Съдържание въведение профил на общината

Общо образование

Благодарение на проекта “i” клас (на МТС), са оборудвани кабинети по информатика във всичките 8 училища. Все още нерешен проблем е осигуряването на квалифицирани преподаватели. Липсват и програми за обучение и адекватна сервизна поддръжка на компютърните зали.

Капацитетът на училищата напълно задоволява сегашните нужди на общината. Сградният фонд и оборудването са в сравнително добро състояние и осигуряват нормален учебен процес. Това не изключва необходимостта от обновяване и модернизация (особено в селата). Проблемът с компютъризацията е почти решен, но не и този с подготвени учителски кадри. Намаляващият контингент ученици и сегашното наличие на слети паралелки, пренася проблема за преструктуриране на селските училища и в новия планов период.

• 
  Подобряване на материално-техническата база;
  
• 
  Повишаване квалификацията на педагогическите и управленски кадри;
  
• 
  Осигуряване на кадри, сервизна база и internet връзка за всички “IT” кабинети;
  
• 
  Интеграция на ромските деца в образователния процес;
  
• 
  Повишаване ефективността на педагогическия и административен контрол;
  
• 
  Създаване на възможности за непрекъснато обучение през целия живот;
  
• 
  Активна работа по проекти, финансирани от донорски програми и фондов;
  

Здравеопазването в общината се осъществява само от лечебни заведения за извън-болнична помощ : Медицински център “Св.Зосим” в гр. Созопол – разполага с модерно оборудване и квалифицирани кадри⁵⁴, предоставя широк диапазон от медицински услуги на високо ниво; Център за спешна медицинска помощ в гр. Созопол, филиал на Бургас - обслужва се от 2 лекари и 6 фелдшера; 8 индивидуални медицински практики⁵⁵ и 6 стоматолози. Аптечната мрежа е съсредоточена само в гр.Созопол (две аптеки) и с.Черноморец – една.

Състоянието на материалната база на общинското здравеопазване е сравнително добро само в Медицинския център и частните кабинети в гр. Созопол. Медицинските пунктове в останалите селища се нуждаят от основен ремонт. Спешният медицински център в гр.Созопол има нужда от гараж за линейки и сервизен блок за пациентите.

Сериозен проблем остава навременното осигуряване на здравна помощ в по-отдалечените села⁵⁶. Лошата пътна мрежа до част от селищата допълнително затруднява здравното обслужване. В допълнение, достъпът до здравни услуги е проблем за 10 % от населението, които нямат здравни осигуровки. Общината не разполага с нормативни документи и финансови инструменти за решаване на този проблем, но би трябвало да потърси свои решения.

На територията на цялата община има само една яслена група (с 18 деца) към ОДЗ “Здравец” гр. Созопол. Физическото състояние на базата е незадоволително – нуждае се от основен ремонт и ново обзавеждане.

Балчик – Несебър – Созопол. Това са трите малки “пристана” на Голямата култура по българското черноморие. Всеки със своя уникален образ и всички с впечатляващи натрупвания на културно присъствие.

Културата на Созопол се развива както в “мъртвите” си форми (археологически и музейни), така и в бита на живите съвременници, макар и с по-скромни стойности. Средища на културното израстване и духовното обогатяване на населението в общината са 2 музея, художествена галерия, етнографска сбирка, 11 читалища и библиотеки към тях, религиозни домове и други културни институции.

Архитектурният и археологически резерват - Старинен Созопол, съдържа повечето от значимите културни институции на общината:

• 
  Общински археологически музей - разположен е в модерната сграда на културния дом, изцяло обновен през 2004 г., съхранява и експонира най-ценните находки от материалната култура на Созопол и района от V хил.пр.Хр. до ХVІІ в.;
  
• 
  Музей “Крепостна стена с кула” - представя реставриран фрагмент от крепостната стена и археологически находки в прилежащия терен; част от пространството е галерия на съвременно изкуство;
  
• 
  Градска художествена галерия, разположена в сградата на старото училище; разполага с представителна колекция на художници-маринисти и пластични изкуства; организира художествени пленери и образователни форуми;
  
• 
  Етнографска сбирка (структура на общинския музей), разположена в сградата на Тракийска къща; съхранява и представя битовия фолклор на този край; предстои обогатяване на сбирката с представяне на традиционния риболов, винопроизводство и други традиционни дейности;
  

Дейността на селските читалища е по-скромна, но те са безценни “хранилища” на пъстрия букет от етнически групи⁶² и техните обичаи. Автентичният фолклор (във всичките му аспекти) е един от най-реализуемите туристически ресурси на вътрешността.

Въпреки активната подкрепа на общината, физическото състояние на читалищата в някои селища е незадоволително⁶³. Обзавеждането и оборудването на читалищата също се нуждае от обновяване - необходими са компютри, музикални инструменти, озвучаваща техника, носии.

Църковните храмове (представени в предишен раздел) са важно средище на духовността и културата на созополци. В общината няма селище без църква. Жителите на много от тях⁶⁴ се гордеят с високата архитектурна и художествена стойност на сградите, иконостасите и стенописите им.

Календарът на културните прояви в общината е изключително богат и разнообразен – от национално значимите празници на изкуствата “Аполония”, през таченият от всички созополци празник на града “Света Марина” (17 Юли), традиционните дни на културата “Созополско вдъхновение” (м. май – юни), международни фестивали на детското творчество и славянските култури, до камерни срещи и пленери на “влюбени” в Созопол поети и художници.

Културната дейност се ръководи компетентно от Обществено –експертен съвет, който приема годишна програма и изготвя проекти за нейното осъществяване. В областта на културата са нужни инвестиции за основни и текущи ремонти на културните обекти, оборудване с компютърна техника и обогатяване на книжния фонд. Ще се търсят финансови средства за стимулиране на изявени местни културни дейци и на деца с изявени творчески наклонности в различни области.

Културният живот на общината изглежда много богат, но с изключение на “Аполония” (форум на елитно национално изкуство), остава с ниска популярност извън границите й. Атрактивните и стойностни прояви са ориентирани предимно към гост-туристи в активния сезон. Независимо от новите придобивки, инфраструктурата в културната зона остава недостатъчна и като цяло - морално остаряла.
Спорт

Спортните клубове на територията на общината са представени от футболен клуб “Созопол”, гребен клуб “Созопол” и спортен клуб “Киборг” – подготвящ състезатели по фитнес и културизъм и клуб по карате “Буши-до”, с. Черноморец. Общината разполага само с футболни стадиони и квартални спортни площадки. Добра практика са изградените модерни спортни площадки в с.с. Крушевец и Равадиново. Независимо от това, комбинираните площадки за тенис, волейбол, баскетбол и мини-футбол остават недостатъчни. Остро се чувства и нуждата от плувен басейн и тенис-кортове. Макар и застъпени, мащабите на водните спортове са скромни спрямо условията. Ремонтите на съществуващите и изграждането на нови, модерни спортно- развлекателни съоръжения (сред които и яхтено пристанище) са обобщените потребности в тази сфера.

• 
  Подкрепа за детско- юношеския спорт;
  
• 
  Модернизация на спортните бази;
  
• 
  Изграждане на нови спортни бази;
  
• 
  Отреждане на общински терени за спортни бази;
  
• 
  Създаване на нови спортни клубове;
  
• 
  Осигуряване на достъп за хора с увреждания до спортните бази;
  
• 
  Организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръжения.
  

Нетни приходи от продажби на предприятията

Тази структура е благоприятна от екологична гледна точка, но е недостатъчно балансирана за постигане на гъвкав пазар на труда и диверсификация на икономиката, което е в основата за постигане на устойчив икономически растеж. В бъдеще е целесъобразно да се търси разнообразяване на заетостта (алтернативи на туризма), за да може да се отговори на новите реалности и тенденции на пазара на труда, произтичащи от глобализацията и динамиката на икономиката.

При разпределението по отрасли, челните места логично са за под-секторите, свързани с туризма - “Хотели и ресторанти” с над 30% от наетите лица и “Търговия и обслужване” с около 12% от наетите. За сравнение, в Добивната промишленост през 2003г. са наети 7.6%, а в Преработващата промишленост под 5%. В останалите отрасли броят на наетите лица е между 30 и 100 човека.

Като положителна тенденция трябва да се отчете цялостното нарастване в броя на наетите лица в общината (с над 25% за периода 2001-2003 г.). Оказва се, че този факт има повече социален отколкото катализиращ ефект за местното икономическо развитие. Най-съществено е увеличението на наетите в отраслите, обслужващи туризма - “Търговия и обслужване”, “Хотели и ресторанти”. Значително е увеличението и в под-сектор “Добивна промишленост”, което също се дължи на туристическото развитие и по-специално, нарастващите нужди на строителството. В номинално изражение, най-голямо за периода е увеличението в под-секторите “Финансово посредничество”, “Добивна промишленост” и “Строителство”. Прави впечатление намаляването на наетите в под-секторите “Селско стопанство” и “Преработваща промишленост” - едни от принципно основните на всяка икономика. Този факт не е особено благоприятен за развитието на местната икономика в дългосрочен аспект. Той потвърждава задълбочаващо се едностранчиво експлоатиране на природните ресурси и нарастване на рисковете пред общинската икономика.

Характерно за Созопол (както за повечето черноморски общини), е големият дял само-наемане в обслужващата сфера, което е логично с оглед големият брой малки хотелски и търговски обекти. В някои отрасли като “Търговия и обслужване”, “Финансовото посредничество” и “Операциите с недвижими имоти”, само-наетите са почти колкото наетите. Именно затова, делът на услугите в заетостта е още по-голям, а като се има предвид нерегламентираната икономика и сезонността на сектора, може да се предположи, че през активния сезон заетостта достига 85-90%.

Относителен дял на наетите лица по сектори в икономиката през 2003 г. в %

Общата сума на регистрираните нетни приходи в общината през 2003г. е в размер на 35 708 хил. лева. Увеличението им спрямо 2001г. е с 11%, а спрямо 2002г. с над 37%. Основната част от тези приходи (около 80%) се формират в сектора на услугите (туризма). Отново, водещи са отраслите, свързани с туриститеческата индустрия. Под-сектор “Хотели и ресторанти” осигурява над 1/3 от приходите (34.4%), на второ място е под-сектор “Търговия и обслужване”, допринасящ с 25.8%. Изненадващо, на трето място през 2003г., се нарежда Преработващата промишленост с 5.5% от приходите, което се обяснява с липсата на данни от основни под-сектори и недеклариране на реалните приходи. От останалите отрасли, с по-съществено значение са подсекторите “Операции с недвижимо имущество”, “Транспорт” и “Строителство”, които също гравитират към развитието на туризма в общината.

Спрямо 2001 г., повечето отрасли в общината не отбелязват значителен растеж. Най-съществено е увеличението на приходите в подсекторите “Операции с недвижимо имущество”, “Други обслужващи дейности” и “Транспорт”. Прави впечатление, че водещите отрасли “Хотели и ресторанти” и особено “Търговия и обслужване”, отбелязват спад, въпреки ръста на посетители. Това е обяснимо с преобладаващ дял на ниско- платежоспособните туристи, и предполагаемия немалък процент нерегистрирани приходи. В Транспорта се забелязва увеличение на приходите спрямо 2001г. и намаление спрямо 2002г., което говори, че отрасъла още не е стабилизирал своите позиции, въпреки потенциала си.

Основно предизвикателство пред бъдещото развитие на общината е намирането на най-подходящия катализатор за увеличаване темпа на растеж, защото единствено туризмът явно не е достатъчен.

Предвид наличните ресурси и все още живи традиции, усилията би следвало да се насочат към доразвитие на собствения потенциал, който освен в туризма (във всичките му форми) е най-голям в селското и рибното стопанство, както и свързаните с тях производства (хранително-вкусовата промишленост).

Общият брой на активните стопански субекти, опериращи в община Созопол през 2003г. е 510, което е със 7% повече спрямо 2001г. Гъстотата на фирмите в общината е 36.7 на 1000, което е малко над средното за България (31.6). Броят на заетите в МСП е много голям - 99.2%, което се обяснява с липсата на големи предприятия и големия брой само-наети в сектора на услугите. Най-голям е делът на функциониращите микро-предприятия - 96.5%. Броят на фирмите с повече от 50 заети лица остава твърде нисък - под един процент.

Разпределението на активните фирми по отрасли не претърпява съществено изменение през последните години. Обяснимо с оглед специализацията на общината в туризма, водещо е мястото на отраслите от сектора на услугите. С близо половината от активните фирми (48%), на първо място е “Търговията и обслужването”, на следващо място с 23.5% е под-сектор “Хотели и ресторанти”, а на трето място с 10.6% се нарежда Транспортът. Делът на фирмите от Преработващата промишленост и Селското стопанство остава незначителен, съответно 4.3% и 3.1%. Номинално, най-голямо нарастване на фирми през периода 2001-2003 г. се регистрира в под-секторите “Транспорт” и “Операции с недвижимо имущество”.
Брой на фирмите според броя на заетите

При формирането на нетните приходи от продажба, с най-голям дял (37.9%) са малките предприятия (до 50 заети), следвани от микро-предприятията с 31% и междинната група с 20.8%. Най-голям ръст на приходите през разглеждания период отбелязват микро- и средни предприятия, които придобиват все по-голяма тежест в местната икономика. Колебание показват малките предприятия – приносът им към приходите от над 40% през 2001 г., спада под 20% през 2003 г. Имайки предвид голямото им значение за местната икономика, МСП се нуждаят от специално внимание и насърчаване.

Промишлеността е традиционно слабо представена в община Созопол, имайки предимно спомагателна роля за икономиката й. През периода 2001-2003 г. се забелязва леко увеличаване на количествените показатели, което се дължи на стабилизираните позиции на Преработващата промишленост, а от 2003г. се допълва и от Добивната промишленост. Необходимо е да се адресират стабилизиращи мерки за превръщането на това увеличаване в трайна тенденция. Това не е самоцел, а стратегическа потребност от балансиране на икономическата структура на общината, от внасяне на липсващ елемент за нейната устойчивост и привлекателност.

Добивната промишленост е представена от ДОО “Черноморец” с. Черноморец – произвежда мраморни, гранитни и керамични изделия за строителството. Лесно реализира продукцията си в активните строителни пазари по крайбрежието, в т.ч. и борсовия пазар в Бургас.

Преработващата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (главно рибо-преработка) и производство на дървен материал и изделия от него. През последните години се отбелязва спад в промишления риболов и преработката на рибни продукти⁶⁵. За производството на дървен материал липсват конкретни данни, освен броя на наетите, който е почти 50% от тези в преработващата промишленост. Общата заетост в сектора (само 102 д.) илюстрира категорично скромните му мащаби.

Потенциал за увеличаване и разнообразяване на възможностите за заетост в общината е развитието на производства, които съчетават ново технологично равнище и оползотворяват местните ресурси. Такава роля би изиграл изграждането на малък Индустриален парк в с. Зидарово за привличане на инвестиции в мощности за преработка на земеделска продукция от района. Това не означава смяна на приоритетите, а създаване на повече възможности и намаляване на рисковете пред местната икономика.

• 
  Водещо значение за общинската икономика на сектора на услугите (туризма);
  
• 
  Слабо участие на промишлеността в общинската икономика;
  
• 
  Увеличаваща се разлика в развитието и качеството на живот между крайбрежието и вътрешността;
  
• 
  Непълноценно използване на собствените ресурси;
  
• 
  Увеличаване нивото на икономическо благосъстояние на населението в общината, но с темпове под средните за страната;
  
• 
  Нарастване броя на наетите лица в общината;
  
• 
  Преобладаващ дял на микро- и малките фирми, които са насочени към сектора на услугите (туризма); голям процент само-наемане и ниска добавена стойност;
  
• 
  Липса на достатъчно възможности за заетост;
  
• 
  Недостатъчно добре развити производствено-търговски отношения с близко разположеният икономически, научен и административен център на Южното Черноморие – Бургас;
  

Туризмът е ключова характеристика в най-новата история на Созопол. Общината е основна дестинация по южното ни черноморие, четвърта по обем на морския туризъм⁶⁶. Созопол е с планирани⁶⁷, но все още нереализирани намерения за създаване на туристически новини, за качествени подобрения в основния продукт, за “курс към устойчив туризъм”.

Sozopol is great, charming town with a lot of various places where you can entertain yourself. I cant wait to be there again! Созопол е страхотен, чаровен град с много и разнообразни места за забавления. Нямам търпение да се озова отново там.

Доминиращите природни туристически ресурси на общината гравитират към морето. Созополското крайбрежие притежава както общите за цялото черноморие условия и ресурси, така и специфика, придаваща му екзотика и допълнителна атрактивност. Цялата брегова ивица като че ли е създадена за отдих и рекреация – дълбоки, уютни заливи и плажни ивици се редуват с живописни силуети на клифови/скални участъци. Защитените територии, природните забележителности и зоните с разнообразен релеф във вътрешността са също фон, среда и потенциален ресурс за туризъм.

Състоянието на околната среда в активната туристическа зона е добро, като се изключи стихийното замърсяване с твърди битови и строителни отпадъци в районите на интензивно строителство и концентрирано присъствие на туристи. В допълнение към природните, общината разполага с ценни антропогенни ресурси (културно-историческото наследство), концентрирани в “Старинен Созопол”. Значими за туризма културно-исторически факти са регистрирани из цялата територия на общината, но повечето от тях не са експонирани, т.е. те са само потенциален, но не и реален ресурс за туризъм.

На тази база, доминиращият морски ваканционен туризъм се обогатява от културно-познавателни и екологични “гарнитури”, без все още да са развити като завършени самостоятелни продукти на алтернативен туризъм. Макар и с много по-скромни мащаби, ресурсите дават възможност за ловен и селски туризъм. През последните няколко години постепенно се развива и утвърждава продукта на странджанските села Индже войвода и Вършило.

Туризмът е основната опора в икономиката на общината. Заедно със съпътстващите услуги (търговия, транспорт и комуникации), той формира около 65% от приходите и 50% от заетостта в общината. Самостоятелният принос на туризма (хотели и ресторанти) е съответно 34,4% и 30,6%. Основният продаван продукт е “морски ваканционен туризъм”, допълнен и анимиран с културно-познавателни програми. Сезонното присъствие на потребители, утрояващи броя на местното население, е още неоползотворен фактор за активизиране на аграрния сектор и хранителната индустрия.

Както по цялото черноморско крайбрежие, туристическата индустрия на Созопол следва трайна тенденция на бърз растеж през последните няколко години. Тази стихийна динамика е мотивирана с увеличени доходи и заетост, но поражда много спорни въпроси и тревоги. Безспорна е само констатацията за голямо количествено нарастване при незначително подобряване на ефективността (и другите качествени аспекти на предлаганите туристически продукти).

С уговорката, че е условна и твърде далеч от реалността, обобщената статистическа картина на туристическата индустрия в община Созопол към 2004 г. е сглобена в следната таблица:

Установяването на количествените параметри на базата за настаняване е нерешена задача не само за община Созопол. По данни от националната статистика, към 2004 г. общината е разполагала с общо 4900 легла/места в 14 хотела, 92 квартири и 3 къмпинга. Картината, представена в общинската стратегия (2000-2006 г.) е много по-различна:

На територията на общината има ….. - общо около 32 000 легла, …. . Тук функционират 4 хотела с 1869 легла и множество частни квартири. (към 1998 г.)

По данни на община Созопол към 01.08.2004 г., на територията на общината има категоризирани 8 средства за подслон (1200 легла) и 737 места за настаняване (4200 легла). Освен тях в.с. Дюни разполага с 2300 легла. (т.е. общо 7700 легла)

Като се имат пред вид ниския процент на категоризираната леглова база, необхватната ведомствена база, интензивното сторителство в гр. Созопол, с. Черноморец и местностите Червенка, Боджака, Св. Марина, Каваци и др., легловата база на територията на Община Созопол възлиза на около 45 – 50 х. легла (по данни ма МВР – 60 х.л.). От тях около 15 х. легла са концентрирани в с. Черноморец и м. Червенка, а останалите около 35 х. легла в и на юг от гр. Созопол.
Динамиката на ново строителство (изпреварваща бюрократичната категоризация) и преобладаващият дял на квартирите (нерегистрирани и често не-категоризирани) са сред основните причини за отсъствието на вярна/актуална база данни. Косвено, този проблем е “върхът на айсберга”, наречен “стихиен туризъм”.

Третирайки величините от туристическата програма за най-меродавни, те се приемат за база в настоящия план: около 15000 легла в Черноморец – Червенка и 35000 в Созопол-Равадиново-Дюни. Сравнен с този на прилежащите плажове, капацитетът на легловата база в с.Черноморец и гр.Созопол отдавна е надхвърлил логичните граници.

Това налага да се вземат мерки за ограничаване на курортното строителство и да се търсят възможности за увеличаване на приходите и конкурентноспособността чрез разширяване и усъвършенстване на техническата, туристическа и социалната инфраструктура.

Туристическата инфраструктура като цяло не отговаря на възможностите на легловата база, което е един от факторите за относително ниската степен на използваемост (средно 38%).

Проучването на туристическото търсене е своеобразно огледало и база за планиране на коригиращи мерки в развитието на сектора:

1. 
   Преобладаващата част от туристите (около 2/3) са със средни за страната си доход;
   
2. 
   Почти 60 % от чужденците са семейни туристи с 1, 2 или повече деца;
   
3. 
   Най- голям е относителният дял на германските туристи, втори –на туристите от Русия, Беларус и Украйна, а трети - делът на британците;
   
4. 
   Мотивите за избор на дестинацията: “хубавите плажове приятен климат”- 56.7 % от анкетираните, “умерени цени”- 43,3% и “интерес към страната и хората”- 37,8%;
   
5. 
   Готовност за отделяне на време за екскурзии и др. допълнителни дейности – от 2-4 дни, съответно сред 35% и 18% отт анкетираните;
   
6. 
   Най-голям интерес към посещения на природни забележителности и феномени- 48.9% и посещения на български села в околността- 45.6%; съответно, към продукти за културно-познавателен, селски и еко- туризъм, хоби-туризъм и оздравителен туризъм;
   
7. 
   Курортите в Созополска община, вкл. гр. Созопол, нямат ясно изразен и запомнящ се имидж.
   
8. 
   Ключовите фрази, които най- точно характеризират имиджа на Созопол: “отлична храна в ресторантите” – 66.7%; “красиви плажове и слънце”- 50.0%; “интересен нощен живот”- 40.0%
   
9. 
   Най- належащите промени: разнообразието от нощни заведения, търговската мрежа, подобряването на спортната база и съоръженията, както и чистотата в хотелите и частните квартири.
   
10. 
    Предпочитан начин на организация на лятната ваканция: чрез пакетна ваканция на тур-оператор - 35.6%, чрез Интернет 26.7%, самостоятелно организирани пътувания - 16 %.
    

Созопол е в групата на общини с най-висока усвоеност на туристическите ресурси и най-развит туризъм⁶⁸. Независимо от наличието на стратегически планов документ⁶⁹, като цяло, туристическото предлагане в общината още няма ясно дефинирана маркетингова стратегия. В пълна сила и тук се проявява синдрома на изпреварващи частни инвестиции и закъсняла/неадекватна публична намеса (в устройствено планиране, контрол и инвестиции в публична инфраструктура).

Критичните аспекти в развитието на общината като туристическа дестинация са разкрити в актуални предходни изследвания.

Извадки от Програма за развитие на туризма на територията на община Созопол, 2005-2008:

2. Усъвършенстване на структурата на туристическия продукт и разширяване на територията му …

3. Привличане на туристи от средната класа, проявяващи културно-познавателен интерес ….

4. Превръщане на общината във водеща дестинация за културния туризъм по Южното Черноморие

5. Подобряване на ефективността на управлението на отрасъла и на туристическите фирми

6. Привличане на нови крупни чуждестранни инвеститори с подобрен инвестиционен маркетинг на туризма

7. Повишаване на качеството на административните услуги, предоставяни на предприемачите и туристите

8. Осигуряване на благоприятна, здравословна и стимулираща развитието на туризма околна среда

• 
  Смяна на подхода от ограничаване на инвестиционния натиск към неговото “култивиране”, подреждане и пренасочване на основата на актуализирани устройствени проекти и изпреварващо изграждане на адекватна инфраструктура; подобна насока не би могла да се реализира без адекватна позиция и принос на държавата;
  
• 
  Паралелно с диверсификацията и увеличаването на териториалния обхват на туристическия продукт (включително и извън общината), туристическата политика да се интегрира с аграрната. Взаимният интерес е безспорен.