБ, Лъче­зар Иванов е вкарал поправка в Закона за етажната собственост, с която на практика се задължават хората да си купуват земята под жилищните сгради.

Повечето българи, които живеят в многоетажните блокове отпреди 1991 г., не са

собственици на земята под и около техните жи­лища. Затова и в междублоковите пространства продължава безогледното застрояване, което отнема жизненото пространство на живущите там.

На въпроса на „168 ча­са" за какво се предлага въпросната промяна, Лъ­чезар Иванов учудващо каза, че в момента не мо­же да отговори на въпро­са, тъй като не си спомня каква точно поправка е внесъл.

Според някои експерти, ако в суматохата предло­жението на Иванов мине, това след време може да развърже ръцете на кмета Бойко Борисов и да осигу­ри допълнителни

доходи за общината

А софиянци и без това плащат доста солен данък сгради и едно допълнител­но облагане ще им дойде в повече. Според общинския съветник Георги Кадиев едно подобно решение би било безсмислено от фи­скална гледна точка. „Ако са необходими пари, ви­наги може да се вдигнат местните данъци, но да се продава земята ми се струва доста безсмислено упражнение", допълни представителят на общин­ския съвет.

От недобрата аргумен­тация на предложените промени

от само себе си се налага изводът, че с тях се цели не трайното уреждане на сложната проблематика, а по-скоро въвеждането на нов механизъм за събира­нето на огромни суми от данъкоплатците. Някои юристи отиват по-далеч и смятат, че нововъведения­та може да са продиктува­ни и от определени бизнес интереси, отново на гърба на обикновените хора.

Внасянето на поправка­та става само няколко дни след като независимите депутати Минчо Христов и Стела Банкова внасят предложение към проекта за изменение на Закона за собствеността, с което се дава правото хората с апартаменти, купени пре­ди 13 юли 1991 г., да получат безвъзмездно право на собственост върху зе­мята под блока, където се продава на живущите. „Абсурдно е към насто­ящия момент законът да позволява държавата и общините да предлагат на гражданите да изкупу­ват земята под или около собствените им жилища. Това си е истински рекет и грабеж - казва Минчо Христов. - Според мен най-справедливо е земята да се даде на хората без пари. живеят. Сега в Закона за Това ще гарантира и правото на строеж в случаи на природни катаклизми или пък интерес от страна на трети лица." „Останах­ме много изненадани от предложението на Лъче­зар Иванов - подчертава Минчо Христов. - Ако то се приеме, това ще означа­ва, че хората на практика може да бъдат обложени с още един данък „земя под сграда". Недоумявам защо се прави то, при положе­ние че и досега тази въз­можност съществуваше в Закона за собствеността."

ЗИНА СОКОЛОВА ИВАН БУТОВСКИ


16-22.05.2008 г., с. 17
Бум на фондовия ни пазар
100 пункта за седмица качи SOFIX, най-купувани са акциите на инфраструктурните компании
СЛЕД 5 месеца рецесия и не­прекъснат спад в цените на акциите, само за седмица си­туацията коренно се промени.

Основният борсов ин­декс отбеляза ръст от близо 100 пункта или 8,75 процента.

В основата на този ръст стоят добрите новини от източноевропейските па­зари, подемът при инфраструктурните компании и постепенното завръщане на чуждестранните инвести­тори. Новината, че българ­ски компании, между които Холдинг „Пътища", „Мост-строй" и „Трейс груп" ще участват в изграждането на автомагистрала „Тракия"

веднага бе възприета поло­жително от брокерите, като само в началото на вторнишката борсова сесия книжата на „Мостстрой" скочиха с над 11 процента. Едновременно с това Холдинг „Пътища" и „Мостстрой" обявиха сплит -даване на нови акции от уве­личение на капитала срещу всяка стара, и то в значително съотношение. При Холдинг „Пътища" съотношението е 78 нови акции за една стара а при другата компания - 4 за една. На практика Хол­динг „Пътища" ще увеличи капитала си 71 пъти с нови акции за сметка на натрупа­ни резерви. Обикновено след всеки сплит цената на нови акции се оказва по-висока от тази преди сплита и всички инвеститори печелят, ко­ментират брокери. Същото се очаква да стане и сега.

Добри новини има и за други компании, което съ­що се отразява на общата нагласа за повишение. При­мер е „Каолин", където бе обявено раздаването на ди­виденти. Макар и самият дивидент да е малък като стойност - 30 стотинки на акция, като процент спрямо номинала от 1 лев е изклю­чително приличен - 30 про­цента. Освен това и сумата от 7,5 милиона лева, която „Каолин", заделя за дивиденти също е повече от съществе­на и говори за добро отно­шение на мениджмънта към акционерите.

Скокът на цените накара постепенно на нашия пазар да се върнат и чуждите ин­веститори. „Високият до­ход винаги привлича рисковите играчи. За момента наблюдаваме появяването главно на гръцки инвестито­ри", заяви за „168 часа" ана­лизаторът на „БенчМарк" Константин Абрашев. За­връщането на чуждите спе­куланти, а и на портфейлните инвеститори като големи взаимни и пенсионни фон­дове се обяснява и с общото подобрение на фондовите пазари в Източна Европа. По принцип тези пазари все още се възприемат като раз­виващи се и съответно по-ри­скови. Затова оттеглянето на чуждите инвеститори от тях в началото на годината донесе толкова мъка на родната борса.

Трагично продължава да е положението на пазара на компенсаторни инструмен-

ти, където цената трайно върви към ново нисходящо ниво - психологическата граница от 35 лева за 100 лева номинал. Проблемът е, че държавата нищо не пред­лага срещу компенсаторки и явно до края на мандата на това правителство нищо няма да се промени, комен­тират брокери.

Така стоят нещата и с друга от последните заменки. 207 дка от лес­ничейство „Бургас" са разменени за 927 дека­ра частни гори в района на Тетевен, Рибарица, Плачковци, Габрово и дивечовъдната станция „Росица". Цената на кв. м за парцел в Бургаско започва от 100 евро. Така стойността на дадените терени по прости сметки излиза над 20 млн. евро. В същото време декар гора в Централ­на Стара планина достига до 500 лв., което прави по-малко от половин милион лева.

Най-важният документ, за да ти позволят да изсечеш гората, е оценката за въздействие вър­ху околната среда, който да докаже, че не се нанасят щети на природата. Скандалното е, че фирмата, която трябва да го направи, се наема от собственика, възмущават се еколози.

„Там проблеми няма. Щом плащаш, веднага се намират нужните „експерти" да напишат как­вото трябва. В оценките, естествено, не се взема предвид, че понякога една местност с треви може да е много по-ценна от екологична гледна точка от която и да е гора", категорични са от „Зелени Балкани".

Еколозите допълват, че до момента в Бълга­рия отрицателен ОВОС почти няма. От няколко хиляди случая едва 2-3 са такива. Въпреки скан­далните оценки няма какво да се направи. По документи всичко е изрядно и проектите са задвижени.

„Тогава абсолютно за­конно може да се изсече гората и на нейно място да се появи поредното бетонно гето като Слън­чев бряг", категоричен е Стефан Аврамов.

Такъв е случаят с вя­търните централи в Ша­бла, фирмата изважда ОВОС и слага генерато­рите. Въпреки че според Бернската конвенция е недопустимо да се поста­вят подобни съоръжения на пътя на птиците, българските „експерти" са се произнесли, че там птици няма.

„Затова и всичките уникални гори по морето се оказват непотребни площи с храсти и дървета", възмущават се представители на екоорганизации-те. Според тях подобна е и процедурата по оценка на стойността на самите парцели. Никой не гледа, че са до морето и затова цената е около 200 лева на декар. Щом оценката е готова, гората може да бъде изсечена, а парцелът - вкаран в регулация. Тогава цената става доста по-различна.

Така след 9-месечна забрана върху замените на гори в края на април председателят на ново­създадената Държавна агенция по горите Стефан Юруков одобри 8 сделки с частни горовладелци. Те получиха над 3 хил. дка по Черноморието, Бо­ровец и Ракитово срещу малко над 21 хил. дка във вътрешността на страната. По документи държа­вата ще спечели 82 650 лв.